За най-красивите тарантули, и като цяло тема за гадинки ;р Опции

[Megadeth]

Eто нещо за интересни паячета ;р


Aphonopelma seemanni

Прякор: Костариканска зебра
Произход: от Южните Съединени Щати до Коста Рика, Никарагуа и Гватемала
Местообитание: Тропически гори с висока надморска височина
Вид: наземна
Темперамент: кротка, но плашлива
Температура: 27° С до 30° С
Влажност: 75% до 85%
Продължителност на живота: мъжките живеят до около 2 години, докато женските живеят до около 20
Темп на растежа: Среден
Максимален размер: 10-12 см

Aphonopelma seemanni е една от често гледаните тарантули, бъдейки много кротка, евтина, атрактивна и много издръжлива тарантула, подходяща, както за начинаещи, така и за напреднали експерти. Въпреки, че са кротки не се препоръчва да бъдат държани поради своята плашливост и склонност да развиват завидни скорости при най-малкото безпокойство.

На Aphonopelma seemanni следва да и се осигури 10-15 сантиметра субстрат, тъй като те винаги си изкопават дълбоки бърлоги. Някой тераристи в желанието си да виждат своите Aphonopelma seemanni не им осигуряват достатъчно дълбок субстрат, което от своя страна не спира тарантулата да събира субстрата от целия терариум и да го мести постоянно. Веднъж изкопала своята бърлога Aphonopelma seemanni не излиза много от нея освен, за да изхвърли хранителните остатъци, излишния субстрат или старата си кожа.

Понеже Aphonopelma seemanni произлизат от местности с висока влажност е желателно да им се поддържа висока влажност по всяко време. Това може да бъде постигнато, като се държи субстрата влажен и се осигури плитка чинийка с вода, от която да пие тарантулата.
Aphonopelma seemanni се среща в няколко разновидности: силно контрастно черно и бяло, тъмно-кафяво с жълто-кафяви линии, а също така и синя.

Случвало се е Haplopelma albostriata да бъде продавана като Aphonopelma seemanni, понеже двете си приличат изключително много, но също така е и много лесно да различите коя каква е. Aphonopelma seemanni е тарантула от Новия Свят и като такива притежава уртикарни косъмчета, докато Haplopelma albostriata е тарантула от Стария Свят и не притежава уртикарни косъмчета.




Grammostola rosea


Прякор: Чилийска роза
Научно име: Grammostola rosea
Размер: По-голяма от средния размер, приблизително 15 см с краката
Произход: Чили
Темперамент: Не e агресивна

Grammostola rosea е позната под много имена, включващи Чилийска роза, Чилийска обикновена тарантула, Чилийска огнена тарантула и т.н. Те са едни от най-често срещаните видове тарантули гледани като домашни любимци и са страхотни тарантули, с който да направите първите си стъпки в хобито понеже са спокойни, издръжливи и относително евтини.

Поради факта, че Grammostola rosea е един от най-издръжливите видове е лесно да бъде отгледана в плен. Някой Grammostola rosea си правят бърлоги, други си оплитат скривалище или използват скривалището си за наблюдателен пост. Обикновено сменят кожа веднъж годишно, въпреки че някой по-възрастни женски могат и да пропуснат да сменят. Обикновено спират да ядат малко преди да сменят и не се препоръчва да оставяте храна в контейнерите им през това време, за да предотвратите евентуални наранявания на тарантулата. В родината си Чили, дивите Grammostola rosea не си изкопават бърлоги. Те са нощни хищници, който си изплитат скривалище на съмване. С често държане постепенно ще привикнат и ще бъдат по толерантни към подобни действия. Някои Grammostola rosea могат да станах по-плахи, ако бъдат държани прекалено често или ако се отнасяте прекалено грубо към тях по време на държане. Често плахостта може да се превърне в агресия. Ако това се случи с вашата Grammostola rosea може би е добра идея да разредите опитите си да я държите. Смята се, че Grammostola rosea живеят средно 12 години и че мъжките достигат половата си зрялост между втората и третата си година.

Напълно пораснала Grammostola rosea достига размер между 12 и 14 см. Различават се две цветови форми в зависимост от това от коя част на Чили е тарантулата. Някой са кафеникави, докато други за червеникави или розови на цвят. Някой хора вярват, че става дума за отделни видове, но това все още е въпрос на спорове.

