Как мислите? Според мен не са. И при двете се стремиш да си нещо повече, но при амбицията - да си повече от някой друг, а при себеусъвършенстването - просто да си повече, за собствено удовлетворение.

Амбицията и Себеусъвършенстването са две коренно различни понятия, няма как да са едно и също нещо.

В случая крайният резултат е по-важен от стимула.

Не виждам какво лошо има в желанието да си по-добър от останалите в дадена област обаче.

Последното ти изречение прозвуча , все едно съм казала, че е лошо. Не е

С риск да направя семантична забележка ще кажа, че човек може да има амбиция за самоусъвършенстване.

Аз подкрепям амбициозните и борбени хора, стремя се и аз да влизам в тази категория. Даже съм съгласна, че
целта оправдава средствата, защото конкуренцията в днешно време е голяма, що се отнася до всичко (без да съм продажна или еди-каква си, разбира се).

И двете думи са ми непознати.

^С огромно съжаление трябва да кажа, че все повече забравям как се прилагат на практика.

И амбицията и себеусъвършенстването са компоненти от процеса на себеосъществяване! Това е част от насилствено вградената в нашето мислене логика на живота - родителите ни питат: "Мама, какъв искаш да станеш като пораснеш?", а на по-късен етап от нашето развитие, в пубертета ни казват: "Виж синчето на оная, то не е ПОВЕЧЕ ОТ ТЕБ, ала тебе те мързи!"... Ами прословутата учебна система, какво представлява? - Нахакаш към 20 деца в една стая, туриш им един учител и всяко отделно дете, което трябва да се самоосъществява, не учи уроците за себе си, защото не вижда себе си в тях, защото не учи и самата наука от учебника, или поне не чрез своята индивидуална логика - защото всяко дете се размива в общото "разбиране" за правилно и грешно, в общата представа за урока, за науката, в представата на своя учител, който е минал през същата система за мелене на вродените знания! И ето ти стадно знание и развитие, ето ти двуполюсно мислене(ние, хората, за всичко в живота си броим до две), ето ти съвършенството на света, на което ние подчинихме и амбициите си, и себеусъвършенстването си; до там се осъществихме като индивидуалности с уж отделно мислене, с уж отделно светоусещане - стадо сме ние и блеем пред идолите, пред пастирите на света и всеки ден мислим не за своите амбиции, не да се усъвършенстваме - ние робуваме на света, на неговото себеосъществяване!

^Ти изобщо помниш ли ква е тематиката на форума? РОК!

Ах, как ще ви подхвана един по един сега...

@ onnellinen - Амбицията и себеусъвършенстването (както Деси намекна) са две абсолютно несвързани понятия. Вероятно по-скоро искаш да сравниш амбицията и желанието за себеусъвършенстване, което поставя съвсем различни въпроси. Но преди да отвориш темата за дискусия, струва ми се, е коректно, да дефинираш или поне да сложиш някакви общи граници на двете понятие - къде започват и къде свършват, защото все пак колкото и обективно да е значнието на думите, то те носят различни нюанси и заряди за различните хора.

@ Braindead или единственият здрав разум в темата - Семантичната забележка е повече от коректна. Обаче ще ми е трудно да се съглася, че конкуренцията е толкова мащабна днес. Поне що се отнася до региона, в който пребиваваме, а именно София-България ми се струва, че простотата, глупостта и елемтарният хедонизъм до такава степен са обзели обществото, че конкурентноспособността му в почти всяко отношение е на "кота дъно".

@ Nikoi - пич, ти някога ще се опиташ ли да изкажеш смислена, подредена и аргументирана теза, а не да ръсиш произволни и невинаги съвсем свързани думи? Питам не за друго, ами защото ми е интересно да разбера какво мислиш по някой въпрос, но то беше невъзможно, когато дойде във форума и с всеки твой пост става все по-трудно...

Не зная как по-ясно да изразя мнението си по този въпрос, а що се отнася до аргументацията - нали се сещаш, че тя е в разрез със смисъла на поста ми, че тя би била едно своеобразно преклонение пред логиката, която аз отричам! Щом не виждаш смисъл в постовете ми и твърдиш, че съм ръсил "произволни и невинаги съвсем свързани думи", то значи всъщност не искаш да разбереш, какво мисля, а искаш да проектираш своето разбиране за това как трябва да се мисли върху мен, което едва ли ще ти се отдаде.

Темата е много хубаво поставена и поради това се извинявам, че ми се наложи да напиша този спам.

