Основи на българския правопис Опции

[sepulturatr]

Вие сте психопати бе !!

[InsArtTure]

Не сме психопати. Просто ни пука как растат младите.

Поклон, Венци, ще правим ъпдейт на правилата.

[Dragontear]

Венци много добре знаеш, че не съм прочел нищо от това дето си написал и може би никога няма да го направя

Но дано промени нещо тая тема де...верно, че има некви идндивиди ДЕТО НЕ ИМ РАБОТИ ШИБАНИЯ SHIFT НА КЛАВИАТУРАТА...но това е друга тема да разговор

[_TNT_]

Подкрепям идеята! Това са елементарни неща. Меко казано странно е да се грешат, а и дразнят много.

[SepulTeraHead]

ед.ч. медия -----> мн.ч. медии (не медий)

С риск да се изложа - не е ли "медиа"?

[Pyjamka]

^С "а" е, да. Между другото тази дума е толкова спорна, че просто няма накъде! Четох неотдавна интервю и коментар за това дали е правилно да се счита думата за такава от ж.р. и дали този начин на образуване на мн.ч. не е грешен. Но това е друга тема.

[lodborg]

Май че е дублетна форма, но не съм сигурен. Сега като се замисля, май наистина по-често с "а" съм го срещал обаче...

Мда, с "а" е.

[Dragontear]

Аето всеки ден научаваме мещо ново темата си я бива

Сега ако някои изрови и правилата за О и У

за да няма Убезопасявам - Обезопасявам итн.

[Warrior Of Ice]

Мисля, че леко се изхвърляте с тоя правопис...

Не бих казал. В един момент на човек просто му идва до гуша от вопиющата неграмотност на немалко хора, в резултат на което започва да си представя грозни случки с начални учители...

Аз отдавна се дразня на подобни образователни постове се едно форумите ни гъмжат от олигофрени

Нима не гъмжат?!

[lodborg]

Сега ако някои изрови и правилата за О и У

Най-голямата гадост е, че няма такива. Ще се разровя обаче...

[Dragontear]

Да и аз помня такова нещо, но за щастие ги имах всичките такива думи написани и не са много ..бяха 1 страница на А4...трябва да ги намеря разбира се

[Warrior Of Ice]

Правя темата важна, поне временно. Нека всеки, който има съмнения относно нивото на правописа си, й хвърли едно око.

[Dragontear]

Аз нямам,... аз съм си самороден гений

Да припомня ВЪВ се пише когато следващата дума почва с "В" или "Ф" Пример: ВЪВ Варна, ВЪВ форум ...Иначе се пише само В

Същото правило важи и за и СЪС думи започващи с С и З

С автобуса....СЪС самолет......СЪС запалка

[lodborg]

Пунктуация или за какво служи запетайката

Първо защо по дяволите слагането на запетайки е толкова важно? Две са основните причини. Обикновено липсата на една запетайка или неправилното й поставяне може да промени напълно смисъла на изречението. Дори да не се стига често до толкова крайни случаи, най-малката злина, която произтича от неправилната пунктуация, е нечетливо и трудно разбираемо изречение. И така, какви са правилата? Няма да задълбавам в сложни термини и случаи, ще се стремя да се изразя възможно най-сбито и разбираемо за всички - нали това все пак е целта на темата.

1) Съюзи, пред които има ВИНАГИ запетайка: а, че, защото, но, обаче, понеже, пък, ама, ами, ала. Примери:

Той не даде никакви пояснения, а просто излезе от стаята.
Пешо каза ли ти, че няма да идва?
Не успях да дойда на време, защото имах среща.
Няма да можеш да теглиш порно от Арената, но Замунда вече работи.
Ирина може да има много пари, обаче Мария има готин задник.

ЗАБЕЛЕЖКА! Пред "обаче" има запетайка само когато е употребено като съюз. Ако е вметната част, запетайка няма. Пример: В първото полувреме играхме добре, след почивката обаче вкарахме два гола.
ЗАБЕЛЕЖКА! Пред "че" няма запетайка, когато пред него има друг съюз, който се използва за свързване на изречения. Пример: "Казах ти, че си грозен и че си тъп"

===========================================

2) Запетайка се пише САМО пред първата част от съставните съюзи. Съставни съюзи са: за да, само че, ето че, в случай че, тъй че, макар да, при все че. Пример:

Погрижих се за това, за да ти помогна.
Ти ще ми вземеш дебитната карта, само че не ми знаеш ПИН-а.
Купи си крем за ръце, в случай че Петя не ти пусне.
Купил съм достатъчно бира, така че не се притеснявай.

