Слушам Slayer вече повече от 20 години. Колко много съм ги слушал ако ви кажа няма да повярвате, някои хора не са слушали толкова метъл за целия си живот колкото само аз съм слушал Slayer. Първото им изпълнение което чух беше току-що излезналият двоен концертен албум Decade Of Aggresion (1991). Щом пуснах първата касетка и усетих бързината и агресията им направо полудях по тях! До днешно време съм събрал всички техни албуми на оригинални дискове включително концертите Live Undead (1985) и разбира се двойният лайф които излезе през 1991ва година. Естествено бях и на концерта им през началото на юли 2002ра година на стадион "Академик".

Въпросът на темата ми не е колко голям фен съм на Slayer и колко много пъти съм ги слушал за 20 години време. Сигурно има други още по-фанатични и привързани техни фенове отколкото съм аз. Главният ми въпрос ми е кой според вас е най-слабият им албум?...Но за да си отговорим на този въпрос трябва да се изясним кой е най-силният им албум? Твърдо заставам зад 86-Reign In Blood. И за мен и за известен процент от феновете им както и за музикалната критика този албум определено е най-силният им и съответно най-бързата и агресивна музика на планетата създавана до този момент. Но сега да се върнем на това - кой е най-слабия албум на Slayer??Тук разбира се изключваме Undisputed...защото в по-голямата си част това бяха парчета на разни неизвестни пънкарски групи, това не го считаме за албум.

Над този въпрос кой е най-слабия албум на тази велика американска траш-метъл банда се мъчих почти 3 години от есента на 2009та когато завръщайки се към метъла си купих God Hates Us Al(2001)l, Christ Illusion(2006) и World Painted Blood(2009). Дълго слушах, дълго мислих и накрая останаха само два варианта за най-слаб албум - God Hates Us All и Christ Illusion. Тъй като God Hates Us All отначало ми се струваше като непроницаема стена от безмилостен шум лишен от всякакъв смисъл аз се заблудих, че това е най-слабият им албум. Все пак трябва някакво време за да се асимилира музиката, нали така? Но впоследствие като мина това известно време и нещата ми се изкристализираха в съзнанието открих или по-точно казано установих, че Christ Illusion е най-слабият албум на Slayer!Защо мисля така след като God Hates Us All който излезе баш на 11ти септември 2001ва е много много брутален? Ами просто е, защото в Christ Illusion не успях да открия нито едно хубаво парче затова и мисля така. Идиотската обложка я оставяме настрани, нея изобщо не я коментираме. Christ Illuison е по-слаб албум от God Hates Us All защото в God Hates Us All интрото е жестоко, може би най-силното интро на албум правено някога изобщо и защото има поне две добри песни - God Send Death и Seven Faces.



Учудващо е, че книгата посветена на музикалното творчество на Slayer - "Кърварият Райх на Slayer" която прочетох два пъти се посочва, че Christ Illuison бил най-силният албум от много време насам. И това го твърди автора за който 86-Reign In Blood е най-любимият му албум въобще. Изводът е, че всеки фен може да си хареса всеки албум според своето субективно гледище и да си отстоява позицията докрай. Да не забравяме все пак, че това дали определен албум ще ни хареса или не зависи от това в какъв момент от живота ни ние го чуваме за пръв път и с какво го асоциораме...


Сега да не вземете да ме нападнете особено след като критикувах Мейдън във вашия форум? Аз съм си фен на Slayer и много си ги харесвам и като музика и като текстове и особено като личности. Но просто съм реален техен фен и виждам и слабите им страни които са наистина твърде малко. Един слаб албум може да им се прости. В реда на мисли навремето през есента на 1992ра година когато ми попадна Seasons In The Abbys въобще не бях очарован от саундът му, но за сметка на това парчетата бяха добри, а на концертно изпълнение - направо жестоки!


Накрая завършвам кратката си тема с това, че не познавам друг човек освен себе си който да слуша десетки, а може би стотици пъти албуми които твърдо и определено не му харесват...Измъчвам се за да стигна до истината затова го правя!

Предварително се извинявам ако съм засегнал някой от вас. Нали затова е спорът за да се роди самата истина!

