Версия за печат

Публикувано от: InsArt†ure Jan 20 2005, 07:45 AM

Значи темата е за личното творчество, било то проза, лирика или всякакви подобни.
http://free.datacom.bg/browse/insartture/13%20lyrics/ ще намерите част от моите писания. Има стихотворения и започнатата ми книга. Имайте предвид, че повечето неща са на Английски език.
Папката Кристиан съдържа неща на един съученик, не мои.

Кажете ако нещо ви е изкефило и давайте своите.

Публикувано от: alpha prime Jan 20 2005, 01:05 PM

аз веднъж има х творческо вдъхновение под въздействието на алкохол + адски сдух + една история за някво изчадие дет ми дойде на ум в ирц ... ако обещаете да не се смеете много бих я качил в интернет

Публикувано от: Lethe Jan 20 2005, 02:17 PM

аууу колко сте смели
македонски ,няма да се смеем
обещавам

Публикувано от: ```````` Jan 20 2005, 04:22 PM

InsArt†ure поздравявам те, че пишеш и на английски. Уважавам хора, които се опитват го правят.


alpha prime набери го. С голямо любопитсвто ще четем.. и няма да се смеем много. А, ако се смеем няма да ти кажем:РР

Публикувано от: Mort Jan 20 2005, 04:41 PM

Тъй като нямам нищо качено някъде из нета ще пльосна едно малко резюме, което съм писал по книгата, която ще види бял свят в необозримо бъдеще . Ако ви е интересно ще кача и малка част от първата глава. Съдържанието на резюмето е доста набързо написано по молба на един приятел и съдържа в себе си основно предисторията на книгата. Там където съм сложил ??? и аз не съм много на ясно какво и как точно ще се случи. Приятно четене, ако ви се занимава и наистина да не се смеете!

Историята на кратко, такава каквато беше, е и ще бъде. Нищо от написаното по-долу в този свитък не е окончателно, нито пък е пълно. Цялата мрачна история на времената преди империята на Гарад Араксис и след нея ще прочетете в томовете “Синове на Мрака”. Не знам дори кой си е правил труда и е положил смешни усилия да претвори една такава обширна история в няколко страници. Но все пак помага на бъдещия читател да придобие една по-обща представа.

В старата епоха в света на Даруин се възцарил хаос. Градове и държави воювали помежду си, а заедно с тях воювали и боговете им. Няколко били големите империи, разположени предимно на континента Норидиан, но дори и те отслабвали и се разпадали, поради продължителните войни и вътрешни дрезги. Междувременно изключително жестокото и войнстващо племе от Северния континет - Кар Дар утвърждавало позициите си. Племето се състояло от безчувствени, не изпитващи угризения, безстрашни бойци, жадуващи единствено да нахранят мечовете си с кръвта на враговете си, които всъщност били всички извън рода. Водени от кръвожадното божество Сайгон, те набирали сила с всеки изминал ден. Устремен към унищожението и поробването на всички северни народи жестокият Сайгон, решил и повел верните си да потъпчат живота и свободата не само на Ворния, но и на Даруин. Наистина целта на кардарци и техния бог била завладяването на света, но не се предвиждало създаването на тяхна държава, имало я само волята за разрушение. Смисълът на живота им се състоял от обсебващото желание да спечелят следващата битка и да умрат в името на Сайгон, като вземат възможно най-много животи със себе си. След спечелването на дадена територия и изчерпването на ресурсите й бездушните кръвници нападали следващите поред земи и след време целият Северен континент (Ворния), бил под флага на Кар Дар. Сайгон бушувал в диво настръвление от кръвта, пролята в негово име. Тези, които не били паднали мъртви в битките били превръщани в роби, други (млади и силни мъже) били тренирани в обречени ротници (демизар), чиято единствена цел беше да умрат в битка за победата на Кар Дар. Кръвните войни, заедно със Сайгон (от чистокръвните кардарци) били главнокомандващите в това пиршество на унищожението.
След като бяха завладяли и значително развития пристанищен град Богарс, в който имало корабостроителница, те решили да построят кораби и с тях да нападнат Норидиан. След една, две години Черната флотилия била готова и вече значителната войска се отправила към далечната си дестинация. Там обаче съпротивата била значително по-сериозна, отправена от няколкото големи държави, които се обединили под настъпващата заплаха. Започнали години на безкрайни битки и сражения. Войните на Норидиан се биели смело и самоотвержено, но бавно и с всеки изминал ден губели войната. Сериозни загуби търпяли и кардарци. Много от Кръвните войни умряли, други вече били твърде възрастни и слаби, за да воюват, а във вените на младото поколение не течало вече същата кръв, размита от смешението на Кар Дар с други народи. Едновременно с това и Сайгон станал прекалено самоуверен и лаком, често пращал войните си на сигурна смърт, само за да се храни с душите им. Така в редиците на Кар Дар се появявали смут и недоволство, невиждано и нечувано досега. Робите вече надигали глава и желаели свободата си. След известно време в изблик на отчаяна надежда, тъкмо преди последната защита на Норидиан да падне, в част от робите се надигнала силната вяра в ново, по-добро и справедливо божество, което да ги спаси. Тогава се появил Риел Аркас (Огнената Звезда). За изненада за всички Риел Аркас се изправил директно срещу Сайгон и пред очите на стотици хиляди свидетели го побеждил в колосална битка, след което обединил всички оцелели войници, роби и разбунтували се демизар в една последна атака срещу силите на Кар Дар. Победата била знаменита, в знак на която Огнената Звезда издигнал насред разрушението величествен метрополис от земните недра. Чудото било наречено Гарад Араксис (Град на Светлината). Там всички водачи на оцелелите държави се обединили под волята на Риел Аркас. Създала се структурата и справедливите закони на тази велика държава и бъдеща империя.
В духовния свят, пък Огнения бог приел за свои Архангели и пазители на Светлината, няколко от боговете на бившите вече държави на Норидиан. Останалите, които се противопоставили на това било прокудени или дори унищожени. В Архангели били възкачени и някои от първите повярвали в Риел Аркас, събитие което никога не се е случвало в нито един от континентите на Даруин.
Така със своят верен съвет от Архангели, Риел Аркас дал началото на Войната на всички войни и Звездоносните походи. Целта била всички войнстващи държави и богове да бъдат победени и посветени във вярата на Огнената звезда. Тези, които доброволно сключели мир и се присъединили към Араксис получавали автономия, като единствено условие било религията им да е аркасийска. Техните богове имали избор от това да се присъединят като ангели на Риел Аркас или да бъдат унищожени. Когато кампанията напреднала и вече целият Норидан бил едно цяло, Огнената звезда се оттеглил, за да управлява Духовния свят, където досега е царял хаос. Той оставил хората сами да управляват съдбата си, като той щял да бъде техен съдник, но нямало да позволи отново да има робство и страдание.
За империята на Гарад Араксис започнали дни на благоденствие и просперитет. Но уви това не било писано да продължи дълго. В една от по-далечните провинции, където се съхранявал така важният Камъкът на светлината (душите) (???), възникнала нова непозната заплаха. Тя останала обаче силно подценена и скоро малката бунтовническа група, водена от отлъчения магьосник (хелар) Суръс Венхем, успяла да завоюва цялата територия. Но не това било най-същественото поражение, Камъкът също бил изгубен. С изчезването му на Даруин се появила разрушителна зла сила. Непобедими демони се появили на света, които бързо успели да обединят много от бившите държави на Норидиан срещу Гарад Араксис. В метрополиса били стъписани от случващото се, предателства имало и в самия град. Много от хелар се присъединили към врага, правейки го още по-труден за унищожаване. Най-страшното, обаче, тепърва предстояло – всички убити от силите на мрака били съживявани чрез забранени ритуали от Дахнавар (демоните) и мъртъвците започвали да се бият на тяхна страна. Така числеността на вражеската армия можела само да нараства. Бързо целият Норидиан пламнал във война. Тези които се упълчвали на нашествениците умирали и биваха превръщани в бездушните мартвиек (съживените мъртви – зомбита демек), останалите просто се присъединявали към армията на злото и продължавали разрушителните си походи към Гарад Араксис. Ден след ден империята гинела, а Риел Аркас не откливал на ничия молитва и не правел нищо, за да спре случващото се.
Когато Суръс Венхем достигнал Града на светлината армията му била непопедима, а звездоносците наброявали само една трета от числеността си преди тези събития. В подножието на града (долината Лонедар) се разразила страшна битка. Звездоносци, хелар, благородници и обикновени хора се биели рамо до рамо. Това била най-трудната битка за тях, не защото противникът ги превъзхождал многократно по брой, а защото се биели срещу мъртвите си другари, приятели и дори роднини. Но ордите от мартвиек не можело да бъдат победени и отделните окръзи на Гарад Араксис започнали да падат един след друг. Паника обхванала населението на града, надигнали се бунтове, безумци започнали да убиват и унищожават всеки и всичко свързано с Огнения бог, който ги бил изоставил в този пагубен час.
Всичко изглеждало загубено, когато армията на Суръс достигнала и последния окръг на Гарад Араксис (Инхард). Тогава обаче Зерис - един от генералите на Венхем, осъзнал, че целите на бившия хелар са съвсем други от заявените и решил да промени позицията си във войната. Чрез измама успял да открадне Камъка на светлината ??? и заедно с подчинените си се обърнал срещу доскорошния си съюзник. Когато камъкът бил изгубен голяма част от мартвиек започнали да гинат без причина и редиците на Суръс силно намалели. Битката заела друга насока, нашественическата армия започнала да губи. Венхем дал нареждане за отстъплание, но в миг на дива ярост проклел земите около Араксис и над Инхард се спуснала вечна нощ. Черни облаци замъглили небето и започнал да вали непрестанен дъжд. Той загубил тази битка, но не и войната.
Гарад Араксис бил обречен на бавна смърт. След време дори сменил името си от Град на светлината в Град на мрака (Гарад Садор), заради вечната тъмнина, която прояждала душата му. Глад и страдание измъчвали жителите на Садор, защото нищо не виреело в мрака. Изнемогналите хелар едва успявали чрез вече отслабналата си сила да подхранват почвата, за да има някаква храна за хората, но тя въобще не била достатъчна. Нямало я вече светлината на Огнената звезда, който да закриля с топлината си верните му. Тогава Зерис, който сега бил управник на града, взел решение да изпрати малък отряд до Кулата на светлината (където преди е бил Камъка на светлината). Целта на експедицията била да се говори с Риел Аркас, защото там било единственото място, от което простосмъртен може да говори с Бога. Последната надежда била той наистина да е още там, да иска и да може да помогне на молбата на отряда.
Няколко били хората, които ще извършат това пътешествие. Техният водач, Арън Даркейн, е бивш атийл (генерал звездоносец) – последният вярващ в Риел Аркас. Човек със скрити възможности, станал в последствие магьосник и обърнал хода на историята. Странно било съвпадението, че той освен последният поклонник на отмрялата религия бил и син на кардарец, и то детето, за което се говорело в пророчествата и от което се страхувал самият Риел Аркас.
Старият приятел на Арън – Галиан също взема участие в това начинание. Загадъчен човек, таен агент с удивителни способности.
Дъщерята на Зерис, в последствие оказала се предател, заради която
Галиан умира. Любовница на Суръс Венхем.
Лиа – все още неизвестно
Моранор – вампир, един от последните оцелели, бивш звездоносец от специалните отряди (трябва да им измисля име).
Толмак – един от малкото все още способни до някъде хелар, който обучава Арън.
Може би още един магьосник...
Микаил – пазителят на мъртвите – естествено се внедрява в отряда под прикритие (има много сериозна философска позиция)

Тук действието започнало да се развива доста неясно и неразбираемо, поради което ще бъде описано накратко чрез планова структура:
- Отрядът напуска със съответните приключения Гарад Садор и се насочва към Кулата на светлината.
- Сънищата, книгата от майката на Арън и други загадки...
- По пътя си срещат Лиа и Микаил (как и защо?).
- Дъщерята на Зерис се оказва предателя и заради нея умира Галиан, въпреки че Моранор и Арън са се досетили по-рано за измяната й. После тя заплаща с живота си за нея.
- Стигат до Кулата и Арън говори с Риел Аркас. Казват се много неща, но и много се премълчават. Най-същественото е, че отряда трябва да се върне възможно най-скоро в Садор, защото отговорът на проблемите им е там – Камъка на душите.
- Когато се връщат Суръс е обсадил отново града. Той и Арън се бият и звездоносеца умира, но Моранор му прехвърля силите си и така го прави безсмъртен. След това естествено Суръс умира бавно и мъчително, а същото се е случило и с любовницата му между другото. Тук някъде изчезва и Лиа.
- Арън разбира, че зад всичко стои не Суръс, а тринадесетият Архангел – Натас Летайл!!! Тук някъде свършва първа книга и може би за сега стига толкова обяснения, защото може би ще са излишни и нещата ще се случат по доста различен начин. Единственото, което ще се случи със сигурност е, че Арън ще овладее физическата магия, не само органичната.

Публикувано от: abductor Jan 20 2005, 05:18 PM

Ето и нещо от мен (на който не му се четат простотии по-добре да не се занимава )

http://e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=851
http://e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=864

Публикувано от: Lethe Jan 20 2005, 06:10 PM

аз пък много мразя подобни изцепки

nothing personal ,но е дразнещо ,защото е трудно да успееш да построиш правилна рима (ако го имаш за цел ) на български ,трудно е да си достатъчно грамотен ,за да го направиш добре ,камо ли на английски.
А все пак...българи сме.

Публикувано от: _SiegfrieD_ Jan 20 2005, 06:52 PM

Съгласна съм с Lethe.Освен това нашият език е достатъчно богат на изразни средства и похвати и напълно може да изрази духовността и душевните преживявания на автора.
Писането никога не ме е привличало,въпреки че по литература и философия мога да пиша достатъчно добре.Може би е така,защото рисувам и изразявам чувствата си чрез средствата на изобразителното изкуство.

Публикувано от: InsArt†ure Jan 20 2005, 07:49 PM

Не ми се карайте де. Кво лошо има да пиша на английски-просто ме влече-пък и съм качил 2 на БГ-не ги ли видяхте?

Пък и не ме интересува особено римата, въпреки че съм я направил добре и то без никакви корекции след писането на стиховете.

И Морт!-сега нямам време да прочета твоето писание. Утре. А ти ако знаеш английски, виж там в мойта папка започнатата ми книга-The March Of Time!

И последно-продължавайте-давайте линкове, пишете и т.н.

Публикувано от: Blashyrkh Jan 20 2005, 08:54 PM

Лелее, човек. Ти не си нормален

Публикувано от: Svetyl Jan 20 2005, 11:51 PM

Сам без храна и надежда
Сам във окопа стои
Войник като клетник изглеждащ
Войник, плачещ с тежки сълзи
.
Сам, вече няма другари до него
Всички загинаха за лудата кауза
Всички са мъртви, а той е погребан
В морето от трупове, силно нагазил
.
Защо се води тази война?
Чии интереси защитаваш войниче?
Защо навел си смирено глава?
Кръвта на потоци вече потича
.
Къде остана мирът, добротата, живота
Къде заминаха чувствата силни
Сега сърцата са пълни с жестокост
Кръвта се лее все по-обилно
.
Куршумите святкат над твойта глава
Топовните залпове около теб прогърмяват
Несравнимата болка на твойта душа
Те кара искрено да съжаляваш
.
Защо си тук, а не във дома
Където те чака семейство щастливо
С пари завъртяха твоята глава
И твоето бъдеще е някакси сиво
.
Ще изтраеш ли още, врагът наближава
Врагът многоброен, безскрупулен, див
Да мръзнеш в окопите ти продължаваш
Макар и сломен от душевния срив
.
Куршум те пронизва право в сърцето
Сякаш съдбата е милостива към теб
За миг от секундата живота отнет е
Но умираш поне като свободен човек
.
Споменът за всичко минава пред очите
Тялото пада, мъртво е то
Греховни са знаем на всички съдбите
А ти си частица добро… във цялото зло
.
Времето мина, войната приключи
Сякаш бе забравена, низко, позорно
Но скоро отново това ще се случи
Човешката простотия е безгранична… безспорно

Eto wi edno moe...

Публикувано от: falio` Jan 21 2005, 01:53 AM

това е една песен:

живяха Вальо и Валя дале4е в Камерун
Валя готвеше на Вальо пе4ен паун
Вальо ставаше за работа рано с петлите
а Валя го изпращаше с метлите

Вальо след работа връщаше се изморен
и смърдеше на клитор на пор без корем
на клитор на пор на клитор на пор
на клитор на пор без корем!

Публикувано от: InsArt†ure Jan 21 2005, 11:41 AM

Браво Светъл-много ми хареса твоето.

А Фалио-това е сериозно тема-моля избягвайте цинизми и лигавщини, освен ако не пишете сатира!

Публикувано от: Mort Jan 21 2005, 12:17 PM

Мойто никой не ще да го прочете , е верно че да четеш на компютър е гадно и то не е толкова късо...

Публикувано от: ivomag Jan 21 2005, 03:02 PM

Хей Морт аз го прочетох,верно че ми отне доста време и търпение но наистина ми хареса!А ето и нещо от мен:

***
Края на дните наближава,
бавно към нас пълзи!
Неъморно той поглъща
нашите незбъднати мечти!
Неусетно,някак плахо
дете пролазило е сякаш,
тъй пристъпва в мрака
обгърнал нашите души!
Не страх,а ужас властен
пропит е в нашите сърца.
С прах покрита е душата
дълбоко в бездна от мечти.
Когато всичко свърши вече,
без мечти ще се родим.
Там някой ще ни чака,
някой нас ще сътвори!
И без посока в тъмата
бавно ние ще пълзим.
Път прокарвайки в праха
ще влачим своите души!

Публикувано от: Mort Jan 21 2005, 03:44 PM

Мерси, твойто текстче също е добро, особено, ако се облече в едно блекче

Публикувано от: InsArt†ure Jan 21 2005, 06:34 PM

Споко бе МОрт-прочетох го. А ти мойто прочете ли го бре?

Та за твоето-ами супер си е, въпреки че аз моята книга(тази на български-не оная в сайта) бих я написал по коренно различен начин. Как да е.

Идеята ми е(защото съм убеден, че ти е трудно да се накараш да пишеш, както е и при мен) ако желаеш да се опитаме да напишем заедно твоята книга. Първо е хубаво да се запознаем, ама все пак кажи кво мислиш за идеята ми.
Аз мисля, че ще е много добре-хубаво е да реализираме поне една фентъзи книга в българия и то на млади години. 6тото има6е наскоро некъв 18 годишен който написа некво фентъзи, ама от тва дето четох ми се стори много инфантилно и несериозно. Некви делфинчета спасяваха едно момченце пък то има махаше за сбогом-некви лигавщини.

ТА!-помисли си-може да се сработим и да напишем не само твоята, но и моята книжка(четирилогия). Добре ще да е.

Публикувано от: Mort Jan 21 2005, 07:14 PM

С удоволствие бих работил с теб по книгите! Първо надявам се, че си от София, защото ако си от Варна например ще е малко трудно. Така че може да се разберем нещо, само да ми мине проклетата сесия!

Публикувано от: ```````` Feb 2 2005, 08:28 PM

Ето нещо непритенциозно и неангажиращо.Просто малко наредени мисли.

*Безимен


Странно е.

Човешкото въображение винаги ме е учудвало.Странни неща са хората – уникати, но измислиците им винаги са ме изумявали най-много.

Тиха стая. Празна. Само множество книги. На пода. Тъмно. И тихо. Между книгите се вижда женско тяло. Отпуснато. Спокойно. Девойчето е положило глава на ръката си, взряло се е в небесната шир и е пуснало на свобода въображението си.
Бяла Луна. Снежно бяла. Не е пълнолуние, но небесното тяло свети изключително силно и небето не е черно, а в онзи прекрасен тъмно син цвят. Облаците и те са едни особени, точно като да се разхождаш по тях. Какво повече да иска това романтично същество, за да се впусне в дебрите на илюзията?

С едно превключване в човешкия мозък, можеш да си вече на стотици хиляди километри.
На нея й стигаха само няколко стотин и щеше да го срещне. Да, Него, с когото тъй дълго бе си писала. Писма. В плик. По пощата. С марка. Това им придаваше невероятен чар. Навяваше и доброто старо време, когато писмата се пишеха на ръка, а не на компютър.
Обичаше писмата. С всяко тя опознаваше, доближаваше се до него. През цялото време си представяше тяхната среща. Но така и не го попита дали иска да се видят. А тя самата искаше ли наистина?
Тя обичаше моментите, когато можеше да фантазира и сама доизграждаше образа му. В последно време писмата намаляха. Преди време това я нараняваше и тя му пишеше отчаяни редове..Сега не реагира така. Леко се учуди на себе си. Той спря да пише. Тя също. Но не спираше да мисли за него. И това, странно, не я нараняваше.

И сега това правеше. Виждаше се заедно с него, човека когото не бе виждала, когото познаваше и може би дори обичаше. Странно. Обичаше..образа. Може би така и не познаваше истинския. Не я интересуваше. Всъщност това дето разправят - че двойките мислят еднакво и си допълват изреченията, че се карат и след това бурно се сдобряват, че не могат да живеят един без друг….

Нищо такова нямаше в техния случай. Те имаха различни идеи, но се сработваха добре. Мечтаеха за различни неща, имаха различни съдби…Тяхното познанство беше като кръстопът. Два пътя, вървящи перпендикулярно, и някъде пресичащи се. Това беше тяхната ‘допирна точка’

Всъщност той винаги и беше в опозиция. Сякаш двамата не познаваха съгласието.Не използваха нито веднъж - ‘да, така е’. Но нямаха спорове. Това беше техния начин. Стотици пъти по-хубаво от ‘да’ е тяхното ‘не’. Беше. Е. Било е.
И все пак за нея, той беше нейния единствен. Той я вдъхновяваше. Цялата идея за съществуването му окриляше мисълта й. Странно?

Така сме устроени, че винаги търсим верните думи, с които да предадем мислите си. Няма точни думи, с които да изразим бягащите си съждения.

Възможно ли е да не срещнеш човека, който е идеален за теб?

Тя наистина беше романтично същество, но никога не изоставаше логическата си мисъл. Беше наистина умна и имаше чар. Знаеше какво търси и как да го достигне. (Тя не искаше него. Никога не е търсила такъв и все пак той и даваше толкова много..)

В онази нощ му бе на гости за последно. Плачеше тихо. Спокойна. Казваше му довиждане. Продължаваше право на пред към следващата пресечка, а техния кръстопът оставаше назад.

Странно.
Кой знае къде може да те отведе въображението?

Публикувано от: anonimna_dx Feb 3 2005, 08:25 PM

^ нямам думи.....

..........

