На кратко случи се следното нещо: в началото на октомври 1992ра един съсед-квартален металист ми продаде чисто новият тогава албум Sodom – Tapping The Vein. Албумът страшно много ми хареса и го слушах с голяма наслада няколко месеца, впрочем имам го на оригинален диск и го слушам в момента. За мен лично това е най-добрият албум на Sodom, въпреки че албумите след М-16 никога не съм ги слушал главно по финансови причини защото съм технологично изостанал и все още ползвам уредба с дискове. И така тогава през октомври 1992ра след края на записът на касетката купена от съседът ми до колкото си спомням от Riva Sound или Лазаров Рекърдс, празното пространство беше запълнено с нещо наистина меко казано невероятно!Става въпрос за някаква абсолютно неизвестна дет или по-точно грайндкорн банда за която твърдя с абсолютна сигурност, че превъзхожда абсолютно многократно всичко друго от този стил който съм слушал! Превъзхожда многократно най-добрите албуми на Napalm Death и Carcass, също и най-силните дет-метъл групи като Morbid Angel, Deicide, Death, Bolt Thrower. Нещо повече – изобщо няма база за сравнение с тях!!!
Отначало аз като начинаещ металист си който имаше много скромен опит единствено с няколко албума на Metallica, Slayer, Sodom и Sepultura помислих, че това е работа на Sodom защото звучеше почти като Tapping The Vein, но много по-тежко, с много по-брутален вокал, по-мелодично, много по-смислено и с несравнимо по-качествен звук на китарите вероятно 8-струнни с дисторжени. Звукът на тази абсолютно неизвестна до ден днешен за мен група мога да го определя като някаква невероятна смесица между Obituray – Slowly We Rot(1989) и Sodom – Tapping The Vein(1992), но много по-добре и от двата албума взети заедно! Плюс това песните бяха ту бавни с музика навяваща технологичен, социален, политически и военен драматизъм, ту бързи без изобщо да се губи смисълът явно въз основа на класическа музика. Даже най-яростната противничка на метъла като цяло в кварталът ни като чу въпросните песни от уокменът ми някъде през ноември 1992ра година не само, че много хареса музиката, но и не искаше да спира да ги слуша! А тя мразеше Metallica, а какво остава за някакъв грайндкорн в пъти по-тежък от коя да е дет-метъл група? Сега разбирате ли за каква класа говоря?
На края на касетката която пазя като очите си и до ден днешен вече 18 години има записани само две песни и само интрото на третата. Интрото на третата песен започва точно така – ”Yes, I have a new technology. I have a little secret! Itself, itself, itself, itself…” с доловим немски акцент на английският…Това ми беше първото по-тежко от трашът нещо което някога съм слушал и заради тези две песни направени от неизвестна за мен супер група започнах да слушам дет и грайндкорн. Но колкото и дет и грайндкорн групи да откривах с течение на времето през следващите години 1993-1997ма никога ама никога не успях да уцеля касетка или диск на тази група! Нищо не можах да разбера! Явно това е било или демо или дебют на някаква вероятно немска грайндкорн банда която по неизвестни причини не е продължила да свири въобще. Абсолютно съм сигурен, че ако тази група беше продължила да свири щеше да разбие всичко! Даже най-силният според мен грайндкорн албум на Carcass от 1991ва година е далеч от тези две песни които чух!
Преди няколко години пуснах въпросните две песни на барабанистът на новата българска дет-метъл група HateBomb и той ги оприличи на Metanoia. Metanoia действително до колкото чух един техен албум имат горе-долу нещо общо с тази мистериозна вероятно германска грайндкорн група, но за съжаление и те са много далеч и като sound и като концептуална база за сравнение. Следващата ми стъпка е да попитам собственикът на музикален магазин SMF Сашо дали знае какъв е този състав? Но преди това реших да се консултирам със супер специалисти като вас дали някой нещо знае и най-вече някой от вас купувал ли си е през есента на 1992ра година Tapping The Vein на Sodom?