===========================================

3) Запетайки се използват за да отделят подчинено изречение от главното изречение. Какво е подчинено изречение - изречение, което пояснява основното. Обикновено при премахването на едно подчинено изречение, самото изречение остава смислено. Пример:

"Това, което гледаш, е снимка на Лувъра." ------> "което гледаш" е подчинено изречение, което само по себе си е напълно безсмислено. Главното изречение запазва смисъла си дори след като премахнем всички подчинени. В случая: "Това е снимка на Лувъра".

Обикновено следните думи дават начало на подчинено изречение: който, което, която, които, чийто, чиито, докато, докъдето, където, когато, ето защо, затова. Примери:

Свършихме домашната ракия, затова пихме купешка.
Ще отидем на почивка, където бяхме и миналата година.
Това е дискът, който си купих току що.
Къде са семействата, чиито автомобили са откраднати.

ЗАБЕЛЕЖКА! Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая. Пример: Мисълта, че ще избяга от час, го радваше.
ЗАБЕЛЕЖКА! Ако пред съюза стои друга дума или словосъчетание от простото изречение, запетаята се пише пред думата/словосъчетанието. Пример: Стигнахме до класната стая, пред вратата на която майка ми стоеше с точилка в ръка. (Не "Стигнахме до стаята пред вратата, на която...")

===========================================

4) Ако пред съюзите в подчинените изречения се намират уточняващите наречия само, едва, чак, даже, единствено, именно, тъкмо, много, малко и отрицателната частица не, не се пише запетая между главното и следващото подчинено изречение:

Пешо се разприказва чак когато изпи половината бутилка.
Аз дойдох при вас не за да спорим.

===========================================

5) Запетая се пише и пред повторителни съюзи: и - и, или – или, нито – нито, ту – ту. Пример:
Аз съм пътят, и истината, и животът.
Или ще направиш каквото ти казвам, или те чака най-лошото
Нито ще те слушам, нито ще те гледам.
Той се обръщаше ту на една страна, ту на друга.

ЗАБЕЛЕЖКА! НЕ се пиша запетайка ако съответните думи са употребени само веднъж. Пример:
Аз съм пътят и истината.
Ще направиш каквото ти казвам или те чака най-лошото.

===========================================

6) НЕ се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и съюзни думи да, кой, чий, какъв, как, защо, кога, къде, дали. Примери:
Искам да ям.
Никога няма да разберем кой потопи Титаник.
Не знам как изобщо се съгласих.
Иван я попита защо е преспала с най-добрия му приятел.

ЗАБЕЛЕЖКА! При многократна употреба на същите тези съюзи обаче се пише запетая пред всеки един съюз ОСВЕН ПЪРВИЯ. Примери:
Гледаше как топката минава покрай него, как пресича гол-линията, как губят поредния мач.
Искаше да хапне, да пийне.
===========================================

7) При еднородни части, свързани със съюзите както - така и, колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз:
Колкото по-бавно, толкова по-хубаво.
Ще ти помогна както с домашното, така и с проекта.

===========================================

8) Други:
* Със запетайки се огражда всяко обръщение. Примери:
При това положение, мамо, не ти искам изобщо мнението.
Иване, къде си?

*Запетайки се използват за отделяне на частиците да и не, употребени самостоятелно в изречението:
Да, вярно е.
Не, не е вярно.

===========================================

9) Това не е свързано със употребата на запетайки, но следното правило е жизненоважно, а виждам, че има юзъри, които или не го знаят или съвсем методично избягват да го взимат предвид.

ВСЯКО ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ ЗАВЪРШВА С ЕДИН ОТ СЛЕДНИТЕ ЗНАЦИ - ".", "!", "?". СЛЕД ТЕЗИ ЗНАЦИ ВИНАГИ СЛЕДВА ГЛАВНА БУКВА.

