Metal World - Българският метъл портал Гласувайте за сайта в BG Top

Здравейте ( Вход | Регистрация )

 Forum Rules ПРАВИЛА - прочетете преди да пишете!
54 страници V  « < 50 51 52 53 54 >  
Reply to this topicStart new topic
> Лично Литературно Творчество, Какво пишете?
scion_of_storm
коментар Oct 8 2010, 10:49 PM
Коментар #1531


Рицар на върховен дом Сянка
**********

Група: Metal World Conclave
Коментари: 13162
Регистриран: 26-November 05
Град: София
Потребител N: 1041



21

В дъха на стъклата
в лика на дима
в звука на стъпалата
във всеки коридор
издигнат във ума
призрак стои
през моя гаснещ взор.

Протягам пръсти
скрежни призраци
сред вятъра са те
сякаш някой мъсти
сякаш някой някога
да се скитат ги прокле
без да докоснат мига.

В гората на богове
сред хора в градове
знам, някой те отне
и в сянка те превърна
а мен в пазител
и в най-свята обител
преграда сърцето обгърна.

Небеса с юмрук свалих
земя издигнах в облак
картина нарисувах в стих
гарвану брат станах
и гласът ми изви се в грак
и слънцето потърсих
за да те намеря пак.

Кален скитам
и камъни бият петите
смог дави сърцето
но не, няма да предам
дори фантом да са мечтите
не ще откъсна това, което
е допълващият ме
двадесет и първи грам.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
skrotuma
коментар Oct 9 2010, 08:45 AM
Коментар #1532


Прослушващ метъл
**

Група: Потребители
Коментари: 138
Регистриран: 20-September 07
Потребител N: 2341



Олеле майко! suicide.gif
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Sile
коментар Oct 9 2010, 11:31 AM
Коментар #1533


Метъл
*****

Група: Потребители
Коментари: 1176
Регистриран: 10-May 10
Потребител N: 3823



^^Това е най - доброто твое от тези, които съм прочела до сега. bowdown.gif
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Kasiel
коментар Oct 9 2010, 11:49 AM
Коментар #1534


gavrīēl
*****

Група: Потребители
Коментари: 1005
Регистриран: 9-November 09
Потребител N: 3624



Много е добро,уникален ти е стилът на писане,но на мен „24“ ми е любимо. happy.gif


--------------------


Suffers the beaten ground of idioglossia;
we talk but we do not speak.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
scion_of_storm
коментар Oct 9 2010, 09:31 PM
Коментар #1535


Рицар на върховен дом Сянка
**********

Група: Metal World Conclave
Коментари: 13162
Регистриран: 26-November 05
Град: София
Потребител N: 1041



^ И на мен, но това идва от факта, че е писано за най-любимия ми и скъп човек smile.gif


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Kasiel
коментар Oct 9 2010, 09:52 PM
Коментар #1536


gavrīēl
*****

Група: Потребители
Коментари: 1005
Регистриран: 9-November 09
Потребител N: 3624



Усеща се. smile.gif


--------------------


Suffers the beaten ground of idioglossia;
we talk but we do not speak.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
scion_of_storm
коментар Oct 11 2010, 03:39 PM
Коментар #1537


Рицар на върховен дом Сянка
**********

Група: Metal World Conclave
Коментари: 13162
Регистриран: 26-November 05
Град: София
Потребител N: 1041



Светец

Ушите глухи
в мрак на звука
тъмни тъмнеят
сред катастрофи
разрухи
устите гък не лелеят
забравили
пулса житейски.

Кой ги наказа
така, отецо
прадед мой
с тази проказа
кой ги лиши
от вик
кръвоносен
от яростните души?

Кой немите събуди
да преклонят
гръб смирен
пред вършеещо рало
и доволни -
гърчилка във плен -
множество
хомота само си избрало.

Защо от гняв ги е страх
да извисят гърла
и в кръв
да изчистят кръвта
защо пъплят във прах
разчитайки
друг да кове
с чук от плесен
самата тяхна съдба?

Гласът ми е кух
на мен
и моите братя
и скъпи сестри.
Щом от свои
предадени сме сами.
Ала и без
човешка стена
гняв свещен
пак ще ни държи.

