Аз мисля, че на първо място четем себе си в книгата, а може да се каже, че книгата ни прочита, като ни променя, изгражда със съдържанието си. Всеки път, сядайки зад кориците на книгата, аз прочитам нещо ново за себе си, и ми се струва, че не бих могъл да дочета(ако е възможно) себе си в рамките на един живот(може би четенето ме накара да отхвърля идеалите, в които вярвах, да се възприема като един вид празнота - никой, за да видя, какво ново има да бъде написано в (за)мен - да видя себе си, отвъд представата ми за това, кой съм). Но словото преодолява границите на живота, на мисълта, на чувствата - то е всичко, сред което нашето егоистично АЗ е просто нещо - частица над нищото. Словото е предназначено за индивидуалността, за уникалността на единия, но не и за неговото его - чрез книгите ние преодоляваме бариерата на представата за себе си и се преоткриваме.
Естествено, че четем и за автора, за неговите стремежи и разочарования, проектирани в героите на художественото слово. И да, четем именно заради сюжета и героите на книгата, но от житейския си опит(вярно, не е много) съм разбрал, че мотивите, които ни подтикват да свършим нещо, не са със знак равен спрямо въздействието, резултата от това нещо.

Това мнение за четенето е мое и не го налагам на никого. Предоставям възможността на всеки един да каже, какво за него представлява процеса на четенето.

Сядам да изпия 2-3 водки и след това пак ще се опитам да прочета какво си написал.

Пък аз мисля да хапна... Не сериозно, човек, научи се да пишеш НОРМАЛНО. Писането в стил "докторантура по ядрена физика", си го запази за... своето АЗ...

Единственото спасение е в увеличението на количеството на алкохола.

Не пия, съжалявам.

опитай, яко е

^^И самоубийството е изход. Замисли се.

Книгите са различни бре. Обичам да се пренасям в онзи свят, който си харесам и избера. Книгите, които не харесам, просто отделям времето да анализирам това, което не не ми допада. Друг път пък, в които виждам себе си, премислям или пък си се възхищавам колко съм готин. Кво толкова го мислиш, иди пий водка, научи се.
Кога ще си пуснеш твои снимки, секси {}

Какво чета ли? Е па... каквото е на страницата, естествено.

Чета това, в което мога да разпозная света около мен. Не харесвам противни книги. Тази книга описва моето разбиране за противна. Нереален свят, нереални герои.

Мен ме кефи като си разпознавам недостатъците в героите, някакво такова виновно удоволствие изпитвам. Ма това се случва рядко, за жалост. Иначе чета, щото ми харесва да си представям нещата от в повечето случаи невъзможния свят на книгата (тук за по-епичните неща говоря). А Балзак, Оскар Уайлд и тям подобни ми ти мърльовци чета освен поради първата причина, и за да се удивлявам на думите, които използват и начина, по който ги съчетават.

Според мен, аз, когато чета, чета според строго индивидуален за всяко (може би) произведение критерий. Интересно е, според мен, дали този строго индивидуален и дълбоко уникален(евентуално) критерий се обуславя от лично моя(си), крайно личностен мироглед(далекоглед?!), или е той пък отражение на авторовия заложен протосмисъл, който(неминуемо) се появява и се влага вътре в творбата. По-склонен съм, така като си мисля, да смятам, че клоня по-скоро към втория(респективно последен), условно заложен от мен в предното изречение вариант, но, разбира се, това може да е дълбоко невярно и неправилно клонене. Ето един прост пример, чрез който ще се опитам да онагледя вътрешната си идея за уникалността на четенето, според случая на автора и на книгата, носители на Словото по пътя Му към душевността на личността на душата. Така например, когато чета Словото Nichie, аз чета по прастарата, заложена още в самата античност, система на така нареченото и познато на всички ученолюбиви студенти "диагонално четене", ако мога така да се изразя, изразяващо се в първопрочитание на началните две или три Думи на някое изречение и едва след това, според моментното състояние на моята душевност, решение ли да прочета аз цялото изречение, или пък да прескоча 2-3 реда, докато намеря друга мисъл, по удовлетворителна за изтерзаното ми от ежедневни събития съзнание. В друг случай, когато чета етикетите в тези средища на пазарната идея, наречени магазини(често денонощни), аз чета много внимателно всяка изписана дума и още по-важно - всяка изписана цифра, защото дори най-малката и незначителна нула, поставена на точното място дава неимоверно отражение върху цялостния смисъл на нещата, и защото това е в съвсем пряко отражение на моментното ми Аз, и по-специално на моментното Аз на портфейла ми, за което аз все по-често си мисля, дали ще ми стигне един живот, за да успея да прочета Аз-а на портфейла ми, по начина, по който ми се иска да го прочета и копнее за това банковата ми сметка. В трети случай, когато чета тези пресвещени всекидневни носители на Словото, наречени вестници, пък аз чета само спортната страница, най-често. Та това, вкратце, изразява личното ми(и съответно дълбоко персонално) мнение по темата, ако съм я разбрал правилно, може би.

