Virgin Black, Pure Gothic Опции

[monolithe]

Aделаида, Австралия.

Рожденното място на Virgin Black. Младата и амбициозна китаристка Samantha Escabre и клавиристът/вокалист Rowan London обединяват сили през 1993 и дават началото на една от най-представителните банди за ъндърграунд сцената на тази екзотична държава. Примитивният дет/дуум с течение на времето еволюира в магнетичен симфоник готик/дуум метъл, където Virgin Black намират собственото си лице. Лично за мен са една от най-уникалните банди в сцената и нямат албум, който да не притежава великолепна атмосфера и от него да не струи музика, емоция.
С няколко демота младежите приковават вниманието върху себе си, а през 1998 издават ЕР-то "Trance", което легитимира австралийците пред света. Дебютният диск "Sobre Romantic", издаден изцяло със средства на музикантите, се приема много добре в Европа, осигурява им договор с Massacre Records и The End Records и дава смелост на музикантите да продължат музикалните си търсения, докато нa бял свят не се появява "Elegant &... Dying". Този албум изстрелва Virgin Black към големите имена в сцената и ги превръща в редовни участници на фестивала "Wave Gotik Treffen" в Лайпциг, води и до турне с Agalloch и Antimatter. В "Elegant &... Dying" групата по-смело се впуска към заемки от класическата музика, като Samantha записва чело партиите в диска.
В момента на Virgin Black предстои излизането на 3-я албум трилогията, озаглавена "Requiem" - един изключително амбициозен проект, включващ три различни като музикална структура албуми. Първата част - "Requiem: Mezzo Forte", събира в себе си метъл и класика на едно място, като сред магическите дуум рифове се вплитат приказни оркестрации, оперните вокали на Rowan преливат в на моменти дет метъл ревове, а Samantha и нейната китара поднасят различни сола и меланхолични китарни мелодии.
Втората част - "Requiem: Fortissimo" е по-скоро поглед назад, към дет/дуум миналото на бандата. С този албум музикантите сякаш отдават почит на ранните Paradise Lost, Paradise Lost и Anathema. За третата част, "Requiem: Pianissimo" се знае, че ще бъде изцяло оркестрален албум, записан с помощта на оркестъра на Аделаида. Вокалите също ще бъдат с предимно оперен аранжимент.


Личният ми фаворит е "Requiem: Mezzo Forte", но всеки един от 4-те им (засега) албума е сам по себе си шедьовър. Препоръчвам ги на всеки, който си пада по по-мрачната, меланхолична музика и е пропуснал тази банда. Музиката просто извира от нея.

Парчето Lacrimosa.