Metal World - Българският метъл портал Гласувайте за сайта в BG Top

Здравейте ( Вход | Регистрация )

 Forum Rules ПРАВИЛА - прочетете преди да пишете!
 
Reply to this topicStart new topic
> Deep Purple в Каварна, ревю
Mort
коментар Jul 25 2005, 09:42 AM
Коментар #1


Witcher
*******

Група: Metal World Conclave
Коментари: 4075
Регистриран: 8-October 03
Град: Sofia
Потребител N: 296



Великите "Дълбока Скръб" (малко хора знаят, че това е смисълът който се крие зад името Deep Purple) също посетиха Каварна, с което още повече увеличиха рейтинга на градчето. За съжаление, адското задръстване от километрична опашка от коли и бавното влизане в самия стадион ми попречиха да чуя подгряващите групи - Б.Т.Р. и руските Натиск. За Deep Purple всички бяха успели да влезнат и групата се появи под светлините на прожекторите в 21:30ч. Петорката се състоеше от вокалиста Ian Gillan, басиста Roger Glover, барабаниста Ian Paice, на китари Steve Morse и новото попълнение Don Airey (екс Rainbow) беше на кийборда. Сетлиста, който изпълниха беше доста интересен, което доказа твърдението на Gillan, че е измислен буквално преди концерта. Съдържаше само две песни от последния им албум, останалото бяха все класики. Началото бе дадено с "Woman from Tokyo", което наистина си е странен избор за начало на концерт. Чухме още "Demon's Eye", "Highway Star", "Space Truckin'", "Lazy", "Smoke on the Water", "Black Night", "Strange Kind of Woman". Purple изпълниха перфектно любимите на всички парчета и определено успяха да докоснат сърцата на по-възрастната публика. Но за носталгия не може да става и на въпрос, тъй като и по-младата и по-незапозната публика също се вживяваше в изпълнението. Бандата бе подпомогната от добро озвучение (може би беше само малко по-тихо) и осветление. Ian Gillan се държа така, както сме го гледали и по други концерти - шляпаше бос по сцената с подгънати крачоли. Гласът му беше на добро ниво, като единствено по-високите октави достига вече трудно, затова и сетлиста отговаряше най-вече на неговите възможности и може би затова не чухме нито едно парче от In Rock... Roger Glover и Ian Paice, както винаги бяха перфектни, доказвайки че са едни от най-добрите в областта си. Steve Morse с неповторимия си стил придаваше малко по-различно звучене на песните, без те обаче да загубят чара си. Леко блусарския му стил праваше импровизациите много прочувствени. Don Airey показа, че е достоен наследник на Jon Lord. Той за разлика от Steve Morse като че ли не вкарваше в музиката много от себе си, а по-скоро свиренето му наподобяваше това на Lord. Но и той направи интересно соло като вплете елементи от музиката към Star Wars и най-интересното - вариант на българска ръченица, което публиката бурно одобри. И така след около час и двайсет минути нещата завършиха също толкова необичайно, колкото и започнаха, а именно с небезизвестната "Hush", която фактически е първата песен, която прави Purple известни. Когато прожекторите изгаснаха, публиката можа да се наслади на добре подготвени от организаторите фойерверки. После поне 17-18те хиляди присъстващи се насочиха кой към дома, кой към още една бира, но всички с радостта от една сбъдната мечта.


--------------------
Място за реклама:

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Crafter
коментар Jul 25 2005, 11:17 AM
Коментар #2


:)
*******

Група: Потребители
Коментари: 4948
Регистриран: 4-July 03
Град: София
Потребител N: 188



Дълбока Скръб tongue.gif

представям си кви текстове ще ми напишеш... dry.gif


--------------------
Come with me tonight
tell me how it feels to be alive
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Slash
коментар Jul 25 2005, 12:21 PM
Коментар #3


Сатана
********

Група: Приятели
Коментари: 7135
Регистриран: 1-April 05
Потребител N: 783



Дам. Приятели ми разказваха за концерта на Великите. Малко съжалявам, че не отидох, но не може на всички в Каварна... задават се и други.

Като си помисля другото лято какво шоу ще е пак в Каварна... icon_headbang[1].gif drinks_drunk.gif bowdown.gif
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Dragon's Bride
коментар Jul 25 2005, 02:52 PM
Коментар #4


THERION
****

Група: Приятели
Коментари: 666
Регистриран: 5-July 04
Град: София
Потребител N: 546



мързи ме да пиша, но да!
хубаво беше
и си струваше
чакам си снимките rolleyes.gif


--------------------
THERION...

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Svetyl
коментар Jul 27 2005, 05:09 PM
Коментар #5


Поетично бездушен
********

Група: Приятели
Коментари: 6129
Регистриран: 8-October 03
Град: Русе / Велико Търново
Потребител N: 295



Искам само да отбележа, че Натиск смазаха, а БТР бяха учудващо сносни... за Скръбта няма какво да говорим smile.gif


--------------------
Historia vitae magistra
Historiam nescire, hoc semper puerum esse.