Публикувано от: ```````` Feb 3 2005, 09:01 PM

thankz des

Публикувано от: InsArt†ure Feb 4 2005, 07:32 PM

Това последното много ми хареса. Друг е въпросът, че и много ме натъжи, защото при мен ситуацията е донякъде подобна. Като понятие е далеч,но като емоции-доста прилича.

````````-дай още някое,плс.

Публикувано от: ```````` Feb 6 2005, 08:15 PM

Може би по нататък...сега ще се правя на срамежлива:")

Публикувано от: waffen_ss Feb 7 2005, 09:27 AM

Значи един не-чак-толкова слънчев ден,бай Ставри обикаляше местните баничарници в търсене на Баница-Мухавейка издание първо издание(Много ценно за коликционери)
И след като се пребори с цяла глутница пенсионери се добра то така желаната от него постройка,Застана пред витрините,очите му сияеха като на върколак пред агънце,или като на Сашко(forsaken_angel) пред девственица(тука ще се засмея -АХАхАХахАхаХАхахАхАХАха)
Та обратно на девств.....баничките,
с няколко геройски удара с глава,Бай Ставри успя да пробие ципата...вратата де....и със зъби и котки,опа нокти се добра до продавача/продавачката щот мустаците са подвеждащи,и е трудно от пръв поглед,но той не си губи времето да установява генетичната издънка а.к.а Продавач.А направо бръкна в десния си джоб където си държи стотинките,защото левия е скъсан,мисля че всички знаем по какви причини ,извади съкровището,познато като стотинки и почна да брой,все едно броеше зъбите на жена си ....Аднъж(1)....Дваш(2).....Триж(3).......и се сети за учителката си по математика,след този Флешбек(по селски,сетих съ ко прайх миналоту ЛяТу) той си завърши броенето с крайните ПЕТДЕСЕТ СТОТИНКИ....той ги тръшна на плота и каза....Ооооо Пепи/Пепино,дай ми Баницата - Мухавейка,продавач/ката отвори една кутия,която странно защо имаше знака за радио-активност,и отвъре засия на цвят водораслово зелено,погледа на Бай Ставри стана оглеадален,в него се виждаше баницата,все още в кутията,и ръцете който я държаха,и изведнъж,от никаде влезе най големия му приятел/съперник(ако става въпрос за баници)(и по специялно мухавейки),Та в началото и двамата се бяха втурачили един в друг,като в стар краварски(кау бойски) филм.после обмениха няколко думи от порядъка(здравей-----Да ,и аз съм добре),и се втренчиха в така желаната награда,изведнъж продавач/ката затвори кутията с гръм и трясък,получи се ехо,чуто от работниците по строежи дори и в Китай,страното е че Страхил и Ставри дори не мигнаха,само паднаха на земята като две безжизнени статуй,но все пак това е баничарница,миризмата на печене (и недопечени) вкусотий ги събуди,но когато вече се сабудиха,беше твърде късно,накараха ги със сила да излязат,
Ставри-Нов Ден Нова надежда
Страхил-Ами да,тъкмо тая вечер ще имам оправдание,пред жената,що не ми става,ще се оправдая с психическия разгром от ситуацията
Ставри-Радвам се че мислиш така ,винаги съм искал да дискусираме размножаването при нано-ботите с теб
Старихил-Т'ва беше джибровицата дет говореше вместо мен !!!
Страшното в тази случка е ,че едно от съседните кучета наречено Бибмо,реши да си отвори кутията и да си хапне баницата

Публикувано от: Mort Feb 7 2005, 11:25 AM

Това е за секция вицове, не за тук...

Публикувано от: InsArt†ure Feb 7 2005, 06:11 PM

Ами така е. Тук позволявам само истинска сатира, професионално написана. Моля старайте се. Искам сериозна тема.

Публикувано от: ```````` Feb 14 2005, 01:47 PM

***
(За лицемерието днес)

Лицемерие ли? Това си е направо начин на живот. И нима вината е в нас... ами света изисква от нас да сме такива - пробивни, логични, структурно издържани в тезите си, комбинативни..все едни ей такива - чужди. За да успееш трябва да си хитър, да 'крадеш занаята', да говориш с недомлъвки. Всичко е 6... Постепенно изплиташ паяжината си. Ти не си някакъв паяк - убиец или нещо такова, но паяжината ти трябва да е също толкова смъртоносна, за да останеш 'на вихъра на вълната'. Всеки има своя...своя паяжина и своя игра. Интриги. Подмолвни действия. Преструвки. С времето заплитаме все повече и повече хора - без значение нищо. Всеки е играч в твоите ръце, но и ти си играч в нечий. Не това го няма като функция. Даваш им да си мислят, че те 'играят', ала всъщност ти ги изиграваш повече. Тях - обикновените 'нишки'. Петър плет плете през пет плета преплита... и сам се заплита. Накрая 'всичко се връща-а-а'. И това също го изсиква света - доброто да победи. Всъщност може би не доброто побеждава -Единствено глупавият побеждава в живота. Умният вижда прекалено много пречки и евентуални ходиве с коня, с пешката, които изиграва на ум и губи преди да се е опитал да спечели. Шах и мат..шах и мат..аут. Кого изкарваме от играта?
Животът в основата си е една нелогичност. Безкрайно повтарящ се цикъл раждане - смърт и помежду тях първа целувка, първо проникване, първа брачна нощ, малък плод след неуморни въздишки, безброй разочарования и безброй грешки. Подредено а? А защо е подредено? Къде е първичната логика?

Не искам да уча никого как трябва да мисли и как трябва да чувства. Най - малко пък искам да ви убеждавам, че всичко това което казах е или не е в природата на човека. Не искам и да говоря за любов. Само искам да пиша, да напиша това което чувствам, защото нещо назрява в мен и ме изкарва извън обичайното ми състояние. Няма да изследвам вероятността това, което познавам да не съм аз, а то на вас да ви изглежда така или вие да го виждате в друга светлина.

Все си мисля че дори най опитния паякостроител, и най умния и хитър и подъл човек на света намира един, който му 'скрива шапката', 'разказва играта', 'отваря очите' - за всеки съществува един, който без да съзнаваме ни познава до мозъка на костите ни с всичките ни маски и хитрости. Един вид хем познава същността ти, която губиш сам за себе си с времето, хем пък и всяка мисъл си е наша, значи е част от нас. Работата не е в маските, защото всяко нещо което показваме е наше производство. Дори като копираш го правиш ти самия и учиш нещо и някой остава следа в теб. Нали така?

Няма лицемерие. Всичко е за заблуда - да. Но кого заблуждаваш - масата. Чуждите. Другите, който искат да те вплетат в своята история, възможните нови нишки в твоята собствена. Тях какво ги е грижа за теб? Сякаш пък ти се интересуваш от тях...

Кой 'лицемерничи' пред близите нему хора, или пък все едно може да заблуди и измами един истински близък нему човек. Нали идеята е че те еиднствени ни познават и не могат да се заблудят от настроението ни , от думите ни, или от шарената маска на лицето ни.

Да, света сигурно щеше да е прекрасно място, ако всичко беше открито. Що за глупост! Ама вие представяте ли си го само? Не не ви поучавам, 'атакувам ви', искам да си представите. Ами дори най дребни неща като разговорите няма да са същите. Ние не можем да живеем в друга среда. Учтивостта е измислица - нямаше да я има ако го нямаше нашето 'лицемерие'. Бъркам ли? Нямаше да има извинения ми се струва, защото напрактика си казал точно това което си мислил в момента и няма защо да се извиняваш. Така ще излезе, че лъжеш, а от там че лицемерничиш. Полицията и съдилищата ще излязат вън от употреба, защото спокойно ще си признаваме прегрешенията. Въобще..няма да го бъде. Тогава или ще го ударим на безспирни кошмари и разкъсвани от идеята, че света е лицемерен, и че добрите ни души не могат да живеят така, или ще се наслъждаваме на живота на порочните ни съзнания в измисления от нас свят с едничката цел в живота да търсим щастието. Кол-коо именаааа има ща=сти-етоооо?


*наклонения шрифт няма да бъде показван пред висши инстанции, тъй като се усещат мисли, който възрастните не предполагат, че сме усмислили..:")

Публикувано от: Svetyl Feb 14 2005, 01:53 PM

Публикувано от: InsArt†ure Feb 14 2005, 05:12 PM

Да, но мисля че човек не винаги казва това, което мисли колкото и да е искрен. Не е задължително да можеш да кажеш точно това, което си мислиш, та дори и да искаш. В този случай извиненията щеше да си ги има. Също така не е задължително да правиш това, което чувстваш. И често можеш да нараниш някого без да си го чувствал-просто физическа грешка на лицето или устата,което обаче е наранила безкрайно другия. И е хубаво да му се извиниш. Той ще разбере, че не си го мислил и скоро ще го забрави...така си мисля...

Давай още

Публикувано от: anonimna_dx Feb 14 2005, 07:25 PM

Мило Ники,
няма да правя много волеизлеяния....
- всичко написано от теб до много голяма степен точно изразява някои мои мисли, но с тази разлика, че ти можеш и си ги изразила открито и точно...
- всичко написано от теб и прочетено от мен ме е докоснало на някакво равнище и е оставило някаква следа..
- много ми харесват нещата ти и продължавай все така..

Публикувано от: ```````` Feb 14 2005, 11:25 PM

:") thankz

Публикувано от: Lethe Feb 19 2005, 01:47 AM

мисля,че меланхоличните настроения, чувствата за затвореност и отхвърленост се дължат на невъзможността на човек да защити избора си;изобщо да направи избор;изобщо да приема факта ,че е поставен пред избор.
И лошият свят е виновен,разбира се.
И да, може да е гнусен,да,може да сме лицемерни, да,може и да сме грешни ,може би дори сме слабохарактерни.
Имайте доблестта да защитите изборите си.

и се извинявам за offtopica ,приемай го като импровизация в 'сериозната 'ти тема

Публикувано от: pi4 Feb 20 2005, 10:39 AM

королева, браво, не бях чел отдавна такова точно нещо напоследък, не съм съгласен с някои твърдения, но е толкова хубаво!


свободата да избираш те прави роб на избора. отказът да избираш те принуждава да приемеш езна неблагоприятна позиция. Тази позиция се определя от мнозинството, упражняващо своето демократично право на насилие спрямо притежателя на индивидуална позиция, позиция често напълно случайно и непреднамерно отличаваща от правилната позиция. правилната позиция се определя напълно непрозрачно, мълчаливо, тайно и в съгласие съгласно демократичния принцип на възприемане на компромиси като начин за направляване на индивидуалните избори.

Не възприемането на неправилна позиция е престъплението, което се преследва от демократичното общество, но с много повече сила отказът да се избира, защото това действие подкопава авторитета на мнозинството като законодател и единствено легитимен критерий за истинност.

Истината се подменя с правилната позиция като изразител на удобството на мнозинството. Удобството на мнозинството не е в съгласие и отрича абсолютната истина заменяйки я с относителни правила, относителни както във времето, така и спрямо различните позиции на участниците в сравнението. Неправилната позиция на индивида не го доближава нито до истината, нито до лъжата, тя изразява единствено собствената му воля, неговата истина, като отправна точка за избора на решение в краткотрайния миг на формулиране на волеизлиянието.

Волята може и да е липса на воля, изразявенето или неизразяването й не е непременно избор. Изборът не може да се окачестви като правилен или погрешен, той е само избор, взет сам за себе, но и като абсолютно събитие. Две последователни смени на два противоположни избора не унищожават наличието на два избора.

Принудата да избираш, било под натиска на обществото или под подчинение на заповед издадена от авторитет ощастливява избиращия с освобождаването му от виновност. Изборът без принудата на свободата е, което може да доведе до вътрешна виновност или до скъсване с невиността. Виновността предполага причина, както невинността - бездействие. Бездействието води до относителна виновност, водеща до отказ от избор. Отказът от избор причинява невинност, както свободата на избора оневинява действията в резултат на избора, понеже е оправдан от групираните създатели на правилата, определящи истинноста и оттам правилността на действията.



моята версия за избора...

Публикувано от: Lethe Apr 10 2005, 11:17 PM

Все ме е изумявало как подредено можеш да изкажеш някоя мисъл.
А това като успокоение за съвестта си ли си го написал?
В комплект с личността ти, идеално се вписва в моята версия за избора.

Публикувано от: pi4 Apr 11 2005, 10:06 PM

ами вродено ми е. или го имаш, или го нямаш, не се научава, както казва Анри Картие Бресон.

не, като обвинение към такива, които нямат проблеми със съвестта си.

личността ми, скъпа, не се вписва в комплекти, не съм сериен продукт от супермаркет, ако и да изглеждам малко поочукан. твоята версия... може би да я изложиш по-подробно? можем да говорим тогава, кой в кого ще се вписва...

Публикувано от: Lethe Apr 11 2005, 10:24 PM

Да, усетих, че прекалих.
Остави.

Публикувано от: pi4 Apr 11 2005, 10:59 PM

ok, прекалих и аз, малко грубо стана, извини ме.

Публикувано от: ```````` Aug 3 2005, 04:36 PM

*А понякога не...

-Хайде да си мълчим.Колко време ще издържиш без да се разсмееш:") - усмихна се още докато го казвах.
Поглед към прозореца , към тавана, в ръцете, към пода. Изследваме шарките по килима. Колко е трудно без думи.
Ш-ш-ш-ш-ш-шуми на вън вятъра. Напрягаш ли се като мен да чуеш нещо в тишината?Все едно ти глъхнат ушите и нищо не чуваш.
Тишината е неудобна. Да се говори е толкова по-необвързващо. Тези безгрижни разговори ми напомнят за шумоленето на ручейче. Мълчанието на двама души е като тишината на пълноводна река.
Какво ли си мисли, седейки до мен?
Искам да вляза в мъжкото съзнание и да се разхождам боса. С пръсти да опъвам невроните - все едно свиря на арфа. Ще ми се да правим една и съща музика. Различни сме, ала казват, че езикът на нотите е еднакъв за всички.Искам да правим еднаква музика....
Затварям очи.(Жените обичали да го правят на тъмно, за да пуснат наволя сетивата си) Ослушвам се. Коя е твоята честота?

-99.о Hz FM - радио гонг! - 12:11, вчера - Maiden - Dance of Death
Защо ли трябваше да започвам тази игра с теб, малката? Щях да те изведа, да те черпя нещо. Знам колко ме обичаш с кожения панталон. После можеше да си мълчим цяла нощ.
Стига де! Какво е това сега!? Човек е съзададен, за да говори, защото ако мълчи ще го заболи главата. Нещо с мозъка.
Дори дишането ни е тихо. Да полудееш направо...Какво гледаш? Толкова си сладка. Защо ме гледаш така? Не съм заслужил. Сякаш искаш да се вмъкнеш в мен. Да ме разнищиш. Не съм толкова лесен.
Усмихваш се. Давай. Тази красива усмивка не трябва да я криеш. Ама ти си го знаеш де. Знаеш точно какво да кажеш. Какво да направиш. И аз знам.
Но сега мълчим и аз няма да съм силния пол, ако спра пръв да играя. Мога да те гледам без да се усмихвам - ти можеш ли?

-Gotham radio! 12:11, вчера - Mortal Love - In the Sun
Всъщност аз не обичам да мълча. Но до теб ми е хубаво. И спокойно. Чувствам се на място. Понякога се измарям да сглобявам сложни съставни изречения...Гласът ми притихва и се покрива някъде. Тогава сетивата ми се отварят и аз възприемам. Тогава обичам да си до мен. Обичам света да се свежда до прости неща. Действие - противодействие.
Винаги има нужда от думи. Но от подходящите. Това му е трудното на общуването. Но когато намериш човека, с който всичко е като под музикален съпровод - като по филмите - не ти остава друго освен да притихнеш, сгушен до него и да възприемаш.
Музиката в главите никога не спира. Така ли е?.........

-Къде тръгна?

Той стана. Погледна я... неговото момиче ...и се усмихна.
Ш-ш-ш-даде й знак да мълчи. Протегна ръка. Пое нейната. Прегърна я. Целуна челото - до слепоочието. И я поведе в танц...

Понякога е трудно без думи.А понякога ... не.

************
Със съучастието на Swetyl` :")

Публикувано от: Sturmfuhrer Aug 3 2005, 08:56 PM

Порно разказите ти са убер по-яки

Публикувано от: noel_f Jan 4 2007, 08:35 PM

Аз имам доста стихотворения, но реших да ви напиша Елизабетинския сонет, който имахме за домашна по английски, защото мисля, че е едно от най-добрите ми неща досега. Написах го за около 3 часа

December is approaching,I know now
and outside 'tis very cold and freezing
the days will pass, they will come somehow
and Christmas wil come - glorious, blazing.

December is near, and soon will be here
the freeze is fire, the cold is swealter,
the snow is falling and 'tis hard to peer,
there is no hope, no content, no shelter.

Neighter candles, nor carols, or a tree
can bring meriment, or hope, or joyfulness
in a herat that is filled with misery.
It can't sense nor joy, nor happiness.

Seems, that to feel joy, there is no way;
in the dark the carols are dying away.

Публикувано от: KingSlayer Jan 4 2007, 08:45 PM

-InsArtTure-, в линка от първият ти пост се отваря някакъв хардуерен сайт - имаш ли ги другаде писанията

Публикувано от: InsArtTure Jan 4 2007, 09:14 PM

Те са стари. Слаби са. Мога да постна някои тук. ПОвечето са стихове.

Публикувано от: noel_f Jan 4 2007, 09:17 PM

Прочетохте пи ми стихотворението, нищо не казвате

Публикувано от: Randall Flag Jan 4 2007, 09:20 PM

аз не мога да го коментирам....възрастните не разбират копнежите на младите

Публикувано от: InsArtTure Jan 4 2007, 09:43 PM

Ноел, писанието ти няма никаква мелодия. А думите са нахвърляни и претрупани. Иначе идеята е яка.

Публикувано от: scion_of_storm Jan 4 2007, 09:48 PM

Mighty One,
Do you see all Christian lambs,
Blinded by light,
Raising against our reign which never ends?
Misguided they are in their ferocious and weak fight,
Making futile efforts to stop our might.
Is this their power-
To worship a feeble-minded God,
Instead of letting him rot?
Oh, eternal leader,
Bless our steel, let us join the battle with fever,
We shall slay all faithful sheep,
Carress them with weapons, cut their flesh deep!
Might and glory awaits us,
Crushing them down, rageous and vicious,
All in the name of darkness,
For the winter’s harshness

Lucifer!

Unleash the legions of Hell,
Forces so strong that are not to tell
Power of winter cold storms,
Might of demon sworn swarms!
We shall kill all…in the name of Satan…

#***********

I could hear their desperate cries
Their weapons put down, their blood turned to ice,
Fear lurking in their eyes.
And a bloodlust we felt and we shouted:
“come forth eternal one, arise!”
A mist enshrouded us all,
Engulfed us but we still heard the call.
Call for revenge, call for war
We must win, even if driven by gore
Using the power of the unholy one’s lore…
And a thunder showed up, the sky tore
The enemies blinded,
Between us and them landed!
A dark figure stood there,
Emitting power, which no human can bear
And suddenly, there came the thought, just like a sin:
Is it Lilith, our lightbearing queen?
She raised her hand and as if in dream,
The path to victory, until now unseen
Was now clear!
We rushed in fight, having no fear,
Gone in delirium, driven by zeal
Washing with blood our infernal steel
Our enemy couldn’t resist
Their weak weapon fell from their fist…
A crimson sky shone after the battlefield,
Showing that unbreakable is the power we wield…

******************
I succumb to thee, my Succubus,
Hear my diabolical prayer,
Temptress of mortals, be my eternal soul-slayer,
For I, misled by the shine
Of all heavenly, celestial, now shall lie
Amongst all blessed to be praised
in the dark tranquility of darkness...
Divinity, oblivion awaits the ones forgotten,
As we, upon our exile rotten,
Will search for salvation,
For Our new reincarnation...
....Antichrist, led by faith of steel and blood....

Amongst the living creatures immense pain we shall bring,
In the Damned and Cursed name of our king,
Malice, wrath, unleash it....
Malice, wrath, unleashed...
Hear the sound of the vicious thunder
Become one with all in the land Under...

And now, my prayer is to an end,
Bring me forth, countess of this damned land,
Revive me,Enchant me,as I swear
Damnation in me I shalt bear,
Thus I shall come, to war
Against all faithful ones....


Бла-бла уотевър, имам и едно жалко подобие на книжле, но го нямам в електронен вариант.
Ето и по-скорошните ми две:

Защо понякога крилете ни биват скастрени?
Защо оставаме в мъката си-някъде там, нещастни...
И жадуваме все за свобода, пуста свобода
Да се реем по кристални дъги, чак до небосвода?
А може всичко една прозрачна илюзия е,
И тъгата ще ни удави в океан от скръб,
Захвърлени, отречени- все някъде, някъде там...
Безмилостен, безкомпромисен тласка ни животът
Към далечни брегове, към непознати нам земи
И очакват ни в радостта тръни
Сякаш паразити обгърнали красиво цвете,
Сякаш плачещо в тъмата дете..
А вкусиш ли веднъж тъгата, тази плесен
ЩЕ чуеш, ще разбереш жестоката й, злобна песен
Да, действително животът не е лесен
*****************
Come to me, mortal soul
I am your master now, you'll heed my call
Upon our reign, you shall serve me well
Because before you stands the Keeper of Hell
No Holy Lord is here- you can't pray-
Only black gods, forbidden is the light of the day
You no longer belong to the misguided light-
No, from now on shall you worship the dusk and the night!
I am the one who will give you might
I am wielding your soul in my fist tight
Go, try to pray, call your fucking Lord
But didnt you know- he is being raped by the Unholy Horde
Now, shiver with fear, pathetic mortal
Because you near Hell's Portal
And you shalt rest no longer...

Публикувано от: noel_f Jan 4 2007, 09:50 PM

То ми беше за домашна и трябваше да спазя броя на сричките и затова се получи малко претрупано...иначе имам и много други на български. Там, където не се е налагало да спазвам броя на сричките се е получило много по-добре мисля...дай линк към твойте, отваря се някякъв друг сайт

Публикувано от: KingSlayer Jan 4 2007, 11:24 PM

^^^Ми давай да четеме

Публикувано от: TerminalFrost Jan 5 2007, 08:53 AM

http://acidmartin.wemakesites.net/Articles.html са моите неща, но са свързани главно с уеб-програмиране.

Пиша също и в http://blogs.telerik.com и http://dotnetslackers.com/.

Писанията ми са на английски. В миналото се опитвах да творя и проза, но с времето ми омръзна, а и не бях особено добър. В момента работя върху едно книжле за JavaScript и CSS, свързано с продуктите, които правим във фирмата, в която работя, което може би ще бъде издадено от O'Reilly или Peachpit.

Публикувано от: LITTLE DREAMER Jan 5 2007, 05:56 PM

Въпреки че съм ром и аз имам чувства!
Прекрасна роза забелязах
разцъфнала едва едва
Опитах аз да я откъсна
но тя с бодлите си ме спря!
Над нея името и пише
Гергана!

Публикувано от: noel_f Jan 5 2007, 06:07 PM

Много хубаво стихотворение, на коя Гергана е посветено?

Публикувано от: LITTLE DREAMER Jan 5 2007, 10:54 PM

На едно прекрасно създание с дълги руси коси!

Публикувано от: conguestadors Jan 6 2007, 10:10 AM

Мама моливче ми купи,
аз го остря то се чупи,
вече нищо не остана,
да еба неговата мама.


Това не е мое, но ми се щеше, да го бях измислил аз.

Публикувано от: scion_of_storm Jan 6 2007, 10:12 AM

^ Детско народно творчество ли

Публикувано от: Exilia Feb 2 2007, 02:02 PM

