Основи на българския правопис Опции

[Bleach]

Пфф, пък после как да си грамотен, като през няколко години правят промени в езика?!

[SoulOfPerdition]

Супер добрата тема. Btw, заради нея открих и форума навремето. Хаххаха.

[Elnahir]

Пълният член е на изчезване. Той липсва не само в написаните с молив картончета "Обущара е на обяд", но и в отпечатани или емайлирани табелки, които траят години, в официални писма, вестникарски статии, държавни документи и дори, както отбеляза наскоро брат ми, в проектозакона за неприкосновеността на българския език.

Липсата на пълния член обаче се компенсира масово с предлога "НА". Всичко е "НА". Преходът от "ЪТ" към "НА" е изтънчен индикатор за странните трансформации на националната грамотност и може би няма да е зле някой компютърджия да направи една програма, която да отчита състоянието на нацията по стопяването на ЪТ и появата на НА.

source: dnevnik.bg

Не знам, не че е някакво колосално събитие, но ме озадачава. Освен това, вие срещате ли често въпросното "на"-кане?
И какво мислите за проблема с пълния член, in general?



Also,

Рулца и ролца дублети ли са или само едното е правилно? Руло и роле (второто съм го виждала по етикети на "деликатесни" храни). Мисля, че и двете умалителни стават.

Защото много обичам да отговарям на въпроси от преди 2 години и кусур, ще споделя ето този коментар, който ми се струва достатъчно изчерпателен. Нищо, че не цитира конкретно нито правописен речник, нито друг източник. Ама с правописа тия дни нещата явно опират до вяра. :Р

[Фростирия]

^ Дали срещаме често това "на"-кане? Всяка седмица слушам кой как щял да си ходи "на Монтана", моля ти сЪ.
Изобщо, ако някой трябва да следи какво се случва с езика, изглежда най-подходящите места са из коридорите на университетите и по кафенетата наоколо, imho.

Не че нещо, но предходния семестър записахме руски като факултативен. Покрай падежите ("Ми, к'во е падеж? Имаме ли такова на български?!?") и обясненията кога се използват, стана ясно, че колегите ми често не могат да разграничат пряко от непряко допълнение, и поначало хич не им се мисли кой е подлогът в дадено изречение. Пренасяме това в родния език=> та-даа, защо ли съществува проблем с членуването.

"Мразим да мислим" ни е мото, а ако направя забележка за правопис (което е по-фрапантно), или ми се обяснява как е нормално да се греши при бързо писане (пример: може ли физици да ми пишат "модолация", "миниатулизация", "вакум", да бъркат "образУвание" с "образОвание"... "апсурт"), или просто ми се заявява, че издребнявам и хич не е важно как е написано, щом в крайна сметка се разбира.

С такова отношение (или по-скоро липсата му) човек няма как да се пребори.
Имам предвид- ето, аз не съм цвете, много неща от граматиката съм забравила, но поне се старая.

[Elnahir]

True that, има обаче и един друг компонент в цялата история, който ми прави впечатление. Мързелът спокойно може да се посочи като най-малкото общо кратно на всички простотии, но има и нещо друго. Тоя аргумент с "нали се разбира" ми е доста познат, защото съм го използвал доста време, а и в момента не мисля, че е невалиден. Защо?

Защото на първо време трябва да знаеш какво искаш да кажеш. След това трябва да можеш да го формулираш в разбираема мисъл. После - да я облечеш в подходящи думи (за контекста, за човека отсреща). Чак след това идва ораторството с умението тия думи да ги предадеш.

Разбира се, това са някакви идеални случаи, които трудно обхващат често смахнатите ситуации и позиции, в които се намираме. Не, мързелът не е оправдание (може да е причина) и от една страна оправдание няма. От друга обаче, не мога да си кривя душата и да се зъбя по grammar-нацистки на хора, от които изискваме поуката, без да отчетем факта, че те не са готови с основния сюжет. Малко loose метафора, ама ..you get it. Пак ми се ще да кажа - това не е оправдание за "на"-кане вместо да се схванат едни правила, а опит да проумея какви неща правят правилата неразбираеми. : )

Same here иначе - и аз не съм цвете за мирисане, даже често ми става смешно като си видя опити за 'академичен стил' на писане, оцвъкани с елементарни грешки. Една/две на страница, примерно, но достатъчно, за да се усмихне човек. : ))



TL;DR


Има и други, според мен по-важни причини за бъркането на правилата. Те заслужават повече внимание от пълния и краткия член.
Зайци и сови.

p.s. win? fail? profit?

[SoulOfPerdition]

А има и друго: когато поправиш някого, така отреагира, като че ли му забиваш нож в стомаха... Вместо да приемат грешките си и да се учат от тях, те са прекалено горделиви, за да се променят към нещо по-грамотно.

[Elnahir]

^ По тоя повод можеш да прочетеш първите 2-3 страници на темата, ако не си. =) Доста са интересни и си заслужават вниманието.
/offtopic

Но иначе твърде често съм срещал хора, които реагират учудващо остро на такъв тип поправки. Разбира се, в крайна сметка става ясно, че точно правописът е последната причина за разгорещените реакции, и точно това ми е интересното на мен. Какво, аджеба, предизвиква тоя ступор пред правилата и общо взето тоя брилянтен феномен:

[SoulOfPerdition]

Нали знаеш, всяко последна причина, поставено като такава, защото е УЖ елементарна за разбиране, като се засегне, особено пък да правиш на някого забележка за нея, предизвиква агресивни реакции. А и като си свикнал обкръжението ти да е от хора като теб, един такъв "вмешител на правилната реч" се явява трън в очите...