Grammostola rosea е много издръжлива и няма специални изисквания към температурата. Чувстват се напълно нормално на стайна температура – 23-27 градуса. В контейнерите им трябва да се поддържа влага около 50%. Влажността може да бъде увеличена с плитка паничка за вода, предполагайки, че вашата тарантула е поне 8 сантиметра с краката. Малките Grammostola rosea могат да бъдат държани в пластмасови контейнери с малки отвори за въздух. Възрастните следва да бъдат държани в 10 галонови контейнери с поне 8 сантиметра субстрат. Въпреки че не е изисквано, укритие от корк или кора на дърво може да бъде използвано от вашата Grammostola rosea.





Chromatopelma cyaneopubescens


Прякор: Синьо-зелена тарантула
Научно име: Chromatopelma cyaneopubescens
Зона: Венецуела
Местообитание: низините около река Парагуара, щат Фалкон, Венецуела
Клас: Наземна
Темперамент: Неагресивна
Температура: от 23 до 27 градуса по Целзий
Влажност: 40-60%
Продължителност на живота: Мъжките живеят до три години, докато женските около 12.
Темп на растеж: Среден
Максимален размер: 12 до 15 сантиметра

Родът първоначално е бил основан заради Avicularia cyaneopubescens (Strand, 1907) от G. Schmidt през 1995г. По – рано е бил познат като Eurypelma (by Strand, 1907) и Delopelma (by Petrunkevich, 1939).
Chromatopelma е род представляван от един единствен вид - Chromatopelma cyaneopubescens, който се явява едно прекрасно бижу във всяка колекция. Комбинацията от оранжев абдомен, сини крака и зелен главогръд, заедно с много слабата агресивност и нежеланието му за криене го прави желан от всеки колекционер вид.
В момента от някой южноамерикански компании, занимаващи се с търговия на животни, се продават екземпляри, за които се предполага, че принадлежат към този род, но без да са предоставени някакви систематични данни.
Характеризира се с наличието на уртикарни косъмчета от IV вид, форма на сперматека, близка до тази на род Brachypelma.Разликите в сравнения с най-близкия до него род Cyriocosmus се състоят в отсъствието на branch on male embolus. При мъжките се наблюдава наличието на кукички.
Женските достигат размер от 15 см заедно с размера на краката, а мъжките около 10-12 см.
Животът им в плен продължава около 2-3 години за мъжките и над 12 години за женските.
Новоизлюпените тарантулки са относително големи в сравнение с повечето други видове тарантули и притежават характерно оцветяване, достигат до 12 мм разкрач, растат относително бързо и достигат полова зрялост в рамките на 1,5 – 2,5 години, в зависимост от температурата, на която са гледани и количеството предлагана храна.
При Chromatopelma cyaneopubescens мъжките притежават същата окраска както женските, т.е не се наблюдава полов диморфизъм.
Условия за отглеждането им.
За пръв път Chromatopelma cyaneopubescens е бил внесен в САЩ през 1993 година и е бил с продажна цена от 250 щатски долара за възрастен екземпляр.
Днес все пак се удава развъждането му в плен, затова цената на такива паячета не е толкова висока. Заедно със забраната от страна на Венецуела за износа му в колекциите е спрян притокът на диво ловени екземпляри.
Регистрирани са само няколко успешни опита за развъждане на Chromatopelma cyaneopubescens (Bagaturov M., 2007). Женските са известни като най-жестоките сред тарантулите по отношение към мъжките. В 99% от случаите ще ви се наложи да оставите мъжкия при женската поради голямата продължителност на ухажването, часове наред след запознаването на мъжкия с женската и едва ли бихте разбрали дали чифтосването е било успешно или не. Самото чифтосване не гаранция за изработката на пашкул.
За да размножите този вид в плен ще ви се наложи да симулирате промяна в сезоните, които в повечето случаи се изразяват в повишение на влажността при женската и мъжкия преди да ги запознаете един с друг.
Пашкулът при този вид обикновено съдържа около 90 до 170 яйца (Bagaturov; Towler, 2007).
Едно от основните изисквания за успешното отглеждане на този вид, за разлика от условията, които трябва да се симулират при развъждането на тази красива тарантула е ниската влажност в терариума. Прекалената влажност в терариум би могла да убие субадултните и адултните екземпляри. Въпреки това за новоизлюпените тарантули докато не сменят няколко пъти кожа субстратът трябва да се поддържа влажен в едната половина на кутийката.
Препоръчва се да отглеждате тази тарантула във вертикални или кубични терариуми.
Младите тарантулки могат да си изкопаят бърлоги, ако им е предоставен достатъчно субстрат. Също така могат да понесат кратковременни спадове на температурата до 15 градуса по Целзий.
Разпространение: В природата Chromatopelma cyaneopubescens населяват низините около река Парагуара, щат Фалкон, Венецуела. Обитава сухи местности с храсти и дървета, където или си изкопава плитка бърлога или си изплита паяжина във формата на хамак.
Единствената неприятна особеност на тази тарантула е склонността да рита уртикарни косъмчета, когато бъде обезпокоен. Отказа на храна за период от 2-3 месеца през годината при възрастните паяци (хванати от природата). Активно плетене на паяжини както по земята така и из целия терариум.





