Музика, няма такова:P Опции

[Nightwish]

Всички от нас, потребителите на форума, слушаме музика ( затова сме и тук предполагам ) ...като всеки от нас чувства музиката по различен начин. На всеки му влияе различно , въздейства му и му дава нещо - било то спокойствие, енергия, сили...Предполагам и се надявам, че не само на мен ми е интересна тази тема - въпросът е : Какво Ви дава музиката, която слушате?

Забележка: Не е казано, че трябва да се ограничавате само в границите на метъл музиката, дори е препоръчително да пишете и за другото, което слушате:)

П.С. Отново моля, за сериозно отношение към темата, иначе просто няма смисъл от новосъздадените теми!

За себе си лично мога да кажа, че докато слушах почти изцяло само Nightwish ( не че сега не си пускам песнички, но не ги въртя постоянно на Media Player-a ) , това ми даваше до някаква степен много сили и оптимизъм дори, някаква енергия, с която можех да продължа по - весело деня си. Сега малко се отделих и слушам повече Frank Zappa, също така Molokko ...което ми дава нещо абсолютно необяснимо за мен, оптимизъм дори не е точната дума..по нататък в темата ще продължа:)


Сега Сте Вие :

[Warrior Of Ice]

На музиката (както и на всяко друго изкуство, прочее) следва да се гледа предимно в емоционален план. Дали ще те кара да мечтаеш и ще те пренася в някакъв въображаем свят, дали ще те зарежда с енергия и ще те подтиква да беснееш - не е толкова важно. Важното е да ти въздейства някак; да я възприемаш като нещо повече от съвкупност от звуци, да резонира с вътрешния ти свят, ако щете. Музиката е най-абстрактното от всички изкуства, защото дава най-голяма свобода за интерпретация от страна на слушателя и в този ред на мисли не е странно, че едно произведение е в състояние да провокира коренно противоположни реакции у различни хора... И оттук - лоша музика няма. Щом ти дава нещо, значи е добра поне за теб.

[rage`girl]

Като начало искам да отбележа, че темата много ми харесва.
Не знам за другите, ама аз не мога без музика.Сутрин се събуждам и вечер си лягам с някой отбрани любими песни.И мога да кажа, че поне при мен музиакта много ми въздейства.Както положително , така и отрицателно.
Не мога да изтрая дълго вереме маанета, кючеци, а понякога дори черно, макар да нямам нищо против рапа.Всичко зависи от настроението ми.Например имало е много трудни моменти, в които за минути ми се е оправяло настроението.
Когато адски ме цепи глава пускам System of a down, Korn или нещо такова.Сутрин ставам с Godsmack/ горките ми родители им писна вече/.Иначе като цяло музиката зависи от настроението ми както казах вече.Demons &Wizards, Judas Priest, Iced Earth също могат да ме вдигнат на крака.

[Drummer]

Когато адски ме цепи глава пускам System of a down, Korn или нещо такова.

О-о-о-о, я кажи други групи, които да лекуват спин и рак.
Иначе аз си пускам повече техно и ретро (60's). На техното, освен да си клатя главата на beat-oвете, друго не ми въздейства. А на ретрото като слушам някоя подобна от 60-те песен, си представям как карам с мръсна гас Jeep-a към някой бункер във Виетнам.
Е, по-яко от това gibt es nicht.

[RazorJack]

Ами мен различната музика ми въздейства по различен начин, ама както казахте - важното е да въздейства
Зависи от настроението ми, понякога ми действа с прилив на адреналин (Rhapsody), понякога успокояващо (At Vance), понякога ми оправя настроението като съм сдухан (Boney Nem хехехехе) ...
Иначе без значение от настроението ми като се возя към даскало 40 минути в маршрутка, в която шофьора е надул радио Мангал + и яко ме избива на агресия ми иде да му направя едно fatality да го хвана за врата и да му изтръгна гръбначния стълб

[Lethe]

Различно.
Най-добре ми действа вокалния джаз. Жалко че така и не научих някой изпълнител , а разчитам само на нощната програма на Jazz FM , но върши работа. Много успокояващо и неангажиращо. Има и едно радио, чиято честота не знам , но е точно след Мила gold (ако се намираш в София)- Радио Нова. Пускат предимно музика тип Portishead, но това май е предимно в малките часове на деня. Действа много добре на нервите. (:
За метъла няма какво да се коментира.

