Драсте, ного ми е приятно Опции

[renton]

Здрасте фенове.

Ше се пробвам с представянето, криво-ляво. Като за начало ше споменем, че не съм от ония пичове с дългата коса, прилепналите църни дънки и тениската на кенибъл. От 8-ми клас и кубинки не нося. Нек'ъв такъв ник'ъв съм. Ем метъл по душа, ем малко по-разпуснато.

Метълската ми хубост започна с ManOwaR. Велики са, мамка му! Не съм ги слушал от години. После имах лирични моменти с Aerosmith и DIO (The last in line на касетка, факин куъл). Бех нек'во пишлеме къде лъжеше, че ходи на кино и ходеше да пуца на Мортала и Стрийт файтъра по електронните, а с останалите мангизи си купувах касетки. Имах от онея старите бараки, две касетки с вертикално CD "CROWN". Дъртия го зе '91. После стана моя собственост и бе безсърдечно изнасилено. С две 50 санта (50 санта на целата дървения, не на говорител) Пайнер колони от стар грамофон. Отворих копелето, вързах жиците от Пайнерите към действащите колони на касет-сиди-плейъра и стана 4.0 съраунд. Как му издържа усилвателчето още се чудя. Даже и към компа после пееше по същия начин. Т'ва поне 2 годинки. Отплеснах се, извините.

Та след ManOwaR и DIO, се зарибих яко на SEPULTURA. Немаше такъв хамав фен кат мен. Беше ми попаднала ена дискета с текстовете на Beneath The Remains, как да гледаме ганджа и как се прави бомба в дискета с барут от кибритени клечки. За?би тъпотиите, отидох в едно аверче от класа с матричен принтер и вече имах текстовете на SEPULTURA. На хартия. Нямаше такова дране после. Луда работа. После лапнах по SLAYER. Аха, доста време клатех глава на тях. Бях луд фен на траша по него време (то и сега, де). Бързо, надъхано, яки сола, здрава ритъм секция и ник'во желание за качество на саунда. Следват Blind Guardian и Helloween. Успях да зарибя най-добрия си приятел на мЯтъл. Подарих му на Хелоуийн оня със седемте ключа. Кеф батко. Междувременно Хиподил изгряха в малките ми пубертетски очички. Имаше яко криене на обложката от баба ми. За съжаление тя я намери и ядох точилката. Къф простак съм бил, разбираш ли...

После се излъгах да послушам малко пънк. Бях набарал от некъде (заел от приятел, разбира се) едно-две албумчета на Exploited и Green Day ама не ми аресаха ного. После имаше MEGADETH с Peace sells, после Youthanazia (любим и до сега). Малко Sodom, малко SADIST от един стар метъл (респектъ Гешче), пак касетки нали. Пичовете около мен продължаваха да ме ебават, че къдет' ми дойде музата и изкрещявах ЕйнджълЪфДет! После си набавих почти всичко на SEPULTURA, включително Скизофренията, която ми достави адското удоволствие да слушам. Още го обичам тоя албум, за разлика от некои по-нататъшни... Минах през METALLICA благодарение на друго приятелче къде ми даде сичките си ОРИГИНАЛНИ касетки да им се накефя както подобава. Разкри се нов свят. Металейка. Послушах, поживях, почнах се увличам по по-лекинки неща. Дойдоха RAGE AGAINST THE MACHINE, после Limp Bizkit, после KoЯn, после едно копче от Тетевен ме метна пак на вълната. MESHUGGAH. Велики. И до ден днешен не им издържам на уникалната музика. После ми попаднаха Obituary. Стил без реплика. После слушах на DEATH нек'ъв The Best. Малко груби, нале. После мина малко време, разходих се из хип-хопа, по малко хардкор, т'ва-онова, уредбата, по-качествен звук, взех да харесвам басите, чуството за мощен саунд придоби по-голямо значение от смислената инструментална музика. За момент за?бах живото изпълнение...

После System Of A Down, Soulfly малко и общо взето в търсене на нещо гот'но. След известно лутане из сек'ви л?йна, се влюбих в DEATH. Групата, бандата Дет. Чък Шълдинър. Лека му пръст. Уникален талант, уникална музика. Не съм бил толкова вманиачен в музикален стил. Това е и причината да се регистрирам тук. Търся музика подобна на последните два албума на DEATH - Symbolic и The Sound of Perseverance. Прослушал съм ги хиляди пъти, не са ми омръзнали досега, няма и да ми омръзнат за в бъдеще. Послушах и последния проект, но вокалите (колкото и да е странно) ми се видяха слаби и не на място. Т'ва говоря за Control Denied.

И те така. Пак се лутам и търся нещо кат' за моя изчукан вкус. Точно в този момент ми дрънчи Cavalera Conspiracy и трябва да кажа, че доста ми допада. Иначе съм на 26, от Варна, пия и пуша. Епа толко за ся. Живо здраво.