Преводи на песни Опции

[scion_of_storm]

не е блестящ, блъде, сори, ама по-добрият знаеш кво стана с него.

Две сърца, които не трябва
да общуват едно с друго, близки стават
в един град, досущ затворническа клетка.

Хората шушукат имената ни
в тихи тонове по градски улици
ох, историите, чийто разказвачи са те
ако някой, ако някой ги чуе...

А ти идваш от град, в който
хората не казват току-тъй 'здравей'
освен ако някой не умира или не се ражда.

А аз идвам от място, където
надеждите в калта се захвърлят
заради хорските умиращи мечти.

И когато вървим двама по улицата
с бунтовна песен вятърът за нас пее
звуците нощни би трябвало страх в нас да посеят
ала късно се оказва, когато страхът отстъпва.

Ще те срещна в друг живот, обещавам ти
където ще сме заедно, обещавам ти
дотогава ще те чакам из самите небеса, обещавам ти
обещавам, обещавам ти.

Толкова борба се води,
да преминеш през най-съкровените порти
а никой никога не желае да умре или някой да го спаси.

Намеренията им никак не са добри, знам
и дъхът на асфалт е осезаем там
където сами изграждат пътят свой към ада.

И когато вървим двама по улицата
с бунтовна песен вятърът за нас пее
ала късно се оказва, когато страхът отстъпва.

Ще те срещна в друг живот, обещавам ти
където ще сме заедно, обещавам ти
дотогава ще те чакам из самите небеса, обещавам ти
обещавам, обещавам ти.

Ще те срещна в друг живот, обещавам ти
където ще сме заедно, обещавам ти
дотогава ще те чакам из самите небеса, обещавам ти
обещавам, обещавам ти.

[Megadeth]

Meрси братле, песента чу ли я, много е яка :> Като текста ;р

[scion_of_storm]

честно да ти кажа има хубави моменти, но ми звучи като различни части, събрани в едно. едно такова...кухо на моменти, кхъ.

D.t.A.

[sharon]

Един приблизителен превод на Aрктида - На Горизонте
На хоризонта

Слънцето огрява хоризонта
Вървя натам, от светлината озарен
Там, където липсват небесата,
Там, където веч’ ме няма мен

Пътеката ме мами и привиква,
Сънят ми блед зове ме отдалече,
А зад гърба ми някой се провиква:
“младенецът стана старец вече!”

Безсилен продължих все тъй напред
Към светлата надежда в лед скована,
След сбръчканите времена поред вовеки
Аз знаех, че очаква ме зората обещана,
Защото утрото посреща всеки!

Слънцето огрява хоризонта
Вървя натам, от светлината озарен
Там, където липсват небесата,
Там, където веч’ ме няма мен

Вятърът погуби скитническите черти,
Пътят към надеждата разми се от дъжда,
Снегът свиреп избели дългите коси,
А старческият взор обви се във мъгла

Безсилен продължих все тъй напред
Към светлата надежда в лед скована,
След сбръчканите времена поред вовеки
Аз знаех, че очаква ме зората обещана,
Защото утрото посреща всеки!

[Rolf]

^ Много добре се е получил!

[scion_of_storm]

Cradle of Filth - Summer dying fast

ЛЯТО!
...

През парливи облаци от летни мухи
градината расне с хиляди нови мъдри
вечно запратени в небесносветли мечти
дращещи по гроба на мъртвия от Назарет.

С очи гледам как бурята иде
и мрак моето име повиква
дървесата неспокойство забридат
сезонът във време промяна извиква -
плодът им изгнил е
веднъж забранен, обречен да умре
нишката на живота разкъсана лежи
на ръба, де уж Рай ще се извиси.

Ухилени ветрове на разгърната омраза
бият се у ловящи слънцето кули
нокти подават се под тайното було
зов за възстановяване, иде времето ни...

Иде времето ни...

Есен разтваря златисти криле
и полага пътят на невиделите
заплетена мрежа от изплетено зло;
Зима се ражда от ялови бедра
да помете и убие слепците
да захвърли поводи развързани към небеса.

Молят се те на изгрялата луна
Диана в бяг в невиждана грация
обгърната единствено в сумрак
колко тайни могат да бъдат разчетени по едно лице?

Ще узнаят ли що е то величие
на тайни, скрити във вековен сън
и замръзнали звезди, убили горска земя?
Дали 'богът' на възпряна любов
ще укроти прииждането ни от измеренията
или ще се смали пред Хаосът, вдигнат на война?

