Логически Загадки Опции

[Duh5]

Браво:) Ама сега ще тр да сканирам пак:) Не пишете след мен да си едитна мнението след малко:)

Хайдее!

18. ДИАМАНТИ ЗА МАРИКЯН
Инспектор Стрезов преглеждаше в Народната библиотека стара книга с криптограми, когато в читалнята влезе инженер Васил Пеев. „Добре, че не се познаваме", помисли си Стрезов, хванал погледа на Пеев, който шареше между масите.

С Пеев инспектор Стрезов се познаваше задочно. Знаеше, че в неговата лаборатория се правят опити с изкуствено получени диаманти. Предполагаше също, че част от тези диаманти, най-светлите и най-близките на външен вид до естествените, по някакъв неведом начин достигат в магазинчето на бижутера Жирайр Марикян. От тях Марикян изработваше пръстенчета и огърлици, като ги продаваше единствено на хора, които знаеха да си държат езика зад зъбите. Преди време Стрезов изпрати капитан Петров на оглед в лабораторията, но нищо не се получи. Не даде резултат и обискът при инж. Пеев и двамата му лаборанти. Инженерът се обиди и направи скандал пред директора на института. Дори заплаши, че ще си подаде оставката. Същият ефект имаха и проверките при Марикян.
След около половин час инженер Васил Пеев се накани да си ходи. Отдели четири книги за следващия ден и библиотекарката ги сложи с картончето с неговото име на рафта за запазените книги. Малко по-късно в читалнята влезе Вътко Мокрев, техник 1 сервизната база, която поддържаше в изправност уредите в лабораторията на инж. Пеев. Знаеха са, по-скоро Стрезов го знаеше по снимка от времето когато реши да направи списък на лицата, които имаха достъп в лабораторията. Мокрев също обходи с поглед масите, почете разсеяно от някакво книжле и току стана да си ходи. Преди това даде на библиотекарката да му разпише талона.
„Остава да дойде и Марикян" — помисли Стрезов и стоически издържа още два часа до затварянето на читалнята. Но Марикян не се появи. Едва когато библиотекарката разписваше и неговия талон, той разбра колко наивно е било да чака тук Марикян.
На следващия ден Стрезов извика в кабине си капитан Петров.
— Слушайте, Петров. Тези дни, а може би още днес, от лабораторията на инж. Пеев ще се обадят в базата и ще повикат Мокрев за ремонт на развален прибор, вероятно осцилограф. Мокрев ще дойде по време, когато Пеев няма да го има; или ще е на съвещание, или в командировка. Ще каже, че осцилографът може да се поправи само в базата и ще го вземе със себе си. По-късно Мокрев ще навести Марикян и в този момент трябва да се появите вие с вашите хора, за да конфискувате диамантите. Разбрано!
— Хванахме ги — докладва късно вечерта капитан Петров. — Всичко стана така, както вие казахте, само не познахте къде ще бъде инж. Пеев. Беше на симпозиум.
Как инспектор Стрезов се досети по какъв начи става изнасянето на изкуствените диаманти от института?

[Madness]

Хаха емиии първите букви на заглавията на книгите дават думата осцилограф
Тука ми помогна 1 приятел мислехме го заедно

[Duh5]

Последно за днес, заспивам прав...