И докато песента
в съзнание
на замръкнал
странник кънти
ще плачат от ярост
живи!
нашите
гневни души.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
NiksY
коментар Oct 12 2010, 12:38 AM
Коментар #1538


Прослушващ метъл
**

Група: Потребители
Коментари: 62
Регистриран: 2-November 08
Потребител N: 3080



^ След второто четене определено мога да кажа, че ми хареса. Много подходящо си успял да се изразиш, формата и ритъмът му също допринесоха да го възприема по-добре. Доста силно се е получило.

Пристъп на самота

Днес е белосивкаво и е мъгливо,
почти се плува в есенната влага
времето изглежда толкова живо,
че всяка трезва мисъл не помага
и прищява ти се да го заговориш,
да го изслушаш, както друг не би,
че едва тогава ще си отговориш -
защо е времето сълзливо и боли.
А то ще ти отвърне - колебливо,
как всеки го обича, щом е ведро,
ала когато много вечери е криво
се изморява да е толкова щедро.
И тогава хората обръщат гърбове
(с такава лекота го сякаш правят),
за да проклинат всички студове,
които с нещо си не им се нравят.
А времето влошава се негласно,
алеите обгръща бавно в белота,
че нощем няма нищо по-ужасно
от внезапни пристъпи на самота.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Sile
коментар Oct 12 2010, 06:48 PM
Коментар #1539


Метъл
*****

Група: Потребители
Коментари: 1176
Регистриран: 10-May 10
Потребител N: 3823



^ Много е хубаво smile.gif
Това е времето,
което знае,
то от нас се учи
и нас учи
Go to the top of the page
 
+Quote Post
LordZombie
коментар Oct 15 2010, 01:29 PM
Коментар #1540


Post Mortem
*******

Група: Потребители
Коментари: 4321
Регистриран: 22-September 07
Град: In my own portrait of Sorrow
Потребител N: 2345



Някога, отдавна, септемврийският полъх раздухваше златните й коси. И днес септемврийското слънце е топло, но навява хлад в празното ми и болно сърце. В огледалните локви виждам отражението на душата си – каменна и охладняла. Повеят на вятъра разнася спомена за времето с нея. Септемврийско слънце изгаря листата и разлива навсякъде аромата на горящи есенни листа. В измъченото ми съзнание кънтят нейните стъпки.


Октомврийската ръжда, която приближава, ще обгърне сърцето ми и ще го сломи с допира си на ръждясал метал, ще ме срещне с нея – грозната, но и красива смърт. И когато идвате за последна среща с мен, не носете черните дрехи на скръбта, а празнувайте. Празнувайте под топлите лъчи на септемврийското слънце.



Rest in Peace, Peter Steele


(January 4, 1962 – April 14, 2010)



September Sun


--------------------

Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло.

Едгар Алан По - "Елеонора"
.



Ние сме завинаги нова генерация
със кървящи от мъка
и болка очи.
Знаем, че за нас
няма компенсация
и повръщаме върху надеждата
за по-добрите дни.



Keelhauled
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Elf_s_karirana_r...
коментар Oct 19 2010, 12:43 PM
Коментар #1541


Прогресиращ
****

Група: Потребители
Коментари: 622
Регистриран: 31-August 10
Град: In a laundry room
Потребител N: 3928



Кхъъъм...

От лодката разбита на мечта
изхвърлен бях в морето от ла*на
Аз борих се,до бряг не се добрах,
нагълтах се,предадох се,умрях

Сега аз смрад съм свежа,сред смрадтта,
тъй както на брега изхвърлен си лежа
деликатес за чайки-труп разплут
гуано утре,вчерашен чокут...


--------------------
Anar kaluva tielyanna!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
scion_of_storm
коментар Oct 23 2010, 01:10 AM
Коментар #1542


Рицар на върховен дом Сянка
**********

Група: Metal World Conclave
Коментари: 13162
Регистриран: 26-November 05
Град: София
Потребител N: 1041



Т'лан Имасс

'Чуй,
песен знам аз
вихри се тя
в спомени от лед и мраз
над сивота на Пейл
през Дару до Малаз
в гънките на всяка глътка ейл'.

Ако разбера
смисъла
на безсмъртната тъга
то тогава
от кремък
и кожа на емлава
паметник
ще извися
на този, що спаси Имасс.

