Футбол, вечната игра Опции

[melhaer]

левскарчето, какво има да ти обяснявам, като не си гледал Гунди на живо?

Баща ми е луд армеец и Гунди е един от малкото футболисти на леWCки, които той уважава. но ми еказвал друго, че от всички български футболсити, които е гледал, най-добър според него е бил Димитър Якимов.

п.с. Баща ти разправял ли ти е за един мач на еWCки в с Ст. Загора, и за това какво направи Ангел Солаков, защото Берое не искали да полегнат на подуямци, и как Берое бяха изхвърлени от А Група?

А между другото, занеш ли в момента кой е единственият ведомствен отбор в България? Ами прочети вестниците и виж на кой му дават разни награди и други подобни от любимото МВР!

И понеже си говорим за Гунди, знека ти псуна едно материалче, псиано от един "познат", там си има цитати и кое от коя книга е, ако искаш си ги намери и ги прочети.

Аспарухов и комунизмът. Първа част.



Мисля, че на всеки непредубеден свидетел на нашите усилия, в кръга на “Червената” академия, отдавна е станало ясно, че не се борим просто срещу Лефски. Ние се борим срещу негативните явления в този отбор, срещу онези противни на морала и феърплея деяния, които са пронизали цялата негова история. В тази връзка, лично аз чувствам и задължение, да се опитам да предпазя един футболист от нашето минало, Георги Аспарухов – Гунди, както от убийствената прегръдка на отрицателното и порочното, произтичащо от Герена, което винаги е предизвиквало у честните хора единствено отвращение, така и от инерцията да виждаме в него не личните му добродетели, а това, че някои се опитват да го превърнат в щит на своята низост.
Добре е известно, че преди време се състоя една анкета за футболист на века, която бе опорочена още в момента, в който се появи. По простата причина, че бе проведена от лефскари. Този факт веднага я направи както необективна, така и нечестна, а това убедително бе защитено впоследствие. В нейния ход обаче, в едно интервю на Крум Савов с Христо Стоичков, на въпроса какво мисли за цялото това мероприятие и за това кой трябва да бъде победител в него, постигналият всичко в тази игра Ицо заяви: “Сигурен съм, че ако Гунди беше жив, щеше да каже “Стоичков”, както и аз сега казвам “Аспарухов”. Естествено, в цялата тази история, хората, които свършиха това, което си бяха наумили, не бяха нищо повече от лефскари. За тях, за тези, които неуморно славеха аспаруховите достойнства и добродетели, точно тези достойнства и добродетели бяха и завинаги ще останат чужди. Тези хора, които се опитаха да се възползват от Гунди, докрая не разбраха, че най-голямото признание за този голям спортист щеше да бъде не да се опитват отново да го поставят на онзи пиедестал, на който и сам не би се поставил, а поне в някаква степен да се опитат да заприличат на него, да се опитат да направят и своя отбор поне в някаква степен достоен за него. Гунди бе за Лефски един огромен шанс на съдбата, но тази възможност бе провалена. През годините “сините” милиционери все повече затъваха в блатото на манипулирания футбол, все повече поемаха ролята на палачи на тази игра, до кулминацията Чорни, до подписките и инициативите в подкрепа на “добрия”, на “невинния” човек, на лефскаря, напазарувал им три шампионски титли и с това превърнал се в най-необходимия. Превърнал се в убиеца на всичко онова, което можеше да произтече, ако бяха направили по-честното и по-достойното. Да тръгнат от онова, което им подсказа Гунди. Като поведение и присъствие. Да направят от него не идол, а пример за подражание.

Твърде отдавна и на базата на неоспорими доказателства, една значителна част от нас стигна до идеята, че първото условие, за да имаш представа от същността на футболната игра у нас, е да си бил част от Армията, да си израстнал на този стадион, точно там да си усвоил уроците на големия футбол и да си бил заразен от неговата магия. Случайно ли е, че Георги Аспарухов от малък е цеденевист и твърде дълго той е попивал тънкостите на този спорт именно в Парка на свободата? Един от най-подробните биографи на Гунди, Георги Тодоров, описва по следния начин тези най-важни в развитието на всяко дарование години:
“Заквасата” идва и отдругаде. Някога бащата , Аспарух Рангелов, е играл футбол в Казанлък. Не е бил голяма “звезда”, но това не му е пречело да разбира чудесно същността на играта.
-Гошето от малък го поведох на мачове, насочих го към хубавите прояви на играчите. А после и сам започна да си ходи. Имах един приятел-касиер, който му даваше билет, пък аз след това го плащах. И всичко, което видеше да правят майсторите, опитваше сам в махалата.
… през 1958-1959 година Гошо (Аспарухов е роден на 4 май 1943г. – б. Gawain) играе на различни постове в детските и юношеските състави на “сините”. Той не се сърди, вярва, че ще удари и неговият час, а дотогава ще трябва да се подготви, както подобава. Продължава да не изпуска и мачовете от първенството, в които играе… ЦДНА! Да, бай Аспарух е поклонник на армейците, а Гошо е луд по Гацо Панайотов, който “може да прави с топката каквото си поиска”. (Георги Тодоров, “Гунди, голямото завръщане”, стр. 9 – 11.)

При тази известна от историята, но неизвестна за подуенските запалянковци клубна ориентация на младия Аспарухов, възниква и справедливият въпрос. Защо като той е бил цеденевист, не е направил елементарното? Не е усвоявал играта в любимия ЦДНА? Отговорът е прост. Защото по онова време комунистическата система от най-ранна възраст се е опитвала да смазва индивидуалността, да избира и решава вместо нея. Валидният принцип в спорта за тази възраст е бил териториалният, при който клубът се определял от квартала, в който живееш. И понеже Георги е живеел в “Редута”, то и партията-майка му навлякла синята фланелка.