Силна болка ме прониза,
мрачна мисъл озари деня.
Сълза в броеницата наниза,
бавно,тихо,злокобно догони ме нощта...

Седейки в свят,изпълнен с лъжи,
мислейки за любовта една.
Защо е така?Кой ме нарани?
Може би жестоката съдба?

Защо всеки миг на щастие е толко скъп?
Защо всяка усмивка носи ми сълзи?
Да не би това да е част от един безкраен път?
Или просто всичко е сфера от лъжи...

* * *

Мечта тъй нереална,
мечта недостижима.
Мечта банална,
мечта невзрачна,невидима.

Мечта едничка,мечта за двама.
Мечта самичка,мечта скована.
В мечтата ми ти беше,в нея ти се скри.
Там твойта сила безмилостно цареше.
Така мечтата ми уби.

С мечтата и сърцето разруши.
Пожара,който гореше потуши.
Огъня-тъй страстен угаси,
и започна да изчезваш...в онези дълбини.

* * *


Усмивка,удивление!
Бързо тичаше към мен.
Тъжен поглед,съжаление...
Защо изпитах го към теб в този ден студен?

Капчица блестяща пророни във нощта.
Сълзицата искряща от окото се проля.

Тихо носейки се с плащ злокобен,
гледайки си зад гърба.
Хвърли поглед тъй отровен,
обърна се,усмихна се и умря.

* * *

и т.н и т.н...

Публикувано от: SharondenAdel Feb 2 2007, 02:07 PM

Ах, имах една приказка за съвременната червена шапчица....имах 6-ца на нея ама не мога да я намеря за да ви разкажа

Публикувано от: ```````` Feb 21 2007, 05:59 PM

Ш*БА*О
Всяко утро е кръстопът. Ще бъде ли хубав( или пък не) денят ми? Да се усмихна ли? От къде да намеря сили, когато на улицата срещна някого да не се озъбя? Как да направя деня си по-малко шибан? А живота?
Да си отчаян на 18. Защото аз съм едва на 18. Рано е да си крия годините. А е тъжно да казвам, че се чувствам на 32.
Но е глупаво и да изпадаш в другата крайност. На 18 човек е толкова млад, колкото и вече достатъчно препатил, за да каже една дума без задръжки и притеснения: ШИБАНО! За каквото и да я използва, тя ще се оказва вярна и на място. Истинска и никога търсена, но винаги навираща се брутално в ежедневието ни. ШИБАНО... дума с много синоними, описваща безизходицата, в която е изпадал, изпаднал или ще изпада всеки от нас. Дума толкова вулгарна и същевременно толкова сакрална. Дума, която описва шибано якият ми ден. Или шибаното ми настроение...
Крайно глупаво е да се извинявам с пубертет вече, с незнание или неопитност, когато скачам от щастие в ярост, от класика в нео метълм от "добър ден" в "баста, пич". Изнервя ме неспособността ми, страхът от неизвестността, вероятността от неуспех.. Изнервяме ..защото не е като да решиш дали да скочиш с бънджи или не. Един ден се будиш и ти предстои бал, раздяла с хора, които са били твоя свят последните 5 години, кандидатстване, работа, жена(мъж) и деца. И си казваш.. е това ако не е шибано кое? Как на 18 да предвидиш какъв ще си след 30 години? А не искам да бъркам.
Не можеш да предвидиш. Не е проява на сила, ако се правиш, че знаеш много. Това е твоето шибано извинение за това, което правиш. А в повечето случаи дори не знаеш какво всъщност правиш. Странно е. Страх ме е от неизвестността, но какво да се направи? Сякаш нарочно, за да не ни се струва толкова кратък, сме си направили живота пълен с неизвестни и въпросителни. Така улисани в избора, не осъзнаваме как вече сме зрели и сме пропилели шансове, как детство няма, как отговорностите са много, но едва ли някой го е еня за теб. Или не?
Всяка вечер пък е задънена улица.
Когато опреш до тухлена стена, първо се обръщаш назад.
Децата имат изумителна памет... и тези спомени от детинството няма да избледнеят... Те ми напомнят от къде съм тръгнал.. някои са тъжни.. други весели. Същото е и с целия ни живот... случки.. и спомени. База, над която изграждаме себе си...
База, над която се изграждаме като личности. Всъщност изграждаме твърдоглавието си. С други думи пробивността на главите ни. До такава степен сме се превърнали в пробивни машини, борещи се с бетонни проблеми, че чак не знам всъщност хора ли сме. Не мога и да гадая дали след 10-15 години няма просто да живуркаме седейки на едно място и чакайки нещо да ни цапне... шибне исках да кажа, нали всичко опира до тази дума. Някакси не върви 18 годишен да си мисли така, но всъщност годините след 14-тата не са ли нещо относително? Може да си на 40 и да не ти личи. Може да си и на 15 и пак да си по добре от оня 40 годишния. Сложно е.
Не ми се връзвайте. Не е вярно, че живота е толкова пълен с песимизъм. Убийте ме с камъни.. аз все още съм оптимист. Не ми личи ли? Ако не вярвам, къде е смисъла на борбата?

Рецепта: Когато в даден момент се измориш от едни и същи лафчета, кварталното заведение, борбата с цигарите.. А такъв момент винаги идва... Дай си малко релакс. А после.. The show must go on.

Автори: ```````` и Svetyl ..една щура вечер, когато на Светъл му беше шибано:")

Публикувано от: Svetyl Feb 21 2007, 06:23 PM

^ Лелей, сигурен бях, че и до тук ще стигне

Публикувано от: tears_of_blood Feb 23 2007, 05:36 PM

Ето нещо и от мен


Летището

Обичам да гледам самолетите и да плача,
да мисля колко красиво,може би,е там...
на стотици километри,толкова високо,
как хубаво би било сред облаците да останеш сам...

Обичам да чувам звука от отлитането,
пронизително да вибрира дълбоко във мен,
да изчаквам търпеливо момента на излитането,
сякаш към друг свят,не толкова чужд и студен...

Не искам да си тръгвам от летището!
Всеки ден...очаква ме едно и също...
същите хора,вещи...същата яма във мен...
същото влачещо се време,тежко,тъжно...

Няма да си тръгвам от летището!
Искам да гледам самолетите и да плача...
да се скрия б себе си,да спра сърцето си...
че ударите му и без това нищо за света не значат...

Публикувано от: scion_of_storm Mar 3 2007, 12:31 PM

Kхъм...

И душата ми счупва се...крехка като птиче крило

Вдигам ръка , опитвам се да достигна небесното светило
Но не мога
Никога не ще мога

Взирам се в безкрайната шир със слепи очи
Без да мога да сдържа напиращите сълзи
Рукват те, неспиращ буен поток
Сливат се с вилнеещият около мен порой
И аз знам- никога не ще намеря покой

Птици тъчат красиви песни високо в небето
Но смъртта внезапно протяга неумолимата си ръка
И секва веднага песента

За да дойде мракът

Огнени стълбове изригват около мен във вечността
Черни ангели разкъсват ми жестоко плътта
За да бъде спасена душата ми от целебна светлина
И от милувката- на смъртта така жадувана

А душата ми отново става цяла
Завинаги.
****
The shine of the sorrowful moon
Caresses mildly his pale face
All he had is now gone
Lost, lost without a trace

The night sky watches over him
And the everlasting, immortal stars
Lighten his mourning shadow

Scars he has in his soul, venomous scars
But noone can heal them, noone ever can
And the nightmares shall haunt him, again and again

A tear appears, followed by many more
As the night angels sing their sad choir
Their wings take him on a journey far away
Where there is joy and happiness in each day

But he knows:
This isn't real
He will always know:
This is unreal

Me=emo now

Публикувано от: enemy Mar 3 2007, 04:50 PM

ох аз май не сум за тука ... ама да видя как ще ме оцените (1,2 хах)
стихотворението е малко тъпо и депресивно затова на който не му се четат глупости да го прескочи

Сянка в ноща

ронят се сълзите една по една ...
мога само да се радвам на своята тъга.
Сама на света,
сама над града,
чува се единствен глас
през тишината-дебелия пласт.
Няма смисъл да крещя
няма смисъл аз неща.
Хората ще се събудят
във забрава ще забулят
душата ми самотна
но на кого ли е тя ухотна?
Скитам се нощес,
ето сенките в близкия лес
жално в мен се вглеждат,
може би глупаво изглеждам.
Вълци в планината вият,
нейде,някой пак се бият.
Чува се ехо-грозно,зловещо
в студения ужасен въздух се усеща нещо.
Ето разбрах-на смърт вуни
срутиха се всичките мечти
пред моите очи
но вече няма и сълзи ...
Достатъчно вече плаках,
ред е да се отдам на мрака!
Една самотница излишна на света
е оставена на своята мъка,
защото раят е лъжа
и сякаш с остър нож режа
сърцето си оставено на произвола на съдбата,
вече не виждам дори и луната.
Само облаците сиви
хварлят сенките игриви...
Ще избягам ли от тях,
дори плътта е напоена вече с гняв!
Обичам или мразя-веч и аз не знам
а ти оставаш най-далечен блян...
Защо ли ме остави мокра под дъжда
просто мокра и сама.
И ето само капки падат по земята
а ти си някаде в далечината!
Падат и умират-знаят
както за тях така и за мен това е краят.
Затварям очите си-виждам лицето ти
отварям ума си-усещам сарцето ти!
Мога ли да се отарва от мисалта,
иска ми се просто да полетя ...
Хората ме гледат-същество малко
на пръв поглед много жалко!
Но никой не се заглежда в очите
вече гаснат,стопяват се сълзите.
Като сянка излязла от морето
бродеща нейде под небето,
щом слънцето ни доведе деня
ще се потопя в безкрая на съня!

Публикувано от: scion_of_storm Mar 8 2007, 11:19 PM

^що не го разделиш на куплети ли, де да знам
Ето два броя +


И ето, че възкачва се на трона си тя
И запява няма смъртната душа

Очите й, по-черни и от мрака
Ще намерят истината, искаш или не
Косата й- досущ гарваново крило
Покосява със своето сияние

Вълчият вой е бойната й песен
Орли кръжат над нея, изтъкават й химн чудесен
Ангел, но на Разрушението е нейното име
Хаос остава след себе си, където и да мине

Крилата си черни щом с мощ размаха
След непросветените настава неумолима уплаха
Богиня на Смъртта
Въплътената Красота


На главата й- величествена корона
Венец от пламъци-до един непроницаемо черни
Благословии раздава тя на своите подчинени
Нещастия, стихии- на глупците заблудени

********

Сянката в маса сгъстява се
Бавно образ тя приема
И от недрата мрачни
Пръква се Той

Стражите Геенски мълчаливо се прекланят
Щом край тях той преминава
Нисшестоящите изчадия в паника побягват
Усетили силата му, мощта му величава

Пръстите на ръката си той свива
И хаотично запламтява всичко живо
Дланта си сенчеста напред насочва
И мор гори и поля навред покосява

Всеки смъртен видял лицето му, загива
От ням ужас, в агония неземна
Той се усмихва, злоба и омраза в едно слети
Захвърляйки физическата си обвивка, вече непотребна

И духът му яростен световните земи
В длан сграбчва ги, безмилостна и нечистива
Сеейки разруха, където и да мине

Той не е Смърт, хич не е
Той е нещо по-могъщо, адски пламък в него тлее
Аенодей.
-Сард, белармотски бард

Второто е за главния зъл пич в книгата ми, Аенодей, от името на друг пич- барда Сард ;>

Публикувано от: parabellum Mar 9 2007, 12:10 AM

Поздравления. Открих епицентъра на човешката отпадъчност. Та повечето дори не са изречения. Но както Вапцаров е казал: "и стихове пиша (тъй както умея)", в което прозира есенцията на гения у поета, казано с доза егоизъм. Вие тъп ли сте? Тоя метъл така ви е депресирал детските души, че мога да ги видя как се провират мъчително да излезнат през ректума ви. О, не! Ректумът е сляпо черво и няма изход. Анусът значи. Get a life.

Публикувано от: Svetyl Mar 9 2007, 12:12 AM

^

Публикувано от: InsArtTure Mar 9 2007, 09:11 AM

Впрочем има ли значение какво точно те е обзело? Дали ще е метълът като послания, дали ще е някоя джаз-хоп-троп културица... какво значение има. Всички до един сме пропити с някакви индивидуални усещания за света. А има някои като тебе и мене дето са решили да съдят кое е дълбоко и кое е повърхностно. What's the point, mate?

Get the groove on.

Публикувано от: scion_of_storm Mar 9 2007, 09:15 AM

Lmao.

Публикувано от: noel_f Mar 10 2007, 10:36 PM

Водата в езерото - черна -
от тъмнината така е боядисана -
лъщи, блести, гори
и напомня много на твоите очи.
Гладиолите бели, поляната покрили
са все тъй нежни, лекокрили,
А уханен нощен вятър
гали лицето ми още.
Аз зная, че той,
ще мине бавно през нощния покой -
сред блоковете градски високи
ще съзре очите ти дълбоки
и целувката моя,
пренесена тайно през покоя,
на твоите устни ще залепи,
без дори дума да промълви.

Публикувано от: Dark`Crimson Mar 11 2007, 01:11 AM

Дълко се колебаех дали да пиша в тази тема, но след като вече нищо няма значение...

Ето го и моят предпоследен опит.

Безименно

Нещастен ти остави ме, там долу във забравата.
Ти знаеш името на същността ми, какво ли значи...
не разбираш, заключена остава на вратата бравата.
И ревността, със страх ни злобно трака, влачи
ръждив, тъй нужен, ключ, на моето сърце спасение.
Откраднал бих го от слепотата мрак по-черен
в най-тъмен ад, безкраен, на дъното бих отишъл,
за да остана с теб до края неизбежно верен.
Да зная - за някой всеки дъх съм вдишал!

Уви, изпадам тук всяка нощ във безсъзнание,
очаквайки сам немирно утрото, безпомощно,
аз срещам ласката гореща на твойто обещание.
А време няма, почти се свърши небето нощно,
и виждам - две лица в едно сърце завинаги са слети,
за бъдещето знак във неизбежността на безкрая.
Последно роза ще оставя, на стъпалото да свети,
в покоя твой щастие да носи, когато заедно сме в рая!

Публикувано от: Vehement`Desire Mar 11 2007, 02:01 AM

Както винаги ме оставяш безмълвна... Докосващо.

Публикувано от: Dark`Crimson Mar 11 2007, 02:55 AM

А как да благодаря за такъв коментар????.... Шест думи само, а казващи толкова много. Сега аз съм безмълвния. Благодаря ти!

Публикувано от: scion_of_storm Mar 11 2007, 09:26 AM

Хубаво е, наистина разчувства и събужда емоции

Публикувано от: Dark`Crimson Mar 11 2007, 11:29 AM

Твоите също са добри, имат ритъм, тези на аглийски.
Ако имате желание мога да покажа и други.

Публикувано от: scion_of_storm Mar 11 2007, 11:40 AM

Мятай, това е целта на темата!

Публикувано от: Dark`Crimson Mar 11 2007, 07:53 PM

Е щом е така, продължавам да ви тормозя...

Хлъзгав лед

В хлъзгав лед обгърнат е светът и думите ти още чуваш
любовта на живота и да не докосваш.
Усмивка тиха, очи дълбоки гледат нежно.
Тръгваш вече, целуваш я за сбогом - уж небрежно,
като студен пламък гаснеш - надежда.
Сега готов си, над теб сводът се навежда.

Вървиш, несигурно пристъпяш сякаш в клопка,
изтръгва те в нощта красотата - черна котка,
пресича пътя ти. Дали дочуваш потракването с нокти?
Не, не можеш. Твоята мелодия яростно ехти.
Поличба ли е туй? Какво ти става сред студа? Страх?
Не спираш миг дори, звукът те сгрява, звездата тъй красива - ах!

Студът е адски, а там лежи върху леда
увита в целофан, да не измръзне роза бледа.
Не ще помогне той. Трупът на цветето в прозрачен, бял, покров,
захвърлен връз кристала мръсен като отхвърлена любов,
и сякаш казва със заседналите думи в смъртта на разбито сърце -
"След цялата болка на всемира, си отиде, а можеше да те разбере."

Твърда вода, замръзнала...Вървиш песен след песен
сред пустотатата на студа. Вървиш в снега унесен.
Човечец странен бърза. За къде? Не зная...
Защо страхува се от мен така? В началото нехая.
Побягва той, далеч от самотата на вечната мелодия.
Останах аз - хлъзгав лед, студът коварен, живот - пародия.

Публикувано от: Vehement`Desire Mar 11 2007, 10:01 PM

Еее, това ми е едно от любимите! ;] Искам автограф.

Публикувано от: InsArtTure Mar 11 2007, 10:09 PM

No one

Away I walk
But still remains enshrined
My soul,
By you and only never
Can I leave this wretched place.

I know it’s dark
A kind of gray delusion haunts
But still
You hold the reins together
And I crave this wretched place.

Astray I gaze
From facts I never will admit
But still
These images are all I have
When picturing this wretched place.

When? I ask,
When will time postpone for me?
But still
You claim it’s all the same in here
Countless hours in this wretched place.

I never want
I’m all contented to bestow
But who
Will make bestowing thoughtful
In your grayish wretched place?
********************************

Unspoken

Once I have forgotten
All these rays ahead
By nothing shall I be forsaken
And I shall dye instead

In red and black and ochre
The hues of Fall
The days of pose
You should leave yourself
Unspoken
And leave this failing cause

Eyes of youth have now betaken
Over you, a taste of madness
You see,
You’re fool
You speak of sadness
You feel a little bad, forsaken

A clime of dirt, of grime
Is all around these days
And I admit it’s all your grace
That’s now for you so hard to rhyme

A sort of weak, crestfallen
A sort of tary for this time
Tears shed away you climb
The slope of hope alone

Alone in here I observe
You and your perfection
Our years so few
Our hearts-a little older
Than our time
The lime
So cold
Unable to unfold
Unable to unwind
We wait for dusk to come
Again for some
Unspoken…

Публикувано от: scion_of_storm Mar 11 2007, 10:54 PM

Киро, както винаги, блестящи творби Нямат нужда от повече коментар, те сами говорят за себе си.

Публикувано от: Dark`Crimson Mar 12 2007, 02:14 AM

Автографи само на живо
Сега сериозно, благодаря!

InsArtTure свириш ли в някоя група, ако да - мисля че е време да разкриеш таланта си на текстописец на широката публика

Публикувано от: InsArtTure Mar 12 2007, 09:26 AM

Не, нямам сериозни умения да свиря някъде. Но пък си имам уан мен проджект.

А твоите писания нямат хич никаква мелодия (обясни защо), но пък имат страхотни идеи и много лирика в себе си. Смислени са и въпрекии претрупаната лексика успяват да не станат повърхностни.

Публикувано от: Vehement`Desire Mar 12 2007, 04:33 PM

Ето нещо и от мен. Както повечето ми творения си няма заглавие. ;]


Дъх на нощ.
Усещане за сън.
Нестихналата мощ
умира вън.

Небето черно е на цвят.
В траур тихо спи
изморен и празен свят.
Живот отдавна не кипи.

Крясък на дете
отеква в нечий спомен.
Съдбата пак плете
пътеката си в час отровен.

Безцветни са следите.
Те водят в Нищото.
Сухи са сълзите
в око невиждащо.

Настъпи този миг -
време за раздяла.
Нечут заглъхна вик.
Денят потъва във забрава.

21.10.2004
Vehement`Desire

Публикувано от: Svetyl Mar 12 2007, 05:19 PM

ПЛАМЪК
Като факла гори главата ми тежка,
като клечка изгаря малко надежда.
Като огън пожарен голямата грешка
заслепява очите и те не проглеждат.
.
Като слънце гореше дума щастлива,
затъмниха я бързо облаци черни.
Като съчка догаряща, радост красива,
изгасена бе тя от чувствата скверни.
.
Като жар изгасена усмивката „вечна“,
от тъга като пясък с песъчинки безброй...
А щастливите дни, спомени са далечни,
а човешкият дух, мъртъв вече е той.

ЖАЖДА
Сухи напукани устни
Търсят през сълзи вода
Тяло се мята в конвулси
Тяло без вид, без душа
.
Жажда за всичко човешко
Жажда разяждаща, жажда убиваща
Жажда за нещичко вечно
Жажда ужасна,ум с лудост покриваща
.
Лутам се падам от пропаст във пропаст
Жаждата моя явно е вечна
Хлъзгам се право в морето от подлост
Истината изглежда все по далечна


Ето ви някви работи...

Публикувано от: ```````` Mar 12 2007, 07:10 PM

Хехе.. радвам се, че почна да ги постващ някъде вече. Въобще се радвам, че повечко хора почнаха да пускат подобни неща.. Давайте! :")

Публикувано от: Dark`Crimson Mar 12 2007, 09:20 PM

InsArtTure незная защо нямат, можеби защото не са цел да бъдат текст на песен, а просто опит за стихове, опит да опиша определени събития и изразя определени чуства. За лексиката така се получава при мен, в почти всики, сигурно е защото искам да кажа много неща на един, два реда, което е доста трудно на моменти дори невъзможно.

Vehement`Desire аааааа, това е първото твое нещо което ми показа - красиво, много чуства, във всеки ред! We (at least I) want more!

Svetyl много добре, история струи от тях, харесват ми

Публикувано от: Dragontear Mar 13 2007, 08:40 AM

Тук и аз ще пусна нещо: това е едно мое текстче, което вече е почти направено на песен. моля бъдете снизходителни ако има граматически и смислови грешки

World Beyond Within

Can this be true, I am a prisoner of myself
Am I a pawn In my own hands
A puppet without strings but never free
Smiling just to hide the tears
My mind is wrapped in the web of fears
My soul lost between the two sides
The voices I hear every time I close my eyes
And the reality I face when I am awake

The voice:
C’mon set me free…..let me out
C’mon I know… you need me now
I know You want me free……..

Every day I’m impatient waiting for the end
Waiting for the sunset to end this day
Another word of anger written by my hand
Another game played by my mind
Hopes just crush, salvation seems so far away
Whispers around me telling me the truth
For things I don’t remember but I have done
Strange feeling that I’m someone else

*Chorus*
There is a peace within, until the hell break loose
There is a dream you seek when you close your eyes
There is a word in there where you’ll enjoy your sadness
Where you hide your tears until they bring you madness


Looking in the mirror ,every time I see you
Through the silver glass you’re watching me
Laughing and Screaming at me, with my own voice
A voice witch is really inside my head …
some times i feel that im out of myself
Some times i feel that im locked so deep inside
Mother why didnt you tell me that im sick
Father why didnt you tell me that I am freak

The voice:
C,mon child ...do it...I know you hear me
c'mon ...look back ..I know you are running
Is this the first time you’ve killed (cryed)

Sometimes I wake up and im still confused
The voice is gone but I am still afraid
Keeping the guilt inside my soul

Публикувано от: InsArtTure Mar 13 2007, 08:43 AM

Публикувано от: lodborg Mar 13 2007, 10:42 AM

indeed. Имам чувството, че от това ще стане прекрасен мелодет текст - с редуващи се харш и чисти вокали.

Публикувано от: scion_of_storm Mar 13 2007, 10:48 AM

Атакааа!

Публикувано от: Dragontear Mar 13 2007, 10:54 AM

Венци обаче най-точно го уцели защото е баш така...правено е по модел на Raintime

Публикувано от: Mort Mar 13 2007, 11:11 AM

^ Леле без да ти прочета поста точно за Raintime си помислих ! Наистина може така да го направите - ти да изпееш чистите а да поканите някой кресльо за харш партията.

Публикувано от: Dragontear Mar 13 2007, 11:30 AM

за сега май и сам ще се справя..... И без това трябва да натрупам опит

Публикувано от: Dark`Crimson Mar 13 2007, 05:07 PM

Чакам линк към песента! (като стане готова де)

Публикувано от: wqwrrr Mar 13 2007, 07:55 PM

Киро, големи поздравления от мен! Адски добре написано. Разтичам се направо по твоите текстове. =)

Публикувано от: InsArtTure Mar 13 2007, 08:50 PM

^ Радвам се. Мисля сега какво да постна по-нататък.

Публикувано от: KingSlayer Mar 13 2007, 08:54 PM

Е аз имам цела книга, роман. Много е готина и се разправя общо взето за екшъни в училище Ама няма как да ви я постна, че я писах в 8-ми клас, когато нямаше сегашните екстри

Публикувано от: Dark`Crimson Mar 15 2007, 02:09 AM

Всеки има някога своето...

Пълнолуние

Небе, нощ, влага, капки, луна, път, топлина,
красотата на слаба и в зенит светлина,
прорязана в средата от жицата на лудостта.
Бял пух, не, коприна или просто мъдростта
на вековете през взора й - съвършенство.
И ето гине моето съзнание в блаженство.
Под нея в тъмнина аз диря в свойта далечина
