Как се променят любимите ви групи и харесва ли ви това?, така де, не всеки държи един стил докрай... Опции

[Mago De Oz]

Kamelot - "голямата излагация" за мен, точно за тях е в пълна сила израза "какво бяха, какво станаха!" с опита си да стават прогресари!

Rage - поредната група, която след смяната на състава се излага. Един добър албум, два слаби концерти, 3 слаби албума - и това ако не е затъване, опитвайки се да се правят на немските прогресив светила!

Manowar - тук нямам думи просто. Интерлюдийки, филхармоний и тотална повтаряемост от два албума насам! Къде останаха Hail and Kill, The Oath, Thor, Power Of Thy Sword и другите песни които ги направиха име...умряха!

Running Wild - лошо е когато Ролф се опитва да се прави на член от Кис, пореднто напускане на членове довело до мъка за феновете!

[Warrior Of Ice]

Kamelot - "голямата излагация" за мен, точно за тях е в пълна сила израза "какво бяха, какво станаха!"

Ще прощаваш, Милене, но точно присъединяването на Roy Khan ги направи голямата група и голямото име, които са днес. 99 от 100 фена на групата ще ти кажат, че точно с него са най-силните им албуми.

[Mago De Oz]

^станаха име с един албум, The Fourth Legacy, който албум лично аз много харесвам

[Sirenia_fan]

Имам старите албуми на Найтуиш и Сирения и като ги слушам най-много ме радва именно промяната в звученето. Ако я нямаше тази промяна щяха да омръзнат. Мога да дам за пример групи от други стилове (не метъл), които повече от 10 години свирят едно и също, и дори продължават. За това и голяма част от феновете им вече са им бивши фенове - защото еднообразието омръзва бързо. Искам да кажа, че СПОРЕД МЕН именно промяната в звученето на групите поддържа интереса на феновете, независимо за какъв стил музика говорим.

[Rolf]

Хубаво нещо е промяната, но когато е постепенна и обоснована, а не драстична и самоцелна. Идеалният пример за развиваща се банда са Dark Tranquillity.

[Jesus Goat]

Като цяло не ми допада. Групи като Mayhem, Cradle Of Filth, My Dying Bride, Satyricon, Opeth, Children Of Bodom тръгнаха все на по-зле. От друга страна, Dimmu Borgir и Dark Tranquillity сякаш стават все по-добри.

[scion_of_storm]

^ My Dying Bride?
Хм, ще ми е интересно мнението ти защо е такова. В смисъл, не го възприемай като присмиване и т.н., просто ми е интересно гледището ти.

[abydos]

Dream Theater - с изключение на SDOIT и 1/3та от SFAM са тръгнали стремглаво надолу от както изгониха Дерек и поеха сами продуцирането си. Мислех, че е невъзможно да се издаде албум по-безличен от Cocktavarium, но MP просто не спира да ме изненадва. Страхотни комплекси има и мисля, че ще е добра идея отново да започне да пие и да се друса. Да копират обаче Металика е вече срамно.

Porcupine Tree - от 20 години на 2 албума най-много променят звученето си и поемат в нова насока и вече 20 години нямат слаб албум. С нетърпение очаквам следващия им шедьовър и какво ново ще предложат на слушателите си и музиката като цяло.

Kamelot - непрекъснат подем от The Fourth Legacy насам. Предишните албуми също са добри, но от както Кан навлезе като сериозен член на групата наистина заблестяха. Жалко за Conception, техните албуми са също прекрасни и то от самото начало. Надявам се обаче със следващия албум да променят отново насоката и да променят малко стила защото колкото и да са добри, последните 3 албума са доста сходни.

Shadow Gallery - всеки албум предлага нещо ново и от класически, да не кажа дори нео-прог, постепенно се превърнаха в значима група в прогресив метъл жанра. Страхотни музиканти, постоянно поддържащи песните си свежи и свързани, без виртуозността им да пречи на композирането.

Fates Warning - бащите на съвременния прогресив метъл, незаслужено оставени в сянката на други групи. Постоянно променящи се, последните им 3 албума са сравнително по-мрачни от предшествениците им, но достатъчно различни и интересни.

Pain of Salvation - невероятни албуми, но с BE започна и тяхното падение. Трудно може да се нарече музика, половината е говор или цитиране на статистика, има песни, които са наполовина страхотни и след това започват някакви безсмислени музикални интерлюди и провалят всичко. Scarsick - още по-голяма излагация и това трябва да е втората част на The Perfect Element! Срамота...