Разбира се, дори и тогава е имало вратички от подобни обвързаности. Дори и тогава е имало варианти да се пребори системата. Като този да попаднеш благодарение на казармата там, където те тегли сърцето. След няколко мача в мъжкия отбор на “Лефски”, идва време Аспарухов да влезе в казармата. По-точно в ЦДНА. Според Г. Тодоров някои скептично настроени запалянковци в този момент се опасявали от пребоядисване. За какво пребоядисване може да става въпрос, обаче, след като Гунди в своята младост си е бил червен. Към този момент е актуален и случаят с Никола Цанев, също юноша на “сините”, но от малък цеденевист, който отказва след казармата да заиграе отново там, където не му е мястото. Аспарухов престоява твърде кратко на Армията, без да изиграе нито един официален мач с екипа на ЦДНА и е откомандирован в отбора на Ботев, наричан по това време “малкото Лефски”. Всичко това е твърде странно и предполага известен скептицизъм що се отнася до обяснението, че понеже тогава сме имали Цанев, не сме се нуждаели от Аспарухов. Треньор на отбора към онзи момент е Крум Милев – Палаврата, доказал с цялата своя треньорска дейност, че е в състояние да познае таланта, още повече, че и като чисто физически данни Гунди не може да не предизвиква интерес.

Истината, истината за комунизма и за Георги Аспарухов, откриваме в книгата на Спас Тодоров и Милко Стефанов “Незабравимият Гунди”, издание на ИК Спорт от 1991г. Стр. 22-23.
“Странно е, но и до днес сред немалко приятели на футбола съществува погрешно впечатление, че големите специалисти в ЦДНА, този водещ наш отбор, не са го харесали и затова след месец-два, през декември, той се озова във военно поделение някъде на юг. Заслужилият треньор Крум Милев, човекът, който отгледа най-голямото съзвездие у нас през 50-те години и когото никой не може да подозре във футболно късогледство, ни каза:
-Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Има си хас! Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник…
Не знаем какво точно е правил Аспарахуво в онова далечно южно военно поделение и дали е имал възможност там да играе футбол, но знаем, че не минало много време, когато бай Георги Генов, треньорът на “Ботев”, се е намесил: “При вас там има едно войниче, добро футболистче – я ми го преведете в Пловдив.”

Подобни многозначителни факти, естествено, няма как да стигнат до бетонните глави на “сините” корифеи от ранга на Жаклин и Томето, които неспират да произвеждат лъжи за отбора ЦСКА. За това, че не нещо друго, а точно комунизмът е в основата на нашите успехи. Какъв, обаче, е елементарният извод от онова, което се е случило на Гунди в Парка на свободата. Излиза, че не ние сме били всесилните в онази епоха, че не точно ние сме се ползвали в най-голяма степен от партийните протекции. Дори само цитираният по-горе текст предизвиква страшно много въпросителни и още повече преразказан от лефскари, разбива на пух и прах някои подуенски митове. От една страна, Крум Милев, треньорът-легенда е бил наказан за това, че задържа Гунди в ЦДНА, а от друга, пловдивчанинът бай Георги Генов е трябвало да каже само: “…я ми го преведете в Пловдив.”, за да се окаже той на часа там. Този факт категорично отхвърля тезата, че в най-успелия наш роден отбор, дори и по време на казармата, не са взимали само този, който не са пожелаели. От друга страна и тук ясно прозират силите, които са били в състояние дори и в нашата система, системата на армията, да решават нещата в подуенска полза. И коя е била тази сила-закрилница на подуенската “синя” идея, ако не всесилната партия. Всичко онова, благодарение на което и Лефски става някакъв отбор в родния футбол именно благодарение на социализма.

Всеизвестно е, че подуенци не познават историята, че те се боят от нея. И това изобщо не е случайно. Твърде много позорни неща са скрити в миналото и твърде много лъжи са създадени от тях през годините, за да ненавиждат те онова, което включително и част от нас, в нашата “Червена” академия, вършим в момента. Вадим на светло фактите. Всичко онова, което реабилитира нашето достойнство и което ще ни позволи да вървим с гордо вдигната глава напред. През цялата онази подуенска мръсотия, която ще срещаме по пътя си. Включително и по случая Аспарухов.

(Следва)

Gawain
"Червена" академия"


Георги Аспарухов и комунизмът. Втора част.



Дълго време ние, привържениците на най-достойния роден отбор, търпяхме хулите и обидите по адрес на това, което може и трябва да служи единствено за образец на подражание. Дълго време ние чакахме някой да защити категорично онези стойности, които представлявахме и които нямат нищо общо с многобройните лъжи, съчинени от посредствени и гузни хора, опитващи се да прикрият греховете си като ги приписват на други. Твърде дълго ние бяхме в тази позиция. Прекалено дълго, за да приемем като свое верую в борбата срещу лъжата и задължението да клеймим само тези, които заслужават това. Само тези, за които сме убедени, че нямат нищо общо с идеалите, на които ние служим и които желаем да виждаме и в нашия отбор. Честната игра, достойното поведение и благородното мъжество.


Без съмнение, изваждането на Гунди от отбора на ЦДНА е представлявало огромна лична драма поради онази упоритост, с която Гунди хем е тренирал в Лефски, хем е бил част от ентусиазма и привързаността на червената публика, а в неговия случай и на естествената надежда. Надеждата и той да стане част от един велик отбор и той да има възможност да играе на най-високия футболен подиум в нашето отечество – Армията. В каква степен Гунди е разчитал на това и е изживял тежко това отблъскване, по всяка вероятност без да знае, че то е било предизвикано не от нашите специалисти, а от “сините”апаратчици и фактори в комунистическата система, ясно личи от едно по-късно, изразено от самия него прозрение. Прозрение извиращо от глъбините на съкровеното: “"Не по райони, а по сърдечни импулси трябва да става приемането на младите таланти! Ако са привърженици на "Левски - Спартак", защо трябва да тренират в ЦСКА или "Славия"? Нали така ще загубят точно юношеската си възторженост, която после непременно ще им потрябва!" - казваше Георги Аспарухов." /Г.Тодоров, "Гунди - голямото завръщане", стр.198/. Късен, твърде силен вопъл на личността мачкана от системата.

В Ботев Аспарухов попада в подходяща и творческа атмосфера. Там с 9-и номер играе националният голмайстор Сотиров, а на крилата са неудържимите Попов и Дерменджиев. Треньор на отбора е вещият специалист Георги Генов, когото впоследствие “синият” идол ще споменава всеки път стане ли въпрос за хората, които са го направили играч. На многобройните ходатайства да се даде шанс на подуенския юноша, за да може да се обиграва, треньорът отговаря твърдо: “Ще стои на пейката, ще си чака реда!” Постепенно този ред идва. В обкръжението на предани на играта хора, владеещи нейните тайни, Гунди възмъжава и усвоява тънкостите на този спорт. Като състезател на Ботев участва и на финалите на световното първенство в Чили. Спортният коментатор от онази епоха Петър Евтимов характеризира по следния начин неговия престой в Пловдив: “В “Ботев” пристигна вече “оформен” и с големи заложби, но истинското си израстване получи в Пловдив”. След като изтичат двете години от войнишката служба, Гунди взима решение да остане в града под тепетата. Този факт, според мен, е средоточие на всеки добронамерен опит да се стигне до дълбоките пластове на неговата душевност, до онези най-скрити и до днес основи на неговия светоглед, които са определяли и мотивите на неговото поведение. Този факт значи много. Значи, че Гунди не е бил луд лефскар и че не е чакал края на службата, за да полети към “любимото” Лефски.

