Присъда наркоман Опции

[MrsLinda]

Планирах срещата с Десислава и Александър почти три месеца. Вече бях загубила надежда , че някога Деси ще се съгласи да говорят с мен, когато Сашо се обади и ме покани в апартамента им след час. Веднага /и то на тяхна територия/ или няма разговор - това ми каза и аз тръгнах.

Те са двойка наркомани – едновременно типична и невероятно странна.
Александър е висок, изключително блед и много спретнат мъж на 32.
Със своите 22 години, леко мърляв и невероятно предизвикателен вид, Деси изглежда точно като описаните в книжките, вечно дрогирани булевардни момичета.
До днес ми е трудно ми е да си представя по-нелепа двойка от тях.
Тя е зависима от хероин. Започнала е на 15.
Той 4 години интензивно е употребявал морфин и барбитурати – сега също е на хероин.
Александър е лекар-невролог, а Десислава проституира от години.
Той е израснал в семейство на лекарка и инженер, което определя като богато и добро.
Тя е дете на разведени родители – не е виждала майка си от 13 години. Бащата е алкохолик.

Тъкмо се чудех откъде да тръгна, когато Сашо ме улесни и сам започна да ми разказва своята история. Завършва образованието си и въпреки молбата на родителите си да го уредят на работа в София избира да стане лекар в доста отдалечено село . Подбудите му са идеалистични. Както обикновено получава подкрепата на семейството си и в това. Еднообразният живот и скуката са неговата причина да посегне към морфина. Знае какво прави – лекар е все пак, но не се притеснява защото е волева натура и смята, че нещата няма да се задълбочат. Това оценява като първата си грешка. Като единствен доктор в селото има достъп до всякакви болкоуспокояващи средства. С “изследователска “ цел опитва от всичко. И така почти 3 години. Поради особения режим на препаратите липсата им е открита. Приятел професор му помага да избегне ужаса и унижението на разследванията. Напуска работа. На този етап обаче вече осъзнава, че е на моменти неработоспособен и може да навреди на пациентите. Започва лечение, което завършва успешно. Отново се връща на работа, но този път в София. Година по-късно, родителите му загиват в автомобилна катастрофа. Нещастието го прави доста солиден наследник на 4 имота в столицата, което му дава възможност да се издържа от наеми. Посяга към барбитуратите , “за да се справи с мъката си”. Така започва шеметното му спускане надолу. До днес, котато вече е на хероин.
Деси не можеше или не искаше да ми отговори защо е взела първата си доза. Държеше се агресивно и ме попита “Що си мислиш, че като не вземаш си по-различна от мен. И ти живееш в лайна – просто миришат по друг начин”
Разпитвах ги какви според тях са мотивите да започнеш да употребяваш наркотици. Вдигнаха рамене - колкото хора, толкова причини. Но все пак успяхме да синтезираме грубо , че основна движеща сила са любопитството, любовта към риска и провокациите, нуждата от форма на протест, желанието да шокираш някой от околните, доказването принадлежност към определена компания, нуждата да покажеш, че вече си пораснал или просто да избягаш от отегчението и психическото натоварване.
Замислих се, че много от тези причини ми изглеждат неоснователни, но за младите хора те са напълно реални.
Помолих Александър да ми разкаже повече за естеството на наркоманиите и видовете опиати – като наркоман и като лекар. Обясна ми, че научно погледнато наркоманиите са болестно влечение към приемане на психоактивни вещества, а наркотичните вещества се разпределят в няколко групи въз основана типа зависимост, която причиняват - Алкохол;Амфетамини;Барбитурати и други сънотворни препарати и транквилизатори;Канабис / марихуана, хашиш/;Кокаин /листа от кока, кокаин хидрохлорид, крек/;Халюциногени /LSD, диметилтриптамин, мескалин, псилоцибин, буфотенин и др./;Кхат / листа от млади клонки от дърво, които се дъвчат в някои региони на Източна Африка и Арабския полуостров/ и Опиум, морфин, хероини и синтетични болкоуспокояващи препарати.
Любопитството ме подтикна да запитам, него – наркоманът, как се чувства човек при вземане на първата доза,защо приемането на наркотик е толкова приятно, има ли разлика в усещанията при употреба на различните видове наркотици и каква е тя. Най –много ми се искше да разбера какво е усещането когато изпаднеш в абстиненция.
