Лично Литературно Творчество, Какво пишете? Опции

[LordZombie]

^
"Елеонора" е разказ, ако искаш да се бориш с оригиналния вариант заповядвай - http://www.online-literature.com/poe/29/ Мисля че, го няма на българско в интернет. Благодаря за коментара ти, иначе

[Фростирия]

^ А може да си намери от онези книжленца на "Труд" и "24 часа" (серията "Златна колекция XIX век") - има разкази на Едгар Алън По.
Сториха ми се достатъчно добре преведени.

Но за човек, който упражнява по-високо ниво английски в "по-фръц" литературен стил, оригиналите вършат чудесна работа- По има изключителен описателен език, лично на мен двама учители са ми го препоръчвали само заради епитетите и прилагателните, които използва...

[scion_of_storm]

Отново абонираното празнично от мен, в друг облик.

Коледа

"Времето за коледен отдих дойде. Международните концерни и корпорации желаят приятно изкарване на празниците на своите потребители с надежда за бъдеща колаборация на консумиране и в новата 2011 година."

Ако можех да счупя
всяка чаша
да прорежа стъклото
да го прокарам
по грубостта на зеблото
което тъче живота
и да го повърна в каша
която да освободи -
щях да го направя
с вик на ранен звяр.


А ако можеше да видиш
моите братя
моите скъпи сестри
навели глави
с изранените ръце
с угасналото лице
ах, ако можеше
ако можеше да ги видиш,
РОБЕ!

Ако можеше да разбереш
защо нямат огън
защо живеят
защо живеят в скреж
РОБЕ
щяха да текат сълзите
щеше да стържеш с нокти
да сдъвчеш сърцето
и да изплюеш жлъч и болка.

РОБЕ
РОБЕ
РОБЕ!
Чуй ме!

Нашето червено
е кръвта в телата ни
излята по канавки
вдигнала пиршество
сред дъждовни капки.
Нашето бяло
то са слепите очи
и в млечината
смеем се
смеем се, копелета,
дори когато ни боли!

Искаш Коледа?
Тогава
ще счупя чашата.
Ще изпия отровата.
Ще строша нозете.
И в нашата рапсодия
на червено и бяло
(където всеки брат
всяка сестра
е същество неземно
отдавна умряло)
ще родя празник за теб.
Робе.

[scion_of_storm]

Такам. Реших да си метна блог за прозаистични писания, та който го интересува =>
http://sinxnanna.blogspot.com/

(и ФБ група също има - цък)

[LordZombie]

Шарл Бодлер - Призрак

Comme les anges а œil fauve,
Je reviendrai dans ton alcфve
Et vers toi glisserai sans bruit
Avec les ombres de la nuit ;

Et je te donnerai, ma brune,
Des baisers froids comme la lune
Et des caresses de serpent
Autour d'une fosse rampant.

Quand viendra le matin livide,
Tu trouveras ma place vide,
Oщ jusqu'au soir il fera froid.

Comme d'autres par la tendresse,
Sur ta vie et sur ta jeunesse,
Moi, je veux rйgner par l'effroi.
-----
Като ангел, при теб, ще се завърна
с поглед хладно пламнал.
Ще се плъзна под твоята врата
ведно с разливащата се тъма.

И ще ти дам, любима моя,
целувки с хлад на луна...
И ще те милвам като змия
пълзяваща по разтворена земя.

Ранно утро щом настане
мястото ми празно ще остане.
И до вечерта ще властва хлад.

Както други с нежността,
над живота и младостта,
аз ще властвам, чрез страха.

Моят превод на стихотворението на Бодлер. Ако има някой, който е по - запознат с френския, може да дава предложение за поправки някъде. Приемат се всякакви идеи.

[Adora]

Аз като някой, обожаващ Бодлер, мога да кажа, че ми харесва

[NiksY]

Ще се разпиша и аз с нещо относително скорошно:

Локвите въздишат

И локвите въздишат (концентрично),
разплачат ли се облаците върху тях,
че сълзите им се сипят безразлично
и тихо се разбиват с изкуствен смях
в застиналото долу гладко огледало,
заличавайки доскоро хубави картини,
додето най-спокойното и ясно цяло,
не се превърне в кръгли стърготини.

