Primal Fear - Seven Seals, ревю Опции

[Mort]

Време е да се разпиша с едно power metal ревю. И какво по-приятно от изненадата, наречена Seven Seals, която ни поднесоха немците Primal Fear. Шестият им дългосвирещ албум в най-добрият смисъл е всичко друго, но не и това, което очаквах от железните орли. Те вече почти са се откъснали от Джудаското "painkiller" влияние и определено са към края на пътя по себеоткриването си. Албумът е прекрасно изграден, с песни с различна атмосфера, които оставят общото чувство за малко забавено темпо, но и по-епично звучене. Наистина всяка композиция е разходка из мелодик метъл жанровете - чуваме бързи и технични песни, по-мелодични и с чисто рок/хеви метъл звучене такива, характерните за немските метъл групи насечени мелодии, както и няколко тежки балади, които дори трудно могат да се нарекат точно така, но не намерих по-подходящо определение. На тях специално трябва да се обърне влияние, защото след The Healer от Devil's Ground, Primal Fear неочаквано показаха, че могат да правят наелектризиращи бавни, епични песни от едно ново ниво. На моменти напомнят за мощта, с която Дио примерно звучи в подобни композиции. Някаква особена сила се крие зад Seven Seals и Diabolus, наистина нетипични за групата парчета, но разтърсващи много повече от някоя бърза power metal резачка. Освен всичко в тях Ralf Scheepers е открил и нови хоризонти за гласа си. Вече не пищи във всяка една песен, а показва техника и стил. Question Of Honour първоначално е била написана, за нов бъдещ Sinner, но мисля че Mat Sinner е взел правилното решение да бъде изсвирена от Primal Fear. Откриващото Demons And Angels е по-близко до старите албуми и може би е сложено в началото, за да не обърка хард феновете им, че групата се е променила чак толкова. И наистина не е, но като че ли музикантите са поулегнали и са преценили, че не е необходимо хората да слушат 60минути трудно-различими препускащи пауър резачки. Цялостното звучене, миксът и продуцирането на Seven Seals е прекрасно и не се нуждае от коментар. Музикантите са се справили чудесно с композициите, има равноправие на инструментите без някои да изпъква прекалено напред, както са китарите в Black Sun и Nuclear Fire примерно. Но определено липсват невероятните сола на Henny Wolter, за сметка на това пък на конструкцията на рифовете е обърнато сериозно внимание. В Carniwar това личи най-добре.
Спокойно можем да кажем, че Seven Seals e изключително добър Primal Fear албум, а времето може да покаже, че експерименталната му насоченост го е направила и най-добрият.

[Warrior Of Ice]

Чудесно ревю, Mort, няма как да не се съглася. Primal Fear звучат учудващо зряло и са сътворили един много целенасочен албум. Поне за мен това е най-силната им творба дотук! Признавам, че не очаквах това от тях - мислех, че ще ни поднесат поредната малко или много вдъхновена от Judas Priest тава... "Seven Seals" не само, че не е поредната имитация на великата банда, но е доволно смислен албум с немалко оригинални хрумвания.

[Mort]

Приципно не обичам да пиша ревю, или да давам оценка на албум, който съм чувал по-малко от поне 15 пъти, но Seven Seals така ме шашна, че ме засърбя да напиша няколко положителни думи. Сигурно след няколко седмици, ще мога да го анализирам много по-подробно, но засега толкова

[Crafter]

Албума е як. СУпер епичен.
Спорно е да го наречеш бавно при положение, че според самия Ралф, тук са направили най-бързата си песен, но как да е.

Албума е як, разнообразен, невероятно новаторски, за практиката на групата и така.

Евала.

[Mort]

Спорно е да го наречеш бавно при положение, че според самия Ралф, тук са направили най-бързата си песен, но как да е.

Бързи песни има, но като цяло е с по-бавно темпо. Досега не са имали албум с три балади. А и повечето от другите са позабавени. Интересно той коя песен е имал предвид, но според мен няма песен, която да е по-бърза от Nuclear Fire, Angel In Black или Black Sun примерно.

[Warrior Of Ice]

Наистина, като цяло темпото в "Seven Seals" е по-умерено, в сравнение с предходните творби. Има ги бичкиите, но наред с тях има и среднотемпови песни, да не кажа бавни... Мисля, че от това музиката само печели - за предпочитане е да има някаква вариативност.

[feather]

Албума е много хубав и съм съгласна с всичко, което сте казали.
И за мен беше абсолютна изненада колко е як. При положение, че за сега май всички имаме промо версията с десетте парчета, а има още две, можем да очакваме още добри попълнения.
Много съм доволна. Побърках го от слушане и така ще продължавам.
Между другото...има огромен шанс бандата да дойде в България до края на годината или в началото на следващата. Да се молим някой да се сети само да ги покани. Ще свирят и с Royal Hunt в Гърция веднага след нашите дати, както и с Helloween през декември и януари.

Вече знаят и за Monsters Of Rock. Остава ни само да се молим.

[Crafter]

За Evil Spell става дума.

Като цяло и аз не виждам просто какво може да се нарече слабо в този албум.

Много разнообразни и дълги песни, минаващи през тотално различни моменти. Хоровете и струнните се вписват супер яко.

[Warrior Of Ice]

Тук е качен видеоклипът на песента "Seven Seals". Може да се гледа с Real Player.

[InsArtTure]

Чак вчера чух албума.

Великолепен, чудесен, страхотен. Разнообразен, епичен, умерено-лиричен.

Добри рифове, невероятни сола както обикновено!!!

PRIMAL FEAR-SEVEN SEALS

[ManOwaRadO]

Question Of Honour първоначално е била написана, за нов бъдещ Sinner, но мисля че Mat Sinner е взел правилното решение да бъде изсвирена от Primal Fear.

Тази песен вече беше издадена официално в албума "The Nature of Evil" на Sinner, сега просто са я направили на ново.
Албумчето става, има и промяна в звученето, аз обаче съм привърженик на Jaws of Death!

[Crafter]

Да, но солото на клавесин липсва в оригинала!

Както и да е, най-добрия Primal Fear и изобщо един от най-добрите албуми за тази година...