Логически Загадки Опции

[prayer4eto]

Скоро е правен ремонт на покрива - подменяни са ламарините, пренареждани са керемидите, не е възможно толкова скоро да се е разместила някоя, понеже по-долните керемиди са затиснати от по-горните, а най-горните редове са заменени изцяло

[Duh5]

^&^^Не и не:)

[prayer4eto]

ХЕ-ХЕ! А тогава какво може да каже човек за

Накрая — пострадалият, чиято глава лежеше точно там, където над него завършваше стряхата.

Балистичната експертиза може преспокойно да каже, че не е възможно керемидата да падне точно по отвеса - винаги има едно отклонение ...

[Madness]

И е задължително да е убит с керемидата?

[Duh5]

Браво на prayer4eto Пак аз?

[Revenant]

пък кога е намерил време да извика като му е паднала керимида и е умрял предполага се веднага
а това че главата му е там не значи че при удара не е била метър встрани

[prayer4eto]

Пускай пак, Оги, така или иначе задачките са интересни, а пък на мене самия не ми се намират подръка логически .
Ако искате разни интеграли ... мога и да дам

[Duh5]

^Ех, винаги съм искал да ги разбирам интегралите.. Да се не начуди човек как си взех всички висши математики с преписване от Венци:)


7. ШОФЬОР НА ТАКСИ
— Ама че история! — каза инспектор Стрезов и се намръщи. — Я разкажете отново всичко, но подред!
Мъжът пред него беше нисичък, пълничък и плешив. Той неспокойно се въртеше на стола. По голото му теме бяха избили ситни капчици пот.
- Вие сте шофьор на такси № СМ 2421, нали така, другарю Панайотов? — подсказа Стрезов. — И нощес сте били на смяна... Къде ви спряха тези двамата?
— На площад „Възраждане". Видях мъж и жена. Мъжът вдигна ръка и ме повика. Свободен бях, защо да не ги взема! Ах, ако знаех!
— Добре-добре! — махна с ръка Стрезов. — Това — после! Нататък какво стана?
- Ами нататък, качиха се и двамата на задната седалка. Мъжът зад мен, жената до него. „Карай - казват — на гарата, искаме, да хванем влака за Мездра!" Карам. Само че, гледам, багаж нямат никакъв. Пак карам. По едно време мъжът вика: Де минеш — казва — само до в къщи, да си взема куфарчето! Ей туканка, на улица „Ралица"...
— После?
— Ами после — карах, какво да правя? Свихме но улица „Ралица", спрях. Той изскочи, влезе в една къща, връща се подир минута. Носи не куфарче, а чантичка. Като докторска чантичка беше, такава една - малка. Сложи я до себе си на седалката, „Карай — казва — сега за Драгоман!"
— Е, а ти?
— Ами аз се опънах. „Не мога — викам — да ходя до Драгоман, аз съм само за града. Гумите ми, казвам, не струват, като шушони са, ще направим беля по пътя!" А той: „Карай — казва, — ако ти е мил животът!" И опря нещо в тила ми. Поглеждам аз — пистолет държи! Опрял го в тила ми и...

— Чакай! — прекъсна го Стрезов. —Как така „поглеждам"? Нали е зад тебе? А?
— Е, то си личи, другарю началник, че не сте шофьор? — усмихна се за пръв път Панайотов. — В огледалцето поглеждам, разбира се! А то иначе аз и не посмях да мръдна! Пистолет опрял в тила ми мръсникът и лицето му едно такова, зверско!
- Е? Ти — какво?
— Какво да направя, тръгнах за Драгоман. Живот е това, ще ме застреля за едното чудо! Карам из града, той държи пистолета си, а пръстът му на спусъка! „Няма ли - мисля си — помощ отнякъде!" Няма. Излязох на шосето за Драгоман, минахме разклона за Банкя, карам нататък. А на мен едното ми око — все в огледалцето, не го зная какво ще стори! Мисля си: „Ще ги закарам до Драгоман, и право в милицията!" По едно време жената взе куфарчето в полата си. Гледам — отвори го и извади нещо такова... като гривна.
— Да, гривна е било — каза Стрезов и кимна. — Друго не видя ли да има в чантата? Защото и други неща е имало.
— Не видях — вдигна рамене Панайотов; — Той, мъжът, щом жената извади гривната, рече: „Ти луда ли си!" - и се пресегна, па й издърпа куфарчето от ръцете и го взе при себе си.
— После?
— После изведнъж ми светна пред очите и по-нататък нищо не помня. Свестих се в храсталаците до шосето, главата ме боли — ще се пръсне. А колата я няма! Станах едвам-едвам и как съм се добрал до разклона — сам не зная. Така ме е халосал по главата! Е, това е.
— Хм — процеди Стрезов в се. загледа в листа пред себе си. — Нощес наистина е била извършена дръзка кражба на улица „Ралица". Жената е роднина на ограбения и е имала ключове от апартамента. Мъжът е неин съучастник, наш отдавнашен познат, И наистина са се опитали да избягат с волга номер СМ 2421. Само че сега искам да разкажете всичко отново, и — без никакви лъжи! Защото толкова много ги наредихте, че и аз се чудя откъде да захвана!
В кои пунктове лъже Панайотов?