Да отговоря на личната забележка - ще ме прощаваш, ама темата не съм я задала, за да обсъждаме това, което аз разбирам за граници на двете понятия. Ако ти е нужно да разбереш МОИТЕ граници, за да дадеш ТВОЕТО мнение - извинявай, ама ЕБАСИ! Чак се изчервих от това засвидетелстване на важността на мнението и мирогледа ми. Не съм казала, че са едно и също, но има хора, за които са. Ако има тук такива, те ще се обадят и вероятно ще кажат защо ги смятат за едно нещо.
Понякога се чудя кой кого не разбира повече, че се налага щом пусна пост от 3 реда, после да го обяснявам с 3 поста по 20 реда.
И да, сравнявам амбицията и желанието за себеусъвършенстване.
Амбиция ли е да искаш да знаеш нещо, което няма да ти свърши НИКАКВА работа? Себеусъвършенстване ли е да учиш нещо, само защото си напълно убеден, че три дни след края на курса ще ти възложат задача от естеството на тоя курс, която ще бъде отлично заплатена? И от тоя въпрос да извадя следващия - дали амбицията не се измерва с евентуалната материална печалба, а себеусъвършенстването - с нещо, дето само ти си го знаеш какво е?

Забележката не беше лична и стига с тази смехотворна тънкообидност. Поне когато не се ебавам с теб, не го приемай така, моля те.

Айде да се разбереме нещо. Когато ти изглеждам обидена - със сигурност не съм. Имай го предвид, другите също. Напоследък (последните 23 години де) никой не го взема предвид. Преди 3 дена казаха по мой адрес, че винаги се изкарвам жертва, и очите ми за момент станаха ей такива О.О

Специално за себе си бих казала, че себеусъвършенстването започва да се развива при наличието на амбиция. За да постигнеш нещо по един или друг начин трябва да се развиеш и/или промениш. Това е в случаите, в които самата амбиция не е за самоусъвършенстване, както каза Деси.


Проблемът не е простотата на конкуренцията, а тази на лицата, които й дават хляба в ръцете.

амбиция винаги ми е звучала като ебати жалката и тъпа дума;
символ на чисто човешки злобен хъс.

Конкретно в България живеем в ситуация, в която дейните поколения на днешния ден разсъждават така, че всякакъв род прогрес се дължи на шуробаджанащина, затова все гледаме да минем метър. Този и още доста фактори водят до твърде ниската ни конкурентноспособност в рамките на цяла Европа. А аз имах по-скоро нея предвид.

Определено е така.


Съвсем не съм съгласен, че целта оправдава средствата. Никоя цел не трябва да бъде постигната "на всяка цена и с всички средства". И на мен амбицията, израждаща се в болна амбиция, изобщо не ми допада. Кому е нужно натегачество?

Болната амбиция не се изразява в натегачество, а в това почти буквално да заебеш целия си останал живот в името на нещо си (обикновено кариера).

Всеки сам си решава дали да си постига целите и в какво да се изразява постоянството му, но подчертах, че не говоря за натегачество или някаква форма на продажност.

Това е.

И мацка, сериозно, немога да осъзная, как на тия години, отдаваш тооолкова време, за мислене на такива неща..

Тези неща, просто не се мислят... по скоро се ръководят, от некъв тип пасивно мислене...

Все едно, не си наред! Ама това, май е най-малкия ти проблем...

^ То да беше само неин...

И пак: какво лошо има в това?

Едит : Благодаря, Сашо, от начина, по който беше цитирано отначало ми заприлича на друго.

Деске, не говори за теб.

I Like Scat Porn, не знам защо реши, че го смятам за лошо - само не го разбирам. Щом го има, значи има смисъл да съществува и някой да се води по този принцип.

На село - да.

Кaнех се да пиша тук...


Не. Не е амбиция, любопитство е най-мекия начин да се каже.
Ъъъ...не. Това е липса на въображение.
По 3тия въпрос...

Амбицията е желанието да се докажеш. Поставяш си някакви цели и чрез постигането им би трябвало да се почувстваш по-добре. Предполагам има някаква зависимост с мнението на околните за твойте постижения, не за твоята личност, за постиженията ти, уточнявам. Всъщност думичката ми е твърде далечна, имам някакви доволно големи желания, ала опредлено не се възприемам като амбициозна. Добре де, дори ми е смешна.
Материалната печалба си е на кратко пари, което е на километри от амбиция, себеусъвършенстване и каквито искате там помпозни думички. Парите са си пари, and wе fuckin' love them.

Sебеусъвършенстването е... извинявам се за израза, чиста мастурбация. Човек си има интереси, следва си ги, спрямо потенциала му се покачва и интелигентността/културата/красотата/каквототамгоинтересува му и ако за десерт ми изцепи "аз се себеусъвършенствам" ще ми прозучи като базик (пак същото). Мисля,че думичката е измислена от майки и татковци стараещи се да набият на скучните си деца комплекс за малоценност.

Амбицията за себеусъвършенстване = искам да съм по-добър/красив/умен/забавен/etc човек.
Само дето за мен всичките тези понятия влизат в същността на човека и са чиството му желание за развитие.

Напълно различни са, амбицията е стремеж сама по себе си, а себеусъвършенстването е работа над самия теб.

^ x2
Демек и аз съм на това мнение.

автора на темата е много тъп!

Не по-тъп от татко ти, че да се навие да чука 'жена', като макя ти :>