Биографът Г. Тодоров ни дава и твърде интересна информация около този изключително важен момент:
“… в по-сетнешните разговори Аспарухов винаги говореше с възторг за играчите на “Ботев”, за треньора, за ръководството, но и никога не отронваше дума за историите около своето завръщане в “Левски”. Не го и питахме, усещахме, че подобни въпроси го измъчват.”
Кое е това, което измъчва Гунди? Защо той не обича да говори за него? На тези въпроси отговорът едва ли е толкова труден. Историята на родния футбол познава аналогичен случай. Когато бившият юноша на “сините” Никола Цанев, след уволнението, решава да остане в любимия ЦДНА, той е привикан от председателя на федерацията, болния лефскар Недялко Донски. Поставен му е и ултиматум. Или Лефски, или национален отбор през крив макарон. Цанев избира любовта и достойнството. Остава при армейците и заради това един от най-големите играчи на родния футбол има само два-три мача в националния отбор. Гунди не се оказва толкова твърд и очевидно тази негова слабост го преследва във всички онези случаи, в които спомените го връщат към момента, в който е стоял пред съдбоносния избор. Когато е трябвало да избира. Когато е избрал славата.

Мнозина от нас, загледани в историята на футболната игра, в странните закономерности на определени събития и в орисиите на родните отбори, откриват нещо повече от прояви на сляпата случайност. Извън монументалните, сталинистки усилия на подуенската пропаганда да извайват образите на своите идоли, често ние започваме да откриваме и човешки черти, и душевни драми, и лични трагедии. Все неща, прикрити дълбоко зад завесите на подуенската “истина”. Там, зад клишетата и зад обилно полетите с шербет нравоучителни истории, има и други неща, които са издържани единствено в стилистиката на античната драматургия, в литературни образци като оскаруайлдовия Дориан Грей. Изправен пред съдбоносния избор, Гунди избира славата в смъртоносната подуенска прегръдка. Неговото окончателно завръщане на Герена е нищо повече от ритуалното отваряне на всички врати. Вратите на националния отбор, на венцехвалебствията на “синята” журналистика, на израстването в партийната и държавна йерархия, на материалния просперитет. Това, което той носи в себе си като огромен положителен заряд, като футболни умения и морални качества, не може да избегне сблъсъка и колизията с проявите на футбола като оперативно мероприятие. Със събития като тези от 65г. или като Ангелсолаковата епоха с нейния естествен апогей, старозагорският бунт на презрелите лефскарщината народни маси. В подобни сблъсъци не е могла да не се появи и пукнатината, началото на личната драма и нравствен конфликт със средата, осъзнаването на погрешността на избора и на безизходицата в житейския капан, избиващи в личен план в най-различни отклонения. И когато след старозагорските събития, вторият човек в държавата и болен лефскар Борис Велчев, отговарящ в полтибюро за НМ, ДС и спорта, дава на прокурор старозагорския защитник, който уж го бил контузил, Гунди пише декларация в негова защита, в защита на истината и в защита на играта. Късно, твърде късно озъзнаване на човека, поставен от времето и от системата на чуждо за него място.

Лично за мен, в светлината на неоспоримите факти, Гунди е само и единствено жертва. Продукт на баща-цеденевист и на благословената атмосфера на Армията, той е последен опит на съдбата да бъде приобщен и склонният към милиционерщината отбор на Лефски към друг тип поведение, към по-различен морал от този, който утвърждава в тази игра през годините подуенският отбор. Всуе, там, в тяхната среда, добродетелите на Гунди нямаше как да се превърнат в образец на подражание. Там не успяха да вземат нищо от онова, което той носеше като морално послание, като неочакван подарък на съдбата и като възможност и те да тръгнат в друга посока на развитие. Признаващи единствено принципите на сталинизма, те успяха да се възползват от него като го превърнат в идол. В монумент на фанатизираните тълпи, неосъзнаващи посланието на човешките му добродетели и желаещи единствено победи. Без значение средствата, с които силните на деня от системата на комунизма се опитваха да им ги осигуряват.

Съдбата несъмнено е дарила Гунди с талант, но постепенно, може би в хода на това, че “синята” девятка се примири да си служи с този талант и в делата на злото, започна да му го отнема. Лиши го от онази възможност да бъде величина от ранга на Христо Стоичков. От възможността да поведе нацията към победи в най-големите, най-значими и най-престижни битки. Все пак аз не бих хвърлил камък по Гунди, по онзи начин, по който се отнасям към лефскарщината и милиционерщината. По две причини. Първата, че съдбата и сталиновият комунизъм не му дадоха шанс, подобно на Никола Цанев, да постигне хармония с най-чистите си младежки увлечения и по този начин да намери сили да се опълчи на мефистофелското “Или Лефски, или национален отбор през крив макарон.” Втората, че ако наистина всичко онова, което е останало като спомени от неговите съвременници е вярно, то той вече е получил наказанието за слабостта да бъде значим в една провалена система – наказанието на собствената си съвест. Всичко останало е единствено метафизика.

[sepulturatr]

Ех, че възмутен народ...

Арсенал като играха последните 9 години в ШЛ нападателно и феноменално, какво?! Кур.
Знаете ли колко пъти Арсенал заслужаваха да станат носители на ШЛ?! Не се броят на пръстите на едната ми ръка...
Венгер най-накрая се научи как да ръководи отбора в ШЛ - изработва си добра преднина първия мач и втория играе умно и здраво.
Някой помни ли кога за последно на Арсенал му е вкаран гол в ШЛ?!

