Логически Загадки Опции

[Without Sound]

Нещо темата замряла айде ще ви дам нова загадка

Кметът на едно село се казва Джонсън.Неговата майка има 4 деца-Август,Септември,Октомври и.....Как се казва другото дете

Тва е доста лесно ама карай.Другия път ще се постарая

[_Moonshield_]

Уау, това е направо повишена трудност Ми Джонсън се казва четвъртото дете. Печеля ли шоколадче?

[sgoh]

Тоя същия Джонсън ли е от шампоаните?

[virontqga]

Две монети правят 15 стотинки и все пак едната не е пет стотинки. Кои са тези две монети?

[Warrior Of Ice]

10 и 5 стотинки.

[virontqga]

Да. Дай ти някоя.

[Revenant]

но може би другата Е ??

[LordZombie]

10 и 5 стотинки.

Я разяснете за изморения мозък...

[Warrior Of Ice]

Revenant разясни, уловката е в дефиницията. Казано е, че едната не е от 5, а не че нито една от двете не е.

[_Moonshield_]

Едната не е пет стотинки, но това не означава, че другата не е. Все пак са две монети.

[Revenant]

кое е това животно с 5 крила и шест хуя ??

[Megadeth]

Надрусана жена в оргия? Нашето зомби, пиейки редбул в оргия?

[Ghost]

Е, какво е все пак?

[MadHatter]

ъм..петокрил шестохуйник? втф заеби...

[Revenant]

дам...мислех, че е по-популярен

[MadHatter]

Брех, известен е...Oкей, който го влече - да дава загадка, аз нямам мат'риал

[geni96]

В продължение на осемдесет години сградата "Макензи" се издигаше над кей номер 12 като сърдита стара мома.Утре това господство щеше да приключи завинаги.В стратегически точки по езеролата сива основа и по долниякрай на подпорните стени на всеки от шестте и етажа със спрей бяха изписани доста отчетливи яркочервени номера.Това бяха маркировъчни точки в,които щеше да бъде поставен динамит малко след утрешния час пик.До средата на предобеда свръзките щяха да бъдат изградени и проверени.До обяд-всъщност преди това,за да се избегне тълпата от зяпачи в обедната почивка-Лутър Планц щеше да направи последна обиколка,да прегледа всеки отделен заряд и да натисне малко червено копче което-поне според него-приличаше и всъщност си беше официален печат.Утре този "червен печат" щеше да потвърди участта на сградата "Макензи" и на всичко в нея,изпращайки електрически сигнали в точна последователност към всеки един заряд.След което ако всичко минеше по план сградата щеше да рухне.Това щеше да стане утре,не днес,така че Лутър Планц все още беше напрегнат,което беше обичайно за него преди всеки взрив.Не беше нервност,нито предпазливост.Просто преди разрушаването на която и да е сграда той изпитваше огромно неудобство.Служителите му го обясняваха с неговата отдаденост на работата.Според онези,които бяха в бизнеса от повече време,Лутър никога не се беше провалял.В занаят в който всяко начинание е движение по ръба на пропастта,това беше забележително постижение,тъй като можеха да се объркат безброй неща.Лутър винаги казваше,че за да разрушиш една постройка успешно,не е достатъчно просто да съчетаеш архитектура,инженерство и взривни материали.Трябва да вземеш предвид и политиката,сантиментите и социологията.Досега не му се беше случвало да разрушава стара,солидна сграда без да срещне съпротива от страна назащитниците на културното наследство,на скитниците,намиращи подслон в нея,и естествено на засегнати съседи.Любопитното беше,че това,което най-много безпокоеше Лутър,не бяха всички тези притеснения,подскачащи в мислите му,докато обхождаше приземния етаж на сградата "Макензи",а поведението на неговия най-голям син,който сега вървеше до него.Макар по външен вид и маниери Бруно Планц да беше копие на баща си,вътрешно той беше...ами,както самият Лутър за стотен път бе казал на съпругата си само преди няколко часа:"Той е добро момче.Знае как да ги вдига във въздуха.Но не ги разбира.Сякаш...няма усещане за сградите."И за стотен път съпругата му беше отвърнала с дежурния си отговор:"Млад е още.Дай му малко време."Този диалог преминаваше в главата на Лутър,докато той отвърташе старо желязно кранче,което стърчеше от едната от вътрешните страни.Незабавно се чу звук и бистрата вода шурна с такава сила,че и двамата мъже трябваше да направят крачка назад.-Виждаш ли-Каза Лутър когато бруно завъртя очи,наясно с това което щеше да последва-това се казва майсторлък.Ето защо всяка сграда е толкова специална.Тази не е обитавана от колко,седем години?Електричеството е спряно.
-Ако използвахме Ц4 или"Семтекс",влажността нямаше да ни притеснява толкова много-не можа да се въздържи Бруно.
-А?Какво?Да,да знам,ти и твойте пластични експлозиви-Лутър полагаше сериозни усилия да не започне разправия.-И може би си прав.Но при тези неща няма изкуство.Когато разрушаваш сграда,като тази трябва да проявиш малко уважение.Динамитът...знам,синко,говорили сме и преди за това,но при динамитът има повече...как да кажа?...Повече аз и ти срещу онези стари момчета водопроводчика и зидаря.Има повече игра!Младият мъж повдигна рамене.Очевидно беше,че нямаше да може да промени възгледите на баща си.
-Между другото,като говорим за игра ,числя че трябва да извикаме ченгетата за обиколката утре сутрин.
-Ченгетата?
-Да,ченгетата.Да отстранят наемателя.
-Тук?Вътре?Сградата Макензи е необитаема от месеци!чможеш сам да се убедиш.Няма боклуци,няма огнища.Няма мръсни дюшеци.Няма картони.
-Татко-Бруно Плянц не можа да задържи покровителствената нотка в гласа си.-Някой все още използва сградата.

