Symphonity - Voices From The Silence, Пауър/Симфоник от Чехия/Германия Опции

[Crafter]

Съвсем случайно попаднах на тази банда и реших да чуя албума им, който с известни уговорки би следвало да бъде наречен дебютен. Бърза справка със сайта им показа, че някои от членовете са познати имена - Олаф Хайер, известен с участието си в соловите неща на Лука Турили, банди като Dionysus и Magic Kingdom, рок операта Aina и къде ли не, а пък китарите, кийбордите и баса са свирени от чехите, които допреди се наричаха Nemesis. Защо са решили да сменят неоригиналното си име с друго, което е абсолютно лейм и беше близо до това да ме откаже да чуя какво свирят, вероятно ще остане тайна за мен. Абстрахирайки се от абсолютното отсъствие на талант в избора на име, тъповатата обложка и смешната реклама в сайта им, реших да чуя бурята от симфонизъм, която са сътворили.

Както всеки уважащ себе си пауър/симфоник албум и този трябва да започне с едноминутно интро с клавесин и барабанен марш. Това, което буквално ме разби от смях беше, когато чух, че този път явно никой не е искал да измисли отварянето и за това са решили да изсвирят песен от саундтрака на La Piovra (филмът за италианската мафия, който на български май беше преведен като Октопод). И макар Еньо Мориконе да е свършил грандиозна работа с музиката си, то наименованието на песента хич не пасва, но пък вече се разбрахме, че тази група не е по имената, тъй че да продължим с първата същинска песен - Give Me Your Helping Hand. Тук нещата продължават в духа на пълното отсъствие на новаторство. Няколко рифа и акорди взети почти директно от произволна песен на Stratovarius, вокална партия от същото място, за щастие с далеч по-интересен текст и половин часово прогресив соло на всички инструменти (ЗАЕДНО!) в средата.

Дотук нищо хубаво, но веднага щом чух Gates Of Fantasy сериозно промених мнението си. Може би най-яката симфоник песен, на която съм попадал от много, много време насам. Размазващо интро и рифовка като цяло, запомнящ се припев, който може да съперничи на някои от най-големите бисери на Rhapsody, яки сола, два бриджа, единият издържан в стила на филмов саундтрак с добавени китари, а другия с ориенталски елементи и цялата тази 'фантазия' завършва с доста здрави вокали - може би най-добрите, които съм чувал от Олаф.
Следва Bring Us The Light, която продължава в духа на високото пеене, хващащите мелодии и многото клавири. В нея и Salvation Dance и басът прави силно впечатление. Басистът спокойно си позволява да удари с повечко агресия някой и друг акорд и като цяло да внесе страхотно разнообразие в музиката и звученето. Като стана дума за това, продуцент на албума се води Саша Пет (Kamelot, Avantasia, Edguy и изобщо половината имена в този стил) и определено тази работа е свършена на най-добро ниво.
За да бъдат нещата достатъчно пауър следва една песен, разделена на три части, като този път отново се разчита на имената на италиански. И пак незабравим припев, мелодичен бас и много симфонични елементи.
По-свежарската Searching You поднася още една купчина от запомнящи се мелодии и текстове. Албумът завършва с почти девет минутното Evening Star, което май трябва да е магнум опусът, но на мен не направи абсолютно никакво впечатление и разбира се *скрит* бонус трак след кратък аутро инструментал. Същинският бонус е че текстът е разделен по-равно на немски и английски и всъщност е доста интересен и забавен. А песента е най-агресивната и определено смазва.

Накратко - Voices From The Silence ме накара доста време да се хиля на опитите на групата да бъде колкото е възможно по-пауър, но в същото време получих огромна доза запомнящи се вокални мелодии, сола, рифове, клавири и бас... и то от най-качествените. Определено си заслужава да се чуе.

Силно препоръчвам този дебют.