Вечносивите ме карат за пореден път да губя думите си. Glorious Collision се нарежда повече от достойно до старите шедьоври, предлагайки ни поредната омъртвяваща доза емоционална музика. Трудно би било да търсим някакви забележки, цялостното въздействие на албумът е върховно, издигащо, осмислящо всяка секунда чакане. Живейте - има още какво да се прижевее и чуе, това е посланието, изкрещяно от всяка една секунда.
Повече коментари - след 100-но слушане!

Къде може да се чуе?

Още никъде... промо! Скоро и по други места...

И с какво по-различен е от семплите, които звучат като пълен бълвоч?

Може би си е до човек, в семплите откривах много потенциал, а албума продължава да расте с всяко следващо слушане. Определено е много разнообразен и се нуждае от поне 5 слушания - има си задължителните резачки (Frozen, It Comes From Within), има невероятни по-баладични парчета (Wrong, To Fit The Mold, The Phantom Letters, Free). Много по-клавирен е от Monday Morning Apocalypse и Torn, но иначе не бих тръгнал да го сравнявам с някой от предните. Тук-там се усещат и някои симфонични пасажи на заден план, които само допринасят за цялата картина. Carina също можем да я чуем в You и финалната ...And The Distance. Приятна изненада са вокалите на дъщерята на Тom в I'm Drowning Alone... Наистина не намирам от какво да се оплача.

btw, ако началото на Fear ми размазваше главата, то тогава не знам това на Frozen какво прави...

Ще видим. В семплите обаче аз не чух нищо ново - напротив, събиране на остатъчен материал от предните 2 албума. Още 2-3 седмици. Добре поне, че TIC не остарява.

О, не - събиране на остатъчен материал не е в никакъв случай. Аз затова и никога не си вадя изводи от семпли

Давайте го вече бе!

Голямо тръшкане и вайкане беше в първите няколко слушания на "Glorious Collision" и много се дразнех. Малко време му трябваше на албума да улегне, но поне си заслужаваше усилията.

Определено е най-слабият албум, който Evergrey са издавали до момента, това трябва да го уточня още от началото. И то не просто в сравнение с великанските постижения на бандата ("The Inner Circle", "Recreation Day", "Solitude Dominance Tragedy", "In Search of Truth"). Новият е на прилична дистанция и от по-подценявания "The Dark Discovery", и от предизвикалия такава контроверсия "Torn". Това обаче далеч не го прави лош албум. Има много какво да се открие в него, песните са на ниво, правилното чувство също присъства. Като фен на бандата (и то заклет) може би не се чувствам напълно задоволен, но също така не се чувствам и разочарован.

Да започна с лошите страни, защото обикновено финалните аргументи са тези, които оставят най-трайно впечатление, а ми се иска да създам положително такова. Първо и най-сериозно, доста уморено звучат момчетата. Прибрали са се в своя ъгъл на ринга и играят на сигурно - разбираемо в такъв труден за тях момент. Сигурно си спомняте, че бандата имаше проблеми не само със състава, който всъщност никога не е бил чак толкова постоянен - даже в последните години беше нехарактерно стабилен. Имаха проблеми с лейбъла, после открадването на цялата им техника, а професионалното озвучаване и инструменти далеч не струват жълти стотинки. Така че съм готов да простя, че групата звучи по-равно, а песните по-набързо скроени. Evergrey твърде комфортно си карат със среднотемповите парчета - сякаш си пазят гарда и не смеят да се открият. От 13 парчета има само 2, които с чисто сърце да нарека бързи, останалите са предимно в средно темпо, някои звучащи леко незаинтересовано и отпуснато за стандартите на Evergrey, макар и хубави.

Друг проблем е, че един по-оригинален риф не чух в целия албум, а болшинството от песните дори не се градят около рифове. Но това го отдавам на факта, че си изстреляха патроните, не, ами СНАРЯДИТЕ, в "Torn", който беше събрал някои от най-потрошаващите рифни, които съм чувал. И то той просто беше претъпкан от тях. И последното ми недоволство, но бих искал да поставя няколко удивителни на него - най-отвратителният микс на барабани в прогресив албум за всички времена!!! Първо че са прекалено силни и отвличат огромно количество от фокуса, второ че избраното звучене е като на кофи.

