Metal World - Българският метъл портал Гласувайте за сайта в BG Top

Здравейте ( Вход | Регистрация )

 Forum Rules ПРАВИЛА - прочетете преди да пишете!
> Прабългарска митология, ...
SteamOfBlood
коментар Oct 10 2006, 06:11 PM
Коментар #1


Blood fetishists
*****

Група: Потребители
Коментари: 1133
Регистриран: 20-September 06
Град: Няма такова...
Потребител N: 1579



Дано ви е интересно, повечето неща сигурно ги знаете, но все пак.

Основни старобългарски символи и тяхното значение

Изключително богатата символика на прабългарите е добре установена и систематизирана, макар че нейното значение все още остава неясно. Десетки автори са си опитали късмета да я изясняват, но неизвестно защо все от позициите на езотериката, кабалистиката, нумерологията и т.н., сякаш прабългарите са познавали добре рафтовете на днешните български книжарници. Ние също ще си опитаме умението, но от позициите на съвременната научна митология.

В отделните културни общности в древността (индоевропейци, китайци, алтайци, семити и др.) са съществували различни космогонични представи за устройството на света. При древните индоевропейци (германци, индийци, славяни, иранци включително прабългари и др.), светът е бил разделян и подреждан в две направления, хоризонтално и вертикално [Стойнев Анани. Българските славяни – митология и религия. Изд. Народна просвета. София. 1988]. В хоризонталната плоскост, моделът на света е представен като квадрат с четирите посоки – изток, запад, север и юг. По аналогия с това, годината е разделяна на четири сезона (пролет, лято, есен и зима), природата се разглежда като изградена от четири основни елемента (вода, въздух, земя, огън), денонощието се представя като съставено от четири части (утро, ден, вечер и нощ), човешкият живот минава през четири етапа – раждане, разтеж, стареене, смърт. При древните ведически индийци, посоките на света са осем, като към четирите основни посоки са добавени и междинните посоки.

Вертикалният дележ на света при индоевропейците е на три нива - горен свят, където живеят боговете, среден свят на хората и долен свят на злите сили. По подобие на това тристепенно делене по вертикалата е и деленето на времето на три части – минало, настояще и бъдеще; дележа на религиозно-нравствените категории на благоприятни, неутрални и неблагоприятни, деленето на индоевропейското общество на три класи – владетели и жреци, войни, трудов народ.

Чрез тези представи, в съзнанието на древните индоевропейци са откроени две важни числа – числото ТРИ и числото ЧЕТИРИ. Сборът от тези две важни числа дава числото СЕДЕМ, а точно седем са и небесните светила-планети, схващани като богове, които управляват съдбата на хората и държавите. Седем са и дните в неделята. Някои народи, например прабългарите са били твърди почитатели на числото седем [Милош Сидеров."Блъгарианството, религията на седемте"].

Връзката между вертикалния и хоризонталния модел на света се осъществявал от дървото на света, митологична представа съществуваща при много народи. Корените на дървото са в долния стят, а върхът му стига до света на боговете. Това се съгласува с данните, че древните българи са обожествявали дъба като цар на всички дървета [Спасов, Ст. За прабългарските езически храмове. - Трудове на катедрите по история и богословие. Шуменски университет. Т. 1, 1998, 121-131]. Този култ се подчертава от ролята на дъба по време на българските новогодишни празници Еднажден и Бъдни вечер, когато в огнището се пали дъбово дърво. Това е свързано с вярата, че родения млад бог (Слънцето) слиза от високо дърво при хората [Българска митология. Енциклопедичен речник. Съставител Анани Стойчев. Издателска група 7М + Логис. 1994. София, стр. 40 и 154]. Самото дъбово дърво - бъдникът е възприеман като бог, който носи берекет, здраве и сполука за хората.

