За латентния хомосексуализъм в т. нар. "метъл-общество". Опции

[Dave Gahan]

Болшинството от почитателите на примитивната и кичозна метъл-"музика", всъщност са прикрити "мъжелюбци". Единственият истински "мъж" засега се оказва Роб Халфорд, който съвсем "изнедадващо" никой от почитателите на този елементарен - и нямащ нищо общо с интелигентния и стойностен рок - жанр не отрече след "скандалното" му самопризнание, че е гей. И един от аргументите които Халфорд изтъкна по време на "изповедта" си по MTV беше, че жалае с признанието си да вдъхне кураж и на други хомосексуални "метъли" да признаят "обратната" си ориентация. Което означава, че този "бог" на "примитивния звук" е убеден, че не е единствения с подобни наклонности в тази музика, а може да му се вярва. Не е необходимо да си Фройд за да "разчетеш" ясните "тагове" на хомосексуалността при метъл-феновете (от мъжки пол) - впитите в плътта кожени дрехи, често използваният грим, кичозните "тенекиени" атрибути, които подхождат по скоро на евтина магистрална кака, на "спиричъл" представител от малцинствата или на някоя от родните ни силиконови-(поп)фолк-проститутки отколкото на един мъжествен представител на адамовия пол. Но то м/у примитивната диващина на метъла и примитивната простащина на чалгата (а, май, беше обратното?) разликата е... някъде там... Изглежда комплексарщината и плашливата женственост в метъл-средите заемат своето почетно място и все още, никой от бутафорните, "страшни" и "уродливо-(мно'у)-зли" представители на "клоунадата в рока" не се е престрашил да признае "онази" си същност...