Оцени албума, Игра Опции

[killer_rose]

Не съм особено запознат с творчеството на групата, преди време бях слушал песни от този албум. Като за стила си са добре, но това просто не е моята музика. Не мисля че би било умишлено да поставям оценка, за да не те разочаровам. Просто това не е музика за мен...

Аз давам:

Sarah Jezebel Deva - A Sign Of Sublime

[Warrior Of Ice]

7.5/10. Първоначално не ме хвана особено, но с малко повече слушане има какво да оцени в него човек. Намират се доста добри идеи, но е налице и известна разпокъсаност - сякаш до последно не са знаели дали искат да постигнат по-симфонично или по-метъл звучене. В този смисъл албумът на Angtoria е с една класа отгоре. Иначе гласът на Sarah си е един път.

На следващия поверявам Covenant - Nexus Polaris.

[Во Царствии Твое...]

Велик албум , невероятен Астену... Всичко е изпипано до най-малка подробност. Лично съжалявам за последвалата им трансформация към по "електронно"звучене... 10/10 без да се замислям!

От мен :

Mekong Delta - kaleidoskope

[Rolf]

Велик албум на една от най-оригиналните групи изобщо. Идеи и свирене колкото иска човек, а интерпретацията по Хачатурян е нещо култово. Давам му 9 единствено защото намирам предишните няколко за малко по-добри.

Annihilator - Schizo Deluxe

[Beyond the Grave]

Става. Като за 6. Примерно.


Rudra - The Aryan Crusade

[winterstorms]

Голяма лудница е този албум. Свирят, та се късат малайзийците. Много свежа изненада от този край на света - 8.5

Quo Vadis - Defiant Imagination

[MetallicaAntiFan]

Смея да твърдя, че това са истинските наследници на Death! Тук може да звучи доста остро, но според мен, Defiant Imagination е по-добър от The Sound of Perseverance, а и от Control Denied. Страхотия! 8.5/10 щото на моменти е много мелодичен.

Да видим какво мислите за Dying Fetus - Destroy The Opposition

[DISSIDENT AGGRES...]

Е кво да мислим, освен че е баси якия. Една от много малкото такива групи, на които мога изслушам цял албум, без да ми писне на третата песна. 9/10 заради малко дългите песни.

MONSTROSITY "Millennium"

[MetallicaAntiFan]

Много любима група! Ще оставя, обаче, друг да коментира албума.

[Enslaved]

9/10 - дет метъл за ценители! Скриват топката на много групи, които се водят по-именити. Не само с този албум.

Ulver - Svidd Neger

[killer_rose]

Много атмосферичен и отпускащ албум - определено по-добър от Lyckantropen Themes.Все пак любим си ми остава първия! - 7/10

Аз ви давам:
Abyssos - Together We Summon The Dark - дано има хора,които са го слушали.

[winterstorms]

Приятна мелодична блекария по всички критерии, но втория им го харесвам повече. Жалко за разпадането, можеха да направят още добри неща. 7/10

Следващият да каже за Swallow the Sun - The Morning Never Came.

[Warrior Of Ice]

Перфектен дебют, който въпреки страхотните по-късни опити, все още не са успели да надминат. "The Morning Never Came" е едно от най-силните издания в сферата на мелодичния дуум, които съм чувал. Още в него Swallow the Sun успяха да създадат свое звучене, което по-късно доразвиха. 9/10


Unleashed - Midvinterblot

[Ghost]

Най-добрият Unleashed за мен, директно 10. Само с първите им два мога да го сравня.

The Sins of thy Beloved - Lake of Sorrow

[Airin Of Ancelot]

Много изящен албум на една група, която така и си остана непозната за масовия метъл слушател. Едни от най-добрите готик/дуум парчета, които съм чувала, са точно в "Lake of Sorrow", така че спокойно му давам 9/10.

Wuthering Heights - Far From the Madding Crowd

[killer_rose]

Много силен албум. С The Shadow Cabinet го надминават, но въпреки това албумът показва класата на европейския пауър метъл. Сложни композиции, граничещи с прогресива... - 9/10

Tiamat - The Astral Sleep

[sharon]

Правилната стъпка след един диамантен дебют като "Sumerian Cry". При все че не бих го съпоставила с още по-блестящия му наследник "Wildhoney", албумът си е повече от задължително стъпало от дискoграфията на такива експериментатори като Tiamat. Далеч не е за всички, но ако ти хареса веднъж, няма пускане.

7/10 и Insomnium - Above the Weeping World

[Warrior Of Ice]

Щях да напиша, че е шедьовърът им, ако го нямаше "Across the Dark". Група с много характерно, нетипично звучене са Insomnium, а точно в "Above the Weeping World" развиха изказа си в нещо изключително. Заслужава си една стабилна девятка.


Следва The Foreshadowing - Days of Nothing.

