Логически Загадки Опции

[Duh5]

^^ Мнее, и друго изглежда подозрително

^ Хех, не:)

Може би тук е моментът да спомена, че тази загадка е от раздел "наука" в книжката.

EDIT: Съвсем съвсем принципно може малко да се поспори по отговора, все пак е сравнително логичен. Помислете до утре до обяд и ще дам нова:)

[Madness]

Да не е свързано с Йонизацията и Лазерите

[prayer4eto]

Фотоапаратът ?

[Madness]

И аз се замислих за фотоапаратът,ама се хванах повече за лазерите и йоните ъъъ нали уж го играе физик;с годината на лазерите май няма проблем ама йоните...тва е повече химия...де да знам

[Duh5]

с годината на лазерите май няма проблем

Ами всъщност там е проблема:) Оригиналния отговор е нещо от сорта - "Книги за такава съвременна наука се появиха много по късно. Значи книгата е преподвързана и микрофилмът е скрт под нея". Малко четене във Вики показа, че лазери е ИМАЛО по това време, а от 2 години по-рано те се и казват по този начин, но нека се съгласим, че дебели книги и то на БГ не е имало Давай, Madness, аз следобед ще сканирам следващата Стрезовка

(Тази горната е като загрявка, има наистина някой УЖАСНО интересни и искащи знания)

[Madness]

Дам,подведох се може би от тва,че първият лазер е заработил през '60-та,но определено не е логично още тогава в България да е имало литература за тва и то в такива количества Аз обаче отстъпвам мястото си на други изявени в областта на логическите задачки,щото сега нищо не се сещам

[Duh5]

Една леко детска, мн бързо тр да се сетите:)

ТАЙНСТВЕНИЯТ ПОЖАР
— Е, и какво! — каза Стрезов. — Значи пожарът е причинен от духове, така ли?
Капитан Мартинов седеше срещу него, без да се усмихва.
— Вие се шегувате, другарю подполковник - рече той, — но кажете, какво бихте направили на наше място!
— Повторете, ако обичате, пак обстоятелствата около този пожар!
— На улица „Борова 4, в таванския етаж, живее Борис Негованов. Стая, хол и кухня - напълно достатъчно за сам човек, какъвто е той.
— Професия?
— Сега е пенсионер. Работил е дълго време катр фоторепортер. Е, в това е работата.. Като бивш фоторепортер си има хоби да събира стари негативи, ленти от стари филми и така нататък. Завчера, точно в 11 часа и 45 минути по обед пламва сбирката му. Знаете как горят филмови ленти, и то стари, не от сегашните — негорливи! Запалва се масата, където е била сбирката, пламва завесата и целият таван е щял да се подпали и да изгори, ако не е бил един случаен гражданин. Видял е от жилището на съседите пламъците, телефонът му е бил подръка. Нашите огнеборци пристигнали за рекордно късо време и се справили с пожара. Апартаментът е бил празен и заключен, трябвало е да разбиват вратата, - Негованов?
— Абсолютно алиби. На летуване в Родопите. Извикахме го с телеграма, едва днес дойде. Обвинява някакъв свой личен неприятел, че влязъл с шперц в дома му и подпалил ценната сбирка. Няма такива неща — никой не е влизал в дома му.
- Хм — намуси се Стрезов. — А така.... да не би да е имало някое от тези апаратчета с часовник, които правят такива неща...
— Не. Всичко е проверено. И тази версия е изключена. С една дума — пожар в заключена стая, при изправна електроинсталация, без следи, при липсващ домакин.
— Е, значи - духове — усмихна се Стрезов. — Я по-добре ме заведете да видя това таванско апартаментче!