Без да се замисля - "Diabolus In Musica".

Когато излезе Diabolus In Musica(1998) бях в казармата. Определено не бях очарован от новото лого. Но албумът определено ми хареса. Въпреки че добрите парчета са концентрирани в първата част на албума което според мен си е стар похват...

98-ма си бил в казармата, а в друга тема каза, че слушаш метъл от 83-та

Влад, погрешно сте ме разбрали. През 98ма цялата година бях в казармата, а през 83та за пръв път чух метъл изпълнение през животът си. Иначе мога да се определя като металист чак от края на декември 1991ва година. Мисля, че закъснях точно с 3 години.

1998

Всичките! Към днешна дата това смятам. / Я да видим сега какво ще се случи.../

Всеки има право на мнение. Но двойният концерт от 1991ва няма начин да се отрече от никого. Реално това е самият връх на трашът!

А? Я пак. Самият връх на кое? На кое?

Вие въобще знаете ли какво е това нещо траш? Слуша ли ли сте траш-метъл през животът си?Мм?

Тя просто се заяжда

Знам, че се заяжда. Тя е набор 79, а те силно пострадаха от Чернобил. Акъла на това поколение никога не им дойде, а моралът им е под всякаква критика!

Силно, силно...!

И според мен 1998 е най-големата дупка, почти нищо не мога да намеря в него дето да ми харесва. Даже по-едно време си мислех, че със Слейър е свършено, ама впоследствие живнаха. И аз бях на Академик 2002, всъщност това беше първият ми голям концерт (ако не беше пропаднал Мейдън 2000 г.) и си бяха във върховна форма, God Hates Us All току що беше излязъл и да - има какво да се чуе в него, особено в първите няколко парчета, нататъка обаче става еднообразна тресня. Виж World Painted Blood вече кърти кочината отсекъде!

Лично на мен 1998ми харесва, но тъй като вече получих точно три негативни мнения за него започнах да се замислям. В реда на мисли срещнах само двама човека на които този албум им харесва. Първия беше някакъв западняк от интернет, втория мой човек от казармата за когото 1998ма е най-добрият албум. За God Hates Us All съм почти съгласен с вас - отначало парчетата са добре, после става тресня. Но някъде след средата има едно добро парче и то се казва Seven Faces. World Painted Blood определено е добър, на места много добър албум. А вие, Артилери, какво мислите лично за Christ Illusion??За мен това е най-слабият им албум въобще...

Честно казано и него доста рядко си го пускам, но определено е по-идеен от Диаболус.

За мен са Diabolus in Musica и Christ Illusion, като и World Painted Blood ми влиза бая гаден.

От това което чета като резултати от допитването ми излиза, че Диабулус е най-слабият албум според феновете. Тук не се намери човек който да не се изкаже срещу него.

И на мен Diabolus-a ми е леко тъп, но може би 2006 е леко по-пошличък... От другите мисля, че нямам оплаквания, любима група са ми все пак.


п.с. Така или иначе мнението ми е относително - нито един от тези албуми не съм слушал 230 пъти, може пък да не съм оценил правилно и да греша.

Един албум реално може да се оцени и само с 4-5 прослушвания стига да е със сравнително прости композиции и да е лесно смилаем. Обратният пример - 85 е може би най-сложният албум на Слеър. Слушам го редовно от 19 години време и все още не съм го разбрал. Само отчасти.

Не каза ли, че: " За да придобиеш реална представа от даден албум така както трябва е нужно да си го слушал поне 300 пъти минимум. А вие слушате един диск 20-30 пъти, минавате на следващия и него го слушате 20-30 пъти и си мислите, че сте хванали есенцията на албума. " ???

Въобще правиш ли разлика между придобиването на реална представа за албума и асимилирането му? Асимилирането му може да стане и за една седмица, а придобиването на реална представа може да коства и обикновено коства от 2 до 4 години време.


Малко отклонение от темата - правиш ли разлика между знаене, разбиране и осъзнаване на нещо? Ха да видим как ще отговориш на този въпрос???