Слава богу, положителни страни също има. Огромен поклон за Tom, защото дава всичко от себе си и още отгоре. Невероятни вокали, човекът е във върхова форма просто. Имам чувството, че дори сам е усетил, че е във вихъра си, защото е написал вокални лини, които наистина изискват много. Освен това най-накрая пак имаме балади. Такива липсваха в предните два албума, ако изключим "Closure". Поради тази причина "Free" и "...And the Distance" са бисерите в тавата за мен - типични Evregrey-ски парчета, прочувствени балади, тотално обират овациите ми. Другото парче, което държа да посоча поименно е откриващото "Leave it Behind Us", което ме отвя още от първо пускане.

Общо взето албум-антракт за Evergrey, който им дава малко време да се съвземат, да поемат дъх и да се върнат с пълни сили. Аз оставам оптимист.

Видеото на "Wrong" можете да гледате тук.

Слабичко. Безлично. Този албум напълно ще го пропусна.

Не очаквах нещо епично, затова и хич не съм разочарована... даже влиза доста добре. Сигурна съм, че има много по-силни песни в албума. Но към едно нeщо никога, ама никога не може да имам забележка - гласът и присъствието на Tom. Каквото и да свири отзад, ако пее той, ще звучи добре.

Голяма сила са им и текстовете, очаквам нещо "по-така" все пак...

…стоиш на ръба на отчаянието. Молиш за помощ, но сякаш вътре в себе си знаеш, че нещата са по-дълбоки и изискват повече от една протегната ръка. Чувстваш се наранен, но раните ти не могат да бъдат излекувани. Въпреки това посягаш към поредната подадена ръка с надеждата, че можеш да оставиш всичко зад гърба си и да започнеш отначало. Дали?...

“We should leave it behind us
Cause we’re lost and astray
All things that were known now are changing”

“Leave It Behind Us” е поредният безупречен Evergrey хит с невероятни прочувствени вокали, красиви клавири, неповторима атмосфера и с може би не толкова типични нотки на надежда в същността си. Но след нея остава празнота, мрачна и потискаща празнота...

...с “You” светлината потъва в нищото. Крайно минорна и с доста тежък и мощен инструментал, тя променя изцяло настроението в албума. Това, че в краят се включва и Carina, издига песента дори повече. Трябва да спомена и новата енергия и свежест, вляла се в кръвта на групата от новите членове – Marcus, Johan и Hannes, като ритъм секцията е в известна степен различна от тази, с която сме свикнали.

“Wrong” е избрана за сингъл и напомня за някои неща от “Monday Morning Apocalypse”, но сякаш може да предложи дори повече. По-баладична и лирична от предните две, тя звучи хитово и запомнящо се… а финалната част е просто разтърсваща! Том е гениален и доказва себе си за пореден път с изключително драматично и въздействащо изпети вокални линии. Лирическият герой се опитва да намери грешката в една разпаднала се и болезнена връзка, в която замесен. Дали става въпрос за любовна или за приятелска такава, остава да се реши от въображението ви.

“Somehow I thought I’d always known
If you were hurt, it would show
We are broken and I’m left alone
Then I was wrong!”

“Frozen” започва с ударно нестандартен ритъм и могъщ риф, готов да схруска всяка потенциална жертва и да я изплюе на парчета – нещо, което правеше и “Fear” от предходния албум. Замечтаният припев се забива в главата ти като пиявица и изсмуква всяка капка кръв и разсъдък от нея. Тя е втората по-мажорна песен в албума и е сред най-бързите и енергични в иначе доста тегавия и среднотемпов като атмосфера и настроение албум.

“Restoring The Loss” е удавена в симфонични пасажи и е може би най-ударното парче в тавата. Припевът е отличен, а съотношението текст-музика както винаги е на ултра високо ниво. Marcus допълва звученето на албума по уникален начин с неговите техничарски и смислени изпълнения. Henrik също се справяше перфектно със задълженията си, но след толкова дълъг пост в бандата сякаш имахме нужда от някой като г-н Jidell.

“To Fid The Mold” възпява падението на човешката раса, на което ставаме свидетели с всеки изминал ден и с изгарянето на моралните и чисто хуманни ценности. Пропита с апокалиптична атмосфера, песента е доста тежка и задушевна, а акустичните части и солото са наистина красиви. А вокалите... са болезнено гениални.