Освен древните прабългари, етнически сродните с тях хазари също са обожествявали дъбовите дървета и са им пренасяли жертви [Mason, R. A. E. The Religious Beliefs of the Khazars. - Ukrainian Quarterly, 1995, Winter, No 4, 383-415]. В “Историята на кавказките албанци” от арменския писател Мовсес Дасхуранц се описва, че хазарските богослужебни места са дървени храмове и идоли [Артамонов, М. И. История хазар. Л., 1962, стр. 228-229]. Тези данни са в пълно противоречие с тюрската представа, която някои хора имат за хазарите и прабългарите, защото родените в тундрата тюрки нямат никакво отношение към дъбовете, а храмовете им са били равното поле, в което те се молели на многобройните си богове, наречени “тенгри”. На връщане от хазарската си мисия през 860-861 г. св. Кирил Философ пристига в кримския град Фула, където живеят т.н. “черни българи”, т.е., българи подчинени на хазарите. Там св. Кирил Философ премахва култ към дъб, който уж предизвиква дъжд и дава други блага. Той отвръща на магията с магия, като удря дървото 33 пъти и накрая го отсича [Климент Охридски. Събрани съчинения. Том 3. Пространни жития на Кирил и Методий. С., 1973, с. 135]. Има данни и за грамадно обожествявано дърво в кавказкия град Ранхаз, на което всяка сряда се окачват плодове и се принасят жертви [Артамонов, М. И. История хазар. Л., 1962, стр. 228-229].

При други културни общности в древността (китайци, хуни, тюрки), хоризонталния модел на света се състои не от четири, а от пет елемента. Освен четирите посоки на света има и още един пети елемент – центъра. Това е най-познатото и усвоено място, центърът на света.

Друга основна страна от митологичните представи на древните хора са т.н. бинарни опозиции, т.е., мислене чрез противоположни категории. Бинарните опозиции се делят на пространствени, социални, абстрактни, времеви и т.н.. Първият член на опозицията е винаги положителен, вторият – отрицателен. Известни са следните бинарни опозиции:
1. Щастие – нещастие (успех - неуспех). Тази опозиция е отразена в представата за добрите сили (Бог), живеещ в горния свят и лошите сили (Сатана, Ахриман, Змей), които живеят в долния свят. При повечето религии, особено тази на древните иранци, добрите сили се борят с лошите и ги побеждават.
2. Живот – смърт (здраве – живот).
3. Светъл (бял) – тъмен (чер). Тази опозиция е характерна за всички народи, но особено силно е изразена при иранците и китайците. Цветовата характеристика на отделните понятия също е характерна за много народи. Например, при индийците брахмани (благородници) -бял цвят, кшатрии (войни) - червен, вайши (занаятчии, земеделци) - жълт, шудри (заварено население, цигани) - черен. Подобна е цветовата символика при древните римляни и по-късните византийци. Изобщо, в индоевропейската традиция белият цвят носи положителен смисъл, черният – отрицателен. При славяните има Белобог (бог на доброто, светлината, успеха) и Чернобог (бог на лошото). При прабългарите, бинарната опозиция БЯЛО-ЧЕРНО е залегнала в основата на тяхната митология. Категорията “бял”, която е залегнала в българския етноним, означава “благороден, цивилизован, свободен”, докато обратната категория, примерно “черни българи” означава “несвободни, зависими българи”. Навремето, Русия се разделяла на две части – Черна (източна) Русия, която е плащала данъци на хазари, монголи и кипчаки и Бяла (западна) Русия, която е била свободна. Късен остатът от тази представа е днешната република Белорусия.
4. Ден –нощ. Нощта е черна, зла и опасна. Денят – ясен, топъл, благоприятен.
5. Дясно – ляво. При индоевропейците, както и при голям брой други народи, положителна е дясната страна. От тук идва “правый, right, rechte, dexter” – десен, прав, справедлив. Sinister (ляв, на латински език) означава ляв, несръчен, неблагоприятен. Дясната страна е почетна, дясната посока е правилна. Като изключение, при малък брой народи (хуните и следващите ги тюрки), положителна е лявата страна! От тук четенето на написан текст при древните тюрки е от дясно на ляво. При прабългарите прочитът е от ляво на дясно.
6. Горе – долу. Асоциация с горния свят (боговете) – долния свят (лошите сили). От тук идва противопоставянето небе – земя и земя – подземие.
7. Изток – запад и юг – север. От изток “извира” Слънцето, на запад то “запада” (изток значи извор). В северното полукълбо, югът е положителен – източник на топлина и светлина. Когато човек застане с лице към изток, към важната посока от където изгрява небесното светило, югът остава от дясната, правилната му страна. При китайците, на световните посоки отговарят определени цветове: изток (синьо), запад (бяло), север (черно) и юг (червено). Подобна цветова диференциация на посоките е имало и при алтайците (тюрките), но не е забелязана при индоевропейците (иранците и прабългарите). Неизвестно на какво основание, някои български изследователи упорито се опитват да натрапят на прабългарите китайската цветова характеристика на посоките. Един от тях е Татяна Ярулина, родена в днешната Татарска руска автономна република, която без доказателства, на своя глава прехвърли върху прабългарите цветовите характеристики на посоките, характерни за късните тюрки-кипчаки. При прабългарите цветовата диференциация е само по признака “бял-черен” – Бели и Черни Искър, Бели и Черни Лом, Бели и Църни Дрин, Ак и кара Итил, Сър даря (Бяла река) и Оксус (Черна река), Бяло море – Черно море. В тези ирански названия, “бял” значи “благоприятен, полезен, добър”, а “черен” служи като бинарна опозиция и няма нищо общо с посоките на света.
8. Лято – зима. На основата на тази опозиция, изразяваща обективния факт за разтежа и намалението на деня е изградена легендата за умиращия и възкръстващ бог при древните народи (египтяни, кавказци). Слънцето се ражда през зимното слънцестоене и започва да разте като младенец, става юноша (пролетното равноденствие) и става зрял мъж в деня на лятното слънцестоене и старец в деня на есенното равноденствие. Съгласно тази напълно закономерна астрономическа представа, календарната нова година при някои кавказки народи (нохчи, а вероятно и по-древните урартци, хурити) и съседите им прабългари, е започвала в деня на зимното слънцестоене. Аналогични са данните и за предците на днешните славяни. При тях е имало четири годишни празника - Коледа (25 декември), Ярило (21 март), Купало (23 юни) и Хорс (22 септември), които имат смисъл на празници на бога Слънце в различна възраст - раждане, юношество, зрялост и старост. Напоследък се твърди, че новата година в предхристиянския календар при тях също е започвала с Коледа.
9. Суша – море; огън-влага; свой-чужд, мъжко-женско и др..