19. В КУПЕТО
- Пушите ли — с широк жест младият поет Кънчев предложи кутията на останалите пътници в купето. Беше толкова развълнуван, че дори гласът му беше променил.
Стрезов и възрастната жева отказаха.
— Аз от своите — отклони поканата Михлев, извади масивна табакера с монограм и измъкна от нея дебела вносна цигара без филтър.
Сега, след първите две смуквания, двамата продължиха разговора, но вече далеч по-спокойно.
— Та казвате, ще ми я продадете? — усмихна се Кънчев.
— Ще ви я дам, макар че най-редно беше да я подаря на Народната библиотека... И най-почтено... Но щом вече се изтървах да кажа една глупост, тоест след като вече ви обещах, че ще ви я дам, аз наистина ще ви я дам... Триста лева.
Усмивката на Кънчев, доскоро по детски радостна и тържествуваща, предпазливо се оттегли към ъгълчетата на устата.
— Триста . . . Няма да се пазаря, макар че...
— Без „макар че". Не ви карам насила. За вас грнета лева са твърде много. На един истински любител на старинната книга могат да се видят дори подозрително малко, така че най-добре се откажете. Ще я подаря на Народната библиотека, както бях решил първоначално. Явно нито вие сте сериозен купувач, нито мене ме бива за търговец.
... Ставаше дума за някаква старинна френска книга от XIII век, написана на ръка върху не знам каква хартия (това инспектор Стрезов не запомни точно, защото все още не се бе заинтригувал от разговора в купето), с трубадурска поезия и гравюри и от неизвестен автор, която Михлев получил като подарък от някакво кюре в Амиен при „особено забъркана и във висша степен пикантни обстоятелства", които Стрезов също не се постара да запомни добре ...
— Казаното — казано. Веднага след като пристигнем в София, ще се отбием до касата на издателството, да взема аванс срещу първата си стихосбирка.
— Вие сте поет човек и ще оцените красотата на трубадурската поезия. Този фриволен старофренки стих... — Михлев се изправи - ...истински водопад от остроумие и житейска мъдрост...красноречиви погледи зад спуснати завеся ... и онези уединени малки задни дворчета с пуснати на свобода пауни...
Кънчев слушаше и дори не се сещаше да изтръсква пепелта от цигарата.
— Извинете, че се намесвам в разговора, но мое право е да предупредя младия човек, че има работа с мошеник — и преди още Михлев да успее да каже нещо, Стрезов продължи: — Сам знаете, че от вашата книга няма да се заинтересува нито един истински познавач на старинната книга, защото става въпрос за фалшификат!
Как инспектор Стрезов се досети, че книгата не е оригинал от XIII век?

[Mago De Oz]

През 13 век е нямало спуснати завеси на задни дворчета, пък и трубадурите не са записвали своите песни , а са ги помнели наизуст.
А през 13 век е НЯМАЛО ХАРТИЯ, бре Само ПЕРГАМЕНТ!!!

П.С. : В интерес на истината е имало хартия, но в древен Китай и Япония. В Европа се е използвал пергамент и бомбарцин.

[Duh5]

Охо:) Имаме включване;) Добри попадения за отговор, оригиналния все пак е малко по-шарен и жив:)

[Madness]

Мдааа,също така да добавя,че трубадурската поезия, тези песни са били за дамата на сърцето така да се каже, за обикновените неща от живота,които радват човека..един вид противопоставяне на християнските учения...но мисля че горното е отговорът

[Duh5]

Ми не баш Има нещо по-фрапантно-грешно.

[Mago De Oz]

По-голямо от това за хартията не виждам, мамка му !

И за старофренският....през 13 век .....ако и това не е, вече не знам какво .....


и какво общо има едно католическо кюре (т.е. свещеник) с пикантните обстоятелства ?

[Madness]

Нещо за пауна ...

[gadniq-spamer]

. Веднага след като пристигнем в София, ще се отбием до касата на издателството, да взема аванс срещу първата си стихосбирка.

Tва да няма нещо общо ?

[Warrior Of Ice]

Мисля, че паунът се появява в Европа чак през XIV век.

[Duh5]

Ицо позна отговора, само че аз нещо не мога да се ориентирам във Википедия да потвърдя. Както и да е, това е според книгата:) Ей сега идва още едно, оказа се, че само тр да го едитна, имал съм го сканирано.

[Mago De Oz]

А хартията ми....и тя се появавя доста по-късно...не е честно !!!

