Социалните позиции и роли представляват личностната свобода на човека в границите/оковите на обществената предпоставеност... А нима в кошарата на социалния свят архипозицията на вси човекодобишки позиции не е позиционирана в ареала на сенодобивната безидейна дейност, наречене биологично, материално и социално (въз)производство?! Какво право има Аз-ът да бъде Себе си отвъд отговорността на/към своите „избираеми“(?) КОЛЕКТИВНИ(??) същности – отвъд ДЪЛЖИМИЯ АЗ, без квазиалтернативната вариативност в реалността на социума да обезличи неговата(чия? – семейната, приятелската, гражданската, професионалната, институционалната – човешката?? – чия???) индивидуална същност – да отнеме правото му да притежава и отстоява своя ЖЕЛАН АЗ?!? Защото Аз-ът днес не твори своите идеи, а ги плюска – или: твори несвойствено чуждите нему идеи, за да ги изплюска... А човекът е обществото, е представител на неговите подструктури, е своята работа, е своето семейство, е своите приятели, е своето дете – е всеки човек – е дори човек, но (себе)човекът е ли той – кой? – човекът?!? И нек Аз-ът се вгледа в огледалото на живота си и разпознае там Аз-а на желанията свои, неоскотени от разядената плът на индивидуалната му същност, глозгана от сакралното задължение на ДЪЛЖИМИЯ АЗ себе си със себе да гощава – на прасето прасето, в кое сам се е превърнал, в купанята на света соционелогичен да повръща и повърнатият Аз повръщаното свое сам да лочи, мляща и храносмилателства в очакване на (старо)заветната коледа, на коя спасителят не идва – на коя спасителят не ражда се: че светът на социума е изместил от космогонията на дните света на бога и населяван е от самонаказаните грешници, що собствения дом – що себе си – превърнаха в адов казан за (все)вечното приготовление на блажените си мъки да не бъдат своя собствен Аз!!! ............ (...в безмълвие ще коментирам безмълвните коментари във връзка с гореказаното от мен...)

Обърни върховете на планините- в морето те ще се влеят! В ледовете свои ще се споят, разкрачени всред купола средвечен, те кулите си облачни там ще да строят! Разяден социума крещи отвъд чедата на сътворението онова, що сам той да сътвори не може: че нему не е отредено да твори- той да изяжда себе си умее и всите него проектират не през огледало, а през дупка, коя не може себе от себе да запълни! Ражда ли звезди небето посред слънцето?! Чии слънца бленуват самоизялите се твари, га гостили прасетата със себе си?!
http://www.youtube.com/watch?v=6adXHN3h5lI

Ъ?

На езика си изплезен аз се плезя и със свойто острие разсичам острието, с кое разсичам свойто острие...

Хаххаха...! Няма банани за маймуните! /?!/

гаджето ли те заряза

няа нищо, шти мине


само спри да повръщаш че всичко омеца