Защото ние се нуждаем от последните 5000 години, за да можем да преживеем що-годе спокойно следващите сто.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Mort
коментар Jul 27 2005, 05:27 PM
Коментар #6


Witcher
*******

Група: Metal World Conclave
Коментари: 4075
Регистриран: 8-October 03
Град: Sofia
Потребител N: 296



Цитат(Svetyl @ Jul 27 2005, 05:09 PM)
Искам само да отбележа, че Натиск смазаха, а БТР бяха учудващо сносни... за Скръбта няма какво да говорим smile.gif

Да уточня за тая скръб, дето ви пречи толкова. Та в едно интервю Блекмор, казва че името на групата идва от име на песен, на някаква група която била любима на баба му и в нея се пеело за скръбта по изгубената любов. И на английски (британски английски) deep purple, освен буквалното тъмно лилаво, значи и дълбока скръб, болка, страдание...


--------------------
Място за реклама:

Go to the top of the page
 
+Quote Post
SepulTeraHead
коментар Jul 27 2005, 05:38 PM
Коментар #7


Facepalmer
**********

Група: Приятели
Коментари: 13270
Регистриран: 11-April 03
Град: South Of Heaven
Потребител N: 63



Яко ще да е било. Аз имам добри спомени от 97/8 като ги гледах smile.gif


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Dio
коментар Aug 4 2005, 02:32 PM
Коментар #8


Непросветен
*

Група: Потребители
Коментари: 1
Регистриран: 4-August 05
Потребител N: 893



Абе, приятел!.... Когато човек не знае или не разбира някои неща е по-добре да не показва явно и на всеослушание своето невежество!... Особено ако иска да блесне (както казваше моята баба, която не е слушала така издълбоко песни на развален английски с някакъв фамозен подтекст, който може да проумее само човек като теб), та - да блесне като въшка на чело! Има и още едно по-ярко сравнение, но ще се въздържа да го цитирам поради ред причини. Първо - имам висше образование (за достоверност мога да ти дам номер на диплома), второ, говоря два езика - английски и испански (т.нар. кастилски, който се говори в областта Кастилия и Леон и който е приет за офциален в Испания - също имам документи), трето - владея достатъчно добре български, че да мога да изразя схващане, теза или логически подредена мисъл, съдържаща въведение, изложение и заключение, направено на база на факти! За доказателство към последното ти предлагам просто да прочетеш докрай моето писмо. Специално заради теб си направих акаунт, за да мога да дам някакви бегли разяснения по твоя проблем.
На концерта на DEEP PURPLE бяхме, по твоите думи, 17-18000 души и комай това е единственото, което е вярно в твоето писание. Оставам настрана playlist-а, който ти си предложил за четене (явно към онази част от читателите, които нямаха късмета да са в Каварна на 21 юли). Но, драги ми приятелю, това, което ме шокира е твоето КОЛОСАЛНО, бих казал, ФУНДАМЕНТАЛНО тълкуване на един толкова известен на широката общественост факт, че бях поразен дълбоко и не издържах да не го коментирам!... Драги ми друже, не познавам лично бабата на китариста Ritchie Blackmore, сигурен съм, че добрата жена е имала музикален усет, вкус и темперамент (съдейки по достойния й внук), но съм сигурен, че жената е разбирала двузначносто значение на думата BLUE (синьо, а също и тъга), както е знаела, че PURPLE е цвят, с който ние, българите определяме цветовете във виолетото (в речника на БАН можеш да го намериш и като пурпурно). Също така, следвайки логиката, че коментирайки дадена група или музика, то би трябвало да имаш определени познанства в тази област, сигурно знаеш че стила BLUES идва именно от значението на дума BLUE (тъга) и няма нищо общо със значението синьо (използвано предимно от художници, дизайнери и аниматори). Знам, че ще имаш добрината да отвориш някое малко английско-българско речниче (нужно е да има капацитет до 1000 думи), в което ще намериш потвърждение на това твърдение. И за да допълня палитрата с цветове, която последните минути запълва интернет пространството, бих добавил следното - пурпурния цвят (на английски purple), е цветът на английските крале! Когато през 1066 г. Едуард I успява да обедини разпокъсана Англия, тормозена повече от три века от викинги, налага този цвят като символ на кралстата власт. Дори когато през 12 век воюват дуковете на Йорк и Ланкастър те приемат за свои знаци Бялата и Червената роза (не опетняват с личните си амбиции за власт пурпурния кралски цвят). Така, че приятел, потърси малко повече за историята на групата DEEP PURPLE (с музиката на която аз съм израстнал и съм се интересувал много за нея), дори се поинтересувай за личността на Ritchie Blackmore, за да разбереш, че той наистина има лек "грандомански" манталитет - но както се казва, на гениите това е простено! Наистина, харесва ми че явно се интересуваш от рок музика, и в частност от Deep Purple, но твоето твърдение се основава само на голо доказателство в стил "... в едно интервю се казва...."! Кое е това интервю? Къде и кога е дадено? Пред кого? Ако е на английски, кой го е превел и как?. Въпроси, въпроси.... Моля те, не заблуждавай хората просто заради някакъв слух, който си чул на пейката пред блока от местния рокер.... Иначе - слушай рок, интересувай се от музика, но и търси наистина правдиви и сериозни източници - това е смисъла!... И като край - превеждай си Deep Purple като Кралско Пурпурно или подобно, но за скръб не става въпрос... В блус-музиката има много скръб (това е музика, пренесена с кораби, пълни с негри от Африка към двете Америки). Тъгата в нея си личи, и затова се я наричат blues (много тъга). От нея произлиза и джаз музиката, а през 50-те години на 20 век - рок'енд'рол и другите течения в рока! Беше ми приятно да споделя тези неща с теб, не съм искал да обиждам никого. Хареса ми, че имаш стил на писане и не си прост драскач заради самото драскане. И затова ти писах и аз! До скоро
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Mort
коментар Aug 5 2005, 06:12 PM
Коментар #9


