Любим албум на Nevermore Опции

[shogot]

Ти какво се бъркаш, където не ти е мястото?

[I Like Scat Porn]

^Прав си, няма смисъл да споря с имбецили с комплекс за малоценност, които приемат нехаресването на някоя от любимите им групи като лична обида.

[Enslaved]

^АХАХАХАХАХАХАХ, компетентния...

Извинявай, ама ти КОЙ си?

[SepulTeraHead]

Що се отнася до въпроса в заглавието на темата: Dreaming Neon Black. Не ги бях слушал от години, но покрай някаква новина за новия им албум, ме хвана някаква нсоталгия и това беше албумът, към който посегнах инстинктивно. Някак си най-завършен и концентриран ми идва. По-малко песни, но няма слаби, а и са някак си най-емоционално натоваремни и съответно надъхващи. This Godless Endeavor и Dead Heart, In a Dead World (WTF @ липсата на гласове за него, между другото) също са много яки, но в тях има няколко песни, които се усещам, че просто чакам да свършат, за да стигна до нещо яко. А аз обичам да слушам цели албуми.

Новия в момента го слушам точно за първи път и съм на третата песен, но засега ме кефи доволно. Крачка точно в никоя посока в креативно отношение, но яки песни.

[Warrior Of Ice]

Откъм идеи и реализация "The Obsidian Conspiracy" е абсолютно безупречен албум. Впечатляващо свирене и покъртителни вокали на Dane, както винаги. Единственият недостатък е липсата на иновации - нещо, което лесно би могло да се прости на повечето групи, но точно от Nevermore очаквам да задават нови посоки, вместо да затвърждават собствените си постижения, още повече, че и доста почакахме тази тава. Нейсе, все пак извадиха нещо много солидно, от което не мога да се оплача.

[Warrior Of Ice]

Тук е качен видеоклипът на "Emptiness Unobstructed".

[lodborg]

От години съм се опитвал да развия поне някаква минимална поносимост към тая банда и последните два месеца най-накрая успях. Че дори и преминах от другата страна на барикадата като вече ги цикля стабилно и нямам желание да спра. Няма да давам обстойно мнение за новия албум (или за стари такива), защото все още чувствам, че нямам правото да го направя, но в класацията гласувах за "Dreaming Neon Black" като и "Politics of Ecstasy" се доближаваше до гласа ми. "Enemies of Reality" пък, който доколкото разбирам повечето фенево не одобряват, беше албумът, с който пробих блокадата и харесах бандата най-накрая.

Б.т.в. Уоръл винаги ми е бъркал с пръст в здравето, гъза и всякакви други отвори, но сякаш вече имам някакъв новооткрит респект към човека.

[abydos]

Гласът му определено е в графата специвични и по принцип или го харесваш или не, няма средно положение. Acquired taste, дето се вика. Може да пробваш и соловия му албум, за мен е в пъти над TOC.

[S.I.N.]

^ + 1 за соловия му албум.