Как се променят любимите ви групи и харесва ли ви това?, така де, не всеки държи един стил докрай... Опции

[Svetyl]

Тая тема ми хрумна днеска, не вярвам да е имало такава. Да поясня:
Значи, в днешно време стиловото определение е от субективно по-субективно. Всеки от нас има любима група и ми е доста интересно да чуя мнението ви относно това в каква насока се движат. И моля ви, опитайте се да не говорите тук за Металика

Аз да си отговоря, за SaXoN. Те са си хеви, но последните два албума са някакви много втежнени, а последния с присъствието на пича от Стратовариус си имаше доста яко пауър звучене на моменти.
И тъй, групи дето си менят стила много, вие имате думата.

[Niilo]

Харесва ми Мисля, че са малко бандите, които са се изложили с новото си звучене...

Dark Tranquillity, примерно... голям, ама наистина голям прогрес за тези години свирукане И новите неща са наистина много добри... във всеки албум звученето е различно!

[InsArtTure]

Любимците са ми Dark Tranquillity. Развиват се страхотно. Определено ми харесва. Правят модерна, тежка музика, в която е заложена голяма доза емоция и музикантско майсторство. Те са група, която търси. Група, която има смисъл.

Други са In Flames те се осъзнават. Имаха труден период, но пък кой не е имал. Имат потенциал да се развиват.

Трети са Amon Amarth- не ми допада как се променят напоследък, защото просто не се променят. Взеха сериозно да тъпчат на едно място и няма изгледи да се променят нещата. За тяха имам чувството че "Една легендарна банда отшумява"

Други са Edguy-бяха ми тотални любимци. Сега обаче тотално са се разлигавали. Спечелиха бързо известност, задето са добри и идейни музиканти и сега си позволяват да ядат и да пият само-музиката им е просто професия.

Още едни са Blind Guardian-те са си добре. Експериментират, търсят, това ми харесва.

Има още поне 5, но пък ме мързи, ако някой прояви интерес.....

[sepulturatr]

Емиии ... Какво да кажа за Сепултура.От 93 година насам регресират много, особено след заминаването на Макс Кавалера.А от 98 насам до днес си тъпчат все на 1 място
Ще ми се да вярвам в светлото бъдеще на Сепултура, но някак си групата няма опции за понататашни успехи.Общо взето това е

[RazorJack]

Сега като се замисля ... не се сещам за група, която да си е променила звученето и да ми хареса ...

Graveworm имаха брутални първи 2 албума, а следващите бяха просто добри.
Същото се отнася и за Kamelot.
Within Temptation започнаха много добре с блек, после минаха през доста приличен готик и накрая и те се усраха.
In Flames и Paradise Lost не искам и да ги споменавам даже.
Metallica

[Rolf]

Едни от любимците ми - Rage и Blind Guardian, се промениха (бих казал еволюираха) в радваща ме насока. Същото бих казал и за Rhapsody, макар че при тях развитието не е толкова драстично. Children Of Bodom също правят интересни, различни неща. Същевременно има и групи като Within Temptation, In Flames и др., при които промяната ме отврати тотално. Stratovarius се изложиха зверски...

[Blashyrkh]

Dissection - доста по-различно от другите 2, но все още ме кефи максимално!!

[scion_of_storm]

Ами при мен е различно-примерно преди много ми харесваха песните на Cradle Of Filth,ама напоследък нещата тръгнаха От друга страна Blind Guardian експериментират и това ми харесва-Fly лично според моята преценка е станал доста добре
На Children Of Bodom и Dimmu Borgir също ми харесват последните им албуми...

[SepulTeraHead]

Всичките малко или много в процеса си на развитие са се поотдалечили от това, което първоначално ги е направило едно от любимите ми групи. Някои са зациклили, но вече я няма емоцията на старите неща и не е същото. Други са тръгнали направо на зле. Трети пък са се развили в правилна, или поне някаква не-безумна посока, но пак искам да ударя всеки, който смята "най-новия" албум за най-добър.