Важната роля на митологичните представи в живота на древните народи се вижда от следния пример [Иван Танев. По пътя на българския етноним. Алфамаркет. 2005]. В древния Лациум, областта където са живели латинските племена, основатели на Рим и Римската империя, главният град се наричал Алба Лонга, намиращ се близо до днешния италиански град Албано. Град Алба, т.е., Белият град е бил разположен в подножието на планината Mons Albanus (Бялата планина, съвременната планина Монте Каво), която господствала над цял Лациум. Град Алба лонга е бил начална столица и културен център на латинските племена и предтеча на по-сетнешния Рим. През град Алба е преминавала река Albula (Бяла река, от albulus, albus - бял), по-късно наречена Тибър. На върха на Бялата планина се намирал храмът на върховния бог Юпитер, в който се провеждал ежегодният празник на 47-те латински общини.

Всичко това много напомня на източно-иранския град Балх (Белия град), най-големия град в прародината на древните българи - белари. През град Балх преминава река Балх аб (Бялата река), разположен е в подножието на свещената за всички иранци планина Елбрус, известна още и като Хара березаити (Високата Бяла планина). В град Балх се намирал прочутия храм на Месечината, в който ежегодно се празнувал храмовия празник с участието на поклонници от цял Иран и Месопотамия. Тези съвпадения не са случайни и се обясняват с общите традиции на древните индоевропейци, латинци и авестийци.

При много древни народи е имало космогонични представи, изразявани с архетипа за планината, разположена в центъра на света, през която преминава “оста на света”. Тази планина е имала различни названия: при иранците – Elbruz (Гара березайти), латините - Mons Albanus, норманите – Asgard, древните шумери – Sumer, индуси – Sumeru, гърци – Олимп, вавилонци – Ziggurat, саксонци – Irminsul, германци – Himingbjorrg. Друга форма на този архетип е “световното дърво”, корените на което са в отвъдния свят и което съединява горния и долния свят.