[Warrior Of Ice]

Първо Панайотов казва, че не е имало куфарче, а малка чантичка. След това, обаче, пак говори за куфарче, от което жената извадила гривна. Още повече, съвсем не мисля, че в огледалото за обратно виждане човек може да види какво е опрял в тила му седящият зад него...

[Duh5]

Ха, good point е това за куфарчето, няма го во оригиналния отговор:) Иначе - няма как едновременно да е виждал и опряния пистолет в тилът му, и коленете на седящата до човека отзад жена:) Така че, както казва един виден човек - "Приемам отговора Ви за верен"

Без да питам разрешаваш ли, ето следващото:)

8. В ЗИМНАТА ВЕЧЕР

— Добре! — каза инспектор Стрезов. — Дотук всичко е ясно. А сега, много ви моля, другарю Николаев, повторете пак при какви обстоятелства забелязахте колата, за която става дума!
Николаев вдигна рамене.
— Нали ви казах, връщах се снощи от Самоков. И точно на завоя там видях колата да идва срещу мен. Един бял фолксваген. Ако знаех само какво се е случило, веднага щях да спра!
— Тази кола е блъснала човек по пътя и е избягала — забеляза инспектор Стрезов. — Впрочем, кто личи от документите ви, вие сте положили скоро изпит за правоспособност, нали?
-Няма и година — рече Николаев. — Но какво що има това с историята?
— А, не, нищо. После?
— Направи ми наистина впечатление, че караше ного бързо, едва не се блъсна в мен. Извих в последния миг!
— Но не спряхте, нали?
— Не, не спрях, но право да си кажа — много се ядосах. Затова и погледнах за номера. Новичка кола имам, и да ме удари! После — нали знаете — като съм млад шофьор, аз ще бъда виновният!
— А, това не се знае! — усмихна се Стрезов. - Значи казвате, бял фолксваген с чужд номер?
— Така беше. Номерът успях ясно да забележа, защото светеха опознавателните светлини, а страничното ми огледало беше чисто. И въобще нямаше да го запомня, но тия осморки са много характерни!
— Да — рече Стрезов и погледна листа пред себе си. — Бял фолксваген, номер осемдесет и осем нула осем, А-Хикс, такива са номерата на колите на някои западни държави. Момент, да видя на кои.
Стрезов отново се загледа в листа, след това извади от чекмеджето на бюрото си някакъв справочник и започна да прелиства страниците.
— Мда... — каза той. Беше намерил нещо. - Холандия например, а... ето, има и други! Добре, после какво направихте?
— Ами нищо! Прибрах се в София. На околовръстния път ме спряха за проверка на документите, но всичко беше в ред.
— И добре, че са ви спрели — рече Стрезов — иначе сега нямаше да можем да ви намерим. Вие сте важен свидетел!
В това време се почука на вратата. Влезе лейтенант Апостолов и мълчаливо постави пред Стрезов един лист. Стрезов хвърли бегъл поглед по него и вдигна очи към Николаев, който седеше невъзмутим.
— А знаете ли — подхвърли Стрезов, — че такъв чужд фолксваген няма в страната?
— Откъде мога да зная?
— Остава да се предположи, че несъзнателно сте се заблудили. И аз вече знам защо! — каза Стрезов.
Защо наистина?