ВОЙНА!

Извърти накриво ноктите
сграбчили те, вдълбани навътре
молитвите септемврийски заглъхват;
изгори олтарите на оковани овце
поведи въстанието в име
на свят, що не търси край
"Ние сме това, което сме, което ще бъдем - отново".

Появи се - обвит в ужас
за удобство на рода твой
Окървави млечния залез, ален да е той.
И дай място на другите от вас...

Лятото загива...
в бързина...

[Chaotic One]

^Много любима песен, а превода е страхотен!

[To Mega Therion]

Доста бърз превод:

Зимно Слънце – Звездно Дете

[Част I: Пътешественик във времето]

Тъй тайнствен е света ти,
Скрит зад звездите
Далеч от Земята,
Носи се той със времето, мрачен като нощта
Милиони форми и цветове
Бушуват във съзнанието ти
Създавайки безброй измерения
Сътворявайки вселени... без граници!

Остави ги! Звездите, в морето паднали
Освободи ги! Твойте мисли и мечти,
Какво виждаш сега?

Не можеш да ги спасиш вече
-Пътешественико във времето-
Късно е вече
-Създателю на Измерения-
Разруши стените на времето
В ръцете на слепите е съдбата ти
Потоците на живота ще те отнесат, ще те отнесат

Звездно дете!
Видения се раждат от незнайната сила
Владееща пътя на времето
Сънят е приключил, чак когато света е към края си!
Звездно дете!
Да избягаш не можеш към тъмните морски потоци,
Да потиснеш мечтите си
Нищо не може да попречи на нуждата ти да създаваш,
щом пътят ти е на свободата!

[Част II: Пламтяща Звезда]
Задържах огъня в себе си
Години пътувах във ветрове най-мразовити
През пустоши от пясък и сняг
Времето тече, и знам
Че пропилявам живота си, разбивам мечтите си
Гмуркам се в бездънното море
В тъга и болка намирам силата си
Колкото повече ме боли, толкова повече виждам
Сега наблюдавам живота си, леещ се в тъмнината
Като потоците страх, прииждащи в сърцето ми
И това ме изтощава до смърт
Скоро ще се включа в безкрайните вихрушки от звезди
И аз падам... (нещо умира, ала и нещо се ражда)
Дълбоко в безкрайната празнина..
И аз падам (кога ли ще намеря тихата си зора?)
Във вечността като пламтяща звезда
Падам като пламтяща звезда!

[Част III: Сътворението]
Завесите от мъгла се вдигат
И плащовете на звездните облаци се откриват...
Бури от нова енергия
Бушуват в дълбините на разума ми
Нови съзвездия се раждат
В пълна хармония на съвършенство
И перфектният баланс бива възстановен
Докато цветовете струят право от светлината

[Част IV: Звездното море]
Нося се в звездното море,
Отдалечавам се от брега
Ще се изгубя в съня си когато мрачните дни дойдат
Но ще преобърна потока на времето
И ще запаля звездите отново
Небето ще засияе, ще настъпи светла пурпурна нощ
... и те ще сияят заедно завинаги!
С невероятни сребърни цветове ще сияят завинаги!

[Част V: Финалът]
Водовъртежът от звезди те отнася сега надалеч...
Далеч от смразяващия кошмар!
Освободи се от мислите си, от мечтите си
И ще почувстваш топлината отново
Звездно дете! Падаш в морето от звезди!
Падаш като пламтяща звезда!
Звездно дете! Падаш в морето от звезди!
... но сътворението няма край!

[Svetyl]

Под Моста
Често аз чувствам,
че съм самотен.
Често аз чувствам,
че само града
е мой верен приятел,
ангелско място.
Щом сам се усетя,
той плаче със мен.
.
По улици карам,
градът ме разбира.
Скалите обхождам,
той знае ме мен.
И вижда добър съм,
целува ме с вятър.
И не се тревожа,'
той искрен е с мен.
.
Не желая чувството
като онзи ден.
Води ме на мястото,
аз съм окрилен.
Не желая чувството
като онзи ден.
Води ме на мястото,
аз съм окрилен.
.
Не искам да вярвам,
че жив човек няма.
Не искам да вярвам,
че отново съм сам.
Поне него имам,
градът ме обича.
Щом сам се усетя,
той плаче със мен.
.
Не желая чувството
като онзи ден.
Води ме на мястото,
аз съм окрилен.
Не желая чувството
като онзи ден.
Води ме на мястото,
аз съм окрилен.
.
Под моста до града
пролях си аз кръвта.
Под моста до града
не исках аз да спра.
Под моста до града
забравих любовта.
Под моста до града
живота отлетя.