И в кремъка
меч ще съзра.
Ще изкова
огън за същия
що мъката пое
и единствен
щитът
и наковалнята
в душата си избра.

Ако пея
за смърт
живот ще даря.
Чуй, смъртен
песен вихри се
из голите поля.
И над гробна могила
живот смъртта възпя
в траурно море.

И слънце
озари
от кости
мъртвите лица.
Чуй и слушай
в спомен от лед
заскрежена остава
на Вършача
безсмъртно
смъртната душа.

А под хълма
сред прах и сълзи
ритуал се разкъсва
и от стона на Имасс
въздухът
въздухът
като скъсано сърце
трепти.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
LordZombie
коментар Nov 1 2010, 11:04 PM
Коментар #1543


Post Mortem
*******

Група: Потребители
Коментари: 4321
Регистриран: 22-September 07
Град: In my own portrait of Sorrow
Потребител N: 2345



Под влиянието на нечовешки студ се роди следното четиристишие от моята уста :

Студено е. Зима иде.
Студено е. Иде зима.
Зима иде. Студено е.
Иде зима. Голям студ.


whistle.gif


А, иначе :

Sonata Arctica - Replica(превод в проза)

Отново съм у дома, спечелих войната и сега стоя пред твоята врата. Опитах се да се подчиня на закона и да видя смисъла във всичко това. Помниш ли ме ? Отпреди войната. Аз съм човека, който живееше отсреща. Много отдавна...

Когато ме погледнеш, можеш лесно да видиш, че са останали парчета от предишната ми същност. По – лесно е, когато не ме виждаш да стоя на двата си крака. По – висок съм, когато стоя тук, неподвижен, а ти ме питаш дали всичките ми мечти са изпълнени... Те превърнаха сърцето ми в стомана, каквато куршумите не могат да видят...

Нищо не е такова, каквото беше. Аз съм копие на себе си, обвито в празна черупка. Аз съм бледо копие на това, което бях.

Светлината е зелена, досието ми е чисто, започвам нов живот, който да запълни дупката в мен. Нямах име, миналия Декември, не мога да си спомня навечерието на Коледа. Бях в непрестанна болка, видях сянкатата ти в дъжда. Оцветих всичките ти картини в червено, ще ми се да си бях останал у дома, вместо това.

Нищо не е такова, каквото беше, аз съм бледо копие на себе си, аз съм копие на това, което бях.

Нима ще ме изоставиш сега, след като всичко свърши ? Нима ще ме изоставиш сега, свършил ли е вече моят свят...

Заспивам и сънувам сън – плавам кротко по реката...Никой не ме вини, НО НИЩО НЕ Е КАКВОТО ИЗГЛЕЖДА !

Нищо вече не е каквото беше. Аз съм просто бледо копие на себе си, копие на това, което бях.

Аз съм бледо копие.



Нещо не съм много доволен от постигнатото...


--------------------

Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло.

Едгар Алан По - "Елеонора"
.



Ние сме завинаги нова генерация
със кървящи от мъка
и болка очи.
Знаем, че за нас
няма компенсация
и повръщаме върху надеждата
за по-добрите дни.



Keelhauled
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Elf_s_karirana_r...
коментар Nov 4 2010, 12:14 AM
Коментар #1544


Прогресиращ
****

Група: Потребители
Коментари: 622
Регистриран: 31-August 10
Град: In a laundry room
Потребител N: 3928



^ metal.gif


--------------------
Anar kaluva tielyanna!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Elf_s_karirana_r...
коментар Nov 8 2010, 07:08 AM
Коментар #1545


Прогресиращ
****

Група: Потребители
Коментари: 622
Регистриран: 31-August 10
Град: In a laundry room
Потребител N: 3928