[MadHatter]

Венцииии Айде на по...количка

p.s. Сега, надявам се, няма да ми се налага да се карам на разни хора за изключително дразнещи дребни неща.

[SepulTeraHead]

Добре де. За запетайките винаги ме е мъчило нещо. В изречение от типа:

"Казах ти, че си грозен и че си глупак."

Преди и-то или че-то запетайка пише ли се?

[`Xandria`]

Сега, надявам се, няма да ми се налага да се карам на разни хора за изключително дразнещи дребни неща.

Няма да им се караш вече, направо ще им цитираш от темата правилото, защото едва ли ще я погледнат.

И от мен браво за темата, хубаво е да се припомнят такива елементарни неща, защото точно те най-често се бъркат, и за съжаление не винаги от невнимание, ако трябва да сме честни.
А защо няма такива примери в граматиките?

[lodborg]

Добре де. За запетайките винаги ме е мъчило нещо. В изречение от типа:

"Казах ти, че си грозен и че си глупак."

Добър въпрос. Mисля, че се пише точно както си го написал - само с една запетайка. Ето как си го обяснявам - в случая "и" съединява две подчинени изречения и затова няма запетая. Май пред "и" има запетайка само в случаите, когато граничи с вметната част или не служи като съюз, свързващ изречения. Примерно:

Вчера ходих на кино със съседа ти, който те дразни, и с Иванчо. (В случая "и" служи за изброяване и затова подчиненото изречение си се огражда със запетайки както обикновено). Благодаря за примера, добавен е вече в съответния пост като забележка.

Edit: Между другото, на същия принцип е току що написаното от мен изречение: "То служи за изброяване и затова подчиненото изречение си се..." Пред "затова" би трябвало да има запетайка, но понеже изреченията са свързани от "и" - няма.

[_TNT_]

Между другото, малко в страни от темата, но ми се струва, че няма нужда от нова, а е важно. Що се отнася до писането на компютър: след всеки препинателен знак (точка, запетая, т.н.) се оставя празно място, не преди. В случая, когато имаме кавички или скоби, празно място се оставя преди отварящата и след затварящата скоба/кавичка. Ако прецените, че е излишен, може да изтриете поста.

[Warrior Of Ice]

^ Въобще не е излишен... Важно е да се отбележи, защото явно мнозина във форума не са наясно с това и постовете им са крайно нечетливи.

[lodborg]

Членуване, пълен и кратък член

В българския език няма падежи, поне не и в чиста форма, но все пак съществува правило за членуването на думи от мъжки род. За какво става въпрос? Когато извършителят на дадено действие е точно определен, това се обозначава с членуването на думата - приятеля/приятелят е членувано за думата приятел, кракът/крака - за думата крак, часовникът/часовника - за часовник и т.н. Как да употребяваме правилно обаче двете форми? Правилото е едно единствено и е съвсем просто. Единствено подлогът в едно изречение се членува с пълен член. А подлог е съществителното, което извършва действието от граматична гледна точка, сиреч съществителното, за което се отнася глаголът в изречението. Пример:

Мъжът погледна към магазина. (Глаголът е "погледна" и съществителното, за което се отнася този глагол е мъжът. Магазинът не прави нищо, той е просто субект. Мъжът, върши същинското действие - гледа).
Човекът пише с молива на Иван. (Отново, моливът е просто уред на действието. Същинският извършител е човекът.)

Това правило важи дори и при страдателен залог:

Мъжът беше видян от председателя на комитета. (Макар че практически председателят извършва някакво действие, важен е глаголът в изречението. В случая глаголът е "беше" и този, който "беше" видян е мъжът, а не председателят. Затова мъжът е подлог и се членува пълно.)

Извършителят на действието винаги е в пълен член. Всички останали съществителни са в кратка членна форма. Съществителни след предлог (на, под, в, с, за, зад, около, поради...) никога не са подлози.