Колкото до мача снощи: Играта на Арсенал не се получи както трябваше да бъде, и какво?! Виляреал били феноменални, Виляреал били невероятни... Верно, че направиха повече положения от Реал и Юве срещу Арсенал във всичките им мачове взети заедно, но в крайна сметка не вкараха нищо.
Друго - дузпа нямаше. Вземете си изтеглете от Арената мача и гледайте на трезви глави. Особено пък испанци като са замесени е ясно за какво става въпрос... театър "Сълза и Смях". Хосе Мари падна като путка. Той си е путка. Евала на Леман, но аз бях сигурен че ще я спаси.

Като знам колко мои приятели ще пътуват до Париж за да гледат Арсенал... Предстои още една крачка!

Брао бе !!!! и фенове на Арсенал ли ималооо ! Всеки приказва глупости ама ... ARSENAL - Champions Of Europe 2006 !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
бтв фен съм на Арсенал от 6 години и не пропускам техен мач с изключение на сезон 2005-2006 .
А Slash , Ти наистина разбираш от футбол !

[t0xIc]

Левскарчето кога прокараха интернет в Столипиново, че влизаш вече в интернет?

[LEVSKAR4ETO_]

скъпи господин граф.предай на твоя приятел от мене че изобщо няма талант за писател.толкова мъчен текст отдавна не бях чел и се наложи да го препрочета за да ми стане ясно поне основното което се е опитал да каже.значи за това кой е най добре да бъде футболист на века за България вече е история и
факт който никога няма да буде променен.дори и днес ако се пусне референдум аз сам сигурен че отново на първо място ще излезе гунди.нека си лаят там разните червени списания и вестници,нека си къса нервите сашето диков факта е факт и истината е истина.и щом смяташ че повечето журналисти са
левскари искам да те питам защо футболист като бербатов беше избран за номер 1 за 2005 а боримиров номер 2.с какво допринесе 4ак тоолкова бербатов за бг футбола.а даниел боримиров на 36 години направи смешни много футболисти(звезди) и изведе сините на 1/4 финал в уефа.
относно това че гунди е бил цесекар ми стана много смешно защото във всички спомени който аз сам чел за него всички са единодушни че за него синята фланелка е била свещена и че когато чуел само левски и публиката да вика забравял всичко и се борел докрай на терена.а колкото за митологизирането му ще ти кажа само едно нещо-легендите не се измислят те се посочват от обикновенните хора(ей трябва да го постна с любими фрази
колкото за откритието "гунди" безпорно трябва да се отдаде значимото на ботев но не забравяй че когато в ботев помолили гунди да остане той им отказал-сърцето му вече било на герена и той не можел да спре да мисли за това.има и други работи дето ме за4удиха но хайде ще се опитам да намеря тази книга която толкова се цитира и ще видя за какво става въпрос.дано само приятелчето ти да не е ровил като кокошка в земята за да намери компромати.

п.с.токсик абе аз си прокарах интернет от твоята къща в истанбул нима си забравил хахаха.ако знаеш колко помия газих докато се свържа....

[melhaer]

абе пич, ти амлоумен ли си що си - виж какво пиашт биграфите на Гунди, прочети споемнеите на жена му, която казва, че не е искал да се маха от Ботев и да ходи в лефскиту...

ба си, ти му даваш материал с бибилиография п страници къде точно да прочете той си знае едно...

Колкото за футболсит на годината - какво е направил Боримиров за България, че да ми го сравняваш с Бербатов - ти май си по-малоумен и от ния дет му даваха картонена купа.

Ти въобще някога замислял ли си се, че за цялата си кариера в Германия, Дървомиров не е вкарал толкова голове, колкото бербатов за един сезон?

И замисли ли се въобще за реакцията на Боримиров? Че един нормален човек не трябва да реагира така...опа, забравих, че Дървомиров е с промит гувежди мозък...

Да сравняваш Бербатов и Дървомиров е все едно да сравниш Мерцедес С класа и стар фокслфаген - върви, ама е грозен!

И въобще не исещате ли, че сте смешни с тоя Дървомиров? Ако някой трябва да се засрамва, то това са по-младите му колеги в лефски...

И не забравяй, че за провала на националите в квалификациите не е отговорен Бербатов - едни други хора - Стоичков, че слушаше Насо Минерасо да пуска Шаранков, че да го продадат...

[t0xIc]

абе с отбор който не е извадил един известен футболист наложил се в Европа - освен М.Христов - какво се занимаваш..тия "звездите" младички и те като Гонзо , Кривия и т.н дето бяха некви "феноменални" отиват към Турция

[melhaer]

ами то по тая логика, ще искат да дадат наградата и на Гонзо, че за 4 години по чужбина е успял да вкара цели 4 гола...

[t0xIc]

Кво не си ли я заслужава? Не е лесно да бършеш прахта на резервната скамейка ти кво си мислиш...

[melhaer]

не знам, ама като играеше в Рен, имаше виц, че Гонзо е най-големият фен на Рен, ходеше да гледа всеки мач...а според беше и най-скъпоплатеният носач на сакове и топки...

в турция не знам как е било, ама явно и там го разкриха що за стока е

[LEVSKAR4ETO_]

скъпи господин граф.уви още не сма намерил тези книги ама като ги намеря ще пиша пак за гунди.а колкото за футболиста мисля че някуде писах че един български футболист когато напусне българия той играе за новия си клуб и за честа на българия ! нито носи точки за цска нито за левски.и така и не мога да си обясня какво толкова превъзнасяте когато някой който е играл за последно в цска прави добри мачове в европа и играе добре.като че ли ще дойде от европа да играе специално за вас да пази гонзо да не вкара гол колкото до футболист номер едно на българия това трябваше да бъде боримиров.защо ли ?защото през цялата година показа невероятно силни игри,почти винаги беше избиран за футболист на мача срещу европейските отбори.и най важното той имаше голям принос сините да стигнат толкова далече в европа.и чест му прави че е на 36 години е а по добър от всички червени футболисти взети заедно.не го казвам аз а журналисти(само пак да не кажеш че са били "сините журналисти").а какво направи сииилният бербатов.леверкузен завършиха 6-ти(мисля) направи тоолкова силен мач срещу вас (нарекоха го 12-тия играч на цска защото се пазеше сам) и неговия тим отпадна и в нациоанлния отбор беше на такова ниво че малта се оказа непреодолимо препятсвие. мелхаер и понеже сам забелязал че имаш възможност да публикуваш статистики направи ми една услуга.напиши футболистите които са вкарвали наи много голове в вечното дерби-и левскарите и цесекарите.и после да говорим за гонзо

[melhaer]

абе лефскарчето, не искам да казвам силни думи, ама ако ще сравняваш дани дръвцвто с Борето, по-добре да псрем да си говорим,

Леверкузен завършиха 5-ти, Бербатов отбеляза скромните 21 гола, като по тпзо показател е най-резултатният нападател през пролетта, а Леверкузен най-резлултатният тим през пролетта.