И един не толкова успешен опит за превод на Sabaton:
Цената на милята
Чуй картечните куршуми,
как отекват във нощта.
Залп топовен като дъжд,
пустош е
на шир на длъж.
.
А на фронта без промяна,
там войниците лежат.
Къщите
в руини са,
няма път към славата.
.
Много, знае се, ще страдат,
много също ще умрат.
Животите на хиляди
в полетата заложени.
.
И идва нощ, с нея и заповедта
продължава битката сега.
Какво постига се с това?
Скъпа е милята.
.
Хиляди стъпки чуват се,
армията е във строй.
Далеч е дома,
Плаща се с жертвите безброй.
Хиляди стъпки чуват се,
няма изход и отбой.
Гази в калта,
и няма път за дома твой.
.
И картечните откоси
пак отекват във нощта.
Залп топовен следва ги
той земя опустоши.
.
Все е фронта без промяна,
мрат войници във калта.
Няма къщи, пътища,
няма я и славата.
.
Много бяха те ранени
и убити пак безброй.
Шеста миля взима се,
хиляди отиват си.
И окопават се, и заповядва се,
продължава пак смъртта.
какво постига се с това?
Скъпа е милята.

[LordZombie]

Превод в проза на Sonata Arctica - Shy. Реших, че ще е по - хубаво, ако правя преводи в проза, защото в поезия хем е по - трудно, хем има по - малък шанс да се запази оригиналното послание, пък и нека си го кажа, така ми е по - лесно.


Срамежлив

Ясно виждам твоята красота, а ти виждаш ли очите ми, които те следят и изпиват ? Ала аз съм срамежлив и извръщам глава назад. Пак работиш до късно в тоз крайпътен ресторант „Градски светлини”, а аз се грижа да се прибереш вкъщи безопасно. Старая се да не ме забелязваш, надявайки се ти да забележиш мен.
Понякога се чудя защо ме поглеждаш и премигваш с нежните очи ? Няма как да се държиш като моята Дейна (има ли ?) Гледам те в крайпътния ресторант „Градски светлини”, как сервираш всички тези ястия и тогава виждам собственото си отражение в твоите очи...О, моля те ! Говори с мeн, бъди милостива, докосваш ме по – толкова много начини, но аз съм срамежлив, не виждаш ли ? Побъркваш ме, вида ти, е, както и да е... „Бих умрял за теб всеки един ден” – написвам върху хартия, но го изтривам. Все още седя в крайпътния ресторант „Градски светлини”, пия кафе или пък чета лъжи. Леко завъртам главата си в страни, възможно ли е това да си ти ?
Моля те, говори с мен, прояви малко жал, докосваш ме всякакъв начин, ала срамежлив съм не виждаш ли ?
Виждам те, но не мога да те имам, не мога и да те оставя, защото трябва да те виждам. И не разбирам как успяваш да ме държиш във вериги си. Всеки път, когато се събудя усещам как изчерпваш сили от мен и аз не мога да те оставя. А, сцената се повтаря...
О, скъпа, заговори ме, бъди милостива, докосваш ме по толкова много начини, ала аз съм срамежлив, срамежлив съм мила, о, срамът убива ме, не виждаш ли ?

[Svetyl]

^Готино е. Не възприемам превода така, но е готино.

[Kasiel]

^Страхотен превод,много добре.

[Svetyl]

WASP - The Idol

Сам ли ще съм тази сутрин
Без приятели?
Искам лек за болка и тъга.
И не вижда никой мойта скръб
зад маската.
Славата ми сякаш е затвор.
.
Не гледам вече аз
във огледалото
понеже знам.
Че там се вижда жертвата
която съм.
Ако крещя дали въобще ще чуят?
Ако проговоря, ще видиш ти
развалина.
.
Излекувай болката с целувка,
може любовта да е лъжа?
Луд съм във рая от преструвки.
Виждаш ли в очите мъката?
.
Любовта ще ме спаси.
С любовта си силна ме освободи.
Любовта ще ме спаси.
С любовта си силна ме освободи
и спаси.