1. Смисъл и значение на т.н. соларни знаци при прабългарите. Напоследък бяха открити и описани множество петроглифи - магически знаци със защитно действие, на древната територия на българите -оногхонтори, Берсилия - днешен Дагестан (Фиг. 1) както и в съседна Чечня (Фиг. 2). Тези знаци имат пълни аналози със знаците от Плиска, Преслав, Мадара и др. раннобългарски селища [Добрев, П., М. Добрева. Древнобългарска епиграфика. Център за изследване на българите. Тангра ТанНакРа ИК. София, 2001]. Петроглифите са изсечени по камъни, поставени по каменни кули в Чечня, най-вече в източната гранична зона с Дагестан. Датират се от първото хилядолетие на нашата ера. Аналогични знаци са открити и по керамични и метални изделия в Кубанската култура от началото на н.е. Това са спирали, двойни спирали, соларни знаци, човешки длани и др. Тези знаци имат паралели със шумерското пиктографично писмо. Култът към Слънцето е бил разпространен сред аланите, нахците, абхазо-адигците и прабългарите. Най-древните соларни знаци са кръст, кръст в кръг, свастика и триксвер, розети и детелини, спирали (фиг. 2). Камъните, върху които са изобразени такива знаци са считани за свещени и са пренасяни от старите към новите постройки. Много петроглифи от вида соларни символи са изпълнявали и календарна функция. http://protobulgarians.com/Statii%20za%20p...ite/Simvol1.gif
http://protobulgarians.com/Statii%20za%20p...ite/Simvol5.gif
Фиг. 1. Горе - Религиозни символи от първите векове на н. е., открити в Дагестан. А – триквестри и Б – символи на трилистник и «трислънчев бог-трибожие» [Голан А., Миф и символ. 1993. Москва]. Долу - Символите на трилистника и "трибожието" се виждат и върху старинен ингушски килим от село Фуртуог [ Кокорина Н.А. Керамика Волжской Булгарии второй половины XI - начала XV в. (Москва, 2002, 383 с.)]

Знакът на “трислънчевия бог” (троебожието) от Фиг. 1 е най-често срещаната фигура в орнаментиката на колони, каменни плочи, метални токи и апликации от Плиска и Преслав, а така също и в дърворезбата върху сандъка от Сарачина [Милчева, Хр., Сандъкът от Терачина. Старобългарски паметник от IX век.Изд. “Безсмъртни мисли”.София. 2001]. Среща се и в българската църковна и домашна дърворезба от Средновековието и в по-ново време. Множество трилистници и знаци на "трибожието" са изплетени и върху старинен килим от Ингушетия (фиг. 1 в дясно). Очевидно, тези знаци са били основни символи за прабългарите и съседните им нахчи от Северен Кавказ. Интересно е, че знакът "трибожие" върху инушкия килим е изобразен в такава форма, която напълно съвпада с формата на първата глаголическа буква "Аз". От тук можем да предположим, че всъщност тази първа и най-важна буква има смисъл на "знак за трибожие". Свети Философ Кирил неслучайно е избрал като първа буква на своята азбука знакът "трибожие", имайки пред вид че идеята за трибожието е основна за древните религии и е наследена от нововъзникналото християнство.

От фиг. 2 се вижда, че знакът “У” е поставен в положение, аналогично спрямо други типично соларни знаци, от което следва, че той може да е изпълнявал и функция на защитен, соларен знак, подобен на триквестъра.

Арабският пътешественик от Х-ти век Ибн Фадлан пише, че "те, борджаните (българите) са от вярата на магите". Маги са били наричани жреците в древна Мидия. Не случайно, в тази връзка може да се посочи, че в носиите и шевиците от всички етнографски области на България са включени орнаменти, представляващи древни индоевропейски и прабългарски символи на Слънцето и небесните светила (кръг, кръг с точка, спирала-криулица, свастика, знака ипсилон) [Бояджиева, Л. Българската шевица. Древни магически буквени знаци. Издателство Кота. Стара Загора. 2003].