Witcher
*******

Група: Metal World Conclave
Коментари: 4075
Регистриран: 8-October 03
Град: Sofia
Потребител N: 296



РИЧИ БЛЕКМОР И НЕГОВАТА ГОЛЯМА ШАРЕНА ФАМИЛИЯ

КРАТКА МУЗИКАЛНА БИОГРАФИЯ НА DEEP PURPLE, RAINBOW & BLACKMORE`S NIGHT

1967 – Ричи Блекмор (роден на 4.14.45) започва кариерата си с групи като Outlaws, Heinz, Glenda Collins. Групите имат типичният рок - блус стил, характерен за 60-те. Тогава Ричи свири на блус китара. След издадени по един два албума с тези групи, той и Джон Лорд (клавишни) са поканени от Крис Къртис (барабанист на The Searchers) да съберат нова група.

1968 – Само след месец от новоформираната банда остават само Блекмор и Лорд, които извикват Род Евънс (вокалист от М15 и Maze), басиста Ник Симпър и барабаниста Иън Пейс. Името на групата се променя на DEEP PURPLE. Името е избрано от Ричи като идеята е дадена от баба му, чиято любима песен се е казвала така (СЕГА ТИКВЕНИК ТАКЪВ, НЕ МИ СЕ ТЪРСИ ТОЧНО ТЕКСТА НА ТАЗИ ПЕСЕН, НО В НЕЯ СЕ ПЕЕ ИМЕННО ТОЧНО ЗА ТЪГАТА. ТАЯ БИОГРАФИЯ СЪМ Я ПРЕВЕЖДАЛ ЛИЧНО И СМЕЯ ДА ТВЪРДЯ СЪМ ИЗЧЕЛ И ЗНАМ ПОЧТИ ВСИЧКО, КАКВОТО ИМА ДА СЕ ЗНАЕ ЗА ГРУПАТА. И КАКВИ БЯХА ТИЯ ТЪПОТИИ ЗА АНГЛИЯ ПО ВРЕМЕТО НА ЕДУАРД І И КАКВО ОБЩО ИМАХА С ТЕМАТА?! ranting.gif ) . За модел на музиката си те използват Vanilla Fudge и скоро издават първия си албум Shades of Deep Purple, като едноименният сингъл “Hush” достига 4-то място в US класацийте и 25 в UK. Веднага след издаването на албума си бандата излиза на живо и прави няколко невероятни концерта.

1969 – Рано тази година Deep Purple издават втория си албум The Book Of Taliesin. Скоро след издаването му, обаче, Ник Симпър и Род Евънс напускат бандата. Заменени са от вокалиста Иън Гилън и басиста Роджър Глоувър (бандата е най-известна и жъне най-големи успехи в този си състав!!!). И двете нови попълнения са приятели от групата Episode Six. Двамата придават съвсем ново звучене не само на групата, но и на рока като цяло, създават едно съвсем ново и различно звучене! Блекмор става един от най-добрите фронт китаристи в Англия. ТУК СЕ ПОЯВЯВА ПЪРВИЯТ ИМ АЛБУМ Concerto For Group And Orchestra at the Royal Albert Hall Обръщаме внимание на този албум, защото той е пръв по рода си. Както се вижда от името той е със симфоничен оркестър.

1970 – Август тази година излиза “In Rock”, който остава в американските чартове почти една година. За албума е характерен нечуван досега тежък рок и скоростни китарни сола, които се сливат с буквално крещящия вокал на Иън Гилън.

1971 – През юли бандата тръгва на турне в Америка. Два месеца по-късно те издават “Fireball”, който достига 40-то място в US чартовете и първо в UK. Те формират своята първа звукозаписна компания – Purple Records.

На 3-декемри всички са в едно казино, което се запалва и изгаря. Това дава идеята за най-великото рок парче на всички времена – SMOKE ON THE WATER. То влиза в следващия им издаден албум.

1972 – Пърпъл издават Mashine Head, който отново достига невероятен успех във Великобритания и завладява 7-то място в Америка. С този албум те се подвизават на пътя повече от 44 седмици.

1973 – Made in Japan e албум записан на живо от тяхното лятно турне през 72 – ра. Същата година излиза и Who Do You Think We Are. Въпреки успехите които рокаджиите жънат, Гилън и Глоувър напускат състава. На тяхно място идват вокалиста Дейвид Ковърдейл и басиста Глен Хюс.

1974 – През март подновената група издава Burn. Стилът на групата се променя, но не коренно. Този албум също е съпътстван с успехи – 10то място в US чартовете. В края на годината излиза още един албум наречен Stormbringer, които стига 20то място.