=====================================

Ако това правило ви се струва прекалено сложно за разбиране и употреба, съществува и малко по-очевиден начин за определяне на подлога. Ако думата може да се замени с местоимението "той" без да се промени смисъла, то това е подлогът. Ако думата може да се замени само с "него" - това не е подлогът. Пример:

Мъжът погледна към магазина. -----> Той погледна към него. -----> Мъжът е подлог.
Човекът пише с молива на Иван. -----> Той пише с него. ------> Човекът е подлог.

=====================================

Единствено при употребата на глагола "съм" в изречението се получават два подлога. Пример: "Съпругът на Мария е убиецът."

При сложни изречения може да има различни подлози в главното и подчиненото изречение. Всеки един от подлозите се членува с пълната форма. Пример:

Мъжът, който председателят видя снощи, днес ограби магазина. -----> Това е сложно изречение, съставено от главното "Мъжът ограби днес магазина" с подлог "мъжът" и подчиненото "председателят (го) видя снощи" с подлог "председателят". И двата подлога са в пълен член.

=====================================

Апозиция:

Какво е апозиция? Това са фрази, често безглаголни, които служат единствено за пълно обрисуване или охарактеризиране на съществително в изречение. Обикновено апозицията може да се премахне напълно, без това да доведе до обезсмисляне на изречението. Пример:

Александър Велики, завоевателят на Персия, е главният герой във филма.
Отидохме на кино с моята приятелка Мария.
Учениците се подиграват на г-н Иванов, директора.

Апозицията винаги се членува по начина, по който е членувано съществителното, което апозицията пояснява. Пример:

Александър Велики, завоевателят на Персия, е главният герой във филма. ------> Изречението е "Александър Велики е главният герой във филма", а апозицията "завоевател на Персия", пояснява подлога Александър Велики. Затова и самата апозиция е в пълен член.
Учениците се подиграват на г-н Иванов, директора. -------> Изречението е "Учениците се подиграват на г-н Иванов", а апозицията "директор" се отнася към "г-н Иванов", който не е подлог. Затова "директор" е в кратка членна форма.

[Mort]

Българската граматика и малко трикове накратко
В помощ на всички които обичат българския език и желаят да пишат в тези форуми.

Употреба на главни букви

Главни букви се пишат в следните случаи:

1. В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие /или след тире/.

2. В собствени имена:

• в имена на лица, в презимена и в прякори.

• в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.

• в думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.

• в имена на небесни тела като астрономически понятия.

• в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.

Забележки:

o Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи /т. 2 и 5/ се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.

o Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.

o Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.

• с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.

Забележка:

o Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.

• титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.

3. В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:

• в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.

• относителни прилагателни на –ски /-шки/, обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.

4. С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.

Пренасяне на срички

Едносрични думи не се пренасят. При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички. В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна - затова се допуска в такива случаи известна свобода.

Пренасянето става по следните практически правила:

1. Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: зи-ма, дне-вен, ра-йон.

2. От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: рав-нина и ра-внина, друже-ство и дружест-во.

3. Съгласната й, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: край-на, софий-ски.

4. Двойни съгласни се разделят винаги: есен-но, времен-но.

5. Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: уме-ние, а не умени-е.

6. Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: над-мощие
/не на-дмощие/, по-хвала /не пох-вала/.

Правила за писане на препинателни знаци

1. След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.

2. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.

3. “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч

4. “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни /съставни/ думи /например физико-математически/ и при степенуване /например: по-голям, най-голям/.

5. Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.
6. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.

Препинателни знаци:

1. Точка

• Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например : Кажи си името. Не бързай толкова.

• След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.

• За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др.

• Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.

2. Въпросителна

• Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например: Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?

• След подчинено въпросително изречение /косвен въпрос/ не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.

• В заглавия обикновено не се пише въпросителна /”За какво се борим”/. Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише /”За какво се борим?”/.

3. Удивителна

• Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!

• Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства: Браво! – Братя мили!

4. Запетая

• В рамките на простото изречение запетая се употребява:
- За отделяне на еднородни части помежду им.

o При изреждане.

Забележка:

Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.

o При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.

o При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото начало/, например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.

o При еднородни части, свързани със съюзи както - така и
колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: Колкото по-бързо, толкова по-добре.

o За отделяне на повтарящи се думи помежду им.
- За отделяне на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.

o Обръщения и междуметия: Благодаря ви, братя мили, за честта. – Братя мили, благодаря ви за честта. – Благодаря ви за честта, братя мили.

o Вметнати изрази /предимно глаголни/ като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страта, например: Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.