Не знам... май може да се пее...

[my_dark_desires]

HIM - Salt In Our Wounds


Ето ни
Във водовъртеж от любов
Чакаме спокойствието
Да утеши нашите сърца
Ето ни
И не знаем как да спрем
Чакаме войната
Да сложи край на всичко


Любовта е безумна и скъпа
Ние двамата също сме
Тя е малкият гроб в сърцата ни
И солта в нашите рани
Любовта е безумна и скъпа
Ние двамата също сме
Тя е малкият гроб в сърцата ни
И солта в нашите рани


Ето ни
Точно там,откъдето започнахме
Очакваме сладката любов
С отворени обятия
Ето ни
Точно както преди
Очакваме топлината
На най - сладката буря


Любовта е безумна и скъпа
Ние двамата също сме
Тя е малкият гроб в сърцата ни
И солта в нашите рани
Любовта е безумна и скъпа
Ние двамата също сме
Тя е малкият гроб в сърцата ни
И солта в нашите рани









Metallica - Turn The Page



На дълга и тъжна магистрала,източно от Омаха
Ти можеш да слушаш стененето на двигателите също като една стара песен.
Можеш да си мислиш за жената или момичето, с което се запозна снощи..
Но скоро мислите ти ще станат питащи,каквито стават винаги,когато караш 16 часа и няма какво друго да правиш.
Не чувстваш много, просто искаш това пътуване да приключи.


Но аз съм тук, отново на пътя.
Аз съм тук, на сцената.
Аз идвам, звездата ми изгрява отново.
Аз идвам, обръщам страницата.


Влизаш в ресторант,изникнал от пътя
и чувстваш погледите върху себе си, докато трепериш от студа.
Преструваш се,че не ти пука,но просто искаш да избухнеш.
Повечето пъти можеш да ги чуеш как говорят,а в останалите не можеш.
Все едни и същи клишета : "Това жена ли е,или мъж?"
А ти винаги излгеждаш безразличен...
Имаш смелостта да не търпиш това, остани на мястото си..
Влизаш в ресторант,изникнал от пътя


Но аз съм тук, отново на пътя.
Аз съм тук, на сцената.
Аз идвам, звездата ми изгрява отново.
Аз идвам, обръщам страницата.


Навън, под прожекторите, ти си на милиони мили от тук..
Всяка частица в теб е изпълнена с енергия..
Опитваш се да се откажеш
и потта се стича от теб, също като музиката,която свириш..
По-късно вечерта, докато лежиш буден в леглото..
чуваш ехото на усилвателите да кънти в главата ти..
Пушиш последната цигара за деня, спомняйки си какво ти каза тя..


Но аз съм тук, отново на пътя.
Аз съм тук, на сцената.
Аз идвам, звездата ми изгрява отново.
Аз идвам, обръщам страницата.


Аз идвам, обръщам страницата...



някой друг ден повече,че нещо ме домързява много.. *засрамва се*

[Kasiel]

Dark Tranquillity
"Обикновеното и Магията"

През погледа на тези очи,лишени от сън,
скрити постройки проблясват в небето.
Силуетите като преградни стени,
пазят вечните тайни.

Къде е пламъкът,
който ти дава убежище?
На кого даде отговор?
Моите лъжи са винаги копнежи,
лъжи,които ме карат да..

..Виждам отвъд логиката;
да се примирявам с вярата,която нищо не значи;
да бъда възможно най-малко последователен;
да остана верен на истинската същност.

Наслагай пластове върху реалността,
неща,които виждаш само ти..
Дай ритъм на нормалното,
за да унищожиш сърцевината на лудостта!

Позволих на мечтите ми
да се превърнат в дни на безкрайна сивота.
Ако можех да слея обикновеното и необикновеното,
бихме открили нова неизвестност.

Позволих на мечтите ми
да отидат до Нищото и обратно.
Ако можех да слея обикновеното с магията..
Дойдох,за да открия мрака!

По-късно,когато времето те открие,
спомените ще те държат настрана.
Тихите въздишки във ненужната компания,
приканват отново мрака и смъртта.

Хвърлих го отново в лицето
на неизвестността и страха.
С някои неща не трябваше да се захващаме,
обективността е отречената истина!

Наслагай пластове върху реалността,
неща,които виждаш само ти..
Дай ритъм на нормалното,
за да унищожиш сърцевината на лудостта!