Седя си аз на терасата,пафкам и се любувам на силуета на Витоша,назъбен като кривата на скоростта на кофти торент,когато зад вратата се появява съквартиранта ми,и пита:
-Може ли да те глобя един фас?
-Естествено,-отвръщам- шарнал съм ги на бюрото.
Мейта се присъединява,запалва,и се зазяпва на долу
-Бате,каква гледка само...тая сто процента е със силикон!
Правя едно бързо превю,и отговарям:
-Мда-а добър ъплоуд....
Седя и си мисля,докъде ли са стигнали в свалянето „Карибски пирати”,когато усещам че вица който мейта е започнал да разказва е приключил.
-Ще може ли един риплей?-викам му.
По късно,звъни гаджето по телефона.
-Трябва да се видим-вика
-Е че да се видим тогава-въздъхнах отвратен че не се бях сетил да вляза в инвизибъл мод.
В кафето- тя го избра естествено,кой нормален човек би избрал кафене без уай фай,появява се както винаги със страшен лаг.
-Аз така повече не мога.Оставям те.
И става и си заминава,а аз седя там потресен,захвърлен в рисайкъл бин,а думите и забиват в мозъка ми като триизмерен текст на скрийн сървър на уиндоус 98.Поръчах си бира,още една,и още една,и ракия,и още една,и още една...това което си спомних на сутринта бе неуспешен опит да кракна сервитьорката,и множество еджекти последвали в къщи...


--------------------
Anar kaluva tielyanna!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
LordZombie
коментар Nov 21 2010, 11:20 PM
Коментар #1546


Post Mortem
*******

Група: Потребители
Коментари: 4321
Регистриран: 22-September 07
Град: In my own portrait of Sorrow
Потребител N: 2345



Нещо вдъхновено от Gone на Katatonia. Не мога да го определя като жанр, така че... няма.


Липса


Бих искал да си до мен, но сега вече те няма.

Пренебрегнах те, докато душата ми тихо тлееше.

Живееше в тъга и носеше своето бреме,

аз бях толкова близо.


Вече те няма.

Тъжно е сега и вече не остана време.

Над снимката на гроба погледът ми се рееше.

Бих искал да съм с теб, но сега вече ме няма.


ПС : Нещо, като цяло, не ми звучи както трябва в произведението, но не знам точно кое. Приемат се идеи.


--------------------

Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло.

Едгар Алан По - "Елеонора"
.



Ние сме завинаги нова генерация
със кървящи от мъка
и болка очи.
Знаем, че за нас
няма компенсация
и повръщаме върху надеждата
за по-добрите дни.



Keelhauled
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Kasiel
коментар Nov 22 2010, 08:44 AM
Коментар #1547


gavrīēl
*****

Група: Потребители
Коментари: 1005
Регистриран: 9-November 09
Потребител N: 3624



Звучи добре,всъщност..Атмосферично е,може би липсата на рима е проблемът,но и така си е окей. wink.gif


--------------------


Suffers the beaten ground of idioglossia;
we talk but we do not speak.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
scion_of_storm
коментар Nov 22 2010, 12:05 PM
Коментар #1548


Рицар на върховен дом Сянка
**********

Група: Metal World Conclave
Коментари: 13162
Регистриран: 26-November 05
Град: София
Потребител N: 1041



бог на боговете

Откакто умрях
в този свят
видял само бензин
видял само нефт
само катран
за всяка душа
и път, път постлан
с отровна мараня.


От този миг
аз скитам.
И в гърлото
заражда се тътен
и излива се
в яростен поток
и не въздух дишам
а парлив смог.


Чуй, ние сме
тези, които
ни забравиха.
Хвърлиха ни
сетне ни зариха
мъртви ни клеймиха
ала пепелта
мъртвите вече не хваща.


Чуй!
За всяка скръб
ще се заплаща
за всяка скръб
стоманен блести
нашият гръб
и в гняв той вие
със звука
на реброто на света.


И нефтът ще сринем
ще го влеем в кръвта
черни
най-черни
по-черни от мрака сам
с дъжда ще се смием
и бог да пази боговете
щом на смърт станем лика.


Защото откакто умряхме
значението напусна
своята плът.
И проклети да бъдем
проклет да е светът
катран бе живота
катран ще бъде
докато дишаме ярост
и загубеният ни път.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
LordZombie
коментар Nov 28 2010, 10:10 PM
Коментар #1549


Post Mortem
*******

Група: Потребители
Коментари: 4321
Регистриран: 22-September 07
Град: In my own portrait of Sorrow
Потребител N: 2345



Lake of Tears - The Homecoming (превод в проза)

Това е пътят на космическия моряк – с лодка в нощта, а вълците не го закачат, той е наред. Денят, просто отминава, понякога го усещам, но вълците не ме плашат, аз копнея за здрача. И когато утрото настъпи, слънцето открива всичко и разделя нощта. Тогава те умират. И с идването на утринното слънце една самотна капка сълза пада от окото ми. И аз умирам.
Откъде дойдоха всички космическия моряци ? Някъде, далеч, отвъд морето ? И откъде заминаха, сега, всички космически моряци ? И нощта, която показа ги всички на мен ?...
На вълните на сребристия океан, закратко се усмихва и отплава с другите. Вятърът умира.
Един вик извиква всички вълци сред морето, докато плавам с другите. Те са наред.
И когато утрото настъпи, слънцето открива всичко и разделя нощта. Тогава те умират. И с идването на утринното слънце една самотна капка сълза пада от окото ми. И аз умирам.