[testamento]

Мии к'во да кажа аз си слушам по-стари групи по принцип.TESTAMENT доста се втвърдиха без Alex Skolnick,но пък Chuck Billy си е на място,с нетърпение очаквам нов студиен албум след повторното събиране.Enemy Of God на KREATOR беше образцов за разлика от всички останали(което важи и за VOIVOD),DESTRUCTION и BAD RELIGION са си все същите.За SEPULTURA съм съгласен,но SOULFLY прогресират.MEGADETH бяха зациклили,но с The System Has Failed изплуваха.А и последно за JUDAS от 16 години не са издавали албум,който да ми хареса а са ми любима група.

[Izkufelia]

^ EEEEEEEEEEEEE БРАВО БЕ, ТЕСТАМЕНТО ти се появи най-сетне да напишеш нещо!
Да не би защото днес имаш Рожден Ден?
Или може би защото ще правиш купон в петък, а?

[`Xandria`]

Доста мои любими групи са се променили,някои в положителен смисъл,други не за съжаление.Но на мен определено това ми харесва,обичам експериментите,особено що се отнася до музика.За много групи се сещам,например Amorphis-след Тales from the thousand lakes много се промениха,направиха Еlegy,следва нещо съвсем различно-An universum,блести и far from the sun... а пък с последния завръщане към корените.Много идеи имат тези момчета.Blind Guardian гледам вече са ги споменали,те също.Moonspell наблягаха на готик забежките преди,но сега като чух последните неща са по-втвърдени,по-силни,направо откачаш от кеф,като ги чуеш.Оpeth бяха малко по-екстремни отначало,сега в "Ghost Reveries" звучат по-прогресарски,разбира се промяната не е голяма,но пак се усеща.
Списъка е адски дълъг,почти всяка група се променя с времето,някои си свирукат само това,което знаят,но други до неознаваемост се променят.Харесва ми,показва,че групата работи над себе си,твори.

[Wolfheart]

Ето на някои....

Moonspell - Ето това е група, която прави каквото си иска с музиката, или поне така изглежда. След Sin/Pecado, който е с изцяло чисти вокали и олекотен звук, можеха да започнат да правят по-лесносмилаема музика и да станат новите Depeck Mode или U2. Но постепенно втвърдиха звученето и в последният чистите вокали са доста оскъдни. Те имат свойството да правят всеки следваш албум доста различен от предшественика си. Последният само бих казал, че има малко препратки към Irreligious.

Sentenced - В началото свиреха дет, който в Amok стана мелодет. След смяна на вокалиста, смениха вокалист. Също така започна да ги продуцила Waldemar Sorychta, който е продуцирал повечето албуми на Moonspell и Lacuna Coil. Down е типичният албум, продуциран от Waldemar - с полъх на сдух и меланхолия и малко романтика. Frozen е типичното продължение - малко по-свеж и музикантски, на моменти има и прекрасни китарни сола. Някой от песните са по-веселяшки и текстовете им сякаш иронизират текстове за отчаяние и самуйбиства. При следващите два албума има тенденция към олекотяване, докато те по едно време осъзнават, че се поизчерпват и решават да направят "грандиозно" разпадане и кръщават последният си албум "The Funeral Album". На идейно ниво си проличава, че вече издишат.

Dark Tranquility - Gallery и Mind's I са изключително технични и идейни албуми, които вдигат доста високо летвата. Projector е по-експериментален албум - доста разнообразни песни, две от които спокойно могат да се нарекат балади. Вече има и доста чисто пеене и електроника. Най-недооцененият албум на група, но напълно незаслужено. Има страхотни песни, макар и не-много характерни за групата. Damage Done и Character комбинират електронното звучене от последните и агресията от по-ранните. Песните са по-директи и емоционални

[comnetbg]

не ми хареса смяната на барабаниста на Blind Guardian
тоз frederik може да се изложи мн яко

[Warrior Of Ice]

Момчето е добро, може да свири. Въпросът е как ще звучат новите композиции, а това вече зависи от Andre и Hansi...