Върху прабългарски градежи, надписи, плочи, съдове и др., досега са намерени и описани около 1337 прабългарски знаци [Л. Дончева-Петкова. Знаци върху археологически паметници (VII – X-ти век. София. БАН, 1980, стр. 17-18]. От тях 276 или 21% са т.н соларни знаци [П. Добрев. Да изтръгнеш слово от камъка. ИК Галик., 2002, стр. 24]. Такива знаци са известни на голям брой народи от Северното Причерноморие, Кавказ, Месопотамия и Китай. Това са кръст +, кръг O, кръг с точка �, кръг с кръст, спирала [Голан А., Миф и символ. 1993. Москва] . Наличието на тези знаци при прабългарите, при това в убедително висок дял спрямо останалите знаци дебело подчертава култът на прабългарите към Слънцето като върховно божество наред с останалите шест небесни светила – планети. Много широко в прабългарската символика са застъпени и такива соларни знаци, които изразяват вечното движение на Слънцето и неговият кръговрат: триквестърът и свастиката.
http://protobulgarians.com/Statii%20za%20p...ite/Simvol2.gif
Фиг. 2. Магически и защитни знаци от района на Чечня. 1 – спирала (криулица), 2- двойна спирала (пафта), 3 - розетка и 4 - кръст с вписани защитни знаци от вида розета, соларен знак с точка, соларен знак с кръст и знак подобен на ипсилон (У).

2. Смисъл и значение на прабългарския знак IYI и неговите производни.
Безспорно, прабългарите, аланите и касогите са имали основана на рунни знаци буквена писменост, частично ползвана и от хазарите в предюдейския им период. Какви са били обаче цифрите при прабългарите досега няма яснота. В своята книга Минчо Бейков [Математическите познания на българите през VII – XIV век. Изд. Слово. 2004] дава таблица с възможни прабългарски цифри от 1 до 100, които най-вероятно са заимствани от теорията на Иван Ганчев [Обучението по математика през 1300-годишната история на България.-Национална научна сесия по математика, В. Търново, 1980, стр. 31-43]. Почти същите цифри дава и Христо Вакарелски [Етнография на България. Изд. Наука и изкуство. София. 1974]. Според тях, индийската цифра 1 се е записвала като i, 5 като / и 10 като Х (таблица 1). За 100 и 1000 има големи разминавания между различните автори. Подобни цифри се срещат обаче само върху градежни камъни, например върху корниз от придворната църква в Плиска, открит от Карел Шкорпил още в 1899 г.

Безспорно, най-типичният прабългарски знак е знакът IYI, чието присъствие върху коя да е историческа находка от землището на древните българи почти сигурно издава връзка с прабългарите. Навремето В. Бешевлиев заподозря важен религиозен смисъл на този символ и предположи в духа на тогавашната алтайска теория, че той е знак на един от второразрядните алтайски богове Тенгри. Днес обаче връзката на алтайските богове Улген, Умай, Тенгри, Холмуст и мн. др. с прабългарите изглежда малко вероятна. По всичко изглежда, този знак сигурно е имал многофункционално, включително и нерелигиозно значение, защото е поставян и 100 години след християнизацията на България, когато всички езически храмове са отдавна разрушени. Счита се съвсем обосновано, че този и други подобни рунни знаци са използвани като родови, защитни, магически и производствени знаци.

Досега обаче почти не е коментирано, че знакът IYI може да е изпълнявал функцията на свещена цифра. За това говорят следните наблюдения. Сред намерените многобройни прабългарски рунически знаци се срещат и други знаци, подобни на него: Y, ׀Y, IY, YI и др. Прави впечатление обаче, че всички те се срещат често или в изолиран вид или когато са сред множество от други знаци, те в много случаи са групирани на едно място. Това обосновава идеята, че те могат да са цифри, обикновени или което е по-вероятно, свещени цифри. Поради това, тук ще представим наша хипотеза за втори (свещен) начин на представяне на прабългарските цифри, основана на изразените по-горе наблюдения (табл. 1). (Таблицата ще я видите на сайта, тъй като не мога да я възпроизведа добре тук.)

Върху исторически паметници от Плиска са открити множество знаци, съдържащи голям брой успоредни вертикални или наклонени отсечки, за които се продполага, че играят ролята на цифри. В тези цифри отсечката играе основна роля, като броят на отсечките, съдържащи се в една цифра дава броя на единиците. Може да се предположи обаче, че в други случаи подреждането на отсечките ще бъде по друг, не толкова примитивен начин. Предлаганият в таблица 1 втори начин за записване на основните цифри може да е имал и по-особена, религиозна функция. Подобна е и системата от римски цифри. Съгласно тази хипотеза, знаците Y и IYI са играли роля на основните, свещени цифри ТРИ и СЕДЕМ, колкото е броят на чертичките и на върховете в тях. Като косвено доказателство може да се приведе факта, че цифрата седем в кирилицата се записвала с буквата Ж, която единствена от другите кирилски букви прилича много на знака IYI. Изказаната хипотеза обяснява широкото използване на тези знаци и техните производни, които както при много древни писмености, освен буквени стойности са имали вероятно и значение на цифри. Представените модели за прабългарските цифри 1 и 2 съвпадат с тези на много други автори.