[prayer4eto]

Туй лесно - номерът е наобратно в огледалото, защото при запомнянето му е гледал откъм багажника

Оригиналният е "ХА 8088" - хасковлия е бил човекът

[Duh5]

Умници, ей:)

9. ОБИР В МАЛИНОВО
- Е — каза инспектор Стрезов — сега, другарю Ангелов, ми разкажете всичко така, както беше!
Ангелов — касиер-счетоводителят на горското стопанство в Малиново — попипа, бинтованата си глава и вдигна рамене.
— Ами аз вече ви разказах! Направих голяма грешка... Но просто не можах да отчета парите през деня! Пък и друг път се е случвало, но кой да предполага ...
— Добре-добре — прекъсна го Стрезов. — Това е ясно. Не сте отчитали винаги парите, макар че е трябвало. Имали сте повече работа и сте останали вечерта в счетоводството на стопанството. После?
— После... Стоях си сам и пишех ведомостта. Трябва да беше вече късно. И изведнъж — угасна осветлението! Викам си — бушоните са изгорели и станах да ги оправя. И щом станах...
- Е?
— Щом станах, и вратата се отвори и на прага -застана един с фенерче в ръка. Висок такъв, млад, черен и с бакенбарди. Държи в другата ръка пистолет. Аз не мога и да продумам - и само го гледам ...

— Да е някой от тези? — каза инспектор Стрезов и постави пред Ангелов четири снимки на мъже
Ангелов само ги погледна и веднага посочи най дясната.
— Този е!
— Сигурен ли. сте? Да няма грешка?
— Не, сигурен съм, другарю инспектор! Аз го разгледах добре. Луната светеше през прозореца, та...
— Та какво?
- Разгледах го, казвам, право на лицето му светеше. Този е!
— А после?
— После... държи пистолета и ми казва: „Застани до стената! заставам. "С гръб"-казва. Заставам с гръб. И после — не помня. Здравата ме е халосал, проклетникът! — И Ангелов пак долина бинтованата си глава.
— М-даа — каза инспекторът. —- И после?
— Ами като се свестих, едва се довлякох до вратата и започнах да викам. Дойдоха хора..... гледаме ... в касата няма нито лев!
- Много сериозен обир — рече инспектор Стрезов и побутна снимките пред себе си. — Но този ли е наистина? Нещо да не грешите?
-Не! — твърдо заяви Ангелов. — Познах го!
Инспекторът дълго гледа снимките, след това извади от чекмеджето си скица на горското стопанство, погледна и нея, после прибра всичко, като остави само снимката на мъжа.
— Е, Ангелов — каза той, — ние всичко проверихме. Вярно е, че бушоните са били отвити. Вярно е, че снощи е имало пълнолуние. Вярно е, че са ви ударили. Сам така не можете да се ударите. Но едно нещо не е вярно и- не може да бъде вярно. Хайде, разкажете пак как изглеждаше нападателят!
Кое от показанията на Ангелов не е вярно и в какво се съмнява инспектор Стрезов?

[prayer4eto]

Хайде, бре

Пак ли аз ще отговарям, писнА ми

[Duh5]

Явно хората са на работа:) Не отговаряй за сега, че излизам, и чак довечера ще се поства пак:) Нека хората помислят малко:)

[COTU]

Може би понеже човекът е бил висок, а и прозорецът си е далеко от бюрото, Ангелов лъже, че е могъл да го "разгледа добре"

[Madness]

Хмм...тва фенерче,тая лунна светлина...има и 2 врати...а прозорецът е страничен а ииии "щом станах...",бил ли е стигнал пред вратата или е станал от стола си?

[prayer4eto]

Разгледайте добре картинката . И добре се насочвате към лунната светлина

[Madness]

Хахахах,леле кво си измислииих,такаааа значи:прозорецът сочи на север и ако е имало пълнолуние и стаята е била огряна, луната е трябвало да грее от север,само че ако забравим,че са ни дадени посоките север и юг и предположим,че е било към 10 през нощта(нали е било тъмно вече) има един начин с обикновен часовник да определим по луната посоките на света ииииии според мене луната се пада от страната, където няма прозорец

[Duh5]

Мда, последното ми хареса:) Иначе като цяло - няма как на която и да е врата действието луната да му е греела в лицето.