красива лунна, жива, пълна, кръгла светлина.
Катран, навсякъде е, ето! - огнена искра - луна, зеница, око.
Обсебен от мечти, в ехото на мойто тяло питам "Кой ни наблюдава? Защо?"
Дали защото, там горе, задушена от самотата
търси тя едничък смисъл до дъното, в душата?
Преде завеса лека, коприна пада пред поглед устремен,
при все прозрачна, непосилно през нея е да погледна заслепен.
Не се предава още, вятърът е с нея, помага със студена страст.
Зная, да зная! Тя ще види туй що невидимо е - от душата част.


Звездата близо е, в прегръдката на нежните лъчи,
въпрос, а той мълчи - "Защо блещукаш, гаснеш ли?"
Задушен дали умира, неспособен дъх да вземе,
(при все че други чакат теглото им той да поеме)
заради силната, тиха, най-нежна ласка на луната
или гори, изгаря, от нея далеч и близо, загледал красотата,
накрая молиш и се жадно - тъмнина, извикай мойто име!
Спаси, замръзнал огън вътре в мене събуди - спаси ме...

Публикувано от: Vehement`Desire Mar 17 2007, 12:23 PM

Е това е страхотно!
Много ми харесва стихотворението!

Публикувано от: Sirenia_fan Mar 17 2007, 11:19 PM

старите неща съм ги изфърлил много отдавна, щото след прочитането им ми се струваха глупави. най-новото обаче стои в един форум и сега ще ви го пейстна като цитат директно от там.

ето го и него:

Публикувано от: InsArtTure Mar 18 2007, 10:33 AM

Сега ми става по-ясно защо трябва да си купуваме оригинални продукти. На оригиналния диск на играта определено долу вдясно има едно квадратче, обозначаващо минималната позволена възрастова граница. На Kармагедон май е RP.

Публикувано от: Beerzebub Mar 18 2007, 03:06 PM

^ Недей толкова грубо, де.

@Sirenia_fan: Според мен правиш една основна грешка. Разказваш ни все едно предаваш директно какво се случва в някой филм. Писменото творчетво изисква много повече описания.

Публикувано от: darga Mar 24 2007, 08:25 PM

Айде да се изложа пред целия форум Смейте се на воля..

In the dying rays of light
With ragged illusions I fight
I shall find it,I must!
I shall not fail again..
The place where I can still feel
The blue skin..the lost hope
In my dream I never kneel
I reach her..

I’m waiting for her to come
In the dead of the night
Silence ..
When I close my eyes
Her voice I’m hearing
The words burning my mind
Desire craving inside..
In my dream I touch her..

Will I ever have the chance
To break this vicious circle
Of fake ideals ..
How deep can man sink
In the sea of his madness
Will the coming night bring
Salvation ..end of sadness..
I’ll keep on dreaming to find it..

Публикувано от: scion_of_storm Mar 24 2007, 09:53 PM

Първият ред май ще да е "of light", нали? На места съвсем леко се измества ритъма, на мен така ми звучи, но иначе си далеч от излагация, даже е супер!!!

Публикувано от: InsArtTure Mar 24 2007, 09:57 PM

Малко е хаотично. А пък и никакъв смисъл не можах да хвана. И трите куплета са адски различни. Много думи, пък все несвързани. Опитай да развиеш някаква концепция в главата си. Концепция ако ще от 2 реда и всички останали редове да се въртят около нея. мога да ти дам пример. Аз лично често пиша първо заглавието и около него завъртам всички думи, които ми идват:

My Faith

My last revelation
Was just my negation
Forcing frustration
To be out of your soul

Being there not to find
And my time to unwind
My religion, my fate
My enshrining estate

Did my faith stay mislead
I am asking your heart
Be my guide, be my crest
I’ll be falling apart

I’ll be cursing the world
I’ll be treading my shores
In my haven to lay
Unable will be

Be my sea, be my clime
I’m all in the grime
I admit,
I confess
Nothingness is my faith without you.

InsArtTure

Публикувано от: Vehement`Desire Mar 24 2007, 11:01 PM

Тери, поздравления! Много е хубаво (особено последната строфа) и по-честичко да ни радваш със стихчета!

Публикувано от: darga Mar 24 2007, 11:08 PM

^^За първия ред.. простете дребната грешчица
Да ви издам една тайна...много мноооого рядко пиша..Не съм създадена да се изразявам с думи.Искрено благодаря за съветите,не ме нахранихте,а ме стимулирате да подължавам и да се уча


InsArtTure,страхотно е!

Публикувано от: abductor Mar 25 2007, 01:47 PM

Изкуших се да пусна един мой текст. Не е върха на поезията, но много си го харесвам (на места не звучи дотам ритмично, но това е, защото е правен спрямо музиката)

Shore of Suicide


You think the life is a devil's gift
'cause human maladies are not too short
No doubt it's hardly worth to lick
From gratitude the legs of Heaven's Lord.

You want to know what's after death?
Then take a knife, don't be afraid.
Your flesh is weak, your blood is red.
You want to scream but it's too late.

Bridge 1:
The sense is lost and never found
You can't defend your self from the light
It's time the night to take your soul
Let the darkness in.

Chorus 1:
I can't resist this pain inside
In my empty room I'm losing my mind
On this coast I'll make my sacrifice
The shore of suicide.

You hate to live in a lie?
You hate to live in a dread?
You think your hands are not too shy?
Then make a cut and stop your breath.

You think the world is gone insane?
You think you can't forget the pain?
Your soul is ready for a sale?
Well, cut your veins and do to hell!

Bridge 2:
The sense is lost and never found
You can't defend your self from the ligth
It's time the night to take your soul
Let the darkness rule.

Chorus 2:
It's cutting me like blade of knife
Alone in the dark I'm losing my mind
But there is a place where is no cry -
The shore of suicide.

Ending:
To be a slave until I die,
Or to be a lord in the other side?
Now I hear the calls, it's time to go
Please, gracious god, accept my soul.

Публикувано от: Svetyl Mar 25 2007, 01:59 PM

^Това нещо има ли си мелодия? Ако да, давай!

Публикувано от: scion_of_storm Mar 25 2007, 02:03 PM

Ти май си дънеше в група, или? Това си е чиста проба killer песен, браво, текста е много хубав!

Публикувано от: abductor Mar 25 2007, 02:14 PM

Ето я песента:

http://agrothrash.data.bg/Intro-Shore%20of%20Suicide.mp3

Бъдете снизходителни. Това е демо, записано преди шест години в скромни домашни условия без почти никаква апаратура и познания. Пък и нямам кой знае какви вокални способности, което е и причината да бъда вече само китарист, при това в дет-метъл група (при това не-мело).

Публикувано от: scion_of_storm Mar 25 2007, 02:28 PM

Харесва ми, и то доста. Яки рифчета, вокалните партии също ми се струват доста добри, браво!

Публикувано от: Vehement`Desire Mar 25 2007, 02:58 PM

Браво и на мен ми харесва песента!

Публикувано от: Dark`Crimson Mar 26 2007, 11:45 PM

Аз немога да я изтегля

Публикувано от: Dragontear Mar 27 2007, 12:08 AM

а аз нямам думи

Публикувано от: magodeoz Mar 27 2007, 06:09 AM

ето един мой текст за песен, писан преди около 7 години (тогава все още дет' се вика музицирах)
Thoughts Of Life

Clouds appears…
The rain is falling down
… and flowers go, go to the underground
What’s the hell is going on
What’s the fuck is going on

A world without future,
Men without the feelings
O, God, what is going on

Black shadows, silence dreams
Are reflecting in the mirror of life
Flashing eyes, a amazing cites
/ full whit/ pain, fear and cries

Religions, malice and desperation
We all living in no-mans land
Whit the Emptiness of our souls
We will never reach the Promise land

We are killing, we are dying
We are screaming in pain
But we never even trying
To give one more helping hand

Medals, Money and Fame
That is our reaching in vain
But after our lifetime the only praise
we’ll ever get it is burning in flames

…and somewhere one tears falling
… and somewhere one smile growing
One child kneel, but one man stand
I and the Death – the friend, appears
…and at the end, the end!

Публикувано от: scion_of_storm Mar 27 2007, 08:50 AM

Малко трябва да си пооправиш английския и да го преработиш мисля ;p

Публикувано от: magodeoz Mar 27 2007, 12:46 PM

това си го знам аз ама все пак за милиционер добре се справям

Публикувано от: scion_of_storm Apr 16 2007, 08:34 AM

Dark Flames

Misanthropy.
Misanthropy flows through my veins
Misanthropy feeds my everlasting life
Misanthropy stings like a sharp knife...

Pain.
Oh, Sweet agony, I have become one with
Shall you carry me on your desolate wings
One more, one last time?

Hatred.
Hatred, fulfill my heart...
I know you
I have ever known you
So one last time, be my eternal guard

Darkness.
It shall embrace me
Darkness...
It shall take my soul
Darkness!
It shall be my bride
Darkness?
It shall love me so...

Who am I?
The Duskwarrior
The Thunderborn
Forever reigning on my sorrow throne.

...

Публикувано от: Warrior Of Ice Apr 16 2007, 09:13 AM

^ Доста COB-ско, Сашо. Или по-скоро Norther-ско...

Публикувано от: Свар Apr 16 2007, 12:39 PM

Ето нещо мое ...слабо е :

"Дали.....
Дойде нощта и в мрак обви ни
Звездите построиха стената си над нас
Студената мъгла закри ни
Далеч от хората в тоз мрачен час
Гората тихо стене и проклина,
Човечеството с тъжен глас
Тя е нашата родина ,
Тя е нашият компас
Птиците гледат ни с омраза
,а лесниците ни,вярата ни преценяват
Страхуват се да не носим ний ,човешката зараза
И на милостта ни се надяват
Ний пък,братко ,спътник мой
За тях се молим и мълвим
Да заживеем ний при тях в покой
И хората ний да заклеймим

"Омразата е път към познанието братко"
мълвя аз едва ,изнемощял
"Природата по близко е до вас"
Говори ми над мен ,вековният лесник,побелял

И стъпваме ние по зелената трева
И гледаме ние ,чудесата на скритата гора
Ходейки около старите дървета
Представяме си забравените бойни полета
Дека преди векове
Народа ни побеждавал е великите крале

Сега гората е осиротяла
За обич и за ласки закупняла
Ала убива я човека със самия си живот
Съзнателно изтребвайки горския народ

Старата ни вяра вече е забравена
И битката за миналото ни ,вече е предадена
Какво сме ние вече ,братко
Стадо без пастир ,избрало да го води черната овца?
Стадо без плет ,бягащо към бездънната забрава на времето?
Дали ще има утре,братко ?
Дали поляните ще ни омайват ,вечно,толкоз сладко?
Живота си бих дал ,да видя зелената гора
спасена от човешките стада....

Иначе и "музика" правя ,но тя е за по-тесни среди . Не мога да я определя....дуум,ембиънт и подобни се мъча да докарвам

Публикувано от: Vehement`Desire Apr 16 2007, 02:54 PM

Страхотно! Харесва ми! Има ли музика към него?

Публикувано от: Свар Apr 16 2007, 03:39 PM

http://www.sharebigfile.com/file/119879/Suppositorium---Rain-intro--mp3.html

Смятам ,че това ми "творение" се връзва най-добре с текста

Радвам се ,че на някого му харесва

Публикувано от: scion_of_storm Apr 19 2007, 08:07 AM

Hey, priest, do you want to play a game?
Hey, priest, where's your holy book now?
The evil within me you cannot tame
'Couse pagan is my heart, I heed the call of Crow

Hey, priest, I will put you on fire
Yes, priest, this is my true desire
I will purify you in an ancient light
I will show you what is true might

Hey, priest, don't scream so futile
I will build from your bones a pile
Yes, I will slit your throat
Death shall carress you- as always, cold

Hey, priest! I will rip your flesh off
Hey, priest! I will take your eyes
I will leave you naked and blind
So the ancient gods shall come to your mind

Do you see them as they ride?
Do you see our pagan pride?

Do you see?

You're as bastard as your Holy Father
You're as bitchy as his Holy whore
A fucking family of deception
Hiding the true pagan lore

********

Misanthropic feeling storming inside
Darkness swallowing all previous light
All instincts- now redefined
All hope- now declined

Emotions burning like a fallen star
The world and all earthly
Seem to be so far
Far away from you
Far away from what you should do

Your feelings are gone long ago
As if a great beast tore them apart
With his cruel, vicious claw
So now empty is your heart

And yet something is to be found
Hatred, with which you are forever bound
Untie your chains and be free
Release your aggression upon all
...who oppose thee

Публикувано от: MadHatter Apr 19 2007, 11:57 AM

И продължаваш да задобряваш

Публикувано от: scion_of_storm Apr 20 2007, 07:01 AM

Сенчеста душа
Стои на пуст кръстопът
Сенчеста слана
Попарва всеки светъл кът

Скръбни вопли извисяват се
Пищят, агонизират
В небеса сиви, безметежни
Очите невиждащо се взират

Мразовит вихър душата подмята
И болката непоносима става
Сълзи на безсилие рукват
...и връщат се
Спомените за отминала слава

Сенчеста душа
Завършва своя земен път
Сенчести ветрове
Разкъсват крехката й плът

А тя, горката, горчиво ридае
Сякаш през цялото това време
Всичко свиреп кошмар било е
И полита в безкрайно блаженство

Сенчеста душа
Място за себе си намери

Във вечната утеха на мрака...

...

Публикувано от: Wolfheart Apr 20 2007, 08:33 AM

Браво, Сашо.

Публикувано от: Свар Apr 20 2007, 01:47 PM

"Светлина"

Вървейки из вековната гора,
Вижда той ,забравени от хората цветя.
Ту лъчи го озаряват,ту сенките го крият
Пролетта ,като зима,чувства той...
Мечтаейки да бъде част от вечния покой
Дъждът вали и болката отмива,
От плътта на безумния нещастник.
Слънцето дълбоко в сърцето му се взира,
Решило да види очите на нямата душа.
О,страннико,безсмъртният ти глас в мен звучи
О,страннико,защо затвори своите очи...
В светлината,мрак да видиш ,искаш ти
А не осъзнаваш,че самата тя е по-тъмна от нощта...

Публикувано от: Vehement`Desire Apr 21 2007, 12:58 AM

Очите ми се плъзгат по тавана,
Мракът в стаята ми влиза.
Тържество на сенки в полунощ настана.
От небесните портали Сатаната слиза.

В тези тайнствени и тъмни часове
сънят ми нарушен е и в очакване стоя.
Навън по улиците шепнат мрачни гласове,
а аз скована от страха, минутите след полунощ броя.

Сенките танцуват своя танц зловещ.
Кърватите им ръце удрят по стъклата на прозореца.
Нейде в ъгала на стаята догаря свещ,
а те в оковите си хванали са нова жертва - стихотвореца.

Под прага на врата плъзва хлад,
а след него и безплътните тела на мойте страхове.
Отчаянието се првръща в най-големия ми враг.
Губят се сред него умиращите без надежда стихове.

Очите си затварям в опит да избягам,
но попадам в черната яма на своето съзнание.
Към своя спасител в нищото ръце протягам,
но вместо него, сграбчва ме някакво ужасно, демонско създание.

Няма вече сенки, няма Мрак, нито Светлина.
Небесните портали се затварят бавно.
Не усещам страх, няма болка, нито самота.
Изчезна всичко, чувам само дишането си - учестено и равно.

Остра болка ме пробожда в очите.
Отнова будна, от леглото се надигам.
Слънчев лъч стопява по лицето ми сълзите.
Нощта родила е нов ден и срещу светлината му болезнено премигам.

Поглеждам през прозореца, страховете ми умрели са, заедно с звездите.
Само сенките са оцелели в клетката на някой кът студен.
Дебнат свойта нова жертва и се крият от взора на очите.
Безсилна съм пред тях и на красотата им завинаги оставам в плен.

20-21.09.2004
Vehement`Desire

Публикувано от: InsArtTure Apr 23 2007, 07:27 PM

Only

Thou hast nearly immured,
everything that slept in me;
thou hast sheerly endured,
everything that bred in thee.

It was utterly proclaimed;
my soul had given warnings -
that the light of thine was framed
and I was tending to abandon...
...tending to abandon every mourning.

To war for thee.

Публикувано от: Svetyl Apr 23 2007, 08:58 PM

Ние двамата с Николета ( ````````), сме част от авторският колектив дванайсетокласници, издал наскоро книжка с най - добрите си поезия и проза. Бих постнал нещата тук, но трябва нейното съгласие. Очаквайте скоро.

Публикувано от: InsArtTure Apr 23 2007, 09:10 PM

Не го ли продавате? Издавате?

Публикувано от: Svetyl Apr 23 2007, 09:39 PM

Продава се. 3 лева. Обаче малко трудно да си го купиш от София

Публикувано от: InsArtTure Apr 24 2007, 03:24 PM

Windfall

Once you needed my affection
In light of day,
In wake of night…
Trying to embrace the dark in sight,
Treading through your heart
I was blind
In my abbadon forced to stay
I couldn’t see
I couldn’t know
I just barely foresaw
My rightly coming daring oblivion
And my entangling fall…

Публикувано от: scion_of_storm May 22 2007, 09:20 AM

Булото нощно неумолимо пада
Възцаряват се ярките звезди
Търсещ, смъртният леса прекосява
Вълчият зов около него ехти

Колона от светлина поляна озарява
Фигура в бяло в средата й стои

Черни очи, езера в безкрайността
Алени устни, плахо усмихващи се уста
Бели ръце, търсещи любимия
Страстно желание, тъй жадувана милувка

"Както винаги красива,
Мистична моя самодива"

"Както винаги - скитащ без покой,
Скъпоценни пазителю мой"

Ненужни напълно са словата
Всичко усеща се, чрез сетивата
Някак тъжно гали я по лицето той
Знаещ, че никога не ще бъдат заедно

"Що смъртта за теб е,
Потайна сянка в тъмнината?"

"Капризна прищявка на съдбата"
отговаря милващ я той

"Поне в гибелта си сетна
Редом ли ще лежим?
Или насила отново разделени
В неземна агония ще скърбим?"

"Нищо не ще смути вечният ни покой,
Мила моя
Душата ми отдавна обещана е -
Да бъде вечно твоя"

Прегърнати в мрака и тъмнината свещена
Намира всеки в другия утеха тъй потребна
Времето постепенно избледнява
И скоро да тръгва той трябва

"Обещай, че ще се върнеш ти за мен"
плахо вдигната глава

"Нали сърцето ми е плен"
усмихва се той,
взрян в красиви езера
"Не мога да не се, кралице моя на нощта
Очаквай ме щом отново падне
Благословената пелена на вечерта."

Силуетът му бавно от взор изгубва се
А сърцето нейно отново заридава..

Публикувано от: scion_of_storm May 29 2007, 09:09 AM

Аз съм този, що носи тъмнината
Аз съм този, що изгрява със зората
Вечният син на здрача
Сълзата велика, на Боговете плача

Разрушение дълго моето име бе
Страхуваха се от мен смъртните
През светли и тъмни векове

Мина време, мъка назован бях аз
Кървави ръце гледах с недоумение
Човечеството подложил бях, глупакът
На безмилостно изтребление

Мъка бях, да, чернотата въплътил
Очи нямах, блажен в слепотата
Душата ми ли?
Отказал се бях от душата
Своя, тъй непотребна

Мъка бях, да, едно с мрака
Без очи бях, но горчиво плаках
Плаках като безпомощно дете
Воплите ми вечни
Накараха земята да се разтресе

Умирах, умрял бях
Съживих се
Умирал, умрял бях
В спирата на лудостта
Загубих се

Смъртни, ето ме сега пред теб
Виждаш ме, омаломощен и клет
Кажи ми, мога ли да изкупя вината
Кажи ми, де отиде светлината?

Смъртни, нямам душа отдавна
Но Богове велики, заклевам се, боли
Забиват се в съществото ми вековните игли
А не идва пустата му смърт, тъй славна

Смъртни, плача с неизречени сълзи
Връщат се винаги спомените
Тези усойници зли
И ме боли, смъртни
Да знаеш само как ме боли...

Публикувано от: scion_of_storm Jun 5 2007, 09:31 PM

Throne I have, deep into the woods
Servants vile I posess
They will slaughter every one of you
Because they are sworn to me
Sworn to their unholy roots

With my deathbringing nails
I shall tear your feeble soul apart
WIth my divine power
I shall crush your fucking heart

I am not Death, you fools
I am something even more fearsome
Wait for me in the dark
For your lives I shall come

Vilest of the vile
Misanthropical and vicious
This is me
Incarnated and malicious

Tremble, for I walk upon this fallen world
Once more, legions of darkness heed my shadow word
Forgotten times of chaos shall come again
I, sitting on my everlasting throne
Shall ... forever ... reign

Публикувано от: InsArtTure Jun 15 2007, 07:46 PM

An Informal Letter

An informal letter I was writing;
To say the truth – it wasn’t fighting
It was the gray pale sky
That saved me from a vicious lie

In fact, I was barely sitting,
Turning to myself, then slightly admitting
My fate and my faith in variety
Of the enfeebled surrounding society

Or maybe I was darely playing
In a play where I was the one who was saying:
“I need some sort of a bitter rest,
to sleep for a while, to abandon the crest”

The truth is that I was falling;
Aching, hurting, thinking, recalling...
The others were crawling in misery blind
But I was falling downwards unwilling to mind

School, oh, my school,
You are so boring a venture!

Публикувано от: prayer4eto Jun 16 2007, 11:25 AM

^

БРАВОС !
ВЕЛИКО, ВЪЛШЕБНО, НЕВЕРОЯТНО !

Даже и музика ми зазвуча в главата ...

Публикувано от: lodborg Jun 16 2007, 11:27 AM

^ Ами хайде записвай!!!

Публикувано от: scion_of_storm Jun 17 2007, 08:53 AM

Видях падналите ангели
И кой ще дръзне да ме вини?
Видях ги, всички тях
И истината в техните очи...

Белезникави, бледи фантоми
Видения, тъй злокобни и ефирни,
Души във вечно изгнание са те
Захвърлени, отречени в хода на всите векове

Виждам ги, зоват ме с разлагащи се уста
Виждам ги, усещам махът на прогнили крила
Маршируват, манифест на хаосът цари
А в изтлелите, черни души
Безкрайният пламък на омразата пламти

Тук са, унищожителите на човечеството
Врагове на всичко живо и земно
Тук са, и усещам как в сърцето ми
Впиват се, разкъсват го омърсените им нокти

Помогни ми, макар невъзможно да е
Спаси ме, макар да съм обречен вече
Зоват ме, притеглят ме към себе си
С усмивки на разложени лица

И знай...
Когато писък във вечността проехти
Това ще бъде моят край
И на душата ми изгубена
Сетните трели...

Публикувано от: scion_of_storm Jun 27 2007, 06:33 PM

Шепни, призрако, удавнико във времето
Вихър нека бъде гласът ти
Мълви ми, забравен дух горски
Слова, що недоловими са за ушите хорски

Подеми душата ми, диви ветре
Нека летя, обгърнат от могъщите ти крила
Сей разруха, разярена мълнийо
Раздирай безконечно черни небеса

Върнете ме назад, към древни времена
Очите ми смъртни да виждат хорските дела
Мъдрост нека черпя от грешките човешки
Виждайки как за вечността сме само пешки

Гръмотевици вихрят се около мен
Докато аз, в пелената времева
Постепенно бивам прероден

Сълза пада тихо на земята
Бурята утихва бавно
А вятърът все тъй облаци размята
Горда стихия, могъща и славна!

Публикувано от: Dry County Jun 29 2007, 02:19 PM

Завинаги (Красиво е, нали?)

Усмихваш се.
Пред теб стоя.
Усмихваш се.
А аз мълча.
Красив е залезът при мрачните скали,
нали?
Усмихваш се.
Приятно чувство те изпълва.
Вятърът разгръща моите коси,
в теб буря, а тук просто вали.
Красиво е, нали?
Усмихваш се.
Протягайки ръка, опитвам се да те докосна.
Вятърът приятна песен носи...
Усмихваш се.
Аз все треперя,
а ти стоиш.
Усмихваш се и тъй - мълчиш.
Но твоят нежен поглед ми говори...
Преди смъртта да ги затвори
очите ти тъй ведри бяха!
Усмихваш се.
Морето бурно среща твърдите скали.
Красиво е, нали?
На ръба им все стоиш,
усмихваш се, но и мълчиш.
Опитвам се да те докосна пак,
но срещам просто леден мраз,
опитвам се, но ме обгръща мрак.
Ти помниш ли, когато тук
подаде ми ръката си и,
под топлината на нашия юг,
не мрака, надвивахме себе си.
Усмихваш се,
ах, колко нежност, топлина,
струи от твоите очи.
