Курската танкова битка е основното определящо сражение не само на източният фронт но и по отношение на цялата Втората световна война. В разстояние на една седмица са напълно разбити и унищожени най-елитните части най-мощната и страшна военна машина в света. Бронираният юмрук на немският националсоциализъм се разбива в нажежената до червено наковалня на Сталин. Индустрията на Третият райх форсирана до краен предел не е в състояние да осигури нарастващите нужди на немската армия, която е принудена да търпи масираните и едновременни удари от изток. Германия и цяла Европа са заплашени от нахлуване на нискокултурна азиатска раса водена от умен, жесток и безкруполен диктатор.


По своето същество операция "Цитадела" е замислена като концентрирано вклиняване от север и юг в тесен участ от фронта по линията Орел-Курск-Белгород с последващо съединяване на ударните групировки и изолиране на съветските войски намиращи се между тях. Осъществяването на планът зависи най-вече от концентрацията и управлението на елитните немски бронетанкови и мотопехотни съединия. От оперативностратегическа гледна точка масивен концентриран пробив в съветската отбрана би имал катастрофални последици за Червената армия. Според Хитлер за осъществяването на смъртоносният клинообразен удар е необходимо използването на новото поколение тежки танкове Pz V Panther и Panzer VI Tiger. Стига замисълът да не стане очевиден за съветското командване…





Основният фактор, който играе определящата роля в определящото сражение на определящият войната фронт е разузнаването. Сталин много добре знае това и не случайно непрестанно стерилизира НКВД от реални, въображаеми и потенциални шпиони. А след като в самата силова структура номер 1, която систематично прочиства до кристална чистота обществото се провеждат чистки е логична невъзможността за наличието на каквито и да било икономически и промишлени саботажи, контрареволюционни заговори, белогвардейски и троцкистки влияния т.нар ляв уклон. По този начин Народният Комисариат за Вътрешни Дела(НКВД) функционира като единен и добре смазан механизъм за цялостен и тотален идеологически и икономически контрол над обществото и отделни негови елементи извън пределите на Съветският съюз. Шпионската мрежа "Люси" действаща в Швейцария доставя на Сталин и Ставката точната дата, час и пътят по който ще преминат основните ударни немски групировки като по този начин определят изходът както на Великата отечествена война, така и на целият световен конфликт.


На 5 юли 1943 рано сутринта крупните немскофашистки съединения общо 800 000 войници, 2500 танка и САУ се построяват за начало на съдбоносната операция "Цитадела". Срещу тях държавата на Ленин и Сталин в направлението на немският удар противостои с 1 300 000 войници, 3600 танка и 2400 самолета. Нацистката пропаганда изхождайки от особената важност на предстоящата комплексна настъпателна операция тръби, че това сражение не може да бъде загубено, че Германия със сигурност ще победи и ще наложи "нов световен ред". Хитлер упорито вярва в успехът на новите си играчки като няма никаква реална представа, че те попаднат в условия, в които качествата и техническото им превъзходство остават практически без значение. На 5 юли сутринта в 2 часа и 20 минути на участъкът от съветско-германският фронт с решителното значение руската артилерия изненадващо открива ураганен артилерийски обстрел минути преди стартът на немската артподготовка …Жуков наблюдава през бинокъл началото на грандиозното сражение от 20 километра и става свидетел на адската симфония на хилядите оръдия, ракетни установки М-31 "Катюша" и взривовете на авиационни бомби, които съсипват немските части. На изходният плацдарм на немскофашистките войски настава истински ад. Нарушава се строго определеното построение на излизане от изходните позиции за атака още в самото начало на грандиозното сражение, което дава отрицателен резултат за строгото и безпрекословно изпълнение на специфичните тактически указания и деморализира немските войски.