Pterinochilus murinus


Прякор: Узамбра
Научно име: Pterinochilus Murinus
Произход: Африка
Максимален размер: приблизително 14 сантиметра
Темперамент: Агресивен и бърз

Информация за вида

Муринуса е красива тарантула с изключително ярък оранжев цвят. Водят се за полу-дървесен вид, което означава, че се чувстват добре както на земята така и над нея. Често са наричани „Оранжеви паяци демони” и „Оранжевите хапещи неща” заради тяхната скорост и агресивна природа. Обичат да строят укрития от паяжина над земята, като също така проявяват склонност и да си правят бърлоги в субстрата.
Обитават Узамбра в Африка – суха местност в близост до Кения.

Поради агресивността си тази тарантула не се препоръчва за начинаещи тераристи!!!

Хранене

В плен муринуса може да бъде хранен с щурчета, хлебарки, брашнени червеи, както и с ларвите на различни насекоми. Препоръчително е храненето да се извършва през подвижна врата в горната част на терариума, за да се избегнат ухапвания и бягства.
Със своите 14-15 сантиметра, Узамбра-та спада към средните по големина тарантули, което е единственото „средно” нещо при тях. С наситената си огнена, силно оранжева или червена окраска, с орнаментите по абдомена и главогръда си, комбинирани с невероятната си бързина муринусите често са оприличавани на огнени топки.

Специфична информация относно отглеждането на муринуса

Муринуса е препоръчително да бъде държан в относително големи терариуми – около 19-20 литра. Понеже е полу-дървесен вид, терариумът на Муринуса следва да има както укритие на земята, така и някое на по – голяма височина. Може да се поставят няколко клончета, за които муринуса да захване паяжината си, поради факта, че този вид плете много красиви подобни на фуния паяжини. Торфен мъх, вермикулит, микс за саксийни растения са подходящи да бъдат използвани като субстрат. Влажността в терариума трябва да се поддържа в границите около 40-50%. Дръжте субстрата сух и се погрижете винаги да има паничка пълна с вода. Поради мястото, в което живеят, муринусите толерират температури до около 38 градуса по целзий.

Допълнителни бележки

Муринуса притежава отрова, която може да бъде по – токсична от тази на останалите видове тарантули. Поради способността му да развива невероятни скорости и лесната му раздразнимост е необходимо да те изключително предпазливи, когато се занимавате е тази тарантула. Държането му не се препоръчва дори на опитни тераристи.

Pterinochilus murinus е категоризирана като тарантула от стария свят, поради което не притежава уртикарни косъмчета. Неговата агресивност и скорост обаче са повече от достатъчни, за да му осигурят нужната защита.

Средната продължителност при женските е около 15 години, докато при мъжките достига едва 2,5 до 3 години.



Avicularia versicolor


Прякор: Антилска Розовопръста тарантула
Научно име: Avicularia versicolor
Зона: Martinique, Guadeloupe
Местообитание: Тропическите Дъждовни Гори
Клас: Дървесна
Темперамент: Спокойна, но плашлива
Температура: от 27 до 30 градуса по Целзий
Влажност: 70-80%
Продължителност на живота: Мъжките живеят до пет години, докато женските могат да достигнат и до 10.
Темп на растеж: Среден
Максимален размер: 10 до 13 сантиметра

Описание на вида

Версиколора е тарантула със спиращо дъха оцветяване, безспорно една от най – красивите тарантули. Нито една снимка не е в състояние да отрази истинската му красота. При излюпването си малките паячета демонстрират брилянтно синьозелена окраска с метален отблясък, която запазват до момента на встъпването им в юношество.

