Общо взето трябва да напишете коя песен последно ви е докарала до сълзи.
Последно мен ме докара Arch Enemy - Snow Bound.

Странно,но последните 10 години не съм обелил дори една сълзичка.Дали съм закоравял,безсърдечен задник?

ХАХАХАХАХАХАХАХ !!!!!!!!!!!!!!!!! ЛИЯНА - КАМЕННО СЪРЦЕ АХАХАХАХАХАХАХА

Евала, mordred, евала!

Opeth - Black rose immortal, на сублимния момент винаги се насълзявам (мънинко). Също се просълзих мъъънинко и на Chandeen - To the wild roses. Яка темичка бтв.

Преди мноооого, много време, когато набарах касетките на баща ми и пусках Слави Трифонов, той имаше една много яка и за мен тъжна песен. Брат по съдба, тя тогава много ме разчустваше. Не съм бил на повече от 8 години. Явно още тогава си ме е привличала истинската музика, тъй като това негово парче е кавър на Dire Stairs - Brother in arms.
След тоя случай повече песен не ме карала да се натъжавам.... просто открих чекията ;д

Трябва ли песента да натъжава, че да се просълзявате? И красиво звучащата песен също може да докара сълзи, но не от тъга, а от радост, от благозвучие.

Абе те еба, питаш едно, после се заяждаш.
На всички концерти се просълзявам от кеф, както и останалите 2000+ до 20 000+ човека на великите песни.

В момента роня сълзи на Ishitrobots - God Is Dead But My Hair Is Perfect .

Сълзи на умиление и благодат.

blood, а така, момко, така те искам!

Категорично не, макар и да ми се е случвало под звуците на някои дълбоко лични парчета. Доста рядко, но обикновено нещо ме жегва, когато слушам нов албум на някоя от най-любимите си групи и дадена песен звучи така, че да ме остави в потрес пред красотата и въздействието си. Помня, че се случи с тетралогията "Poetry for the Poisoned" на Kamelot, когато я чух за пръв път, оттогава нищо... до съвсем скоро - "Heroes of the Waterfalls' Kingdom" на Rhapsody ми разказа играта с финала си. Симфо-саундтракова финална завеса, пред която просто не можеш да останеш безразличен.

Хаха, взех, че си затворих очите и се заслушах по-дълбоко в гласа на Стане в Auctioned... Много емоционален. Като ги отворих, ми бяха толкова навлажнени, че поизтекоха няколко сълзи. :Р

На Gamma Ray 2010 в София бях в невероятна еуфория като излязоха след Freedom Call и направо щях да се разцепя, беше доста емоционално. А иначе има една песен, която е доста тъжна. На King Diamond - So Sad. Ако тръгна да слушам и целия албум (понеже е концептуален) The Puppet Mаster, се сдухвам бая.

Savatage - Alone You Breathe

Изключително много ме натъжава тая песен. Но е гениална!

Аз, като върл метъл, никога не рева!!!!!!!!!

Дано фенове на други стилове музика не попаднат на тая тема !!!

Същата реакция предизвиква и у мен. Savatage са велики...

Радостни сълзи: P.I.F - Сън в съня (благодарение на Sile)

^ "Не спя" ме хвърля в другата крайност.. Иначе последната песен,на която плаках като малко дете, беше Sisters на PoS първият път,когато я чух.

Има така красив текст, нежен призив към любимата... ох, ох: Amorphis - On A Stranded Shore

На това. Ама не щото ми е тъжно, а защото някак си те кара да се вживиш и като си представих как споделям песента с една приятелка и тъжим и ревем двете, заплаках от смях. Какво да се прави, идиотче съм си... Песента ми харесва иначе. : )

Iced Earth - Ghost of Freedom

Sonata Arctica - The Misery

^ +1

Radiohead-Creep Тая песен когато и да я слушам,все ме сбръчка...сеща ме за изпуснатите възможности.

Вчера плаках от щастие на изпълнение на индиански ритми от млади българи с цугукла, пиано, барабан и китара + пеене.

^Пиши ми в скайп, да не те разплача аз тебе ;д

Primal Fear- " Black Rain". И без коментар. Тая песен, и без причина, само да се вглъбиш, може да те просълзи.

Skillet - Comatose

http://www.youtube.com/watch?v=SZI6s-Y1nUY

Мен по-скоро тази. И също е гениална

Една и съща песен може да ме вдъхнови и да ме разплаче - зависи от моментното състояние на духа ми :-)

Скоро ми беше криво, че някак си не съм хванала живота си за юздите и той препуска адски бързо, а аз не успявам да наваксам... Та това парче ми въздейства слъзотворно: Stratovarius - When the night meets the day