Религии, секти и т.н. Опции

[Warrior Of Ice]

Ако ти знаеш 10 начина за предпазване от забременяване (без да включваме разни бабешки рецепти), то доста от хората около теб не знаят повече от 3. И за нито един не им се дават пари. Мога със същия успех да те питам за какво трябва да има училище, щом има Уикипедиа, Гугъл и всичките милиарди сайтове из нета.

Човечеството се развива постоянно, а с него и методите му. За момента споменатите от теб онлайн ресурси не представляват достатъчно надеждна система за обучение, но когато това стане факт, видът на модерното училище ще се промени драстично. Допускам дори, че в настоящата си форма е възможно и да отпадне напълно. И би било съвършено нормално, защото посоката на прогреса е само една.

[onnellinen]

Това го знам. Отделно обаче училището не представлява достатъчно надеждна система. Заменяне на едната догма с другата. Единственото, което прави теорията на Дарвин толкова популярна, е, че някой умник е заменил някъде с нея теорията за човека по образ и подобие Божие.

[I Like Scat Porn]

Единственото, което прави теорията на Дарвин толкова популярна, е, че някой умник е заменил някъде с нея теорията за човека по образ и подобие Божие.

Не, това, което я прави "популярна" (всъщност приета от повечето биолози по света, с изключение на разни ултрарелигиозни американци и мюсюлмани) е, че в нея има логика и че е базирана върху реални доказателства, което не можеш да кажеш за сътворението на човека от Бог.

http://www.rationalresponders.com/evolutionproof
http://www.talkorigins.org/
http://www.youtube.com/user/donexodus2
http://en.wikipedia.org/wiki/Evolution

ПЛЮС ТОВА еволюционната теория не противоречи по никакъв начин на идеята за Сътворението. Произхода на живота се изучава от абиогенезата, не еволюцията.

Заменяне на едната догма с другата.

Заменяне на вече непотребното с нещо по-добро.

[Mor Galad]

Очевидно съм пропуснал малко от дискусията. Но смятам да се включа от там, докъдето бях стигнал - последното мнение на Ската. Нямам нищо против рационализма и не го оспорвам. Ако успееш да ми докажеш, че всичко, което правиш е рационално, ще зарежа всякакви идеи за Бог, морал, правила, закои и т.н. Не мисля, че ще успееш и точно там е проблемът. Ти се биеш в гърдите с твоя рционализъм. Нека да те попитам нещо. В ситуацията с контакта, която ти нарече моментна хрумка, какво ще се случи ако действам спрямо личните си разбирания за рационално и бръкна в контакта, пренебрегвайки насилствената наложените ми правила от Бог/морала/ тате, тъй като АЗ не виждам рационална причина да не го правя? Я ми кажи! Рационализмът не е абсолютен и има ситуации, в които просто трябва да имаме менгеме на врата, защото ще се самоунищожим. Откъде идват тези правила - предполагам от колективния опит на хората, важното е че имаме нужда от тях, от тази рамка. В нея бъди рационален колкото си искаш. Не можеш да имаш рационално обяснение за всичко. Понякога просто трябва да знаеш, че "така не се прави". Пак казвам това не трябва да се превръща в абсолютен принцип, който да ни отнеме свободата на волята, а просто да бъде някаква смътно усещане там вътре в нас, наречи я бог, суперего или както желаеш. Без нея съм убеден, че сме обречени на хаос както в психически, така и в социален план.
А и един друг велик учен - Фройд, казва, че рационализмът съвсем не е достатъчен, за да се противопоставим на вътрешните си импулси. За това са необходими някои правила, които не се възприемат рационално, защото в противен случай, просто ще намерим логически обоснована причина да ги заобиколим.

[I Like Scat Porn]

Нямам нищо против рационализма и не го оспорвам. Ако успееш да ми докажеш, че всичко, което правиш е рационално, ще зарежа всякакви идеи за Бог, морал, правила, закои и т.н.

Не всички действия на човека са напълно рационални. Нямам това в предвид. Говоря за това, че действията, произтичащи от разума обикновено водят до по-добър край от тези, произтичащи от емоциите и нямащи връзка с обективната реалност, затова трябва да се стремим да "заглушаваме" емоциите във всекидневния си живот и при взимането на решения и като цяло да не им се поддаваме.