1975 – РИЧИ БЛЕКМОР НАПУСКА Пърпъл, за да основе своя група – RAINBOW. Той всъщност се слива с бандата Elf, като просто изгонва китариста й. Останалите от групата са Дио – вокали, Мики Лий Соул – на клавишни, Крейг Гръбър на бас и Гари Дрискол на барабани. Излиза и дебютния албум Ritchie Blackmore's Rainbow. Веднага след това басиста, барабаниста и кейбордиста напускат. На тяхно място идват съответно – Джими Бейн, Кози Пауел и Тони Кери. В същото време Пърпъл живеят още една година и издават албум заедно с Томи Болин на китара и вокали. След това бандата се разпада за няколко години.

1976 – През юли излиза Rainbow Rising. В началото на август Rainbow заповат турне през Америка, Япония, Европа и Канада в продължение на около година.

1977 – Следва двойният албум – On Stage. Това е първият албум на Rainbow, който е записан на живо. По-късно тази година бандата записва третия си студиен албум.

1978 – От началото на януари тази година, Rainbow започват турне из Америка и Япония. То продължава почти цяла година. Long Live Rock'n'Roll е издаден през май и влиза в топ 100. След десетмесечното турне на Блекмор му писва от състава в този му вид и изгонва всички освен Кози Пауел (Дио е извикан от Айоми в Black Sabbath).

1979 – Ричи Блекмор прибавя към Rainbow вокалиста Греъм Бонет и бившият басист на Пърпъл – Роджър Глоувър, който продуцира Down To Earth. Той излиза през Септември и сингълът "Since You've Been Gone" веднага пожънва голям успех.

1980 – През август Пауел и Бонет се отделят, за да градят соло кариера. Вокалистът Джо Лин Търнър и барабанистът Боб Рондинели ги заместват. През това време първият вокал на Deep Purple, Род Евънс, се подвизава с новата си, лъжлива група под името “Deep Purple”. Блекмор и Глоувър трябва да предприемат мерки, за да спрат плъгияторите.

1981 – През фебруари, Rainbow издават поредния си албум Difficult To Cure. Там е и най-успешното парче на състава в този му вид – “I Surrender”. След това, както си му е редът, Rainbow издават и албум The Best.

1982 – През април идва и Straight Between The Eyes. Тогава идва ред и на турнето, което е записано за БиБиСи и албумът е издаден в Англия.

1983 – Няма спиране за Rainbow – новият албум носи заглавието Bent Out of Shape. Видеоклипът за сингъла “Street of Dreams” е използван за едно от предаванията на новопоявилото се МТV (и аз се учудих ама…). През октомври бандата обикаля Великобритания представяйки на живо новият си албум. Скоро албумът се прочува и в САЩ и то без рекламите излъчвани от МТV.

1984 – Ричи решава да изостави Rainbow и да се върне в Deep Purple, под чието лилаво знаме се е събрал най-успешният line-up (Виж 1969). Но събирането им не е породено толкова от носталгия към добрите стари времена, колкото от 2-та милиона долара, които са предложени на всеки от членовете, като условието е Deep Purple да възкръсне. И след успешното световно турне излиза албумът Perfect Strangers, който достига до 17 – то място в чартовете на USA.

1987 – Излиза The House of The Blue Light, който веднага заема 10 – място в Англия.

1988 – Следва Nobody's Perfect, който е повод за турнето Nobody's Perfect .

1989 – Гилън напуска групата, както казва той “заради музикални различия”.

1990 – Deep Purple в състав: Блекмор, Глоувър, Лорд, Пейс и бившия вокал на Rainbow – Джо Лин Търнър, подписват с RCA Records. Резултатът е: Slaves & Masters, който е издаден през ноември.

1991 – Турне под знамето на новия албум.

1992 – По настоятелството на RCA Record, Иън Гилън заменя Търнър. Издават The Battle Rages On.

1993 – Турне из Европа, в средата на което Блекмор обявява, че не е доволен от изпълненията на Гилън и смята да напусне отново групата в края на европейската част на турнето. Краят му ще бъде в Япония с китарист Джо Сатриани. Блекмор се завръща в Щатите и започва търсене на музиканти за RITCHIE BLACKMORE'S RAINBOW.

1994 – Най-сетне формира RITCHIE BLACKMORE'S RAINBOW в състав: вокалиста Дъги Уайт (Doogle White), клавишни Пол Морис (Paul Morris), бас Грег Смит (Greg Smith (Alice Cooper, Blue Oyster Cult, Joe Lynn Turner)), барабани Джон О`Райли (John O'Reilly) и беквокал Кендис Найт (Candice Night).

1995 – През септември излиза Stranger in Us All издаден от BMG в повече от 100 000 тираж само в Япония. Възхитените автори на списание Burrn! присъждат на Ричи повече от 7 награди, включително за най-добра песен.

1996 – Турне в Чили, Аржентина и Бразилия. Към края на годината Ричи слага край на своята рок кариера и записва ренесансовия акустичен албум Shadow Of The Moon заедно с годеницата си Кендис Найт. Групата ще се нарече BLACKMORE'S NIGHT.

. . . – Блекмор е потопен в най-голямата си любов – ренесансовата музика. Междувременно Deep Purple възкръсват с китариста Стив Морс и издават два студийни албума: Purpendicular и Abandon, както и концерт с Лондонският симфоничен оркестър. BLACKMORE'S NIGHT издават вторият си албум: Under A Violet Moon.



