St. Anger, ревю Опции

[SepulTeraHead]

METALLICA
St. Anger

Цели 6 години минаха от последния албум на Metallica с авторски песни. От тогава са се променили много неща. Групата се раздели с дългогодишния си басист Jason Newsted. James беше в клиника за алкохолици. Промени се и музиката. Появиха се новите герои на метъла. Това са Korn, Linkin Park, Slipknot … и другите големи нео-метъл банди. С St. Anger, Metallica се опитват да влезнат в крак с времето. А и да предложат нещо ново, може би?
Албумът започва с Frantic - много яко парче, с готин риф и мощни барабани. Още тук става ясно какво те очаква по нантък: Това опеределено не е Load III, не е и Master Of Puppets II, това е нещо абсолютно ново, за групата поне. Това е мощен юмрук в лицето! Няма нито една балада(макар че някои от песните имат по няколко доста меки пасажи). Това е един супер здрав метъл албум! Това звучи абсолютно прекрасно, но не е цялата истина. Metallica разправяха наляво и надясно как са слушали новите групи и са се учили от тях(за постройката не песните например). И явно наистина са слушали добре. Явно не са чули нито едно китарно соло, защото в St. Anger няма нито едно. Наистина песните като структура приличат на творенията на System Of A Down или Meshuggah. Не че албумът звучи като нещо което тези две групи биха сътворили. Но защо песните да толкова дълги по дяволите? Песента St. Anger е може би най-яркия пример за това - едим риф, един текст... изпълнени по 3 пъти. Песента можеше съвсем спокойно да е дълга 2 минути. Но Metallica сякаш свирят една песен 3 пъти подред.
Следва Some Kind Of A Monster - една от най-добрите песни в албума. По бавна от първите две, но затова пък доста тежка! Ето тук са може би двата най-яки рифа в албума. И нещо странно - James като че ли рапира по едно време. Но това не е толкова фатално, защото звучи на място.
Dirty Window е една от типичните за албума песни. И е една от по-добрите...
Don't you ever, I mean EVER, use the word kid in your lyrics. It just sucks!
Inwisible Kid - типичният пример за стремежа на Metallica да звучат като Meshuggah - просто чуйте как почва парчето, почти същия риф имаше и в една песен от последния албум на Meshuggah. Обаче - по дяволите, ТЕКСТА! Невидимо дете?!?!?! Това само на Димо от ПИФ му е разрешено да го измисли. Една от по-добрите песни в албума.
My World е първата песен която бих определил като пълнеж. Типичната за албума постройка, типичен риф, типични барабани. Ами просто няма нужда от това. Макар че, има няколко добри пасажа. Ако беше само тази песен бих го преглътнал.
Shoot Me Again - Someone please shoot the band for writing this..Следва песента от албума която отначало въобще не ми хареса а сега е една от причините заради които въобще пускам диска. Shoot Me Again имам предвид. Просто текста дразни отначало... "гръмни ме"! Ебати!??!! James трябва да отдели повече време на текстовете за следващия албум. Добра песен въпреки това.
Whem you are on your way to work and you get stuck in the traffic, do you think to yourself "Damn, that traffic sounds like Load"?
Sweet Amber - Пълнеж! Ама тотален. Съвсем спокойно можеше да е на Load точно след Mamma Said. Не че е някоя лигава балада(както казах - такава в албума няма), ама просто е най-слабата песен в албума.
The Unnamed Feeling - ако има песен която бих нарекъл баладата на албум, то това е тя. Макар че не съвсем. Тук мелодията взима връх над лошо продуцираната агресия, която се излива от останалите песни. Това също е една от песните които си струват.
Purify идва точно навреме когато албумът започва да тава лекичък, логично. Много як риф, запомнящ се припев, а и е най-късата песен на диска. А рифът който свирят накрая - е супер мощен. Просто тази песен компенсира до голяма степен по-слабите песни в албума. Това с мощния риф накрая мевду другото е един от типичните примери за заучените от по-новите банди похвати. Накара ме да си припомня Machine Head с Davidian и начина по който завършват те тази песен. Пак го казвам - една от най-яките песни в албума.
All Within My Hands - можеха да не я слагат на диска. Звучи недоизпипано. Алумът би звучал абсолютно завършено с Purify налрая. Не че е лоша песен, но просто е недоизпипана и до голяма степен излишна. Но за разлика от Sweet Amber, се трае...
If Bob Rock wanted to have a garage sound, why didn't je take them to his fuckin' garage to record the album there?
Това което написах досега не звучи толкова зле. Най-големия проблем на албума е звука. Cross Over The...не 3D Freak... абе...Походът на Ахат, записван от касета на mp3 с качество 60kbs, и то през микрофон, звучи 10 пъти по-ясно и по-добре! Беарабаните звучат сякаш Lars удря по някакви консерви. Китарите едва се чуват. Басът... на кой му пука? Всичко е просто едно безкрайно бучене. А това е група която може да си позволи най-скъпия продуцент на света, най-скъпата апаратура, колкото си искат време в студиото, и така нататък. Просто бих казал че е абсолютно непростимо. Това е групата която през 91ва издаде албумът са най-добрия звук дотогава поне. А сега какво - за да звучат по близо до групи като Slipknot зорлем се преебават?
И все пак съм по-скоро позитивен към този албум. Някои от песните не са съвем за изпускане и звучат добре въпреки кофти звука - Frantic, St. Anger, Some Kind Of A Mnster, Dirty Window, Shoot Me Again, The Unnamed Feeling и Purify... заради тях си заслужава да си набавите албума.
Оценка: 7/10
*В ревюто съм използвал някои цитати на които съм се натъкнал по разни форуми. Смятам ги за култови, а и според мен допринасят за смисъла на ревюто.

Ако един ден най-накрая пуснете сайта на .:: Metal World ::. съвсем спокойно можете да го сложите там. За вас е писано.

[Warrior Of Ice]

Аз вече изказах позицията си за албума в една друга тема, затова няма да се повтарям. Натъжава ме фактът, че в старите албуми на Metallica се редуваха по десетина размазващи рифа на парче, а сега са максимум 3-4... да не говорим колко еднообразно звучи целият St. Anger. За солата да не говорим... Kirk просто се е отучил да свири - то си пролича и на концерта! Срамно е една от бандите с най-голям принос към развитието на метъла да се превърне в копираща тенденциите (при това без почти никаква оригиналност) групичка. Защото докато албумите до Черния (че дори Load и Re-Load, по дяволите) оказаха немалко влияние върху екстремната сцена, то St. Anger едва ли ще повлияе която и да било сериозна млада банда... Нали има Slipknot в оригинал, звучащ далеч по-искрено?!

Но Metallica сякаш свирят една песен 3 пъти подред.

- това е в сила за целия албум...

За продукцията си съвършено прав, тя е едно от най-слабите (а те не са малко и бездруго) неща в албума. Не знам кого си мислят, че ще впечатлят с подобен звук, но дори Ride The Lightning, който е записван с едва ли не допотопна аналогова апаратура, звучи далеч по-добре. Текстовете не заслужават коментар, според мен - по-елементарни излияния от страна на Hetfield не бях чувал до момента.

Оценявам го с 3/10 (с доста зор)