[stage]

Всичките малко или много в процеса си на развитие са се поотдалечили от това, което първоначално ги е направило едно от любимите ми групи. Някои са зациклили, но вече я няма емоцията на старите неща и не е същото. Други са тръгнали направо на зле. Трети пък са се развили в правилна, или поне някаква не-безумна посока, но пак искам да ударя всеки, който смята "най-новия" албум за най-добър.

+1

Изключенията са рядко щастие

[Airin Of Ancelot]

На мен ми харесва как се променят повечето ми любими банди. Rhapsody, например, се развиха неимоверно много в рамките на по-малко от десет години. Същото мога да кажа и за Children Of Bodom, които не спряха да експериментират. От друга страна, Cradle Of Filth издадоха един откровено посредствен албум ("Nymphetamine"), но не мисля, че са си изгубили потенциала и имам високи очаквания към "Thornography". Blind Guardian малко ме разочароваха с последния си сингъл, но е твърде рано да се съди как ще звучи новият им албум...

[winterstorms]

Children of Bodom дълбаят към все по-зле.

[Svetyl]

Това, че олекотяват за сметка на мелодията, зле ли е? Според мен се развиват към добро.

[Airin Of Ancelot]

Те по-скоро втежняват за сметка на мелодията...

[Svetyl]

Кой както го разбира. Според мен олекотяват леееко.

[RazorJack]

А тука как съм забравил да спомена Motorhead Единствената група дето всеки следващ албум е по-добър от предишния

лятото в каварна простоооооооооооо

[ludspamer]

Не ми харесва в каква светлина се променят Металика. Смело мога да кажа, че периодът от 1883 до 1886г (Kill'em All,Ride the Lightening и Master of the Pupets) ще си остане най-добрия в биографията на Металика. А пък за последния албум да не говорим...

[scion_of_storm]

Смело мога да кажа, че периодът от 1883 до 1886г

Е де!

[Svetyl]

^Аз супер се кефя на Saxon между 1769 и 1801

[ludspamer]

^^Упс, а, така де, имах предвид 1983 до 1986...(мамка му, как ги бъркам тия години )

[scion_of_storm]

Абе няма проблем, ние да си поспамим като можем

[Wrath_Child]

Motorhead Единствената група дето всеки следващ албум е по-добър от предишния ...

Къде пък видя развитие у Моторхед, направо ти се дивя ...Мен ме кефят именно поради факта, че едно си знаят-едно си свирят...

[FallenAngel]

^ И то КАК го свирят

Навремето слушах много Кредъл... после Нимфетамин беше тотална излагация за мен.
Аморфис са споменати.
Madder Mortem - в началото имаха малко "по-грубо" звучене, последният им албум ми се струва по-мелодичен и много по-добър.
My Dying Bride - в последният им албум я няма "плачещата" цигулка, която малко ми липсва, но пък атмосферата..

[Warrior Of Ice]

Навремето слушах много Кредъл... после Нимфетамин беше тотална излагация за мен.

Дай им шанс - с "Thornography" се върнаха там, където им е мястото.

[Mago De Oz]

Kamelot - "голямата излагация" за мен, точно за тях е в пълна сила израза "какво бяха, какво станаха!" с опита си да стават прогресари!

Rage - поредната група, която след смяната на състава се излага. Един добър албум, два слаби концерти, 3 слаби албума - и това ако не е затъване, опитвайки се да се правят на немските прогресив светила!

Manowar - тук нямам думи просто. Интерлюдийки, филхармоний и тотална повтаряемост от два албума насам! Къде останаха Hail and Kill, The Oath, Thor, Power Of Thy Sword и другите песни които ги направиха име...умряха!

Running Wild - лошо е когато Ролф се опитва да се прави на член от Кис, пореднто напускане на членове довело до мъка за феновете!