Двамата отвориха запечатаната врата и влязоха. Личеше си, че огнеборците бяха работили бързо и много ефикасно — даже нямаше кой знае какви вреди от опасния ножар. Само по пода бяха разпилени негативи и ленти от филми, полуизгорялата завеса висеше на корниза, отвореното сандъче със сбирката, виновна за пожара, си стоеше добре обгоряло на масата. Библиотеката беше незасегната. Не бяха пострадали и много от дребните, събирани с години предмети, на които един самотен възрастен човек така много държи — кованите пепелничета, тумбестата стъклена ваза, настолния часовник...
— Пуши ли Негованов? — запита Стрезов.
- Не. Тези пепелници са му подарък.
— А сбирката отворена ли е била тю време на пожара?
— Може би е била отворена ... Да, всъщност иначе как би могъл да стане пожарът?
— А аз вече зная как — рече Стрезов, като плъзна поглед по сандъчето и вазата. — Малко трудно е да се досетете, но ако погледнете по-внимателно...
Как?

[Warrior Of Ice]

Вазата е действала като лупа и е нагорещила лентите до степен на възпламеняване?

[Duh5]

Бърз си Давай ти или аз да продължавам?

[Warrior Of Ice]

Действай, че ми предстоят излизания...

[Duh5]

Предупреждавам, че с това ще видите зор, тр да се МИСЛИ и да се чете внимателно Картинката не помага много много.

3. ЯПОНСКИЯТ ПАВИЛИОН
— Даже когато съм в отпуска, пак нещо ще ми се случи! — каза инспектор Стрезов, — Донесъл съм ти един дребен подарък, заповядай! — и той ми подаде малко, красиво гравирано наргиле-играчка — един от тези дребни предмети, които се продават по източните пазари и които не служат за нищо, но радват окото.
По време на отпуската си Стрезов беше ходил на екскурзия с „Балкантурист" и беше обиколил няколко от страните в Близкия изток. Беше се върнал преди няколко дена и сега ми разказваше видяното и чутото, но по своя маниер — с малко думи и повече недомлъвки.
— Е? — казах аз, след като благодарих, както се полага, и прибрах наргилето. — Чакам да чуя! Какво ти се е случило?
— Не беше нещо особено, но все пак... неприятно — започна Стрезов. — Убийство посред бял ден, по най-дързък начин. И, разбира се, моята роля беше ограничена. Аз можех само да дам съвет на комисаря, който разследваше случая.
Превърнах се в слух. Разказът обещаваше да бъде интересен.
— Както ти казах — продължи Стрезов, — за нашата група се грижеха чудесно. Настаниха ни в един много приятен хотел сред парк с езеро и така нататък — можеш да си представиш... Оттам ни вземаха с автобус и ни развеждаха до археологическите паметници близо до града. Разбира се, в хотела ние не бяхме сами - той беше пълен е всякакви туристи, от цял свят.
— Звучи като начало на роман — вметнах аз,
— Само че е кратък — усмихна се Стрезов. — Един следобед, като се върнахме с автобуса, заварихме в хотела необичайно възбуждение. Казаха ни веднага — в японския павилион в парка бил намерен убит с изстрел отблизо един от богатите гости на хотела — индуски търговец, който беше отседнал тук със съпругата си. Бях ги виждал двамата в ресторанта. Той изглеждаше винаги мрачен и мълчалив. Жена му беше пълна негова противоположност — малка и крехка като порцеланова статуетка, винаги усмихната и любезна. Престъплението в японския павилион беше станало, както изглежда, по обяд — точно времето, когато гостите са пръснати из града и никой не се интересува от парка.