До какво добро е довело следването на ирационалното?

В ситуацията с контакта, която ти нарече моментна хрумка, какво ще се случи ако действам спрямо личните си разбирания за рационално и бръкна в контакта, пренебрегвайки насилствената наложените ми правила от Бог/морала/ тате, тъй като АЗ не виждам рационална причина да не го правя? Я ми кажи!

Това е съвсем друго. Искаш от мен да докажа негативно твъдение, което е невъзможно и няма връзка с въпроса: имаш ли рационална причина да го правиш?

Твоят начин: Няма да бъркам в контакта, защото татко каза така.

Логичният начин:

1. Знам че татко не би искал да се нараня.
2. Знам че татко няма никакъв интерес и никакви претенции към контакта, за да има лична изгода в забраната му.
3. Нямам предишен опит с контакта и не познавам никой, който да е бъркал в него.
4. Татко има много повече опит от мен и навярно познава контакта по-добре.
Следователно най-добре да не бъркам в контакта.

Рационализмът не е абсолютен и има ситуации, в които просто трябва да имаме менгеме на врата, защото ще се самоунищожим. Откъде идват тези правила - предполагам от колективния опит на хората, важното е че имаме нужда от тях, от тази рамка. В нея бъди рационален колкото си искаш. Не можеш да имаш рационално обяснение за всичко. Понякога просто трябва да знаеш, че "така не се прави". Пак казвам това не трябва да се превръща в абсолютен принцип, който да ни отнеме свободата на волята, а просто да бъде някаква смътно усещане там вътре в нас, наречи я бог, суперего или както желаеш. Без нея съм убеден, че сме обречени на хаос както в психически, така и в социален план.

Не можеш да се доверяваш на 100% на някого. Не можеш да наложиш вечни правила, които да важат във всички ситуации - примерът с това как моралният закон "не убивай" отпада когато някой застрашава живота ти. Не можеш сложиш едни рамки, които да стоят во век и веков. По-доброто решение би било да оценяваш всяка ситуация поотделно и, на база на логиката, фактите и добития през годините опит, да вземеш това решение, което ти се струва най-смислено. Точно пък рационализмът е абсюлютен, не морализма.

Морал: Трябва да обичам ближния си, да бъда добър с всички, да помагам на всеки, който има нужда от мен.

Разум:

1. Знам че има хора, които не са почтени и честни. ===> Те не заслужават моето уважение.
2. Знам че има хора, които не се държат добре с останалите. ===> Те не заслужават моята обич и доброто ми отношение.
3. Знам че има хора, които са мързеливи и се опитват да оцеляват на чужд гръб. ===> Те не заслужават помощта ми.
Следователно най-разумното решение е да обичам и да се държа добре само с тези хора, които са го заслужили.


П.С. Естествено, от горният пример изниква въпросът: Значи ли това да не помогнеш на непознатият човек, който се дави?

И отговорът е: Не. Фактът че този човек ще умре без твоята помощ вече не го прави абсюлютен Никой в твоите очи, придава му някаква стойност (никой не заслужава да умре просто защото не може да плува). Отделно, имаш и личен интерес - навярно ако го спасиш, той ще ти се отблагодари, тоест ти ще спечелиш нещо от цялата ситуация и освен това ще се издигнеш в очите на останалите, като човек, който навярно заслужава симпатиите им. Тоест отново всичко се свежда до личен интерес.

[Mor Galad]

Ако заглушаваме емоциите си както ти предлагаш, това би довело до липса на позитивни преживявания и в резултат на това няма как да се случи, защото колкото и да се насилваме, накрая ще изпушим. Емоциите осмислят живота ни. Това си е лично мое мнение.

"До какво добро е довело следването на ирационалното?"

Изпитване на удоволствие?

"Логичният начин:

1. Знам че татко не би искал да се нараня.
2. Знам че татко няма никакъв интерес и никакви претенции към контакта, за да има лична изгода в забраната му.
3. Нямам предишен опит с контакта и не познавам никой, който да е бъркал в него.
4. Татко има много повече опит от мен и навярно познава контакта по-добре.
Следователно най-добре да не бъркам в контакта."