Мързи ме да пиша още, но общо взето от групите, които слушам в последните години само ДТ и PoS се излагат и то тотално.

[Jesus Goat]

My Dying Bride?
Хм, ще ми е интересно мнението ти защо е такова. В смисъл, не го възприемай като присмиване и т.н., просто ми е интересно гледището ти.

Според мен удариха върха си с The Dreadful Hours. Противно на преобладаващото сред болшинството фенове мнение, за мен Songs of Darkness, Words of Light не е кой знае какво, последният албум също. Повтарят се, не търсят новото.

[scion_of_storm]

Хм, според мен точно тези трите, които изброи, са най-добрите на групата. Или нека не е така, най-близки до сърцето и възприятията ми. За всеки различно все пак де, явно :>

Мерси

[Twilightfall]

Norther.
Ако продължават да издават албуми като "N", по добре да се разпаднат. ;р

[Revenant]

Чичо Ишан в Емперър беше полу-божество, сега непризнава граници и излиза извън галактиката

[Aggressive Perfe...]

Почти всичките ми любими групи са мъртви.

[Ludnichar]

Първото име, изникващо в подсъзнанието ми е Elvenking!

Звученето на The Scythe е нещо доста различно от всички тяхно преди това! Този факт не се хареса на много хора, даже тука из форума се зародиха спорове "за и против" и разни такива!

Аз за себе си лично мога да кажа, че не съм просто доволен, а съм възхитен от посоката в която Elvenking поеха! The Scythe за мен е не просто добър албум! Той един от най-добрите албуми за всички времена! Всичко в него за мен е перфектно! (айде, освен супернеадекватно стоящата "Totentanz")

[Night]

По default всички групи би трябвало да се променят - ако 20+ години правят едно и също, рискуват да омръзнат дори и на най-големите си фенове, а и това 'едно и също" изгубва силата си след толкова повтаряне. Едни Emperor, Ulver, Borknagar, Arcturus, (...) ги критикуват непрекъснато, че си "изменили на стила", но за мен техните промени са изцяло положителни. Както по-нагоре се спомена, Ihsahn направи прекрасни неща-мина през блек, фолк, авангард. PoS имат общо 4 любими на мен албума, след това ми се губят, за съжаление, и със сигурност и по-зле ще стават. Очаквах повече от Meshuggah за съжаление. Opeth от друга страна ги предпочитам след My arms..., въпреки че в някои песни ме изненадват представите им за прог и за музика като цяло, и то в никакъв случай приятно. In The Woods... ги обожавам сега, но ако бяха продължили в стил HEart of the ages, изобщо нямаше да им обръщам такова внимание.

[winterstorms]

Хубаво нещо е промяната, но когато е постепенна и обоснована, а не драстична и самоцелна. Идеалният пример за развиваща се банда са Dark Tranquillity.

+1! Всеки път правят нещо различно и всеки път е още по-силно отпреди! Честно казано, трудно ми е да си представя как може да се надмине албум като "Fiction", но нямам грам съмнение, че ще го направят.

[scion_of_storm]

Дайте да не ги урочасваме, че ще колабирам

Но да, и за мен прогресират, особено в текстово отношение. Поне такова чувство имам

[The wise]

Cannibal Corpse стават все по-добри. Кефя се.

[gadabout]

А ти пишеш все повече глупости.
Kill беше мааааалко, ама наистина малко по-различен от стила им, откакто дойде Corpsegrinder и ако това е "ставане все по-добри", не знам...
Това да не ти е някоя траш групичка, дето се учи с всеки следващ албум?

[The wise]

С Corpsegrinder групата е 14 пъти по-добра.

[Twilightfall]

Аргументирай се.

[Warrior Of Ice]

Разбира се, че не са станали 14 пъти по-добри - това е смешно, само че и на мен ерата Fisher ми допада повече. С Barnes бяха по-първични и неподправени може би, но късните им неща са далеч по-технични и музикантски, което много ме радва. Но това развитие има малко общо със смяната на вокала, според мен.

[gadabout]

Абсолютно, Alex Webster е и винаги ще бъде основна движеща сила на Канибалите, така че развието на групата е на първо място неговото развитие като музикант.

[Airin Of Ancelot]

Kill беше мааааалко, ама наистина малко по-различен от стила им, откакто дойде Corpsegrinder и ако това е "ставане все по-добри", не знам...