И какво ще ми сравняваш мачовете на Боримиров в нашта скромна група с мачовете в Германия?

Бе вие лефскарите мозък имате ли?

Колко за Гонзо - точнос ините журанлсити го направиха два пъти футбослит на годината, и в момента в който излезе в Европа се видя колко струва, защото тям ги няма Лекво и Узунво да не му свирят играта с лакти...

И защо да не говорим за това кой какво е псотигнал? Щото те е срам да си признаеш, ч лефски не моиже да продаде нито един футбослит в свестен отбор ли? Или че ако се разпорстрем ще се види, че родината на лефскарите е Турция...щото всичките ви големи звезди отдиоха там да играят.

Абе какво да говоря с фен на отбор, който е единственият ведомствен отбор в държавата и е сол ташак на МВР...а и само като ви видя прездиента, пълно копие на Бай Ганьо или се сетя за това как Минерсао ви се гъзеше и ми става жално за лефаксрите...

[t0xIc]

Борето го видяхме колко беше титуляр в гранда Мюнхен 1860 както и Бижутера как хич не успя да се наложи ,така че стига простотии...

[LEVSKAR4ETO_]

Приветствие от ЧЛЕНА НА ПОЛИТ БЮРО НА ЦК НА БКП И МИНИСТЪР НА НАРОДНАТА
ОТБРАНА армейски генерал Добри Джуров до спортистите, треньорите, деятелите
и ръководителите на цска Септемврийско знаме във връзка с 40-годишнината на
армейския клуб."

"....Ние не можем да не отбележим, че цска Септемврийско знаме е рожба на
народната власт..............Очертаните от Тринадесетия конгрес и
последващите го пленуми на ЦК на БКП цели и задачи изискват решително
преустройство.....Това се отнася в пълна сила и за всички членове на
Централния спортен клуб на армията "Септемврийско знаме. С високите критерии
на Тринадесетия партиен конгрес трябва да мерим всяка изява на армейските
спортисти и на клуба като цяло."


ГЛАВА ПЪРВА

Задачите на цска Септемврийско знаме са да работи за възпитанието на ЯРКИ
КОМУНИСТИЧЕСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ у членовете, спортистите........

Ръководството на идейно-възпитателната работа се осъществява от
партийнополитически апарат, съвет за идеологическа работа.........

Укази на държавен съвет на Народна Република България за награждаване на
цска СЗ
1.Народен Орден на Труда - 1968г.
2.Червено Знаме на Труда - 1970г.
3. Червено Знаме на Труда - 1972г.
4. НРБ - III степен - 1973г.
5. НРБ - II степен - 1976г.
6. НРБ - I степен - 1980г.

Цска СЗ премина през много етапи. Опорна точка бе БКП. Тя РЪКОВОДЕШЕ, тя
НАСОЧВАШЕ, тя ЗАДЪЛЖАВАШЕ. Активно бе съдействието на Министерството на
Народната отбрана и районните комитети на БКП ......, защото е необходимо да
се създават здрави и силни хора, способни да защитават социалистическите
завоевания.

Нужно е обаче, да се подчертае, че успехите и постиженията на армейските
спортисти имат здрави опорни точки в ДРУЖБАТА СЪС СЪВЕТСКИТЕ спортисти.

РОЖБА НА НАРОДНАТА ВЛАСТ
.......ПОД КРИЛОТО на партията тя издигаше снага.......Успехите
окрилят....вдъхновяват да се работи все така упорито за постигане на още
по-високи резултати в развитието на масовата физкултура и масовия спорт., на
КОМУНИСТИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ. ТОВА Е ОТПЛАТА ЗА ГРИЖИТЕ, КОИТО ПОЛАГАТ
ПАРТИЯТА, РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА и комитетите на БКП
от бившите райони





намерих това докато търсех едни работи в нета и го поствам за да знаете кой е истинския ведомствен отбор в българия и кой е единствения изкуствено създаден отбор в българия.графе сега разбира се че бундеслигата е по добра от нашата група но искам д ами кажеш честно кой игра по добре в европейските мачове.ти предполагам си бил на мача цска-леверкузен е какво ще кажеш страшен мач на бербо нали.напомни ми за един друг мач през 2000
и освен това те помолих да сложиш тук футболистите който имат най много голове във вечното дерби.
а колкото до чуждите отбори аз досега не сам срещнал някой левскар който да го е яд че левски не е продал игра4 в голям отбор.напротив виждал сам много хора който бяха против изобщо това гонзо да се продава навън искаха да остане и всеки мач да наказва червените а вие като се вдигнали врява до небето еее куде си продали "звездите".всичко дължите на димитър пенев той ги откри всички с който се фукате а вие го изгонихте от армията. а събитията от тази пролет доказаха колко големи фенове сте вие на отбора си.ама така си е изкуствен отбор-изкуствени фенове.

[Vlad]

Изкуствени фенове хаха.Абе първите мачове на Армията тая пролет имахме по 5000-6000 срещу отбори като Ботев и Беласица.А на гостуванията препълвахме клетките за гостуващите и оставаха хора навън.А в подуене се сетиха да ходат като почнаха да бият.А на Армията още си ходят хора въпреки всичко което става.

[melhaer]

Лефксарчето, ти си...кат галош...

в годините за които даваш коментари висчко се правеше в името на партията, я питай баща си дали е имало нещо, дет да не е правено в името на партията? или вие лефаксрите не сте цуцали от държавата през тиз период?

