Любими мисли, поезия, крилати фрази..., който иска нека си ги сподели Опции

[KpuTukA]

ALONE
by Edgar Allan Poe
(1830)


From childhood's hour I have not been
As others were; I have not seen
As others saw; I could not bring
My passions from a common spring.
From the same source I have not taken
My sorrow; I could not awaken
My heart to joy at the same tone;
And all I loved, I loved alone.
Then- in my childhood, in the dawn
Of a most stormy life- was drawn
From every depth of good and ill
The mystery which binds me still:
From the torrent, or the fountain,
From the red cliff of the mountain,
From the sun that round me rolled
In its autumn tint of gold,
From the lightning in the sky
As it passed me flying by,
From the thunder and the storm,
And the cloud that took the form
(When the rest of Heaven was blue)
Of a demon in my view.


-- THE END --



ANNABEL LEE
by Edgar Allan Poe
(1849)


It was many and many a year ago,
In a kingdom by the sea,
That a maiden there lived whom you may know
By the name of ANNABEL LEE;--
And this maiden she lived with no other thought
Than to love and be loved by me.
She was a child and I was a child,
In this kingdom by the sea,
But we loved with a love that was more than love--
I and my Annabel Lee--
With a love that the winged seraphs of heaven
Coveted her and me.

And this was the reason that, long ago,
In this kingdom by the sea,
A wind blew out of a cloud by night
Chilling my Annabel Lee;
So that her high-born kinsman came
And bore her away from me,
To shut her up in a sepulchre
In this kingdom by the sea.

The angels, not half so happy in Heaven,
Went envying her and me:--
Yes! that was the reason (as all men know,
In this kingdom by the sea)
That the wind came out of a cloud, chilling
And killing my Annabel Lee.

But our love it was stronger by far than the love
Of those who were older than we--
Of many far wiser than we-
And neither the angels in Heaven above,
Nor the demons down under the sea,
Can ever dissever my soul from the soul
Of the beautiful Annabel Lee:--

For the moon never beams without bringing me dreams
Of the beautiful Annabel Lee;
And the stars never rise but I see the bright eyes
Of the beautiful Annabel Lee;
And so, all the night-tide, I lie down by the side
Of my darling, my darling, my life and my bride,
In her sepulchre there by the sea--
In her tomb by the side of the sea.


-- THE END

[Lethe]

'Излишното обвързване с разни хора и идеали може само да те измори.'

аз

[Beerzebub]

^ Не споделям... Дори мисля че е напълно погрешно казано.

[The Forsaken]

Dum spiro, spero - Докато дишам, се надявам (латинска поговорка)

[pi4]

'Излишното обвързване с разни хора и идеали може само да те измори.'

аз

напълно споделям.

сякаш съм го казал аз.

няма какво да се добави, нито да се отнеме, без да се наруши великолепната хармония на тази брилянтна мисъл.

приеми това жертвоприношение...

[Angermeans]

"Не мога да кажа нищо за третата световна война, но знам че четвъртата ще се води с дърва и камъни"
Алберт Айнщайн

"The path of excess leads to the tower of wisdom"
Уилям Блейк

[Lethe]

Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада.

[Wolfheart]

Гореспоменатите лимони в свежия или киселия смисъл да ги разбирам?
Един колега от работата ми каза, че ще ми подари за рожденния ден няколко кг лимони и изстисквачка, понеже много ги обичам.

[Lethe]

е в киселия, иначе се губи философската част от въпросното изказване

[moonshield]

" Fame is a joke, it's an absolute crap shoot..."
Mike Patton

[Sw1tched]

Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада.

Или го удави в джин с тоник

[Wolfheart]

Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада.

Или го удави в джин с тоник

...с лимонче

[Sw1tched]

Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада.

Или го удави в джин с тоник

...с лимонче

За лимончето говорех де

[Everblack]

Човек се ражда, за да се бори - робът - за свобода, свободният - за съвършенство.
Яне Сандански

Животът не е изминалите дни, а тези които са запомнени.

[Slash]

Казвал съм го другаде, ще го кажа и тук:

"Жени... какво да ти кажа. Кой ги е създал? Господ ще да е бил гений. Косата им... казват, че в нея е всичко. Случвало ли ти се е да заровиш лицето си, във водопад от къдрици, и да искаш да заспиш завинаги? Или устните... когато те докосват е като първа глътка вино, след като си прекосил пустинята. Циците! Големи, малки... със зърна втренчени в теб като перископи. И крака... не ми пука, дали са като гръцки колони... или втора ръка щеки. Между тях... е билетът за Рая. Има само две срички на този свят, които имат значение- пут и ка.

Ал Пачино - "Усещане За Жена".

[Mort]

"Жени... какво да ти кажа. Кой ги е създал? Господ ще да е бил гений. Косата им... казват, че в нея е всичко. Случвало ли ти се е да заровиш лицето си, във водопад от къдрици, и да искаш да заспиш завинаги? Или устните... когато те докосват е като първа глътка вино, след като си прекосил пустинята. Циците! Големи, малки... със зърна втренчени в теб като перископи. И крака... не ми пука, дали са като гръцки колони... или втора ръка щеки. Между тях... е билетът за Рая. Има само две срички на този свят, които имат значение- пут и ка.

Ал Пачино - "Усещане За Жена".

Това е много здраво, бях го забравил, мерси че ми го напомни!