За мен най-силните им неща изобщо са "Bloodthirst" и "The Wretched Spawn". "Kill" не ми допадна чак толкова.

[Wintersunset]

Някой спомена ли Amorphis?
Три доста различни периода, като сега като че ли леко започват да се завръщат към корените си, а през какво преминаха.
Tales From The Thousand Lakes ми е един от най-най-любимите албуми, а след това албумите с Pasi не са чак толкова прекрасни, макар че пак си ми харесват. :Р А сега, поне според мен са в най-прекрасният си вид/звук (Tomi J. > Tomi K. >> Pasi) . ;D
Последните два албума са невероятни, сякаш гласът на Томи е единствено и само за Amorphis и сега са в перфектната си форма. ^^

[Despair]

^ Нищо повече от лично мнение.
Моето такова е, че като музика всички с изключение на последните два са на едно и също космическо ниво (не ми трябва финландска версия на Opeth, в техния случай даже би било срамно). Като вокал, едва ли Koivusaari някога ще си намери достоен заместник.

Досега не съм попадала на експериментаторство, което да не ми е допадало, освен това на Anathema, за което ще се повторя. Когато музикантите според мен имат талант, това е явно, с каквото и да се захванат. Мога да изброя почти всички свои любими групи: последните албуми на Satyricon, Darkthrone, Dimmu Borgir ми харесват повече, не ме интересува поради каква причина звучат точно по този начин. Като начало, добре е изобщо да се чува нещо .
Paradise Lost откриха себе си едва след толкова мразените промени.
Нямам нищо против който и да е албум на In Flames или My Dying Bride (не че при вторите има кой знае каква разлика...)
Katatonia постоянно доказват как творческият заряд не може да бъде спрян от нежеланите обстоятелства.
Всичко, което са издали Samael, за мен е перфектно, особено когато е принос във формирането на един от любимите ми стилове.
Crematory са пример как една група може да се възползва от разнообразен саунд и въпреки това да звучи като себе си.
И най-вече, точно изпълнителите, които определям като най-важни за мен, са известни с това, колко е трудно да бъдат ограничени в един жанр. Предполагам, че затова успяват да запазят интереса ми за по-дълго. Става въпрос, например, за Type O Negative, Tiamat, Moonspell, които така или иначе често споменавам. Да не говорим пък за търсенията на Quorthon, без които метълът не би бил това, което е днес. Макар че не намирам нищо лошо, когато някой създаде свой собствен отличаващ се почерк, и не прави грешката да го губи, без да има необходимост.

[Agony]

Norther-вече някой спомена, че албумът N не струва. За мен той беше огромна крачка назад и надолу. Не ги слушам от много време-зарибиха ме с тях преди 4-5 месеца, не са нито най-оригиналната, нито най-любимата група за мен, но въпреки това перфектно пасват на едно мое определено настроение. Дано не продължи излъгацията от последните 2 албума.
Draconian-според мен вървят напред и нагоре.
Epica-с новия си албум се поосраха. Наистина трябва да търсят нещо ново и малко по-различно главно като теми за текствете, но не мисля, че Never Enough е успех в тази насока.

[Rolf]

Epica-с новия си албум се поосраха. Наистина трябва да търсят нещо ново и малко по-различно главно като теми за текствете, но не мисля, че Never Enough е успех в тази насока.

Ако критикуваш само текстовете им, няма да споря (макар и да ми харесват), но не мисля, че в музикално отношение са се "осрали". Групата израсна страшно много с The Divine Conspiracy, във всяко едно отношение. За мен това е един от най-силните албуми в симфоничния метъл въобще...

[Fish]

Любимите ми Queensryche се омазаха по най-груб начин след средата на 90-те. Напоследък се опитват да правят нещо смислено, но за жалост само се опитват. Dream Theater бяха хванали много силна посока с "Train of Thought", но след него нещо се изгуби и в момента общо взето само свирят. Не ми харесва случващото се с Judas Priest след връщането на Halford...

Допада ми развитието на Threshold, например. Променят съвсем малко във всеки следващ албум и така хем задържат чудесния си стил, хем вадят интересни неща. Symphony X пък стават все по-тежки и технични, което е радващо.

[Ad Absurdum]

Повечето се провалиха, но някои успяха да останат силни - Satyricon, Dark Funeral, Khold, Dimmu Borgir