Хайде сега кажи, че това ще е бъде индвидуалното рационално обяснение в по-големия процент от случаите и респективно ще ми даде по-големи шансове да оцелея в сравнение с директната забрана.


"Не можеш да се доверяваш на 100% на някого."


Това включва и самия себе си и рационалната ти преценка.



"Не можеш да наложиш вечни правила, които да важат във всички ситуации - примерът с това как моралният закон "не убивай" отпада когато някой застрашава живота ти."

Тук вече демагогстваш. Тези изтъркани фрази стил "Библейските правила не са валидни" звучат много добре, докато не се замислиш малко над думите си. Винаги, ама абсолютно винаги, това правило е било неадекватно в случаите, в които трябва да се защитиш. Говорим за преобладаващ процент от ситуациите, в които си ужасно ядосан на някого, но все пак знаеш, че не е редно да му отрежеш главата. Валидността на това правило е не по-различна сега отколкото преди 100 години (всъщност опсаността тогава за живота ти е била още по-голяма). Просто случаите, в които "Не убивай" ще ти навреди са статистически пренебрежимо малко в сравнение с огромния брой такива, в които ще ти помогне да бъдеш адекватен на ситуацията и обществото, а не на емоциите си.

Знаеш ли, може би разликите ни с теб произтичат от това, че ти считаш човек за предимно мислещо същество, а според мен той е предимно чувстващо такова, защото емоциите придават смисъл и удоволствие на живота. Те доминират над разума и е необходимо нещо по-силно от него, за да ги контролира. Вече май го написах в предходен пост, че разумът винаги може да бъде извъртян в полза на емоциите.

Ситуацията с татко може да има и друго разумно обяснение: "Поредното глупаво правило като много други, които ми налагат и които не разбирам. Вчера каза да не разливам крем карамела и да го ям от пода, а аз знам, че нищо няма да ми стане и е много вкусно и забавно."
Не си ли си мислил, че твоята логика в различни ситуции може да бъде не по-малко неадекватна, макар и да ти се струва непоклатима. Просто защото искаш да направиш нещо си намираш и причина за това. Ако твърдиш, че можеш да мислиш разумно и напълно безпристрастно, абстрахирайки се емоциите си, то ти си нов тип човек и аз не виждам причина да продължавам да ти обърквам стройния и компютъризиран психически механизъм.

А относно изказването ти за рационалните причини да правим нещо, дори не съм сигурен как може да ги търсиш, след като преобладаващата част от нашата активност е свързана с неща, които считаме, че ще ни доставят удоволствие и търсим дали има рационална причина да не ги правим.

Каква е рационалната причина да правя секс? - Доставя ми удоволствие. Преди да го направя се питам дали има рационални причини против това ми действие - бременност на партньора, болести, последващи проблеми от емоционален, социален и законов характер.

Нямам рационална причина да бъркам в контакта, освен, че го искам, както всеки от нас прави повечето от нещата в живота си, понеже ги иска. Според мен действието на разума в живота ни не е в посоката, който ти посочи - "Защо", а по-скоро в противоположната - "Защо не?". Разумът сам по себе си не е мотиватор, а коректив и инструмент при задоволяването на емоциналните пориви. За съжаление, не мисля, че може да се опази от изкривяващото им въздействие и по тази причина, смятам, че за достатъчно ефективния им контрол са необходими и мерки, чиито произход е извън индивидуаланата система.

[I Like Scat Porn]

Ако заглушаваме емоциите си както ти предлагаш, това би довело до липса на позитивни преживявания и в резултат на това няма как да се случи, защото колкото и да се насилваме, накрая ще изпушим. Емоциите осмислят живота ни. Това си е лично мое мнение.

Позитивното преживяване няма нищо общо с емоциите. Начинът, по който гледаш на света е следствие на начина ти на мислене и начина ти на живот.

По какъв начин емоциите осмислят живота?

"До какво добро е довело следването на ирационалното?"

Изпитване на удоволствие?

