Agalloch, our fortress has burned to the ground... Опции

[scion_of_storm]

Да;

отстоявах твърдо едно мнение, което се оказва нетрайно - че силата на Agalloch е това, на което обръщат доста внимание - зимата, пустошта, върховете, планините, откъсването от градското и пролетно-лятното. Изпосталялата палитра от гниеща шума и бял сняг обаче се оказа неправа;

хванат ли те, не можеш да спреш. В крайна сметка и лятна жега да е, настъпи ли вечерта просто те присърбява ухото да попиеш малко.

...в планините;
над върховете;
в снега и в топлината
стоят заровени едни...limbs?

[whissey]

Agalloch са.. всичко.
Харесах ги от първият път, когато ги чух. Разбира се и сезонът беше предразполагащ - чух ги през есента, а есента и зимата са сезоните на Agalloch. Макар че мога да ги слушам по всяко време на годината - без значение дали е 40 градусова жега - при мен е по-скоро до настроение. Както казва scion_of_storm пуснеш ли ги веднъж не можеш да спреш.
Обичам ги. Обичам атмосферата, студа, картините, които рисуват с музиката си. Обичам онова пусто, меланхолично чувство, което създават в мен, когато ги слушам.
Поздрав с In the Shadow of Our Pale Companion. Една от най-любимите ми техни песни.

[abydos]

http://www.whiskey-soda.de/player/Agalloch_Dornenreich.php

[Slash]

Айдеее дойде ми настроението за Agalloch

[monolithe]

Нова песен! Тhe Watcher's Monolith е истинско съкровище! 23 ноември наближава!!!

[whissey]

От известно време се чудя какво да напиша за новия 11 минутен шедьовър на Agalloch... Няма нищо по-успокояващо от това да слушаш тяхната музика, докато гледаш голите дървета, пустите улици, заснежения балкан... Отново ме пренесоха в техния меланхоличен и красив свят, толкова далече от ежедневните проблеми. Прекрасна е новата песен, безспорно.
Още 25 дена.

[ZerraX]

Agalloch - Marrow Of The Spirit (2010) @192

[sharon]

Понякога... просто понякога, ей така, за разнообразие, е необходим албум като този, за да ни напомни, че музиката е висша степен Изкуство, а не просто конвейерното средство за забавление, с което сме свикнали да си запълваме времето. Напълно завладяващ от началото до самия край, всеки тон е пропит с изключителна красота и онази особено абстрактна носталгия, с чувството за някаква замразена във времето загадъчност... позната единствено на музикантите, за да могат да ни поднесат такова вълшебство. Много над способностите и възприятията на смъртните.

Поезията настрана, но албум от класата на "Marrow of the Spirit" наистина заслужава да бъде увековечен. Трудно бих си представила по-подходящо елегантен завършек на годината.