А кръговете се раздалечават плавно,
на сляпо търсейки спасителния бряг,
един след друг те идват и безславно
остават нечути, невидяни в своя бяг -
дали към друг, за който нещо значат,
или към нещо, с което пак ще дишат,
защото щом и облаците се разплачат,
дори и локвите започват да въздишат.

[Artillery]

Айде и аз да се отбележа с моята батална хайку поезия



Секигахара

Война настава,
Катана кръв жадува.
Вихър на смъртта!

------------------------------------

Куедзо (Седемте самурая)

Меч непобедим,
Кръв по каменно лице.
Сбогом Куедзо!

-------------------------------------

Август в сълзи

Сакура вехне,
Гигантска гъба скрива
Червено слънце!

--------------------------------------

Речта на император Хирохито

Гласът Божествен,
цял народ озари го.
Сеейки тъга...

---------------------------------------

Камбеи Шимеда (Седемте самурая)

Стар и уморен.
Но мъдростта водеше
пак към победа!

----------------------------------------

Дуел при храма Ишиоджи

Сблъсък на честта.
Цъфтящ и Вехнещ лотос!
Звън от стомана...

----------------------------------------

Йеясу Токугава

Буря над Нихон.
Ревът на планините
зове Шогуна!

-----------------------------------------

Стрели срещу Слънцето (1274)

Черно цунами
иде откъм залеза
с бриз злокобен.

Тук ще се бием -
стените на Хаката.
Тук и ще умрем!

Божествен вятър!
Враг с грохот повален!
Триумф на Нихон!

------------------------------------------

Пърл Харбър

Шест дракона на
разрухата, връхлитат
спящият орел.

-------------------------------

Камикадзе

Огнен гняв вали
от небесата върху
врагът омразен

-------------------------------

Последният бой на Ямато

Джуджета подли.
Огнена рапсодия.
Потъващ колос...

-------------------------------

36 изгледа на планината Фуджи

Трепет на четка.
Величествени багри.
Домът на снега.

--------------------------------

Пътят към Таджима

Снопове бамбук
върху гърбовете ни
в дъжд проливен

---------------------------------

Градините на Камакура

Ухание от
ронещи се цветове.
Розово - бял сън.

[Sile]

Шарл Бодлер - Призрак

Comme les anges а œil fauve,
Je reviendrai dans ton alcфve
Et vers toi glisserai sans bruit
Avec les ombres de la nuit ;

Et je te donnerai, ma brune,
Des baisers froids comme la lune
Et des caresses de serpent
Autour d'une fosse rampant.

Quand viendra le matin livide,
Tu trouveras ma place vide,
Oщ jusqu'au soir il fera froid.

Comme d'autres par la tendresse,
Sur ta vie et sur ta jeunesse,
Moi, je veux rйgner par l'effroi.
-----
Като ангел, при теб, ще се завърна
с поглед хладно пламнал.
Ще се плъзна под твоята врата
ведно с разливащата се тъма.

И ще ти дам, любима моя,
целувки с хлад на луна...
И ще те милвам като змия
пълзяваща по разтворена земя.

Ранно утро щом настане
мястото ми празно ще остане.
И до вечерта ще властва хлад.

Както други с нежността,
над живота и младостта,
аз ще властвам, чрез страха.

Моят превод на стихотворението на Бодлер. Ако има някой, който е по - запознат с френския, може да дава предложение за поправки някъде. Приемат се всякакви идеи.

Уникално, брат! Римата върви много добре!

[Adora]

нещичко и от мене

От ада ти ще ти помахам. Със очи.
Сама изтръгнах си крилете. Бясна.
Кармините пищят. Пропадам. През сълзи.
Пресъхнали, преди да ги изплачеш.

И ще ти пиша. Във една тринайста нощ.
За огъня ще ти говоря. И смъртта му.
Екстазно пламъци се любят. За разкош.
И блудството им е заъхано. Но хладно.

