Какво се случва с мозъка ни, докато спим? Опции

[ISTORIK]

Лека нощ, деца...

Какво се случва с мозъка ни, докато спим?

Катерина ОГНЯНОВА

вестник "Капитал"

Сънували ли сте, че ви преследва гигантска пита кашкавал? Ако отговорът е да, не се притеснявайте - предстои ви щастливо бъдеще (макар че настоящето ви явно е малко странно). Ако сънувате дълги чорапи, чака ви тежък път. Лопата предвещава пари, костенурка - нещастна любов, кокосов орех - бизнес разочарования. Съветвам ви сериозно да се заемете със сънуване на крави: в зависимост от вида и настроението си те предвещават несметно богатство, сбъдване на всички желания или приятна среща с представител на противоположния пол.
Независимо дали смятате, че сънищата предсказват бъдещето, отразяват миналото или дават поле за изява на подсъзнанието, статистиката ви е обрекла да проспите поне 30% от живота си. Пак според нея шест години от земното ви време ще отидат в сънуване, което ще бъде достатъчно за близо сто хиляди различни сънища. Ако сте жена, сънищата ще бъдат по-цветни и детайлни и ще включват по-голям брой действащи лица. Ако сте мъж, по-рядко ще ви спохождат кошмари, а сънищата ви ще бъдат по-наситени с действия и случки.

Всички го правят

Хората далеч не са единствените, които са принудени да изключват съзнанието си през определен период от време. Земноводните, птиците и бозайниците също трябва от време на време да спят. Дори някои риби правят кратки почивки с отворени очи. При различните видове нуждата от сън е различна. Жирафите проспиват два часа на денонощие, слоновете - четири, лъвовете - дванадесет, а прилепите - двадесет. Китовете и делфините, които са бозайници, също спят. При тях обаче има някои проблеми - дишането им е съзнателна функция, което значи, че ако не са будни, просто не го правят. Ето защо при тях заспива само едната половина на мозъка, докато другата управлява движенията им.
Някои живи създания спят денем, други нощем. Някои веднъж, но за по-дълго време, други (като котките например) за кратко и по много пъти. Освен че спят, бозайниците също имат свои сънища. От всички познати живот*ни, единствено определен вид австралийски мравояд успява някак да се измъкне, без да го преследват видения, докато дремва край някой мравуняк.
Докато става сутрин и си ляга вечер, човек неизбежно започва да се чуди защо все пак се налага всичко това. Очевидно, ако имаше начин да минем, без да спим, бихме могли да се разпореждаме по-ефективно с онази една трета от живота си, която сега губим. При животните положението е дори по-лошо - често сънят ги излага на смъртна опасност. И все пак еволюцията - която, както всички се надяваме, си знае работата - е харесала този вариант. Защо?

От сън спомен... има

Теориите по въпроса са много. Една от по-ранните гласи, че сънят позволява на тялото да си почине и да се възстанови. Според днешните учени обаче на мускулите им е, общо взето, все едно дали мозъкът спи или не - те могат спокойно да си почиват, докато притежателят им е буден, стига той да не ги натоварва. Друга теория гласи, че спането служи за намаляване на количеството изразходвана енергия през нощта, когато човек (като дневно животно) бездруго няма много какво да прави. Оказва се обаче, че енергията, спестена, когато спим осем часа, вместо да стоим будни, е около 50 килокалории - дори в една ябълка има повече.
По-правдоподобна е хипотезата, че сънят помага по някакъв начин на мозъка. Доказано е, че ако човек не спи достатъчно, това директно се отразява на способността му да прави логически заключение, на паметта му, на наблюдателността му, на умението му да общува и възможностите му да създава оригинални идеи. Известно е със сигурност поне едно от нещата, с които мозъкът се занимава, докато съзнанието ни е изключено - преглеждане и подреждане на събраната през деня информация. С други думи, макар че от сън спомен няма, спането е много директно свързано с паметта. Това обаче не обяснява защо липсата на сън създава на хората толкова много други проб*леми и ако продължи достатъчно дълго, може дори да има летален изход.
Една доста интересна гледна точка върху проблема се получава, ако заменим въпроса защо спим с по-лесния - защо се будим. Така се появява тезата, че сънят е естественото, присъщо състояние на хората, от което те излизат с цел да си доставят храна и да свършат някои други необходими за съществуването си неща. Вероятно мнозина биха възприели с ентусиазъм подобна идея - най-вече онези, на които работното време пречи да остават по-дълго в „естествено състояние“ сутрин.
Друга възможна причина за необходимостта ни от сън е нуждата на мозъка да се презареди с енергия и да изчисти веществата, от които няма нужда. Известно е още, че хормонът на растежа при децата се освобождава по време на сън. Сънят е пряко свързан и с функционирането на имунната система - недостатъчното спане повишава опасността от разболяване.

