Blackmore's Night - Winter Carols, Или темата за Негово Величество Опции

[lodborg]

Точно 5 минути от албума ми бяха достатъчни да ме убедят за пореден път колко ВЕЛИК е всъщност този човек! Макар и да ми е мъчно (малко) за отминалия му "електрически" и "метален" блясък, подобни прекрасни акустично-ренесансови включвания са балсам за душата ми. Липсват ми достатъчно думи за да опиша какво са предизвиквали в мен трелите, излизали от ръцете на китарния виртуоз през всички тези години без оглед на стилови залитания. Просто си личи, кой е Майсторът (с главно М). И макар че "Winter Carols" не е авторска творба, а с малки изключения сбор от традиционни коледни песни, същото усещане е все още тук - удивително е какво може да се направи с от шест до дванадесет найлонови струни.

И за да прекъсна пороя от суперлативи, винаги заплашващ да ме удави, когато стане въпрос за Ritchie Blackmore, да стигна до същината. Какво мислите за него, какво мислите за творчеството му в последните 10 години, за ренесансовата музика, за последния му албум ("The Village Lanterne"), за този албум с коледни песни ("Winter Carols"), за коледните песни по принцип и изобщо за всичко свързано по някакъв начин с Ричи? Мислите ли, че все повече бива изтикван на заден план за сметка на създаването на все по-плътно впечатление за група, а не за дует (какъвто определено беше Blackmore's Night по времето на "Shadow of the Moon" и "Under a Violet Moon")? Изобщо всичко, което ви дойде на ум. Дерзайте!

[Airin Of Ancelot]

Blackmore си е Blackmore. Убедена съм, че с каквато и музика да се захване, ще прави шедьоври. Друг въпрос е, че ми се ще да бе продължил с Rainbow... Като че ли беше най-силен в това поприще.

Новият албум на Blackmore's Night все още не съм го слушала (къде го има?), но мисля, че знам какво мога да очаквам. Двамата с Candice през изминалите години успяха да изградят свое, много приятно звучене. Единствените критики могат да се отправят за относителната еднотипност на музиката им, но това го има при редица големи групи.

[lodborg]

Новият албум на Blackmore's Night все още не съм го слушала (къде го има?)

Току що го ъплоуднах тук. Подчертавам, че не е толкова албум, колкото интересна компилация от коледни песни - да не останат разочаровани хората (макар че няма от какво).

[InsArtTure]

Новият албум излезе по-рано тази година и никак не беше лош. Сега това е някакво попълнение откъм комплишейшънс.

Ричи си е Ричи. Първите неща по ми харесваха - периода на зараждане на Блекмор'с Найт, но продължава тоя човек да радва ухото и то не малко.

[blame]

Много малко време ми трябваше за да се влюбя в Blackmore's night - невероятни ритми, невероятна атмосфера, невероятен професионализъм. Рисуват картини в съзнанието.
В момента слушам Коледните песни... Как да не ти е коледно? Как?!
С останалите творения на Блекмор не съм запозната, а и по това, което съм чула не държа да се запознавам. Ама втора група с чувство като Blackmore's Night не зная. Приказна музика!

[Blade al'Slayer]

Аз коментар за Blackmore няма да правя, Венци, защото много добре знаеш, че не мога да го понасям!
Winter Carols не съм го слушал още, но ще поправя това в най-скоро време... Ако се доближава поне малко до настроението и атмосферата на The Village Lanterne, значи е шедьовър!

[Mort]

Ричи ми е безспорният фаворит сред китаристите - уникален стил, техника, маниер на свирене и т.н. Все още не съм видял друг китарист да свири с такава лекота! Blackmore's Night ми бяха интересни в началото и смятам първите им два албума за шедьоври (още си ги пускам от време на време), но оттам насетне тъпчат на едно място, пък и не това е амплоато на Блекмор, колкото и да му харесва. Смятам, че има още какво да даде на рока, което си пролича с последния му рок албум с Rainbow - Stranger in Us All. Ако пък продължи с Blackmore's Night - да е жив издрав, но на музиката й липсва живец като че ли. От метъл групи напоследък слушам далеч по-интересни и разнообразни акустични вмъквания, без да са специализирани в това. Например акустичния Borknagar или избрани парчета на Suidakra.

[Warrior Of Ice]

Най-сетне намерих време да чуя "Winter Carols". Много приятна колекция, хубави интерпретации има. И весели, и тъжни неща могат да се чуят...

Спорът за това с какво трябва да се занимава Ричи вече се поизхаби. Човекът явно е открил новото си призвание и се чувства удобно в него - трябва да уважаваме това. Класиките на Deep Purple и Rainbow никой не може да ни ги вземе.

[Arq]

честно казано... ми става много смешно като го гледам с елфска шапка и чизми, в компанията на жена му (или годеница ли каквато му е). Вярно сигурно му е гот, а и не отричам че имат готини песни... абе добър е и новият албум, но чак да се прекланям на тази музика... nope...

[kimba]

Не е възможно да слушаш Блекмор равнодушно!

Десетилетия съм живял с мисълта, че е трудно някога и някъде да бъдат сътворени толкова красиви и гениални неща, да бъдат изсвирени с такова чувство... За мен той е част от неподправимата класика на хард рока. И не само това - той е геният, сътворил и изсвирил едни от най-нежните и чувствени песни създавани някога. Вземете например "Rainbow Eyes" където е извадил ударната група и баса и прибавил класически инструменти като виолончело, цигулка и флейта, вземете например композицията "Maybe Next Time", в която сякаш е излял душата си. Казват, че е писана след един безуспешен опит да събере отново Deep Purple... Какво да каже човек за "Eyes of the world", "I Surrender", "Stargazer", " The temple of the king"...

Намирах проекта му с Кенди Найт за интересен. Слушал съм с удоволствие повечето от парчетата в първите им два албума, но за мен Ричи е олицетворение на най-доброто правено в хард рока. С времето започнах да харесвам и да слушам и други изпълнители, но и до днес не съм срещал такива великолепни съчетания на тъга и радост, обреченост и оптимизъм, каквито човек може да чуе в музиката на Deep Purple и Rainbow...

За мен винаги ще си остане Моцарт на хард рока, уникален композитор и виртуозен китарист, оставил едни от най-значимите следи в музиката на 20 век.