Най-тежкото сражение в историята на човечеството в най-интензивната му фаза продължава една седмица от 5 до 12 юли 1943 година и завършва в края на август месец с тотален погром за нацистите. Героическите напъни на СС-дивизиите "Велика Германия", "Leibstandarte""Тотенкопф" и "Das Reich" въоръжени с най-модерните танкове на света Pz V Panther и разработваният от Хеншел, Порше и Круп 56 тонен Panzerkampfwagen VI Tiger със съкрушително 88 мм оръдие попадат в колосална отбранителна система строена от 300 000 човека пролетта на същата година, когато Хитлер отлага офанзивата и замисълът на ОКВ става очевиден за съветският генералитет още на 12 април. На срещата между генералите Жуков и Василевски същият ден в Ставката, на която Сталин лично присъства изхождайки от обстановката на фронта се взема решението за изграждане на дълбоко ешелонирана отбрана срещу явно предстоящ масиран немски удар. И сега създателят на светкавичният бронетанков настъпателен подход генерал-полковник Ханс Гудериан вижда как скъпоценните и уникални тежки панцери експлоатират един след друг попадайки на неразчистени мини. Два дни преди началото на сражението през нощта на 3 юли 1943 година десет инженера от СС-дивизията "Велика Германия" извършват безсмъртен подвиг - в продължение на цяла нощ сами на бойното поле изложени на потенциален вражески огън и риск от пленяване те обезвреждат 2 700 мини! Въпреки героизмът и себеотрицанието на отделни войници и офицери провалът на операция "Цитадела" е неизбежен. От 200 пристигнали от Германия за участие в боевете тежки танкове Pz V Panther само 40 тоест 1/5 са годни за експлоатация след края на първият ден от операцията. Дефектите, които се появяват на стендовете и на бойното поле са следствие стремежът да се произведат в екстремално къс срок определен брой от тях до определена дата. Вместо фаталният удар да бъде нанесен през април, когато Ставката едва нарежда изграждането на многоешелонната отбрана, а тези тежки танкове използвани за развитието на настъплението или за отбраната в случай на неуспех, фюрерът сам в страхът си от поражение обърква естественият ход на събитията като насмита производителите с нереално къси срокове под минимално необходимото технологично време за конструиране и изпитване на образците. Резултатът от тази грешка успоредно с донесенията, които идват директно от немският щаб на масата на Сталин е катастрофален. Единствен Хот в южният сектор на Курската дъга проявява собствена инициатива като прави изненадващ и внезапен маньовър, за който Ставката няма начин да е информирана от швейцарската резидентура на НКВД пуснала корени в немскофашисткото командване и запозната в най-малки детайли с оперативните планове на ОКВ. В резултат на тази маневра Хот отбелязва сериозен прогрес в източно направление застрашавайки целостта на руската отбрана. В южният сектор над Курската дъга се завихрят яростни въздушни боеве между Луфтвафе и съветските тактически изтребителни крила. Над гъстите непрогледни пушеци от горящи като факли танкове, щурмови оръдия и хиляди разпръснати съветски войници движещи се стихийно като мравки на фона на разкопавания от експлозии пейзаж с яростен рев на редове щурмови самолети Ju-87G "Щука" управлявани от педантични пруски аристократи хвърлят смъртоносният бомбен товар по проправящите си път през овъглени останки от хора и техника руски Т-34 водени от обречени на сигурна гибел екипажи. Оцелелите от съкрушителните удари на чудовищните 88мм танкови оръдия на тигрите и непрестанните налети на рицарите от Луфтвафе отчаяните и обезверени руски танкисти се решават на директни тарани срещу стоманените динозаври на Адолф Хитлер. Скоро на бойното поле настава такъв невероятен ад, че за пилотите от двете страни е практически невъзможно да различат своите от противниковите машини. Не помага и новата немска тактика на "танковите клинове", която съчетава предимствата на машините по специфичен начин. Панцерклиновете представляват пирамидални построения, върха на които се води от тежък танк Pz VI Tiger с изключително мощното 88 мм оръдие, а на страните се разполагат по-леките Pz V Panther със 75 мм оръдие, Pz IV. По този начин се акцентува върху най-мощната ударна единица, която трябва да пробие с оръдейни залпове, картеч и прегазване на заграждения, техника и войници противниковата позиция, а останалите по-леки от нея да запълнят и разширят пробитият участък от фронта гонейки със систематична оръдейна и картечна стрелба разбягващите се съветски войници.