Този вид си изгражда паяжина във формата на тръба, в която прекарват по-голяма част от живота си. Често този тип паяжина притежава повече от един вход, съответно изход, които се използват за безопасно бягство, ако на някой от другите входове дебне опасност. В природата те конструират тръбообразните си паяжини по дърветата между клонките, докато в плен биха ги построили на всяка предоставена им повърхност, дори в някой ъгъл на терариума им. През деня версиколора се крие в паяжината си, както наземните видове се крият в бърлогите си, докато през нощта застават на някой от изходите в очакване на следващата си плячка.

Малките версиколорчета са известни с крехкостта си и със склонността си да умират без видима причина. Някой тераристи не споделят напълно това мнение, според тях вентилацията на терариума играе ключова роля в осигуряването на оцеляването на малките тарантули. Поради това може би е добра идея добавянето на няколко допълнителни отвора за вентилация. От друга страна прекалената вентилация би довела до понижаване, в някои случай драстично, на влажността, поради което се налага редовно овлажняване на терариума. Други тераристи са на мнение, че ненедостатъчната вентилация не е причина за внезапната смърт на версиколорите, без да могат да предложат друго солидно обяснение. Като цяло причините за ненадейната смърт при малките версиколорчета си остава загадка.

Въпреки допълнителните грижи и внимание, което трябва да им се отдели, версиколорите се считат все пак за подходящи както за експерти тераристи, така и за прохождащи в хобито. Отглеждането на този невероятен паяк от малко паяче до възрастна тарантула кара терариста да се чувства награден с нещо много специално.

Хранене

Както и при другите тарантули менюто на това осмокрако бижу е добре да се състои предимно от насекоми и техните ларви. Подходяща храна са щурци, скакалци, брашнени червеи.

Наличието на паничка или друго, подходящо за формата и размера на терариумчето, съдче пълно с прясна вода е задължително, както за нуждите на тарантулата, така и за поддържане на необходимата влажност.




Theraphosa blondi



Гигантският птицеяд (Theraphosa blondi) е една от най – големите тарантули в света. Тези дълги около 30 сантиметра и тежащи над 120 грама тарантули произлизат от Дъждовните Гори на Южна Америка. В природата блондитата са отдадени копачи, заравят се дълбоко в земята, предпочитащи блатисти, мочурливи зони. Живеят в бърлоги под земята изкопани от тях самите или стари изоставени тунели на гризачи или други подобни създания.
Женските от вида съзряват полово за около 2.5 – 3 години и имат средна продължителност на живота около 6 – 14 години. Мъжките умират скоро след като достигнат полова зрялост, тяхната продължителност на живота не надхвърля 3-6 години.
Окраската им варира от тъмно до светло кафява със слаби белези по краката. Целия им абдомен и краката им са покрити с косъмчета.
Женските снасят някъде между 100 и 400 яйца, който се излюпват след около два месеца.
Блондитата са относително безвредни за хората, каквито са и повечето видове тарантули. Също като останалите тарантули блондито има достатъчно дълги зъби ( 1-2,5 сантиметра ) за да пробият човешката кожа. Също така притежават отрова и хапят без особени притеснения, когато се почувстват застрашени, но отровата им е относително безвредна за хората и само причинява подуване и умерена болка за няколко часа (като ужилване от оса). Ухапванията на хора от тарантули са най – често защитна реакция на тарантулите и не винаги са съпроводени с отделяне на отрова – познато като „ сухо ухапване ”. Блондитата нямат особено добре развито зрение и главно се водят по вибрациите в земята, които те усещат в подземните си бърлоги.
Блондитата усърдно пазят територията си и са силно изразено „защитно” поведение, могат да съскат когато са обезпокоени. Съскането е причинено от търкането на косъмчетата на краката му едно в друго. Блондитата се защитават като или хапят или хвърлят косъмчета по посока на агресора. Тези косъмчета могат да причинят значително дразнене попаднали върху кожата или влезли в белите дробове.
Въпреки името си Гигантския птицеяд обикновено не яде птици. Вместо това се храни с главно с безгръбначни като щурци, пеперуди и ларви на насекоми, както и с малки гръбначни животни като жаби, мишки и гущери. Блондито е един от малкото паяци, които са в състояние да уловят и изядат голяма мишка.