ИНТЕРВЮТА


Ричи Блекмор отново в Блекмор



Мястото е един малък ресторант на час от Ню Йорк, много тъмен и тих. Късно през нощта е и Ричи седи в тъмното, облечен в черно и пие вино. Изглежда по-млад отколкото е изглеждал преди 20 години. Засмива се лесно, и в никакъв случай не е този затворен чешит, какъвто го правят снимките от концертите. Той е, съвсем просто казано, един от най важните, легендарни китаристи, които Рок музиката някога е притежавала. И тази вечер той, повече от всякога, би желал да говори за това.

Ние: Защо имате репутацията на китарист и човек с тежък характер?

РБ: Ами, аз не съм от тия дето устите не им спират. Аз наистина нямам какво толкова да кажа. Мнозина смятат, че това е поради лошо настроение, но не е. Просто имам по-добри работи да върша отколкото, да речем, да давам интервюта или бизнес срещи. Работи като да къпя котката, да си седя навън и да ям плодове (смее се). Та какво общо имат интервютата и срещите с Рок музиката? Но аз сам съм си най-големия враг. Не бързам да говоря много и това ми спечели репутацията на “тежък” човек. Веднъж чух Бети Дейвис да казва: “Ти си нищо друго освен странен тип!” (смее се).

Ние: И защо тогава решихте да издадете нов албум, и то с Реинбоу, след всичките събития от изминалите няколко години, след като се гледаш на кръв с Пърпъл?

РБ: На тях не им пукаше, че вече не звучим толкова добре. Реших да събера други музиканти и да направя нова група. Не планирах да я нарека Реинбоу, но от звукозаписната компания казаха: Blackmore’s Rainbow. Аз казах, че не искам да се връщам назад, момчетата бяха други. Исках друго име. Но те си имаха свои намерения – маркетинг, продажби и тн. Така че накрая се съгласих.

Ние: Как избрахте момчетата за новия албум – Stranger In Us All?

РБ: С барабаниста бях свирил преди, вокала – Doogie White – намерих, защото буквално се спънах в демо касетата му. Бях си мислил за Джо Лин Търнър, защото сме още приятели, но той има по-баладичен глас, а аз исках нещо по-различно. Другите ми бяха предложени от познати и приятели.

Ние: Ще направите ли турне в САЩ с този състав?

РБ: Да, но не е нужно да съм доволен от начина, по който звучим.

Ние: Но все пак ще има турне.

РБ: Да.

Ние: Но не сте доволен.

РБ: Не, аз не съм доволен от никой!

Ние: И защо е това?

РБ: То си е просто част от мен! Имам чувството, че след като прекарам с някого повече от три месеца, на мен ми писва. Сериозно, това сигурно е някаква психологическа особеност при мен. В основата е това, че не съм много сигурен в себе си и си го изкарвам на другите.

Ние: Означавали това, че няма да бъдете с Реинбоу за дълго?

РБ: Ами, сега аз записвам нова LP, която е съставена от ренесансова музика. Ние обикаляме като я наричаме “Проектът Медивал”. Хората изглеждат малко притеснени и смятат, че съм поел голям риск. А това което в действителност имаме предвид е ренесансов стил, музика от 16 в., но поднесена с ново лице, като добавяме нещо от себе си и се получава, общо взето, акустичен Поп. В момента сме 4. Сега съм доста развълнуван, въпреки че не се вълнувам често. В тази музика съществува страстта на пътуващите музиканти, които не се притесняват от техника, реклама или звукозаписни компании.

Ние: Това е явен отказ от всичко, което до сега сте правили?

РБ: Да, наистина. В тази музика има мелодия. Аз обичам мелодията. Тя според мен е основата на всякакъв вид музика. Тя е нещо повече от преходна вълна, наистина. Просто тя живее във всички акустични китари, флейти, лютни и др. За пръв път се докоснах до минестрелната музика, когато бях в Германия през 85-та. Със група приятели бяхме на почивка в един замък и имаше силна буря навън, създаваща истинска готическа обстановка. Пиехме малко германска бира, която е настина фантастична и за наша изненада там имаше една минестрелна група, свиреща и пееща в замъка. Те свиреха и разбрах, че и аз искам да свиря такава музика. Попитах ги тогава дали искат китарист за групата си, а те казаха че нямат нужда. Това беше първият път, когато съм бил наистина разочарован (смее се!). Но те свиреха и беше просто невероятно. Спомням си как ми повлияха тогава и бих бил щастлив да мога и аз да предизвиквам такива вълнения у хората. Всичко беше толкова невинно – 100% музика. Аз наистина се разочаровах от погледа върху днешната музика. Сега всичко е само бизнес, а не музика.

Ние: Тогава какво мислите за сегашния начин на свирене на китара?

РБ: Не го харесвам и това е всичко. Мнозина смятат, че по този начин младежите се освобождават от излишната енергия. Това е OK, но все пак трябва и да има малко музикален талант все някъде! Не може просто да вземеш китарата и да не ти пука за нищо!

Ние: Вие винаги успявате да изразите мелодия с много прости на глед рифове. Откъде идва това?