10. САМО СНЯГ И СЛЕДИ ОТ ДИВИ ЗАЙЦИ

„Съвсем съм се размекнал", мислеше си с яд Стрезов. Не беше се качвал в планината от години и сега от чистия въздух и стръмния баир усети как краката му се подкосяват. Искаше му се да почине или поне да намали темпото, но бай Ставри крачеше бодро в снега и дори не се обръщаше назад.
— Как е — засмя се бай Ставри и свали калпака. От плешивата му глава се вдигна облак пара.
— Добре — едвам успя да каже Стрезов. Снегът продължаваше да вали на едри парцали.
За едно денонощие беше натрупал повече от три педи. Тук-там се виждаха следи от диви зайци и нищо повече. Само сняг, тишина и приведени клони.
— Влизай, че ще премръзнеш - покани го бай Ставри, след като -отключи катинара и смъкна поставения напреки железен прът. — Ходи ли се из планината с половинки обувки!
Бяха стигнали заслона.
Стрезов отупа краката си на прага и влезе. Вътре беше по-студено, отколкото навън. Под прага на вратата се промъкваха снежинки и вятърът ги гонеше по пода.
— Събуй се и си изсуши чорапите — предложи бай Ставри и включи електрическата печка — Такава студена зима отдавна не е имало.
— Първо да пийна малко вода — каза Стрезов и посегна към пълното шише от червен вермут с навъртяна металическа запушалка.
- Стара е. От три дни не съм идвал тук. Седя си в хижата и само в събота и неделя отварям заслона да се посгреят туристите.
— Друг освен теб да има ключ от заслона?
— Не — бай Ставри беше категоричен.
— И през тези три дни никой не е влизал?
— Не... Та нали сега отворихме вратата, а и всичко вътре е точно така, както го оставих.
— Познаваш ли Харалампи Караколев? — вече седнал до печката, смени темата Стрезов.
— Познавам го. Нали сме от едно село... Добър човек беше, но как се обърка и... То не само той, а и други са виновни.
Ставаше въпрос за избягалия преди два дни от Софийския затвор Харалампи Караколев, за когото имаше данни, че се крие някъде из планината.
— Да си го виждал да се навърта насам?
— Не съм, пък вече чу, че и другите от хижата не са го виждали.
- Добър човек си ти, бай Ставри. Не те бива да лъжеш. Видял си го и ключа от заслона си му дал - сякаш на себе си каза инспектор Стрезов, докато обуваше изсъхналите чорапи. - Я по-добре кажи истината. Така и за Харалампи ще бъде по-добре.
— Виж ти! Гледам те, пъхтиш по баира и си помислих, колко му е да преметна това гражданче, дето е половинки обувки е тръгнало посред зима из снеговете, но се оказа, че не било така просто. Всичко ще ти кажа, щом обещаваш да се застъпиш за Харалампи.
Как инспектор Стрезов разбра, че бай Ставри ие казва истината и че някой е бил в заслона?

[ssg]

Водата, ако е на 3 дена, не би ли трябвало да е замръзнала?

[Madness]

Мда,заставам зад ssg

[Duh5]

Даа, и аз там заставам, в напълно не-сексуален смисъл разбира се:)

11. Иманяри

Вие вероятно се досещате, защо ви извикахме?
Инспектор Стрезов зададе въпроса и погледна внимателно човека, който седеше срещу нег. Той беше мъж към четиридесетте, нисък, със сини очи и широка квадратна челюст — известният в целия град Тошо Жълтицата.
— Не мога да знам, другарю инспектор — каза Жълтицата. — Щом сте ни викали, значи има защо.
— Добре, тогава да започнем! Викаме ви заради съкровището.
— Какво съкровище? — учуди се Жълтицата. — Аз и съкровище! Вие май на подбив ме вземате! И без това всички ми се присмиват. Цял живот, казват, имане дириш, а си гол като пушка ... Та и оттам ми викат Жълтицата. ^
— Е, то на човек веднъж му се случва — каза Стрезов. — Но сега наистина сте намерили имане. Завчера, на петнадесети октомври... — той погледна календара, който стоеше на бюрото му — ... то се пада събота срещу неделя. И сте били заедно е Кирил Несторов, по прякор Киро Нулата, също иманяр. Вие добре знаете, че всички подземни богатства принадлежат на нашата държава, а намерилият ги има право на възнаграждение. Какво ще кажете?
— Нищо не сме намерили, другарю инспектор. А че копахме, в Черната дупка, което си е право ... копахме. Янлъш работа!
— Я разкажете по-подробно, тази... янлъш работа!
— А чи какво — поде Жълтицата, — събрахме се с Нулата по полунощ при Черната дупка завчера, ударихме му по две-три- мотики — нищо. Копнахме малко по-встрани, пак нищо... и така — докато пропяха първите петли. „Я, викам аз на Нулата, да вземем да му дремнем тук, времето харно, топло, само за сън, нищо че е октомври. То се е видяло, че пак няма късмет!" Завихме се с ватенките, сгушихме се в шумата и сме заспали — не ти е работа! Събудихме се, трябва да е било пет часът — клепалото на манастира биеше, то тогава чука.
— После?

