Изключително добър албум, вчера го чух за първи път. Май ще се върти здраво тази седмица, че и след това!

Е те всички албуми на АА са едни и същи откъм звучене. Ленката май посочи, че й липсва не нещо от такова естество...като моята ситуация, май.

sharon, липсва ми любовта от първо слушане, както се получи с With Oden on Our Side. Twilight... е агресивен и ударен, по-нагоре имаше мнения за "запомнящи се мелодии". Точно това всъщност ми липсва - вместо 1-2 от песните да не ме грабнат, то тук се получава съвсем обратното - половината от парчетата не успяват да ме накарат да ги чуя повече от веднъж, а напротив - skip. Отдавам го на мелодиите, защото за мен тук са по-сухи и със сигурност не ме докарват до екстаз, както очаквах да се случи...затова и си пускам Cry of the Black Birds за стотен път !

Ясно, разбирам. При мен е обратното, примерно началните "Twilight Of The Thunder God", "Free Will Sacrifice", "Guardians Of Asgaard"... са не по-малко грабващи от една "Runes To My Memory", да кажем, а защо не и циклаторската "The Pursuit Of Vikings"? Нататък положението е същото, има много неща, които направо приковават вниманието към песните. Сетих се и за завършека с "Embrace Of The Endless Ocean", покъртителен е, по дяволите.

The last head falls to the ground
No one is left alive
They thought that they could take me down
But it's not my time to die

I wipe the blood from my sword
And slide it in my belt
This is the sweetest of rewards
The best rush I have felt

Ten men are dead by my feet
I smell their streaming blood
And I smile, cause it makes me...
...makes me feel so good

They were crawling on their knees
Begging for their pathetic lives
Now their souls belong to me
As well as their eyes

Each man has something that I crave
I eat their steaming eyes
And drink their blood to make them my slaves
At Oden's feat in afterlife

I bring the skulls to my shrine
Where silent Gods stand guard
Soak them in blood and in wine - A sacrificial ritual

One thousand heads are on display
Collected through years of thirst
Macabre trophies from my prey
Picked clean of flesh by Oden's birds

I am - I am - A wolf in human shape
I am - I am - A predator with flaming rage

[Lead Mikkonen]

I'm a wolf in human shape - Every man is prey
A predator with flaming rage - Blood is in my trace

I will die with sword in hand
And then my seat's secured
When Oden calls from golden hall
He will greet me at the door

защо по дяволите са баннали последният албум от Арена??

Тук е качен видеоклипът на "Twilight of the Thunder God".

Доста добри моменти има

Бива си го, но този на Runes To My Memory все пак ми харесва повече.

Абе трудно се повтарят парчетата от "With Oden On Our Side", като отделни индивиди (живи, дишащи), та според мен Amon Amarth са избрали правилното звучене за следващ албум. Харесва ми "Twilight Of The Thunder God", различен е по някакъв начин, изисква внимание, и тъй като всичките им превъплъщения си ги бива - проблеми няма. Ще се слуша.

"Embrace Of The Endless Ocean" - топ прог парче.

Много е здрав албума. Не мисля да го коментирам, просто ми харесва адски много. Единствено ми направи впечатление, че повечето хора казват, че е втежнен, докато на мен ми се стори олекотен (може би по-скоро заради продукцията?). Вокалите обаче отново мачкат

Now, where is your god?
Does he hear your prayers?
Does he even care for you?
His silence speaks loud and clear

.

Днес го слушах тоя албум.

Мдам, добър е албума, но не съм му отделил достатъчно време и дори нямам песен фаворит от него ^^". За мен най-добрият на AA си отснава Versus The World. Но е добре, че са използвали цигулки в някои песни, което за мен е + и доста обогатява звученето им. А дано в следващия още повече да доразвият това звучене.

ПП. Писах клавири, защото превеждах инфо на 1 група и като видях темата за AA и бързах да отговоря и ... fail~!

Е, къде чу клавири в албума?

Може да има предвид Live for the kill :?

Там са момчетата от Apocalyptica, нали?

Същите, да. Много силен момент е, един от (и без това малкото май) любими моменти в албума ми стана, страхотно е!

Death is something we don't fear
Though it's always near
Ygg brings us home when time has come

We are five of us
Friends of the suncross
Strong and brave to the grave!

Ех, старите Амон...