^Човече

Разбира се, че когато четем влизаме в ролята на героя. През нашия собствен поглед ние обмисляме неговите постъпки (и нашите-бъдещи и минали), разпознаваме своите недостатъци в тези на героя, търсим сходства и т.н. Често героите си имат прототипи, често прототип е самият автор, естествено е когато четем да откриваме черти от характера на автора, да разбираме неговата същност. Героят не е толкова важен - той все пак е измислен, важно е въздействието му върху нас. Когато четем, прочитаме историята не само на персонажа, но и на автора, което ни кара да размишляваме над нашата собствена история. Или накратко: четем за автора, за героя и най-вече за себе си.

Недоволството на Светъл е напълно разбираемо, а хуморът на sgoh съвсем на място, но въпреки това ще отговоря сериозно на зададената тема.

На първо място ми се ще да отграничим различните видове четене (и казвам това до голяма степен, защото в мирогледа на Никой личи тоталното им смесване) - от една страна би трябвало да стои научното, изследователското и аналитичното, а от друга художественото и биографичното.
Струва ми се, че е от фундаментално значение първия към първия тип произведения да се подхожда с необходимата доза критично мислене (което не значи критичност, все пак), особено когато става дума за науки, които по дефиниция са по-интерпретаторски (историята, Никой).
Що се отнася до тория тип, обаче, за мен лично най-важно е да се чете с това, което в англоговорящите страни наричат "mindfulnes", а на български все не мога да се сетя за коректен и достатъчно точен превод. Или казано инак - да се вникне в идеята, да се разберат възможно най-много тънки подробности и най-вече прочетеното да бъде интерпретирано по възможно най-много начини.

Ето това за мен е истинско четене.

"Чета това, в което мога да разпозная света около мен."
Това означава ли, че представата ти за света е променлива, а тази за теб самата е константна?

"Мен ме кефи като си разпознавам недостатъците в героите"
И мен, но понякога трудно се разпознава кое е недостатък и кое качество. За всеки е различно.

"Или накратко: четем за автора, за героя и най-вече за себе си."
Мисля, че мненията ни, относно възприемането на литературата, е сходно.

Щурме, това за смесването на стиловете не е съвсем вярно, но признавам, че имам общ поглед върху голяма част от литературата(зная разликата между поема и статия, зная и за публицистичния, научния, официалноделовия, разговорния и художествения стил и за разликата помежду им).
Относно, интерпретацията на идеята от един читател, аз мисля, че това е много правилен подход, стига да съм те разбрал добре; ако говориш за мултиплицирането на аза в отделните ситуации и герои, за отделните решения на всеки герой и сравнението помежду им, за критичността на читателя към себе си, породена от действията и решенията в книгата - да, това е обективизацията за самите нас(или поне единствено възможната обективизация), която ни дава словото.

Благодаря на тези, които се отнесаха и се отнасят сериозно към темата!

^ Представата ми за това каква съм като цяло (като цяло добра, като цяло лоша) е константа. Не е константа представата ми кое е добро и кое лошо в конкретна ситуация. Принципността на един герой в дадена ситуация ми харесва точно толкова, колкото и липсата на принципи на друг герой в идентична ситуация.

Да, до огромна степен имах това предвид.

За различните видове четене, обаче, не се разбрахме. Намеквах ти, че тотално си смесил художественото с научното, когато става дума за история и това в крайна сметка не води до нищо добро.

"Не е константа представата ми кое е добро и кое лошо в конкретна ситуация."
С това твърдение отричаш предходното; не може да имаш непроменлива представа за себе си, а в същото време да имаш променлива представа относно решенията си "в конкретна ситуация", да не знаеш кое би било добро и кое не; в крайна сметка ти проектираш в конкретната ситуация, или в ситуацията, зададена ти от текста на книгата, своята представа за правилност и неправилност, а ако се колебаеш над това значи представата ти за самата теб е критична - не константна.

"Намеквах ти, че тотално си смесил художественото с научното, когато става дума за история и това в крайна сметка не води до нищо добро."
По история не съм много вещ, освен може би по темата за българските въстания, а за смесването съм виноват, признавам, но и реалността не възприемам отвъд философията и художествените си възприятия, та какво остава за историята; може би тук са изиграли своята роля и господата Захари Стоянов и Лев Толстой.

Напротив. Зависи от ситуацията. Аз се смятам за "като цяло добра" и се опитвам да имам добро "поведение" във всяка ситуация. Ситуациите са различни, така че това, което е добро в една, ще е лошо в друга. Същността на "поведението" и действията ми е константа, защото те са израз на това, което съм аз.