Сашо се замиси за момент и после /под неодобрителния поглед на Деси/ започна разпалено да ми обяснява: Всички дроги водят до повишаване на настроението, невероятна еуфория която създава един нов поглед върху реалността, прави я не само поносима, но и безумно привлекателна, желана и отпускаща. Точно тази прекрасна илюзия води до достигането на “върха”. Сравни го с шеметен оргазъм, но тъжно добави, че той подобно на повечето дългогодишни наркомани вече много рядко прави секс.
Илюзията ми, че първият път е вълшебен се разбива на пух и прах когато разбрах, че при много хора, които се друсат за пръв път, често в началото се получава замайване и повръщане / поради най-обикновена непривикналост със силните физически усещания/.Разказа ми, че когато вземеш екстази чувстваш променено усещане за време, липса на всякакво чувство за страх, никакви комплекси не те тревожат и изпитваш непреодолим,добронамерен стремеж да контактуваш с околните. Пристрастените към него започват да страдат от чувство на объркване, тревога, депресия, безсъние, странни бели петна в паметта, пристъпи на безпричинна паника. При някои тези симптоми остават и след отказването.
Когато пушиш канабис това те прави или апатичен и разсеян, или твърде весел и активен.
Хероинът може да се гълта /с почти нулев ефект/, смърка, пуши или инжектира. Когато си сложиш инжекцията (и почти толкова бързо при пушенето) незабавно те облива вълна от невероятно, невъзможно за описване удоволствие, което преминава в приятно отпускане, сънливост, чувство за защитеност и топлина, в което няма място страхове и тревоги. Главата ти се отпуска, а очите се изцъклят или затварят. Чувстваш тялотго си тежко и топло, оставаш в съзнание ако не го загубиш от свръхдоза.
Смъркането на кокаин те карало да се чувстваш бог – често за около 10 до 20 минути. "Сривът"обаче е острата реакция след надрусването ставаш раздразнителен,изпитваш силен глад, изтощение и депресия, често те спохожда желание за самоубийство. Не познавал човек употребяващ кока, който да не изпитва грозна комбинация от безпокойство, тъга, апатия, безсъние и увеличена агресивност.
Постепенно се доближихме до това да говорим за абстиненцията. Младият мъж сподели, че е изпадал в абстиненция само един път досега/ по време на лечението си/, просто защото е бил “облагодетелстван” от съдбата да разполага постоянно с необходимите пари за дрога. Не помни някога да е преживявал нещо толкова мъчително. Кошмарът започнал близо 8 часа след последната доза. Първо почувствал неясна тревога, безпокойство и силното желание за нова доза. Последвало неописуемо потене,от очите и носа му започнали да текат секрети. Когато си мислел, че от това по-зле не може да стане започнали режещи болки в стомаха, силни вълни на гадене и повръщане, неконтролируемо треперене. Крещял като малко дете , пронизително и в продължение на адски дълго време от нетърпима, адски болка в костите, гръбначния стълб и мускулите. Сънят бил немислим. Не можел да поема храна. През малки интервали тялото му изпадало в спазми, от които краката му се гърчели и ритали конвулсивно. Многократно се напикавал от болка – не можел да контролира дори тези си нужди. Това продължило интензивно два или три дни. Симптомите затихвали постепенно близо две седмици. Но това не било краят – излекувана била физическата, а не психическата зависимост – нея лекарите не можело да овладеят. И отново се връщал страхът.
Десислава, която до момента слушаше тихо, внезапно се изправи и ми каза, че иска вече да си ходя. Поисках да задам още няколко въпроса, но тя се разкрещя “Айде стига ти толкова. Аман от съжалителни курви – що ти не ме поканиш да те разпитвам какво ти се случва, ама да си лошо болна, от рак например...”. Грабнах чантата си и дори не помня как съм излязла от апартамента и казах ли дори едно“довиждане”....