--------------------

Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло.

Едгар Алан По - "Елеонора"
.



Ние сме завинаги нова генерация
със кървящи от мъка
и болка очи.
Знаем, че за нас
няма компенсация
и повръщаме върху надеждата
за по-добрите дни.



Keelhauled
Go to the top of the page
 
+Quote Post
scion_of_storm
коментар Dec 7 2010, 05:57 PM
Коментар #1550


Рицар на върховен дом Сянка
**********

Група: Metal World Conclave
Коментари: 13162
Регистриран: 26-November 05
Град: София
Потребител N: 1041



Елегията на прахта

Тих е таванът
само прах
мете пода
задушливо гнетна
сред мелодия на страх
и сянка на разум мимолетна.

Тя стои.
Очите - взрени
сърце трепти
дланите обърнати
раменете увиснали, смирени
окъпани във мрак.

Мисли няма
само мръсен дим
а главата -
обърната към един комин
върти се към призрак
на спасителна измама.

"Аз не знам дали
нявга ще се върна
- шепнат устните любими. -
Съдбата е винаги безпътна
но чуй, през всичките години
на покой ти ще си там, незрима".

Словата могат
като свят огън да горят
лекуват мор и глад
но също и в призрак
на най-тежка скръб те трептят
особено при спомен млад.

Тя заплаква
както е плакала тогава
и прахта като криле
сякаш полита, но остава,
свети с мръсния си ореол
около голите нозе.

И тих, ужасно тих
остава таванът
от човешка мъка огласен.
Минали са толкова години
от войната
а все още гори молбата
да бъде споменът спасен.



--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
LordZombie
коментар Dec 7 2010, 09:07 PM
Коментар #1551


Post Mortem
*******

Група: Потребители
Коментари: 4321
Регистриран: 22-September 07
Град: In my own portrait of Sorrow
Потребител N: 2345



^
Много, много добро, човече smile.gif Адски ми хареса, наистина думите се нижат една след друга, унасят и това е нещо, което е достойно за възхищение. Много правилно подбрани думи и много добра атмосферичност създават. Отличен синхрон се получава със снимката.

ПП : Успя да предизвикаш у мен онова особено усещане, което те кара да искаш да твориш, за което ти благодаря.


--------------------

Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло.

Едгар Алан По - "Елеонора"
.



Ние сме завинаги нова генерация
със кървящи от мъка
и болка очи.
Знаем, че за нас
няма компенсация
и повръщаме върху надеждата
за по-добрите дни.



Keelhauled
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Megadeth
коментар Dec 7 2010, 09:21 PM
Коментар #1552


Mahtavin :>
*******

Група: Потребители
Коментари: 4294
Регистриран: 20-March 08
Град: Пловдив
Потребител N: 2643



Прочетох го няколко пъти, чак не се сдържах и реших да те поздравя. Перфектно написано е - като изказ, като ритмика , като идея. Та - браво smile.gif


--------------------
В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защого не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен и тогава не бяха останали хора, за да ме защитят! (Мартин Нимолер - пастор)
Go to the top of the page
 
+Quote Post
scion_of_storm
коментар Dec 7 2010, 09:44 PM
Коментар #1553


Рицар на върховен дом Сянка
**********

Група: Metal World Conclave
Коментари: 13162
Регистриран: 26-November 05
Град: София
Потребител N: 1041



Нещо ми говори, че това не е блъда :Д

Честно казано, поразих се от снимката, защото просто търсих РАНДЪМ снимка, която да пасва горе-долу на стиха, а тази сякаш не е последваща, а съм писал по нея. Супер случайно и сполучливо се получи.