— Защо японски павилион?
— Не зная кой го беше кръстил така. Прищявка. По-рано хотелът е принадлежал на някакъв богат собственик и той го е построил действително в източен стил, с много дърворезба и украса, целият в жълто, даже и прозорчетата жълти. Аз бях ходил вече до този павилион. Покрай него минаваше асфалтирана алея, която извеждаше до една от вратите на парка.
— А убийството?
— То било станало така. Съпругата на търговеца излязла да се разходи из парка и казала за това на мъжа си. Той останал в хотела, защото имал някаква среща. Търговецът бил много мрачен, получавал заплашителни писма и тази среща с някакъв човек трябвало да уреди споровете между негови противниците му. Жената непрестанно имала предчувствие, че ще се случи нещо лошо. Тя се разхождала около езерото и по поляните и вече мислела да се връща, когато чула някакъв шум — кратък и отсечен, като изстрел. Той идвал откъм японския павилион. Поколебала се, после решила да провери какво всъщност става там. Отишла към павилиона, влязла вътре и намерила мъжа си мъртъв на пода. Започнала да вика, хвърлила се към прозорчетата и последното, което видяла, преди да припадне, било една кола, която потеглила от алеята. После тя и описа.
— Кое, алеята ли?
— Не, колата — усмихна се Стрезов. — Била синя спортна кола, ниска и очевидно много мощна. Престъпникът не случайно е използувал такава кола. Явно е искал бързо да избяга. Полицията веднага започна издирвания. Действително установи се, че в парка са влизали няколко коли и бе предприето търсенето им. Но това е мъчна работа — голям град, хиляди коли и комисарят се опасяваше, че престъпникът вече е минал границата и всичко ще остане безрезултатно..
— А ти какъв съвет му даде?
- Предложих му да разпита по-добре съпругата, и главно да разбере защо тя иска да заблуди следствието. Това беше ясно като бял ден!
— Да заблуди следствието? В какво?
- Е, това вече ти ще кажеш! — заключи Стрезов.
Наистина в какво?

[Revenant]

може би през жълтите прозорчета няма как да види, че колата е синя...друг е въпроса ако са били отворени

[prayer4eto]

Тя таз жена не би ли трябвало да е видяла синята спортна кола още при идването си към павилиона, а не чак "преди да припадне" ? Все пак алеята е до павилиона ...

[Duh5]

може би през жълтите прозорчета няма как да види, че колата е синя...друг е въпроса ако са били отворени

Бре, бре, умници

^Така де, иска да заблуди следствието, отговора все пак е точно за жълтите прозорци и синята кола:)

Revenant, давай.

[Revenant]

Пускай следващия Стрезов

[Duh5]

Бива, след 5 мин., да го OCR-на

Ами аз с отговора на следващото малко не съм съгласен, ама съм ги подкарал на ред, нема да развалям традицията сега..

4. ОСУЕТЕНАТА КРАЖБА
- Бяхме го сложили на този рафт — каза началникът на склада Киров, като съзнателно избягваше погледа на инспектор Стрезов, — Видях го тази сутрин, а сега ...
От централния разпределителен склад беше откраднато чувал че със сребърен нитрат. Той бе крайно необходим за едно от градските промишлени предприятия, но сега на празното място висеше само етикетът.
— Колко души работите в склада?
— Аз и двамата общи работници.
Инспектор Стрезов ги погледна, В момента те
се суетяха около чувалчетата е чилска селитра.
- Освен вас тримата влиза ли някой друг в помещението?
— Не... тоест да - изчерви се от напрежение Киров. — Сутрин идват много клиенти — все доставчици от предприятия. Докато им уреждам документите, те вече мъкнат навън химикалите. Не е много редно, но иначе трябва да чакат с часове.
„Неприятен случай" — помисли си инспектор Стрезов. Предстоеше му да уточни колко души са идвали преди обяд в склада, кои са те, как се казват, кой употребява сребърен нитрат и с каква цел. В каталога, който се намираше върху бюрото на Киров, пишеше, че сребърният нитрат е вносен химикал. И цената му съвсем не беше малка.
— Дошли са за чилската селитра. Да я изнасяме ли, какво ще кажете? — попита единият от общите работници, като поставяше гумените си ръкавици.
Киров погледна с изплашените си очи към инспектора. Стрезов кимна утвърдително.
— Та кому ли е потрябвал този сребърен нитрат, и то в такова голямо количество — застанал малко настрана, гласно разсъждаваше старшината Варадин. — Миналата година трябваше да си изгоря една брадавица и лекарят ми го предписа. Изгори я така, че нищо не остана от нея. Не е шега работа — адски камък. На мен ми трябваше мъничко парченце, колкото оризово зърно, а тези тук цял чувал задигнали.
И Варадин, протегнал ръка, за да покаже къде точно се е намирала преди брадавицата, направи крачка напред. Без да иска, блъсна работника,той се залюля и изпусна чувалчето с чилската селитра.
— Все такива ги правя — засуети се старшина Варадин и се наведе да събира разсипания химикал по земята.
Изведнъж инспекторът впери поглед в дланите му:
— Така ли се пипа. Ще ти изгорят ръцете! — извика Стрезов и като се обърна към работника, добави. -А с вас ни предстои по-сериозен разговор, Внимателно съберете разсипаното в здрав чувал, поставете го на мястото му (инспектор Стрезов подчерта думата място) и елате да ми разправите всичко, което знаете.
Стрезов имаше сериозни основания да счита, че именно този човек е един от съучастниците в замислената кражба. Какви са те?