РБ: Първата група, която ми хареса беше “Дъ Ху” през ‘64-’65-та. Влюбих се в техните “Can’t explane” и “My generation” – те просто бяха зашеметяващи. Изках да свиря “Can’t explane” и с това светът за мен свършваше. Всичко при тях толкова семпло – три акорда и малко риф. По това време бях наистина впечатлен от хора като Уес Монгомъри и Лес Пол и наистина бързите кънтри изпълнители. Така че започнах с Пит Тоушънд, като исках да се придържаме към семплата музика. Свирехме мелодични парчета, достатъчно лесни, че да може и пощальонът да си ги свири с уста (смее се!). От тогава винаги моята музика е изчистена от всякакви изгъзици. Много пъти с Deep Purple и Rainbow сме свирили доста сложни композиции и след няколко дни се поглеждахме един друг и си викахме: “Кого се опитваме да заблудим? Това е чудесно за нас като упражнение, но какво, за бога, означава то за някой, който сега включва радиото!”. Тогава ние просто изчиствахме от мелодията всички сложни неща. Когато създаваш рифове, с пръстите ли си ги чувстваш или в главата. Или те са просто нещо върху, което ти си работил. Аз съм свикнал да опростявам всичко, така че сега, дори когато импровизирам, искам да свиря лесни рифове. Повечето от моите импровицации са бързи. И си спомням как Джими Пейдж веднъж ми каза: “От къде си се научил да правиш такива импровизации?” и аз отговорих: “Не знам, аз си мислех, че всички го могат”. Но той и Джеф Бек не свиреха по този начин. Ето на какво ме беше научила музиката на Лес Пол.

Ние: С Burn и първите няколко албума на Рейнбоу, във вашето свирене доста се срещаха средно-европейски и унгарски мотиви.

РБ: Определено. Те са ми любимите. Те носят в себе си страст. Харесвам и музиката от Близкия изток. Знаете, понякога, когато превключиш телевизора си на някой турски канал и чуеш техните групи, свирещи на странни инструменти, и певците, пеещи тези полу-тонове. Това просто ме мотивира, действа ми наистина добре.

Ние: Къде за пръв път се сблъскахте с тази музика?

РБ: Не е някъде, за кудето мога да си спомня, не и в този свят. Имам чувството, че се е случило преди 400 години, а това навярно е заради вярата ми в прераждането. Там има нещо, което ме пренася сякаш в друго време!

Ние: Интересът ви в античното карал ли ви е някога да изучавате алтернативни настройки за китарата ви като DADGAD?

РБ: Не съм се вглъбявал в това толкова, колкото би трябвало. Пренастроих моето E в D, но това е най-смелото което съм направил. Все още се опитвам да получа нещо повече от китарата с правилните настройки. Ако изобщо ние използваме правилните настройки. Ето, че Робърт Фрип вярва, че всички китари са погрешно настроени, а трябва да призная, че той е наистина невероятен. Спомням си когато чух “ln The Court Of The Crimson King”. Това беше първият път, когато чух китарист да свири нещо, което аз да не мога. Най-много ме притесни, това че не можех да хвана ритъма на мелодията. Може би моето подсъзнание не искаше да го хване.

Ние: Повечето хора не знаят, че вие сте взимали доста уроци като малък и двамата с Джими Пейдж сте поели по стъпките на Джим Съливан.

РБ: Да наистина Джими Пейдж взимаше доста уроци и беше доста уверен там, където аз не бях. Спомням си, че често си казвах “О, не аз не мога така”, знаейки почти със сигурност, че можех. А Джим Съливан можеше да изсвири всичко. Аз не бях взимал много уроци, но бях щастлив да съществувам в свой собствен малък свят (смее се!).

Ние: Имате репутация на перфекционист в студиото. Обичате ли да записвате?

РБ: Не. Всички имат студио в своите мазета, а аз имам бар. Не искам студио надолу по стълбите, защото записването за мен е като отиването в болница. Музиката е смисъла на живота ми; записването е рутинна работа като отиването на зъболекар. В звукозаписното стидио винаги се чувствам като в зала за мъчения, но винаги професионалистът в мен иска да продължи.

Ние: Значи вие свирите по-добре на живо…

РБ: Свиря по-добре на живо само поради една причина. Пия по две силни питиета и след това си казвам: “да всичко е супер, ето я публиката, така че трабвя да свиря”. Докато в студиото всеки път, когати ми се преиска да скачам и викам (!!!) редовно идва едно “о, трябва да го направим отново”. Това е най-големият ми страх – да чуя едно “може ли да опитаме това отново”.

Ние: Вашето студийно соло на "Highway Star " е считано за един от първите примери за вдъхновение, получено от музиката на Бах. Възможно е вие да сте създали Ингуи Малмстийн с това соло.

РБ: Ингуи наистина е много добър. Понякога си мисля, че някой ден той може да излезе с много добър екип, но чак когато се успокои и престане да се фука. Може би той трябва да бъде малко по-оригинален, но все пак ние всички крадем по малко от някого. Аз откраднах от Хендрикс, Пейдж краде от всички – по много – той наистина има богата колекция. Така че всички крадем. Просто ми се иска Ингви да не използва моя стил (смее се силно!!!). Това ме безпокои. Но той е добър. Забелязъл съм, че много хора очакват от мен да прегазвам другите китаристи.