Как искам пак да те прегърна...
Но ти все мълчиш.
Това мълчание е бавна смърт...
Ти знаеш колко много искам аз да те докосна...
И вятърът косите ми да носи.
Ах, бурно е морето и вали.
Красиво е, нали?
Усмивката ти нежно ми говори...
Протягаш ти ръце да те прегърна...
Във гълъб бял как искам аз да те превърна,
да можеш вечно да летиш
и щастието свое да намериш...
Но сега... ще трябва да заспиш.
На края на скалите си застанал.
Усмихваш се, но все мълчиш.
Пристъпвам бавно аз да те прегърна
Пристъпвам бавно, към ръба вървя.
Отивам аз завинаги да те прегърна,
завинаги със теб да полетя...

Публикувано от: InsArtTure Jun 29 2007, 03:24 PM

Леле, коооолко романтично! Приятел, трябва да го надживееш този наевитет - чисто стилово. Най-малкото, да използваш възможно най-клишираните и то клиширани в повърхностната романтика изрази и похвати, е скучно и безинтересно за читателя. Не можеш да грабнеш вниманието с тези югове, залези и мраз, които не са израз на твоята емоционалност, а наложили се в масовата поезия символи.

Публикувано от: Dry County Jun 29 2007, 08:29 PM

Въпросът е, че е посветено и е точно това, което чувствам Иначе мерси все пак за коментара (;

Публикувано от: InsArtTure Jun 29 2007, 10:26 PM

My Shadow Paradox

A game of haunting and revealing
Plays the weakest side of me;
Sees no comfort nor a healing,
Says that shortly life will flee

A place of gray and unappealing
I am shown and I will stay
For if a part of me has illness,
It will confine me as a prey

Craving not a haste reaction now,
Reaching farthest limits there,
I just implore my soul to once again
Postpone when plays for life and fare

I see

I truly see the way of shadows –
Sipping, stirring and be out;
Torturing the day that you believe,
Grinning meanly when you doubt

Thus, I address myself to it,
The weakness, illness or whatever
And say I “Stop!”
I crave to free my soul forever!

But I can see it pass me by…
…in haste.
Returning never

Публикувано от: Antichrist Superstar Jun 30 2007, 08:55 AM

Аз се бях заел да пиша дет/дуум песничка, тъй че ето го текста:

Когато слънцето угасне
И този Бог веч не е жив
Във тези черни дни ужасни
Тогаз ще бъда най-щастлив

„Дано умрете всички до един!
Дано угаснат вашите души!”
Сред бурята седях аз сам самин
И гледах всичко как гори

Когато радостта изчезне
И чистий хаос стане цар
На хората и космосът небесни
И ангелът ще стане звяр

„Дано редът ви да го няма!
И любовта ви да умре!”
Погледнах в бездната голяма
И изкрщях с огромен, мощен рев:

О, мрак и самота, убийте
Заслепящата светлина!
О, черни демони извийте
Божествената й ръка!
Дано тук слънцето угасне!
Дано тоз’ Бог веч’ не е жив!
Дано най-после в празнотата
Редът ви се изпепели!

Така... Вече имате над какво да плюете

Публикувано от: InsArtTure Jun 30 2007, 03:44 PM

Учудващо, но няма какво да плюя. Даже е интересно писанието-не съм очаквал, че имаш толкова интелект. Не е нищо особено, но не звучи много клиширано и има атмосфера и идеи.

Публикувано от: afito Jun 30 2007, 09:44 PM

I feel the calmness of the sea
without waves, without noise
This day it can be me
the only one hearing its dying voice

So cold without the sun, a winter sea, so frail.
Its depth and calling vows, a winter sea...

I feel opression, i do,
I can't believe it will rise again
The wind's falling under the moon
The silence is killing its refrain

Публикувано от: Antichrist Superstar Jul 3 2007, 03:27 PM

Сбогом

Време е да се сбогувам с този мръсен, грозен свят
Време е да си отида от тоз' чер машинен град
Време е Косачът Мрачен да дойде и да ме спаси
От тоз' ад студен и страшен в който слънце не гори

И този ад сте вие, хора
Дано сега сте по-щастливи
Вий мачкахте ме без умора
Със вашите грозни думи мили

На всичко тук аз слагам края!
Дано отровата горчи ми!
Какво след мен ще е - не зная,
Но забравете моето име!

С усмивка ще умра щастлив
Дано е черен всеки ден!
Дано Бог не е милозлив!

ДАНО СЕ ВСИЧКО СВЪРШИ ПОДИР МЕН!

* * *

Време е да си отивам, сбогом, о, машинен свят
Ти за мене беше нищо, един безкраен, черен ад
Сбогом, о, злокобни хора! Сбогом и на теб, съдба!
Време е да се сбогувам,

Време ми е да умра...

Публикувано от: Svetyl Jul 3 2007, 03:33 PM

^Леле

Публикувано от: prayer4eto Jul 3 2007, 03:39 PM

^^ Амин ...

Публикувано от: Wolfheart Jul 3 2007, 05:49 PM

Пубертет ... ще мине

но поне рима докарваш

Публикувано от: telia Jul 3 2007, 07:22 PM

Ново попълнение искате ли?

Не мога да те слушам
как все така говориш.
Немога, защото знам,
че не е това в ума ти.
Немога да те гледам
как все очи затваряш.
Немога, защото знам,
че мене все очакваш.
Не за друго, а защото
вън е мрачно.
Няма тишина, облачно,
бясно. Но не самота.
Немога. Защото. Разбра.
Пътека. Скръб. Тъма.
Лелея за утре, когато
в очите ти ще видя прозорец.
Обляна светлина в мрака,
попътен вятър на кръстоносец.
Боец на сенки, творец на мрака,
Душа голяма, простряна сама,
чака. Немога да те гледам.
Немога. Прости ми.
Жадувам за теб да те имам
облечен в доспехи. Но не плът,
а душевно ще стенеш за мене.
Окови. Немога.
Прости ми. Прости и на Бога.


В пламъка пред врата стоиш смъртен.
Не гориш обаче. Виждам ръцете ти
как се протягат и дирят.
Забравил си с теб да ме вземеш
към нашия ад. Забравил си пак
да настъпиш цигарата в мрака.
Немога още да проумея твойто безумство.
Дори немога до край да опиша
как свикнах и с тези цигари.
Представих си снощи как дима леко издишаш
и после те пожелах лудо. А ти се опари.
Кого да догоня сега- ти си там, пред врата
и чакаш да влезеш с опърлено тяло.
Но ни болка, ни страх- изтръгнах ги, няма ги.
Ти беше със мен, аз ти взех тях.
Да знаех, че ще умреш утре,
дали бих го направила? Дали бих затворила
даже прозореца, за да остане дима?
Да мога да вдишвам отрова,
която ти ми предложи, да те усещам,
зараза, а ти да искаш ме още.
Боли ме! Така не ме е боляло!
Защо ли те виждам, защо мога
да правя това? Премятам чаршаф,
после хвърлям едно одеало
и прах... Самота.
Без душа ме остави твойто погубване.
Взеха те. Кой? Дори и незнам.
Демони. Сенки. А любовта ни покълваше.
Искам я. С теб ще съм. Знам, че си там.

Публикувано от: InsArtTure Jul 3 2007, 10:12 PM

Ритъмът ужасно куца. Мелодия направо няма. Като смисъл си се опитала да докоснеш нещо дълбоко, но си го подминала. А и "не мога" се пише отделно. Неграмотното пипсане не се толерира особено. Имаш доста да работиш над нещата си. Дай някое друго да видим.

Публикувано от: Svetyl Jul 3 2007, 10:15 PM

ЛЮБОВ
А казваш че си силно чувство?
Дали е така?
Дали жив ме държиш, дали чрез теб живея?
По-скоро всичко е лъжа...
А казвате мислители велики
че любовта била най-силно нещо.
Седя и слушам ви облещен,
във миша дупка чувството натиквам.
.
Любов? Синоним на унижение?
Любов? Еквивалент на ниско самомнение.
Любов? Мъртва зона за ума.
Любов? Или да лазиш в нечии крака?
.
Упреквайте ме. Мразете моя мироглед.
Но с любовта
Не се върви напред.

Публикувано от: InsArtTure Jul 3 2007, 10:21 PM

Публикувано от: scion_of_storm Jul 3 2007, 10:25 PM

Светъл засвети
Яко, брато

Публикувано от: Svetyl Jul 3 2007, 10:33 PM

Стига, бе, очаквах някаква по-проникновена и бъкаща от експертно мнение рецензия

Бъдеще любимо!
Бъдеще прекрасно!
Пълно с въпросителни!
Плашещо неясно!
Неизбежно трудно!
Непознато чудно!
Преувеличавано...
НЕНУЖНО!
.
Бъдеще на смях,
може би на плач,
може би войни
от сутрин до здрач.
Бъдеще на истинност,
на красива искреност,
или пък на лицемерие
и на липса на доверие.
Бъдеще аз чакам твоето господство!
Защото настоящето не ми харесва...
.
Бъдеще на чудни нови начала,
бъдеще дали ще мога да те издържа?
Или просто ще потъна в хоризонта
политайки на твоите крила...
.
Искам да науча всичко аз за теб,
всичко свъразано със възцаряването ти...
дали ще остана добрият човек,
или ще се покваря след появяването ти?
Или ще ми се наложи да мачкам да газя
и своята територия сам да опазя,
дали пък няма да трябва да лъжа,
а след това Ада душата да пържи...
Бъдеще кажи ми!
.
Поглеждам във теб, тъмно ми е!
Светни отговорите, моля те.
Поне ми кажи, знаеш сега самотно ми е,
дали ще й кажа отново: "Обичам те!"
.
Бъдеще, какво ще стане с моят свят,
ще умре ли? Или пак ще се роди,
човекът дали ще стане богат
или пък злото умът ще гори
ВЕЧНО и ще убие всяка
ЧОВЕЧНОСТ!
.
Бъдеще, ще ми се да те питам още неща,
но е време да живея във твоят брат настоящето,
и нека остане между нас засега,
че миналото за мене е най-най-прекрасното!


Хайде още едно

Омръзна ми да ходя,
бавно, уморено.
И всеки ден се моля,
дано да полетя.
Не искам да оставам
на таз земя студена,
и продължавам да се моля,
дано да полетя.

Омръзна ми да чувствам,
само злото ваше.
И пак мигът предвкусвам,
когато ще летя.
И нищо, знайте нищо,
не ще ме мен уплаши
Когато съм свободен,
когато полетя.

Ще ви оставя долу,
сред земната мизерия,
погълнати изцяло,
от всякакви проблеми.
Ако не щете-моля,
споделяйте копнежа
земята да оставите,
да полетите с мене!

И хайде като за последно

Публикувано от: telia Jul 4 2007, 08:42 AM

InsArtTure, за неграмотното си писане няма да се съглася. Оная грешка е на недоглеждане и леко бързане Ще взема да се понауча да пиша. За дълбокото чувство, дето визираш, също няма да се съглася. За мелодичност и ритъм- съвсем. Никога не съм търсела ни ритъм, ни мелодичност. Ще попиташ сигурно защо тогава пиша? Интересен въпрос. Аз поне знам защо. Да дам други? Ще дам. За да е ясно, че има и една черна овца сред вас поне, а?

Издайнически светла е нощта.
Залепнах за панелния прозорец.
Издайнически сива суета
ни дебне по петите бз компромис.

Опържихме се в сивите стени.
Едни и същи- сто души ни дебнат.
Закътаничко мъж си шепне с две жени
и мъчни пак тегоби ще му тегнат.

Не го и мисля. Аз съм в моята кутия
и сякаш се стопявам с тъмнината.
Навярно пак се мъча да открия
кой с тихи стъпки иде към вратата.

Не е за мен. Отново в друго ложе.
Отсреща лампата угасна.
Издайнически светла е нощта.
Издайнически в тъмното е ясна.



Непукист. Кариерист.
В последна фаза- метастаза.
Разложен. Отровен.
И лае- нетрае.
Играе. Ругае.
На себе си бае.
Зарин. Зоман. Тбун.
И- бум!
Изчезна- сред бездна.
Сънува. Лудува.
Пак пали. Пак псува.
Овце- вълчи компании.
Налитат. Хапят.
А после- терзания.
С въздишки. Изтезания.
Метафази. Прогнили.
Нямат сили- унили.
Изпити. Смарангясани.
Изтрити- недогасяни.
И сритани. Болни в червата си.
А там листата се сиват.
И чакат мравките. Копачите.
Предъвкват ги гризачите.
Като за последно.
Кое насекомо е вредно?
Унищоено. Ни погребано.
Ни разплатено.
Прехвърчат. Искрят.
Палят. После ловят.
Пеперуди- луди.
Танцуват. Палуват.
Не знаят. За черния Петък.
За тъмната стая.
Змии. На злото слугини.
Оплитат се в тебе.
Сини. Небеса после виждаш.
И кряскаш. Уплаха.
Няма спасение. Спряха
последния влак от същата гара.
Догаря. Огън от твойта цигара.
Рак. Няма значение.
Кого го интересува хорското мнение.
Бий шута. Слугински.
Извергът. Носи джинси.
Не говори. Налита.
Кръв. Хора.
Горе е светло. Носи наслада.
Спри. Не се мъчи с таз поезия.
Копелета. Кретени.
Не мога. Да пиша.
Сега пуша. И гледам.
И себе си виждам в тази игра.
Когато това ми носи наслада,
вижте, немога да спра.


"Пък и не ме интересува особено римата, въпреки че съм я направил добре и то без никакви корекции след писането на стиховете."InsArtTure, това е твое мнение, нали така? Е, нека тогава не поглъщаш хората с корекции от типа на тази, която отричаш. А и не съм ученичка, ако не си разбрал. Нека като големи хора си говорим, моля. Критикарството не ми е присъщо. Мисля, че и на теб.

Публикувано от: Svetyl Jul 4 2007, 10:59 AM

Много са хубави пък аз да ти кажа. Кефи ме че двете са коренно различни като структура. Опитваш се да бягаш от клишетата. В интерес на истината твоите са едни от малкото, които са поствани тук и са ми харесали.

Публикувано от: telia Jul 4 2007, 11:46 AM

Не искам някой да ме оценява принципно. Не съм поет или списвател, за да търся мнения и редактори. Но! Не искам да звуча грубо с изказванията си в никакъв случай. Просто това съм аз и никъде не го крия. Учила съм доста, това мисля, че стига в известен смисъл, за да избягам от клишето. По този повод ти благодаря, Svetyl! Наистина! Мисля, че независимо от възрастта, тук следва да сме равни, а не да си имаме пастор, който да ни напътсва, особено ако не е категорично доказал се в тази област и наистина мъдър човек. Не виждам да има тук такъв. Та приветствам равенството и това, да си даваме кураж. Забележки са допустими. Разбира се! Но не и с тон, необоснован тон.

Публикувано от: Dragontear Jul 4 2007, 12:03 PM

Това е една от причините, поради която аз не пускам нищо тук

Публикувано от: WrathChild Jul 4 2007, 12:51 PM

Щях да публикувам някои мои неща, но ме е страх от Киро и няма.

Публикувано от: InsArtTure Jul 4 2007, 10:44 PM

Нико е прав, който не иска критика и оценка, да си поства нещата другаде. Смешно е да се засягаш толкова, Телия. Давам ти съвети. И разбира се, че тука сме равни. Но както ти казваш, щом не си поет, не очаквай само добри отзиви. И, Боже, пастор!! Трябвало да бъде мъдър човек тук. Как ще оцените един мъдър човек сред вас?

Публикувано от: Svetyl Jul 4 2007, 10:46 PM

А на мен ми се изсмя нали? Баси отношението честно. Не получих съвет от теб, о велики разбирачо. И накрая, малко е странно ти дето си на 20 да даваш съвет на нея, която е на 28. Специално за поезията годините си знаят своето.

Публикувано от: InsArtTure Jul 4 2007, 11:19 PM

Не се изсмях, а се засмях, защото беше смешно, хумористично! И да, ще й давам съвети, защото поезията й има да глади свои издутини. Давам й ги, защото може би се нуждае от тях. И разбирач? Да, разбирач.

Публикувано от: Svetyl Jul 4 2007, 11:21 PM

Оу йеа! Колко издадени книги имаш? Колко научни трудове? Кой те е признал за разбирач. Поезията е нещо строго индивидуално. Ако смяташ, че поезията трябва да се гради и изглажда, значи си поредният глупак, който гледа на нея чисто литературно. И моето не е смешно хумористично, ще извиняваш. То извира от душата ми. Хумористични неща не пиша. Разбирач? Не разбирач.

Публикувано от: InsArtTure Jul 4 2007, 11:35 PM

Мхм, аз нямам право да критикувам, ти обаче имаш право да ме съдиш. Клап,клап, точно така.


Навред и надолу тълпят се листата
И вятър от време на време
Облъхва ствол̀ове, тревата
И готвят се те за сетното бреме...

Публикувано от: Svetyl Jul 4 2007, 11:36 PM

Критикувай, никой не те спира. Но не и с тон, присъщ на поет от ранга на Славейков, надценяваш се, о велики поете

Публикувано от: telia Jul 4 2007, 11:58 PM

Мракът в косите ми пее.
Бяла люлка до нас-
вятър я вее. А ние с теб
слушаме шепота.
После, отдолу при извора
капки ще пръснем навред...
Леки слова, нежни стенания.
Това сме с теб- чудни писания.
Речени, винаги истински,
бистри мисли, бистри и чисти.
Ти не забравяй!
Аз ще прощавам- всяка рана във себе си
пак надживявам. Ти ще ме искаш,
но знаеш. Не игра е това.
Чудният пламък неможем
така да погазим.
През огън за тебе ще мина.
Ти си моята рима.
Знаеш. Аз съм твоят смях,
твойто стенание. Днес,
после утре, пак,
отново писание.
Мислех, че стихвам,
но ти си до мен.
Моят ден, нашето утре незнайно.
Твоят ритъм, твоят глас,
а аз съм потайна.
И, да,ти знаеш, но винаги мога
аз винаги искам пак теб да омая.



Обичам да чатя.
Обичам да чистя.
Обичам много неща.
Обичам, обич.
Фраза. Мъгла.
Връзка няма.
Има глупост.
Шут.
Чистач.
И лудост.
Лупос. Лапсос.
Лековерие.
Жалко лицемерие.
Друго намерение.
Джак бил изкормвач.
Аз си слагам шапка.
Коминочистач.
В релси.
Коловоз.
Колхозник.
И палто на сводник.
Модно.
Тенденция. Линия.
Моля, графиньо,
седнете.../ лъжкиня/.
Пустош. Степи.
Коне.
Бягство.
Дай ръка.
Едничка поне.
Намазвам си хляба.
Отровен.
Нямам пари до заплата.
С комати хляб пак
ще храня децата.
Ох.. Избодоха ми очите.
Обяви.
"Мъжо, не се ли наспа, бе?"
Работа.
Навън. Свада.
Каскада.
Под прозореца- изненада.
Не търся нищо.
Искам капка обич.
Защо ли?
Трохи. Няма за просяк.
Раздадох се.
Стига.
Омръзна ми.
Пак е без рима.

Публикувано от: InsArtTure Jul 5 2007, 01:34 PM

29. 01. 2007.
Сиви,
Сиви небеса застинали,
Проклинат тихо.

Дребни,
Редки капчици погинали
В сухия асфалт

Диви,
Черни клони мрънкат вред,
Тъпо гледат в мен.

Сиви,
Сиви небеса застинали,
Взимат в плен.

Криви,
Криви керемиди схлупени,
Криво спят над мен.

И аз,
Вгледан във отвъдното за миг,
Спирам.

Свърши.

Огънах клони,
Пръснах прах и нищета,
Счерних и тези небеса.

С вода,
С толкова вода забрулих
Всичко в сивота.

Листа,
Изгнили, тъмни вдигнах от пръстта,
Пилях, чертах.

Реки,
Бързи, тесни, сиви и в едно
Събрах гнева си глух.

Сега,
Клоните затропаха във хаос
И сили аз събрах.

Сега,
Да викна с глас към черната земя:

Стига!
Твърде сив съм и без друго,
Ходи брули ти някой друг,
Научи се на пощада.

Кофти

-Добре, че се е организирал да ни носи млеко. От глад щяхме да умрем иначе.
Наскоро превъплатила се в ролята на пенсионер лелка гледаше почти влюбено млекаря с такъв благ поглед, дето не вярвах, че съществува. Бабите и веселият мустакат дядо одобриха с кимване. Явно бъбривата лелка продължи с приповдигнат тон:
-Нека, нека ни носи, докато още има, че...че ние сме от Яна, Софийско и ви казвам, две крави останаха в цяло село.
-Оправиха ни те! – мъдро се обади набита, строга баба, забраниха им на хората да си гледат...
-Ами! – почувства се прекъсната лелката – измреха, измреха хората и няма кой да гледа – 2 крави останаха в цяло село.
-Нема, скъпо им стана да гледат. Строгата баба не отстъпваше.
Дядото реши, че е момент да внесе позитивна нотка в загрубяващия разговор:
-А-а, а кучета и котки гледат! У всяка къща поне по една котка и едно куче. Пък да се ядат – не се ядат.
Компанията започна да бъбри шумно без определена тема.
Стана ми приятно. Никой не обръщаше внимание на почервенелите листа на клена над нас. Отдолу розовеят, на върха аленеят в утринното слънце. Махнах капачката шишето и го приготвих. Млекарят сръчно преливаше от туба в бидон. Подритваше с крак паднали доматено червени листа.
Няколко свята имаше тук..и всичките хармонично работеха един за друг.
Ами браво! - одобрих мислено и аз. Бъхта човекът, кара ни мляко – не прави пари – че то може ли от крави пари? А хем краварите доволни – има кой да купи и тяхното мляко, хем ние предоволни. Вземем го сутрин – прясно, топло, сладко, че и евтино.
Вървят нещата. Тук, в тази есенна утрин. Цветове бол – преливат – зелено, охрено, алено, кафяво. Слънцето тъкмо беше изскочило иззад керемидените покриви. Заблестяха листата, заблестяха усмивките на добре сресаните баби, светнаха белите зъби на дядото под белия му мустак, заискриха стотинките... засияха и сивите улици дори.
Браво! – казах си. Завинтих капачката, получих любезна и весела физиономия от млекаря, отвърнах му и бях готов да тръгвам. Погледнах още веднъж клена. Червен като ряпа. Малко му оставаше да е такъв. Скоро неизбежното щеше и него да споходи.
Сакрално, сакрално е времето на настоящето.
Останалото... останалото е кофти.

Публикувано от: telia Jul 5 2007, 04:51 PM

InsArtTure, радвам се, че не продължи спора Ще се разберем, няма страшно. Аз не съм се разпалила. Това стихотворение ми напомня някак панелната сивота. Поне такива асоциации ми навява. Лично аз, като бях на твоите години, черпех заряд имаенно от нея. Сега вече не.

За живота

Животът ме съди.
Но не много.
А само толкова, колкото
поуката да извлека
от поредната ситуация.
Поредната приказка
на моята реализация.

Животът ме лъже.
По малко.
Капка по капка, но жалка.
В лъжата изстивам
и мъка обзема душата.

Животът ме кастри.
Но не силно.
А толкова леко, че
да остави рани.
И да няма забрави
за минали дни,
пропити с лишения.

Животът е гнил.
Пълен с абсурди.
С уроци лъжовни.
С помисли зли на хора добри.
Но само наглед.
Живот. Мироглед.

Не целомъдрие. А тръпка.
Животът ме съди.
Животът ме лъже.
Животът ме кастри.
С живота се свърши.

Публикувано от: InsArtTure Jul 5 2007, 07:47 PM

***

Strange аre the shapes of flames,
dancing as they say,
children of our rage a million
and a dying grace.

We are guilty-faced.

Публикувано от: telia Jul 10 2007, 12:16 AM

Пастирът

Тези дни аз ще бъда твоят пастир.
Направи ме бял, зелен, какъвто желаеш.
Аз до теб ще съм, за да покажа
как стадото водя в поля, в гори, където желаеш.
Аз съм тук. Аз ще покажа.

Извай ме от сянка-
ще бъда чист, но скучен.
Извай ме от лъч-
ще светя в съзвучие.
Ще водя овцете- примитивно стадо-
на паша, докато е младо.

Тези дни ще бъда всесилен за тебе.
Направи ме червен, лилав, какъвто желаеш.
Аз ще съм тук, за да покажа
как стадото блее в един глас, щом има глупост.
Те почват. Това е луксът.

Извай ме от сянка-
ще бъда чист, но скучен.
Извай ме от лъч-
ще светя в съзвучие.
Ще натирвам овцете- неразбрано стадо-
на паша, докато е младо.

Публикувано от: scion_of_storm Jul 11 2007, 12:10 PM

Ятото лети, по-черно от нощта
Хиляди врани, символ на скръбта
Печал цари, печал, смразяваща кръвта
А долу...
Долу смъртните почитат
На Великите гибелта

Ще помнят
Винаги ще помнят

Това, що изтръгна от душите им страха
Това, що ги спаси от мрака в самите тях

Ще помнят величието и всеотдайността
Ще помнят честта и доблестта

Плачете, смъртни
Ридайте в безутешна мъка
Защото тежка е всяка такава разлъка
Вопли безметежни нека огласяват таз мъглива нощ
Звездите нека бъдат паметници във времето
На на загиналите безизмерната мощ

Плачете смъртни,
Отиде си светлината от този свят
А върху гръдта на Майка Земя
Пада тихо нежен и крехък цвят...

За Подпалвачите на Мостове, Уискиджак, и Итковиан

***

Бледо сияние разклаща нощните талази
Сянка самотна в кървава луна се взира
Около нея грохот на вечно черни вълни
Бушува, ръмжи, без някога да спира

Бледи призрази притискат сянката в прегръдка
Може отровна да е тя, но някак не боли
От чашата на живота отпита е последна глътка
И гаснат мигом в очи тъй тъжни сетните искри

Бледа вече и луната тихо ще ридае
За вечно забравената душа
Вятърът само с вопъл ще нашепва
Думи за една отмита следа

***

Могъща армия в далечината шири се
Безчет вдигнати към слънчевия диск ръце
Бойни викове звънтят, до небесата стигат
Могъща песен дори и вятърът пее

Знаме, подпечатано със смъртна кръв
Гордо като обелиск се извисява
Скоро стомана в стомана зазвънтява
Всеки бие се като освирепял лъв

Из небесата гръмотевици ечат
Черен въртоп засмуква светлина всякаква
Безмилостен е и между Боговете сблъсъкът
Кой ще победи недоумява и съдбата всезнаеща

Воля сблъсква се със смелост безразсъдна
В битка титанична, епохална
А потайната с косата дебне
В желанието си храбрите мъже да прибере
Тъй подла, низка и нахална

Публикувано от: magodeoz Jul 11 2007, 02:56 PM

това последното от кой албум на Manowar e? Иначе отново добри неща, браво!

Публикувано от: scion_of_storm Jul 12 2007, 10:55 AM