Забележка:

Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следнитте: Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче се разболя.
- За отделяне на особените части на изречението.

o а/ Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.

o Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.

o Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.

Забележка:

Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.

- За отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не, не е вярно.

• В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.

o Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде.

o Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето заощ, затова, че, или, понеже, защото, като че /ли/, сякаш и др.

Забележка:

В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.

o Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.

Забележки:

o При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: Планът е добър, само че трябва да го изпълним.

o Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.

o Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например: Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.

o Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: Мисълта, че ще замине, го радваше.

Забележка:

Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: Мисълта да замине веднага не го напускаше.

o Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.

• Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:

o Пред съюза и, употребен еднократно.

Забележки:

o Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например: Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си.

o Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.

o Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например: Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.

o Пред съюза да, употребен еднократно, например: Вън се зачу да свири хармоника.

Забележка:

o Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.

o При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: Исках да го помоля да ми услужи.

o Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.

o При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: Отиде си, без да каже нищо.

o Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.

o Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.

Забележки:

o Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.

o Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: Дали това беше вярно, той още не знаеше.

o Между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/ беше там, поръчваше да казват, че го няма.

Забележка:

Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях.

o Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например: Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех.

o Пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.

5. Точка и запетая

Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. ова става главно в следните случаи:

• За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.

• За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.

6. Тире

Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:

• На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.

• Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.

• След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне: - Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!

• За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното тяхното значение, например: Фирмта произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.

7. Двоеточие

Двоеточие се пише в следните случаи:

• Пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.

Забележка:

Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав /не Реките: Вит,Искър .../.

Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:

Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:
- Колко цветя! Колко цветя!
Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”

8. Кавички

Кавички се използват в следните случаи:

• За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.

Забележки:

o Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например: Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?” – Човекът взе парите и каза “Ще видим.” / но: Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?/

o Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е ? или !, ако е някой друг – слага се пред второто, например:

“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” /не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”/
“Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”
“Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”
“Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”

o Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.

Забележка:

При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.

9. Скоби

• Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.

• Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.

10. Многоточие

Многоточие /обикновено 3 точки/ се пише в следните случаи:

• В края на недовършен израз, например: Можеше да не бъде така, но ...

• При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже и пр.

Правила за писане на числа и номера

1. Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер.

2. В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата /фразата/ те не представляват точно число.

3. В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.

4. В парични документи /разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер/, договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.

5. Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.

6. Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативин актове и др. След тях не се пише точка.

7. При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” /без да се оставя интервал/.

8. Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.

9. При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.

Съвети и хитринки

Учете се да пишете по десетопръстната система и по БДС. Това ще ви донесе много предимства:

• ще може да пишете бързо и на пишеща машина;

• няма да имате проблеми с разни кирилизиращи програми - новите версии на операционни системи имат вградена поддръжка на тази подредба;

• Подредбата БДС е една от малкото, създадена на базата на статистически натрупвания за честотата на използване на различните знаци, поради което, дори пишейки на десетопръстната система, вие реално използвате почти изключително само някои от пръстите. Дори най-разпространената подредба за английско-говорящите държави, дето и викат QWERTY, не е създадена на този принцип. Ако някой проявява интерес, мога да му разкажа как е възникнала QWERTY, нека ми пише....

• има и други, но да не ви отегчавам...

Не използвайте паузи за наместване и подравняване на текст по страницата. За тази работа хората са измислили табулатори или ако е нещо по-сложно, може да използвате таблица, на която не се виждат контурите.

Използвайте Autotext, който ви позволява само с няколко знака да вмъквате готови форматирани абзаци или често използвани текстове, картинки, подписи, специални символи и т.н. С негова помощ за секунди може да оформите бизнес-кореспондецията си или фирмена бланка.

За текстове, които не е желателно да се пренасят, а да се запазят в своята цялост на текущия или следващия ред, използвайте знаци, които не позволяват пренасяне - паузата и тирето в този случай се натискат съвместно с CTRL и SHIFT. Това ще ви спаси от неприятното пренасяне на годината в една дата на следващия ред и други такива.

