Deep Purple в Каварна, ревю Опции

[Mort]

Великите "Дълбока Скръб" (малко хора знаят, че това е смисълът който се крие зад името Deep Purple) също посетиха Каварна, с което още повече увеличиха рейтинга на градчето. За съжаление, адското задръстване от километрична опашка от коли и бавното влизане в самия стадион ми попречиха да чуя подгряващите групи - Б.Т.Р. и руските Натиск. За Deep Purple всички бяха успели да влезнат и групата се появи под светлините на прожекторите в 21:30ч. Петорката се състоеше от вокалиста Ian Gillan, басиста Roger Glover, барабаниста Ian Paice, на китари Steve Morse и новото попълнение Don Airey (екс Rainbow) беше на кийборда. Сетлиста, който изпълниха беше доста интересен, което доказа твърдението на Gillan, че е измислен буквално преди концерта. Съдържаше само две песни от последния им албум, останалото бяха все класики. Началото бе дадено с "Woman from Tokyo", което наистина си е странен избор за начало на концерт. Чухме още "Demon's Eye", "Highway Star", "Space Truckin'", "Lazy", "Smoke on the Water", "Black Night", "Strange Kind of Woman". Purple изпълниха перфектно любимите на всички парчета и определено успяха да докоснат сърцата на по-възрастната публика. Но за носталгия не може да става и на въпрос, тъй като и по-младата и по-незапозната публика също се вживяваше в изпълнението. Бандата бе подпомогната от добро озвучение (може би беше само малко по-тихо) и осветление. Ian Gillan се държа така, както сме го гледали и по други концерти - шляпаше бос по сцената с подгънати крачоли. Гласът му беше на добро ниво, като единствено по-високите октави достига вече трудно, затова и сетлиста отговаряше най-вече на неговите възможности и може би затова не чухме нито едно парче от In Rock... Roger Glover и Ian Paice, както винаги бяха перфектни, доказвайки че са едни от най-добрите в областта си. Steve Morse с неповторимия си стил придаваше малко по-различно звучене на песните, без те обаче да загубят чара си. Леко блусарския му стил праваше импровизациите много прочувствени. Don Airey показа, че е достоен наследник на Jon Lord. Той за разлика от Steve Morse като че ли не вкарваше в музиката много от себе си, а по-скоро свиренето му наподобяваше това на Lord. Но и той направи интересно соло като вплете елементи от музиката към Star Wars и най-интересното - вариант на българска ръченица, което публиката бурно одобри. И така след около час и двайсет минути нещата завършиха също толкова необичайно, колкото и започнаха, а именно с небезизвестната "Hush", която фактически е първата песен, която прави Purple известни. Когато прожекторите изгаснаха, публиката можа да се наслади на добре подготвени от организаторите фойерверки. После поне 17-18те хиляди присъстващи се насочиха кой към дома, кой към още една бира, но всички с радостта от една сбъдната мечта.