[prayer4eto]

1. Общите работници се суетят около чилската селитра.
2. Чак след това единият идва и казва, че са дошли за нея.
3. При положение, че работниците подават информация кой за какво е дошъл, направо си е невероятно, ако никой от двамата не наблюдава процеса на изнасяне - те все пак знаят кое къде се намира в склада.
4. Оттук следва изводът, че поне един от двамата знае кога точно е изчезнало чувалчето и кой евентуално може да го е взел.

[Duh5]

Хубава логика, но не, има някой по-точни подсказки:) Може да пробваш да потърсиш какво е чилската селитра

[prayer4eto]

Знаех си, че има нещо общо с ръкавиците ...
Работникът знае, че онова в чувалчето не е добро за кожата му, ако попадне там, макар че чилската селитра ...

Използва се като минерален тор за растенията в аквариумите

... т.е. - би трябвало да е безвредна, поне в това отношение(при допир) . Т.е. - онова в чувалчето не е чилска селитра и съответно работникът изнася химикали под друг етикет

[Duh5]

Мда:) Тая селитра, според това, което четох си е просто сол.
Все пак, ако приемем, че едно време са се спазвали хигиена на труда и такива работи се предполага, че работниците са били длъжни да носят ръкавици.
На мене твоята логика много ми харесва, все пак оригиналния отговор е нещо като: (е чак отговорите не ми се OCR-ват) Стрезов вижда, че ръцете на Варадинов се покриват с черни петна и разбира, че всъщност просто чувалчетата са сменени..

Ще даваш или аз съм абониран днес?

[prayer4eto]

Абониран си, с тая книжка под ръка

[Duh5]

Тази е сложна и иска знания по химия. Предполагам и един сериозен сърч ще свърши работа, и все пак..

5. ПРИЧИНА ЗА ПОЖАР .
Досега на инспектор Стрезов не се беше налагало да води разговор по този начин — чрез бележки. Човекът беше глухоням и от странните му гърлени звуци и жестикулации Стрезов почти нищо не можа да разбере. Тогава започнаха да си разменят бележки. Човекът, името му беше Петър Дешев, твърдеше, че свещта се е самозапалила.
— Глупости — отсече категорично старшина Варадин и кривна глава към пожарникарите, които все още се въртяха на местопроизшествието. - Така става то; седиш си сам в къщи, свещта пламва и ето ти пожарче.
Но Дешев държеше на своето. Много добре си спомнял как фитилът започнал да просветва в тъмното и изведнъж пламнал. Минало време, докато Дешев успял да се отърси от изненадата. В желанието си да предприеме нещо той бутнал свещта. Пламнали хартиите по бюрото, после една хартия паднала върху мокета и...
— Само дето не каза, че марсианци са му подпалили апартамента — промърмори по-скоро на себе си Варадин.
Стрезов не бързаше с изводите. Попита само дали някой не го е посетил непосредствено преди пожара.
Идва Данчо. Мой приятел, студент по химия.
И Стрезов реши да посети споменатия Данчо.
— Влезте — покани го малко глух глас, лишен от обичайната за тази възраст бодрост.
От отворената врата лъхна противна миризма. („Сякаш не беше къща за живеене, а склад за развалени яйца", обичаше да казва по-късно Варадин, щом станеше въпрос за този случай.) И наистина стаичката, в която влязоха, наподобяваше лабораторията на алхимик — всякакви тигли, епруветки и дори надпис, написан така, че буквите му да светят в тъмното.
— Защо подпалихте апартамента на Дешев? — попита Стрезов за най-голямо учудване на Варадин.
— Не можех да предположа, че ще се стигне до пожар. Исках само... — младежът не се доизказа, но и така на Стрезов всичко му беше ясно.
Как Стрезов откри виновника и каква точно е причината за пожара?