[Warrior Of Ice]

Kamelot - "голямата излагация" за мен, точно за тях е в пълна сила израза "какво бяха, какво станаха!"

Ще прощаваш, Милене, но точно присъединяването на Roy Khan ги направи голямата група и голямото име, които са днес. 99 от 100 фена на групата ще ти кажат, че точно с него са най-силните им албуми.

[Mago De Oz]

^станаха име с един албум, The Fourth Legacy, който албум лично аз много харесвам

[Sirenia_fan]

Имам старите албуми на Найтуиш и Сирения и като ги слушам най-много ме радва именно промяната в звученето. Ако я нямаше тази промяна щяха да омръзнат. Мога да дам за пример групи от други стилове (не метъл), които повече от 10 години свирят едно и също, и дори продължават. За това и голяма част от феновете им вече са им бивши фенове - защото еднообразието омръзва бързо. Искам да кажа, че СПОРЕД МЕН именно промяната в звученето на групите поддържа интереса на феновете, независимо за какъв стил музика говорим.

[Rolf]

Хубаво нещо е промяната, но когато е постепенна и обоснована, а не драстична и самоцелна. Идеалният пример за развиваща се банда са Dark Tranquillity.

[Jesus Goat]

Като цяло не ми допада. Групи като Mayhem, Cradle Of Filth, My Dying Bride, Satyricon, Opeth, Children Of Bodom тръгнаха все на по-зле. От друга страна, Dimmu Borgir и Dark Tranquillity сякаш стават все по-добри.

[scion_of_storm]

^ My Dying Bride?
Хм, ще ми е интересно мнението ти защо е такова. В смисъл, не го възприемай като присмиване и т.н., просто ми е интересно гледището ти.

[abydos]

Dream Theater - с изключение на SDOIT и 1/3та от SFAM са тръгнали стремглаво надолу от както изгониха Дерек и поеха сами продуцирането си. Мислех, че е невъзможно да се издаде албум по-безличен от Cocktavarium, но MP просто не спира да ме изненадва. Страхотни комплекси има и мисля, че ще е добра идея отново да започне да пие и да се друса. Да копират обаче Металика е вече срамно.

Porcupine Tree - от 20 години на 2 албума най-много променят звученето си и поемат в нова насока и вече 20 години нямат слаб албум. С нетърпение очаквам следващия им шедьовър и какво ново ще предложат на слушателите си и музиката като цяло.

Kamelot - непрекъснат подем от The Fourth Legacy насам. Предишните албуми също са добри, но от както Кан навлезе като сериозен член на групата наистина заблестяха. Жалко за Conception, техните албуми са също прекрасни и то от самото начало. Надявам се обаче със следващия албум да променят отново насоката и да променят малко стила защото колкото и да са добри, последните 3 албума са доста сходни.

Shadow Gallery - всеки албум предлага нещо ново и от класически, да не кажа дори нео-прог, постепенно се превърнаха в значима група в прогресив метъл жанра. Страхотни музиканти, постоянно поддържащи песните си свежи и свързани, без виртуозността им да пречи на композирането.

Fates Warning - бащите на съвременния прогресив метъл, незаслужено оставени в сянката на други групи. Постоянно променящи се, последните им 3 албума са сравнително по-мрачни от предшествениците им, но достатъчно различни и интересни.

Pain of Salvation - невероятни албуми, но с BE започна и тяхното падение. Трудно може да се нарече музика, половината е говор или цитиране на статистика, има песни, които са наполовина страхотни и след това започват някакви безсмислени музикални интерлюди и провалят всичко. Scarsick - още по-голяма излагация и това трябва да е втората част на The Perfect Element! Срамота...

Мързи ме да пиша още, но общо взето от групите, които слушам в последните години само ДТ и PoS се излагат и то тотално.

[Jesus Goat]

My Dying Bride?
Хм, ще ми е интересно мнението ти защо е такова. В смисъл, не го възприемай като присмиване и т.н., просто ми е интересно гледището ти.