— А чи какво после. Станахме. „Хайде, вика на Нулата, да си бягаме, че ей го слънцето откога е изскочило на баира, ще ни се смеят хората на акъла!" И си тръгнахме.
— Без нищо?
— Нищо не намерихме, вярвайте! Даже по пътя срещнахме Бостанджията, той може да каже, че нищо не сме носили!
— Добре — намръщи се Стрезов. — Почакай в съседната стая, докато поговоря с Несторов! Варадине! - извика той през прозореца. — Иди и доведи при мен и Вельо Бостанджиев! Веднага!
— Разказвай — обърна се Стрезов към влезлия Кирил Несторов.
— Е, какво да разказвам, другарю инспектор! — вдигна рамене той. - Това, дето ви го е казал Жълтицата, е самата истина. Копахме, копахме значи, па зарязахме и легнахме в шумата да спим. Събудихме се — съмнало, манастирското клепало чука.
— После?
— Ами после Жълтицата рече да си бягаме, че ще ни се смеят хората на иманярството, цял свят ще и и види резилъка! И си тръгнахме.
— Е, все пак ви е видял някой, де! — каза Стрезов недоволно. — За Бостанджиев тук спомена приятелят ти...
— То, че ни видя — видя ни, ама Бостанджията е харен човек и си мълчи, няма какво да разправя!
— Той тъкмо идва! — погледна Стрезов през прозореца. — Влез и ти оттатък и почакайте!
— Значи видяхте ги... — започна Стрезов, като седна срещу Бостанджиев — ... когато те са се връщали сутринта след нощната си разходка. Близо ли беше до Черната дупка срещата? И по кое време?
- Как да не е близо! Има-няма стотина метра от дупката. Познах ги — двамата бяха. А за времето - пет часът и нещо. Сигурен съм, Клепалото беше било.
— Нещо носеха ли двамата?
— А, другарю инспектор, за носене — не знам! Далечко бяха и може да са носили нещо под ватенките си, това чак не можах да видя! Те са иманяри и двамата и още тогава ми мина през ума ... ама да съм видял — не съм.-
- Добре, стига! — пресече го Стрезов. — Варадине, доведи останалите двама!
Когато всички се събраха в кабинета, Стрезов ги изгледа и каза:
— Най-добре е да си признаете. И тримата! Вие двамата сте изкопали съкровището, за което имаме данни и от другаде, и сте тръгнали да го пренасяте, но Бостанджиев ви е сварил и, щете — не щете, е трябвало да делите!
- Ама как... — започна Жълтицата.
— Как ли? Показанията и на тримата ви са просто лъжливи. Искате ли да ви кажа кой в какво
лъже? "
Наистина, откъде извежда инспектор Стрезов своите заключения? И кой в какво лъже?