Мерси smile.gif


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Adora
коментар Dec 8 2010, 09:00 AM
Коментар #1554


Прослушващ метъл
**

Група: Потребители
Коментари: 83
Регистриран: 7-October 10
Град: Пловдив
Потребител N: 3956



Цитат(scion_of_storm @ Dec 7 2010, 06:44 PM) *
Нещо ми говори, че това не е блъда :Д

Честно казано, поразих се от снимката, защото просто търсих РАНДЪМ снимка, която да пасва горе-долу на стиха, а тази сякаш не е последваща, а съм писал по нея. Супер случайно и сполучливо се получи.

Мерси smile.gif

Тихо бе, той е! wink.gif Да не помислиш, че съм писала по погрешка от неговия профил tongue.gif


--------------------
Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си...
Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... 
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Frik
коментар Dec 8 2010, 10:23 AM
Коментар #1555


Прослушващ метъл
**

Група: Потребители
Коментари: 227
Регистриран: 30-January 07
Потребител N: 1821



Що, ебете ли се? biggrin.gif


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Adora
коментар Dec 10 2010, 12:16 PM
Коментар #1556


Прослушващ метъл
**

Група: Потребители
Коментари: 83
Регистриран: 7-October 10
Град: Пловдив
Потребител N: 3956



Намери си кого да ебеш, вместо да задаваш такива въпроси...


--------------------
Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си...
Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... 
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Megadeth
коментар Dec 10 2010, 07:31 PM
Коментар #1557


Mahtavin :>
*******

Група: Потребители
Коментари: 4294
Регистриран: 20-March 08
Град: Пловдив
Потребител N: 2643



Цитат(Frik @ Dec 8 2010, 10:23 AM) *
Що, ебете ли се? biggrin.gif

Бухльо, как е


--------------------
В Германия нацистите най-напред се разправиха с комунистите. Аз не се противопоставих, защого не съм комунист. После се разправиха с евреите. Пак не се възпротивих, защото не съм евреин. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не съм профсъюзен деец. Тогава се заеха с католиците. Не казах нищо, защото не съм католик. Накрая дойдоха за мен и тогава не бяха останали хора, за да ме защитят! (Мартин Нимолер - пастор)
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Adora
коментар Dec 19 2010, 12:37 PM
Коментар #1558


Прослушващ метъл
**

Група: Потребители
Коментари: 83
Регистриран: 7-October 10
Град: Пловдив
Потребител N: 3956



Това трябваше да е текстче на песен, при това за класическа музика, но поръчителката много даваше зор и се отказах да го дооправя за песента smile.gif

Сънувам -всяка нощ небето е пленник на чужда воля,
в гърдите му бие луната безумно сломена,
жадува танго в полунощ и бесни дихания,
а по мъртвите звезди гадая, че небето си ти.
Онази тъмна езичница,
помнииш ли я още, това бях аз, просто аз...

ЗапалИ кладата ми,
аз съм твоята грешница и без теб просто умирам,
дни и нощи се сливат и е едно изтезание,
грешните искат любов,
така както другите...

Все още танцувам по стъклата от нашите сънища
и рисувам лалета с кръвта на покойните ,
сложи на ревера си моята малка смърт, любими,
вечният живот ще е твоето сладко проклятие.
Подпалих всичките ти ноти,
в писъка на пепелта не чуваш ли музика ?

Ще обесиш ли
моята малка сова , за да ме последва в смъртта ми...
Убих куклите, а не искам самота
по онези пътища-
завои към нищото...


--------------------
Би продала душата си, за да танцува една вълча нощ в стая пълна с огледала. Да изтръгне безстрастно пурпурния смисъл на посоките и сама да стане посока, една единствена... И тръгне ли на някъде, всички пътища да започват и свършват с поредното кървене на ранените й дихания... Тя просто би продала душата си , за да е в себе си, винаги в себе си... Но кое е това себе си, чиито криле се гърчат по пода и кални обувки флиртуват с изнасилената му небесност? Да осакатиш себе си ... в търсене на себе си... Непоносимо абсурдно. Нереално и толкова невъзможно, колкото невъзможна е човешката природа....
И все пак... коленичила под сянката на издъхналата луна, която се преструва на жива , тя събличаше лицата си и оставаше по нещо ... по привидно себе си...
Но се превръщаше в крясък, помисляйки си, че някой може да я види... Да зърне няколко опожарени клавиша и отрязани коси, изпръскали ножиците с кръвта си... 
Go to the top of the page
 
+Quote Post
LordZombie
коментар Dec 21 2010, 09:02 PM
Коментар #1559


Post Mortem
*******

Група: Потребители
Коментари: 4321
Регистриран: 22-September 07
Град: In my own portrait of Sorrow
Потребител N: 2345



Това всъщност беше темата, която си избрах на класното и се представих доста добре, особено, имайки предвид, че не бях учил и час. Оказа се, че е най - доброто в класа и имам 6, но, все пак, бих се радвал и на друг коментар.