[ivomag]

А аз какво да кажа?При мен музиката е винаги на MAX!И е предимно метъл във всичките му разновидности!Той ме зарежда с енергия или ме разтоварва от натрупаното напрежение от изминалият ден!Иначе по някога си пускам Roxette на пример или някакъв уейф и така се отпускам напълно!Иначе както съм писал и по-преди която музика не ме кефи направо не я чувам,просто минава покрай мен без да оставят някаква следа у мен!

[autumn]

Ако не слушах Nightwish, нямаше да съм аз.
Ако сингълът им "Nemo" не се беше появил преди около година точно на датата, в която се появи, ...не знам къде щях да съм и какво щях да правя.
Докато слушах тази група ми хрумна онази идея за сънищата и връзката им със скритите желания, която за съжаление Зигмунд Фройд вече отдавна беше открил. Бях на 14 тогава. Какво повече да кажа? В еуфорията след концерта им написах 15 страници интерпретация върху текстовете на албума "Once". Все още се блещя пред красотата на текстовете на песни, които едва сега проумявам. Слушам ги сигурно веднъж месечо по 1-2 песни, но те са моите номер 1 и още дълго ще е така. Засега те са и единствената метал група, която продължавам да слушам усилено. Понякога си мисля, че непременно трябва един ден да се запозная с Туомас...отдавна си го мисля. Лудо мразя всички позьори, които се изказват срещу тях, просто защото музиката им не е мачо метал.


Pink Floyd слушам сравнително отскоро(година и нещо) и едва преди няколко месеца се настаниха на второ място в личната ми класaция. Музиката им просто звучи искрено, просто, заслужава преклон, без да e свръхпретенциознa. Невъзможно е да се индифицирам с психарските изпълнения на Roger Waters, вероятно защото не съм толкова луд, но гласът на David Gilmore звучи твлкова приятелски...


Porcupine Tree и The Gathering сa на трето място. Може много да ми противоречите за The Gathering, но музиката и на двете групи ми е като по-приятна и по-оптимистична версия на Pink Floyd. Особено що се отнася до Porcupine Tree и късните The Gathering - това е музиката, която увучи най-искрено и неприкрито.


Dead Can Dance i Lisa Gerard - kakvo da kazha. Пуснете си някоя тяхна по-бавна песен, затворете очи....всичко е в атмосферата. Най-атмосферичната музика. Нямат конкуренция.


Depeche Mode - и аз като повечето хора имам нужда от поп. Depeche Mode и 80те годнини като цяло са идеалът ми за такава музика.

[pi4]

Pink Floyd слушам сравнително отскоро(година и нещо) и едва преди няколко месеца се настаниха на второ място в личната ми класaция. Музиката им просто звучи искрено, просто, заслужава преклон, без да e свръхпретенциознa. Невъзможно е да се индифицирам с психарските изпълнения на Roger Waters, вероятно защото не съм толкова луд, но гласът на David Gilmore звучи толкова приятелски...

бих искал да те поправя. бъркаш мисля, roget waters със syd barrett, който е един от идеалите ми в живота, наред с peter green (fleetwood mack).

ако тук напиша всичко, което съм слушал и слушам, няма да ми стигнат силите.
най-пълните ми колекции (това е точната дума, за съжаление) са на frank zappa (последните ми сметки от вчера показаха, че ми липсват още 15 или 16 албума), king crimson (с доста дупки, но те вече не ме вълнуват особено) и marillion (мисля, имам всичко, но не го слушам). плюс разни други незначителности в изобилие.

[autumn]

ne, ne se byrkam.
Albumite "The Final Cut" i "The Wall", za koito na golqma zasluga ima tykmo Roger Waters, sa edva li ne dokazatelstva za edna psihika, koqto e na ryba ba ludostta. A Barrett nikoga ne sym go haresval Spored men PF stavat za slu6ane edva sled negovoto napuskane. Mozhe bi nqkoi den nqkoi ste mi obqsni zasto podqvolite vsi4ki go smqtat za genii, pri polozhenie, 4e PF sa zvu4ali tolkova infantilno s nego

[authentic~passio...]