Използвайте автоматичното номериране на страниците - в противен случай всяко разместване или преформатиране ще ви накара да си разгледате целия дълъг документи....;-§))))

За текстове или картинки, които се повтарят в началото или краят на всяка страница, използвайте Headers and Footers. Това ще икономиса поне 30% от времето.

Запазвайте на диска всички изготвени от вас документи, удобно класифицирани по папки на определено място. Така ще имате сламки за следващите, които ще изготвите от старите с минимално редактиране.

Никога не използвайте основната директория на C: или пък директориите където са инсталирани програмите за вашите документи. Това ще ги спаси при много от критичните ситуации и ще помогне на човека, който ви обслужва компютъра.

Архивирайте документите си редовно и без отлагане - програмите се възстановяват бързо, но документите, изготвени от вас се пишат наново.

Това са неща, които се сещам на първо време. Страницата е отворена за ваши съвети. Ето тук може да бъде следващият, написан от вас.

Таблица на най-често срещаните съкращения

в. = век ж. р. = женски род Сл. Хр. = След Христа
в. = вестник ср. р. =среден род пр. н. е. = преди нашата ера
вж. = виж заб. = забележка т. е. = тоест
вм = вместо и др. = и други п. п. =. после писано
г. = господин и мн. др. = и много други р. = река
год. = година и др. т. = и други такива с. = село
гр. = град напр. = например св. = свети
д-во = дружество проф. = професор сп. = списание
д-р = доктор и под. = и подобни срв. = сравни
ед. ч. = единствено число и пр. = и прочие стр. = страница
мн. ч.= множествено число и т. н. = и тъй нататък тел. = телефон
м. р. =мъжки род Пр. Хр. = преди Христа т. г. = тази година

[lodborg]

^Много полезна статийка.

Междувременно, в началото на първия пост (най, най-отгоре в темата) добавих и съдържание на всичките разгледани от мен теми. Целта на това е по-лесно търсене в темата. Ако някой го интересува нещо специално, просто щрака на желания линк. Приятно четене.

[ludspamer]

^^Точно е една запетайка е, сиурен съм.Естествено, сега го знам ама като ми свършат изпитите бързо ше го позабравя
Тук иначе малко ми пречи това, че след запетайката се оставя празно място.От години пиша по форуми и винаги съм писал запетайки,ама сега нещо не мога да му свикна...

[darga]

Супер!Отдавна се нуждаем от такава тема

Нещо мъничко и от мен ако не е споменато вече.. "-ейки,-айки,запетайки". Това все ми го повтаряха като кандидаствах едно време.И става:
Той бутна стола,кретайки до масата.
Той се спря,чудейки се какво забравя.

[Svetyl]

Супер... от metal-world тука стана на пишете правилно-world... продължавайте да се кефите на тая тема. Между другото И такава тема съм правил.
Нищо лично, lodborg, но за какво се имаш, за някакъв своеобразен безгрешно пишещ? Разбирам Istorik да го беше пуснал това ама...
За мен темата е ненужна, защото напълно ненужно част от форумците се изтъкват като по и най...

[Warrior Of Ice]

Нищо лично, lodborg, но за какво се имаш, за някакъв своеобразен безгрешно пишещ?

Човекът си го написа в първия пост, имай нужното уважение поне въведението му да прочетеш внимателно. Целта на темата НЕ Е някаква част от потребителите да се изтъкват като нещо повече от останалите. Идеята е на едно място да се съберат поднесени по достъпен начин правила за правопис, които да са полезни на пишещите тук.

[Svetyl]

^Е и? Това, че го е написал, не ме разубеждава. И сте сигурни, че 99% от потребителите няма да подминат тая тема с насмешка? Не ме разбирайте погрешно, не се заяждам, но да се мъчиш да образоваш в интернет форум, е обречено на неуспех още в зародиш. Тук не е форум на БАН (ако въобще има такива форуми).

[Crafter]

Поздравления за темата.

Няма ли да е по-добре всички важни неща да бъдат в първия пост?

И някой ще пише ли за "който" и "когото"?

[Warrior Of Ice]

Тук не е форум на БАН

Това не значи, че трябва да се пише неграмотно. Или?