Любими мисли, поезия, крилати фрази..., който иска нека си ги сподели Опции

[blame]

Досадникът е човек, който, като го питаш как е, ти казва.
- Бърт Лестън Тейлър

[the_mess]

"Only the foolish believe that suffering is just wages for being different."
"Only the insane equate pain with success."
"Only a few find the way; some don't recognize it when they do; some don't ever want to."
Cheshire Cat, American McGee's Alice
"If you knew time as well as I, you wouldn't dream of wasting it!"
Mad Hatter, American McGee's Alice
"A man chooses, a slave obeys."
Andrew Ryan, Bioshock
"Suffering is a fact of life. Either you learn to deal with that or you go under."
Heather, Silent Hill 3

[Chimera]

Going to church doesn't make you a Christian any more than standing in a garage makes you a car.

true

[nikoi]

Както вече упоменах, обичам творчеството на Емилиян Станев и поради тази моя наклонност ще се изкуша да представя някои негови слова, взети от неговите произведения:

"Защото - казваше си той - щом моят ум не е в състояние да отдели лъжата от истината и сетивата не ми показват истинската същност на света, трябва да се доверя на нещо друго у мене, ..."

("Тихик и Назарий" - Емилиян Станев)

"Ех, свете, в семето ти са вложени нашите грехове, децата ги носят в жилите си от утробите, затова плачат нощем ужким без причина, защото кой знае що става в сънищата им?"

("Антихрист" - Емилиян Станев)

"Кажи, учителю, безумен ли е човекът в най-висшето си? Той ли е безумен, или висшето?"

("Антихрист" - Емилиян Станев)

[Warrior Of Ice]

"Заради какво правеше това?

За да продължи животът в метрото? Да.

За да може във ВДНХ да продължат да растат гъби и да се отглеждат свине и за да живеят мирно там вторият му баща и семейството на Женя, за да могат непознатите му хора да се заселят отново в „Алексеевска“ и „Рижска“, и за да не затихва неспокойната търговска суетня на „Белоруска“. За да се разхождат брамините в своите халати из Полиса и да шумолят с книжните страници, да научават древните знания и да ги предават на следващите поколения. За да строят фашистите своя райх, като улавят враговете на расата и ги измъчват до смърт, а хората на Червея да отвличат чужди деца и да ядат възрастните, а жената на „Маяковска“ да може да продължи да търгува със сина си, за да заработва за хляба на двамата. За да не престават плъхските надбягвания на „Павелецка“, а бойците от революционната бригада да продължават нападенията си над фашистите и воденето на смешни диалектически спорове. И за да могат хиляди хора из цялото метро да дишат, да ядат, да се обичат едни-други, да дават живот на децата си, да изпразват червата си и да спят, да мечтаят, да се борят, да убиват, да се възхищават и да предават, да философстват и да мразят и за да вярва всеки в своя рай и своя ад...

За да може животът в метрото, безсмислен и безполезен, възвишен и изпълнен със светлина, мръсен и неспокоен, безкрайно разнообразен и именно затова толкова вълшебен и прекрасен — за да може човешкият живот да продължи."

Дмитрий Глуховски - "Метро 2033"

[Kasiel]

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън...
Зора се зазорява вън.

Мелодия неземна сред нощта,
о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.

Душата ми тъгува и мълчи,
о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи -
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън, уви, през сън...

~ Пейо Яворов



Не,сега не е за поезия

Не, сега не е за поезия,
ни за римите с звънкия смях,
под дебелата броня железна
ще достигнат ли будно сърце?

Ти започваш да пишеш и ето –
вместо рима избухва снаряд,
озаряват небето ракети
и пожари обхващат града.


Позатихва. Но в твоя бележник
вместо нежни, парфюмни слова,
на листата в полетата снежни
се строяват ловджийски ята.


Те се впускат далече задружни,
помирисали някъде стръв. –
И тогаз забелязваш със ужас:
не с мастило, ти писал си с кръв.


Не, сега не отива поезия,
и да искаш, не мож я изпя.

~ Никола Вапцаров

[Daddy`s Girl]

" Доброто в природата е нещо безкрайно трудно за определяне... " : )

[Kasiel]

" В химери някакви се си унисал
и в криво огледало си видял
живота,щастието,любовта.

И себе си до капка си раздал
да дириш вечен някакъв свръхсмисъл,
а си загубил смисъла в света! "

[Frik]

Обичам да пуша, по малко да пия
и със кучки като тия да направим оргия

Спенс

[LordZombie]

"Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него."


"Пикаенето и мисленето имат много общо помежду си — помисли си той, докато излизаше от колата и дърпаше ципа си. — И двете можеш да ги отлагаш… но не вечно."


Стивън Кинг

[Kasiel]

И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.