“We are liars and vultures
Rapists of the weak
Plunderers of peace”

Първата половина на албума е отминала, а място за разочарование няма. Но дали албумът ще успее да удържи цялата тази мощ, която свистеше дотук? Останалите композиции са дори още по-обречени и потискащи.

“Out Of Reach” е първото доказателство за това, започвайки с тежък риф и преминавайки към лирични вокали и мелодичен и крехък припев. Героят е обречен на падение, което не може да избегне – той иска да се възпротиви, но няма тази сила.

“Falling out of reach
Can’t break free from chains
You can’t, ‘cause wounds won’t heal up”

“The Phantom Letters”, която ни шашна още със семплите си, се оказа дори по-силна от очакваното. Защо да не я наречем дори една от най-добрите песни на Evergrey? Картината е следната: драматичните откровения на сгрешилия лирически герой в неговото писмо до скъп човек. Такива текстове можем да чуем само в тази банда - пропити с тъга, преминаващи през тотален катарзис. Парчето започва баладично, по-късно ритъм секцията забързва леко ритъма, но настроението и внушението си остават същите – болезнено за слушане, но и мазохистите няма да са малко!

“And I know it takes
Tears from sorrow, not forced in hate
Too late to change”

“The Disease” е парчето, което израсна от второстепенно до любимо при мен. Спорно е доколко шведите са прогресив в същинския смисъл на думата, но това, че правят такива многопластови и растящи парчета, оправдава всичко. Някак нетипично звучат вокалите на Tom заради по-блус тембъра, на който все още не сме свикнали напълно, но специално с тази композиция се връзва перфектно.

Преходът към “It Comes From Within” е осъществен плавно с тихи хорове, които след броени секунди избухват в рифова фурия, типична за бандата, но все така отвяваща. Песента донякъде напомня с рифовете си за първите два албума, а китарните сола са бързи и агресивни. Лирическият герой възпява умората си от всичко и нежеланието да се бори срещу вече твърде силният мрак.

“It’s taking me over
It’s making me weak
Bought my dust to the surface
It’s leaving me helpless with no way to breathe”

“Free” задушава сетивата! Комбинацията от клавири, акустични китари, вокали и текст е неописуема и може да бъде опасна за неподготвените. За песен като тази няма какво повече да се каже.

“I’m Drowning Alone” е сякаш последната молба и опит за загърбване на всичко. Героят усеща, че душата му е износена и сякаш е загубил желание дори да живее – той не усеща същата мотивация, както преди; моли се чувствата му да бъдат излекувани и това ни пронизва все по-силно с всяка изминала секунда, а на по-късен етап комбинацията от тихи цигулки и детски вокали (дело на дъщерята на Tom и Carina) вдига градуса дори повече.

…това е! Войната е загубена! Няма как да върнеш нещата, които си загубил. В теб остава просто празнина, която не може да бъде запълнена по никакъв начин. Има ли смисъл да се бориш срещу враг, когото не можеш да победиш дори в мислите си? Този враг е самата твоя същност! Светлината в тунела е просто илюзия! Единственото, което ти остава в такъв случай е да се надвесиш над ръба…

Това отразява финалната “…And The Distance”, която освен че е поредният изпипан дует между съпружеската двойка е също така и тъжен, но и завършен край.

Ние, феновете на Evergrey, много добре знаем, че музиката на любимата ни банда не просто се слуша – тя се чувства и преживява! След като “Glorious Collision” ме накара за пореден път да почувствам онази магия и емоция, която ми липсваше цели 3 години (от излизането на “Torn”) то тогава за какви оплаквания може да става въпрос? Остава да чакаме и да се надяваме, че следващият опус ще ни хвърли в същия филм!

Автор: killer_rose

Много въртях "Glorious Collision", но не можах да го харесам. Присъединявам се (за кой ли път) към мнението на lodborg за лошите страни на албума, но, за жалост, почти не откривам нещо положително, за което да се хвана. Голямо разочарование, а след страхотния "Torn" имах много големи очаквания. Дано следващият е по-добър. A сега си пускам "Monday Morning Apocalypse".

Ти намери какво да си пуснеш :д

Хаха, сигурен бях, че ще ме закачиш. Като че ли настроението на новия най-много се доближава до "Monday Morning Apocalypse", но далеч не ми харесва толкова.