Позволих на мечтите ми
да се превърнат в дни на безкрайна сивота.
Ако можех да слея обикновеното и необикновеното,
бихме открили нова неизвестност.

Позволих на мечтите ми
да отидат до Нищото и обратно.
Ако можех да слея обикновеното с магията..
Дойдох,за да открия мрака!

[Megadeth]

Любэ - Берёзы
Любэ - Там За Туманами
In Flames - Come Clarity <--- От Сашко, мойта любов {}

[Kasiel]

Значи ти си превел Down in a Hole. Благодарим.

[Megadeth]

Не, пак е на Сашко, аз съм по клипчетата и субтитрите.

[Sile]

Евала на темата, песен с неразбираем текст е половин песен! Текстовете на Dark Fortress също имат нужда от превод и ако преводачите не са заети с нещо по - важно, ги моля да им обърнат внимание, ще зарадват не малко хора. Благодаря! (:

[Sile]

Dark Fortress


Здрачаване

(Evenfall)

Със зората
идва отвращението.
С утрото
идва падението.

С угризението
идват паразитите.
Идват да се размножават.
От изгрева пропълзяват.

С нощта
умира покоят.
С погнуса
идва озлоблението.

Със светлината
идва прозрението.
Възкръсналият Молох
идва с падението.

Умри!
Извади душата си от тази заблуда.
Тази поквара не е за нас.

С нощта
идва избавлението.
Идва искрата,
която ни разпалва.

С мрака
идва споменът.
Идва сиянието,
идва проблясъкът.

И земята пропада.
Втурнахме се към вълшебните ветрове.
Разперват се сияещи криле,
пирувайки във трезв разврат.
Търсим онова, което никой не може да зърне.

Лазур, неговият зеещ портал!
Изпадам в екстаз!
Зов на богиня, безсмъртна,
отърсваща се от подлостта.

Спотай се!
Чакай да настъпи здрача,
нощта да ни обгърне отново.
Почакай да падне здрача.

Скрит сега,
изчакай да настъпи здрача
защото пъкълът ще ни освободи.
Почакай да падне здрача.


Кленови дървета

(Sycamore trees)

Ей, хрумна ми нещо.
Заведи ме на разходка
под кленовите дървета.
Тъмните дървета, които разцъфват, мила!
При тъмните дървета, които разцъфват!

И аз ще те видя.
И ти ще ме видиш.
И ще те видя сред цъвтящите клони.
В полъха на вятъра.
Ще те видя сред дърветата. (x2)
Под кленовите дървета.


Призрак

(Wraith)

Привидение се гърчи.
Твърде неясно за простосмъртните очи.
Обикновен вълчи вой.

Безсмъртен свидетел.
Блед на смъртния си одър.
Изчадие на болка и злочестина.

Болен.
Нежив.

Изчезващо,
осиротяло желание, изоставено
в безплътен хаос, виещо.

Просто сянка,
стопяваща се с появата на луната.
Вечно копнееща, вечно скитаща.

Обречена да броди, призрак в гаснещия свят.
Никога вече няма да заспиш.
Безжизнени очи, вечно пусти.
Свидетелство за гибелта на човека.


Студени и пресушени,
oпустошените полета са мъртви.
Погребани останки опяват края.

Лица чезнат,
застинали в гърч.
Богове тихо умират в разрушени храмове.

И необуздани ветрове се лутат.
Преборват се със страха от промяна,
под сълзящите белези в небето.


Редактор: My roommy Mariya

[the_fire_eye]

Beherit - The Gate of Nanna

Сатана - Портата на Нанар

Сънят се спуска от сферата на Луната
към Земята, сферата на вечния грях.
Полуздрач, тъмно е царството на Нанар,
царство на духовете и Бащата на боговете.
О, сияние на Луната, на астралните богове
То ни пленява, то ни зове да съгрешим...

Господарю Нанар, от расата на Ану
Господарю Нанар, наричан Син
Господарю Нанар, о, герой на боговете
Господарю Нанар, портата на греха...

Аве, Сатана, аве, Луцифер, аве Сатана, зъл бог!
Аве, Сатана, аве, Луцифер, аве Сатана, зъл дух!

...

Спи!

--------------------------------------

Beherit - Сатана на древносирийски
Nanna(Нанар) - шумерски бог на Луната
Sin(Син) - семитското име на Нанар
Anu(Ану) - шумерски бог на небето,един от първите богове