Кулминацията на титаничното стълкновение настъпва на 12 юли близо до Прохоровка на една сравнително малка поляна от няколко квадратни километра, на която в разстояние на часове ще се реши бъдещето на света поне за един век напред. В моментът, в който 5та Гвардейска Танкова армия изтеглена от Резерва на Степният фронт командвана от геният на съветското военно изкуство генерал-полковник Конев по указание на Ставката се приготвя за контраатака източно от Прохоровка, 2ри Танков корпус на СС се оказва точно на неподходящото място. Изходът от страшният сблъсъкът между части от 5та Гвардейска Танкова армия и 2ри Танков Корпус на СС съставен от 1ва бронетанкова СС дивизия "Leibstandarte"и 2ва бронетанкова СС дивизия "Das Reich"определя крайният резултат от цялата Втора световна война. На бойното поле настава такъв ад какъвто светът никога не е знаел и може би няма и да узнае. С пълно основание можем да твърдим, че в пряк и преносен смисъл това е най-горещото място в човешката история. Тук се сблъскват две огромни тоталитарни империи с демонични разрушителни възможности заложили бъдещото развитие на човечеството и мобилизирали върхът на авангардът си за налагане на своята воля една на друга. Затова като се каже "Сталин" се има предвид Stahl - тоест стомана. На всеки квадратен метър от тази поляна буквално вали метеоритен дъжд от куршуми, море от огън на сблъскващи се експлоатиращи танкове, псуващи танкисти които се опитват да се спасят от горящата машина, раздрани от картеч червени знамена, редове разбита димяща бронетехника и останки от хора на фона на червената топлина. Съветското командване изхождайки от реалната опасност фронтовата линия да бъде пробита от 2ри Танков корпус на СС въвежда в бой останалата част от 5та Гвардейска танкова армия съставена от 18ти и 29ти танкови корпуси. Това решение окончателно накланя везните в полза болшевишкият лагер. 300 немски танка са унищожени само в този участък от фронта през 12 юли. Адът на Прохоровка води до тотално разбиване на двете елитни немски бронетанкови дивизии SS-"Leibstandarte" и SS-"Das Reich" и оттам провал на немската армия да пробие фронтовата линия на изток на единственото място, където това се оказва възможно.






В крайна сметка се постига паритет - и двете страни губят равен брой бронетехника, но загубите на Германия предвид изключително острият недостиг на суровини, възможностите на индустрията и трудното и усложнено производството особено на разработваният от 1937 година скъпоценен Pz VI Tiger с 12-цилиндров двигател Майбах HL 230 P 45/700 конски сили на регулярна цена 300 000 райхсмарки са фатални. До 1944 година Третият райх произвежда около три пъти повече стомана и чугун отколкото Съветският съюз, но въпреки това заводите на Сталин произвеждат три пъти повече бронетехника. Причините за тази аномалия са складираните милиони тонове черни метали зад Урал края на 30те години, многобройните рационализации в руските машиностроителни и танкостроителни заводи и в крайна сметка улесненото и рационално производство на десетките хиляди машини. След катастрофата на 12 юли 1943 година Хитлер изненадващо обявява прекратяване на операция "Цитадела", през следващите дни Ставката нарежда комплексно настъпление, в резултат на което крупни съветски съединения връхлитат по продължението на фронтовата линия върху изтощените и деморализирани немски войски превземайки Белгород, Орел и за последен път Харков. До края на август 1943г. всеки ден и нощ загубите на Германия продължават катастрофално да растат достигайки непоправими размери. Реално погледнато битката продължава до края на август месец като са напълно разбити 30 немскофашистки дивизии, от които 7 безценни танкови. Тези дивизии губят повече от половината от войниците си или около 500 000 души общо убити, ранени и пленени(!!!), около 1500 танка включително част от тежките танкове Pz V Panther и Pz VI Tiger, 3000 оръдия и около 3700 самолета. Такива чудовищни поражения на военна техника и личен състав не могат да бъдат възстановени от Третият райх по никакъв начин. Следствие огромните напрежения в нея икономиката на германската империя неизбежн навлиза във фаза на сигурен колапс. Съветската армия нанася съкрушително поражение на окупаторите благодарение нарасналата централизация на оперативното й управление. От този момент тази централизация постепенно расте като до края на войната оперативното изкуство на Съветската армия се изравнява с това на Вермахта. Причината за този забележителен прогрес е взаимодействието между кадрите и главнокомандващият Сталин и най-вече прагматичният и логично построен подход при вземане на решения. Създават се оперативни резерви, които винаги в крайна сметка определят изходът от иначе безнадеждно загубени сражения. Прилага се кумулативно и масирано поточково използване на реактивна и конвенционална артилерия за изтощаване, деморализиране и разбиване на добре укрепените противникови защитни позиции и гнезда на фанатична съпротива. В първата фаза на сражението се атакува на първа линия с най-безполезните от политическа и военна гледна точка бойни единици, а когато противникът се изтощи и обезкръви се пуска свежият авангард, който неминуемо решава крайният резултат от битката. Пробивите по фронтовата линия бързо се запълват с дълбоки танкови клинове, които излизат в дълбокият тил на противника. Масирани артилерийски обстрели закопават в земята хиляди немски войници и фрицове. Немскофашистките войски понасят жестоки поражения и изпитват могъществото на съветското оръжие изсипващо им се с ярост и омраза. Нещастията застигнали съветският народ скоро се пренасят в Германия…







