Symphony X Опции

[Mago De Oz]

Много добър албум, но това е само след първо слушане...с изгледи да ми стане много любим! Звучи доста тежко, мелодично, както винаги, страхотни аранжименти. Така трябва да звучи един образцов албум!

[Mort]

Рано е за точни и крайни оценки, но албумът радва с разнообразието си. Има чисти пауър резачки, както и засукани прогресив откровения. Въпреки това като че ли нищо ново, освен повтежнените рифовки (голяма част, от които вече сме чували), няколко приятни хорови момента (макар и избутани на заден план), кийбордни оркестрации и някое и друго женско припяване. Paradise Lost определено ми се струваше като възможен претендент да избута Ghost Opera, но вторият въпреки всички критики (включително и личните ми) ми се вижда по-интересен. Това обаче не ми пречи отсега да заявя, че и Paradise Lost ще намери челно място в класацията ми за 2007ма година.

[Mago De Oz]

Според мен, Камелот трябва да седнат и да се учат от този албум, както и от всичко написано от Symphony X, особенно след последното си излагане Но албума кърти, без майтап! Задължително се купува!

[lodborg]

В интерес на истината "Paradise Lost" е първият албум на Symphony X от "The Divine Wings of Tragedy" насам, който не ме размазва тотално от първото слушане, а изисква от мен повече време и внимание. Спомням си, че си скубех косите, когато преди 7 години вече (ако не и повече) хвърлих 7 лв за пиратско копие на гореспоменатия албум - бях тотално разярен, че всички хвалят толкова задръстена група. Точно година по-късно "The Divine Wings..." се превърна в един от най-любимите ми прогресив албуми за всички времена и си остава такъв и до ден днешен...

Какво се опитвам да кажа с тази напълно излишна ретроспекция - първоначалното ми впечатление от "Paradise Lost" беше за един прекрасен нов албум, но не и нещо, което да се сравни с "Odyssey" примерно. И оттогава насетнe тавата си пробива упорито път към сърцето ми с всяка секунда слушане. Радвам се, че Symphony X издадоха пак албум, който трябва да осмислям дълго време за да оценя напълно - наистина ми липсваше това. Изключително сложен запис са направили, може би не толкова сложен като композиции от гледна точка на това какво е нормално за прогресари, но сложен като емоция и настроение. Направи ми впечатление още отначало, че албумът е твърде напрегнат и си играе с нервите на слушателя. Има нещо в ритъма, или в малко по-странния дисторшън, или в доста по-сгъстения и наситен звук от обикновенно, което ме кара да настръхвам, може би малко ме плаши дори. Изключителен албум! Symphony X доказаха отново защо са ми били винаги толкова любима група. Тотално съм на седмото небе!

А да, множеството препратки към по-стари неща на Symphony X ми се струват повече от успешно подбрани и вплетени. Най-ясно се вижда това в закриващите секунди на "Revelation (Divus Pennae ex Tragoedia)", които са взаимствани от "Accolade".

[Crafter]

Поредният страшно силен албум тия дни!

Невероятни оркестрации и аранжименти, може би най-доброто вокално представяне на Ръсел досега (доста субективно мнение, длъжен съм да отбележа) и страхотна рифовка, както винаги.



А и още нещо - Продукцията е на светлинни години от предните, което определено допринася за кефа от слушането!!!

[lodborg]

^ Ръсел Алън ми е в личния топ 5 за най-любими вокалисти на всички времена. Или ако не е в топ 5, то поне е в съвсем близките околности. Образец за това как трябва да пее един професионалист - има перфектната техника, има не един или два подхода на пеене, има ненормален обхват, а блендата му е просто

За Ръсел има само една иконка ---->

[Crafter]

Интересно ми е какво мислиш за Johnny Gioeli тогава. Забелязал съм, че често имат доста подобни вокални партии, което обаче не зная дали се дължи на тях или на Ромео и Пел съответно.

[lodborg]

Също доста добър вокалист, но гласът му не е толкова богат колкото на Ръсел. И по тембър предпочитам доста повече Алън. Но иначе си прав - Джони пее доста качествено, а и сходство определено има.

[Vilja]

Много добър албум, но това е само след първо слушане...с изгледи да ми стане много любим! Звучи доста тежко, мелодично, както винаги, страхотни аранжименти. Така трябва да звучи един образцов албум!

Ау... и аз искам да го чуя. От пет години го чакам ... няма да мога да спя до 26 юни!

[Rolf]

Много особена банда са Symphony X, никога не се повтарят. И този път не го направиха. Странен албум е Paradise Lost, иска си време, за да те грабне, но по нищо не отстъпва на класиките на групата. Изпипан е до последната подробност.

[abductor]

Чак пък да не се повтарят... Албумът е як безспорно, обаче за някакъв особено новаторски момент в него не можем да говорим - стилът си е същия като преди. Лично аз най-много харесвам по-старите им неща и се съмнявам, че този ще се нареди до тях в личната ми класация, но кой знае, още слушане трябва.

[darga]

Прекрасен албум! Мелодичен, раздвижен..Наистина са странна група. Според мен отново покават нещо издържано в типичния им стил. Още от първо слушане албума ме грабва..ненатрапчиво, но със сигурност влиза под кожата

[InsArtTure]

Боже, вие сте луди и глухи. Албумът бил странен, труден за възприемане.... ХОРА!!!!!!!!!!!!!!!111

Това нещо си е директен пауър/прогресив, елементарен за възприемане със страхотната си мелодичност, тежест, отчетливи мелодии, великолепни вокални партии, смислени и конкретни текстове, клиширана структура и какво ли не.