За мен, музиката бе като внезапна благословия и проклятие докато не се разгърна до "изповед".
Не слушам само метъл, дори бих засегнала поп, който няма до такава степен широка репутация, но идеята ми е, че по някакъв начин печели преимущество пред мен и ме изтървава от положение, защото в един момент не мога да овладея неприличен апетит за музиката засягайки леко деликатността ми като влияние и импулс. Тя съпровожда съотвените вълнения и систематизира мисълта ми безпределно, поради което съм и предана до елегия.
При отзиви за критика реагирам хладнокръвно.

[alpha prime]

Maiden- незнам как да опиша как ми действа когато си заредя дискогравията им в уинампа... незнам къде се намирам просто се чуствам някво нереално . всяка песен ми действапо различен начин някво но се чуствам някъде другаде не на тая планета . иначе не се сещам друга група цялостно така да ме унася цялостно по такъв начин
PS: всъщост се сетих една песен дето не е метъл която ме унася
песента от сезоина на канарчетата блю канари

[pi4]

ne, ne se byrkam.
Albumite "The Final Cut" i "The Wall", za koito na golqma zasluga ima tykmo Roger Waters, sa edva li ne dokazatelstva za edna psihika, koqto e na ryba ba ludostta. A Barrett nikoga ne sym go haresval Spored men PF stavat za slu6ane edva sled negovoto napuskane. Mozhe bi nqkoi den nqkoi ste mi obqsni zasto podqvolite vsi4ki go smqtat za genii, pri polozhenie, 4e PF sa zvu4ali tolkova infantilno s nego

добре, разбрах. чудя се ли да си слушал обаче ранните pink floyd албуми. нещо ми се струва, че не си запознат особено, ако твърдиш че тия, общо взето, комерсиални албуми са ръба на лудостта. вземи piper at the gates of down и a saucerful of secrets например, както и umma gumma (вече без barrett), meddle. влиянието на barrett се усеща чак до wish you were here, което според мнозина е едно пожелания за barrett, който по това време е напълно деградирал в лудостта си. именно shine on you crazy diamond е посветено от roger waters на него и той по някакво чудо се появява в студиото по време на записите точно на тази най-прочута песен. всички се просълзяват, barrett е в отчайващо състояние. наистина, ако видиш снимките му това време, очите му са като два блестящи луди диаманта. е, ще приведа един цитат сега от него, няма начин!

in the sad town, cold iron hands clap
the party of clowns outside
rain falls in grey far away
please, please, Baby Lemonade

[autumn]

Естествено че съм чувал най-старите неща на PF. Иначе нямаше да си позволявам да говоря за тях. Музиката там звучи точно като детска песничка и я намирам за безизказна.
Колкото да "The Wall" и "The Final Cut": откъде накъде твърдиш, че са комерсиални? Защо реши така? Единственият проблем тук е, че с "The Final Cut" Roger Waters се опитва да продължи започнатото в "The Wall". Ако искаш, можеш да гледаш на това и като на опит за повторение, но не мисля, че тъкмо парите са в дъното.

[Svetyl]

Какво ми дават любимите ми групи? Ами те имат отговор на всеки мой въпрос, пускам си нещо на SaXoN и откривам решение на някой от безбройните ми проблеми... дават ми всичко. Едва ли щях да съм тук ако през 2002-ра не бях гледал по MCM един техен клип...

[Slash]

Баса ми е майка, баща ми китара. Брат ми е барабани, сестра ми вокали. Музиката е едно от нещата, без които не мога. Прозвуча като реклама на дамски превръзки...

Сега сериозно... музиката ме кара да мисля (колкото и да е странно аз мисля). Помага ми винаги, когато не се чувствам добре. Дава ми спокойствие...

[pi4]

Естествено че съм чувал най-старите неща на PF. Иначе нямаше да си позволявам да говоря за тях. Музиката там звучи точно като детска песничка и я намирам за безизказна.