Според мен удариха върха си с The Dreadful Hours. Противно на преобладаващото сред болшинството фенове мнение, за мен Songs of Darkness, Words of Light не е кой знае какво, последният албум също. Повтарят се, не търсят новото.

[scion_of_storm]

Хм, според мен точно тези трите, които изброи, са най-добрите на групата. Или нека не е така, най-близки до сърцето и възприятията ми. За всеки различно все пак де, явно :>

Мерси

[Twilightfall]

Norther.
Ако продължават да издават албуми като "N", по добре да се разпаднат. ;р

[Revenant]

Чичо Ишан в Емперър беше полу-божество, сега непризнава граници и излиза извън галактиката

[Aggressive Perfe...]

Почти всичките ми любими групи са мъртви.

[Ludnichar]

Първото име, изникващо в подсъзнанието ми е Elvenking!

Звученето на The Scythe е нещо доста различно от всички тяхно преди това! Този факт не се хареса на много хора, даже тука из форума се зародиха спорове "за и против" и разни такива!

Аз за себе си лично мога да кажа, че не съм просто доволен, а съм възхитен от посоката в която Elvenking поеха! The Scythe за мен е не просто добър албум! Той един от най-добрите албуми за всички времена! Всичко в него за мен е перфектно! (айде, освен супернеадекватно стоящата "Totentanz")

[Night]

По default всички групи би трябвало да се променят - ако 20+ години правят едно и също, рискуват да омръзнат дори и на най-големите си фенове, а и това 'едно и също" изгубва силата си след толкова повтаряне. Едни Emperor, Ulver, Borknagar, Arcturus, (...) ги критикуват непрекъснато, че си "изменили на стила", но за мен техните промени са изцяло положителни. Както по-нагоре се спомена, Ihsahn направи прекрасни неща-мина през блек, фолк, авангард. PoS имат общо 4 любими на мен албума, след това ми се губят, за съжаление, и със сигурност и по-зле ще стават. Очаквах повече от Meshuggah за съжаление. Opeth от друга страна ги предпочитам след My arms..., въпреки че в някои песни ме изненадват представите им за прог и за музика като цяло, и то в никакъв случай приятно. In The Woods... ги обожавам сега, но ако бяха продължили в стил HEart of the ages, изобщо нямаше да им обръщам такова внимание.

[winterstorms]

Хубаво нещо е промяната, но когато е постепенна и обоснована, а не драстична и самоцелна. Идеалният пример за развиваща се банда са Dark Tranquillity.

+1! Всеки път правят нещо различно и всеки път е още по-силно отпреди! Честно казано, трудно ми е да си представя как може да се надмине албум като "Fiction", но нямам грам съмнение, че ще го направят.

[scion_of_storm]

Дайте да не ги урочасваме, че ще колабирам

Но да, и за мен прогресират, особено в текстово отношение. Поне такова чувство имам

[The wise]

Cannibal Corpse стават все по-добри. Кефя се.

[gadabout]

А ти пишеш все повече глупости.
Kill беше мааааалко, ама наистина малко по-различен от стила им, откакто дойде Corpsegrinder и ако това е "ставане все по-добри", не знам...
Това да не ти е някоя траш групичка, дето се учи с всеки следващ албум?

[The wise]

С Corpsegrinder групата е 14 пъти по-добра.

[Twilightfall]

Аргументирай се.

[Warrior Of Ice]

Разбира се, че не са станали 14 пъти по-добри - това е смешно, само че и на мен ерата Fisher ми допада повече. С Barnes бяха по-първични и неподправени може би, но късните им неща са далеч по-технични и музикантски, което много ме радва. Но това развитие има малко общо със смяната на вокала, според мен.

[gadabout]

Абсолютно, Alex Webster е и винаги ще бъде основна движеща сила на Канибалите, така че развието на групата е на първо място неговото развитие като музикант.