^ ТреснА ме батъл уейва една нощ, доста си прилича, да

Що беше, а що последва
Отрече се ти от дадената клетва
От висините падна, Ястреб на светлината
По земята пълзиш вече, Отрова на земята

Ветровете вихреха се, гонеше ти техния бяг
Морето бушуваше, ревеше като звяр ранен
А ти усмихваше му се от песъчливи бряг
За да бъдеш сега в окови на омразата пленен

Що беше преди, а що последва?

Загърби светлината, без капка колебание
С усмивка на лице сееше наред
Единствено прокълната злост и страдание

Защо, питам те
Заледени във времето, на мрака скрижал
Защо, питам те
Смъртоносни, впиващ се в плътта кинжал

Послушай ме, макар немислими да са моите слова
Взри се поне за миг
Скръбни владетелю на черна светлина

Спри този танц на лудостта
Надигни крилете свои от пепелта
И се върни
Там, където бе преди.

Публикувано от: In_Flames Jul 12 2007, 10:05 PM

Едно есенце от мен не е мн хубаво имам мн пунктоационни грешки и е малко тъпо

Много хора смятат че не обичат България,всичко в нея е неправилно.Но замисляалили ли сте се да го оправите ,сигурно не сигурно да,но съм сигурен че 90% от вас искат да избяагат,да предадът родината която ги е отгледала, тази родина която ни се е искало да прилича поне малко на Англия или на Германия.Знаете ли за неискам защото тази родина която ми е дала всичко, тя ме е направила човек тук съм роден и тук ще умра,както Васил Левски,както и Христо Ботев същто както и хилядите незнаини герои които са се били и са си давали живота само да можете да живеете в тази величествена страна . А сега какво става някви мърлювци да казват с гордост ”България е тъпа и ще се махна от тук” , нима забравихте народните ценности и казвате маината ти Ботев,маината ти Левски.И тези които се опитват да защитат свещенната страна ги наричат ‘Нацисти’.Искам да кажа на тези които ще кажат този е луд и родината не струва, искам да ви кажа защо норода е гаден знаетели точно заради такива като вас.Заради вас историяата на тази нация ще звучи различно сигурно ще обявите повечето ни герои на които неможете да стъпите дори на малкия пръст като на Ботев и Левски вие ще кажете за тях че са терористи. Засрамете се !!! И нещо последно цитирам ”Да си българин това звучи гордо”

Публикувано от: Warrior Of Ice Jul 12 2007, 10:08 PM

Момче, имай милост...

Публикувано от: scion_of_storm Jul 12 2007, 10:10 PM

УУООоооооот дъ факин фааааааааааак?!

Публикувано от: telia Jul 12 2007, 10:12 PM

Отказвам да коментирам.

Публикувано от: Sturmfuhrer Jul 12 2007, 10:15 PM

In Flames, момче...

Публикувано от: Braindead Jul 12 2007, 10:16 PM

Може някое стихче за обичта да спретнеш в другата тема.

Публикувано от: lodborg Jul 12 2007, 10:17 PM

С това май се изчерпва всичко, което може да се каже в случая.

Публикувано от: Wolfheart Jul 12 2007, 10:21 PM

In_Flames, в момента ваще да не боядисват в къщи?

Публикувано от: telia Jul 12 2007, 10:24 PM

Хайде малко да ви разсея, че горкият много му стана.

Солено

Луната огрява пустия плаж,
потопен във мисли за вчера.
Нощта става ярка за миг,
а пък пясъкът- на къделя.

Вятър повее, мисли носи
с привкус солен, даже горчив.
Има пясъкът много въпроси,
а луната бледней в този миг.

Чайките са самотни. Плачат,
като гарвани черни без нас.
Бяхме там. Ти бе ездачът,
а девицата плаха бях аз.

Случи се много. Морето го помни.
После остана тъга. И в тишината,
сляла се с вятъра, потопихме се.
След нас остана тъма.

Публикувано от: In_Flames Jul 13 2007, 01:37 PM

К'во желаете бе ????

Публикувано от: InsArtTure Jul 13 2007, 01:59 PM

Желаем да поумнееш.

Публикувано от: Sturmfuhrer Jul 13 2007, 02:07 PM

Внимавай какво си пожелаваш

Публикувано от: In_Flames Jul 13 2007, 02:55 PM

Fuck off

Публикувано от: InsArtTure Jul 13 2007, 03:05 PM

Ти да не си Ивчо под прикритие? Мерете си думите, бе, деца. Ела и ни го кажи в очите това фак оф. Не ти ли е неудобно малко?

Публикувано от: scion_of_storm Jul 13 2007, 04:51 PM

Booorn with a heart of steeeeeeeeeeeeeeeel

Публикувано от: scion_of_storm Jul 18 2007, 08:46 AM

Нейде там, из дълбините на гората
Извисява се кула, черна, саката
Старец обитава я, прикован в самота
Шепне, оплаква своята тежка съдба

Клетнико, зная твоята тъжна история аз
И давам ти дума, заклет в Смъртта
Ще я изпея, щом наближи сетния ти час
Ще я изпея, за Скръбния Страж песента

Обвинен бе неправдоподобно, в измяна
Прокудиха те, отритнат от вси, без една
Намериха таз скрита от хорски очи поляна
И построиха, за теб, кулата вечно черна

Низвергнати, знам, призрачни спомени ще те измъчват безкрай
Знам, приятелю, боли те, та се не трай
Окови несломими със зъл блясък в очите сложиха ти те
Същите, които преди възхищаваха ти се, същите пусти люде

Очите ти взеха...
Предател си бил
Непростимо било
Гол, без дреха...
Ясно ми е, не ще
Поемеш ти това тегло

Почини си, приятелю,
Смъртта е утеха
Набедени предателю,
Вече далеч си
От тези, дето тъй
Отровно те клеха...

Публикувано от: scion_of_storm Jul 21 2007, 09:11 AM

Е, хайде, тичай
Вълче чадо
Свободно нека
Бъдеш ти

Тичай, тичай
Зверче младо
Нека гониш с
Вой дързък
Многобройните зори

А когато дойдат, вълче мое
Ярките, искрящи луни
Разбери, времето дошло е
Подтикът в теб да се утоли

Вий завинаги свободен
Завърнали се Дух на младостта
Нивга не ще бъдеш ти поробен
Носителю на радост в таз земя

Публикувано от: scion_of_storm Jul 22 2007, 09:47 PM

Пламъци навсякъде около мен бушуват
В тъмата вълчето в мен скимти
Чувствата необуздани отново се бунтуват
Зовът първичен за мъст шепти

Леаратх, майко на въплътена чернота
Помогни на сина свой тъй скъп
Разкрий ги, дверите на крепостта
Време е да поема по мрачен път

Кърваво бъдещето ще да е
Оръжие на отмъщението съм станал аз
Всеки враг мой в агония ще мре
И ще се моли да дойде сетният му час

Луна, нощна блуднице
Прикривай сянката ми ти
Защото аз съм вълкът-глутница
И вечно ще преследвам
Своите обречени жертви

Публикувано от: prayer4eto Jul 22 2007, 10:30 PM

Приемаш ли леееки забележки ?

Не съм поет, но ми се струва, че не спазваш ритъма на стиха (ако ме разбираш ... )

Публикувано от: scion_of_storm Jul 23 2007, 09:21 AM

Ааа, приемам, естествено
Това за ритъма са ми го казали 3245234 хора, ама какво да се прави. Не ми харесва с ритъм, не мога да го докарвам както трябва, и така...

Публикувано от: MadHatter Jul 23 2007, 09:41 AM

^Абе защо се обясняваш като непро? Всеки знае, че мислиш по-скоро текст на песен, от колкото друго.

Публикувано от: prayer4eto Jul 23 2007, 10:26 AM

отколкото - една дума ...

Публикувано от: scion_of_storm Jul 26 2007, 07:18 PM

Вчера в един часа ми се дописа разказче, тъй че, хиър гоуз
Мерси на безценната ми редакторка хяхя, а.к.а София
Малко е дълго, но пък, който иска да провери за какво става дума :>


„Безименни, защо тъжиш в мрака?”
Гласът, прокънтял с подигравателна нотка отчетливо в ума му, го стресна. Смъртният отправи блуждаещ взор, опитвайки се да види, да долови нещо в катраненочерната тъма. Тихичко се засмя, присмех към самия него. Каква можеше да бъде тъмата, ако не черна. Не видя нищо, естествено. Светлина му трябваше, за да прогледне, да разкъса пелената на мрака с погледа си. А светлина нямаше. Всъщност, никога не бе имало...
- Кой си ти? – прошепна той и словата отекнаха. Глухо. И още щом златистия блясък се завихри пред взора му, на мъжа му стана ясно.
-Мамка му. – отрони се от едни напукани устни.
Бяха четири, естествено. Ни по-малко, ни повече. Боговете, срещу които се бе опълчил...някога. Неговите Богове.
- Само не светете много, че ще ослепея. – кисело промърмори той и се изправи. Точно сега не му бе до тях. „Не че някога ми е било.”- отбеляза си Безименният наум.
- В тъма, както винаги. – захили се най-ниската от обградените от златиста аура фигури. Съсухрено, ухилено саркастично старче, с бокал вино в ръка. Несекващият бокал на Бога-шут. – Не ти ли омръзна чернотата, чедо на смъртните?
Подиграваха се с него, мръсниците.
-Доста си ми е добре така. – щеше да играе играта им, тогава. – Даже прекрасно щеше да бъде, ако не се бяхте появили вие. – усмихна им се безочливо мъжът, знаейки какво може да му струва това. Но то така или иначе щеше да се случи, рано или късно. Сигурно затова бяха дошли тук.
-Гостоприемен, както винаги. – от усмивката на невероятно красивата жена пред него коленете му омекнаха. Е, друго не можеше да се очаква от Повелителката на лятото. Пищен бюст, разкрит щедро от безумно пъстроцветната й рокля с дълбоко деколте, изпиващи смъртния пред тях пъстри очи и руси, стигащи до медночервеникави коси, бяха само част от великолепието на богинята. Колкото красива, толкова и студена и завистлива. Помнеше я, о, как я помнеше....
- Радвам се, че не ти харесва. – ухили й се противно Безименният. И усмивката му се разшири още повече като видя как се нацупиха устните й, досущ като на сърдито детенце. – Но стига сме си чесали езиците, показвайки колко се обичаме. – играеше играта им, естествено. Последва реторичен въпрос, чийто отговор той знаеше. И все пак... – Какво искате от мен?
- По същата причина, по която идваме всеки път, глупако. Да видим доволен ли си и как върви заточението ти. – ухили се Пазителят на здрача. След което стоманеният му юмрук се заби с все сила в главата на Безименния.
Докато умираше за пореден път, смъртният си помисли дали насилственото му връщане към живота ще боли колкото предишното.
Болеше, и още как. Ням писък се откъсна от устните му, изтънял в безвремието, докато мъжът се загърчи, вдишващ първите си глътки въздух. Това бе част от наказанието му, затова че се бе обърнал срещу тях. Да умира безкрай, да се гърчи в агония, и всеки път съживяването му да бъде по-болезнено от предишното.
- Добър удар, братко. – усмихна се Обгореният, надвесил се над човешкото същество, и изгорялата и грозна плът около устата му се набръчка от свиването на лицевите му мускули. – Съживяването бе доста трудно този път, изглежда му беше направил черепа на каша.
- Майната ви, копелета нещастни. – изплю се Безименният в краката им. Знаеше какво ще последва.
Проблясък. И мъжът отново бе мъртъв. За да бъде призован отново, с агония пулсираща във всяка пора на тялото му.
Задоволство грееше в очите им, злорадо и жестоко. Харесваше им на проклетите божества.
- Стига му толкова за днес, мисля. – Повелителката на лятото се наведе така, че гърдите й бяха точно на равнището на лицето му, толкова близо. Още едно мъчение...Как обичаше да си играе с него тя. Гърдите й се люшнаха още веднъж пред погледа му, а после тя го целуна жадно и страстно, само за да се изправи след малко със задоволено изражение и зъл, едва ли не демоничен кикот. Да, обичаше да си играе с него, както всички тях...
- До утре, смъртни. – ухили му се Богът-шут и от тази усмивка Безименният потръпна.
След което зачака, в нежната прегръдка на мрака. Зачака да се появи тя, тази, която му даваше сили; тази, която обичаше във вечността. Не чака дълго, естествено. Тя винаги идваше, никога бе изоставила, никога нямаше и да го направи. Незнайно защо, но смъртният бе убеден в това.
- Отново се държа храбро. – усмихна се Леаратх, Майката на въплътената чернота и една хладна и нежна длан погали разранената му буза. Смъртният потръпна от това докосване, от удоволствие, от това как то му вдъхна енергия и кураж.
- Ти си тук. – простичко прошепна той. Леаратх, детронираната богиня. Тази, пред която Повелителката на лятото бледееше; същата, която бе с него срещу четиримата други нейни събратя. И тази, върху която се изля цялата им ярост след като бяха разбити всичките планове, които тя и Безименният бяха изградили. Незнайно как тя бе успяла да се измъкне от съградения от другите богове затвор, в който бе окована тя от тях.
- Тук съм, любими мой. Тя пак те е мъчила, нали? – с тъжна усмивка Леаратх изтри червилото от устните му. Червилото на Повелителката на лятото. Защо по дяволите една богиня ще използва такова нещо?
Жената, взела го в прегръдката си, сякаш прочете мислите му.
- И ние имаме нещо човешко в нас. Пък и суетата не ни е чужда, особено на скъпата ми сестричка.
Тези черни очи, замисли се смъртният. Толкова красиви, толкова....дълбоки? За пореден път се зачуди с какво си е заслужил любовта й, и за пореден път просто не намери отговор. Тъмната й като нощта коса, сплетена на дебела плитка, помилва лицето му.
- Кога ще свърши всичко това? – попита я той, свалил маската, която използваше пред мъчителите си. Бе уязвим, винаги бе бил уязвим, но го криеше, таеше болката в сърцето си, навътре, там, където никой не ще се пресегне. И изливаше всичко пред нея, пред тази, която го закриляше... – Кога ще спрат агонията, тъгата, унижението...самотата?
Нямаше нужда тя да му отговори. Видя го в навлажнените очи, разкрили се пред него, тъжни, сякаш отнесени. Една богиня плачеше, споделяща страданието на своя любим. Сълзите й падха по лицето му, досущ дъжд от мъка и скръб, а той заспиваше под този дъжд, изтощен от всичко, що му бе причинено.
Когато се събуди, нея я нямаше, но споменът за докосването й бе налице, както и влагата по лицето му. Утринна роса от божествени сълзи...
Отговорът бе никога. Никога нямаше да свърши агонията. Вечно щеше да цари тъгата, а самотата щеше да го задушава до залеза на живота му, сам в мрака, чакащ да умре, за да бъде съживен отново. Никога нямаше да бъде свободен той, опълчилият се на боговете. Нито тя, предалата ги.
И Безименният зарида. Цялата болка на света, побрала се в няколко сълзи...

Публикувано от: scion_of_storm Aug 3 2007, 09:36 AM

Душите, в клетка заключени
Лутат се, в агония пищят
Хиляди вопли тъй измъчени
Жално из въздуха летят

В огъня, възправен вечно
Горя ли аз, горя
Понесъл съм на раменете си
На смъртните скръбта

А воплите ехтят ли, ехтят
Налудничав кикот прокрадва се в ума ми
Кървави мълнии около мен свистят
Носителят съм аз, на вечни тръни
Тъга съм аз
Тъгата, преродена в плът

С очи - слепи кухини
Взирам се в безкрайността
А взора ми изпълват руни -
Тлеещи символи на скръбта

Публикувано от: scion_of_storm Aug 7 2007, 10:23 AM

Изсъхнали, завихрени листа
Падат, сълзи дървесни
Синевата разкрива ми тъга
И спомени за дни чудесни

Заревото алено над мен
Смее се безмилостно и нямо
Отминава поредния еднакъв ден
За да ми шепне мракът само

Вятърът подема празни думи
Понася ги из тучните земи
А в ума ми звучат непрестанно
Песни за непокорими висини

И в меланхолия преродена
Триумфираща отново е скръбта

"Единствен бях, загубен сега
Погубен от пуста човешка суета

Пред Боговете признавам си го
Просто отливката поредна съм

На безконечно повтарящо се
Индиго"

Публикувано от: scion_of_storm Aug 9 2007, 05:28 PM

Distant lights, shimmering in the distance
Light the path of human existence
I...one of them
I...am living again

Something lurks within my soul
Makes my inhumal blood run cold
A part of me I'll never know
Fury, which I'll never let go

Sorrow I have faced, agony too
Swam I have in this bitter pool
Melancholy dwells in me, right to the core
As it burns me, it brings me essential lore

Scream of silent pain I sense
Is it me - uncovered my fence?
And as I breathe - again and again
I hear the words, so clear and plain

"Your soul is burning
Constantly turning
Heed it, listen to it
The voice, the desperate call
The voice of your very soul..."

Публикувано от: scion_of_storm Aug 10 2007, 09:00 AM

В тишината на нощта
Надигнал чаша ейл в ръка
Слушам аз мелодията протяжна
На скалдовете песента тъй важна

"Нагалфар потегля, йотуните понесъл славно
Туловището му разцепва вълните плавно
Локи гледа с разкривено лице, жесток
Как Хеймдал надува своя вечен рог

Валхала портите си разтваря широко
Маршируват воини непокорни, силни
Води ги Всемирният, с едно око
Ще загинат днес асите, нам тъй милни

Рагнарок настана, човешки деца
И разтваря дверите широко смъртта

Вихър черен- Фенрир в омраза прероден
Разкъсва с дива ярост Один, мъдрецът благословен
Сурт, властелинът огнен тъй могъщ
Погубва Фрейр, асът вездесъщ

Тюр Железни с битка смъртоносна се захваща
Гарм, чедо Хелско убива го, но си заплаща
Локи лукавият към Хеймдал се затичва
И всеки другия мигновено посича

Тор врага си древен побеждава
И умира мигом, покрит със слава
Урд, Верданди, Скулд, обзела ги тъгата
Орисници клети, прокълнати вестителки на съдбата

Умира свят стар, за да се роди нов
Кораби ще бъдат пуснати, със златен обков
Тела на богове са в тях съхранени
А Мидгард готви се за велики промени

Рагнарок дойде
И всичко помете
Боговете мъртви завинаги са
Плачи, смъртно дете..."

Скръбни гласовете бардски ми звучат
Скрит съм аз обаче в моя тъмен кът
Ейла си допивам, в очите ми блестят сълзи
Тайничко надявам се- дано никой не забележи

Публикувано от: prayer4eto Aug 10 2007, 11:27 AM

Бравос !

Мислил ли си за написване на следващата "Илиада" ?

Публикувано от: scion_of_storm Aug 10 2007, 03:18 PM

^

Aaa, мерси, радвам се, че ти е харесало ^^ Има време, има

Публикувано от: Mort Aug 11 2007, 12:42 PM

Древни сказания за Северните Богове!

Публикувано от: scion_of_storm Aug 13 2007, 09:29 AM

Земята гори
Стонове, вопли
Агонизиращи души
Тела- още топли

Изгревът окъпан в кръв е
Хиляди безжизнени тела
Слънцето злостно осветява
Подгизнали, алени поля

Триумфиращи се спускат
Безконечни черните ята
Гракове злокобно озвучават
Скованата тиха мараня

Смях налудничав тишината нарушава
Тиран окован плюе на съсухрена земя
С грохот оковите си той строшава
И вече възвърната е желаната свобода

Нови войни ще има
Хиляди загинали
В протяжна пантомима
Колелото отново ще се завърти

Тиран нов ще се възцари
Лицето му маска ще да скрие
Колко ли хора ще затрие
Само и само жаждата си да утоли?

Свалете маската и вижте
Що под нея скрито е
Защото имам подозрения едни

Е, прав бях, нали?

Тиранът е всеки един от вас

Публикувано от: MadHatter Aug 13 2007, 09:44 AM

Публикувано от: >Cemetery guardian< Aug 13 2007, 08:52 PM

Всичко,което прочетох дотук,е прекрасно!Поздравявам всички ви...Приемете това стихче скромно като поздрав,а не като опит за изтъкване

These eyes have cried a million tears…
And they’re still crying…
The return of the knight they fear,
Because they know that means dying…
The lady is still in her castle…
She tries to remember…did she lock all the doors…
All her life she hides in the dungeon…
But can the dungeon hold on against the knight’s force…
The lady is in love with a knight…
And the lady is still alone in her castle…
But the lady fears the return of the knight…
Because his heart does not belong to her…

Публикувано от: scion_of_storm Aug 16 2007, 10:43 AM

Хм, ще поустна едно разказче (или каквото се води там о.О), което две седмици ме мързеше да го набера на компеца ;p Форумът обаче не ще и не ще да ми признае параграфите >.< ...


Нещо не бе наред.
Гвилион го усети, и то не как да е. Усети го с цялото си същество, чувството за опасност бе буквално просмукано във въздуха, все едно зъл дух бе минавал от тук. След което дойде ударната вълна, вихър от болка и скръб, надигнала се от Майката земя. Младият жрец се подпря на тояжката си от кедрово дърво, символ на свързаността му с природата и вечната Майка, за да не припадне.

Чернотата го заля. Все пак бе очите на Раждащата, а това означаваше, че болката, която околната природа изпитваше, се фокусираше право в него, мощна като летен циклон. Гвилион затвори очи и се концентрира, опитвайки се да долови откъде идва всичко това. И изпищя от уплах и страдание, след като в съзнанието му лумна ален, парещ взора огън. Стихията се разрастваше, поглъщаща птици, храсти, дървета...каквото й попадне, безмилостна и жестока. Зли огнени езици изпепеляваха всичко, до което се докоснеха.
- Майко моя, разбирам защо страдаш. – прошепна магът и няколко сълзи напоиха съсухрената пръст.
Това не беше обикновен горски пожа, Гвилион залагаше жезъла си. Магия бе стихията, доста силна при това, и ставаше все по-могъща и по-могъща с всеки изминал миг.
- Напътствай ме, Родила ни. – промълви чародеят и скоро усети присъствието на ново, мъничко съзнание, появило се изведнъж. Гълъбът, бял като снега, се материализира сякаш от нищото и тракна с човка.
- Води ме, Вестителю на Вечната. – усмихна му се с тъга магът, след което се трансформира. На мястото, където допреди малко бе стоял нисичък симпатичен младеж, размахваше крилете си горд белоглав орел. – Хайде, води, душица малка. – мисловно проговори Царят на птиците.
И мъничката птица полетя, насочила се незнайно накъде. Поля и изумрудени гори се стеляха под тях, секваща дъха гледа, но също страдащи от това, що се случваше някъде отвъд обраслите хълмове на планината Алдерак. Чувството се засилваше с всеки изминал миг, докато двете птици не се изправиха пред апокалиптичната гледка.
Развълнуван, Гвилион кацна на земята, преобрази се и стисна кедровия си жезъл така, че кокалчетата му побеляха.
- Алион велики...
Огънят цареше тук, стихията, поглъщаща живота, а пламъците трептяха в безконечен танц на смъртта. Почти всичко бе изпепелено, обгорени, черни дървета сякаш тъжно се взираха в Гвилион, докато той пристъпваше по напуканата земя, изстрадала тъй много.
- Кой си ти, причинил това на природата?!- изрева като ранен звяр чародеят, усещайки как гневът и яростта го обземат.
- Появи се най-сетне значи, ученико на Килиам от клана Вечно листо. – слаба фигура се материализира от най-близките пламъци.- Започвах да си мисля, че не ще дойдеш, жрецо на тази, що бе обругана.
Роденият в огън, защото Гвилион осъзна, че мъжът срещу него бе такъв, бе най-много с три-четири години по-възрастен от самия него. Остър нос, живи и някакси горящи със стаена злост очи и жилаво тяло имаше огненият жрец. Ръката му се вдигна и той се усмихна.
- Приятелче те е довело тук, виждам. Мисля, че не ще ти трябва това пиле. – презрително процеди през зъби той и отпусна ръка. Белият гълъб нададе само тихичък предсмъртен писък и изгоря за миг, обхванат от алени пламъци.
- Не трябваше да го правиш! – изсъска Гвилион и хвана с две ръце жезъла си. Зеленина избуя по полираното дърво, а опасни бодили изникнаха тук-таме, подаващи се от нея. – Приготви се за битка, служителю на Всепоглъщащия, защото не ще просто действията ти.
- За какво мислиш, че направих всичко това, глупако. – изсмя се мъжът срещу него. Огнени стълбове се завихриха около мага, а после го обгърнаха. – Линдрас Т’езок е името ми, момченце. Запомни го, защото то ще е последното нещо, което ще възприемеш. Нека видим как закрилницата ти ще ти помогне, пале такова.
Огънят се укроти за малко, ярка аура около тялото на противника на Гвилион, после за части от секундата стихията се изстреля към земния жрец, мълниеносна като змия в атака. Младежът едва успя да заплете енергиен щит, който да го предпази от атаката и част от огъня облиза дясната му буза.