...и психични заболявания, самоубийства, обсебени от глупавите си емоции нискоефективни хора, параноични политически идеологии, когнитивен дисонанс, религиозен фанатизъм и най-вече: лудост и безумие.

"Логичният начин:

1. Знам че татко не би искал да се нараня.
2. Знам че татко няма никакъв интерес и никакви претенции към контакта, за да има лична изгода в забраната му.
3. Нямам предишен опит с контакта и не познавам никой, който да е бъркал в него.
4. Татко има много повече опит от мен и навярно познава контакта по-добре.
Следователно най-добре да не бъркам в контакта."

Хайде сега кажи, че това ще е бъде индвидуалното рационално обяснение в по-големия процент от случаите и респективно ще ми даде по-големи шансове да оцелея в сравнение с директната забрана.

Дадох ти го за пример. Но най-общо е така. Детето няма жизнен опит, няма познание за това що е контакт, "татко" за него е един от големите хора, които го пазят и се грижат за него и детето избира да му се доверява.

В по-сериозни случаи обаче разликата се вижда. Например в спора дали трябва да има смъртна/доживотна присъда за изнасилвачите. Едната страна казва "Това е неморално, те са зверове и заслужават най-лошото." като пропуска да се досети, че веднъж приет такъв закон, той би осъдил на сигурна смърт 90% от жертвите на изнасилване (на никой не му се умира в крайна сметка).

Единият начин на мислене е линеен, другият гледа обективно на нещата и мисли за възможните изходи от различните решения.

"Не можеш да се доверяваш на 100% на някого."


Това включва и самия себе си и рационалната ти преценка.

Разумът е единствената ти връзка с обективната реалност - чрез него осмисляш думите и действията на останалите хора и това което се случва около теб. Дали е непогрешим? Не е. Но е единственото нещо, на което можеш да имаш поне малко доверие - не можеш да влезеш в главите на останалите, за да разбереш дали са прави, не можеш да достигнеш пряко до обективната реалност, затова премисляш, изследваш...

"Не можеш да наложиш вечни правила, които да важат във всички ситуации - примерът с това как моралният закон "не убивай" отпада когато някой застрашава живота ти."

Тук вече демагогстваш. Тези изтъркани фрази стил "Библейските правила не са валидни" звучат много добре, докато не се замислиш малко над думите си. Винаги, ама абсолютно винаги, това правило е било неадекватно в случаите, в които трябва да се защитиш. Говорим за преобладаващ процент от ситуациите, в които си ужасно ядосан на някого, но все пак знаеш, че не е редно да му отрежеш главата. Валидността на това правило е не по-различна сега отколкото преди 100 години (всъщност опсаността тогава за живота ти е била още по-голяма). Просто случаите, в които "Не убивай" ще ти навреди са статистически пренебрежимо малко в сравнение с огромния брой такива, в които ще ти помогне да бъдеш адекватен на ситуацията и обществото, а не на емоциите си.

Ядът или желанието да размажеш някого просто така не са рационални, а емоционални явления. Или искаш да ми кажеш, че не си сериен убиец просто защото някой го е обявил за неморално?!

Знаеш ли, може би разликите ни с теб произтичат от това, че ти считаш човек за предимно мислещо същество, а според мен той е предимно чувстващо такова, защото емоциите придават смисъл и удоволствие на живота. Те доминират над разума и е необходимо нещо по-силно от него, за да ги контролира. Вече май го написах в предходен пост, че разумът винаги може да бъде извъртян в полза на емоциите.

Аз пък си мисля, че ти гледаш на човека като на параноично, враждебно и кръвожадно животно. А това не ми се струва вярно, тези хаос и безумие, за които говориш ги няма никъде в природата.

Също така гледаш на морала като нещо обективно, а той не е. Моралът е създаден в зависимост от интересите на този който го е създал - в едно феодално общество би се счело за антисоциално поведение един селянин да откаже да служи на феодала, защото "О, къде ще бъде обществото ни ако няма морал, ако няма селяни и феодали - хаос и безумие!" В едно тоталитарно общество всеки противоречащ на основната доктрина е обявен за "враг на народа". За католическата църква през Средновековието, всеки странящ от каноните е "еретик". Пропускаш тази част: обикновено, чрез морала, управляващата класа оправдава своите действия.