А аз порязвам всички девствени луни.
За да рисувам! Да рисувам във червено.
Съблякох ада ти. Облизах. Прелъстих.
Перверзно ли? Аз просто съм вендета.

[LordZombie]

Percy Bysshe Shelley - A Lament



O World! O Life! O Time!
On whose last steps I climb,
Trembling at that where I had stood before;
When will return the glory of your prime?
No more -Oh, never more!

Out of the day and night
A joy has taken flight:
Fresh spring, and summer, and winter hoar
Move my faint heart with grief, but with delight
No more -Oh, never more!



-----



Пърси Биш Шели - Вопъл



О, свят! О, живот! О, време!

Последното, за мен, стъпало ще се снеме,

треперещ пред туй, що се изправям пак;

Славата ти ще ли се съвземе?

Никога – О, нивга пак!



Отвъд деня и нощта

отлетя и радостта:

пролет свежа, лято, зима побеляла пак -

В слабото ми сърце - насладата, но и скръбта.

Никога – О, нивга пак!

[scion_of_storm]

кучи времена

лед пропуква
върху извор
от който
всяко статукво
звучи като шантаж.
пара изсмуква
просешка тояга
от всеки
в разкривен
житейски колаж.

кучи времена.

и псетата вият
гладни
с паст в'ъ хляб;
рошави муцуни
и зъби се бият
пей сега
пей сега, музо
когато болката
и бедността
са неизбежен трап.

пей
за да изтръгнем
гръкляна
за да увием
червата
и с тях да се топлим.
ПЕЙ!
пей, повелявам
че слънце да огрее
душите дишащи дим.

лед пропуква
кучешка муцуна
и плачат жени.
смъртно статукво
трагедия
толко' безумна
че косите вият
от срам.
в бездомни
кучи времена.

и нека
пара изсмуче
животът
и хищна
погълне го слана.
ако аз живея
то ти живееш
също като мен
в същите мръсни
кучи времена.

[ludspamer]

Заставам пред листа и пак не съм добре,
оставям се на транса под звездното небе,
пак облегнат на стената
и изострил сетивата,
заровен във мислите си-каква му е съдбата?
Дали ще е бачкатор, дали ще е шеф?
Дали на стари години ще чисти някой кенеф?
Опитва се в живота да си намери място,
далавери, оферти, но прозорчето е тясно
и всичко е ясно, няма друго лечение
освен братска подкрепа и уединение.

Заедно в живота, обърнали гръб на самотата,
но сякаш сами, забили погледи в земята,
някои пътища са до ада, други до рая,
но нима това за всички нас е края?


Некви откъси от рими дет съм писал в час доста аматъорско, ама треа да го мислиме за некво крю;д

[Elf_s_karirana_r...]

Защо навън завиха кучетата?
Дали зарад другар премръзнал и умрял?
Какво ги сепна, млъкнаха и се ослушаха
и пръснаха се пак из тъмния квартал...

Навярно туй се питам само аз
и още питам се дали във тази топла стая
с душа скована в леден мраз
таз нощ очите си ще да склопя за края.

[OrangeGirl]

@Adora,
много хубав стих...


ии колкото да не е спам...


Не ме отвеждай към дълбокото на тинята.
Подвижни пясъци не ме блазнят сега -
когато тъкмо отървах се от магията
и синьо заизглежда ми небето пак.
В болките ми не надничай, безполезно е
безогледно да се взираш отстрани.
А надеждите - от плахост заскрежените...
остави ми - от надежди не боли.
Не ме захвърляй в обятията на вятъра!
Добре ми е - заклещена в часовник.
Сурова ще дочакам на живота дрямката
(въоръжена с будност и съновник...)