[Duh5]

Хахахах, аз я признавам:)

20. ПРОФЕСИОНАЛНА ЧЕСТ
- Едно кафе — предложи Стрезов на своя добър приятел Кафеджиев, но на Кафеджиев съвсем не му беше до кафе. Разхождаше се нервно из кабинета, подръпваше последователно пръстите на лявата си ръка, при което на равни интервали се чуваше едно „пук-нук".
— Предполагам, че все с нещо мога да ти бъда полезен — смени темата Стрезов.
- С нищо — каза троснато Кафеджиев. — Абсолютно с нищо! Защо ли дойдох! Това са мои професионални проблеми, които нямат нищо общо с криминалистиката.
Кафеджиев беше изкуствовед, експерт по съвременно западно изобразително изкуство. Със Стрезов се познаваха още от детинство, имаха много общи интереси, но само по въпросите на изкуството не можеха да се разберат.
И все пак защо Кафеджиев потърси Стрезов?! Може би причината се криеше в мотивите ... А щом ставаше въпрос за мотив на дадено деяние, то мнението на Стрезов не беше за пренебрегване.
— Преди два дни при мен дойде добре облечен мъж на около шестдесет години - започна разказа си Кафеджиев. — Представи се с името Кристиан Агов, българин по произход, австрийски поданик, напуснал България преди четиридесет години. Каза ми, че иска да подари на нашия музей няколко графики на Рокуел Кент. Постъпил така, защото въпреки чуждото поданство продължавал да се чувствува българин.
Графиките наистина са от Рокуел Кент или най-малкото изпълнени в неговия стил. Сюжетите също са рокуеловски — прави впечатление удивително доброто познаване живота на Севера. На едната от тях е нарисувано ескимоското селище Тактуяктун, където Кент пребивавал нееднократно по време на дългите си странствувания — снежни иглу, нанизи сушена риба на входа на иглуто, ескимоси с дръпнати очи, а някъде в далечината, сред ледените зъбери — бели мечки и пингвини.
— Никакъв повод за съмнение и въпреки това ме гложде чувството, че нещо не е наред — завърши разказа си Кафеджиев.
— Предполагам, че от всичко най-много те измъчва фактът, защо Агов е решил да подари тези графики на вашия музей.
Кафеджиев кимна с глава и впери очи в Стрезов, готов да чуе отговора.
— Не, това и аз не мога да обясня. Знам обаче с положителност едно — Агов ви е предложил фалшификати.
— Дали става въпрос за фалшификати, мога да кажа само аз, а не ти, защото изкуството е моята специалност и няма друг, който по-добре от мен да познава стила на художника Кент. Аз не мога да кажа, че това са фалшификати — липсват доказателства! — каза разгорещено Кафеджиев, засегнат на професионална чест.
— Доказателства мога да ти дам веднага, но по-добре е сам да се сетиш — засмя се Стрезов и заръча на секретарката да направи две кафета.
Кои са доказателствата?

[Madness]

Ъъъ,странно,може и да бъркам ама намерих инфо,дето пише,че паунът го е имало още по време на римската имперсия и до XVI век го ползват за храна в Европа

[Mago De Oz]

^ не бъркаш, аз за това не го сложих като вариант.....както и да е

[Madness]

Ееее бели мечки и пингвини на едно място-не

[Duh5]

Защото ще се изяждат ли?

[Mago De Oz]

Основната храна на белите мечки са пингвинте, това е все едно да сложиш на едно място вълци и зайци

[Warrior Of Ice]

На различни полюси живеят.

[Duh5]

Мда Горе нема пингуинчета:) Те са долу:) А долу май има мечки, нали?

[Madness]

Хаха,ми не хаха просто мечките са на Севения Полюс,а пингвинчетата живеят на Южния :)Хаха,всички ме изпреварихте,аз докато видя,че си ми отправил въпрос и вече 245656 човека писали хих

[star_rider]

Аааа, изпревариха ме. Оги, и аз се включвам.