Виж ти... ЦЪК.

Идеалната викинг дет банда. Даже на външен вид са го докарали. Страшни мелодии и страшен вокал! Любими албуми са ми всички, Versus the World и With Oden On Our Side мааалко над останалите.

Супер е, много обичам подобни кадри.

Хъм... чакам идването им в България все пак за да им си насладя на живо

Па ше има да си чакаме..

Никога не казвай никога туко виж станало по-скоро отколкото очакваме *дано*

Guardians Of Asgaard ВИДЕО!

ебати.
грозния.
чук на тор.



Иначе става клипа. На места е куцо представянето на битката и ефектите са малко...втф, ама е стегнато.

Но LG Petrov като го видя да се прави на зъл и се търкалям по пода :Д

а, и тея канари O_________O лол

Много здрав клип, кефи ме яко! Любимият ми викингски обаче остава Unleashed - Black Horizon.

Добър, добър, адски ме радва как са го направили. Въобще тези доста изпипват нещата, веднъж като се захванат.

Жестоко! Ето така се прави клип!

Пореден сполучлив клип на Amon Amarth. Има си и фабула, въобще - яко! А LG Petrov придава колорит.

Интересно ако снимат видео по Where Is Your God? какво ли ще се случва там...

Че как - ще се търкалят христиенски глави.

В крайна сметка Туайлайта за мен има 3, максимум 4 запомнящи се песни - едноименната, Live for the Kill, Embrace of the endless ocean и може би Героят..

Хубав албум, но сякаш с малко изтощен потенциал за мен. Уанс сент и С ОдинО ке пасем гъските си остават върхове за мен - тях (почти) целите ги смятам за любими неща.

Особено едноименната Amon Amarth, Without Fear..дано следващият път направят някоя подобна )

Тц, "Where Is Your God" е баш хитът.

Абе, само на мен ли "Free Will Sacrifice" ми е най-под кожата, хах? Хич няма да й откажа един клип по-нататък, пък дано Один чуе.

Е, колега-вече-не-сторм, аз съм по по-меланхоличните неща на Амон Амарт, може би затова.. :п

Че как, това е най-силната песен в целия албум, пък и текстът е много добър.

С Arcturus пак сме на едно мнение. Всички песни от албума кефят, но Free Will Sacrifice, Where Is Your God? и Embrace of the Endless Ocean са ми любимите.

The vikings strike
So fast and hard
Those who run wonґt make it far
And those who chose
To stand and fight
They have made the choice to die

The weapons tear
Through flesh and bone
Dying men that scream and moan
With severed limbs
To the hall of death

The battlefield is full of death
Feel the stench of rotting flesh
When the entire country burns
As the warriors return

And they came out
From morning mist
With sharp blades in mighty fists
They leave this land
All burned and scorn
Those alive will mourn

Най-изкъртващата част от целия албум.

Мрън, само мен ли Guardians of Asgaard ме размазва в значителна разлика с останалата част от албума?!? А с ОдЕнО си пасем, че си и пеем, дори!

Амон Амарт наистина са велика група Under the Northern Star - адски яка песен.

Не съм го споменавал, но когато почнах да слушам метъл преди 2 години, имах двумесечен период на позьорство (слушах само Металика, Слипнот и някви метълкори). Групите като Меноуор и Амон Амарт ме изкараха от този период сега само да разбера какво да правя с 4-те тениски на металика и плаката им.

Не само теб, и на мен ми е любимата. Много правилно я избраха за клип.

Дай ми ги

http://www.metalblade.com/index2.html

Някой да е чувал за нов албум?

Надявам се скоро да не издават. Малко пауза и след 1-2 години да ни изкарат най-добрият си албум xD
Аз като пророк бих рекъл, че ще се казва Ragnarok и ще излезне на 21.12.2012 xD. Амин.

Twilight of the Thundergod беше страхотен, дано и следващият албум да е толкова добър

Много здрав нов албум! Не е по-силен от последните два, но пък те си бяха шедьоври. Важното е, че Amon Amarth държат нивото и продължават да газят!

Много силен е "Surtur Rising", а и страшно разнообразен, поне по стандартите на Amon Amarth. При все това, имам чувството, че започвам да развивам някаква апатия към бандата, защото нещо не ме влече да си пускам албума отново и отново. Не че мога да му намеря някакъв кусур - напротив, съвсем стабилен запис е, дори мисля, че е с идея по-зрял и композиторски. Може би това, че не е толкова хитов колкото предните, си казва думата.

