Symphonity - Voices From The Silence, Пауър/Симфоник от Чехия/Германия Опции

[Crafter]

Съвсем случайно попаднах на тази банда и реших да чуя албума им, който с известни уговорки би следвало да бъде наречен дебютен. Бърза справка със сайта им показа, че някои от членовете са познати имена - Олаф Хайер, известен с участието си в соловите неща на Лука Турили, банди като Dionysus и Magic Kingdom, рок операта Aina и къде ли не, а пък китарите, кийбордите и баса са свирени от чехите, които допреди се наричаха Nemesis. Защо са решили да сменят неоригиналното си име с друго, което е абсолютно лейм и беше близо до това да ме откаже да чуя какво свирят, вероятно ще остане тайна за мен. Абстрахирайки се от абсолютното отсъствие на талант в избора на име, тъповатата обложка и смешната реклама в сайта им, реших да чуя бурята от симфонизъм, която са сътворили.

Както всеки уважащ себе си пауър/симфоник албум и този трябва да започне с едноминутно интро с клавесин и барабанен марш. Това, което буквално ме разби от смях беше, когато чух, че този път явно никой не е искал да измисли отварянето и за това са решили да изсвирят песен от саундтрака на La Piovra (филмът за италианската мафия, който на български май беше преведен като Октопод). И макар Еньо Мориконе да е свършил грандиозна работа с музиката си, то наименованието на песента хич не пасва, но пък вече се разбрахме, че тази група не е по имената, тъй че да продължим с първата същинска песен - Give Me Your Helping Hand. Тук нещата продължават в духа на пълното отсъствие на новаторство. Няколко рифа и акорди взети почти директно от произволна песен на Stratovarius, вокална партия от същото място, за щастие с далеч по-интересен текст и половин часово прогресив соло на всички инструменти (ЗАЕДНО!) в средата.

Дотук нищо хубаво, но веднага щом чух Gates Of Fantasy сериозно промених мнението си. Може би най-яката симфоник песен, на която съм попадал от много, много време насам. Размазващо интро и рифовка като цяло, запомнящ се припев, който може да съперничи на някои от най-големите бисери на Rhapsody, яки сола, два бриджа, единият издържан в стила на филмов саундтрак с добавени китари, а другия с ориенталски елементи и цялата тази 'фантазия' завършва с доста здрави вокали - може би най-добрите, които съм чувал от Олаф.
Следва Bring Us The Light, която продължава в духа на високото пеене, хващащите мелодии и многото клавири. В нея и Salvation Dance и басът прави силно впечатление. Басистът спокойно си позволява да удари с повечко агресия някой и друг акорд и като цяло да внесе страхотно разнообразие в музиката и звученето. Като стана дума за това, продуцент на албума се води Саша Пет (Kamelot, Avantasia, Edguy и изобщо половината имена в този стил) и определено тази работа е свършена на най-добро ниво.
За да бъдат нещата достатъчно пауър следва една песен, разделена на три части, като този път отново се разчита на имената на италиански. И пак незабравим припев, мелодичен бас и много симфонични елементи.
По-свежарската Searching You поднася още една купчина от запомнящи се мелодии и текстове. Албумът завършва с почти девет минутното Evening Star, което май трябва да е магнум опусът, но на мен не направи абсолютно никакво впечатление и разбира се *скрит* бонус трак след кратък аутро инструментал. Същинският бонус е че текстът е разделен по-равно на немски и английски и всъщност е доста интересен и забавен. А песента е най-агресивната и определено смазва.

Накратко - Voices From The Silence ме накара доста време да се хиля на опитите на групата да бъде колкото е възможно по-пауър, но в същото време получих огромна доза запомнящи се вокални мелодии, сола, рифове, клавири и бас... и то от най-качествените. Определено си заслужава да се чуе.

Силно препоръчвам този дебют.

[lodborg]

Невероятен албум! По принцип имам големи предразсъдъци към пауър групи, кръстени по подобен начин, но специално този албум ме отнесе още от първото парче и не ме пусна до самия си край. Имах огромна нужда от подобен олд-скуул пауър/хепи метъл и Symphonity сякаш напълно задоволиха желанията ми. Влиянията от Stratovarius са очевидни, най-вече в "The Silence - In Silence Forsaken (Part II)", където просто е очечовъркащо, но из целия албум за цвят са добавяни с вкус и мярка пасажи с марката на финландските класици. Направи ми и впечатление, че басът звучи като изваден от "Power of the Dragonflame" на Rhapsody, не защото копира, а заради специфичния "дращещ" дистър, който ми се нрави страшно много. Страхотно решение на групата, браво. Въпреки всички външни влияния, личният принос на групата е очевиден. Успели са да комбинират много неща в едно и въпреки това да изкарат нещо, което да звучи достатъчно истинско и с техен собствен почерк като цяло.

Ето това разбирам аз под пауър метъл. С много мелодии, които да не са изсмукани от ноктите и на ръцете, и на краката, с бързина, със сила, с идея. Страхотен албум!

[sharon]

Подкрепям, Венци. "Voice From The Silence" се нареди сред най-въртяните албуми при мен за седмицата, впечатляващ е във всяко едно отношение. Да не говорим за склонността на мелодиите да се загнездват в съзнанието, вокалите на Olaf Hayer както винаги са невероятно балансирани, но отделно от този факт, момчетата свирят много и с подчертано чувство за самата музика. За мен се очертава един от най-силните пауър албуми за тази година, но го приемам с леката забележка, че е втори дългосвирещ запис за бандата - тогава бяха под името Nemesis, става дума за "Goddess Of Revenge", който бе с друг вокалист и леко изменен състав поначало. Видяло се е, че направо ще го пусна за една добра доза припомняне, също не пада по-долу.

[Crafter]

Направи ми и впечатление, че басът звучи като изваден от "Power of the Dragonflame" на Rhapsody, не защото копира, а заради специфичния "дращещ" дистър, който ми се нрави страшно много. Страхотно решение на групата, браво.

Басът тук звучи дори много по-добре. По-агресивен, с по-интересни партии. Пък и е далеч, далеч по-силен.
Изобщо аранжирането и продукцията са перфектни, което лично за мен беше един от най-важните фактори за цялостното удоволствие от творбата.
От музикална гледна точка мога да се оплача единствено от прогресарските сола, които съвсем обективно погледнато нямат място насред цялата тази симфонична мелодичност.

Ако бях на мястото на групата щях сериозно да помисля да сменя името си отново... все някога малоумните имена би следвало да свършат!

Pain
Your heart in flames
Your mind in chains
The walls of stone are closing in...

[Crafter]

Абе, Лоде, абе Борге, защо не каза, че бонус трака е кавър на Нена? Аз чак сега се усетих от къде ми е познат текста... Честно казано варианта на Симфонити е доста по-интересен от оригинала, а пък и отсъстват двете петдесет годишни жени (Нена и Ким Уайлд), опитващи се да бъдат секси пеейки "Irgendwie, irgendwo, irgendwann…"...

[lodborg]

защо не каза, че бонус трака е кавър на Нена?

На кого? Аз тази не я познавам. Единствено забелязах, че солото на "Evening Star" е развито около Реквиема на Моцарт. Ма аз и него всъщност не го познавам, де Ама поне съм го чувал кой е.

[Crafter]

Нена е немската Лили Иванова! Ким Уайлд пък е британският й вариант. Не може да не си чувал оригинала по немските радиа и телевизии.

В интерес на истината след още няколко слушания тоя албум започва да радва дори повече.