„Свестните у нас считат за луди” – размисли върху нормалността на покорството


(Литературно есе)




Какво всъщност е лудостта ? За някои лудостта е изкривен възглед и неразумен тласък на съзнанието, за други е идеал, възвишена цел, която стои над пределите и рамките на нормалността. Вероятно има и други мнения за лудостта, но има една особена лудост, която е възвишена – лудата обич по родината.

Дългите години на турско иго са насадили в българина чувството, че покорството е нещо нормално. Всякой, който дръзне да въстане против „нормалния” живот бива пренебрегван или бива сметнат за луд. Аз не смятам, че в брътвежите на един луд човек може да има такава ясна цел, такъв стремеж към свободата, такова патриотично себеусещане, такива човешки идеали, пък и такова себеотрицание в името на народната идея. В крайна сметка, дали пък, както казва, великият поет, писател, журналист и литературен критик Едгар Алън По, лудостта не е висша форма на интелект ? В думите на „лудия” често пъти можем да открием много по – истинни и по – ценни съждения, отколкото тези на „нормалния”. В произведението си „Елегия”, Ботев пише :


„Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.”



Значи нормалният е този, който търпи и смирено поклаща глава ? Не мисля. Ако лудостта е това, което е движело всички български въстаници и революционни дейци, то нека бъде лудост! Нека всички бъдем луди и да събудим народа от спокойната му, нормална, дрямка. Или пък не ? Нека всички зовем гения на Ботев лудост, или пък да опетняваме делата на Левски със съмнения в неговия разсъдък ? Туй ще е по – присъщо и по – лесно за нас – да търпим, да преживяваме кротко ден след ден и да отхвърляме и обиждаме различните. Такава е елегичната ни реалност и едва ли без свестните, които у нас считат за луди сега щяхме да сме свободни. В „Борба”, Христо Ботев пише :


„Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога изамамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.”



Ето че, богатият и заможният са несъмнено нормални, въпреки своите тежки престъпления и богохулства, докато бедният, но богат по душа, човек е заклеймен като луд и отхвърлен като мръсне куче. За голяма тъга и в днешно време нещата стоят по горе-долу такъв начин и не можем да се преборим с нормалността на покорството. Все се кланяме пред „идиоти”, подмазваме се на хората, които притежават много пари и не ни е много грижа за стойностните хора, които искат да променят нещата и се борят за нещо по – добро.

Нека хората ме наричат луд, пък аз ще се гордея, че не съм като тях и че виждам света отвъд слепите си очи.


--------------------

Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло.

Едгар Алан По - "Елеонора"
.



Ние сме завинаги нова генерация
със кървящи от мъка
и болка очи.
Знаем, че за нас
няма компенсация
и повръщаме върху надеждата
за по-добрите дни.



Keelhauled
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Sile
коментар Dec 22 2010, 05:47 PM
Коментар #1560


Метъл
*****

Група: Потребители
Коментари: 1176
Регистриран: 10-May 10
Потребител N: 3823



Не съм точния човек, който да критикува, но понеже искаш мнение и имам желание... Можеш още по-задълбочено, но като Ботев си се справил с малко думи да се изкажеш. Харесва ми колко добре си подредил мислите си, последователно е и най-хубавото - лесно за разбиране : ) Забавното е, че си използвал мисъл, цитирана в подписа ти от Едгар По, не че е лошо, просто чак сега му обърнах повече внимание на подмиса ти, дължината му ме респектираше. Трябва някой път да прочета тази книга - Елеонора : D :Р
Go to the top of the page
 
+Quote Post

54 страници V  « < 50 51 52 53 54 >
Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 



Олекотена версия Час: 29th March 2024 - 01:26 PM