Помня, че сме ги дискутирали с разни хора, но наистина е срамно да няма отделна тема за тях. Ясно, че съм дори прекалено пристрастна към музиката им, точно един любим
"Еlodia" ми е безкрайно емоционален, както казваш. Самата концепция е велика, същото важи за разгръщането на композициите, за работата с Лондонския симфоничен оркестър пак да не споменавам. Даже помня как си играх да превеждам текстовете навремето, хах.
НЯМА такова съкровище като вечната "Alleine zu zweit".
Настрана това, триото
"Satura"-
"Inferno"-
"Stille" също не отстъпва по нищо - всичките са пълни със страхотни попадения, чувства, смисъл, Музика. Всъщност няма албум на Lacrimosa, който да не харесвам, включително късните
"Echos" и
"Lichtgestalt". Копнежът пък (в лицето на пресния
"Sensucht") приятно ме подсеща за някои стари похвати на г-н Wolff и компания...