~ Пейо Яворов

[Sile]

Хареса ми мисълта на един приятел за доброто и злото:"Какво означава достатъчно добра или лоша. Не е хубаво да разделяш нещата на добри и лоши. Хората са сложни същества. Няма лоши хора, има прости. Понякога не си даваме сметка че причиняваме зло. А понякога осъзнавайки, че утре ние може да изпаднем в една или друга ситуация ни възпира вярата, че има капка човечност. Няма добро, няма зло. Няма измерения. Измеренията ги правим ние. Те са човешка глупост, която се опитва да означи света. Човешкото съзнание е пълно с граници: правилно неправилно, добро зло, хубаво-грозно. Те са плод на човешката фантазия и колкото и закони и етикети да измисляме за мен добро е едно за теб друго, следователно не можем да говорим за добро или зло, защото това е индивидуална преценка. Понякога в опитите да дадем оценки на нещата слагаме аршин, който мери нещата, но точно тези неща не винаги мерят еднакво, защото мерят според нашите преценки, които не винаги са еднакви за всички. Човешкия фактор винаги ще го има заради това няма точно и ясно формулирани ценности на този свят. И когато спрем въобще да вярваме в това, което проповядват църквите, точно тогава този свят ще се превърне в едно мирно място за живеене на всички живи същества и ще спрем да се доказваме чрез думи и дейстия, защото тогава те ще са излишни." Според мен егото е причина за всички проблеми на този свят.

[Daddy`s Girl]

" Нямаше логика- беше любов. "
(реплика от филма, не от сериала, "Сексът и градът")

[Sile]

"... Знаеш ли ти какво е животът? И смъртта?... И времето? Има ли вселената край?.. Ако знаеш всичко това, ти си бог... не е дадено на човека да знае всичко, защото знае ли всичко, той ще престане да бъде човек."

от "Философският камък" на Сергей Сартаков

[Sile]

""Изстрадалите хора са опасни, защото знаят, че могат да оцелеят."" - филмът Вреда с Джеръми Айрънс и Жулиет Бинош.
""I love you, baby, but not like I love this guitar... I love you, baby, you know the rest..""

Съжалявам за двойния пост, заби ми нета и се разцъках..

[ping_pong_bitche...]

Старата ръжда любов не хваща

[nikoi]

"Ако нашите познания за безкрайността на света са като две капки вода с тази безкрайност, ще имаме две безкрайности на света и никакво познание за нея!"

("Философският камък" - Сергей Сартаков)

[LordZombie]

Откъс от книгата "Аз съм Ози"
ЗАПИСКИ НА ПАЦИЕНТА

ХИДЪН ХИЛС, КАЛИФОРНИЯ, 2009

- Е, господин Озбърн, ще ви задам въпрос – каза докторът. – Вземали ли сте някога улични наркотици?
Това беше новият лекар, при когото отидох, когато реших да се изчистя. Бях прекарал почти 40 години, тъпчейки се с хапчета и алкохол, тъй че ми се видя добра идея да разбера какви щети съм си нанесъл.
- Ами – казах му аз, прокашляйки се, - веднъж пуших малко трева.
- И това ли е?
- Да, това е.
Лекарят продължи да ме разпитва и да проверява бележките си. После спря и попита:
- Сигурен ли сте?
- Е – казах аз, пак прокашляйки се, - взимал съм и малко спийд. Преди много време.
- Значи само тревата и малко спийд?
- В общи линии, да.
Докторът продължи да прави каквото си правеше, но след известно време отново спря.
- Абсолютно ли сте сигурен, че са само тревата и спийда?
- Предполагам, че съм хапнал и малко пудра захар навремето – казах. Едва бях почнал да загрявам.
- Значи трева, спийд и… малко кокаин?
- В общи линии, да.
- Сигурен ли сте?
- Аха.
- Искам да бъда абсолют…
- Хероинът брои ли се?
- Да, брои се.
- О! И хероин. Един-два пъти.
- Сигурен ли сте, че е било само един-два пъти?
- Да. Много скапан наркотик. Опитвали ли сте?
- Не.
- Прекалено много се повръща, за да ми е по вкуса.
- Да, гаденето може да е силно.
- Това си е загуба на алкохол.
- Добре – отсече докторът, - стига вече. Има ли наркотици, които не сте употребявали, господин Озбърн?
Мълчание.
- Господин Озбърн?
- Не знам такива.
Ново мълчание.
Най-накрая лекарят каза.
- Ами алкохол? Споменахте, че пиете? Колко единици на ден?
- Около четири. Горе-долу.
- Бихте ли уточнили?
- Бутилки „Хенеси”. Но зависи.
- От какво?
- Колко дълго ще съм в несвяст между тях.
- И само това ли е?
- Нали бирата не се брои?
Докторът поклати глава, въздъхна дълбоко и започна да търка очи. Приличаше на човек, който иска да се прибере у дома. После попита.
- Пушите ли, господин Озбърн?
- От време на време.
- Каква изненада! Колко на ден?
- Около 30.
- Каква марка цигари?
- Пури. Цигарите не ги броя.
Докторът пребледня. После каза:
- И от колко време живеете на този режим?
- Коя година сме? – попитах го.
- 2004.
- Около четирийсет години.
- Има ли нещо в медицинската ви история, което трябва да знам? – попита докторът.
- Ами – казах аз, - веднъж ме блъсна самолет – донякъде де. И си счупих врата на бъги. После умрях два пъти по време на комата. Имах СПИН за 24 часа. И мислех, че имам множествена склероза, но се оказа паркинсъноподобен синдром. И веднъж си счупих тиквата. И няколко пъти съм карал гонорея. И един или два припадъка, както когато взех кодеин в Ню Йорк или когато изнасилих сам себе си в Германия. Това е, освен ако не броите злоупотребата с лекарства, които се получават само срещу рецепта.
Докторът кимна.
После се изкашля, разхлаби вратовръзката си и каза:
- Имам един последен въпрос към вас, господин Озбърн.
- Казвай, док.
- Защо сте още жив?