Въпросът е :"Как Бруно Планц е разбрал,че някой обитава сградата Макензи"?

[Megadeth]

Този диалог преминаваше в главата на Лутър,докато той отвърташе старо желязно кранче,което стърчеше от едната от вътрешните страни.Незабавно се чу звук и бистрата вода шурна с такава сила,че и двамата мъже трябваше да направят крачка назад.-Виждаш ли-Каза Лутър когато бруно завъртя очи,наясно с това което щеше да последва-това се казва майсторлък.Ето защо всяка сграда е толкова специална.Тази не е обитавана от колко,седем години?

Бистрата водица е отговорът.

[geni96]

Така е!

Подготовка за удара

Той не поздрави. Само каза: -Закъсняваш.Трябваше да се обадиш преди половин час.Тя се опита да обясни.-Заседнах в. . .-Ти работиш за мен-прекъсването беше рязко и грубо. -Когато аз кажа,че трябва да се обадиш,ти се обаждаш. Няма значение какво става и защо . . .-Трябва да се срещнем с него в пет часа-и тя можеше да играе тази игра. Не я беше страх от него. Знаеше много добре,че удърат нямаше да се получи без нея. -Сега е четири без десет. Ще обсъдим ли подготовката? Или може би предпочиташ да застана в някой ъгъл,докато се нуча да се държа прилично?Дълга пауза. Бавно дишане в слушалката. Най-сетне той проговори: -Как се казва ресторантът? -"Лимоновото дърво". На ъгъла на "Чапел" и "Макс".-На Чапел и Макс! -сега той наистина звучеше разстроен. -Това е точно пред сградата на Стандарт Живот!Тротоарът ще бъде фрашкан с хора в пет часа.Всичките тези чиновници и секретарки! -Нали искаше точно това? -този път и тя се ядоса. -Виж какво! Ти каза,че стрелецът ще върви пеш. Тези секретарки и чиновници,за които толкова се притесняваш,тъкмо ще са приключили дългия си работен ден,ще са изморени и ще гледат в краката си.Казват,че ще вали сняг,така че надали някой ще се шляе .Какво повече искаш?Улицата да е абсолютно празна,за да може стрелецът да се вижда отдалече ?Освен това го нае ти .Нали е професионалист .Още една напрегната кауза .Последвана от :-Това "Лимоново дърво". . . Луксозен,но не прекалено нали? И имат леко меню надявам се. Нарочно тя изчака малко по-дълго от нужното,преди да отговори малко по-бавно от необходимото:-Предлага храна за хората от офисите наоколо.Най-вече бързи обеди .Префърцунени малки сандвичи,заешка храна,от този тип .Затварят в седем,така че дори не предлагат вечеря.Никой не ти поема палтото и не се суети наоколо.Нищо от типа"Здравейте,аз съм вашият келнер".-Но правят резервации предполагам?Трябва ни маса до вратата или стрелецът увисва.Този път тя едва не избухна.-Ти луд ли си! Резервации?!? Искаш да си закача знаменце или пък да вдигна табела,за да сме сигурни,че в ресторанта ще ни запомнят добре?-Не чувам почти нищо.