[Svetyl]

МОДЕРНА ИНКВИЗИЦИЯ
Общоприетото: това, това
и третото.
Ако си вън,
ще спиш ти
вечен сън.
Има общоприети норми,
факти, поведение.
Те са универсални
и безспорни.
Нямаш право на различно мнение.
.
Ти нямаш право да наддаваш глас
и лошия в очите чужди да подкрепяш.
Ти нямаш право инак твоят час
последен и финален ще усетиш.
.
Ти нямаш право мисли да изказваш,
нямаш право и да се съмняваш.
Ти нямаш право злото да показваш,
нали чрез него все внимание получаваш.
.
Ти нямаш право да си уникален,
ти нямаш право критики да пишеш
и говориш.
Актът подобен, знай, ще е фатален,
дори и като другите ще дишаш,
без да спориш.


Важно е посланието...

[File099]

Пиша предимно военни теми в интернет. Живот и здраве скоро ще постна и тук една-две от тях.

[PowerKnight]

Лично литературно творчество...мхм...ами ето една рима: "Путката когат тий тясна в гъзъ ща прасна" Дано няко сега не каже че се изсрах на темата.

[Kasiel]

^^ Важно е и си го предал добре,Светльо.

[Svetyl]

НИЕ СМЕ СТРЪКОВЕ ТРЕВА
Негласната забрана да се мисли
властва.
Да не мислиш е прекрасно.
Безболезнено и ясно.
.
Негласната погнуса от човека
със различно мнение
е завладяла всеки.
.
Ние сме като поляна,
като стръкове трева.
И ако смело някой стане,
ако надигне той глава...
го чака острата коса
със острие от конформизъм.
Суров, болезнен реализъм
за всеки хранещ оптимизъм.
.
А в мен сълзи
като от лава.
От чувствата добри
какво остава?
Щом се опитах
аз от стрък трева
човек да стана,
но изпитах
болка
от свистящата коса.

[telia]

Посмей се

Посмей се над сивотата на облака стихнал
пред буря зловеща, като тази у тебе.
Посмей се, изпълвайки с въздух небесен
гърдите, прорязани с толкоз въздишки.

Посмей се, надсмивайки своето его
в безмълвие прашно от нашите срещи.
Посмей се, проклинайки вътре у тебе,
словата, изляли се над и всред тебе.

Надсмей се над образа, що изгради
пред, около и вътре у мене.
Надсмей се, а после сведи насълзени очи,
защото ме срещна твърде навреме.

[File099]

Ето това стихотворение го писах някъде през 1995-1996та години в пристъп на параноя:


В земята на смъртта,
където духът на злото е роден,
нищо не може да спре,
синовете на Северната Тъмнина!

Сабя със звън камък разкъсва,
секира млада глава откъсва,
рицар в черни доспехи,
сее мрачни успехи!

В страшна гора писък се чува!
Дявола над детето умува...
десетки жестоко разкъсани вени
духове безброй от пиршеството озверени.

Диво сношение между Демон и девица,
от любовта не е останала и искрица
дългият ми стоманен прът,
разкъсва с охота нейната плът.

В този ад лъч светлина се не вижда,
и Дявола Бога обижда,
Принца на мрака ехидно се смее,
човешките мечти далеч да отвее!!!

[scion_of_storm]

времето

времето, казват
било горещо
или понякога
съвсем студено.
казват, чувам
било като
искряща леща
на око тихо
око вкаменено.

вярвам,
не отричам.
времето е
ярък многопласт
времето е
хлад, ала и страст
и никак
ама никак
не е незначимо.

и тъй
както преди
Вапцаров казал е
че живота
най, ама най обича
аз казвам:
времето
и това, което
от него произтича
аз също обичам.

но, признавам
двойно
трижди
всъщност
повече аз него
със сърцата си мразя.

времето е това
което
съвсем тихо
съвсем проклето
бръчките
и умората
по лицата наслагва.
времето, общо-взето
не е меч книжен
а житейска брадва.

времето е това
което
ме кара
от млад
смъртен да ставам
и блед
и - фалшиво - поет
и да мисля
че тук е
почти, почти там.

същото време
проклето,
презряно
отрано, отрано
слага тежка ръка
и гледа
никак не-милостиво
на всяка душа
и оцветява
пак леко и леко
отрано - във сиво.