Torn ме разби. The Dark Discovry ми е много мил. И все пак...Glorious Collision ми беше скучен. Всичко започна с обложката. Рядко дразнеща, биеща към грозна, ама викам, айде пък, албума може да е на ниво... Не казвам,че не е, все още не съм му врътнала повече от 3 слушания, не обичам да си давам много време с нов албум, ако не ме е грабнал моментно. Ще го слушам пак може би след месец. Ама до тук... изключително приятни балади, наистина. Иии... скучен... and what lodborg said.

Glorious Collision си е отличен албум, просто му трябва малко повече време за вникване. С нищо не е по-слаб от Torn, например, с по-старите вече ми е трудно да го сравнявам. Не съм съгласен, че звучат изчерпано; според мен просто са открили стил, който им пасва. Страхотни мелодии, вокали, текстове...

^ Тук съм много съгласна - определено е най-тегавият им за вникване албум, най-претенциозен за слушателите, желаещи да разберат за чий, по дяволите, са записали и издали такова нещо. Вярно, че миксът и продукцията са на друго ниво от това, на което сме свикнали; да, звучи в пъти по-бавно и меланхолично, но в никакъв случай безразборно. Всъщност отдавна не бях слушала толкова 'единен' откъм настроение албум от тях, бил той така затворен в самия себе си за сметка на едната техничност - разбирам да им трябва да се доказват пред някого с аранжиментни еквилибристики, но случаят от години не е такъв. Звукът е различен от този, който гониха с последните няколко албума и явно Том наистина търси съвсем друга ниша с новия състав. Оплаквания обаче нямам - Evergrey звучат по-вглъбени в собствените си страхове и кошмари от когато и да е, а музиката го отразява напълно. "Leave It Behind Us", "Frozen", "The Phantom Letters", "...And The Distance" са страхотни попадения, които ми се ще да чуя на живо, дано скоро да изникне възможност. Така или иначе ще трябва да се постараят повече, ако искат да ме накарат да обърна гръб на тавата, както е и с всеки техен албум след необходимата доза търпение и заслушване.

Нямаше да го слушам албума, семплите бяха достатъчни, но от скука реших да го преслушам. Не знам къде ги видяхте и чухте тези неща, но подозирам че сте били под влияние на разни опиати. Пълна скука, имаше само интересен риф с разни хорове зад него, но и той беше само за около 5-10 секунди сякаш. Албума е посредствен в най-добрите си моменти и плашещо отегчителен и безличен в най-слабите, които са доста честичко. Дори пеенето не може да го спаси, защото и то е също толкова безлично и скучно както и музиката. Да не говорим пък за звука на самия албум... Не знам какво се е случило с тези хора, но вече 3 албума и все повече затъват. Може би ако следващия им е предимно оплют от фенове и критици ще го чуя, но общо взето с това приключвам с новите неща на групата. The Inner Circle - там трябваше да се разпаднат. Ако някой си мисли, че има емоция и искреност в този албум, нека си пусне гореспоменатия или Recreation Day или някой от предните и след това нека да чуе това... нещо и да направи сравненията (не музикалните).
И все пак това си е лично мнение, не го взимайте на вътре - всеки си има такова :д

^ На мен пък ми звучиш като някой, който още преди да чуе албума, решава, че ще е адски зле. И всички, на които се е понравил, се едно са няколко нива под тебе. Чудесно, че имаш мнение, ама трезво такова, не се гради като тропкаш упорито с краче срещу всичко и злобееш на дребно.

А пък на мен ми звучиш като някоя, която пише без да мисли за хора, с които не е особено запозната и скача към бързи и обобщителни заключения базирани на абсолютно нищо. Да не говорм, че и не допринасяш с нищо към темата, така че си и спамещ трол. Хм?
Иначе не знам как може някой да си науми предварително нещо, че няма да е хубаво, да се окаже обратното в действителност, но въпреки това да не ти хареса само защото така си си го втълпил предварително. Освен ако не си някой малоумник. Гледай да не те заболят очичките от въртене и превъртане ;)

За чийто са издали и записали тегаво-отгчителния си за вникване албум и прословутите Соната Арктика. Е, няма да омалея да го пвтарям и... така. Колкото по-трудно, толкова... по-трудно.