[t80]

Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал...

Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!

О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз...

Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма -
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма

Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой...

О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде...
безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде...

Трагедията беше нечовешка -
децата плачат, майките пищят
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.

Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка... бобена пръдня...

[Adora]

""Никога не апелирай към «по-добрата» страна на човека. Той може и да няма такава. Обърни се към личната му заинтересованост, това е значително по-ефективно." ( Хайнлайн)

"Власт не се упражнява с бичове, мечове, огън или пушки. Онова, над което властта е безсилна, е душата. Вбий в нея клин, вкарай пръсти в прореза и тогава човек ще е твой...да накараш човека да се чувства нищожен.Да убиеш стремежите и почтеността му. Трудно е. И най-калпавият сред вас, отчаяно търси някакъв идеал.Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отсичаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички - и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършенството.
Не си поставяй за цел да унищожиш всички храмове - ще уплашиш хората. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще се изравнят със земята. " (Ранд)

[Elf_s_karirana_r...]

Вчера както си слушах радио рок1 попаднах на тази фраза,и определено ми хареса....

'Cause we all have wings ...But some of us don't know why ...

[Гост Volt Thrower (гост)]

Обичам да пуша, по малко да пия
и със кучки като тия да направим оргия

Спенс

Е чак пък да пуша...

On-Topic:

"there's always one more try... unless you fall off and die."

[Bloody_Soul]

"Децата хвърлят камъни по жабите за забавлението,но жабите не умират наужким"

"По Земята кръв се лее,
а смъртта зловещо пее.
Падат черепи и кости,
мрът чалгари прости.
Адът идва на Земята
и пристига Сатаната.
Дяволът зловещо псува
метъл ще царува!!!!!! "

"Do you think it hurts to die?
Or it's hurting so much more to stay alive...?!"

[Kasiel]

Неочаквано се позвъни.

- Там ли си? - чух. - Време е!
- Идвам - отвърнах машинално.
- Става късно. Отвори вратата.

Беше ми дошло до гуша.

Замислих се да хвана чука и да го направя..
С малко късмет бих могъл - само с един удар - да сложа край
на безкрайното мъчение.

Ще е прекрасно.
Край на контрола...
Край на бързането...
Край на затвора!

Рано или късно всички ще разберат за стореното от мен...
Рано или късно някой ще реши да ме последва...
И след него може би друг...
И друг...
И много други ще се осмелят.
Верижна реакция,с която
ще спрем завинаги потисничеството.
Навеки ще се отървем от тях.
Ще се отървем от тях във всичките им форми...

Скоро разбрах,че мечтата ми е невъзможна-
Че робството ни същевременно е и единствената ни надежда...
Ние сме създатели на тъмничарите си
и сега - без тях - обществото няма как да съществува.

Трябва да призная...

Вече не можем да живеем без часовници!

„Бунт“ на Хорхе Букай

[Elf_s_karirana_r...]

Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал...

Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!

О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз...

Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма -
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма

Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой...

О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде...
безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде...

Трагедията беше нечовешка -
децата плачат, майките пищят
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.

Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка... бобена пръдня...

Твое ли е?

[MetallicaAntiFan]

Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал...

Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!

О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз...

Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма -
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма

Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой...

О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде...
безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде...

Трагедията беше нечовешка -
децата плачат, майките пищят
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.

Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка... бобена пръдня...

Копеле, това е култово!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Ицо се оказа прав!

[t80]

http://spodeli.info/spodeli_info_drugi/Sra...Chast_1_295511/

[Hellhound Anathe...]

"Abashed the Devil stood, And felt how awful goodness is, and saw Virtue in her own shape how lovely; saw And pined his loss..." Едно от най-красивите неща, които съм чувала... Дано се сетите от къде е..

[Sile]

"-Боли ли? - попита Зайчето.
-Понякога - отвърна Кончето,защото винаги говореше честно. - Когато си истински,за теб няма значение дали те боли.
-Изведнъж ли се случва,сякаш те раняват - питаше Зайчето,-или малко по малко?
-Не се случва изведнъж - обясни Кончето, - а ставаш истински.За това е нужно много време.За това не се случва често на хора,които се чупят лесно,имат остри ръбове,или трябва да се пазят много внимателно.Общо взето,когато станеш Истински,козината ти се е проскубала,очите ти са изпадали,краката ти едва се държат за тялото. Но тези неща изобщо нямат значение,тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен,освен за хората,които не разбират."
~~откъс от "Плюшеното зайче" на Марджъри Уилямс.

[godsmack321]

БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.

Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.

Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?

Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!

Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
(Смирненски)