Bathory дискусия Опции

[lodborg]

Гледам напоследък нещо стана модно да се правят анкети и проучвания в метъл обществото. Гледам и че нещо блекът беше позанемарен от всички ни или за да бъда съвсем точен стилът изпадна в пълно дискусионно затъмнение. Не бива така. Хайде сега да се изредите в редичка какво мислите за Bathory. Кой ви е любимият албум, кой от периодите ви допада повече, вайкинг или блек, те ли са създателите на "истинския" блек или всичко започва от Venom за вас, какво мислите за Quorthon...? И т.н. Каквото ви дойде на душата.

Aз дълго се колебах, но накрая гласувах за Hammerheart.

[Warrior Of Ice]

Quorthon е герой в сцената. Една от най-култовите фигури изобщо. Не виждам какво бих могъл да кажа, което да не е казано вече за него. Поклон! Човекът едва ли не еднолично прокара цели стилове в метъла.

Изборът на любим албум е зверски труден. Преди време щях да съм категоричен за "Blood On Ice", но откакто излязоха двата "Nordland"-а, взех да се разколебавам...

[Iron Maiden]

Не съм ги слушал признавам си, затова докато не ги чуя няма да гласувам в анкетата за да не се изложа, но пък Венъм съм ги слушал и мога да кажа че са по скоро траш отколкото блек (поне първите им албуми)

[KingSlayer]

Нема ги занемаряване естествено! То и няма как това да стане при Великите
Всичко започна от Венъм, но без Батори... къде е блека

Много се радвам за тая тема

[SteamOfBlood]

Давайте линк! (от Дата-та задължително!)

[wqwrrr]

Да, много харесвам Батори. Едни от любимите.

Гласувах за Destroyer of Worlds, но смятам, че всички албуми си заслужават уважението.

[scion_of_storm]

Hammerheart е истината от това, което съм слушал. Невероятен албум, неповторим! И Нордландите, и Тwilight of the gods са добри, но Hammerheart ми е фаворит, определено.

[Revenant]

Nortland-те и класиката Hammerheart

[RocknRollNigger]

Голям човек беше господин Форсберг. Даваше мило и драго само феновете да са доволни.
Обичам всички албуми на Bathory, но най на сърцето са ми Destroyer of Worlds и Octagon.

[RazorJack]

Няма да гласувам щото... мъчил съм се ама не мога да я разбера музиката на Bathory. Въпреки че се водят че свирят любимия ми стил, харесвам последователите им ама първоизточника нещо не е точно по моя вкус

[stage]

Незнам ама тъпичък ми се струва

[Airin Of Ancelot]

^ Хапни една варена царевица и светът ще стане по-красив.


Bathory ми е много скъпа група. Интереса си към блек метъла го дължа изцяло на Quorthon и осемдесетарските му шедьоври. Наистина, на пръсти се броят хората, дали на метъл музиката толкова много.

Още по-любими са ми викингските му неща. Особено харесвам Тwilight of the Gods и Blood on Ice, но Nordland 1 и 2 са не по-малко велики.

[Mort]

Определено най ми харесва viking-ския му период!

[stage]

^^говоря в ед. ч.

[Rolf]

Велик творец, поклон пред паметта му! Любим албум ми е Blood Fire Death - с него прослушах Bathory.

След Nordland II Quorthon беше започнал работа по нов албум, жалко, че не успя да го завърши...

[sepulturatr]

Чесно казано ....незнам ,наистина нямам и най малка представа
Не че не съм ги слушал.

Давайте линк! (от Дата-та задължително!)

ляля

[KingSlayer]

^Requiem и Bathory с добро качество ли са

ed
Bathory пак е с отвратително качество

[Warrior Of Ice]

И оригиналното CD не е с кой знае колко по-добро. Което не е учудващо, с оглед на факта, че Quorthon го е записвал в банята си...

[KingSlayer]

^Да бе в банята Толко ли не ти харесва
Аз пък на Necromansy получавам инсулт

[Warrior Of Ice]

Къде съм написал, че не ми харесва? Албумът си е тотален култ, просто саундът му е катастрофален дори за онези години.

[azoteccccc]

Слушам Bathory от лятото някъде и за малко време ми станаха една от любимите групи. Quorthon е велик! Поклон!!
Не мога да определя любим албум, но най-много ми харесват Bathory, Blood On Ice и Blood Fire Death.
все пак гласувам за Bathory.

[Aggressive Perfe...]

ТОВА Е ШИБАНАТА ИСТИНА, МААМУ ДА ЕБА!!!

...ама и аз няма да гласувам, щото Quothron няма слаб запис.

[pa®tci]

Я! Таман се бях присетил и даже си пуснах "Кръв на Лед"

По-принцип въпросът е сложен, щото се кефя ЯКО на първия, на "Кръв, Огън, Лед" и "Залезът на Боговете" (който и съм посочил тук (поради сантиментални причини ), гледам съм и единствен, хм). Уникална банда/човек, без да преувеличавам ни на нота

"Завръщането..." и "Батори" НЯМА откъде да ги намерите с добро качество, просто защото това им е качеството


Аааааахахахахаа, копелееее, не! "Destroyer of Worlds" има ЦЯЛ ГЛАС Чудя се той, "Октагон и "Реквиема" колко общо ще имат след около месец ... макар че познавах човек, на който му бяха любими...



ПП А тоя прехваления "Hammerheart" НИКОГА не ми е харесвал

[Ulair]

ПП А тоя прехваления "Hammerheart" НИКОГА не ми е харесвал

+1 И при мене тъй. ; Аз взех че си гласувах за Bathory-то , макар че не е абсолютния ми фаворит, абе кефя се на повечето неща до 91-ва..., също и на ''КръвтЪ на Ледъ''.

[winterstorms]

Един глас и от мен за "Blood on Ice". Епохален албум, както почти всичко на Bathory, всъщност. Поклон пред бащата на викинг метъла!

[scion_of_storm]

Shoreeees are in flaaaaaaaames, you Hammerheart haters!

[Feuerschein]

Bathory e eдин от тоталните ми любимци, най-малкото заради чудовищния си принос за тая музика, но мисля, че трудно може да се определи един любим албум от цялата му дискография.
От блекарския му период бих избрал Under The Sign Of The Black Mark... може би, защото звучи по-ошлайфан, но също толкова груб и силен. Пък и с него почнах да го слушам, не мога просто да го оставя така
Викингът в мен се обажда главно чрез Blood On Ice. Макар и не особено добре продуциран, както повечето му албуми, но това не значи че е по-малко епичен. Има нещо в него, което въздейства подсъзнателно, вокалите са изпълнени с някакво допълнително чувство може би, не знам. Но има нещо в него.

[Jesus Goat]

"Blood Fire Death" е Албумът! Епоха!

[Twilightfall]

^ Абсолютно.

Също така "Under The Sign Of The Black Mark" (личния ми фаворит) и двата "Nordland"-a.
Но и аз съм на мнение, че Quorthon няма слаб албум.

Поклон!

[Despair]

Тъкмо изслушах два албума подред, и просто няма начин да не драсна нещо...
Вече писах, че от Hammerheart по-любим нямам, но не мога да кажа лоша дума за коeто и да било от написаното от Quorthon - онова чувство в гласа, усещането за тъга и сила на духа в едно... Няма смисъл да повтарям това, което отдавна е казано, за човек като него, вярвам, че винаги ще има кой да отдаде заслужената му почит.