[Duh5]

Хора, не се сърдете, тр да лягам сега, утре от 7 в университета... Требе се спи:) Утре ще насканирам повече, да не кажа цялата книга, да ги имам наведнъж:) А засега лека нощ и сладни логически сънища:)

[Mago De Oz]

Аз пък си мисля, че навсякъде има и мечки и пингвини, мамицата му По полюсите говоря....брей, научих нешо ново

[Duh5]

Хайде да започваме за днес:)

21. ХОБИТО НА ИНСПЕКТОР СТРЕЗОВ
Открай време Стрезов не обичаше чуждиците, а думи като „хоби" му бяха направо неприятни. Вярно, в къщи беше насъбрал повече от десет стари телефонни апарата и още толкова часовника, но това беше по-скоро приятно занимание в часовете за отмора, отколкото колекционерска мания.
Телефонният апарат, който възрастната жена се готвеше да му продаде, беше един стар „Сименс", модел 1907 голина. Той дори не я попита дали работи, или не, само мълчаливо отпиваше от чая в очакване да му съобщи цената. Но тя не бързаше. Явно, изпитваше известно неудобство от другия гостенин — възрастен, плешив човек, който тя представи като цигулар от плевенския симфоничен оркестър и добър приятел от детинство. В този момент на входната врата се звънна и домакинята въведе висок представителен мъж на средна възраст.
— Певков — представи се той на всеки поотделно, като подаде червената си месеста ръка. — Цял ден продавах замразено месо и още не мога да се стопля.
Той седла до печката и потри ръце. Категорично се отказа от чая и делово влезе в преговори е домакинята:
— Да бяхте ми я показали.
Жената свали от бюфета протрит калъф и от него извади по-износена и от калъфа цигулка.
— Това ли е? — попита Нейков с недоверие. — Не е ли твърде стара?
— Стара е — съгласи се домакинята. — Поне шест пъти по-,,възрастна" от мен, а аз съм на шестдесет и пет години. Така че си правете сметката.
— Друга си я представях — не се предаваше Пенков, но и не каза каква точно си я представял.
— Сигурно в ново калъфче, лъскавичка. Вижте какво ще ви посъветвам, я отидете в магазина и си купете една нова цигулка. Така ще е най-добре.
- Ама вие нещо се обидихте. Жената иска да купим на детето от тези стари цигулки, на които свирят сериозните музиканти по света, а пък аз и казвам, че щом е за детето, на всичко съм готов.
Не, подобен разговор не беше за ушите на присъствуващия стар цигулар. Това направо бе обида за хора като него, посветили живота си на музиката. И той не се въздържа да го каже гласно. После взе цигулката и я разгледа в детайли с лупа!

— Не е работа на Страдивари, нито на Амати, а още по-малко на Бартоломео Кристофори. По-скоро Гуарнери от второ или трето поколение.. . примерно Пиетро Гуарнери. Но в едно съм абсолютно сигурен — цигулката е от някой от известните майстори от Кремона, живял през втората половина на XVII век... И мисля, че ще е по-добре да не я продавате — сега той говореше единствено на домакинята. — Посъветвайте се с някой специалист, нека той определи с точност името на майстора, защото каквато и цена да поискате сега, положително ще се излъжете. Та такава цигулка струва в чужбина хиляди долари.
— Петстотин лева! — почти извика Пенков. — Вие сама казахте тази сума преди време и аз съм готов да я дам веднага.
— Изнудване, изнудване — крещеше цигуларят, докато Пенков вече броеше парите.
— Престанете с този цирк! — каза строго Стрезов.
За момент присъствуващите го изгледаха учудено. Всеки от тях, увлечен в своята игра, беше забравил неговото присъствие.
— Добре де, какво толкова — опита се да възрази Пенков. — Нейна е цигулката и тя трябва да реши дали да вземе парите, или не.
— Вие сте мошеник, Пенков, но не сте единствен. Този тук, който се представя за цигулар, също е мошеник като вас, ако не и по-голям. Той не само не е свирил в никакъв оркестър, но въобще не е изучавал този инструмент.
Как инспектор Стрезов се досети, че „приятелят от детинство" не е цигулар?

[Madness]

"...Не е работа на Страдивари..." , "...цигулката е от някой от известните майстори от Кремона..." Не е ли именно Антонио Страдивари известният майстор от Кремона?

