AYREON – THE HUMAN EQUATION, ревю Опции

[Warrior Of Ice]

AYREON – THE HUMAN EQUATION



След пет дългосвирещи шедьовъра на експерименталния прогресив метъл под името Ayreon и един грандиозен проект, наречен Star One, човекът-оркестър Arjen Anthony Lucassen се завръща с произведение, за което единственото достойно определение е “гениално”. С “The Human Equation” холандският маестро е създал истинска рок-опера – с действащи лица, развитие на фабулата и разтърсваща развръзка. Сред гостуващите вокалисти са James LaBrie, Mikael Akerfeldt, Devin Townsend, Devon Graves, Heather Findlay, Mike Baker и др, а и самият Arjen има сериозно участие. “The Human Equation” е концептуален албум, посветен на вътрешния свят на човек, самоосъзнаването и борбата с душевните демони. Присъстват и общовалидните мотиви за любовта, предателството, прошката. Текстовете са дълбоки, на моменти - философски, а в други – романтични. Всяко от двадесетте парчета представя по един ден от историята, а всяка емоция в творбата е пресъздадена от различен певец. Всички инструментални партии и са дело на Arjen, с изключение на барабанните, които изпълнява Ed Warby. Има достатъчно свирене, което обаче не е самоцелно; има и няколко композиционни хитрости, нови дори за Ayreon. В този двоен албум има и арт рок, и щипка космически метъл ала Star One, и фолк – всичко това обединено от характерните за Lucassen симфонични аранжименти в стил без аналог в съвременната прог сцена. С други думи, няма такъв филм!

Главната роля – лирическият “Аз”, е поверена на James LaBrie, който прави едни от най-силните вокали в досегашната си кариера и гласът му звучи съвсем различно от това, което сме свикнали да чуваме в Dream Theater. Mikael от Opeth освен с чисто пеене се включва и с няколко агресивни врясъка в подбрани участъци. Нежните женски вокали, които са запазена марка на проектите на Arjen, отново присъстват на подходящите места и невероятно обогатяват музиката. Синтезаторните мелодии са заредени с почти извънземно усещане, китарите разказват цяла приказка, а класическите струнни инструменти и акустични епизоди носят някакво вълшебно-носталгично настроение. Внушенията са поднесени по толкова неподправен начин, че човек лесно се потапя в атмосферата на албума и не усеща как се изнизват над сто минути музика. “The Human Equation” е пир за слуха и душата, задължителен за всеки ценител не само на творчеството на Lucassen, но и на качествения прогресив въобще.