Дисекция на съня

По правило сънят се разделя на периоди от по 90 - 120 минути, всеки от които има пет етапа. Различните етапи се характеризират с различна дълбочина на съня. Ако на спящ човек се прави електроенцефалограма, през всеки етап тя ще отчита точно определен тип мозъчни вълни. В будно състояние мозъкът генерира алфа вълни - такива с честота около десет цикъла в секунда. При стрес те преминават в бета вълни, чиито цикли в секунда са близо два пъти повече. Електроенцефалограма на заспал човек отчита по-бавните тета вълни (4 до 7 цикъла в секунда), а при дълбок сън - делта вълни (по-малко от 3.5 цикъла в секунда).
През първите четири етапа човек заспива все по-дълбоко, докато се стигне до петия, наречен REM. Съкращението REM идва от Rapid Eye Movement - (англ.) бързо движение на очите, което е типично за тази фаза. През нея мозъкът е много активен, дишането се забързва, а кръвното налягане, паднало през предните етапи, се повишава. С това 90- до 120-минутният период завършва и се преминава отново в първия етап на лек сън. Целият процес се повтаря четири до седем пъти на нощ.
REM частта от спането е особено важна и интересна, поради което останалите четири фази често се обединяват под името NREM (т.е. не-REM).
Хората, а и животните, сънуват почти само именно по време на REM. Докато това се случва, скелетните мускули на тялото са парализирани - това е нещото, което ни спира да не разиграваме реално всички движения, които извършваме на сън. Впрочем хората, които ходят или говорят, докато спят, го правят в не-REM фаза. Сомнамбулите не сънуват, докато се разхождат - те вървят с отворени очи. Очевидно в противен случай към неприятната им привичка да вървят спейки биха се прибавили и още по-неприятни синини по глезените.
Сънищата, които се явяват на човек по време на REM фазата, най-често продължават между 5 и 20 минути. Всички хора сънуват средно час на нощ, но често не си спомнят това на сутринта. Ако не бъде прекъснат насред сънуването, човек обикновено забравя всичко, докато се събуди. Ако пък бъде прекъснат, човек по правило... се сърди.

Сън ли е, или не е...

Сънищата занимават хората от доста време насам. Още жителите на древен Египет се отнасят с особено уважение към виденията, които получават, докато спят. Когато имали проблем, египтяните отивали да спят в храма на някой бог, а на сутринта молели свещеник да разтълкува изпратеното със съня послание. Гърците също вярват, че сънищата са съобщения от боговете. Те виждат много тясна връзка между съня и смъртта. Богът на съня Хипнос е брат на бога на смъртта - Танатос. Съновиденията пък са изпращани от сина на Хипнос - Морфей. Освен с добрата си игра в „Матрицата“ той е известен с това, че можел да приема формата на всеки смъртен, имитирайки го до съвършенство.
В християнската религия по въпроса за сънищата има две мнения. По-популярното, подкрепяно от фигури като св. Йоан Кръстител, гласи, че Бог се разкрива чрез сънищата. Впрочем това е и описано на няколко места в Библията. Основоположниците на протестантството обаче виждат нещата по-различно. Според тях сънищата идват с експресна доставка директно от Сатаната.
Макар идеята за посланията свише все още да е популярна, в последно време за сънищата най-често е обвинявано подсъз*нанието. Сред по-известните му обвинители се нарежда Зигмунд Фройд, според когото сънищата отразяват най-съкровените желания на човек още от детството му.
И днес продължава да стои въпросът дали сънищата са необходими на организма, или са случаен страничен ефект. Смята се, че те са предизвикани от случайни електрически импулси, изпратени в мозъка по време на REM фазата от съня. Опитвайки се да анализира и интерпретира импулсите, мозъкът създава илюзорен епизод, в който ни се струва, че участване. Това обаче не означава, че зад символиката в сънищата не стои нищо. Напротив - интерпретацията на случайните електрическите сигнали става изцяло на основа на опита, спомените и емоциите ни. Ето защо сънищата често са свързани с желанията, страховете и последните събития от живота на човек.
Някои учени виждат възможност сънуването да е резултат от това, че мозъкът използва спокойния период, за да тества някои връзки между невроните си. Други смятат, че те са естествен начин за справяне със стреса и решаване на психологически проблеми. Към момента феноменът просто няма общоприето, единствено сигурно обяснение. Ако трябва да изберете своя хипотеза, препоръчвам ви онази най-класическа идея, че в сънищата на всеки е кодирано бъдещето му. Така ще е дос*татъчно само да сънувате онези крави, а после - щастие, богатство...