Вървях и си мислех, че не бях виждала такъв страх, отчаяние, болка и злоба. Двама души с различни съдби, обединени от дрогата. Толкова по въпроса за това, че наркотиците са болест само на децата от “развалени” семейства. Борех се с някакви смесени чувства на отвращение, съжаление, безразличие и нещо което бих могла да определя само като нездрав интерес .... Като частичка от обществото аз имах за тези хора една лесна присъда – “наркоман”, която ми даваше “правото” да ги съдя за направения избор, да си казвам, че това не ме засяга, че на мен и моите близки това няма да се случи, защото ние сме разумни хора, с ясни приоритети, здравомислещи, рационални ..... че дори и да реша да опитам от това “неземно” удоволствие никога няма да бъда толкова слабохарактерна, че да се докарам до там .....Пълна глупост. Няма застраховани.
След време, когато отминах етапа на отрицание започнах да се интересувам какво всъщност правим ние за тези, които така или иначе биха могли или вече са поели по този “крив” път.
Установих някои неща, които за мен бяха просто потресаващи.
На първо място се оказа, че великите държавни институции, фондации, агенции и прочее организации с гръмки названия, всъщност преследват какви ли не цели, но но не и синхронизиране на усилията си в борбата с наркоманията. Всеки дърпа на своята си страна и тръби колко огромен е проблема.Лозунги естествено – дал Господ. Концерти анти-дрога – също. Не съм чула обаче някое дете да сподели, че заради поредния концерт вече няма да пуши трева или да търси екстази .... ако вие познавате такива то определено сте щастливци.
Порових в законите и какво беше смайването ми когато проумях, че при сега действащото законодателство се прави опит да се ограничи пазара на наркотици забележете чрез санкциониране на болните младежи-наркомани. Без да се чувствам като откривател на топлата вода ми се изясни, защо при този закон не могат да бъдат осъдени точно тези, които разпространяват наркотици и са истинските наркопласьори. Разбира се, аз съм абсолютен привърженик на това, че притежаването на наркотични вещества трябва да се санкционира. Нелепо е обаче, за лицата, които само употребяват наркотици минималното наказание да е 10 години лишаване от свобода и 100 000 лева глоба – за сравнение те ще търпят наказание равно на предвиденото за неквалифицирано умишлено убийство /с тая разлика , че за него не се предвижда глоба/. Такава санкция очевидно е изключително жестока и не отговаря на степента на обществена опасност. Все пак става дума за хора , които се самоубиват бавно, но сигурно, при което обаче не печелят от порока си и обикновено не вредят на останалите. Разбира се съвсем друга е арията при редовите разпространители на дрога – те не държат в себе си големи количества наркотик, при което и понасят несъответно по-лека санкция. На практика се оказва, че “истинските” разпространители стоящи на най -високо ниво във веригата са реално недосегаеми, защото доказването на вината им е невъзможно.
Ако случайно с редица “правни еквилибристики” съдът реши да даде шанс и постанови условна присъда на наркоман, това всъщност си остава нож с две остриета. В този случай на осъдения се определя изпитателен срок /няколко години/- а е стъпил накриво по време на този срок, а е изгнил в затвора. Не, че това няма и добра страна – обикновеният, жалък наркоман няма шанс да се добере до наркотик в затвора. Когато вече е чист обаче, този човек изпада в потрес правейки сравнение между себе си и заобикалящите го изнасилвачи, крадци и грабители. Поради специфичното си психическо състояние, той е абсолютно беззащитен в условията на затвора и започва да обвинява обществото, което слага знак на равенство между него – самоубиеца и тях - жестоките убийци.
Какво се получава – обществото заклеймява наркоманите, отписва ги като погребани и заспива спокойно. Голяма част от учителите са тотално неподготвени да осъществяват контакт с поверените им за възпитаване деца. Малко са родителите ,които имат адекватно поведение и са в състояние да окажат интензивна помощ на децата си , а законът прилага цялата си строгост , но по отношение на зависимите. Това е нашата “борба” срещу наркоманията и наркотиците. Това са фактите. Това е лицето на проблема, срещу който не се прави нищо. Това е присъдата “наркоман”. А в началото е изборът .....


(Източник неизвестен)