Winger - Live, Първото DVD на легендарните американци Опции

[Crafter]

Когато разбрах, че Winger отново се събират едва повярвах. Не се сещам за друга група, която 15 години да е била разделена и да се завърне с албум, американско турне, а и лайф DVD.
Нещата се оказаха дори по-интересни, когато чух новия им албум, който стилово нямаше нищо общо с трите класически глем/хард творби, а беше насочен изцяло към мелодичния орнаментиран с прог влияния рок.

Самото DVD е страшно добре продуцирано - най-чистия звук, който съм чувал досега. По всяка вероятност най-голяма вина за това имат изключително опитните музиканти. Това ме подсеща да отбележа, че Winger са в абсолютно същия състав, с който записаха последния си албум и направиха последното си турне, а именно Kip Winger, Reb Beach (Dokken, Alice Cooper, Night Ranger и Whitesnake, с които ще го видим съвсем скоро), Rod Morgenstein и John Roth, като единствената важна промяна ми се струва това, че не Roth, а самия Winger свири клавирите, като както винаги и тримата имат силно участие в пеенето.

Сетът е изключително разнообразен, като включва по почти равен брой парчета от всичките (четири) албума на бандата и в този смисъл звучи доста интересно през цялото време. Силно впечатление ми направи как свирят новите си песни, които са доста по-сложни в композиционно отношение и все пак изпълнението им е меко казано блестящо. Нито един от старите 'хитове' не е изпуснат, което значи, че ако някой има желание да чуе как звучат песни като Madalaine, Hungry, Seventeen, Headed For A Heartbreak, Can't Get Enuff, Easy Come - Easy Go или Down Incognito, 15-20 години по-късно, лесно може да го направи.

За музикантите по отделно е трудно да се говори, предвид, че това са някои от най-доказалите се такива в рока изобщо. На DVD-то Кип се е заел освен с основните вокали и баса и с клавирите и акустичните китари и лично според мен малко хора могат да се похвалят с талант като неговия. Реб е невероятен както винаги и предполагам, че повечето китаристи тук биха се радвали да видят дори само неговото свирене. Най-силно впечатление ми направи Джон Рот, който очевидно по абсолютно нищо не отстъпва на популярния си колега Реб и дори показа доста интересно соло с толк бокс и пеене. Просто неповторими музиканти.

Е, в интерес на обективността трябва да кажа, че за разлика от видеото им от 1991-а, тук не ги видях да подскачат по сцената, но няма как... годините не прощават. Вероятно и самите те го осъзнават и за това попромениха малко текста на популярната си песен от "She's only seventeen" на "She's only thirty-five".

За разлика от албума, не намерих DVD-то по магазините, тъй че спокойно мога да кажа, че можете да го изтеглите от zamunda.

Някой друг с впечатления?

[Lanfear]

Ах
Ами ти си описал доста добре нещата - не мисля, че има какво да добавя! Само ще се присединя към мнението ти.
Аз лично се размазах от кеф докато гледах...

[Crafter]

Всъщност благодаря много, че ми каза за ДВДто!
Интересното е че дотук сме двама, които харесват тази група. Дали ще има трети?

[wqwrrr]

Има трети, ама не съвсем. Основно темата ти и някаква откъслячна информация за групата ме накара да прослушам групата. Та се сдобих с техен best of от 2001-ва година, съвсем наскоро и с дискографията.
Въпреки, че не са много групите с такава насока, които слушам стила ми е много интересен и Winger ми харесаха доста. Много приятни като звучене и неангажиращи до някъде, което си е предразполагащо за продължително слушане.
Вчера изгледах и DVD-то и макар и да не съм съвсем запознат, мога да споделя, че доста ми хареса като изпълнение - има си енергичност и е много качествено записано и заснето.
Ако има още някой некомпетентен като мен по отношение на тази група, нека не се колебае - заслужават си вниманието.

[Crafter]

Като иде реч за енергичност, може би трябва да видиш лайфа им от 91-а година. Ето там има мнооого енергичност.

Инак се радвам, че са ти допаднали. Когато говориш за дискографията им, не съм сигурен дали имаш предвид и последния албум, защото нещо ми подсказва, че мелодичния рок с прогресив елементи би ти харесал много. Най-вече защото е доста музикантски.
Аз пък обожавам старите им неща и то точно заради неангажиращото и дори забавно звучене.

[wqwrrr]

Чух последния албум и си съвсем прав - доста различен от другите е, но ми хареса страшно много! По принцип обожавам такъв рок, а Winger правят синтез на доста въздействащи елементи. Като резултат песните са много грабващи и наистина има характерен музикантски почерк по тях. Китарните партии ми направиха силно впечатление. С текстовете положението също е интересно, без да са ангажиращи или дълбоки са много остроумно втъкани в музиката и звучат страшно грабващо. От два дена цикля само този албум на mp3-то, много съм доволен, че го открих!
Short Flight To Mexico и Living Just To Die са фаворити и точен пример за описаното по-горе.

[Crafter]

Интересно е че отваряш дума за текстовете. По принцип си мисля, че доста адекватно вниквам в значенията на песните, но точно в последния Winger ми е доста трудно.

Generica явно е опит за коментар върху съвременното общество и по-конкретно големите корпорации и вериги...
Four Leaf Clover и M16 е поглед върху днешните войни...
Blue Suede Shoes - американския патриотизъм (и хубава заигравка с Елвис)

Но другите песни? Дори не ми идва на ум за какво може би се пее... някакви идеи?

[wqwrrr]

На мен още от първо слушане ми направи впечатление М16. Имам чувството, че повечето песни носят доста по-преносен смисъл и са някак отворени за тълкование. Мисля в следващите дни да обърна по-сериозно внимание на албума от тази гледна точка и после ще коментирам.

[Crafter]

Когато обяви, че правят нов албум, Кип каза, че е инспириран от нещата, които се случват по света... войната, тероризма и тн... Но не откривам твърде много от тази му инспирация. За това и се замислих по-сериозно.