я виж тука какво имама за теб:

ЩАСТИЕТО НА „СИНИТЕ” СВЪРШВА СЛЕД СМЪРТТА НА ВОЖДА, А НОМЕНКЛАТУРАТА СЪСИПВА ЖИВОТА НА ГЕОРГИ СОКОЛОВ

С Батето срещу комунизма, с ВИС-2 срещу групировките

Между спорта и политиката има съществена разлика. Но в обърканите мозъци на почитателите на отбора от „Герена" понятията се преплитат по начин, който ражда бисери от типа на: „...Ако ЦСКА стане шампион, България няма да бъде приета в НАТО..." с автор Жаклин Михайлов. Или признанието на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев: "...Когато Иван Костов поиска да кажа на Чорни да спре финансирането на Левски, аз подадох оставка..." Затова не бива да се учудваме, когато чуем левскарите да творят, че комунизмът ги е репресирал по времето, в което техен шеф беше зетят на Тодор Живков - Иван Славков. Или когато виден фен на Левски, облечен в синя фланелка с надпис ВИС-2, да участва в шествие срещу намесата на групировките в българския футбол. Но походите и шествията на левскарите не започват от Томас Лафчис.
Винаги верни на... управляващите

През 1949 г. голяма група състезатели на Левски по различни видове спорт покорява връх Мусала в чест на 70-годишнината на Сталин. През първия ден на похода тридесет спортисти на "сините" изкачват Мусала, носейки портрети на "Бащата на народите".
Те носят и бюст на генералисимуса, за да го поставят на най-вискоия връх на Балканите по случай неговата 70-годишнина. Това става съвсем скоро след като левскарите са приели името ДСО "Динамо".
Походът започва на 23 октомври, деня, в който е публикувана наредбата за новата система (пролет-есен) за провеждане на футболните първенства във връзка със създаването на ДСО (доброволни спортни организации). След като през първия ден върхът е изкачен. През втория "сините" монтират изнесения на Мусала бронзов Бюст на вожда и намиращата се там наблюдателница.
В украсеното с портрети на Сталин помещение „сините" изнасят вдъхновена литературно-музикална програма. Планината се оглася от тънките младежки гласове, а погледите на спортистите са вперени в бюста и портретите. Пприликите с погромаджийските изпълнения на «синята» агитка като щурмови отряд" на СДС са случайни...
Любопитно е, че в двете последвали първенства по футбол шампиони са представи тели „Герена”. Динамо (Левски) - дружестното, изпяло толкова вдъхновени песни пред портретите на Сталин. Когато през 1953 г. генералисимусът умира, настъпва един период от 12 години, в който„Сините" не могат да се доберат до титлата...
Следващото първо място на тима от Подуя не идва чак през 1965 г. малко след едно
посещение в кабинета на Тодор Живков, осъществено от известни културтрегери и общественици, привърженици на Левски. Бай Тошо е човекът, който провежда в България"априлската линия", насочена срещу култа към личостта на Сталин. Но портретите на връх Мусала отдавна са забравени, Левски има сериозни проблеми. ЦСКА се опитва да вземе Жоро Соколов (Йогата) от «Герена”. Соколето с радост приема предложението на "червените", които го привикват в спортната рота. Тогава известните актьори Георги Калоянчев и Константин Кисимов, режисьорът Рихард Езра и някои други представители на артистичните среди, обединени от "синята идея", посещават Тодор Живков в кабинета му.
Тато си мисли, че ще му бъде изнесено представление, и не е далече от истината. Само че темата е неочаквана за първия партиен и държавен ръководител. Но човекът от Правец може да разрешава всякакви проблеми, включително и тези на Левски. Особено когато е доволен от изиграното му шоу...
"Езрата дотърча при мен с някаква хартийка и ми даде да я подпиша. Като разбра какво е станало, баща ми каза, че съм направил голяма грешка. И досега съжалявам за подписа си"- споделя повече от тридесет години по-късно Георги Соколов. Той очевидно е бил подведен от "творческата интелигенция" да парафира някаква изфабрикувана от негово име молба до Първия и така и не успява да осъществи мечтата си да играе на "Армията". След няколко сезона той се опитва да поправи допуснатата грешка.

През 1969 г. Йогата поиска да премине в ЦСКА

След обединението на Левски и Спартак Сф Йогата реши, че най-после е дошъл моментът да заиграе в ЦСКА. Журналистите бяха обявили Гунди за най-добрия футболист на България и Левски, но Соколето беше на съвсем друго мнение. В същото време треньорите на "армейците" искаха Жоро да заиграе при тях, а един привърженик на ЦСКА - Васил Жеков, събра няколко хиляди подписа от привърженици, желаещи Соколов да стане футболист на най-големия български отбор.
Йогата се заканваше, че ще накара защитниците на "сините" да опасат тревата на стадион "Васил Левски", а тези, които се грижеха за терена на националния стадион, бяха сериозно загрижени.

"Не ставам за МВР и затова ще отида в ЦСКА!"

Соколов обяви пред ръководството на МВР, което бе взело под крилото си обединеното дружество Левски-Спартак,че не е подходящ за офицер от милицията поради репутацията си на хулиган и антикомунист. "Заради това ще отида да играя в ЦСКА" - казал Йогата. Но на вътрешния министър Ангел Солаков това не му хареса. И висшата номенклатура направи всичко възможно, за да прекрати кариерата на 27-годишния футболист.
Треньорите и привържениците на ЦСКА се опитаха да помогнат на един много талантлив играч, който не е бил нито партиен член. нито комсомолец, нито пионер, нито чавдарче. Но объркалите футбола и политиката високопоставени левскари не им позволиха. Защото силните на деня от върховете на партийната власт си бяха избрали "любимец", който отговаряше на тогавашните политически реалности в България. И не можеха да допуснат.Георги Соколов да свали от пиедестала Гунди, и то с червената фланелка...

[alpha prime]

мелхаерчо, ти явно си присъствал на тези събития и си бил в кухнята на нещата щотот пишеш такива романи и явно си много навътре ... та я кажи с кой отбор "червение" футболисти Г. Славков и П.Жеков са взели златните си обувки и дали са толкова "червени легенди" вие свинчугите много обичте да си пишете история ...

[melhaer]

Така нареченият “футболист на века” Г.Аспарухов при най-доброто си класиране в анкетата за футболист на годината в Европа беше включен в листата на … един чужд журналист.

“Невероятният голмайсторски талант на Петър Жеков създаде много проблеми на онези, които изграждаха “мита Аспарухов”. Когато започна тази кампания звездата на ЦСКА, играчът на когото трябваше да бъде противопоставен Гунди беше Димитър Якимов. Митата не беше партиен член и по тази точка синият център-нападател имаше предимство....
Изключително техничният Якимов беше наречен от “синята” публика Мито Дъвката, защото забавял играта. Така се пишеше поне докато головете се вкарваха от Аспарухов – независимо дали това бяха 27 гола в републиканското първенство или два гола срещу Белгия. Тогава не се питаше кой е дал головия пас – Соколов, Якимов или Иван Колев. Когато Жеков започна да ниже голове – 36 в нашето първенство, 3 срещу ГДР, 2 срещу Югославия започнаха обясненията, че по-важни били головите пасове на Якимов, Начко Михайлов или Янчо Димитров. През това време и Митата Якимов успя да спечели една голмайсторска титла, а вкараните от него голове достигнаха 151 – с един повече от тези на Аспарухов. Що се отнася до головете на Жеков в българското първенство – 253, то едва ли някой ще може да подобри това постижение.