[Duh5]

Е не е само той, нали са няколко фамилии там. Друго:)

[Madness]

Бартоломео Кристофори няма нищо общо с цигулката...

[Duh5]

22. ТЕЖЪК СЛУЧАЙ
И тази сутрин старшина Варадин посрещна инспектор Стрезов с неизменната си добродушна усмивка:
— Добро утро, другарю подполковник ...— каза той, а после, като посочи към нервно разхождащия се в коридора

човек, добави — Гражданинът иска да говори с вас.
— Значи вие сте инспектор Стрезов. Много се радвам, много се радвам. Да знаете какво ужасно нещо ми се случи.

Просто потресаващо! Невероятно! Но аз не съм се представил, казвам се Керемидаров. Да, Керемидаров! Уредник съм в

новооткритата галерия на икони в Бургас. Да знаете каква икона притежавахме! Фантастична! Но ми я откраднаха във

влака, и то тази нощ.
— Успокойте се, другарю Керемидаров, и ми разкажете всичко отначало докрай, но без излишни подробности.
— Да ... да . . . Забележете, аз дойдох при вас съвсем доброволно и става дума за кражба на уникално произведение

на изкуството — българска икона от XIV век...
Случаят наистина беше тежък. Инспектор Стрезов трябваше да изслуша цял куп празни думи, докато разбере

същината на въпроса.
Наредили на Керемидаров да донесе иконата в София във връзка с някаква изложба. Иконата била при реставратора

Глухчев, понеже долният й край бил леко прояден от червеи. Тъй като в галерията липсвало реставраторско ателие,

преди няколко дена Глухчев занесъл иконата у дома си. Натам се запътил и Керемидаров. Апартаментът му бил пълен с

курортисти, някакво многодетно италианско семейство, така че Глухчев бил на тавана в ателието там работел, там

спял. Керемидаров му обяснил каква е работата, тогава Глухчев взел иконата, която била толкова майсторски

реставрирана, че гърбът и блестял като току-що полирано бюро, и отишъл с нея в малкото складче към ателието, за да

я увие. Поговорили известно време и на тръгване, Глухчев казал: „Щом си решил да пътуваш тази вечер с влака, и аз

ще дойда с теб. Моите наематели също утре на раннна си заминават с фиата за Италия." После се обадил на Карло

Мазарати, многодетния баща, и му казал да остави ключовете в съседите.
Качили се на влака. Пътували в едно купе с войници, отпускари, които шумели и викали. Било невъзможно да се спи.

Тогава Керемидаров излязъл да се поразходи в коридора, а като научил, че вагон-ресторантът работи, поканил Глухчев

да пийнат по чашка. По някое време се върнали обратно в купето и до сутринта говорели за изкуство. Веднага след

пристигането първата му работа била да предаде иконата, но какво било неговото изумление, когато отворил куфарчето

— иконата липсвала.
— Сами виждате в каква каша съм се забъркал. Аз отговарям за иконата, дори могат да ме набедят, че съм я

откраднал, а това не е вярно — завърши разказа си Керемидаров.
— Знам — каза лаконично Стрезов и когато посетителят излезе, вдигна телефонната слушалка, обади се на пограничния

пункт и нареди багажът на Карло Мазарати да бъде претърсен основно.
След два часа — точно когато старшината Варадин влизаше в кабинета на Стрезов да остави папка с документи —

съобщиха от митницата, че в колата на Карло Мазаратн е намерена икона.
— Другарю подполковник, бихте ли ми обяснили как така ви хрумна да се претърси багажът на италианеца — попита

старшина Варадин, който беше присъствувал на разговора с Керемидаров.
— Много просто — засмя се Стрезов. — Глухчев е направил копие на иконата и него предал на Керемидаров. После

инсценира кражба, за да насочи следствието по лъжлива следа.
— Ясно — каза Варадин, макар и да не му беше съвсем ясно как Стрезов се е досетил, че предадената на Керемидаров

икона е фалшива.