[ssg]

Е туй лесно
Казват че са се събудили в 5 и било светло а на календара пише че изгрева е в 6:30

[Duh5]

Така е. Следващото обаче не е лесно. И е последно за днес, че тр да уча.. Който познае ще заслужи искреното ми възхищение за обширни познания:)

12. ИЗМАМНИКЪТ И КОНТРАБАНДИСТЪТ

Герасимови имаха гости и когато Стрезов позвъни, разбра, че е попаднал в неподходящо време. Отвътре, от хола, се чуваше весел, разговор, тракане на чинии и една хълцаща магнетофонна мелодия, коятол явно придаваше модерен облик на тържеството.
Отвори самият домакин — доктор Видин Герасимов, и по широкото му лице цъфна неподправена усмивка.
— О, наборе, здравей! — зарадва се Герасимов, - Какво те носи? Влизай, влизай!
Със Стрезов той беше не само съкооператор, но и съученик — бяха учили в един клас на гимназията.
— Аз по-късно, Видине... — смотолеви Стрезов — ... то е дребно... една рецепта. По-късно!
И понечи да си тръгне. Само че не можа, защото Видин Герасимов го хвана за ръката и се обиди не на шега.
— Значи така, а? Само по работа? И няма да влезеш?
— Не бе — заоправдава се Стрезов, — ама нали имаш гости! А пък на мен ми трябва само една рецепта. За седалгин, че вече не го дават без рецепта!
Възможност за отстъпление вече нямаше. Герасимов почти насила го завлече вътре и шумно го представи на гостите си като „моя набор", „съкооператор" и „начинаещ играч на табла, когото обучава". Последното предизвика взрив от смях. и шумни коментарии, докато Стрезов се настаняваше на отрупаната маса.
Гостите всъщност бяха само трима — едно семейство, кумове на Герасимов, и мъж към петдесетте, сдържан, изискано облечен.
— Другарят Дончев много пътува из чужбина, такава му е работата! — обясни Герасимов. — Тъкмо ей - разказваше за Белгия и Холандия! С маса хора се е срещал! Слушаме, другарю Дончев!
— Е, то повече няма и какво! — рече с малко престорена скромност Дончев. — Да знаех, щях да донеса диапозитивите, да ви покажа Амстердам — столицата на Холандия. Такава, каквато я видях, с тези чудни канали, с тия домове, които се оглеждат във водата ...
Стрезов се зае с шопската салата, а Дончев, продължи да разказва. Амстердам явно много му беше харесал, а беше видял и интересни хора във връзка със служебната си работа. С тънко остроумие описа срещата си с някакъв министър, бързащ за заседание на правителството, прехвърли се на друга любопитна среща с писател, даже разказа анекдот из живота на известна актриса, посетила за пръв път Амстердам. Стрезов едва даваше ухо и възможността да загуби сума време заради една рецепта за седалгин не му се виждаше от най-приятните.
Когато Дончев, завладял думата напълно, се прехвърли към Белгия и заговори за уличното движение и катастрофите в Брюксел, Стрезов се извини и стана. Герасимов се намуси, но нямаше как — все пак човек може да има и работа! Изпрати го до вратата и докато пишеше на бланка рецептата, подхвърли: '
— Виждаш ли го? Ходил по служба, ама и себе си не забравил!
— Как „не забравил"? — учуди се Стрезов.
— Ами как, накупил си части за магнета, едва го склоних да ми продаде нещичко и друго! Че моят магнет съвсем фалира!
— Ти познаваш ли този човек добре, Видине? — рече предпазливо Стрезов — Мислех, че ти е приятел ... добър приятел.
— Ами, приятел! — вдигна рамене Герасимов. — Препоръчаха ми го, поканих го, да видим там с частите какво ще стане!
— Така ли? - каза Стрезов. — Не ми се искаше да ти развалям настроението, Видине, но този Дончев лъже най безсрамно. И нищо чудно да е просто измамник! Внимавай!
- Я гледай! - учуди се на свой ред Герасимов - По какво съдиш?
По какво наистина?

[Madness]

Еее...октомври месец в 5 сутринта да е съмналоо и тоя да ги е видял от далече хихих,малко ме изпревариха

[ssg]

Хмм...в Амстердам казва, че се е запознал с някакъв депутат бързащ за заседание на правителството нали? Ама седалището на парламента е в Хага , не в Амстердам

[Duh5]

Моля те, закълни се, че нямаш книжката с отговорите!

[ssg]

Нищо нямам бре ))
За първи път чух за тоя инстектор Стрезов и тия загадки откакто ти почна да ги пускаш )
Никога не съм притежавал това списание...."Дъга" ли беше?

[Revenant]

може да е бързал за влака...

[Duh5]

^^ПОКЛОН за обща култура тогава:) Списанието е "Космос"

^Приемаме, че не се возят с влакове депутатите:П

Хайде следващото - утре сутринта:)