Не започваше добре, помисли си Гвилион, опипвайки пострадалото място. Мехури се бяха заформили, придружени от дразнещо парене. Чародеят тропна с жезъла си и усети как корените на околните дървета запъплиха под земната повърхност, устремили се към противника.
- Ха! – ухили се Линдрас и отскочи немислимо високо в същия момент, в който корените изригнаха, протегнали се да го вклинят в земята, правейки го лесна жертва и обездвижвайки го. – Усетих хитростта ти, сине на земята. Млад си още, и непохватен. – жрецът още бе във въздуха, левитирайки по някакъв незнаен за Гвилион начин. – Мисля, че е време да те запозная с един....приятел, нека кажем. Надигни се, слуга на Всепоглъщащия. Чуй призива ми, Червей на омразата!
Момчето усети разтрисането. Недрата на земята се тресяха неудържимо, докато едно огромно и до болка познато на момъка същество не видя бял свят, разперило ципестите си криле, окъпано в камъни, пръст и кал. Ниагх бе повикал Линдрас, братовчед на самите дракони. Ниагх, лицето на омразата и злостта. Разярен звяр, не по-малко могъщ от братовчедите си. Съществото нададе нещо средно между рев и писък, и обърна малката си глава към него.
Ударът бе очакван, но все пак прекалено бърз, за да може Гвилион да реагира. Вихър от пръст и камъни зашиба момчето, разкъса дрехите му, набразди плътта му. Тотално пометен от магията на ниагха, чародеят бе отхвърлен с метри назад и се приземи с пукот.
- Сам, той може безпроблемно да те убие, ученико на Килиам. Аз мога само да наблюдавам как последните искрици живец гаснат в очите ти. – думите на огнения маг сякаш идваха от много далече.
„Помогни ми, Майко...”- помоли се Гвилион, повален, безпомощен, с изпотрошени кости и крайници. „Помогни, на своя син помогни...”
Усещаше как ниагхът се приближаваше, за да го довърши, а младежът не можеше да му се противопостави по никакъв начин.
„Помогни ми....”
Всичко бе някак мудно, надвисналият ниагх, уродливото му лице, костните образувания, украсяващи главата му. След няколко мига момчето нямаше вече да бъде измежду живите. Гвилион не изпита страх, а просто тъга. Тъга, че не ще види отново зелените гори, красивите планини, формиращи Световния Гръбнак, нямаше да види близките си...
И тогава дойде яростният писък. Ужасно пронизителен и изпълнен с болка и изненада, той постепенно замираше. Гвилион учудено отвори очи и видя гърчещият се масиивен звяр, чиято кръв буквално изтичаше от множество малки, но дълбоки рани. Ниагхът умираше, осъзна магьосникът. Закрилницата му се бе притекла на помощ!
Линдрас наблюдаваше всичко това хладно и спокойно, без никакъв намек за изненада от случилото се. Беше го очаквал, разбира се. Природата не би оставила свое чадо да умре току-тъй. Гвилион осъзна, че срещу себе си има непоклатим противник, който нямаше да се предаде лесно. Нищо ново под слънцето, все пак.
Изведнъж усети странно гъделичкане и болките от множеството му рани, и от счупените крайници и ребра започна да намалява, а енергията бавно се завърна в тялото му. Всичко живо, всяка растение му даваше своя живот, за да продължи младежът борбата си срещу огнения осквернител на природата. Дърветата около него, които не бяха изгорели, повяхнаха, отдали живота си, и младежът се натъжи, но това само раздуха огъня на яростта в сърцето му.
- Със слугата ти е свършено, жрецо. – изкрещя със свит юмрук магът.
Линдрас само кимна.
- Така е. – без какъвто и да е намек, че ще направи нещо, мъжът направи странен жест с ръка и огнени острието затанцуваха около Гвилион, стеснявайки кръга с всеки изминал миг.
Момчето скочи с идеята да напусне пламтящия ад, и успя да се измъкне, но едно острие се издигна и изгори бедрото му жестоко. Гвилион изсъска от болка, но помъчи да се концентрира.
- Сберете се, духове земни и подземни! – изкрещя той и удари с юмрук земята.
Ефектът бе мигновен. Земята се напука и пукнатината се насочи към Линдрас с недоловима за който и да е човек скорост. Стаената сила изригна и отхвърли огнения маг във въздуха, след което той тежко се приземи на обгорената земя. Падайки, той все пак успя да прати огнено кълбо по Гвилион, което, макар и неточно насочено, му причини известни вреди. Зашеметен, земният пазител видя как противникът му несигурно се изправя. Силите и на двамата бяха почти изчерпани, осъзна той.
- Време е да умреш, слуга на Всепоглъщащия! – надигна кедровия си жезъл той.
- Бих ти казал същото, сине на Майката земя! – някакси горчиво се изсмя и Линдрас и в ръцете му запламтя жезъл от виещи се пламъци.
- Майко земя...
- Всепоглъщащи вси...
- ...призовавам те...
- ...призовавам те...
- ...порази тези, що ти се опълчват...
- ...порази тези, що ти се опълчват...
- СЕГА! – изкрещя Гвилион и тоягата в ръцете му засвети с ослепителна светлина.
- СЕГА! – изкрещя и Линдрас Т’езок и пламъците лумнаха с мощ.
А после двете сили се сблъскаха. Ослепително сияние, и Линдрас, огнения жрец, бе пометен от стихията на разбеснялата се Майка, победила пазителя му, Всепоглъщащия.
Гвилион триумфално се изправи и закуцука към противника си.
- Победих те, Линдрас, служещи на разрушението. Дойде времето ти.
- Добра битка, пале. – усмихна се загадъчно жрецът. – Но и твоето време дойде.
Земният пазител така и не разбра какво имаше предвид той, защото едно огнено острие се заби точно между ребрата му плисък.

„Нима огънят можеше да прави това...?!”

Това бяха последните мисли на Гвилион, след което той се строполи бездиханен, само на няколко крачки от противника си....
*****
На сутринта от Линдрас Т’езок не бе останало нищо. Земята бе взела своето и трупът бе нахранил животните, а сега подхранваше гладната почва. Тялото на Гвилион обаче бе там, обгърнато нежно от корени. Сякаш го бяха прегърнали тези корени, така се бяха оплели около него. Отнякъде се появи сивкав вълк, който решително се доближи до тялото, така съхранено и пазено. Някога той бе бял гълъб, но сега му бе отреден живот, различен и същевременно подобен на предишния му такъв. И ако човек се бе загледал, щеше да види една сълза, търкулнала се от кехлибареното вълче око.
Но вълците не плачат, нали?
...А отвъд планините, слънчевият диск се надигна. Време бе да започне поредният ден, част от Вечния Кръговрат.

Публикувано от: traektoriq Aug 16 2007, 10:45 AM

^

Публикувано от: scion_of_storm Aug 16 2007, 06:13 PM

^ Това заради дължината ли XD

Публикувано от: scion_of_storm Aug 19 2007, 10:27 AM

Звезди нощта безмълвно осветяват
В скръб и мъка удавени са те
Въпрос ням сякаш те задават:
"Защо Тя трябва да умре?"

Из полята заскрежени, нейде там
Лежи бледна и студена тя
Угаснал е в очите плам
Мъртва - образът на тленна красота

Задъхан момък крачи в тъмнината
Отправил се на вечно търсене
Профучава - вихър през полята
И смъртта не ще го спре

Гледката на съвършена красота
Раздра със болка плачещата му душа
Докосва, опипва лудешки със студените ръце
Милва нежно едно красиво, замръзнало лице

Светът рухна до прашинката последна
Сълзи рукват по заскрежените страни
Хвърля той дреха непотребна
В желание дъхът й този път да възкреси

Взирайки се в небето с поглед безутешен
Ридае момъкът в мъката безкрайна
Съкрушен и сам в пустинята от лед
От смъртта насреща чува той последния куплет:

"Една крачка
И ще си спасен
Една крачка
И ще си със мен"

Шептят гласове примамливи и топли
Свистят в ума му тез десетки вопли

И пристъпи той във вечността...

Kudos go to teh MadHatter, пооправи някои недъгави неща из това стихче

Публикувано от: prayer4eto Aug 19 2007, 10:56 AM

Айде една поправка и от мене - "Звезди нощта безмълвно осветяват" - по-добре ми звучи

Публикувано от: scion_of_storm Aug 19 2007, 11:18 AM

Point taken!

Публикувано от: eternal_eyes Aug 19 2007, 11:28 AM

Аа,много е хубаво!!

Най-много ми харесва 4тата строфа(май така се наричаше).

Публикувано от: scion_of_storm Aug 20 2007, 09:58 AM

Ето ме, пред сенчести колони
Черпя безконечни тъмни сили
Сянката ми жестоко ще ви гони
Ще се молите нивга да сте се не родили

Глупци...
Слепци!
Деца на смъртно семе
Заблудено човешко племе

Макар и мрак злочести в мен да кипи
И лудостта в съзнанието ми ярко да искри
Гадинки нищожни сте, род човешки
И ще ви съдя за всички ваши грешки

Пречистване очаква те, о, смъртни свят
Приготви се - аз съм твоят заклет враг

И не ще се спра
Докато не умра

Докато не загубя своите сетни сили
Докато не се скъсат сенчестите мои жили
Кръвта ми черна земя не напои
Огънят в душата ми не спре да пламти

Клетва дадох, обвързана с окови здрави
Клетва додох, и тя не ще се бави!

Публикувано от: scion_of_storm Aug 22 2007, 02:34 PM

Господарю на душата ми, оковани Слепецо във вериги вечни
И ти, Майко на мъдростта, Плетачко на съдби човешки
Пред дверите Ви стоя, чакащ в тъмнината безконечна
Отворете, и скитащият Мен при себе си приютете

В сънища на лудост и безумие умопомрачаващи
Танцувах на ръба на сенчесто острие
Секунда по секунда бавно осъзнавах
Че съдбата ми ваша отдавна е

Бродих по земята, изсъхнала и скръбна
Живях мъртъв, не знаех що е туй „сърце”
Тогаз защо да не живея в смъртта сега
След като обвивката ми смъртна умре?

Смея се над агония и болка
Опознах ги като жадувана любима бледна
В море от мечти несбъднати
Удавих се, секна мисъл разумна в мен последна

Пред вас съм, сянка на радост отдавна помръкнала
Пред вас съм, душа, която отдавна е замлъкнала...

Публикувано от: scion_of_storm Aug 23 2007, 09:01 AM

Довианди си товя сагайн
Зарове, о зарове, въртящи се в ума ми
Кога ще спрете хода си безкраен
И какъв ще е развоят на съдбата, тъй потаен

Довианди си товя сагайн
Заровете ти метни, не се смущавай
И по реката на живота смело плавай

Матрим Каутон ще да е името ми
Ще се оженя, викат, за Щерката на Деветте Луни
Заровете предрекоха го, тъй ще бъде значи
С ергенлъка - край, нека всяко девойче плаче

Ашандарей съдбата подари ми, вещица проклета
С гарвани кацнали от двете му страни
А заровете още се въртят безспирно
Ако не вярваш, ела и погледни

Матрим Каутон съм аз, заклет ерген
(поне до скоро!)
Айез Седай - не ще припарят те до мен
Дават те, това е ясно, но що ще вземат
За да се измъкнат после, без вината да поемат

Довианди си товя сагайн
Песента на живота ми това е
С късмет подръка, тананикам песента
Мат Каутон, любимец на съдбата единствена!




Матримчо винаги ми е бил любимия герой от всички фентъзита...

Публикувано от: prayer4eto Aug 23 2007, 09:58 AM

Някой много яко е хлътнал по WoT - а ?

Можеше да се пробваш на древния език да го напишеш . Иначе - добре е

Публикувано от: scion_of_storm Aug 23 2007, 10:20 AM

Аз съм хлътнал по Колелото откогато грабнах първите страници на "Окото на света"... Е, на Древния трудничко, но се отчитам с Довианди си товя сагайн, то е на Древния )
Мерси

Публикувано от: scion_of_storm Aug 25 2007, 10:21 AM

Открий мрака
Дълбоко в своята душа

Счупи печата
Разлей чашата на лудостта

Оковите мизерни отхвърли
Духът ти яростен да броди

Счупи го, счупи го, счупи го
Печата гнил, капан зловонен
Предай се, жертво на сладостта
Усети силата, носителю на лудостта

Юмрук стоманен, воля непоклатима
Кръв - тя ще бъде твоята любима
Разрушителю, идващи със зимен мраз
Свободен си, удари най-сетне твоя час

Вилней, призрако на злостни нощи
Руши, руши, руши - ще има още
Гибел новото ти име ще да е
В кръв заклет, с омраза в сърце

Коленича пред теб с благоговение
Господарю...завинаги врекох ти се

Публикувано от: Aggressive Perfector Aug 25 2007, 11:21 AM

^Някой много блек е слушал май?

Публикувано от: scion_of_storm Aug 25 2007, 11:22 AM

^ Когато разбереш по какъв случай съм го писал, тогава говори
И да, блек слушам. havz probz/?/

Публикувано от: Aggressive Perfector Aug 25 2007, 11:25 AM

^Но проб, блекът рулира, просто ми се струва, че прекаляваш малко с всичкото тва вричане, мрак и т.н.
И по къв повод???

Публикувано от: scion_of_storm Aug 25 2007, 11:28 AM

Не съм длъжен да ти споделям...
Вричане в какво? Много буквално ги приемаш нещата
Мракът го разглеждам от друга гледна точка...пък и в крайна сметка, всеки пише за каквото иска, нали?
Повечето неща си ги пиша като съм тъжен/ядосан и т.н. В такива състояние за какво да пиша, за цъфтящите цветенца ли.. ;p

Публикувано от: Aggressive Perfector Aug 25 2007, 11:41 AM

^Еми не, просто ми е тъпо някой кат пише за мрака, за "Господарю на злото, вричам ти се доброволно" и не вярва в тва... Е, ако пък вярваш мога да кажа само едно - респект...

Публикувано от: scion_of_storm Aug 25 2007, 11:42 AM

Ми...не вярвам, господари и идоли не ще имам никога
Казах ти, не можеш да го разбереш, имаш друго гледна точка спрямо тея неща. Всичко е доста субективно, ю ноу Дай да не спамим повече, че темата е за творчество...

Публикувано от: scion_of_storm Aug 26 2007, 10:25 AM

Слънцето мрачно ми изглежда
В сравнение с делата ваши
Ценни сте, приятели мои
Винаги вдъхващи ми надежда

Парите по света безкраен да събера
За една милионна от вас не ще да стигнат
Помагате ми в мъка, болка и тъга
Без вас нямам аз работа на този свят

Рамо до рамо, лутайки се из лабиринта на живота
Предопределяма сами съдбата си
Всичко преодоляваме с дружба крепка
Дори и разпилени да сме из земи далечни

За вас живота бих си дал
Без секунда дори да се замисля
Без вас, на пустотата коронован крал
С вериги прикован, самотата ще обмислям

Благодаря ви, макар и малко да е туй призвание
Благодаря ви, че спасявате ме от сигурно изгнание

Принципно не съм много по обясненията...Никога не съм очаквал във форум или където и да е другаде да намеря толкова ценни хора и близки приятели, колкото тук. Може да звучи тъпо, но стихотворението е за всеки един от вас и за всички вас взети заедно...Вие си знаете кои сте, а ако не знаете, ще ви го набия с Мьолнир в главите

Та...благодаря ви на всички за нещата, които сте правили за мен, надявам се да върна поне малка част от тях на всеки един от вас, без вас няма какво да правя на тоя свят въобще. End of story.


Много мекушав съм станал напоследък

Публикувано от: scion_of_storm Aug 27 2007, 09:22 AM

В тъмнината взирам се, някакво движение
Някак плавно и неестествено, прави впечатление
Силует потаен, по улицата нерешително броди
И аз усещам, незнайна сила към него ме води

Старец белокос
Полугол и бос
Шепне думи тихи

"Старче, късно е за теб сега
Де крачиш ти в нощта"

"Загубен съм, загубен вечно, братко млад
Усещам на смъртта полъха зловонен
Ах, колко мрачен е тази хлад!"

"Недей тъй говори, скиталецо клет
Макар тежко сигурно да ти е сега
Не си внушавай ти излишно
Не се поддавай на опасната тъга"

"Млад си още, приятелю, и наивен
Виждам, доста си и импулсивен
Тъгата изгражда скелета на света
Мъката помага й, и тя царуваща"

"Чакай, старче белокосо, къде така
Нима няма място за надежда?
Животът светъл е, красив и бляскав!
Че и понякога спрямо нас е ласкав..."

"Ще видиш, подобие мое
Кое, как, и защо е."

Светлина неизвестна мен лицето му освети
А после старецът някак магично се скри

Изчезна!
Но къде?

"Подобие твое?
Това пък защо е?"
Щях да попитам завчас

Но стъписан останах, без дъх, без слова
Защото, драги мои дами и господа

Същите на лицето черти
Същите черни очи

Та това бях самият аз!
Но след петдесет години...

Публикувано от: scion_of_storm Aug 31 2007, 05:58 PM

бла-бла, няма никаква връзка между куплетите, и тн ;p


Смях...или плач?
Що дочувам аз?
Нощта е безмилостен палач
Разбива на парчета тя
Самотният ми последен час

Кажете ми
Вие
Да
Всички вие

Виждате ли това, що виждат очите ми слепи?
Виждате ли цялата чернота, курвата проклета?
Писъците чувате ли, на душите тъй клети?

Ужасно е
Всепоглъщащо
Мъртвило

Радвайте се, че спестена ви е тази гледка
На която свидетел съм, прокълнат завинаги
Мятам се, мъча се да счупя тази клетка
А около мен кикотят се омразни сенки

Ах, как искам да ги скърша аз
Призраците в тази тъмнина побъркваща
Свободен да съм, под ничия власт
И светлината в мен да се завръща

Друг бях преди
Друг бях
Всичко се промени

Умрях
За да бъда отново роден
Узнах
За да бъда отново сломен

Полудявам, усещам я
Лудостта тихо се просмуква
Отровна змия
Усещам, усещам...усещам
Ледът тънък... се пропуква

Освобождението мое е тя

И с горд писък, разперил крила
Прераждам се отново, птица могъща

Висините са мои
Най-сетне свободен съм
Висините са мои
И краят на един лош сън

Публикувано от: scion_of_storm Sep 1 2007, 10:11 AM

http://store4.data.bg/myoubi/ нямам никаква идея поуствал ли съм го, принципно prolog.doc е прологът към книгата ми....

Apart from that...

Крило на скръбта

Спомням си
Когато слънчев лъч погали нежно
Едно невинно детско личице

Спомням си
Как орисница злочеста промълви потайно
Че в чернота загубено, то ще умре

"Аз съм тук, в поля обширни
Съдбата да посрещна съм дошъл
Опознах чувствата, емоциите всемирни
Разбрах що е то да си добър, и зъл

Планините родни в снагата си ще носят
Споменът за мен, за крилото на скръбта
Жътвари нивята с любов ще косят
А над тях вятърът ще пее песента
На моята тъга

Езерата сълзите мои ще поберат
Заключени там те нека да стоят
Дърветата с тих шепот ще да шумолят
А зверовете тъй любими мои
С болка и скръб непоносима ще се дерат...."

Тъй рече той, и тъй загина
Син на Майката Земя
И с него, безутешно си замина
Крехка детска мечта....

Публикувано от: Ludnichar Sep 1 2007, 10:29 AM

10 клас, час по английски, суууууупер тъпотия... Какво да правя се чудя аз, ще взема да напиша някаква простотия...


10 минути по-късно, резултата:

ПРИКАЗКИ ЗА ФИЗИКАТА

Вятър вее, дъжд вали,
а Кулон хуя го сърби,
мисли си :"Защо на мен?"
просто няма сутиен!

Фарадей си мисли:"Ех да го еба,
пак не стигнах до ръба,
а пък тоя скапан ток
вчера килна моя смок!"
И Нютон се чеше по празната глава,
"Кво ли е електростатика?"
А кулон му казва:"Я ме почеши!
За да мога да ти обясня,
как се бърка във гъза!"

Я, отново Фарадей,
иска да убива змей,
ала змея се изсра,
Майкъл Фарадей умря!

Галилео Галилей
също погна този змей,
ала този път го хвана
и му го завра в капана!

Ама този змей голям,
с хуй дебел и гъз насран,
стана прав и викна:"Хей!"
Ще умреш кат Фарадей!"

Галилео се замисли пак
и му каза:"Ей тъпак,
ще те чукам във гъза,
майката ти да еба!"

И отряза му главите,
хуй му сложи във устите,
и му каза:"Аз съм педераст!
Исках да те наебъ
ама ти хвърли топъ,
и сега се отвратих
и немога ти платих!"




П.П. Все пак имайте предвид, че това е писано под въздействието на плямпането на мортиша (една "убава" учителка по английски от смг) и по време на тотално изцикляне и простотия, освен тва съм бил на 16 някъде ако не се лъжа - лапе още...

Публикувано от: scion_of_storm Sep 3 2007, 09:12 AM

Сам стои, вятърът го брули
Сам стои, воин един
Пред планини тъй мрачни и потайни
Сам стои, горд, непоколебим

Гръмотевици около него тътнат с грохот
А той стои си сам, замислен, блед
Започнал своя непосилен поход
В честта си, в кръвта своя е заклет

"Хейдра!" шепнат му скалите
Дума древна и могъща
"Хейдра!" стенат планините
И увереността в него се завръща

Хейдра, воине неустрашими
Пътят пред теб дълъг ще да е
Хейдра, спомен за мразовити зими
В душата ти смело нека екне

За теб ще пием и ще плачем
Сине на самите Богове
За теб ще пием и ще плачем
Защото нивга не ще се върне
Това, което нявга бе...

***********

Хейдра, Terje Bakken.

Публикувано от: prayer4eto Sep 3 2007, 09:30 AM

^ Айде мелодията и да правим запис

Публикувано от: scion_of_storm Sep 3 2007, 09:31 AM

XD
Айде, ама аз какво ще правя, след като мога само да грача

Публикувано от: prayer4eto Sep 3 2007, 09:33 AM

Все някой ще помага, да грачи заедно с тебе

Публикувано от: scion_of_storm Sep 3 2007, 09:34 AM

Ееее, събрахме се значи

Публикувано от: magodeoz Sep 3 2007, 11:08 AM

Айде, аз и Дани47 ще запишем барабаните, все пак без най-добрият приятел на музиканта няма как да мине !

Публикувано от: Aglarana Sep 3 2007, 09:32 PM

Хейдра

Публикувано от: DAEMONAXIA Sep 5 2007, 10:15 PM

Всичко,което прочетох...много ми хареса.
Ако събера достатъчно смелост...ще "вмъкна"нещо и от своето,
лично творчество.
Scion of Storm,прекрасни стихове...наистина прекрасни.Все пак красивите
стихове,не се"раждат" само от любовта... Едва ли има по"силни"
думи,от тези с които описваме болката,гневът и ...."мрака"в нас

Публикувано от: scion_of_storm Sep 6 2007, 10:42 AM

Мерси ) Права си - тъгата, мъката, яростта и гневът са най-силните чувства, които изразяваме. )

Публикувано от: DAEMONAXIA Sep 7 2007, 08:36 PM

Така е,душа.Това са чувствата,които и аз описвам.. във своите стихове.
Затова не ми е трудно,да разбера твоите..които,пак казвам...са наистина прекрасни.

Определено,имаш талант.

Публикувано от: scion_of_storm Sep 7 2007, 08:44 PM

Мерси, давай и ти твоите, темата е за каквото и да е творчество. Пък и нови неща винаги е интересно да се прочетат

Публикувано от: scion_of_storm Sep 13 2007, 10:11 AM

Майко Тъма

Майко, теб зова в този мрачен час
Блуднице нощна, поспри, чуй моят глас
За детето твое забравено си спомни
Животът бушуващ жестоко го сломи

Майко тъма...
Искам да спра
Да чувствам
Да умра

Очите ми виждат само пустота
За това съм бил орисан, значи
Това ще да е моят съдба
Душата ми вериги вечни ще да влачи

Майко тъма, синът си приеми
Самотата, болката ми прегърни

За да се изправя гордо
С вятър в коси шепнещ

Сам-самичък срещу всичко, с юмрук свит
Невидим за смъртните люде, в сенките скрит
Наблюдаващ как светът към своя край клони
Как разруха всемогъща царува из човешки земи...

raw version е, приемам препоръки Просто усещам как идва прейърчето

Публикувано от: prayer4eto Sep 13 2007, 10:44 AM

Мдааа ...

pray for the day
when destruction is all
for the rhymes'll be forgotten
and the critics will fall

EDIT: Аз не мога да се стърпя - :

Сам-самичък срещу всичко, със юмрука свит
За людете смъртни пак невидим, в сенките скрит
Наблюдавам как светът отново за своя край тъжи
Как разруха всемогъща бди над хорските земи...

Публикувано от: scion_of_storm Sep 13 2007, 04:44 PM

Харесва ми! Мерси, братко )
Тъжи...

Майко Тъма

Майко, теб зова в този мрачен час
Блуднице нощна, поспри, чуй моят глас
За детето твое забравено си спомни
Животът бушуващ жестоко го сломи

Майко тъма...
Искам да спра
Да чувствам
Да умра

Очите ми виждат само пустота
За това съм бил орисан, значи
Това ще да е моят съдба
Душата ми вериги вечни ще да влачи

Майко тъма, синът си приеми
Самотата, болката ми прегърни

За да се изправя гордо
С вятър в коси шепнещ

Сам-самичък срещу всичко, със юмрука свит
За людете смъртни пак невидим, в сенките скрит
Наблюдавам как светът отново за своя край тъжи
Как разруха всемогъща бди над хорските земи...

Публикувано от: Aggressive Perfector Sep 13 2007, 06:28 PM

Така, и аз да се включа ( ), с едно нещо надраскано набързо. Тва не е завършен вид (или поне не ми изглежда че е такъв), може да добавя и некой друг куплет. Давайте идейки, ако има шанс да излезе нещо, ако не - поне ще имам честта да бъда оплют...