Ние: Има ли китаристи, които обичате да слушате?

РБ: Джеф Бек е моят идол. Проклетият му тип изкарва ноти от всякъде. Понягока той изнамира тонове, които аз просто нямам на китарата. Когато Shapes Of Things излезе – това беше някъде `64 – всички си казаха “Боже Господи, какво по дяволите е това?!? Защо той свири такива индиански мотиви, те трябва да се забранят”. Това беше твърде добро. Франк Запа е друг китарист, който харесвам. Всичко за мен преставаше да съществува, когато той започнеше да говори. Харсвах начина, по който той говореше за Америка и за всичко… той просто си го казаваше. Също така смятам, че Ван Хелан преоткри китарата. Спомням си, че видях някой да обикаля през `68, но не обърнах внимание. За тях всъщност разбрах, когато Еди ги създаде наистина. Той е отличен музикант, проницателен китарист и великолепен като човек. Той е меч с две остриета.

Ние: Какво мислите за Стив Морс?

РБ: Ааа, големият въпрос (смее се!)! Бях голям негов фен, когато беше с Dixie Dregs. Чух го през 1981 и не можах да повярвам, че е чак толкова добър. Помислих си “кой е пък този?!?”. Бърз провинциален китарист, въобще супер. Така че отидох в моята стая и се напих, защото разбрах, че винаги има други китаристи, които могат направо да те смачкат. Бях наистина впечатлен. Въпреки мненията на хората, аз все още го харесвам. Сякаш за него китарата е като билет за живота. Аз самият се захванах с нея, защото се чувствах някак откъснат от света около мен. Казах си, че може би китарата ще ме накара да се чувствам някой и да правя нещо истински. Имам чувството, че и той е направил същото и затова го уважавам. Но разбира се аз не знам нищо за групата, с която свири сега (смее се!).

Ние: А какво мислите за Джо Сатриани?

РБ: Той е много добър китарист, но не е мой стил. Купих си Surfing With The Alien и си казах: “Тоя пич е супер!”, но така и не го дослушах целия – само изключих оретбата. Нещо му липсваше. Той е някак прекалено съсредоточен. Не греши никъде. На това бих завидял, но си мисля, че понякога така е прекалено лесно. От време на време ми се исска да чуя нещо от сорта на “о, не мисля, че ше се справя с това соло…ох…ах…а-а-а успях!”.

Ние: Изглежда Пърпъл бяха твърдо решени да те махнат.

РБ: Сега ще ви кажа, какво стана всъщност. По време на последното ни турне (The Battle Rages On) им написах писмо, че не мога да продължавам с този цирк. Бандата е супер: обичам Джон, Иън Пейс, Роджър, но не понасям Гилън. Знаех си, че няма да мога да го издържа, ако се върна, но останалите ме тормозеха цял месец. И си казах: “К’во пък, ще видим какво ще излезе”. И след шест седмици чашата преля. Представата на Гилън за музика нямаше нищо общо с моята. Написах им писмо, че ще ги напусна, но чак след като си намерят китарист, който да ме замести. Що се отнася до мен, аз знаех, че лодката така или иначе щеше да потъне, но не исках и просто да си тръгна. Мениджърът на Пърпъл ми каза “нека да не избързваме, продължвай да свириш и ще спечелим много”. А аз отговорих, че искам да печеля, но не и по този начин, а той ми отвърна “тогава няма да се занимаваме повече с теб” и това след като съм свирил с тях цели 18 години. Може би са решили, че аз не им пасвам вече, навярно защото не играят футбол – ама това е твърде грубо. Те карат ски, играят голф, плуват, ходят до Санта Круз после до Вермонт, въобще такива работи. А аз съм точно обратното. Играя футбол и излиза, че съм в най-лоша позиция. Роджър Глоувър ще предпочете да си решава кръстословици или да е пред компютъра, докато аз предпочитам да ида да се избъзикам с някой или да търся призраци. А те ми викат “Какво! Кви са тия измислици”. Затова винаги се чувствам отдалечен от останалите от бандата. Те са някак по-академични, но няма никаква страст, докато съм с тях. Всичко е толкова сигурно, прекалено сигурно. Но аз си помислих, че те ще кажат “Разбираме те, ще си намерим друг китарист, но само нека останем приятели”, а вместо това ми излизат с “Ричи все е със скапано настроение, голям твърдоглавец и изобщо не се контролира”. А аз и казах “Чакайте малко! Пратих ви писмо и си мислех, че ще останем приятели”. Всичко това доста ме притесни. Ако някой реши да напусне, това не трябва да се превръща в такъв разкол между стари приятели. И аз обвинявам Гилън. Останалите са добри музиканти, но не понасях начина, по който Иън третираше публиката. Все ще ми излезе с нещо като “Не мога да изпея тази и тази песен, защото гласът ми е изчезнал и едвам говоря”. Пък аз ще отговоря “Добре, няма проблем”. Тогава същата нощ, вместо да стои в леглото, той ще ми изчезне за 48 часа. Това направо ме вбесява. Същото ще е да излеза на сцената и да кажа: “Останал съм само с 4 струни, забравих мелодията и не съм си настроил китарата” и после да се засмея и да си тръгна. Това е цялата история.