Още, когато чух сингъла War of the Gods, добих впечатление,че осмият албум на Amon Amarth, Surtur Rising, ще е някакво продължение или дори вид копие на предишния им албум Twilight of the Thunder God. Но когато става въпрос за група, която държи на текстовете и се придържа към определена тематика на песните, според мен е добре да се направи някаква предварителна подготовка или проучване какво ще ни разкажат този път музикантите. Известно е, че Amon Amarth пеят на викингска тематика и още в самото заглавие на новия албум е споменат един характерен персонаж от нордическата митология – Сурт (Суртур).
"Великият Суртур с пламтящ меч свой
На юг от Муспелските порти пази той"
("Стара Еда")
Сурт, наричан Черния, е предводител на великаните от царството на огъня Муспелхейм. Въоръжен с огнен меч, щом настъпи Рагнарьок, ще отсече дървото на живота Игдрасил и взаимно ще се избият с бога на плодородието Фрейр.
А сега да проследим какви митове ни разказват Amon Amarth в новия си албум. Албумът условно може да се раздели смислово на три части – първата се състои от песните с номера от 1 до 3, втората – с номера от 4 до 7, а третата – с номера от 8 до 10.
Първите три песни правят връзка с предишните два албум на групата, Twilight of the Thunder God и With Oden on Our Side, довършвайки историите за битките на боговете до логичния им завършек в Рагнарьок. Освен текстовете, стилът на тези три песни следва линията от последните два албума – директни, агресивни и запомнящи се рифове, бързо темпо на барабаните, мощен рев на Johan Hegg и завладяващи сола, които грабват направо „за гушата” слушателя.
Първата песен е вече споменатият сингъл War of the Gods, в който се разказва за войната между двата божествени рода в нордическата митология – Асите и Ваните. В крайна сметка те си разменят заложници, един от които е богът на плодородието Фрейр, който отива да живее сред Асите. Töck's Taunt - Loke's Treachery Part II, е продължение на еднаименната песен от албума With Oden on Our Side и разказва как измамният бог Локи, превърнат във великанката Тьок, попречил да се върне към живот богът на светлината Балдър. Destroyer Of The Universe е парчето посветено на главното действащо лица в албума – огнения гигант Суртур, унищожаващ всичко по пътя си. В интервю, където говори за концепцията на песните, Johan Hegg споменава, че Destroyer Of The Universe е било едно от обсъжданите алтернативни заглавия на албума, но в крайна сметка се спират на Surtur Rising.
Следващите четири парчета са най-мелодичните в албума, епични сола се редуват с напевни пасажи, след което гръмовният рев на вокала отново ни връща на земята. Amon Amarth си позволяват крачка встрани от викингската тематика, с изключение на The Last Stand Of Frej, където легендите от първите три песни, намират естествен край в смъртоносния двубой между Суртур и Фрейр. В другите парчета Johan Hegg разкрива някои свои житейски възгледи за влиянието на религията, предопределението на съдбата и избора на човека. Особено впечатление ми направи For Victory Or Death, дори мога да кажа, че е една от песните, които най-много ми харесват.
В последните три парчета преобладава настроение връщащо към по-ранни албуми на групата, като Versus the World и Fate of Norns. Бавни, тежки и дори зловещи китари в Wrath Of The Norsemen се сменят с барабани в почти военен ритъм в една от най-агресивните песни на Amon Amarth - A Beast I Am, разказваща историята на митичния вълк Фенрис. Doom Over Dead Man успокоява темпото, насочвайки към философски размисли свързани със стих от Старада Еда:
"Загиват стадата, умират роднини, смъртен сам ти си - но смъртта не закача гръмката слава на делата достойни...".
Включени са необичайни за групата синтезатори и оркестрални аспекти. Гласът на Johan Hegg се лее сякаш леко приглушен и укротен, преливайки в края на песента с все по-преобладаващи тежки китари. Накрая остава нещо като отворен финал и загадка за бъдещи творения на групата.
Като цяло мога да кажа, че Surtur Rising разкрива истинската си стойност и прелест след неколкократно прослушване и вникване в посланието на поредната музикална история разказана от наследниците на смелите викинги. Приятно слушане!