[nicky119]

Ще започна типично по момичешки с едно стихотворение, чийто автор е забравих кой:)


Копривена съм.
Трънено резлива.
Червено вино с вкус тръпчив.
Копринена съм.
Шепот - мълчалива.
По дланите ти с устни вая стих.
Мастилена съм
нощ.Свределоока.
дълбая в мислите ти без длето.
Зефирена съм.
Облак без посока.
Завивам те с длани, с дъх...перо.
Безбронена съм -
охлв без черупка.
Пенлив коктейл от лава и памук.
Отронена съм.
Липов цвят.Милувка
копривена.Сега съм и съм тук.

Следващия път още:)

[Drummer]

Пърдете, братя без стеснение
не се измъчвайте от зор.
Защо е туй ограничение,
където нужен е простор...?
Пръднята, братя е физиология
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.
Пръднята, братя, дар божествен е.
Че само здравий гъз пърди.
А щом е гръмка и тържествена
тя нивга не смърди.
Пръднята, братя, е изкуство-
прекрасен музикален дар.
Като пърдиш, пърди със чувство,
с квалификация и жар.
Пръдни веднъж и ти в живота си,
госпожице без да се срамиш.
Аз знам, че вечер във леглото си
ти тайничко пърдиш, пърдиш
Пръдни със мен, другарко, здравата.
Пръдни със мен във ритъм жив
и току виж създали сме в държавата
ново поколение и здравата
сме се притиснали,
тихо тела сме си стиснали,
слели сме се във едно,
ех Пръдньо, Пръдньо...

[Slash]

Болеше ме, когато епилирах –

да бъде кожата ми мек сатен

и три пъти се трих и се лакирах –

от моя маникюр да бъдеш запленен.

Защо ли се старах да се гримирам,

когато ти ще си под душа с мен,

бельо най-екзотично да подбирам

(ох, как убива тоя сутиен!)

Диета пазих, за да съм красива,

за теб от глад едва ли не умрях,

обмислях как да бъда най-игрива,

та безвъзвратно да те вкарам в грях ...

Добре били са Ева и Адам

без всички тия сложни номера

и без добро и зло, дори без срам,

щастливо голи в райската гора.

Но май така човекът е създаден,

че усложнява си живота сам

и нашите прабаба и прадядо

отхапали от ябълка една ...

Затуй сега въобще не се надявам,

че ти не искаш маникюр от мен –

от векове жената изкушава

и винаги мъжът е изкушен

[Drummer]

^ Hella lame.

[nicky119]

Ами ето ви сега и една умна мисъл(я гледай ти кво ражда тая моя чутура):
Ако почвата е лоша голяма работа, че слагаш хубави семена.

[The Forsaken]

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни



Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни! - Джордж ГАРЛИН

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. Но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете. [B]

[Lethe]

^Подобно възприемане на света сигурно го е уморявало.

anyway

Някои характери са несломими, но затова пък са разтегливи.

Ст.Лец

[Lethe]

Преди време доста ровех из архивите на разни сайтове, където анонимни автори (или с псевдоними тип 'блещучка') публикуват разни сладникави стихчета.И аз не знам защо ги четях, но имам запазено едно прилично количество от тях.Ето това особено ми харесва.


Аз съм.
Нарочно в съня ти пристигам.
Как смееш да спиш спокойно!
Тук съм.

Стоя в средата на стаята.
Не посягай да палиш лампата.
Измориха ме разстоянията
и пристигнах така – внезапна.

Аз съм и тук съм.
Това е главното!
Сега ще заключа вратата.
Ето‚ хвани‚ ако искаш‚ ръката ми.

Цяла нощ в стаята с теб ще остана.
Утре можеш да ме изгониш.
Господи‚ всичко е толкова ясно –
аз те обичам до лудост ...

Само не викай така от щастие –
ще се събудиш!

[Cynthia]

И най-хубавия утрешен ден не може да върне днешния!

Забавно е да правиш невъзможното.

Бъдещето принадлежи на тези, които варват в красотата на мечтите си.

[Slash]

Бъдещето принадлежи на тези, които варват в красотата на мечтите си.

Аз вярвам в мечтите си и те са красиви... но бъдещето ми не ми принадлежи. Чуеш ли бъдеще, думата принадлежа се изключва.

[Cynthia]

Така ли?
Твоето бъдеще си е само твое. То така или иначе ще бъде в живота ти.
И ти със сигурност го притежаваш, просто още не е стигнало да теб.

Бъдещето е като път с много разклонения. По кое ще тръгнеш е твой избор. Но всички тези пътища са твои - принадлежат ти и ти правиш избора дали да тръгнеш по тях.

[Lethe]

Моята интерпретация на тази бонбонена фраза е 'Печели онзи, който най-много вярва в своята истина.'
И все пак това си остават само афоризми, те нямат никаква практическа стойност освен да отдалечат човек от самия него (това беше взаимствано от Хесе ) .

[Cynthia]

За мен има доста голяма практическа стойност,
защото когато наистина вярваш в нещо то реално ти се случва.
Съвсем практическо си е.
Сега друг е въпроса, че понякога се разочароваш,
защото не отчиташ някои подробности, когато си мечташ за разни неща.

То си е казано и друго нещо:

Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне!

[Nikola Bathory]

произнася се така:


Айн Райх
Айн фолк
айн фюрер!!!!!!!!!!!!!!