добре, примем, че е така. малко бих оспорил определението "детска песничка", но какво пък - всеки си харесва по нещо.

Колкото да "The Wall" и "The Final Cut": откъде накъде твърдиш, че са комерсиални? Защо реши така?

ето сега ще ти кажа. първо, много ме учудва, че pink floyd са може би единствената група, чийто cd-та до ден днешен са безумно скъпи, една причина поради която нямам нито едно тяхно cd (всичко е mp3 + едно пиратско копие). трябва някъде много яко да са си подковали правата, на всички останали може да се намерят съвсем човешки цени, не и на тях. това не намирам за лошо, стига парите да отиват у музикантите. второ, покрай the wall, раздувката е безумна. идеята е съвсем банална, някакви си там проблеми на английското образование, съчетани с немски мотиви с не съвсем ясен подтекст (това с берлин е по-късно лепнато). някак имам чувството, че е правено, за да се хареса на мнозинството, а това никога не ми е допадало.

Единственият проблем тук е, че с "The Final Cut" Roger Waters се опитва да продължи започнатото в "The Wall". Ако искаш, можеш да гледаш на това и като на опит за повторение, но не мисля, че тъкмо парите са в дъното.

добре, комерсиално не означава непременно "хайде, сега да се напечелим с това!", поне аз влагам още и смисъла от по-горе - направено за да се хареса, по вкуса на масовата публика. а че е така, достатъчно е да видим, че този албум не променя с нищо съзнанието на масовата тълпа. мисля, че това не може да се каже за dark side of the moon, wish you were here и animals (доста облегната на оруеловата animals' farm). the final cut се занимава с войната като масова психоза на тълпата, но отново с нищо не допринася за осъзнаването на тези, към които е насочена, поради това я смятам за незначителна.
и затова лично предпочитам много по-абстрактните им първи албуми, правени с много повече с ентусиазъм и дилетанство.

[autumn]

второ, покрай the wall, раздувката е безумна. идеята е съвсем банална, някакви си там проблеми на английското образование, съчетани с немиски мотиви с не съвсем ясен подтекст (това с берлин е по-късно лепнато). някак имам чувството, че е правено, за да се хареса на мнозинството, а това никога не ми е допадало.

Не си прав. Гледай игралния филм "Pink Floyd The Wall" и ще видиш за какво става дума. Съгласен съм, че всичко е адски хаотично, но в това няма нищо лошо. Между другото, албумът разказва отчасти и историята на Барет. Става дума за това, как негативното влияние на смъртта на бащата във Втората Световна, жестокостта на на учителите, грижите и бейконечната любов на майката карат героя(Pink Floyd) да се затвори в себе си(Confortably Numb) зад стена и да се изолира от всички, което води и до раздялата със съпругата му.
Тъкмо този албум е останал в историята като най-важен, защото е променил музиката. За съжаление албуми като "Animals" и "Wish You Were Here" са по-неразбираеми за масовата публика поради тяхната сложност и нейната ограниченост. Какво да се прави... Съгласен съм, че "The Final Cut" нищо не е променил и съм убеден, че е представлявал едно голямо разочарование за феновете тогава, но това само по себе си не бива да ни кара да забравяме и немалкото му достойнства.
Да не говорим че в тези албуми е наблегнато главно на текстовете в съчитание с иначе леки депресарски мелодии, което прави музиката стойностна по един по-различен начин...
Както сам каза, няма нищо лошо, че цените са високи. Аз също им имам всичко на mp3 и една пиратка. Пари за музика няма да давам, докато държавата не реши да пласта по-добре.
to be continued sledkato se naspq....i se izvinqvam zasega za dopusnatite ot ma6inata za prevodtehni4eski gre6ki, ama nani-nani...