Другият морал си идва естествено - живеем в общество и за да не се разпадне това общество изникват някои обществени норми - да не се убиваме един друг безпричина, да не се държим като задници и т.н. Не е нужно някой да ти го налага външно - хората не са такива зверове.

Ситуацията с татко може да има и друго разумно обяснение: "Поредното глупаво правило като много други, които ми налагат и които не разбирам. Вчера каза да не разливам крем карамела и да го ям от пода, а аз знам, че нищо няма да ми стане и е много вкусно и забавно."
Не си ли си мислил, че твоята логика в различни ситуции може да бъде не по-малко неадекватна, макар и да ти се струва непоклатима. Просто защото искаш да направиш нещо си намираш и причина за това. Ако твърдиш, че можеш да мислиш разумно и напълно безпристрастно, абстрахирайки се емоциите си, то ти си нов тип човек и аз не виждам причина да продължавам да ти обърквам стройния и компютъризиран психически механизъм.

Виж, приеми го като идеал, към който да се стремим, не като нещо напълно постижимо. Да, емоциите оказват влияние, но човек трябва поне да се опита да мисли трезво.

А относно изказването ти за рационалните причини да правим нещо, дори не съм сигурен как може да ги търсиш, след като преобладаващата част от нашата активност е свързана с неща, които считаме, че ще ни доставят удоволствие и търсим дали има рационална причина да не ги правим.

Просто спираш да преследваш "удоволствието" като фактор за това какво да правиш. Удоволствието не бива да е просто е просто наркотик пристрастяване към веществата, които се отделят в мозъка когато правиш нещо (пиене/пушене/секс). Позитивното идва главно от разширяването на кръгозора (образуване на нови връзки между невроните в мозъка - правене на нови неща, пътуване, четене, слушане на музика, занимаване с дадена творческа дейност...) и от позитивната настройка (да не позволяваш на вредните емоции да се задържат за дълго). Удоволствието от живота не се изчерпва с безумното самозадоволяване.

Каква е рационалната причина да правя секс? - Доставя ми удоволствие. Преди да го направя се питам дали има рационални причини против това ми действие - бременност на партньора, болести, последващи проблеми от емоционален, социален и законов характер.

Нямам рационална причина да бъркам в контакта, освен, че го искам, както всеки от нас прави повечето от нещата в живота си, понеже ги иска. Според мен действието на разума в живота ни не е в посоката, който ти посочи - "Защо", а по-скоро в противоположната - "Защо не?". Разумът сам по себе си не е мотиватор, а коректив и инструмент при задоволяването на емоциналните пориви. За съжаление, не мисля, че може да се опази от изкривяващото им въздействие и по тази причина, смятам, че за достатъчно ефективния им контрол са необходими и мерки, чиито произход е извън индивидуаланата система.

Както казах, човек се пристрастява към всичко. Задоволяването на емоционалните пориви в никакъв случай не осмисля живота ти. В този смисъл "Защо не?" също може да бъде добър въпрос, по-добър е обаче "Какви биха били последствията от това мое действие?"

Не е нужно някой да налага тези мерки отвън, дори напротив - този, който ги налага, както казах, ги използва в собствена полза, защото точна и обективна дефиниция на морала няма. "Мерките" представляват простички неща и произхождат от реалността - никой от нас не е сам на този свят и не може да оцелее напълно сам, затова живеем в общество, а за да върви добре това общество е необходимо общо взето 1) да не се държим зверски един с друг и да причиняваме страдание без причина, 2) да действаме в собствен интерес доколкото това действие не е в ущърб на обществото и 3) да действаме в интерес на обществото доколкото това действие не е в конфликт с личните ни нужди и интереси. Оттам насетне ти е нужна само рационалната преценка, за да достигнеш до тези три основни цели и за всичко останало.

[Mor Galad]

Позитивното преживяване няма нищо общо с емоциите.

Очевидно възгледите ни с теб за човека се различават ужасно много. Не виждам причина да продължаваме тази дискусия, ако наистина вярваш в това, което си написал.

