ICED EARTH - THE GLORIOUS BURDEN
Преди да издадат седмото си дългосвирещо творение, лидерите на американския пауър метъл Iced Earth претърпяха сериозен трус – емблематичният вокалист на групата Matt Barlow бе изгонен, за да дойде на негово място не по-малко значимият Tim “Ripper” Owens (ex – Judas Priest). Осъждан от някои за този ход, според мен лидерът на бандата Jon Schaffer взе правилното решение и вместо да тъпче в доказали се постройки, пое нова (макар и не драстично контрастираща със звученето на старите класики) музикална насока. Насока, която несъмнено изискваше смяната на мрачния и на моменти меланхоличен глас на Barlow с по-разнообразен и експресивен вокал. Малцина биха могли да отговорят на тези изисквания; ето защо и Owens се оказа точният избор.
Като цяло мрачното звучене, което е запазена марка на групата, отново е тук – просто в друга форма. Из целия албум преобладават характерните галопиращи ритми на Schaffer, подплатени от осезаемото басово присъствие на James MacDonough. Макар солата да не са изобилни, всяко от тях тежи на мястото си и няма безсмислени отклонения от и бездруго идейно завършените композиции. Owens безспорно прави най-силното си представяне в досегашната си кариера, влагайки неподозирана емоция и мощ в партиите си. Впечатлява начинът, по който гласът му се вписва и същевременно обогатява цялостния облик на албума. Злобно-агресивен на моменти, друг път – лиричен или героичен, Ripper е изцяло в свои води и липсата на Barlow не чувства и за миг. Richard Christy също не си почива зад касите, доказвайки нагледно защо е един от водещите метъл барабанисти понастоящем.
Макар да не е концептуален албум в общоприетия смисъл, “The Glorious Burden” в по-голямата си част се гради въз една тема, а именно – тази за патриотизма. И тук не става дума за криворазбрания пан-американски патриотизъм, с който Щатите толкова парадират, а за искрените и неподправени чувства на любов и преклонение на Schaffer пред героизма на предците му. Това става ясно още с интродукцията към албума, представляваща китарна интерпретация на американския химн и последвалата я среднотемпова “Declaration Day”, разказваща за Войната за независимост. Още в тази песен е загатнато за епичния дух на “The Glorious Burden”, набиращ постепенно сила и разгърнат изцяло в закриващата триделна сюита. Следва тъжната балада “When The Eagle Cries”, посветена на събитията от 11-и септември, продължена смислово (но не и музикално) от убийственото спийдаджийско парче “The Reckoning”. Интересни, тежки и технични рифове, смени в темпото, зашеметяващи вокали и опустошителна ритъм секция, накратко – образцова песен, издържана в познатия стил на Iced Earth. Компактната, мачкаща “Greenface” ни разказва за американските пехотинци във Виетнам, а “Attila” съдържа исторически препратки чак към историята на Рим. Композиционните хрумвания и постепенната градация на напрежението в последната я правят една от най-разчупените песни в албума. Връщаща ни към Първата световна война, “Red Baron / Blue Max” е по-праволинейна, но не по-малко въздействаща. Тук и в следващата я балада “Hollow Man” Owens е буквално безпощаден откъм гласова демонстрация. Удачно редуващата акустични и дистортизирани пасажи “Valley Forge” отдава почит на загиналите за свободата на САЩ през 19-и век войници. “Waterloo” пък ни пренася на бойното поле край известното белгийско градче, където Уелингтън е сразил Наполеон. Изключително стегнатата рифовка и промъкващите се сред нея мелодични хармонии я правят достоен завършек на първата част на албума.
Въпреки, че дотук творбата звучи завършено, гвоздеят й тепърва предстои. 32-минутната “Gettysburg 1863” отразява знаменателните събития покрай обсадата на едноименния град – битка, обърнала хода на Гражданската война. Ако баталната епичност и трагизъм изобщо могат да имат музикално измерение, то Iced Earth са го постигнали. Силните ритми, оркестрациите в изпълнение на Пражката филхармония, автентичните за века мелодии, добавените ефекти – всичко това формира една болезнено реална и пропита с драматизъм атмосфера. Всяка една от трите части – “The Devil To Pay”, “Hold At All Costs” и “High Water Mark”, пресъздава по един ден от въпросното сражение през очите както на южняците, така и на янките. Като генерал Робърт Лий Owens крещи френетично заповеди, а Schaffer дори за момент се вживява в ролята на генерал Джеймс Лонгстрийт. Слушателят се оказва насред безмилостната престрелката и хаоса на войната, от които е неспособен да се измъкне до самия кървав финал...
Не би било пресилено, ако кажа, че с “The Glorious Burden” Jon Schaffer надмина себе си като композитор. В тавата са комбинирани с мярка пауър, класически метъл, траш и спийд, като резултатът е най-добрият по мое мнение албум на Iced Earth досега.
Не би било зле и още хора да посписват.
![icon_headbang[1].gif](http://www.metal-world.info/forum/style_emoticons/default/icon_headbang[1].gif){kind=icon}
Albumyt si e strahoten,a vokalite na Tim Owens "The Ripper" sa na izklu4itelno visoko nivo!TO4KA!