Ние: Длъжен съм да ви попитам – вие написахте "Smoke On The Water”, песента считана за най-доброто хард рок изпълнение за всички времена, и когато умрете (дано да не е в близките 40-50 години!!!) хорат ще го напишат на паметната ви плоча. Това добре ли е или не съвсем според вас?

РБ: Въобще не ме притеснява. Странно е, че като отидох веднъж в магазин за китари, а там един надпис гласеше "Моля, не свирете Smoke On The Water”. От това дори може да се почувстваш малко горд. Никога не съм я свирил чак толкова често, никога не я репетирам. Не може просто да развалиш нещо, което е имало успех, приемаш го, както си е. Може би е като Бетовен. Навярно целия си живот е прекарал като са му казвали “Тая 5-та симфония е супер (пеят тъ-дъ-дъ-дъм)”. А той сигурно е отговарял “Благодаря, но какво ще кажете за всичко останало, което съм написал”.

Ние: Кой е най-подходящия, най-правилния начин да се изсвири "Smoke On the Water"?

РБ: Има поне половин дозина интерпретации.

Ние: Ако не можете да свирите повече или се откажете, ще продължите ли да играете футбол до края на живота си?

РБ: Да. Ще играя футбол и ще се занимавам с паранормални явления. Обичам да ходя в къщи с призраци.

Ние: Били ли сте някога сигурен, че наистина има призрак в къщата?

РБ: О, да. В една имаше дори 6. Имахме сеанси и общувахме с тях. Обичам призраците. Според мен те са крачка напред към отговора защо всъщност сме тук. Не може просто човек да умре и да бъде забравен. Какво се предполага, че трябва да стане след това? Така че аз се опитвам по този начин да се просветля малко или много. И музиката помага. Със нея лесно можеш да се прехвърлиш в други полета на мисълта.

Ние: Благодаря за интервюто.

РБ: Аз също.

ПП: След като преведохме това интервю, трябва да ви кажем, че представата ни за Ричи Блекмор, и по-точно неговия характер, доста се утвърди. Надяваме се, че то е помогнало и на вас да превъзмогнете схващането, че “Ричи е голям бастун”.



Четете интервю с китариста, повреме на неговия престой тук на 27 юни 1999

Имал ли си някога кумир и кой е той?

Да, много при това. Дуейн Еди. Бъди Холи. Джанго Райнхард. Франц Бекенбауер. Йохан Себастиан Бах. Кендис.

През цялата си кариера в коя група и в кой неин състав си се чувствал най-комфортно?

В която и група да съм бил, винаги съм се чувствал след като я напусна. Рокендролът не е е създаден за, и не трябва да е удобен.

Би ли назовал само една песен, с която би желал да те запомнят?

Бих искал да ме запомнят с много любов… Ооооп. Това е прекалено утопично мислене… The meadow.

Коя музика – на Дийп Пйрпъл, Рейнбоу, келтската – хармонизира най-добре с твоята истинска вътрешна същност?

Нито една от тези. Ренесансовата танцова музика.

Какво покрива за теб понятието “модерен, чист рокендрол”?

Да слушам Маунтийн, Хендрикс, ранните Ярдбърдс, Ванила Фъдж.

Кое е а)най-приятният б)най-добрият музикант, с който си свирил?

а) Джими Евънс б) Джими Евънс

Кой период на Дийп Пърпъл за теб носеше най-голямо удоволствие.

1970-1972. Тогава НЕ почивахме на лаврите си.

Коя е движещата сила зад сегашните ти акустични творби?

Един мерцедес. И нуждата публиката да чуе малко по-изискани звуци, различни от типичните модерни неща, които преливат от радиото.

Знаем, че си голям футболен фен, кой е отборът на твоето сърце?

Германският национален отбор от края на 1972.

Кои са най-вдъхновяващите книга и филм за теб.

Филми – Огнените колесници (Chariots of fire), Принцесата булка (Princess bride), книги – Странен конфликт (Strange conflict).

Как срещна Кендис Найт и коя е нейната любима музика? Харесва ли Пърпъл и Рейнбоу?

Срещнахме се на един футболен стадион. Това е общата ни страст, веднага след музиката. Тя предпочита Рейнбоу.

Би ли те заинтересувало да почерпищ вдъхновение от българската средновековна или фолклорна музика?

Да, слушам един компактдиск с българска традиционна музика, която един фен ми даде. В момента даже съм си го пуснал (Забележка:Интервюто се е водило на системата: на ти въпросите на листче, върни ми ги заедно с отговорите).

Трябва ли да възприемаме проекта Блекмор’с Найт като изненада?

Не, според цялата пиратска продукция, която се навърта наоколо… Аз мисля, че тази музикална традиция е в културното наследство на Европа.

Ларс Улрих от Металика каза при идването си в България, че ти си РОК БОГ. Чувстваш ли се поласкан и въобще чувстваш ли се бог?

С Ларс играхме футбол заедно и предполагам, че той употребява понятието “Бог” по адрес на футболните ми учения. Ние всички сме БОГ, защото сме ЕДНО ЦЯЛО.

Би ли описал себе си с три думи.

Кой съм аз? (WHO AM I?).


--------------------
Място за реклама:

Go to the top of the page
 
+Quote Post

Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



Олекотена версия Час: 28th March 2024 - 03:10 PM