Прекъсваш ми."Да бе сигурно",помисли си тя,но замълча.Те не се харесваха още от самото начало,но работата си е работа,а джавкането нямаше да ги доведе до никъде.-Няма значение-каза тя.-Движението е натоварено тук.Чуваш ли ме сега?-Сега те чувам ясно.-Не ни трябва резервация.Ще съм точно срещу ресторанта след половин час.Има две маси за четирима до вратата,така че когато едната се освободи-това няма да е проблем,гарантирам-ще я заема.Той ще дойде навреме-явно става дума за маняк на тема точност-така че ти трябва да си с мен в пет без пет,нали така?За да сме сигурни,че той сяда на единственото свободно място с гръб към вратата?Както се разбрахме-отговори той.Неговият глас сега беше доста по-спокоен,сякаш необходимостта от сътрудничеството му беше хрумнала в същия момент.-Когато видя стрелеца,аз се извинявам и отивам до тоалетната.Ти ставаш,за да намериш келнера.-Точно така.Това е всичко.Значи ще се видим след...-тя погледна към часовника на таблото,-...след петдесет и пет минути.Той не каза "довиждане".Жената в разговора по-горе загатва за това как тя и мъжът,с когото разговаря,ще направят така,че жертвата да седне с гръб към вратата.Как ще стане това?

[Airin Of Ancelot]

Ако слагаше празни места след препинателните знаци, може би щях да го прочета.

[geni96]

Написах го много набързо защото беше доста дълго и затова може да имам някои грешки. Сега можеш ли да го прочетеш?

[Warrior Of Ice]

Много лесно - след като е маниак на тема точност, ще дойде точно в пет. Двамата идват пет минути по-рано и сядат на двете места с лице към вратата, така че жертвата ще е задължитлено с гръб.

[geni96]

Не съвсем. Искате ли да ви кажа отговора?

[RunningWild]

Май няма такава тема, а в много други форуми има и реших да пусна за да се позабавляваме, пък и да напрегнем малко оня закърнял орган.
Нека се спазва следното правило: Задача да пуска този, който е познал отговора на предната.

Започвам с една лесна:
1 = 4;
2 = 16;
3 = 64;
4 = ?;

[Midnightsun]

256

[RunningWild]

Не. Отговорът не труден и не предполага никакви сметки. Това беше стабилен жокер

[stage]

1.

[Megadeth]

128

[RunningWild]

1 е верният отговор.
След като в първия ред се казва, че 1 е равно на 4, значи долу 4 е равно на 1. Stage е на ред.
А, и се извинявам на модераторите

[stage]

Трима приятели се хранили в ресторант. Трябвало да заплатят общо 250 лева. Келнерът им върнал три банкноти от 10 лева и една от 20 лева. Всеки взел от рестото по 10 лева, на масата останала една двадесетлевова банкнота. При това положение всеки от приятелите е дал по 90 лева. 3х90=270 лева. Плюс двайсетте лева, останали на масата, стават всичко 290 лева.

Къде се губят десетте лева?