Ами не, братле, не съм завършил история и не съм магистър... не съм на твоето ниво За мен "да се оцени" и "да се придобие реална представа" са две еквивалентни формулировки. Няма как да оцениш, без да си придобил реална представа. Просто ти не можеш да се изразяваш.
А на въпроса ти:
Зная, че търсиш поле за изява (а не качествена комуникация), разбирам, че доста хора ти се вързват и осъзнавам, че не трябва да съм от тях
Хайде със здраве, музикалний гуру

Не са еквивалетни формулировки. Да се асимилира означава е едно, да се придобие реална представа съвсем друго, да се оцени е възможно поне след 4 години време на упорито слушане. Аз се изразявам перфектно, но нивото ми е малко по-високо от средното и съответно по-трудно за възприемане.


Качествена комуникация става само с качествени хора.

Много интересно... Това е любимият ми Слеър, с него ги прослушах 86та. Да, по-сложен е от повечето им неща и по-тежък пак от повечето... ако не и най-тежкият. Hell Awaits за мен си остана най-качествената им творба. Въпреки Reign in Blood...

То на групата и е отнело по-малко от година да напише и запише Reign in Blood... Кви 4 години?!

По тая логика всички щяхме да циклим на пет банди на кръст.

anus.com братле

Извинете, господине. Аз съм невежа. Слушам блек и пауър. И се смея, междувременно.
Въпросът, който Ви зададох, бе по отношение на членуването на думата в края на изречението, написано от Вас в поста, непосредствено над моя. За това и по този начин зададох по- горния си въпрос. Явно не сте ме разбрал правилно. Моралът е философски дефинирана категория. Той зависи от етапа на развитие на дадено общество и, ако се изкаже по- обобщено, от епохата, в която се намира човечеството към конкретното време на неговото определяне. Той не е субективен. За това се говори и за морал на хората. Вижте, по отношение на съвестта, нещата са малко по- различни. И, да, възможно е да съм пострадала от Чернобил, но не съм отглеждана в скафандър, подобно на Вас. Казвам го, защото споделихте в друга тема за това, че са Ви подбирали внимателно храната. Това е колкото добре, толкова и не добре. Човек се ражда в необходимото за това време и при необходимите условия.
Идеше реч за Слеър. Нямат силен албум. Просто траш. Не харесвам идолите като цяло. Това води както до демагогия, така и до популизъм.

Знаеш, че си написала глупост, нали? Това за първата част от цитата. За втората - прилича на изискан опит за натриване на нос, дали си успяла ще си проличи още утре

Интелигентна жена, пък понякога пишеш странни неща

Hell Awaits си е бая бая блек.


Разбира се, че е. Прост пример: за въпросния гус'ин националсоциализмът е напълно морална идеология. За повечето тук той е купчина лайна. Кой решава кое е 'обективно' правилното?

(дайте да дерайлираме темата във философски спор :Д)

Отговор за Телия


Силно впечатление ми прави упоритостта с която някои персони се заяждат за неправилното ми членуване. Като няма за какво друго за това се заяждат. Известен е и неуместният им хумор който следва да е обект на психиатрично изледване. Моралът е бил философски дефинирана категория ли? Моралът е обективната основа на политиката и правото. Слеър нямали силен албум? Очевидно е, че вие не сте ги слушали задълбочено....

Файле, съвсем сериозно- смея се, чета и се смея.

Лекарствата, момиче, лекарствата...

Пунктуацията ти също не е за Нобелова награда.

Иначе по темата - God Hates Us All. Това е последният албум на Slayer, който бих си пуснал, като ми се дослушат. "Disciple" е зверска песен (и неслучайно едиснтвената от албумите с Бостаф, която и сега присъства редовно в сетлистите им), но останалото не ме вдъхновява особено. "Bllodline" специално ме дразни жестоко по някаква причина, която не мога да си обясня напълно и аз самият.

Diabolus In Musica

.........до Seasons in the Abyss всичко е добре след това с много компромиси.

Diabolus-a и последните два са доста посредствени. Не мога да определя, честно казано.

Още един глас за Diabolus in Musica от мен. Както и за God Hates Us All.