Постът на Парци в Случайни глупости ме подтикна да направя една такава тема. Сигурен съм, че тук има хора, които са чели много книги-игри и ще им бъде приятно да споделят любими поредици, любими автори и т. н.
Моят любим автор е Майкъл Майндкрайм, макар че от старите реално няма слаб. Беше време когато чаках с трепет всяка негова нова книга или такава, написана от негови ученици. Реално книгите-игри са нещо освен приятно и много полезно, защото имат своите литературни достойнства.
Та, вие какво мислите за тях, кои са ви любими?

Бих искал да знам мнението ви и за стратегическите книги-игри, тези с картата и фигурките Имах 10-15 от тях, падаше голяма игра. А и като ги усложниха с разни нови елементи, самото сглобяване беше забавно.
P.S. http://knigi-igri.net/index.php?option=com...tail&id=159 ако някога тази поредица излезе докрай, ще бъда много доволен.

Заглавие: Командир на роботи

Автор: Стийв Джаксън
Година: 1997
Епизоди: 400
Издател: Селекта
Описание:
Какво ще направиш, ако си на далечна планета и използваш роботи, за да отглеждаш свирепи динозаври? Какво ще направиш, ако твоите смъртни врагове, каросеанците, те нападнат? Какво ще направиш, ако знаеш, че единствено от теб зависи защитата на твоята планета от нашествениците и кръвожадните динозаври? Сега ти се предоставя възможност да разбереш какво ще стане, защото се озоваваш във вихъра на това приключение в бъдещето!

http://www.knigi-igri.com/catalog.php?book=7

Ето това ми е любимата книга-игра и единствената, която си пазя от детството.

Това не беше ли от поредицата "Битки безброй"? Много добри имаше там!
Едит: Да, сега се загледах Наистина прекрасна поредица, иначе точно тази книга, да си призная, не съм чел.

Мене ме кефеха най-вече нашенските всъщност - на Колин Уолъмбъри, Ейдриън Уейн и Робърт Блонд

Те повечето бяха нашенски, ми се струва. Иначе тандема Уейн§Блонд наистина правеше велики неща. Не че после Блонд сам не създаде няколко добри книги, но... Принцът на Алкирия

Пазарът по-принцип беше развит от нашенски автори с псевдоними. Чуждоземски бяха примерно сериите "Пътят на тигъра", "Битки безброй"... нататък общо взето всичко беше със знак БГ.

Да, именно. Все пак да питам отново, какво ви е мнението за стратегическите игри, тия с картонената карта

Не съм играл от тези с картата(стратегическите),защото не са попадали в полезрението ми.Любима поредица ми е "Самотния Вълк" на Джо Дивър,която нямам представа каква по народност е,но не смятам,че е БГ.Имам 10-15 такива книжки някъде из библиотеката и периодично си ги препрочитам.Братовчед ми имаше завидна колекция,но в момента е над 30-годишен и ги занемари,дори идея си нямам къде са.

"Лорд и магьосник" беше брутална, като стана въпрос за стратегическите... Жалко че в социално-инвалидното ми детство нямаше с кого да я играя, сигурно би била още по-убийствена на мулти.Иначе имаше готини книжки. Номерът на Хю, Пътят към Шангри, двете книжки за индианците и за гражданската война в САЩ на Джордж М. Джордж, Завръщането на наследника... Последно си намерих преизданието на Патрул от ада - дебелашки хумор и идиотизъм на н-та степен, кеф!ОУ, и поредицата за ОРБ беше брутална - с нинджите енд шит. Узурпатор и Завоевател бях играл само (първата и третата), но определено - най-класните книги-игри. Жалко, че не се намират никъде.

На Уейн и Блонд освен"Варварският бог"/"Принцът на алкирия" другата голяма мания бяха "Валенсианските хроники", като се разделиха остана само Блонд да ги пише, а накрая и не ги довърши май. Навлязоха масово компютърните игри и книгите потънаха дълбоко в шкафовете под слой прах...

цъК

^Леле... Супер, мерси! Как ще ми изтекат очите пред компа...

Аре, бе дееба...щях да си лягам...
Огромен линк! Още ми се мотят някъде около 20-тина такива книжки. Бяха задължителни за всички сополи, които израснахме през 90-те.

Много се радвам, че има доста любители тук. Между другото, много харесвах илюстрациите, дори кориците на повечето от тях. Когато нямаше още толкова много компютърни игри (1996-1996-та, примерно), тия илюстрации бяха голяма работа за мен

Имаше една на Блонд и Уейн,"Езерният Град",или нещо такова...Корицата й беше мега яка.Все още се търкаля някъде из литературата.

Кое от двете заглавия ви звучи по-детско: "Призвание Герой" или "Търси се герой"?

"Търси се герой" не ми звучи детско, а банално. "Призвание герой" макар и то да не ми харесва на сто процента, е далеч по-добро.

Навремето бях истински маниак на тема книги-игри. Купувах всичко, до което успеех да се докопам. Любим автор ми беше Джордж М. Джордж заради умопомрачително добрите математически система, които създаваше в книгите си. Винаги съм се дразнел на Майндкрайм, който имаше страхотен стил, но така и не успяваше да си доизпипа битките и изобщо като станеше дума за математика си личеше, че не може да се справи добре и очевидно не търси помощ от хора, които могат. Любимата ми книга-игра е трета книга от поредицата "Кървав меч" - "Демонски нокът". Поредицата като цяло е най-доброто, на което съм попадал в жанра. От стратегическите с големите обложки любимци ми бяха "Лорд и магьосник" и двете й продължения "Създател" и забравих името на другата.

"Призвание герой" звучи мега-палячовско.

"Търси се.." бих стигнал до там, да го нарека стилно.

Разбира се, какво разбирам аз...