Не чета въобще.

"Ситуациите са различни, така че това, което е добро в една, ще е лошо в друга."
Права си, но от свое гледище; защото това, което е добро в една ситуация е възприето от твоята субективна представа за добро в конкретната ситуация и по същата логика ти ще сметнеш, че то е лошо в друга, но не може да обективизираш това понятие - защото за всеки един човек понятията "добро" и "зло" са различни. Иначе, да, това, което е добро за теб в едната ситуация, ще е лошо за теб в другата - с това съм абсолютно съгласен.

Аз сам започнах да си хакам спамове в темата, вече...

"Не чета въобще."
Похвално! Направо не мога да си представя, какъв героизъм проявяваш в клозета, щом и там не прежалваш ретината си, за да прочетеш туй-онуй от вестника!? Ами в магазина, по цвят ли си избираш храната, защото представям си каква визия имаш тогава(е, а кажете, че четенето не променя хората, сега)!?
Рядко съм предразположен към хумор, но горецитираната реплика на Frik ме поразсмя(комедията и трагедията явно вървят ръка за ръка не само в литературата).

Пусни си снимка, поне да те видим де, секси {}

Какво е снимката? Само някаква рефлексия на външността, която пък от своя страна е толкова далечна от възвишеното, че понякога Никой се чуди дали изобщо съществува.

nikoi, скъпи, словото не е над мисълта, нито може да надскои ЕГО- изма ни, приятелю. Словто е сладко, щом премине през препускащия ум, за това е така заблуждаващо понякога. Мисълта е нещо друго, обаче. Когато чета, чета съдържанието между кориците. Чета дословно, идеята е всъщност как го възприемам и какво ме кара да чувствам, да изжвявам. Ти това ли попита?

"Чета дословно, идеята е всъщност как го възприемам и какво ме кара да чувствам, да изжвявам. Ти това ли попита?"
Да, това попитах!

"Когато чета, чета съдържанието между кориците."
Съдържанието не е между кориците(!), а мисълта е елемент от това, което прави словото повече от някаква си книга с корици - това нещо си ти(читателю)!


"Какво е снимката? Само някаква рефлексия на външността, която пък от своя страна е толкова далечна от възвишеното, че понякога Никой се чуди дали изобщо съществува."
Признавам ти го - бива те!
Харесва ми, когато някой ме критикува с подобен език и интелектуална мощ - браво!

А, не те критикувам. Помислих, че ти би отговорил нещо в тоя дух.
Аз продължавам да настоявам да се появиш на някоя форумна среща, между другото.

^Какво е една форумна среща? Нима не е евтин триумф на алкохолните удоволствия над личностното извисяване, което човек получава, разкривайки себе си (същността си), пред монитора, който от своя страна е едно бледо огледало на въжделенията и бляновете му? Защо Никой трябва да дойде на такава и нужна ли е тя за неговото същество?

Е, опитах се... не става.

Светле, моето съществуване, както и твоето, впрочем, не зависи от една среща, да, но едва ли човек ходи на подобни събирания просто, за да съществува... А и никога не съм твърдял, че няма да се явя на някоя среща(на фона на времето), нали?!

Инак, чисто словесно, добре редиш хамелеоновите думи!

Уж чета "Стратегически маркетинг", а ми се чини да е "Основи на социалистическата политикономия" с религиозен оттенък.

"Мисията (същностната идеология) на фирмата е съвкупност от основни ценности и генерална цел.
Основни ценности са същностните постоянни убеждения на организацията, набор от основни напътстващи принципи, които не трябва да се жертват с цел финансова изгода.
Добрите ценности са това, което фирмата с религиозно постоянство отстоява, последователно следва и вплита във всичко, което прави.
При дефиниране на ценностите е важно в каква степен организацията е убедена в идеологията си, колко последователно я вплита във всичко, което прави.
Генерална цел – фундаменталните причини за съществуване на организацията отвъд правенето на пари – пътеводна звезда, но не конкретни финансови цели.
Мисията е прозрение в бъдещата реалност, управленчески инструмент, елемент на фирмената култура и придава смисъл, целенасоченост на дейността, мотивира и разкрива перспективи в общия път."

Офтопик - кажи ми автор, да знам да не чета. На мен ми прилича на философия на икономиката (или икономика на философията, че са малко видовете икономика)

Котлър Ф., Основи на маркетинга

Боже! Тъй ли е приключила тая тема?! Искам да се клонирам в някоя книга.

Има доста вярно в това. Особено, когато това, което четеш си го написал сам и го прочиташ за грешки, а и да видиш как изглежда в завършен вид. А не е тайна, че ако не всички, то повечето автори създават героите по свой образ и подобие. Така че до известна степен четеш сам себе си в книгата, ако ти си авторът ѝ.
Ако някой обича science fiction мога да му покажа за какво говоря.