Изготвил: Веселин Алексеев/юни 2005та година/

Хорошая работа солдат

Картата в началото не е точно на битката при Курск, на нея се вижда само северния участък от Огнената дъга и без съответните бойни действия.

Втората снимка е на ударен немски Тигър, както виждаш не е "най-модерния танк в света", бронята му е твърде правоъгълна и съответно по-уязвима, докато при Т-34 вече е полегата (под ъгъл) така че да намалява бронебойната сила на снарядите.

Третата определено е пропагандна, войниците държащи ръчни гранати в окопа са руснаци, а и танка е руски (личи по окачването на веригите) и също така в момента на снимката не е бил в движение.

Panzerkampfwagen VI Tiger Ausf. E


Panzerkampfwagen VI Tiger е разработван и строен от светилата на немската военна промишленост Хеншел, Порше и Круп в периодът 1937-1942ра година и е предназначен за заовоевателна война в открит бой на равни пространства. Това е най-тежкият и масово разпространен танк по време на Втората световна война произвеждан във военните заводи на Третият Райх до окупирането на Германия и падането на националсоциалистите. Производствената му цена е 300 000 райхсмарки, което е в пъти повече от цената на всеки един друг танк по това време. Първо му бойно използване е есента на изключително тежката във военно отношение 1942ра при Сталинград в съставът на армията на Хот при опитът за деблокаж на обградената 6та армия на Паулус известна като разрушителка на градове. При тази необмислена акция от страна на ОКВ са пленени свръх-ценни образци от Съветската армия и по този начин Хитлер разкрива най-силната си карта за предстоящото генерално сражение на Курската дъга 5-12 юли 1943та. Но първият пленен немски Panzerkampfwagen VI Tiger e от Ленинградският фронт в съставът на sPzAvt.502 на снимката изложен в Горки Парк в Москва, където му се провежда щателна тактико-техническа инспекция от съветските генерали Жуков и Ворошилов.