[pi4]

Не си прав. Гледай игралния филм "Pink Floyd The Wall" и ще видиш за какво става дума. Съгласен съм, че всичко е адски хаотично, но в това няма нищо лошо. Между другото, албумът разказва отчасти и историята на Барет. Става дума за това, как негативното влияние на смъртта на бащата във Втората Световна, жестокостта на на учителите, грижите и бейконечната любов на майката карат героя(Pink Floyd) да се затвори в себе си(Confortably Numb) зад стена и да се изолира от всички, което води и до раздялата със съпругата му.
Тъкмо този албум е останал в историята като най-важен, защото е променил музиката. За съжаление албуми като "Animals" и "Wish You Were Here" са по-неразбираеми за масовата публика поради тяхната сложност и нейната ограниченост. Какво да се прави... Съгласен съм, че "The Final Cut" нищо не е променил и съм убеден, че е представлявал едно голямо разочарование за феновете тогава, но това само по себе си не бива да ни кара да забравяме и немалкото му достойнства.
Да не говорим че в тези албуми е наблегнато главно на текстовете в съчитание с иначе леки депресарски мелодии, което прави музиката стойностна по един по-различен начин...
Както сам каза, няма нищо лошо, че цените са високи. Аз също им имам всичко на mp3 и една пиратка. Пари за музика няма да давам, докато държавата не реши да пласта по-добре.
to be continued sledkato se naspq....i se izvinqvam zasega za dopusnatite ot ma6inata za prevodtehni4eski gre6ki, ama nani-nani...

да, гледал съм го игралния филм, точно той ме разочарова. макар че и различните грандомански концерти с разрушаванаето на стената не по-малко. по принцип не го харесвам този мазен тип боб гелдоф и това е. а иначе си спомням като излезе албума точно, тогава беше наистина голям хит и всички много го харесваха. пък тъй като бяхме и ученици, цялата идея с подтискащото училище падаше на плодоносна почва, дори се осъществи един бунт в стила на "революция на пеперудите", само дето не екзекутирахме учителите (то само пък това и липсваше!). ала аз тогава не тачех pink floyd, бяха ми прекалено интелектуални. по-късно, като излезе the final cut антивоенната тематика (войната с аржентина, нахлуването в афганистан) също не ме грабнаха особено, а и цялото изглеждаше наистина като опит за повторение на the wall.
чак години по-късно изнамерих по-предишните им албуми, които много повече ми харесаха. между впрочем сега като казваш, наистина the wall изглежда като историята на syd barrett, което обаче доказва само моята теза какво огромно влияние има той върху групата и то години след като я е напуснал (това става към края на 60-те години). днес като слушам соловите му албуми (два или три са) виждам колко е тънка границата между лудостта и гения при него, макар и да не вярвам, че някакви условия ала the wall са го довели до това състояние. деградацията му е очевидно направо физическа. с малко изключения (baby lemonade, dominoes, gigolo aunt, effervescing elefant) останалите неща не са на нивото на pink floyd изобщо.
<прибавено>
прилагам тези две снимки:

syd barrett в светлите си години все още, около началото на 70-те



в наши дни (2002)



боже, какво ли ни очаква още?

</прибавено>
а да си чувал btw за soft machine? third албумът изглежда ще ми остане най-любим завинаги. 4 генаилни парчета от по 20 минути...

[Nightwish]

Не знаех къде да напиша това, затова си мисля, че в тази по - обща тема е удачно...

В Барселона се създава фестивал на Авангардната музика - дадоха репортаж, в който е заснето как няколко човека се опитват да създават музика от зеленчуци...единия рендосваше моркови и това нарича музика, звука , който излиза от рендето..Момиче биеше тиква с някаква краставица и всички много се радваха на постижението. За да го правят сигурно това им носи нещо, как пък са се сетили. ..

[Валкирия]

ак ми въздейства музиката-ами като цяло ме зарежда с енергия-все едно са ме натъпкали с експлозиви...Иначе ако го ударя на нерви или сдух-определено успокоява-например най-голямо въздействие ми оказва Here I Go Again...