Играейки роля на цифрата седем, знакът IYI може да е бил натоварен и с дълбоко религиозно съдържание. Защото той се схваща и като символ на седмобожието, на известната от византийските хроники “скитска” религия на българите. Съгласно подробни описания тази скитска релия е основана върху вярата в седем бога, това са известните по това време подвижни небесни светила: Слънцето, Месечината и петте планети Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Значението на знака IYI - “седем, “седмобожие” се съгласува със смисъла на кръглия кирилски надпис в центъра на Големия каменен кръст от Северна Добруджа: “БЛАГОСЛОВЕН ЕСИ ХРЕ БОЖЕ НАШЬ ИЖИ ПРЕ IYI ХНДРЕ”. Съгласно [Петър Добрев, Милена Добрева. Древнобългарска епиграфика. Център за изследване на българите. Тангра ТанНакРа ИК. София. 2001], този надпис означава “Благословен си Христе, боже наш – ти, който пред (поради) IYI възсия”. В тази фраза, знакът IYI има контекст на “религия на седмобожието”. С контекста си на “седмобожие”, знакът IYI може да е играл и защитна, магическа и заклинателна функция, обяснаваща широкото му използване от древните българи като знак поставян върху муски, строителни елементи, глинени съдове и др.Съответно, знакът Y може да е играл функцията на знак за "трибожие", отличавайки се от знакът ׀׀׀, който е означавал примерно "три камъка".

Древните българи са били последователни привърженици на числото седем, за което сигурно са имали представата като за магическо, божествено число. Многобройни данни за това бяха събрани от Милош Сидеров ["Блъгарианството, религията на седемте"]. Следи от тази представа има даже и в ранната християнска епоха. В една изключително важна поема от тази епоха, “О писменех - За буквите”, Чернорзец Храбър обяснява живота и делото на Св.Св. Кирил и Методий, като на много места употребява и подчертава числото седем. Да си спомним и за седемте главни просветители на българския народ, наречени СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ: Константин-Кирил Философ (починал в Рим на 14 февруари 869 г.), архиепископ Методий (починал на 6 април 885 г.), презвитер Наум Преславско-Охридски (починал на 23 декември 910 г.), епископ Климент Охридски (починал на 27 юли 916 г.), епископ Константин Преславски (починал в началото на X в.), учениците Горазд и Ангеларий. Те са положили основите на новата християнска култура сред българите. Наречени са “седмочисленици” не защото са просто седем на брой, а защото тяхната дейност е била изключително важна за българите. След официалното приемане на християнството, на 4 март 870 г става учредяване на автономна Българска църква, построяват се седем велики съборни храма на седемте първоначални епископии-митрополии, на които най-напред е била разделена обширната българска земя. Тези факти подчертават благоговейното отношение на древните българи към свещеното за тях число СЕДЕМ.

Малко известен и практически не коментиран е фактът, че прабългарите са имали подобно отношение и към числото три. Поначало, троичното начало и троичното мислене има много древен произход и се среща сред много древни народи, предимно индо-иранци. Например, при родствените помежду си митани и ведически индийци, основните богове са три. При своето сформиране в пределите на Римската империя, ранното християнство е силно повлияно от култа към иранския бог Митра. От тук идва троичното начало в него, изразен с троичната божественост Бог-отец, Свети дух и Исус Христос. При прабългарите извънредно често се среща и знакът “трилистник” (фиг. 1). Някои го наричат родов знак на рода Дуло, което може и да е вярно, но едва ли този знак е изпълнявал единствено такава роля. Този знак е типичен и извънредно срещан при древните и днешни народи от Източен Кавказ (Дагестан, Чечня и Ингушетия), а така също и сред казаците по Северното Причерноморие. По-общо, знаците трилистник и триквестър се обясняват в руската литература като “знак на трислънчевия бог”. Може би по-общо знакът трилистник трябва да се характеризира като “знак троебожие”. Той може да се срещне и по множество християнски кръстове. При прабългарите, култът към числото три е изразяван освен чрез трилистника, още и чрез знака ипсилон Y, който както предположихме, играе роля и на свещената цифра три.