БУРЯ
-------

Буря...

Вятърът вие, носи мрак и тъга
В човешката светла и чиста душа
Усмивката пада, отмита от кал
Дъждът я стопява и носи ти жал

Буря...

Тогава, пометен от черния ад
Ти бягаш ли, бягаш във пустия град
Студът те сковава!
ПРЕДАЙ СЕ И СПРИ!
На мрака душата си жалка дари!!!

* * *

О, ВЕЛЗЕВУЛ, ЛУЦИФЕР, ДЕМОНИ ЧЕРНИ
КТХУЛУ, КОСМИЧЕСКИ ЦАРЮ НЕЗЕМНИ
ОТ ЧЕРНИЯ ОБЛАК ДАРЕТЕ МИ МРАК
В ДУШАТА МИ МЪДРОСТ ПОСЕЙТЕ!
БЕЗ СТРАХ ВЪВ ТАЗИ НОЩ ЗЛОБНА, ВЪВ ТОЗ КЪСЕН ЧАС
О, МОИ КРАЛЕ, АЗ СЛИВАМ СЕ С ВАС!

ОБРИЧАМ ВИ СЕ ДОБРОВОЛНО



Плюйте на воля!

Публикувано от: scion_of_storm Sep 13 2007, 06:33 PM

Чееки, чеки..не че искам да плюя, но как съедини Кт(х)улу и Луцифер в един стих? Супер различни неща са, от коренно различни "вярвания" и подобни
Иначе първото ми харесва, но може да го доразвиеш

Публикувано от: Aggressive Perfector Sep 13 2007, 09:51 PM

Е, да де, ама си е все окултизъм и все става въпрос за "космическо зло"...

Публикувано от: Mandor of Chaos Sep 13 2007, 10:26 PM

кутхулху е всъщност

Публикувано от: scion_of_storm Sep 13 2007, 10:30 PM

^тцъ
Ктулу, Ктхулу, Кутулу, Кутхулху, Кутулху и прочие може да се чете, има минимум 6 начина, по които може да се прочете

Публикувано от: Mandor of Chaos Sep 13 2007, 10:34 PM

според лъвкрафт е така, застреляй се

Публикувано от: Aggressive Perfector Sep 13 2007, 10:36 PM

^В моята книга е Ктхулу...

Публикувано от: Battle Magic Sep 13 2007, 10:51 PM

На албумите на Бал-Сагот, пише Cthulu=Ктулу, тъй че е така

Публикувано от: MadHatter Sep 14 2007, 08:31 AM

Според мен е Кгдйфакйрлу

Публикувано от: prayer4eto Sep 14 2007, 10:23 AM

^ Дотук 2 крави само (и 0 бика )

Публикувано от: scion_of_storm Sep 20 2007, 08:07 AM

"Гласче любимо
Къде си ти
Гласче любимо
Реши...и ме остави?"

Сам
Окован

Всъщност...бягай, да
Бягай далеч от мен
След като в стари времена
Сломен бе разумът ми буен

Знаеш...
Знаеш...

На родът човешки събрах скръбта
Побрах я, някакси, в моята душа
Кървави сълзи пролях, опознах всякаква тъга
И все пак...оставих я в себе си, заключена

В дните последни
На светлина тъй бедни

Виж ме, все пак, гласче любимо
Виж ме...

Кръв плюя, тежко хриптя
Гърча се, в агония пищя

И все пак...

Стига ми едничката награда
Как от души стотици отронва се
Утехата моя единствена, вечна
Дума една, тъй проста и лесна

Просто...
"Благодаря"


Не е дъ грейтъст, но пък вчера ми дойде едно вдъхновение колкото и просто, толкова и сложно да бъде заредено с толкова чувство

Публикувано от: traektoriq Sep 20 2007, 04:24 PM

Ще ме извиниш надявам се на мен втората част повече ми хареса . Някаси самото стихотворение сякаш е на част може би товане ми харесва в него

Публикувано от: scion_of_storm Sep 20 2007, 06:04 PM

Донякъде си права....guess двете "части" са различни. Що да не те извиня, всеки си има мнение

Публикувано от: scion_of_storm Sep 23 2007, 09:10 AM

Плясък на хиляди криле
Вихри въздуха безпощадно
Дошло отново времето е
Ще се въздигнем...славно

Пламък неземен в прокълнати
Оръжия тлее
Слънце черно зад гърбове пернати
Злокобно грее

Братя мои, паднали ангели на разрушението
В очите ви копнеж съзирам
Ще дръзнем да пренапишем Сътворението
В сърцата ни трепне вечен плам

Демони забравени, ужас въплътен
Души прокълнати, вече не сме във плен
Разрушени ще бъдат стените райски
Надигнете се, дракони спящи своя сън!

Надигнете се
Светлината скършете!
Възцари се хаос всепоглъщащ
Яхни ветровете!

Бог мъртъв е, и завинаги ще бъде
Славно и могъщо, царуването наше ще пребъде

Публикувано от: MadHatter Sep 23 2007, 10:16 AM

Стига си чел Ницше, бе

Публикувано от: Galrinia Sep 23 2007, 11:05 AM

аз пиша едно фентъзи,ама съм точно до под кривата круша.интересно би се получило според мен но съм затруднена сериозно как да изразя идеите си върху белия лист,тоест върху бялаха компютърна страница. наистина е много кофти да имваш визия в съзнанието си за нещо,но да не знаеш как да я предадеш.иначе не съм се отказала още,в никакъв случай.

Публикувано от: scion_of_storm Sep 23 2007, 11:10 AM

^ Същото е и тук, принципно имам готови 200 страници, обмислям го да е към 400-500 да речем, ама и аз не мога ясно да си изразя идеите

Публикувано от: prayer4eto Sep 23 2007, 11:10 AM

^^ Всичко е въпрос на изразни средства - идеята я имаш, но все още не си решила как да го предадеш на читателя . Дерзай - ще се справиш, при малко повече старание .


EDIT:

^ Наблегнете повече на изразяването на мисълта си - тази свобода ви гарантира, че ще знаете как точно искате да изглежда написаното от вас . Т.е. - когато общувате се стремете да намирате най-точните думи, дори това да позабави малко разговора ... Ще си обогатите и речника малко

Публикувано от: scion_of_storm Sep 24 2007, 08:21 AM

Ражда се в зората нова
Легенда за геройства и войни
За тайни мрачни и отрова
За битки също, и за смели думи

Ветровете вихрят тез истории
В бягът си игриви и небрежни
За да бъде в изгрева пробуден
Митът, за Вечният забравен клан

"Сърцата си предложихме на Боговете
Приеха те, Народ на изгрева ни нарекоха
Да пазим Майката нашият завет е
В честта си славна всички се зарекоха

Братя наши бяха
Всите зверове
Стареите ни зовяха
Горските духове

Танцувахме боси по сутрешна роса
Умели воини бяха нашите мъже
В душите си носихме Песента
И кланяхме се на Луните две"

Тези слова забравени
Нашепна ми есенната тишина
В мрака изоставени
Реших аз...да ги възкреся

Тъгата лумна
В зората останах взрян
Тъга, тъй безумна
По един отминал блян...

Публикувано от: prayer4eto Sep 24 2007, 11:14 AM

Надобряваш, да му се не види . Сега ако вземеш и да си подредиш мислите, та да не е всяка строфа сама за себе си

Публикувано от: scion_of_storm Sep 24 2007, 11:26 AM

Мерси! Ми, то е изградено като история това, вярно особено последните стихове са леко несвързани, ама...

Публикувано от: wqwrrr Sep 24 2007, 11:42 AM

Сашо, това последното е много добро. Бива си те, няма как да отрека. =)
А за фентъзито хич не е лека задача, би било интересно да го прочета щом го завършиш.

Публикувано от: Svetyl Sep 24 2007, 11:48 AM

Да се разпиша с малко мои мисли

ВЕЧНОСТ-ЧОВЕК
Постигна много?
А всъщност нищо...
Защо не промени света
и все пак мислиш си че е отлично?

Постигна чудо? За един човек?
От делото ти даже няма ек...

Животът ти е като миг,
терзанията са милисекунди
половина от мига минава в чудене,
а другата половина пък във трудности.

Ще стигнеш вселената?
Едва ли...
издребняваш,
във опити да бъдеш уникален,
но оставаш... простичък, невзрачен и нормален.
.
И аз съм като теб,
мечтите ми се свеждат до мига.
Защото съм човек
това за съжаление не мога да го променя.
.
Проблемът наш е, че сме егоисти,
че смятаме се за най-съвършени.
Че според себе си сме и най-чисти,
че сме велики, а делата ни проникновени...
.
Но не сме. Егоистични замърсени същества,
това сме ние.
За срам на вечността,
защо Вселената ни трае?
.
А може пък да сме палячовци
и да участваме във представление.
И всичките човешки "трудности"
да са сценарий, не изпитание.
.
Дълбоко в себе си зная,
че един ден светът ще загине.
Човечеството нищо няма да остави,
а вечността... тя винаги ще БЪДЕ!

Публикувано от: prayer4eto Sep 24 2007, 12:12 PM

Публикувано от: Svetyl Sep 24 2007, 01:46 PM

Ама аз наистина го мисля

Публикувано от: prayer4eto Sep 24 2007, 03:05 PM

Добре е . Понеже нямаме иконка *THUMBS UP* във форума, затова потърсих картинка

Публикувано от: scion_of_storm Sep 25 2007, 09:17 AM

Небето мрачно е, зловещо
Стоя на хълма черен, сам
Смущава ме...неизказано нещо
В сърцето ми тлее черен плам

/завинаги/

Небето казват обитаваш ти
Господарю на ловките лъжи
Не вярвам, не ще и вярвам в теб
Съществото цялото ми срещу теб крещи

Кръвта току-тъй вода не става
Водачо ти на стадо сляпо
Волята ми моя си е, здрава
И свободен ще съм вечно

Крилата ти небесни ще кървят
Наслада в жестоки мои очи
Ще кървят, а после ярко ще пламтят
Изгубени в безкрайни кладенци

/завинаги/

Публикувано от: Ataegina Sep 25 2007, 02:28 PM

Хареса ми последното. Особено:

Не разбирам обаче на какво се противопоставяш. Вътрешни противоречия?

Публикувано от: scion_of_storm Sep 25 2007, 06:31 PM

Вдъхнових се от една песен просто, моите неща нямат някакви дълбоко заложени корени. Не вярвам в Бог, да, ама не е и да съм някакъв псуващ го на поразия...
Творчество, ю ноу

Публикувано от: Alti Sep 25 2007, 09:11 PM

душице,

Знам, че на младежи не им отива да изричат максими,но аз ще сторя това многократно в следващите редове. Nо първо честит 18 рожден ден!!! Ти съзря до една дългоочаквана възраст, но освен "екстрите", до които имаш достъп сега, се нагърбваш и с много отговорности. Tи вече не си малко момиченце, а жена, а всеки изход е вход към нещо. Каква странна илюзия е да смяташ красотата за доброта нали? Но никой не е толкова умен, че да знае какво прави. Винаги ще ми бъдат скъпи първоначалните заблуди, които хранех към теб. Но все пак паметта е това, чрез което забравяме. Като жена съм сигурен,че си лъгала. Не се безпокой -ще продължиш и занапред. Лъжата, Лада, е нещо крайно отвратително, но крайно полезно...когато се намираш в труден момент. Затова ето ти един съвет от мен -истината е нак-безопасната лъжа. Ти ще бъдеш несправедлива спрямо другите, но и те с теб също. Запомни! Несправедливостта се понася лесно, а от справедливоста наистина боли. Убеден съм, че в живота си ще играеш важна роля за много мъже...Един мъж може да е щастлив с всяка жена, стига да не я обича истински. Много малко ще те смятат за нещо специално. Ние мъжете играем играта, но вие жените винаги знаете резултата. Да, жените ни давате утеха, но ако не бяхте вие нямаше да имаме нужда от нея. Моля те, запомни от мен, че някои хора остават по-дълго за час отколкото други за месец.
Пожелавам ти много здраве,щастие и късмет през идните години!

ПП желая ти за напред да знаеш винаги какво искаш и на всеки въпрос, който ти зададат да можеш да отговориш!

Жорко

значи това е картичката към едно бифже гадже за рождения и ден
моля изкажете мнение и кажете според вас какъв е бил скрития смисъл и как ми отговори тя след като я прочете

Публикувано от: Aglarana Sep 25 2007, 09:29 PM

Написал си й някои истини, Жоро За съжаление, всеки е правил грешки и може би дори тя в момента го осъзнава.

Имам въпрос.А чувстваше ли се по-добре, след като й даде картичката?

Публикувано от: Alti Sep 26 2007, 07:38 AM

Ами смъсъл ние скъсъхме някъде март а тя имаже рожден ден август :/ и сичко се беше уталожило и честно казано исках да и стана поне малко гадно ама след като я прочете дойде моля ти се усмихна се и ми каза много е хубаво...
Аз бях готов да и обясня смисъла най-подробно ама нали имаше рожден ден а и после приятелите щяха да ме гледат на криво Дали се почуствах добре ли? Еми да смисъл сички които я прочетоха я харесаха много поздравиха ме някои се опитаха да ме спрат да не и я давам ама аз си я бях копирал няколко пъти и и дадох на нея на оранжев лист картичката но тя пак не схавана смисъла (оранжево=лицемерство) Кво да се прави момичета...

Публикувано от: Aglarana Sep 26 2007, 08:59 AM

Ти си бил много зъл бе Искал си да й стане гадно?Оранжев лист? Или яко те е наранила, или си имал много свободно време

Публикувано от: Alti Sep 26 2007, 09:55 AM

не много гадно в никакъв случай.Просто исках да и покажа че е сбъркала а бях на работа и нямаше хора така че седнах и го написах

Публикувано от: Aglarana Sep 26 2007, 10:04 AM

Разбирам защо сега се правела, че не те познава Ама добре си го замислил де - оранжев лист( ), някои доста точни изречения...

Публикувано от: Alti Sep 26 2007, 10:06 AM

Мда голямо про съм.Много ме бива в тея работи

Публикувано от: scion_of_storm Sep 28 2007, 07:04 PM

Нямаше какво да правя в час по география

Песен имам аз
Създадена е - за вас
Приказка за лед и мраз
Сказание за мрак и ужас

Възцаряват се на тронове крале
Раждат се в небесата нови Богове
А приказката стои си там
Забравен, едничък полъх ням

Докато аз тъка векове
Тя стои си, и расне
За да стане мит в даден ден
Мит създаден отдавна, и от мен

Приказката аз съм, човешко семе
Аз, синът на погубено отдавна племе
Взрете се в предупрежденията, що оставям
Докато нов век в мрежата си улавям

Шепотът съм, който ще да ви спаси
Шепотът, що във вас ще палне първите искри

Аз съм песента, песента е Аз
Спасителят, в забрава потънал
Въскресителят на души в тоз мрачен час!

Публикувано от: Aggressive Perfector Sep 28 2007, 11:24 PM

Зимна песен

Животът е борба
Без място за чувства.
И в таз земя пуста
Аз сам съм сега

С стоманени криле
Без болка и тъга
И никой на света
Не може да ме спре.

Студен за вас съм аз
Надраснах любовта,
Емоциите, скръбта
И вече само мраз

Сковава ме сега
И вечно ще се скитам
Сам, но неуязвим
Сам тук във пустошта.

Публикувано от: scion_of_storm Oct 4 2007, 08:10 AM

Хиляди лица гледат ме, побъркват ме. Убиват.
В ума ми стон на хиляди души звучи
С грохот хиляди стъкла нейде се разбиват
Нейде, там където душата моя в агония пищи

Блъскам, дращя, клетките разбивам
Съградени отново ще са те
Плача, мразя, в мрак умирам
"Да мре!" пищят лицата, "Да мре!"

Сграбчвам ги, скъсвам ги, отхвърлям
Вой на болка откъсва се от устни смъртни
Себе си в огъня на вечността опърлям
Гори, душа моя непотребна, умираща пламти!

Лицата съдят ме, пронизват ме, кикотят се дори
Докрай побъркан, пищя аз, но никой ме не чува
Слепец злочест съм бил, а не мъдрец
Умен уж...а в реалността - глупец

Блъскам клетките пред мен, тъй омразни
Отново, пак и пак
И мисълта за смърт тъй примамлива ме блазни
Обратно там, с лицата - в пълен мрак

Ще ме разкъсват призраците гнусни
С бледи, безпощадни свои ръце
Ще кървят безкрай изсъхнали ми устни
И отново ще крещят лицата...

" Да мре, нещастникът забравен, да мре!"

Публикувано от: scion_of_storm Oct 8 2007, 10:04 PM

Струните на душата късат се с писък тъй неземен
Клавири на душата пригласят им със вопъл скръбен
Песента изтъкана е, аз съм носителят Й последен
В пустота ще я пея, от сивота безкрайна обграден

Пътник съм, но накъде ще поема и аз не зная
Носещ Песента в душата моя натежала от тъга
Скиталец скръбен, за живота си завинаги нехая
Важното е да опазя жива Песента....

За света съм мъртъв аз, незрящи са очите ми
Кух отвътре, само пламъче самотно в мен трепти
Забравих що е то сърцето мое да тупти
Забравих, но и нивга не съм знаел, нали?

Имам си Песента
С нея – вечността

В кръвта ми, от болка почерняла
Тече Тя със страховита мощ
И в душата ми, що в лед се е сковала
Грее Тя във безметежна нощ

Едничко знам, за едничко аз живея
Щом Черната на вратата ми почука
И вземе туй, за което някак не милея...
Щом прегърне ме тя, щом склопя очи...

Песента за мен със скръб ще попее
Нали?
...нали?

Публикувано от: traektoriq Oct 10 2007, 04:32 PM

Интересно е хареса ми!!!

Според мен си този път си постигнал синхрона между различните строфи , който ти бяха понякога!
Завършено е , което съшо ми допада.

Публикувано от: beyondtheblack Oct 12 2007, 01:31 AM

Поклон пред паметта на поета Николай Кънчев...



Сбогом


Дори върху стените се оглеждах.

И носех спектъра си както носи
рога на изобилието еднорогът.

Сега изгубвам светлина, спокойна
е хладнокръвната скала без слънце.

Отвъд венериния хълм залязвам.



Всичко

Накъдето да погледна съм възвишен център.

Няма десет заповеди, има само десет пръста,
на които не броя, защото виждам всичко.

Вместо да ви го показвам, то само ви се показва:
ето долу долината, ето горе планината...

Скалният орел е кацнал на върха на диаманта.



Snowman

The first snow - and a school essay to be written.
I, beside you at the desk, as I look up my pen,
realized that writing's always secondary.

Because of that a school year fell away
and I, wholly charmed, thought of myself,
with you missing, as expelled.

The first snow - and a declaration of love in it.
So basic was our first kiss
it never repeated itself between us.

I'm an old snowman now and I wait for you
to appear like an avalanche whispering:
I'll give you back that first kiss!

translated by Theodore Weiss

Публикувано от: scion_of_storm Oct 16 2007, 08:47 PM

Спомени от лед


„Спомени от лед, в тях заключен съм, впримчен ли си също ти?
Бях, съм, и ще бъда, отново и отново – роб на забравени мечти.”

Роден съм бил, казват, в чернотата на нощта
Белязан съм останал, вградени във плътта
Са те, спомените от лед, завихрени в тъма
Виждаш ли ги, усещаш ли ги? Красота!

Спомени от лед, гнили плодове са те
Мраз убийствен от тях се на талази лее
Покосиха ме със своите ледени ръце
Душата ми тяхната песен ще да пее

Как си ви спомням, и живея във вас...
Спомени от лед
Както си спомням един далечен глас
На отдавна мъртъв поет

„Ще умираш, за да бъдеш ти
Отново прероден
Ще се възправяш гордо, после
Ще падаш – пак сломен”

Вихрят се, те – бъдеще, минало и настояще
В спомени от лед, сякаш нивга не ги е имало
И в самота ми шепне тъмнината тихо
„Спомени от лед, спомени от лед, спомени от лед
Ще си, смъртни мой, вечно в тях заклет!”


„Спомени от лед, вечно впримчен ще си ти!
Забранени вечно са за тебе всякакви мечти!”

Публикувано от: prayer4eto Oct 18 2007, 11:05 AM

^ Идея има, при това добра

Можеш да си поиграеш малко със словореда на места.
Не ми харесва трета строфа, обаче - вярно, че е необходима, като прелюдия към четвърта, ама малко накъсва възприятията
Опитай се да я оформиш, така че да не се получават тафтологии - "спомням", "спомени", "спомням" ти е поредицата в три съседни стиха, което натоварва слушателя

Дерзай

Публикувано от: scion_of_storm Oct 18 2007, 06:46 PM

За спомням не знам, но спомени от лед специално исках да е толкова пъти повтаряно, акцентът да пада на това.
Със словореда може да си бъде поиграно, и още как, ще видя как ще ми дойде като ме тресне.
Мерси за отзива, Росене, отново!

Публикувано от: prayer4eto Oct 18 2007, 11:09 PM

"Спомени от лед" го запази, но другото, според мене, не трябва да бърка в здравето му - просто се губи ефекта (според мене) от самото словосъчетание.


Винаги насреща и готов за добра раздумка

Публикувано от: scion_of_storm Oct 20 2007, 09:38 AM

Облаци черни се над пусти поля сгъстяват
Кръстопът забравен открит ще бъде - отново
Тъмнина и самотата отново ме запленяват
Воден ще съм пак от едно-едничко слово

"Сърце"
Тупти
Пее
И искри

Облаците черни над ритуална жар се мръщят
Сърцето тлее в пламъци на болка непоносима
Първи капки дъжд падат, в мрака злостно лъщят
Сърцето още ще си тлее, макар и във вечна зима

Кръстопътят забравен накъде ще заблуди
Една объркана в сивота душа
На юг- огън нов несигурен пламти
На север пък - Царство на снега

Огън или лед, сърце
Очаква те под тъмни небеса
Огън или лед - кое?
Дори за теб, съдбата е една

Избери
В нощ на забравени мечти
Избери
Ръката на съдбата сляпа поеми

Публикувано от: Chimera Oct 20 2007, 04:23 PM

Обещах на MadHatter да постна нещо тук
Тези няколко реда ми хрумнаха докато слушах Ashen Light, та един вид на това се дължи разпиляността - блек метъъъл!!

Прах

Каменни крила студени,
поляти с восък и сълзи.
Над две сърца - и двете спрени,
за които никой не скърби.

Камбанен вой, игра във мрака,
хлад мъртвешки във очите.
Незрима песен, някой чака-
Пътеводител на душите.

Мраморни ръце разперват
пръстите към небесата.
Изглежда сякаш потреперват...
Но са неразделни със земята.

Буря разпилява времето с ръка
пясък на живота, ценно злато.
Върху гарвановите крила,
разнесен и посеян във земята.

Вятър шумно носи праховете,
хвърля ги в очите на Смъртта.
Изкупени са вече греховете,
и е време да замлъкне песента.

Тоз мраморен ангел, паметник вечен
през хиляда зими, хиляда лета,
пее със мрака, вечно обречен
гроб и подслон да е за две мъртви сърца.

Публикувано от: MadHatter Oct 20 2007, 08:13 PM

Ей, харесва ми! Има известен даркнес, има лексика, тоя тип рима (a b a ми е любим. Тук-таме по някое сричка в повече или по-малко, но е въпрос на вкус. Очаквам продължение

Публикувано от: scion_of_storm Oct 20 2007, 09:17 PM

o.O
Арно, арно. Ама как Ashen точно към такова ще те4 подтикнат, те са зли блекари

Публикувано от: Chimera Oct 21 2007, 10:18 AM

Тенкя Иначе - practice makes perfect



Сред teh evilnezz се намериха някои по-така акорди пък и музата не пита, тя прегазва

Публикувано от: scion_of_storm Oct 21 2007, 05:08 PM

Носител

I

Ангел падна в тъмнината на нощта
С грохот страховит той се приземи
Потопени бяха белите крила
В на езеро мистично черните води

Очи сиви взряха се в тази
Тъй нова за него земя
И прероден в нощните талази
Над земите той гордо полетя

II

Седях си в мрака, в самота безгрижна
Мисли през ума минаваха, безброй, безчет
Чувствах тъмнината тъй ближна
Бродих из живота си – куплет по куплет

Що бил съм, що ще бъда
Що чувствал съм, що тепърва предстои
На мъката ли ще съм аз съда
Радостта в мен забравена ли ще стои?

Шум дочух, мах сякаш на крила
Признавам, приех го на шега
Чий ще са тез огромни крила
Тъй гръмки в тази мъртва тишина?

И тогава видях тези очи
Видях и в тях безчет звезди

III

‘Смъртен струваш ми се ти, същество тъй малко
Ако нямаше да те обидя, бих те нарекъл жалко...’

Загубен в безбрежната на очите сивота
Успях някакси да промълвя

‘Смъртен съм, от младите дори
Възприятията ми още са зелени...
Ума ми мъчи го въпрос един
Ще ми отговориш ли,
Ти – на Небесата син?’

Накланяне на глава, взор заинтересован
‘Давай, човече малко, интерес в мен пробуди ти
Ще отговоря, дори да бяха повечко въпроси...’

‘Защо тук се озова, в таз забравена земя
И защо кръв петни твоите крила?’

‘Ти виждаш ми кръвта, дете човешко?
Виж, туй вече ще да е странно нещо
Ще започна отдалече
Макар и късно да е вече...

Бях велик аз, символ на гордостта
Носителят на хиляд’тте искри
Нямах капка страх аз от смъртта
А сега пламъкът неин в мен гори...

Тук съм, за да умра
Носителю на тъга безкрайна
Ще посрещна аз смъртта
Ще чуя песента й тъй омайна’

‘Носител на тъга безкрайна ме нарече ти...
Защо с такова име мен, смъртния, дари?’

‘Виждам аз в душата ти, кристално чисто
Името приляга ти, съвсем е подходящо
А сега, виж как от клона отронва се листо...
Виж смъртта ми!’

Шепнат устните му сякаш увещаващо
А очите му, сивите очи
Стоманени поглеждат ме умоляващо

‘Виж, и сълзи за мен пророни...
Вкоренена в теб е смъртната тъга
Вкоренена в теб ми е и Песента...’

Публикувано от: Chimera Oct 22 2007, 10:48 AM

^Доста добро! Гледам повече акцентираш на самата случка, отколкото на ритъма и римата. Само дето и аз го правя, та какво отбелязвам... Изкуството трябва да доставя удоволствие, не да бъде точна наука

Публикувано от: prayer4eto Oct 22 2007, 11:05 AM

^ На мене пък удоволствие ми доставя да чувствам музиката/ритъма на стиха. Не случайно другото наименование на поезията е "мерена реч" ...

^^
Те това съчетание го не разбрах