[Everblack]

Много зависи от това, в какво настроение съм, но обикновено музиката ме кара да се замислям за различни неща. Ако слушам викинг или подобна атмосферична музика сякаш се пренасям в друг свят, има групи, които ми въздействат много силно и успяват напълно да ме "потопят" в атмосферата на музиката... Power-а например ме зарежда със солидна доза оптимизъм... По-екстремния метъл, ако мога така да го нареча (thrash, death, black и пр.), ми дава добра основа да си изкарам яда, слушайки прогресив просто се наслаждавам на виртуозността на музикантите. Трудно е да се даде обобщено мнение, всичко зависи от момента, настроението и музиката. Колкото до другата музика, освен метъла, почти не слушам такава, но нямам нищо против да слушам techno и trance по баровете и дискотеките

[pi4]

слушам всякаква музика, стига да е добра и искрена.
слушам оркестъра на мартин любенов, цигани са от факултето, но поне 1000 пъти по-добри от мизерни метъл читалищни групи.
или пък петър ралчев на акордеон, вълшебник!
или пък lemmy просто, ако току-що съм станал сутринта.
днес съм на вълна pj harvey - безкомпромисно е.

[RazorJack]

Мдам тука има един момент че има някои групи (песни) дето са прекалено добри за да ги слушаш на купон или някъде сред много хора, прекалено лични ... тях трябва човек да си ги слуша сам.
Има и такива много надъхващи дето стават за слушане с приятели и надути до дупка по купони ...

[Wolfheart]

слушам всякаква музика, стига да е добра и искрена.

Направо ми взе думите от устата!

но поне 1000 пъти по-добри от мизерни метъл читалищни групи.

Айде малко толерантност...явно повечето ти любими групи са започнали, като читалищни групи

[FREAKy#157]

Na mene predi da mi se razebe kompa, denono6tno slu6ah scissors na slipknot.

[Izkufelia]

Пари за музика няма да давам, докато държавата не реши да пласта по-добре.

Е добре,
ама като не давате пари за музика, честно казано голям процент от музиката не стига до Вас. А специално да слушаш Pink Floyd на mp3 е кощунство, това е осакатена музика, като нескопосан превод.
Тая динамика на звука не стига до ухото и какво правиме тогава? Слушаме някакви звуци, ритъм, уж всичко си е така АМА НЕЕЕЕЕЕЕЕ ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ дрънчи, удря на кухо, няма никаква динамика, чуваш, ама не усещаш музиката, различните тонове освен до ухото вибрират и в други по финни органи и осакатения звук просто не стига до тях и кой каквото ще да ми говори, но mp3-ойките стават само за нещо което не можеш да си го намериш на матричен диск или нещо което на което не държиш толкова!
Един матричен пиратски е с цена 7лв. събират се двама излиза по 3.50лв. записват си го на записвачка и ... чиста работа. Не знам как е в провинцията, но в София могат да се намерят пиратски СD на много банди и е грехота да слушаш на мр3.
И не съм мсъгласен с:
"първо, много ме учудва, че pink floyd са може би единствената група, чийто cd-та до ден днешен са безумно скъпи, една причина поради която нямам нито едно тяхно cd (всичко е mp3 + едно пиратско копие). "

Албумите на Floyd могат да се намерят спокойно на цена по 7лв.- пиратски, но с мн. добро качество.
Ако си фен на музиката добрия звук е едно най-важните неща към които трябва да се стремиш.

[Ol' Skull]

Ъхъ, ама предпочитам да дам за оригинален диск 40 лева, които ще отидат у групата, вместо 7 лева, които ще отидат у някой потен чичко, който не е свършил работа и за 5 с'тинки. Ама толкова пари нямам. Най-много за 1 - 2 диска на месец, примерно, ако карам само на хлебец и чешмяна вода. Така че предпочитам да карам на mp3 със скапано качество, а когато мога - ще копувам. Иначе наистина има пиратски дискове с много добро качество, ама както казах, за тях и 7 лева са ми много.

[Izkufelia]

А ти да не мислиш, че като кихнеш 25-30 лв. парите отиват при музикантите?
И там има дебели чичковци, човече, ама както си решиш.
По принцип съм съгласен с теб и не обичам пиратските изпълнения, но действителноста го налага.
Затова си предпочитам пиратски CD-та пред мр3 и това си е, па ако е рекъл Дедо Боже след време да живееме нормално, ша си купувам оригинални дискове с ГОООООЛЛЯЯЯЯЯЯМО УДОВЛОСТВИЕ!

[Ol' Skull]

Знам, че и там има дебели чичковци, човече, ама пак е друго.