[ssg]

Ами миризмата на развалени яйца бас ловя, че е сяра Но как ще се самозапали свещта.....

[prayer4eto]

Друго вещество е, доста популярно през първата половина на 20 век

[Duh5]

Хмм, Роска, не знам дали си прав, няма ме по химия:) Но ssg е прав за първата част на реакцията:)

[prayer4eto]

Хммм, зависи ...
Не съм и аз химик, но ще взема да питам братята ми
Аз се сетих за бял фосфор, който се пали от въздуха ...

[Duh5]

Мда, това е:) Идеята е, че (според отговора) фитила е намазан с разтвор от фосфор и сяровъглерод. Разтворителят бързо се изпарява, а фосфорът се окислява от кислорода и се пали.

И последно за днес, че сядаме да попием:) БТВ общо загадките са 70 засега сме на 6-та:)

6. ИСТИНАТА
„Много е правдоподобно, за да бъде истина", беше казал инспектор Стрезов по-скоро от желание да не се съгласява веднага с предложената от свидетелите версия, колкото поради някакви други странични обстоятелства. Капитан Петров го погледна учудено, той не обичаше подобни фрази. За него всичко беше ясно. Когато дойде пръв на местопроизшествието, завари пострадалия да лежи възнак на земята с разбита от керемида глава, точно под стряхата на постройката. Самата керемида беше счупена на парчета. Капитан Петров лично се качи на покрива и с очите си се увери, че една керемида липсва „За мен истината е тази — паднала е керемида от покрива и го е ударила по главата", каза малко рязко той. „Добре" — инспектор Стрезов махна разсеяно с ръка и се заизкачва по стълбите нагоре. На покрива той видя същото, което вече знаеше от капитан Петров - липсваше една керемида... .
„Прекалено е правдоподобно..." — мислеше Стрезов, завърнал се в своя кабинет. През цялата му дългогодишна практика не се беше случвало някому да падне керемида на главата, макар че изразът „току-виж ми паднала керемида на главата" се радва на твърде широка популярност. Стрезов реши да си припомни всичко отначало. Четвъртитото дворче, обградено отвсякъде с работилнички, чиито малки продълговати прозорчета бяха високо над човешки ръст; тримата възбудени свидетели, колеги на пострадалия, заети с всекидневната си работа в складовото помещение и изтърчали навън, сепнати от вика; стълбата за тавана в складовото помещение; самият покрив — без улици, с подменени, блестящи на слънцето ламарини и четири реда нови керемиди по билото. Накрая — пострадалият, чиято глава лежеше точно там, където над него завършваше стряхата. И това беше всичко.
— Разрешете да остана — козирува капитан Петров и затвори зад себе си вратата на кабинета.
- Наредете да се направи инвентаризация на склада, а вие лично проверете за следи, останали от преместване на трупа. .
— Нима се съмнявате, че... — понечи да каже капитан Петров.
— Съмнявам се, че не става въпрос за нещастен случай, а за добре обмислено престъпление!
Какво е накарало инспектор Стрезов да мисли тика?

[Warrior Of Ice]

Според мен някой е издебнал нещастника, докато е застанал в подходяща позиция (или дори го е подмамил по някакъв начин), след което го е посял с предварително свалената керемида от някое от споменатите прозорчета.

[Duh5]

Добре де, ама си има напълно логично обяснение ЗАЩО е така:) Него търсим.

[Crafter]

Свързано ли е с това, че трупът е по гръб?