Албумът много ми хареса и още първия път, когато го слушах, си пях надъхано и с усмивака през цялото време.

Къде ви е отишъл акълът - не знам. Запис като този влиза веднага - има всички качества за това.

Разбира се, все още не мога да дам мнение дали е по-силен от Одисеята, но сам по себе си Paradise Lost е голямо бижу и такава музикантска тресня, че трябва да си Тимбърлейк фен, за да не го заобичаш от първия път!


ПП: Извинявам се, че изпозлвах поп изпълнителя в поста си и опетних темата със словоблудство.

[Exilia]

Изслушах го и смея да твърдя,че е много добър.

[Mago De Oz]

без да обиждам никого, ама тук ако не почнеш с "сложен-дълбок-прогресиращ-многопластов-и-трябват-повече-слушания", значи се радваш само на Manowar! За пореден път с InsArtTure съм на едно мнение и все повече се убеждавам, че трябва да пием по бира Албумът на Симфони е разкошен! Ни -повече, ни по -малко. Запомнящи се песни, приятни инструментални части, мелодичност на килограм, яки рифове, отлично миксиране...какво повече му трябва на човек!!! И пак да кажа, че и без да има много пластове, люспи, обелки и какво ли още не, това се очертава най-добрият пауър/прогресив тази година

[Virgin_Steel]

Не е лош албума, нищо ново де... ама къде го тоя прогресив само аз май не разбрах...

[KingSlayer]

Само аз ли не разбирам толкова от музика
Вокала не е нищо особенно, но тоя дебелия Ромео - китарджията и оня грозника (май най-грозната фигура в метъла ) на клавирите, цепят мрака, къртят мивки, мелят суджуци Спокойно можеха да изкатат и сами албума. Много добри тия двете копилета, такъв синхрон, хармония, направо олелия

[Crafter]

Това нещо си е директен пауър/прогресив, елементарен за възприемане

Напълно съм съгласен с мнението ти за албума, но не можеш да кажеш, че пауър/прогресива е елементарен за възприемане! Поне в сравнение с много, много други стилове.

[lodborg]

Аз само дето не видях някой в тази тема да е написал, че албумът е многопластов. Цялата тема прочетох наново и не видях някой дори да го е намекнал. Просто повечето от хората казаха, че не са харесали "Paradise Lost" от първо слушане, а едва от второ-трето. И най-директната творба може да не ти хареса веднага. Харесването и оценяването нямат нищо общо със сложността. "Елементарен за възприемане" е различно от "харесва се на всички веднага".

А някой попита в друга тема защо слушаме албуми, които не ни допадат веднага. Ами ето затова точно.

[InsArtTure]

Не бе, Венци. Аз друго имах предвид. А и имах две тези. Едната, е че албумът е страшно слушаем и няма логика да се възприема бавно, а и аз го възприех от първата песен! Не е като новия Финтерзорг, който звучи като хаотично скрепени наслагани листа с ноти.

Това дали е многопластов и дали ще откривам нови неща в него с още слушания - няма връзка с първото в случая.

[Noredel]

Ооо, албумчето е много добро. Наистина радва. Според мен също трудно ще измести Ghost Opera от класацията ми, но да не забравяме че се задава новия албум на титаните в прогресива (поне според мен), а именно Dream Theater - systematic chaos. В момента го слушам, но определено ще ми е нужно време за да вникна по-добре в поредния им, надявам се, шедьовър.

[KingSlayer]

"човек убий, но не му мисли злото"

Тогава поне един виц му метни преди да го гътнеш

Как ги измисляте тия простотии - не знам

[Warrior Of Ice]

Така... След стабилно зацикляне на новата творба на Symphony X, мога вече да изкажа впечатления. Албумът е великолепен. По-разчупен е и далеч не толкова директен, колкото култовия си предшественик, но все пак - първокласна работа. Не искам да споря с изказалите се по-горе, тъй като подобни неща са най-вече въпрос на възприятие, но поне за мен този албум не е никак лесносмилаем. Както винаги, има много свирене и разнообразие. Не вярвам "Paradise Lost" да измести "V: The New Mythology Suite" и "The Odyssey" като любимите ми записи на групата, но има всички шансове да се нареди плътно след тях.

[Airin Of Ancelot]

Поредната очаквано силна тава на Symphony X. Няма особени изненади, но няма и предсказуемост. Пипнат албум, изобилстващ от силни, разнообразни мелодии. Вокалите на Ръсел, за който някой по-горе се изхвърли, че не бил нищо особено, са за пореден път феноменални! Свиренето на Ромео и Пинела е излишно да го коментираме... Ще се купува, като гледам.

[Virgin_Steel]

След 10-то слушане - отегчаващ
А някой спомена Дрийм Тийтър...новия е гняс яко ! Абсолютна отврат, има едно великолепно нещо в него - обложката

[Airin Of Ancelot]

По-хубав е поне от Octavarium, според мен...

[Virgin_Steel]

Абе ако бях продължили в същия стил като от 89-та щяха да са ми любима банда, както се каза вече 'тия групи достатъчно са се доказали,че могат да въртят яката свирня и е крайно време да се замислят за малко музика...нещо дето ще се помни' ! Същото в случая важи за обсъжданата тук група...

[RocknRollNigger]

8 години след Scenes From a Memory, 15 след Images & Words.. Прекалено често взеха да ме карат да цъкам с език.

[Noredel]

Бъдете по-конкретни за Dtream. Пък и не мисля, че 89 беше годината, в която дръпнаха напред. Но както и да е. Тва си е въпрос на вкус.

[abductor]

Мене пък новия Тиътър ми харесва, при това доста повече от Symphony X. Но вкусове различни, дето се вика...