Всъщност противопоставянето на Аспарухов на Жеков или на Якимов бе плод по-скоро на желанието на някои хора “тяхното момче” да бъде “отгоре” с цената на всичко. Какви бяха отношенията между футболистите може да се види от начина, по който Гунди поздрави Жеков за двата му гола в Белград срещу силния отбор на Югославия /с Шокич, Юсуфи, Басович, Шекуларец и др. звезди в състава/ през 1966 г. “Браво Петьо! Ех, защо и аз нямам такова спокойствие… ” Така или иначе добрите лични отношения между футболистите не спряха онези, които си бяха “навили нещо на пръста”. Те продължиха дейността си с десетилетия. Така се стигна до един унизителен за българския футбол факт.

За футболист на века беше избран играч, оценен само от един чужд журналист в най-успешната си година. За отбор на века някои посочиха отбор с една единствена победа като гост в турнира за купата на европейските шампиони срещу Дюделанж /Люксембург/.

След като головете не свършиха работа, за да се поддържа “легендата” Гунди започнаха да ни обясняват какъв невероятен престиж имал той в чужбина. Така наред с честите напомняния, че Аспарухов е бил в десетката на Франс футбол през 1965 г. се забравяха имената на Петър Жеков и Иван Колев, класирани там съответно през 1969 г. и 1957 г. Истината е, че най-доброто класиране на Гунди в престижната анкета беше през 1965 г., когато той раздели 8-10 място с Воронин и Мацола. Тогав Аспарухов получи 9 точки. Пет от тях бяха благодарение на първото място, което му даде българския участник в анкетата, а четири получи за втората позиция в лисатта на един португалски журналист. През 1969 г. Петър Жеков спечели 14 т. и зае девето място в същата анкета. Жеков беше включен в листите на Ж.Милчев – втори /4 точки/, Л.Филатов /СССР/ - също втори, а В.Салинер /Испания/ и В.Либерт /Швеция/ го поставиха на трето място.

Жеков е участвал и в други класации на Франс Футбол. През 1978 г. по случай десетгодишнината на турнира за златната обувка /трофей, който бате Петьо спечели през 1969 г./ беше направено класиране за най-добрите европейски стрелци през този период.

То беше такова:
1.Г.Мюлер – 13 т.
2.Еузебио – 10 т.
3.П.Жеков – 10 т.

През 1973 г. Жеков, тогава носител на бронзова обувка, взе участие в церемониите по връчването на годишните награди н Франс Футбол. Най-голямата атракция беше турнирът по вкарване на дузпи, в който се състезаваха Жеков, Еузебио, Питърс-капитан на английския национален отбор и Хулсхоф-защитник от отбор №1 за годината Аякс /Амстердам/. Турнирът, в който всеки, освен като изпълнител на дузпи трябваше да показва класа и като вратар, беше спечелен от Жеков.За отбелязване е, че Герд Мюлер успя да вкара само един гол, след пет изпълнения на дузпи, когато българският голмайстор беше на вратата. Спечелените от Жеков отличия са изключително много – той е шест пъти голмайстор на България, капитан на олимпийския отбор, който през 1968 г. спечели сребърни медали в Мексико, балкански клубен шампион с Берое, шампион на България с ЦСКА… Но със сигурност и той, и българския футбол щяха да имат още успехи, ако не беше кампанията за омаловажаване на постигнатото от Жеков, за да може да бъде създаден “митът” за Аспарухов. Факт е, че най-големият успех на българския национален отбор през 69-те години дойде тогава, когато Гунди беше контузен и Жеков можа да играе в половината от мачовете на националите за европейско първенство.

Най-големият успех на българския национален отбор през 60-те години беше четвъртфинала за европейско първенство през 1968 г. Този успех е с по-голяма стойност от предпоследните места на световните финали в Чили /1963 г./ и Англия /1966 г./, не само защото тогава българите за първи и засега единствен път се наредиха сред осемте най-силни отбора на стария континент, но и защото отборът ни постигна на четвъртфинала една забележителна победа срещу бъдещия европейски шампион Италия. Квалификациите за това първенство започнаха още през 1966 г. След като Жеков беше дебютирал с националната фланелка през декември 1965 г., 1966 беше първата година за него като национал. През нея той игра шест пъти за България и вкара седем гола – един срещу ОАР /сега Египет/, в мача ОАР-България 2:2, два срещу Югославия в мача Югославия – България 0:2, още два срещу “плавите” в България – Югославия 6:1 и два в първия квалификационен мач за европейско първенство България-Норвегия 4:2. Тези голове не бяха достатъчни, за да получи Жеков признанието на създателите на “митове и легенди”, но ортопедичните проблеми, които Аспарухов имаше с хлътналото си стъпало дадоха шанс на Жеков за изява като център нападател на България, за разлика от по-сетнешните му редки включвания като крило или резерва. Така след мача с Норвегия Жеков игра още три пъти в общо осемте мача, които изиграха националите за европейско първенство. Участвайки в половината срещи българския реализатор №1 стана голмайстор на този най-успешен за времето си български отбор. Освен двата гола срещу Норвегия той вкара и по един гол на Италия /в София/ и на Швеция /в Стокхолм/. Голът, който той отбеляза за победата срещу Италия с 3:2 беше исторически - за първи път от седем години Италия получаваше три гола. В изключително важния сблъсък в Стокхолм, България се наложи с 2:0. Жеков не само отбеляза единия гол, но стана и съавтор на другия, който беше реализиран от Дерменджиев. След едно виртуозно двойно подаване, при което Жеков върна топката на Чико с външен фалц шведите бяха поставени в мат и дори тяхната публика дълго аплодира майсторството на Жеков и Дерменджиев.