Танкът в базовата си модификация тежи 56 тона, носи огромно за времето си и съкрушително с поразяващата си сила 88 мм оръдие проектирано на базата на 88mm Flak 36 L/56 зенитно оръдие на Вермахтът, което в танковият му вариант според думите на създателите си може да унищожи всичко в радиус от 1000 метра включително тежки 52 тона съветски танкове KV-2 въоръжени с 151 мм смазващи със силата си оръдия. Стоманеното чудовище плод на немският технически гении побира до 92 снаряда за това свръхмощно за времето си оръдие и е въоръжено с изключително ефективна 7,92 мм картечница за поразяване на пехотата до 1200 метра. Снарядът Pzgr.40 може да пробие около 150 мм броня на дистанция от 1000 метра и 110 мм броня на 2000 метра, което представлява изключителна заплаха за всеки един съветски, английски или американски танк в периметърът му на действие. 12 цилиндровият двигател Maybach HL 230 P 45 с мощност 700 конски сили е инсталиран на всички произвеждани модели до май 1943та година. Въпреки него Тигърът си остава тромав за градски бой където става лесна плячка на други по-маневрени танкове като T-34/85 и английските Шърман. Panzerkampfwagen VI Tiger се нуждае от високо квалифициран 5-членен екипаж с изключително висока военна подготовка, високи нравствени качества и най-вече надеждна политическа мотивация.





Съществуват много и различни модификации но най-интересната от тях представлява конвертиране на съветски Т-55 в Тигър от 50те години на миналия век. Такова тежко въоръжено и бронирано чудовище плод на съветската и немската военни промишлености от 40те и 50те е практически в състояние с лекота да унищожи и смаже всеки един американски и английски танк строен до тези години. Прави сериозно впечатление приемствеността на съветската военна мисъл от пленени немски образци въоръжени не само по отношение на този блестящ за Втората световна война танк но и относно автоматът Щурмгевер.44, на чиято база е строен известният по цял свят автомат Калашников АК-47. Съветските конструктори доразвиват идеите на немските инженери, в резултат на което се създават брилянтни образци въоръжение. По начало немското оръжие е макар и в драстична степен по-ефективно е значително по-скъпо и трудоемко за направа от съветското но при почти всички случаи го превъзхожда многократно с качествените си показатели.







Panzerkampfwagen VI Tiger Ausf. E

Made in Nazi Germany

Conversions:



Befehlswagen Tiger I Ausf. E (Sd. Kfz. 267/268) command tank

Sturmpanzer (Sturmmorser) Sturmtiger Ausf. E - heavy rocket launcher/mortar carrier

Bergewagen Bergetiger - heavy recovery vehicle

Tiger(P) - Porsche design (5 produced)

Schwerst-Flammpanzer auf Tiger I - long-range flamethrower tank (planned)
Sturmpanzer Bar - 305mm L/16 gun carrier (planned)

Sturmpanzer Tiger I - 170mm Kanone 44 gun carrier

Sturmpanzer Tiger I - 210mm Moerser 18/43 mortar carrier (project)

Sturmpanzer Tiger I - Skoda's 305mm Granatwerfer heavy mortar carrier (project)

Tiger I - 240mm Kanone 4 transport vehicle (project)

Panzerkampfwagen VI Tiger II Ausf. B

Руснаците наистина извършват невероятен подвиг,който обръща хода на войната.

Немците извършват по-невероятен подвиг, но нещата просто не са стояли както в приказките.

СССР получава огромна помощ от Америка и Англия която по някои оценки се равнява на около 20-25% от цялата му военна продукция. Става въпрос за танкове, самолети, радиостанции, джипове <Вилис> и други важни неща.

По така наречения ленд-лийз СССР е получавал буквално от всичко необходимо (и то по много) от САЩ, като изключим това че немските подводници са пратили голяма част от корабите с доставки на дъното на океана, все пак до СССР достигат:

12 000 танкове и САУ
20 000 самолета
500 000 камиони и джипове
5 000 противотанкови оръдия
8 000 зенитни оръдия
132 000 картечници
8 000 артилерийски влекачи
35 000 мотоциклета
472 000 000 снаряди
4 500 000 тона храни и продоволствие
2 100 000 тона нефтопродукти
1 200 000 тона взривове и химически вещества
11 000 вагона
128 транспортни кораба
3 ледоразбивача
281 бойни кораба

... и ей в тоя дух, руските солдати са носели буквално почти само американски ботуши и са яли американски консерви, возейки се в американски джипове. Без тази помощ... незнам.