[blame]

7,5/10
Чух го от нямане какво да слушам и за да драсна в темата, но ме изненада доста приятно. Колкото ми напомня на някакви близки по стил, слушани преди неща, толкова и в цялостното изпълнение имаше някаква уникалност. Доста приятно есенно албумче, леко тегаво, но нормално за есените албумчета. Това,което ме изненада бе,че 3ма от членовете на бандатата са и от Klimt 1918, с койтои съм бегло запозната, но така и не ме грабнаха. Тук нещата идват много по на място.

Та, neXt:
Theatre of Tragedy - Aegis (искрени извинения,ако повтарям, нямам сили да преглеждам цялата тема)

[Sile]

Като отворих за първи път тая тема се изкефих, че последната група ми е позната. До сега знаех само Venus, която ми е супер лична песен. Доволна съм от албума, изслушах го целия, даже се забравих и сега се повтаря. Музиката им е тъжна, но е странно, че не ме депресира. Творчеството попива от емоциите на създателя, които е вложил в направата му, после при слушането ние ги попиваме. Не знам колко мрак са вложили, но явно самите хора са положителни, защото музиката им не ме натоварва. Някакси меланхолично успокояващо ми действа.
Забравих да оценя - заради Venus давам 10!

За коя група или за кого да питам... Айде да е за Brendan Perry - Ark.

[abydos]

10/10 за Ark. Нямам дар слово, за да опиша достойно качествата на този албум и колко страхотен и емоционален е. Не знам колко години съм го чакал, но всяка минута си заслужаваше. Който не го е слушал пропуска много.

Nevermore - The Obsidian Conspiracy (за мен лично голямо разочарование, много скучно, почти нищо интересно в него. огромна стъпка назад).

[S.I.N.]

Вярно не е нищо ново албумеца. Не бих казал че е стъпка назад, по-скоро застой по мое мнение. А очаквах повече от Nevermore. Липсват по-запомнящи се моменти сякаш. Оценка 7/10 само защото като цяло е приятен и става за слушане (А може би дори 7/10 му е много?).
От мен:
Crypt of Kerberos - World of Myths
ПС: Само се надявам, да има хора които са го слушали .

[Enslaved]

Един от най-добрите дет метъл албуми завинаги! И няма как да е другояче при такова струпване на велики музиканти. 10, без да ми мигне окото. И повече заслужават.

Ram-Zet - Escape

[Airin Of Ancelot]

Много откачена група, така и не я разбрах напълно. Не са точно моя стил, но имат някои неоспорими качества, така че - 7/10.

А какво мислите за God Dethroned - The Lair of the White Worm?

[scion_of_storm]

8/10

Стандартен Год-ец. Наред с The toxic touch ми харесва най-много от техните неща.

Gamma Ray - To The Metal?

[Warrior Of Ice]

7 му давам с чиста съвест. Имат доста по-емблематични и ударни албуми, но класата си е класа. Дори когато го дават малко по инерция, Gamma Ray пак превъзхождат огромната част от обитателите на пауър метъл царството. Има някои по-безлични парчета в записа, но има и няколко страхотни такива. Какво пък, оптимист съм за следващия.

Като сме тръгнали с актуални неща, защо да не изкоментираме и Dark Tranquillity - We are the Void?

[_Moonshield_]

8.5/10

Много силен албум. Определено една идея по-мрачен и по-"индъстриъл" от другите. Не че има кой знае какви такива елементи, но такова чувство носи самият албум - студенина и отчужденост някак си. Но определено DT могат повече, аз да кажем много им харесвам експериментите с чисти вокали, като в Projector.

Какво мислите за Sodom - Persecution Mania?

[Wolfheart]

Офтопик, но пичове, преди да натискате "НОВ ОТГОВОР", гледайте дали в момента някой пише в темата, иначе може да се получи някоя конфузна ситуация...

[Cunnus Diaboli]

Какво мислите за Sodom - Persecution Mania?

Мисля, че няма да го надминат никога. Най-добрия Sodom. За много блек метъли това е образец.


Anathema - Serenades

[karelian]

Със Serenades през 1993-94г. открих Anathema - групата, която си остана и до днес една от най-любимите ми.
Първи албум в дискографията им, по звучене много по-различен от останалите. Тежък, меланхоличен и депресивен дуум - какъвто най-много обичам. Песните (с малки изключения - Sleepless; J`ai fait une promesse) са относително еднообразни, звучат монотонно, плачещо.

Личните ми фаворити са Lovelorn Rhapsody, Under a Veil (of Black Lace) и Sleep in Sanity
"It is not I who sleeps
It is you who sleeps... you sleep

Insane you sleep, I sleep in sanity"
Тези на пръв поглед скучни слова, съчетани със също толкова монотонна композиция от 7 минути въздействат по особен начин на слушателя, при повече повторения дори имат способността да го оставят емоционално нестабилен. Но хайде да не изпадам в емоционални изблици! За феновете на този тип музика Serenades е добър избор.

7/10


The Gathering - How to Measure a Planet?