[Airin Of Ancelot]

Kill беше мааааалко, ама наистина малко по-различен от стила им, откакто дойде Corpsegrinder и ако това е "ставане все по-добри", не знам...

За мен най-силните им неща изобщо са "Bloodthirst" и "The Wretched Spawn". "Kill" не ми допадна чак толкова.

[Wintersunset]

Някой спомена ли Amorphis?
Три доста различни периода, като сега като че ли леко започват да се завръщат към корените си, а през какво преминаха.
Tales From The Thousand Lakes ми е един от най-най-любимите албуми, а след това албумите с Pasi не са чак толкова прекрасни, макар че пак си ми харесват. :Р А сега, поне според мен са в най-прекрасният си вид/звук (Tomi J. > Tomi K. >> Pasi) . ;D
Последните два албума са невероятни, сякаш гласът на Томи е единствено и само за Amorphis и сега са в перфектната си форма. ^^

[Despair]

^ Нищо повече от лично мнение.
Моето такова е, че като музика всички с изключение на последните два са на едно и също космическо ниво (не ми трябва финландска версия на Opeth, в техния случай даже би било срамно). Като вокал, едва ли Koivusaari някога ще си намери достоен заместник.

Досега не съм попадала на експериментаторство, което да не ми е допадало, освен това на Anathema, за което ще се повторя. Когато музикантите според мен имат талант, това е явно, с каквото и да се захванат. Мога да изброя почти всички свои любими групи: последните албуми на Satyricon, Darkthrone, Dimmu Borgir ми харесват повече, не ме интересува поради каква причина звучат точно по този начин. Като начало, добре е изобщо да се чува нещо .
Paradise Lost откриха себе си едва след толкова мразените промени.
Нямам нищо против който и да е албум на In Flames или My Dying Bride (не че при вторите има кой знае каква разлика...)
Katatonia постоянно доказват как творческият заряд не може да бъде спрян от нежеланите обстоятелства.
Всичко, което са издали Samael, за мен е перфектно, особено когато е принос във формирането на един от любимите ми стилове.
Crematory са пример как една група може да се възползва от разнообразен саунд и въпреки това да звучи като себе си.
И най-вече, точно изпълнителите, които определям като най-важни за мен, са известни с това, колко е трудно да бъдат ограничени в един жанр. Предполагам, че затова успяват да запазят интереса ми за по-дълго. Става въпрос, например, за Type O Negative, Tiamat, Moonspell, които така или иначе често споменавам. Да не говорим пък за търсенията на Quorthon, без които метълът не би бил това, което е днес. Макар че не намирам нищо лошо, когато някой създаде свой собствен отличаващ се почерк, и не прави грешката да го губи, без да има необходимост.

[Agony]

Norther-вече някой спомена, че албумът N не струва. За мен той беше огромна крачка назад и надолу. Не ги слушам от много време-зарибиха ме с тях преди 4-5 месеца, не са нито най-оригиналната, нито най-любимата група за мен, но въпреки това перфектно пасват на едно мое определено настроение. Дано не продължи излъгацията от последните 2 албума.
Draconian-според мен вървят напред и нагоре.
Epica-с новия си албум се поосраха. Наистина трябва да търсят нещо ново и малко по-различно главно като теми за текствете, но не мисля, че Never Enough е успех в тази насока.

[Rolf]

Epica-с новия си албум се поосраха. Наистина трябва да търсят нещо ново и малко по-различно главно като теми за текствете, но не мисля, че Never Enough е успех в тази насока.

Ако критикуваш само текстовете им, няма да споря (макар и да ми харесват), но не мисля, че в музикално отношение са се "осрали". Групата израсна страшно много с The Divine Conspiracy, във всяко едно отношение. За мен това е един от най-силните албуми в симфоничния метъл въобще...