Известно е, че при римляните четните числа са носители на нещастие, докато нечетните са имали положителна роля. Това може да е било и дълбоко вкоренено вярване и при прабългарите, особено по отношение на числата три, пет и седем. Това би могло да обясни, защо прабългарите са употребявали толкова често знаците Y, ׀Y׀ и IYI, които съгласно нашето предположение представляват свещените цифри 3, 5 и 7. Съгласно това вярване, рунните знаци изразяващи тези нечетни числа би трябвало да имат магическо и защитно действие, което обяснява поставянето им по муски, строителни елементи и битови съдове. Много често, прабългарите са изразявали тези нечетни числа и с многолистни клонки – трилистник, петолистник, седмолистник. Очевидно е, че между двата начина на изразяване на религиозното вярване има единство и сходство – листото при клонката отговаря на отсечката при руните. Това още веднаж подчертава ролята на този вид прабългарска символика като обозначение на свещени цифри и числа.

П. Добрев, използвайки фонетичната транскрипция на прабългарско-алано-касожките рунически знаци, чете най-важния знак IYI като “йуй”. Според мене този прочит е правилен, като още по-близо до истината може да бъде прочитът “йуж” [Иван Танев. По пътя на българския етноним. Алфамаркет. 2005]. В авестийския език и в санскрит е съществувал глаголът IU (йу, ю) - съединявам, обединявам. От него се образува съществителното IUJ (йуж, юж, в латинска транскрипция yuj) – съединение, обединение. Друга производна дума в авестийския език е yauz'-da (яузда), означаваща “връзка, съюз”. Донесена от прабългарите, тази дума е преминала в българския език като ЮЗДА. От думата иуж идва и старобългарската дума УЗ – връзка, преминала в руски през църковно-славянския. От тук идва думата съюз = съ + юз = взаимна връзка, съюз.

От тези факти може да се предположи, че знакът IYI при прабългарите може да е означавал “единение, обединение, пълнота”. Тук може би се има пред вид, че чрез този знак се изобразява целия “обединен” и пълен пантеон от седем богове - планети, в които са вярвали прабългарите. Като доказателство за това може да служи факта, че този знак е поставен на гърба на известната бронзова розета от Плиска, а на лицевата и страна върху седемте и лъча са отбелязани с рунни знаци седемте планети, най-важните богове на прабългарите. Розетата от Плиска може да се приеме като модел на целокупния прабългарски божествен пантеон, подпечатен със знака “единение и пълнота”, IYI.

Като имаме пред вид и историята на ранните българи, можем да очакваме че знакът IYI – иуж може да бъде и етнополитически символ, изразяващ необходимостта от спасение на българския етнос чрез обединение. След Кубрат, темата за обединението е най-важната за оцеляването на българския етнос и може да не е случайно, че знакът IYI – иуж е поставян на всевъзможни места в границите на българското землище след хазарския преврат.

3. Смисъл и значение на прабългарския знак “троен квадрат” (фиг. 3). Този рунен знак е многократно засвидетелстван върху различни строителни материали от Плиска, Преслав, Саркел и Хумар. Намерен е и върху капаци на саркофази в Плиска и други градове, например в град Василев, Западна Украйна (фиг. 4), което означава, че той е играл и роля на родов знак. Най-общо, предполага се, че той изразява някакъв строителен план или космогонична представа. Ранната българска столица Плиска е имала трислоен архитектурен план, подобен на този на град Балх – столицата на древна Бахлика, на град Хумар в Централен Кавказ и на много селища в древната източноиранска област. Общото в тези градове е, че са съдържали три слоя – вътрешна крепост на владетеля, среден град, където са живеели занаятчии и търговци и външен град, населен предимно със земеделци и животновъди. И трите части са оградени с крепостни стени. В Плиска са открити и подземни проходи – тунели, които са свързвали крепостта на владетеля с външния свят. Трите слоя, както и тунелите присъстват в прабългарския рунен знак показан на фиг. 3.