Още много може да се говори за Жеков – една от големите легенди на ЦСКА. Например, как при една контрола в Гърция, срещу отбора на Янина, ръководството на червения отбор реши да не включва Жеката в състава, с оглед на лошия терен и здравословните проблеми, които имаше нашият голмайстор през зимата на 1974 г. Тогава гръцката публика поиска да види Жеков и започна да скандира името му. След като скандиранията не умилостивиха “червените” шефове, гръцките запалянковци събраха огромен куп пари в един чаршаф и го предложиха на българите. Въпреки това Жеков не влезе в игра. Това беше пример, че за ЦСКА футболните стойности трябва да имат предимство пред финансовите изгоди.”

[Beerzebub]

http://fishki.net/comment.php?id=10013

[Svetyl]

Щеше да е твърде странно ако Арсенал бяха станали шампионни при това стечение на обстоятелствата. Браво на Барса!
Сори, бате Слаш...

[melhaer]

Щеше да е твърде странно ако Арсенал бяха станали шампионни при това стечение на обстоятелствата. Браво на Барса!
Сори, бате Слаш...

пич, ти като не разбираш от футбол, де се буташ у шамарите?

Аз бих казал, Браво на Арсенал, защото не виждам, какво толкова сториха Барса, при положение, че играха 75 минути с човек повече, че да ги бравосваме...

финалът вече е история, не знам дали някога Арсенал пак ще играят на финал, но съм доволен от начина по който играха...

[Svetyl]

^За теб имам три букви: МРИ!
Да, Барса играха зле, но това е големия отбор. Пет минути и шампион!
А утре Мелхаерчо пак ще почне да пише фермани за това как ЦСКА били по-добри от левски преди 3 века

[SepulTeraHead]

Абе Арсенал кура ми. Те дори не трябваше да вкарват гол, щото тва беше ЕБАТИ измисления фал. Иначе Анри верно напраи едни непростими пропуски. Сърдете му се на него. Между другото май от догодина е наш човек(на Барса).

[Svetyl]

Уха, това, че отива в Барса не го знаех. Ми дано

[melhaer]

Svetyl-чо

аз поне има за какво да МРА, а ти, само заради това, че си гуведо и вече си умрял, както има една приказака, кажи му ЛЕWCКАР и не го обиждай повече!

колкото за Анри в Барса...все още е рано да с говори...

ето и едно менение, от друг форум, с което съм много съгласен:

едно нещо не ми побира главата - как е възможно да сложиш на финала рефер, който те е "побутнал" вече сериозно на осминафинала. в деня на мача смениха тъч-рефера - такива простотии не стават и в нашия шампионат....въпреки че е дебил от класа, аз не бих обвинил в огромна степен хауге - той направи каквото можа за да земе купата барца.
мога да кажа само едно голямо браво за мъжеството и себераздаването на футболистите на арсенал!!! а на циганите от барца - жалко за тях защото хората ще помнят тая купа със съдийските аванти(доста на брой- във всички мачове), а не с игра или нещо подобно. красивия футбол на барца си е една медийна измислица, рекламен трик, за да може малките дечица да го повтарят като дебилчета(както и алекси). на терена има само едно - мъжество. радвам се че арсенал се показаха като МЪЖЕ - без лежане, реване, бавене, изключителна борба. да си призная по време на мача ме глождеха едни съмнения за анри - неприсъщо за него е да се чуди какво да прави когато е в дори позиции (визирам една атака, в която анри беше сам срещу защитник и 3 декара пространство пред себе си за тичане, вместо това друг рогачч се върна 10-15 метра и му изби топката).
не е важно дали си с купа или не - важното е да си мъж и д а имаш чест, за съжаление испанските циганета са далеч от тия понятия, а още по-жалкото е че цялата уефа застава зад тях...

[scion_of_storm]

^О,Боже,Мелхаер ти си тотален уникум човече.Не,наистина няма равен на теб,поздравления,направо в музей трябва да те сложим братле Стига си дрънкал глупости,а обсъждай нормално футбол,не да ми разправяш наляво-надясно,че Левски еди-какво си,Барса еди-що си.С каквато и да е игра,бихме Арсенал(съжалявам Слаш.играхте наистина мъжки),това си е факт.Вкарахме два гола за там 5-6 минути,пак си е факт.Цялото второ полувреме почти натискахме,и това си е така.Знам,че на Арсенал им беше трудно и играха достойно,но щом не успяха да удържат резултата,загубата си е загуба.Стига си мрънкал ебати
А иначе,според мен вратарят изпорти Арсенал.И 2 гола можеше да ги спаси,като втория беше напълно негов за мен.А пък и Белети много добре го изигра.Аз за пореден път се възхитих на Ларсон,голяма лисица е,дори на своите преклонни за футбола години продължава да играе,и то прекрасно. Важното е,че Барса са шампиони,които не го устройва да го приеме,защото е факт!

[SepulTeraHead]

Ба ги и съдийските аванти.
- незачетен гол
- ония измислен фал, от който арсенал откриха.

[melhaer]

Ба ги и съдийските аванти.
- незачетен гол
- ония измислен фал, от който арсенал откриха.

кажи си честно - Барса честно ли достигнаха до финала? Визирам например едно леко голче на Шевченко, което беше отменено?

Снощи съдията не им ли спести 5-6 картона за нарушения срещу Анри?

и в крайна сметка, както казах, толкова ли може великият дрийм тим? 80 минути с човек повече и победа с клизма, защото чистите положения за Барса, бяха колкото и тези за Арсенал...

[SepulTeraHead]

Аре първо ти ми отговори, а?

[scion_of_storm]

Снощи съдията не им ли спести 5-6 картона за нарушения срещу Анри?

Ахахахахахах,да бе,10 картона.Той направо да изгони целия отбор на Барса не щеш ло

[conguestadors]

Ба ги и съдийските аванти.
- незачетен гол
- ония измислен фал, от който арсенал откриха.

кажи си честно - Барса честно ли достигнаха до финала? Визирам например едно леко голче на Шевченко, което беше отменено?

Снощи съдията не им ли спести 5-6 картона за нарушения срещу Анри?

и в крайна сметка, както казах, толкова ли може великият дрийм тим? 80 минути с човек повече и победа с клизма, защото чистите положения за Барса, бяха колкото и тези за Арсенал...

Защо все си мисля, че обсъждането на съдията е приоритет на привържениците на Левски и ЦСКА. Наи-подкрепяните отбори в БГ реват наи-много. И двата отбора заслужено стигнаха финал, но Барса имат по-опитен отбор и го доказаха последните 15 минути. Свалям шапка на Арсенал за мъжката игра, но изгонването на Леман беше напълно заслужено.