[Fish]

Любимите ми Queensryche се омазаха по най-груб начин след средата на 90-те. Напоследък се опитват да правят нещо смислено, но за жалост само се опитват. Dream Theater бяха хванали много силна посока с "Train of Thought", но след него нещо се изгуби и в момента общо взето само свирят. Не ми харесва случващото се с Judas Priest след връщането на Halford...

Допада ми развитието на Threshold, например. Променят съвсем малко във всеки следващ албум и така хем задържат чудесния си стил, хем вадят интересни неща. Symphony X пък стават все по-тежки и технични, което е радващо.

[Ad Absurdum]

Повечето се провалиха, но някои успяха да останат силни - Satyricon, Dark Funeral, Khold, Dimmu Borgir

[beyondtheblack]

За Moonspell и Ihsahn гледам има изказвания, към които напълно се присъединявам; Satyricon - също; да добавя, след месеци интензивно мъдруване не можах да измисля дали Rebel Extravaganza ме кефи повече или последната "трилогия". На всичко отгоре е пълна мистерия накъде ще поемат по-нататък: с "рокенрол" преиода е приключено, връщане към по-ранен звук е изключено...освен и те да направят нещо страхотно и "безжанрово" като много от пост-блек артистите, друго не знам...(Браво на Ишан за вкарването на автентичен джаз в метъла, според мен за пръв път! (заедно с Шайнинг/но, разбира се))
Никой не внася такава мистерия като Сатър и кон; никой пък не е така искрен, отдаден и еУротичен като Фернандо...(Апропо, при Муунспел я има същата "дилема" у мен - Син/Пекадо ли е по-красив или Мемориал...)
Enslaved също се развиват комай сериозно - Vertebrae може би бе дори твърде сериозен за метъл-албум.
Чудесна изненада бе Нострадамус на Джудас, които смятах, че отдавна са приключили кариерата си...
Това засега.

п.п. Khold не замряха ли нещо?

п.п.п. Ко стана, забравих Самуил...Всичко без Абоув - перфектно!!! Не бе финес, не бе аристократизъм...чиста проба пиниз-естетизъм. От всички норвежки вокали гласувам за Ворф (и аз като Despair, май )

[abraxas]

Не. Не ми харесва грам, но никой не ме пита.

[Ad Absurdum]

п.п. Khold не замряха ли нещо?

Да, разпаднаха се. Но поне спряха в най-добрия си момент. Аз чакам какво ще направят Tulus.

[beyondtheblack]

Кога това?

Ами с Thorns какво става?

[Scorpio]

Ще спомена някои мои любими групи и мнението ми за тяхното развитие:
Crematory - започнаха с готик дет, а с годините вкараха и траш и индъстриъл елементи.Всеки от певците, с които в различните периоди Феликс си е делял вокалните партии, се е справял перфектно, но Феликс е константата. Разнообразни и силни творби и до днес.
Dark Tranquillity - сложни, мрачни, вглъбени, с класи над средностатистическия клиширан мелодет.
In Flames - развиха собствен стил, в който вкараха бая траш и алтърнатив. Миналогодишният албум доста отстъпва на най-добрите им години, но все пак е добър.
Moonspell - блек, готик, фолклорни и авангардни елементи, дет, индъстриъл и симфо повлияни неща. Вечните експериментатори. Винаги търсещи. Daemonarch проектът и той е екстра.
Lacuna Coil - всеки албум се отличава с нещо от предходника си. Една от малкото групи, които с времето стават по-тежки, вместо да олекотяват стила. Много добри.
Sepultura - доказаха на критиците си, че СА ГРУПА. И без Макс продължават да къртят!
Sodom - и при тях слабо няма. Класици.
Anathema - признавам само нещата до Judgement включително. Оттам нататък за мен това не е същата група, нито музика, която харесвам.
Arch Enemy - имах своите резерви доколко след оттеглянето на Ангела Алиса ще пасне на стила им, но тя се справя стабилно.
Amorphis - почват като дет със страхотни албуми, а после успешно съчетават различни музикални влияния, изграждайки уникален облик.