Сред руските изследователи този рунен знак е известен като “знак на древните строители” или “знак Вавилон”. В България е забелязано, че този рунен знак съвпада с линиите на една много известна в миналото игра, която доби известност с безличното име “игра на дама”. От тук археолозите наричат този знак “игра на дама”. В някои краища на България обаче (Чирпан, Плевен), този знак и тази игра си имат собствено име – докурджум. Подобна игра, макар и в опростен вариант и със същото название “докурджум” се среща и в днешна Турция, но това название няма обяснение на турски език и може да е заимствано.http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Simvol3.gif Фиг. 3. Прабългарски рунен знак-докурджум, често срещан по различни строителни елементи от епохата на Кубратова и Аспарухова България.

Предполага се, че както рунният знак-докурджум, така трипластовият концентричен план на строеж на ранните български градове отразяват някаква все още непозната космогонична представа на древните българи. Такива планове и такива представи не са характерни за номадските народи. Столицата Плиска се различава коренно от столицата на хуните в Панония, която е представлявала едно скупчване на шатри и коли. Може би тук е отразена представата за четирите главни посоки на света, както и за междинните посоки между тях, което пък е характерно главно за древните ведически индийци. Възможно е тук да е отразена древната представа за четирите страни на света и трите пласта по вертикала, която беше обсъдена в началото на статията.
http://protobulgarians.com/Statii%20za%20p...ite/Simvol4.gif
Фиг. 4. Строителен знак “Вавилон” върху капака на саркофаг от XII-ти век, град Василев, област Буковина, Украйна. Градът се намира на територия, върху която до X-ти век е административната област Унг с център град Унг (дн. Ужгород) на България. Близо до този град се намира гробът на княз Персиян II, първороден син на българския цар Иван Владислав.
Посвещавам тази тема на 6-цата която получих по История happy.gif ....
Go to the top of the page
 
+Quote Post
 
Start new topic
Отговори
MadHatter
коментар Oct 10 2006, 07:25 PM
Коментар #2


ghost of the sun
*******

Група: Потребители
Коментари: 3537
Регистриран: 5-September 05
Потребител N: 924



Така, докато ми се топли яденето за вечеря ще спомена, че има доста сериозни доводи за това, че българите са дошли от памиро-хиндокушкия район (между Афганистан и Каспийско море, някъде там)...


--------------------
Не насилвайте нещата, просто вземете по-голям чук.
Go to the top of the page
 
+Quote Post

Пишете в тази тема
Corey   Прабългарска митология   Oct 10 2006, 06:11 PM
MadHatter   Аз ше кажа едно Браво. Много интересни неща/тео...   Oct 10 2006, 06:34 PM
Corey   ^Ами рекох че ще има критици ....но мерси.   Oct 10 2006, 06:39 PM
MadHatter   Така, докато ми се топли яденето за вечеря ще спом...   Oct 10 2006, 07:25 PM
`Xandria`   ^^ Критици винаги могат да се намерят, само да се ...   Oct 10 2006, 07:33 PM
SepulTeraHead   ISTORIK II   Oct 10 2006, 08:09 PM
Corey   ^^Винаги http://protobulgarians.com/Statii%20za%...   Oct 10 2006, 09:53 PM
Beerzebub   Аз не разбирам какво искаш да ни (по)кажеш чрез та...   Oct 10 2006, 11:36 PM
Миро Фюрера   Всичко свързано с нашата митология е интересно...   Oct 11 2006, 06:21 PM
lelqLora   Corey, понеже гледам ти е интересна такава тема, т...   Oct 12 2006, 04:17 PM
ManOwaRadO   Теорията за тюркско-алтайския произход е измишльот...   Oct 12 2006, 05:32 PM
Corey   ^^Имам си учебник по история мерси!   Oct 12 2006, 07:01 PM
parabellum   Някой въобще прави ли разграничение между прабълга...   Oct 12 2006, 07:34 PM
Svetyl   ^ Друг е въпросът, че прабългарите по последни дан...   Oct 12 2006, 07:40 PM
parabellum   И къде са тази последни данни? Азовско и Каспийско...   Oct 12 2006, 07:48 PM
Svetyl   Говоря ти за това, че българска държава по последн...   Oct 12 2006, 09:21 PM


Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



Олекотена версия Час: 29th March 2024 - 02:00 AM