и тъй както
аз времето
тихичко мразя
то мен
пък решава да пази.
не знам защо
не бих го и питал
знам само,
че не точно
като Вапцаров
аз не живота
а времето
времето бих изритал.

[Elf_s_karirana_r...]

Ne simus severi censores aliorum

Тия географски ширини населява
един грозен, бездарен чокут
и своите познато редовно дарява
Със паника, потрес и смут

Поне умерен да бе, но не би...
писанията му са тъй изобилни
Santa simplicitas го щедро дари
с криви рими за теми дебилни

О, Дарвин сам не би повярвал
че от него би излязал човек
да беше нему проповядвал,
да бе уцелил тоя век

Бъдете с него търпеливи-
чокутът тъй ви призовава
че с тез досадни криви рими
опитва се да се очовечава...

[SoulOfPerdition]

Небрежен

Разложени трупове се търкалят по напуканата земя. А аз се разхождам между тях, гледайки дупките в очните им кухини и спомняйки си, че това може да са били хора, които съм познавал. Поглеждам напред и виждам утринното слънце, пробиващо си път през сивините облаци... а по шосето, в далечината... трупове ли трупове. И един гарван. Приближавам се към него, но той не излита, а ме гледа втренчено. Доближавам пръст към черното му тяло и той леко го клъвва. Сигурно иска да ми каже нещо? Поглеждам го в очите, но те са така черни, че се загубвам в тях... Разтрисам глава, за да се върна в реалността, но се нося в бездната на гарвановата душа. Нося се, нося се, но е такъв мрак... Вече не мога да различа дали съм сляп, или просто е толкова тъмно, че нищо не виждам... Чувам грачене, но все още не виждам нищо. Легнал съм на нещо студено. Напипвам го, мисля, че е асфалт. Все още не виждам нищо... Пипам си очите, но тях ги няма... има две празни кухини на тяхно място... Ах, гарване, бях толкова небрежен... и ти се доверих...

[scion_of_storm]

Юни

"Осем души загинаха тази нощ, след като автобус се преобърна и се запали на магистрала "Тракия", съобщи МВР."

Огън виждам
и гняв из слепите души
луна приижда
срамна потъмнява
за да светят гладни
всичките звезди.

Огън виждам
и буря наоколо трещи
слепият провижда
през тихи коридори
и със сълзи на ръце
отваря хиляди врати.

И в окото на огъня
угнетяващо за вси
замлъкват боговете
унива слънцето
гасне смисъла, а
земята скръбна пищи.

И сред прахта
се повей надига
в пъзел светъл
от осем парчета
огъня в небето достига
за да брани вековете.

И слепите провиждат
отварят вратите
разкъсват съдбите
и в олтара дан дават
на звездите
на звездите.

[Sile]

Сциончо, какво да те правим, освен да те наградим.

[scion_of_storm]

^ Йей :Р

--

27 часа без сън (протежението)

нощем беснея
а денем милея
кучета хапят ме
и дирят без стон
моят подслон;
сетне псе аз ставам
и тичам редом до тях.

нощем се смея,
денем в отрова си тлея
гледайки хора
без смисъл
във смъртния храм;
денем говоря,
а нощем съм ням.

без сън дните
изкарвам
че що ми е сън?
аз този бях
който не съм
поредният ден
сега иде
празен:
със буря и в гръм.

[Thrashard]

^ Йей :Р

--

27 часа без сън (протежението)

нощем беснея
а денем милея
кучета хапят ме
и дирят без стон
моят подслон;
сетне псе аз ставам
и тичам редом до тях.

нощем се смея,
денем в отрова си тлея
гледайки хора
без смисъл
във смъртния храм;
денем говоря,
а нощем съм ням.

без сън дните
изкарвам
че що ми е сън?
аз този бях
който не съм
поредният ден
сега иде
празен:
със буря и в гръм.

Коя жена не би те искала, Саше ех ех

[scion_of_storm]

Ахаххах

на 29-ти свирите, нали?