[The Lion]

Хвалете Иисус!

[Frik]

Добре.

[t80]

http://www.dnes.bg/world/2010/03/13/katoli...na-papata.87622

[scion_of_storm]

Е, то реално не знам дали всекиму не е ясно като споменеш католически свещеник какво може да му е 'прегрешението'.

[Megadeth]

На прибиране ей сега ме пресрещнаха две 90-100 годишни красавици и ми дадоха неква брушурка, очевидно от Свидетелите на Йехова.
Искам да питам дали, ако се набутам в някоя от тия секти има опасност да си объркам животеца? Имам се за краен атеист, само да вмъкна, та мисля да го направя от чист интерес.
Ако някога обаче ме видите да ви убеждавам в нещо, в тоя си пост декларирам, че позволявам да ме изнасилите с прът и да ме заровите у най-близкия казан.! Тук, на 100-150 метра от вкъщи има някакви сектанти, та имам огромен мерак да ги видя какво представляват.

[hammer]

Атеист съм, религията е начин за манипулиране на слабите умове.

[Kasiel]

Еми не вярвам да има кой знае каква опасност,особено щом сам се възприемаш като пълен атеист..но пък видиш ли,може да пробудят у теб чистата вяра,която да внесе светлина в живота ти и да го направи по-вълшебен и хубав (добре де ;x) .. Та имам предвид,че няма нищо лошо в тва да задоволиш любопитството си,но внимавай много,ти си го знаеш,де.

[I Like Scat Porn]

^^^По-добре недей. Сериозно, остави тия работи.

[beyondtheblack]

http://www.irishtimes.com/newspaper/breaki...breaking32.html

So remember kids, you should donate to pay up for legal costs from child molesting 'cause God wants yer to.

[beyondtheblack]

"The basic plot is about a couple who buys a clone of the baby jesus to use for anal sex."

I bet the Pope owns one already!

[ping_pong_bitche...]

В 3-ти курс в съседната стая в квартирата ми живееше един агент. Тогава беше на 32, работеше като програмист. Всяка сутрин в кухнята го заварвах с библия в ръце и постепенно той ми разказа за принадлежността си към някаква религия, не помня с точност името. Това се случва във Варна, бил по-християнин от християните, защото в неговата религия не било нужно да ходиш на църква, да се кланяш на икони и т.н. Това принципно ОК, ако бях вярващ и аз сигурно щях да достигна до извода, че е много по-тру така. Като цяло също така ми беше интересна и комбинацията от силно религиозен човек и науката (постоянно разработваше някакви софтуери). Всичко добре до тук, но този човек видимо беше измъчен. Каза ми, че трябва задължително да е в брак с жена, за да може да прави секс. 32 годишен девственик - забавно, нали? Никак - този човек беше адски стресиран въпреки привидното спокойствие, което излъчваше в ежедневието. Не можеше да спи, събуждаше се от най-малкия шум (Това го знам от съквартиранта му по стая, който пък беше конспиративно настроен за всичко на този свят и откачен по съвсем друг начин, но това е друга история)

Просто прочетох някои по-предни постове и се сетих за горното

[Megadeth]

Не ти е било скучно

[beyondtheblack]

"I take the position of Christianity in the Western culture as a sign of stupidity being generally held high in value – but I am also convinced that Christianity will be forced to fall as a common denominator. I’ll more than happily contribute to that, even if I feel only loosely connected to the society in which Christianity has any influence." - Frost

[Ad Absurdum]

Силно изказване на Кйетил, както винаги.

[Frik]

[t80]

Папата в ареста

[Kasiel]

" Журналистът Кристофър Хитчънс и биологът Ричард Доукинс решиха да предявят иск за задържането на папата при планираната му визита във Великобритания в средата на септември заради ширещата се педофилия в поверената му институция. "

[I Like Scat Porn]

^Хахахах, супер! Дано го тикнат в затвора.

[_TNT_]

^^Тематично

[ZerraX]

Хел йеа!

[Ulair]

^ Муахаахах, от това сигурно ще излезе добра щампа за тениска!

[ping_pong_bitche...]

http://news.ibox.bg/news/id_822266040